ПРИЛОЖЕНИЕ А [Бележка. Читателят ще забележи в този раздел на книгата, че в приложенията се срещат неправилни изречения, които не са преведени на литературен език. Тези документи възпроизвеждат показания, дадени от войници, селяни и необразовани хора. Ето защо Комисията се е опитала да запази оригиналните изказвания във всички тези случаи.]

ДОКУМЕНТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ГЛАВА II

ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ ПРЕЗ ПЪРВАТА ВОЙНА

1. Показания на Рахни Ефенди от Струмица

Българската армия пристигна в понеделник, 4 ноември 1912 година. Аз излязох заедно с двамата владици и с други двама първенци, за да преговарям със съответния командир за предаването на нашия град. След влизането си в града българите обезоръжиха мюсюлманските жители, обаче се държаха добре и нямаше случаи на плячкосване. На следващия ден се установи българска гражданска власт, но сърбите държаха все още военната власт. Българската армия продължи настъплението си към Дойран и след като тя напусна, в града започнаха грабежи и убийства. Видях как един старец на около 80 години беше проснат на улицата с разцепена глава, както и мъртвото тяло на едно 13-годишно момче. Около тридесет мюсюлмани бяха бити през този ден по улиците - струва ми се, че това беше дело на български шапки. В сряда вечер бе издадена заповед, според която никой мюсюлманин не можеше да напуска къщата си до второ нареждане. Тогава бе формирана една комисия от българските първенци в града. Тя бе председателствана от сръбския военен комендант, но включваше и българския околийски управител. Назначена бе местна полиция и двойки патрули (полицай и войник), които получиха нареждане да обиколят всички къщи и да повикат всички мюсюлмани един по един да се явят пред комисията. Аз бях повикан както всички останали.

Комисията работеше по следния начин: обикновено сръбският комендант задаваше въпрос: „Що за човек е този?" Отговорът, който се даваше, бе или „добър", или „лош". Не се извършваше никакво разследване какво точно представляват разпитваните хора. Нямаше никаква защита, нито каквито и да било разисквания. Ако някой от членовете на комисията казваше „лош", това бе достатъчно за осъждането на арестувания. Всеки член на комисията, естествено, имаше свои неприятели, които желаеше да унищожи и следователно не се противопоставяше на желанията на останалите колеги от комисията. След издаването на т.нар. присъда имаше хора, които събличаха задържаните и ги завързваха, като сръбският комендант им вземаше парите. За мен се получи оценката „добър". Това се отнасяше за около една десета от всички задържани. Осъдените бяха завързвани на групи по трима души и бяха отвеждани към кланицата. Често пъти техните уши и носове бяха отрязвани, преди да ги убият. Това клане продължи около месец; между 3 и 4 хиляди мюсюлмани бяха убити в града и в околните села.

Забележка: От тук нататък разговорът стана твърде общ и четирмата първенци от Струмица започнаха да разправят как един от тях загубил син, друг загубил внук, трети брат и пр. в цялото това клане.

262  

2. Абдул Керин ага от Струмица потвърди изказванията на предшестващия свидетел. Неговият син бил вързан пред портата на къщата му. Тогава той отишъл при Тома, главатаря на българските шапки, и се опитал да направи сделка с него за спасяване живота на сина си. Тома поискал сто лири. Бащата вече бил плащал при два предишни случая по 50-70 лири, за да спаси сина си. Той казал на Тома, че в момента няма пари, но ще се опита да продаде един магазин и да се сдобие с пари, ако българите го изчакат до вечерта. Тома отказал да чака и синът му бил застрелян,

3. Хаджи Сюлейман ефенди от Струмица се съгласи с описанието, дадено от Рахни ефенди относно действията на комисията. Сръбските войски напуснали града и били заместени от български, които останали до избухването на Втората война. Общо взето те се държали добре. Имало някои случаи на грабежи, когато те напуснали града след поражението на България във Втората война. Тогава били убити около 30 души, включително и гръцкият свещеник, след което градът бил окупиран от гръцката армия. Гърците издали заповед до всички мюсюлмани да напуснат града, тъй като гърците възнамерявали да опожарят къщите, ако самите мюсюлмани не си ги запалели. Аз предложих три лири на гръцкия патрул, който дойде да запали къщата ми, Сержантът отказа да вземе парите и каза, че ако той не запали къщата, това ще бъде свършено от следващия гръцки патрул. Всички здания бяха систематично опожарени и същото се направи в около 32 съседни села. „Ние (сочейки към другите присъстващи) бяхме всички едри земевладелци и всеки от нас имаше около 300 работници и арендатори. Сега ние нямаме нищо." (Вж. също № 65.)

4. Комисията „Карнеги" посети лагера на мюсюлмански бежанци извън Солун и проведе разговор с две групи измежду тях, които бяха дошли от селата близо до Струмица. Гърците казали, че българите положително ще ги избият, ако останат в града. Те настояваха и увещаваха, че това ще стане. Повечето от мюсюлманите напуснаха принудително своите села. Някои действително са видели селата си р