Исторически оформилият се крепостен четириъгълник в Североизточна България Русе-Шумен-Силистра-Варна играе своята определяща роля преди и по време на последната Руско-турска война 1877-1878 г. Той оказва значително влияние на военните концепции на воюващите страни, подсказва начина и мястото на преминаване на р. Дунав от руските войски, определя начина на водене на военните действия, както и на целите и задачите на придвижванията, сблъсъците и военните действия до края на войната. Тук са струпани главните сили на Източнодунавската турска армия, срещу която руското командване сформира най-многобройния си оперативен отряд - Русчушкия. Тези значителни сили на Русия и Турция през по-голямата част от времето на войната потенциално и реално влияят на хода й, а военните действия тук имат подчертан характер на противостоене. На това противостоене залагат и двете страни: Турция главно през периода на сформиране и извеждане на полевата армия7 и след падането на Плевен, а Русия - по време на сраженията за Плевен, неговата обсада и падането му. Проблемът на двете страни е охрана и подсигуряване съответно на пътищата за Константинопол и комуникациите на руската армия Свищов-Търново.
Оформилото се противостоене просъществува в голяма зависимост от военните действия на запад: за русите сблъсъците при Плевен са от решаващо значение, на което те подчиняват, особено след третото неуспешно сражение, цялата военна кампания; за турците - сформирането на полевата армия и опитите за пробив и съединение с войските в обсадения Плевен. И докато при русите времето работи за Плевен, а не за Русчушкия отряд, който практически издържа противостоенето без попълнения, а с намаляващ числен състав поради заредилите се малки и големи сблъсъци и влошаващите се природни условия, при турците влиянието на Плевен в един продължителен период - почти до края на ноември 1877 година - е положително: към средата на август реорганизацията на турската армия завършва със създаването на полевите корпуси, а зачестилите (особено през август и ноември)
17
сблъсъци дават предпоставки за оперативен простор и възможности.
Да! Плевенските сражения и обсада действително са фокусът на надеждите
и на двете страни. Събитията около Плевен очертават и трите главни етапа
на противостоенето на изток:
ПЪРВИ ЕТАП - сраженията за Плевен - до 31 август 1877 г.
През този етап Русчушкият отряд се доближава плътно до Русе, достига на десния фланг почти по права линия: Пиргово - Сваленик - Ломци, за да отстъпи със същия фланг и застане на линията Пиргово - Иваново - по Баниски Лом до Чилнов и по права линия почти до Посабина.
Турците извеждат своята полева армия, овладяват Ломовете и получават оперативен простор който, поставя под заплаха преките пътища от Шумен и Разград към Бяла и Търново. Появява се реалната заплаха за концентрично настъпление на турците от запад и изток към Търново. Русчушкият отряд е принуден спешно да се придвижи на укрепената линия Мечка - Тръстеник - р. Янтра. Турците за етапа не са си поставили перспективни цели и задачи, а само конкретното овладяване на пространствата между Ломовете. Поради тази причина и поради дезинформация те пропускат реални възможности за успешно развитие на настъплението си след успешните боеве при Кацелово и Горско Абланово.
През този етап боеве се водят при Щръклево, Светлен, Зараево, Кардам,
Кацелово, Горско Абланово, Бойка.
ВТОРИ ЕТАП - обсадата и падането на Плевен - до 30.11.1877 г.
През периода и двете страни се убеждават в настъпилото равновесие на силите, подчертано и от позиционните възможности. Характерни са "нерешителност и преувеличени взаимни опасения", както отчита след войната Генералният щаб на руската армия.
Русите реагират на всяко придвижване или възможност за такова от страна на турците с навременни и точни предислокации и групирания на своите части, главно в разположението на десния фланг на отряда.
Източнодунавската турска армия още в началото на етапа има вече своя нов главнокомандващ - Сюлейман паша. Той трябва да отговори на настойчивите искания на Константинопол за активни действия. Но и той като своя предшественик Мехмет Али паша. в плен на дезинформацията и виждането, че зимата не е време за активни военни действия, дълго време поддържа
18
позиционното противостоя не. Извършват се редовни фуражировки [*] и рекогносцировки. Двата противника се държат под око, следят и търсят противника, за да го чувстват и знаят неговото намерение. Особено чувствително в това отношение е командването на Русчушкия отряд, което за тази цел извършва и засилени рекогносцировки по целия си фронт.
Все пак последният месец от този етап е наситен с големи и ожесточени
сражения, които, макар и еднодневни, показват силите и възможностите на
двете страни, както и тактическото им умение и стратегия на водене на боя.
Активната част в сблъсъците на 7,14, 28, 30 ноември са турците. В боя те
въвеждат значителни сили, на които русите противопоставят добре укрепени
позиции, взаимодействие и взаимопомощ между частите и масов героизъм сред
войнишкия и командния състав. Не напразно боевете при Мечка и Тръстеник
по значение и героизъм се сравняват още тогава с тия при Шипка. Оттогава
остава и названието на местността, почти североизточно от Тръстеник - Шипка.
Етапът завършва един ден след падането на Плевен и то с последното голямо
сражение на Русчушкия отряд при Мечка и Тръстеник.
ТРЕТИ ЕТАП - до края на войната и сдаването на крепостта Русе.
Падането на Плевен ознаменува нов етап в Освободителната война и последен етап в противостоенето на изток. Основно направление за руското командване е оперативно пренасяне на войната зад Балкана. Русчушкият отряд при това положение получава задача да остане в предишното си изчаквателно и охранително положение, с цел обезпечаване на съобщителните линии на руската армия.
През този етап се извършва окрупняване на Русчушкия отряд: към него са придадени последователно Гюргевският отряд, Олтеницко-Каларашкият, IV армейски корпус, а в навечерието на Нова година по стар стил - всички войски в Североизточна България, освен отряда на генерал-лейтенант Цимерман се обединяват в един отряд - Източен. Задачата му е да премине в общо настъпление към Русе, Разград, Търговище, Омуртаг и предимно с десния си фланг напред.
Сражения през този етап не се водят. Краткотрайните
*. Принудително изземване - набавяне на фураж и сено от фронтовите села.
19
престрелки съпътстват постепенното или енергично придвижване напред на руските части. Превзети са Разград и Вятово, редица села са вече в руски ръце. Търговище също, но вече опустошено. Русе е на дневен ред. Изпратен е парламентьор. Подписаното примирие между Русия и Турция прекратява и военните действия на изток. Тук е определена демаркационната линия: Балчик -Толбухин - по права линия към Разград - Търговище - Омуртаг - Котел.
На 01.02.1878 г. започва да тече седемдневният срок за предаването на Русе. В този срок е извършена и евакуацията на турските части от града. На 08.02.1878 г. русите влизат в Русе.
До подписване на мирния Сан-Стефански договор и след него се извършва практическа дейност по следвоенното устройство на освободена България.
И през трите етапа целите и задачите на противостоящите военни сили имат за двете воюващи страни съгласно особеностите на момента ту настъпателен, ту отбранителен, ту позиционен характер. Освен решаващото значение на действията при Плевен, определящо влияние добиват и избраният начин на противостоене и водене на бой, природно-климатичните условия и свързаните с тях съображения, дезинформацията и взаимните опасения. Това са нюансите на противостоенето, които в крайна сметка довеждат русите до успешно задържане на Източния фронт до очакваното и желано падане на Плевен и трасират пропуснатите възможности на турците.
Начинът на противостоене и водене на бой от двете страни е строго специфичен. В началото на противостоенето русите напредват с конни отряди, които са следвани от пехотата. Затова в кратките авангардни сблъсъци често им се налага да спешават свои конни части. По-късно, когато двете страни се установяват на определени позиции, русите, съгласно целите и задачите си, като правило организират аванпостови позиции с разезди пред тях и главни позиции. Турците отначало противодействат с малки части, подкрепяни от въоръжени местни жители и съобразно принципите на военната доктрина на Турция за войната. След реорганизацията на армията, противостояща на Русчушкия отряд турците организират добре подготвени ключови биваци със съответни позиции около тях и аванпостови части, както при русите. По този начин тактиките на противостоене и водене на бой на практика се оказват напълно изгодни и успешни за двете страни. Но докато русите успешно подсигуряват фронта, дори и
20
в критичните моменти в края на август и през ноември, то турците - в лицето на своите главнокомандващи Мехмет Али паша и Сюлейман паша, привърженици на предпазливото изчакване на решаването на военните спорове на другите фронтове и поставящи си като задача не перспективни боеве, а овладяването на конкретни позиции, получили особено в края на август възможности за успешно маневриране и оперативен простор не само в едно направление, а през ноември се задоволяват само с конкретни опити за пробив в определен участък, също запазват фронта на изток, но не задоволяват Високата порта, настояваща почти през цялото време за активни действия и с това на практика пропускат реални възможности за реален пробив.
Съгласно възприетата от всяка воюваща страна тактика на противостоене, двата противника залагат много на чувстването на противника, на непрекъснатото следене на неговите действия и придвижвания. Това и определя наличието на чести рекогносцировки, особено от страна на русите. Чести са и сблъсъците при тях. Особено необходими били рекогносцировките за русите, които в хода на противостоенето трябвало да компенсират липсата на свежи попълнения, поглъщани изцяло от Плевен. Рекогносцировките със своите резултати давали възможност за по-голяма гъвкавост и подвижност, взаимодействие и взаимообезпечаване. На тях и на героизма разчитало руското командване - те и помогнали в много от критичните моменти.
Що се отнася до воденето на боя от хода на противостоенето става ясно, че русите след първоначалното успешно и бързо придвижване на изток продължително време позиционно почти стоят на левия фланг, а на десния динамиката включва настъпление, отстъпление и отново настъпление. На десния фланг задържането на позицията е свързано с опасността от директен пробив към Бяла, концентричен удар към Търново на ИДТА, съвместно с турските сили от запад. Затова предислокациите на силите тук са по-чести, опасността е по-голяма, а оперативният простор на противника - по-широк. Тактиката на боя на русите при това положение се основава и успешно осъществява на базата на авангардни боеве - да се разкриват силите на противника и при необходимост силата на удара да се приеме на добре укрепената основна позиция.
Основните и по-големи боеве били при Светлен, Зараево, Кардам, Кацелово, Горско Абланово, Пиргово, Мечка, Тръстеник. Преди всичко това били настъпателни акции на турците. Харак-
21
терно за тях е, че те били замислени и проведени само за по един ден - не са се развивали с далечна цел. Главните им цели, освен при боевете на 14 и 30 ноември, били овладяването на позициите и пространството между Ломовете. Като правило на десния фланг реките били разделяща фронтова линия. Струпвайки значителни сили на предвидения участък за настъпление, турците настъпвали в гъсти и многократно следващи една след друга вериги. В такива случаи често русите използвали успешно артилерията, приемането на противника на укрепена позиция. Неизменен резерв и решаващо право имали героизмът и себеотрицанието на целия личен състав на русите. Единствено боевете на 14 и 30 ноември били замислени от турците за по-продължително време, тогава след колоните турски войски тръгнало и продоволствието им, а овладяването на Батинската переправа било стратегическа цел за по-нататъшно действие върху комуникациите на русите.
Определена роля в противостоенето на изток играе дезинформацията. Източниците я посочват като факт, а не като тактика. Въпреки това, в определени случаи тя играе решаваща или определяща роля на хода на противостоенето. Ето няколко такива случая:
- след кратко сражение на 14 юли при Езерче турците остават с впечатление, че русите готвят настъпление към Разград, а такова последните не могат да си позволят тогава;
- на 23 юли в щаба на Русчушкия отряд се получава съдържание на телеграма от Виена, според която турците имат намерение да започнат концентрично настъпление към Търново и Ловеч откъм Омуртаг и Търговище с цел да отрежат Предния отряд на генерал Гурко от руската армия. Това е близо до намеренията и желанията, но е далече от възможностите на ИДТА, която е в ход на реорганизация. В резултат се извършва предислокация на силите на десния фланг на Русчушкия отряд;
- на 4 август Мехмет Али паша получава донесение, че на 2 август при Пиргово са преминали Дунава не по-малко от 28000 души и 50 оръдия, следвани от още 10000 души. Донесението говорело за руско настъпление на 5 август към Разград. Като резултат - отменена запланувана настъпателна операция на турците.
Подобни случаи има на 10 септември, на 22 септември, на 4 октомври и др., които явно влияят и определят действията на воюващите сили на изток. Дезинформацията и често преувеличаваните взаимни опасения, наред с другите фактори в условията
22
на оформилото се равновесие на силите допълват нюансите на противостоенето.
Природно-климатичните условия също дават своя отпечатък на противостоенето. Те подлагат числения състав и от двете страни на повишени изпитания. При голяма горещина и задуха се извършват боевете и придвижванията през август. Дъждовното и мъгливо време, студът и виелиците в началото на третия етап, през декември, са другата крайност, на която са подложени частите, като се има предвид, че след падането на Плевен турците са пасивни и постепенно отстъпват, подчинени на други цели и задачи, докато русите активно търсят съприкосновението.
Природните условия слагат своя отпечатък, особено през есенно-зимния период, на снабдяването на частите. И двете воюващи армии чувстват недостиг на фураж. Затова много чести са сблъсъците между фуражиращите отряди от двете страни, които попълват запасите си от прифронтовите села.
Наред със споменатите вече фактори, определящи характера, целите и задачите
на противостоенето на изток - Русчушки (Източен) отряд - Източнодунавска
турска армия - полагащо се място, съвсем не последно, имат ръководните
елити от генерали и офицери на тези армии. Логиката на изложението на Военноисторическата
комисия, логиката на действително протеклите военни действия на Източния
фронт потвърждават наличието на пропуски в решенията на генералитета: неправилни
или неточни предвиждания и решения, недостатъчно гъвкава и бърза реакция,
лични виждания по начина на водене на военните действия и др. [*]
И докато при русите навреме устроената укрепена основна линия и масовият
героизъм компенсират значително всичко, то при турците привързаността на
главнокомандващите на Източнодунавската турска армия Мехмет Али паша и
Сюлейман паша към позиционното противостоене през есента и зимата, както
и своенравието на някои от командирите на дивизии допринася до игнорирането
на перспективни цели и задачи и на пропускането на реални възможности за
решителен пробив. [**]
*. В раздел III "Хроника на придвижването и..." конкретно са фиксирани такива случаи.
**. Особено при боевете при Кацелово и Горско Абланово на 24 и 25 август 1877 г. и при последвалите малко по-късно нови сражения.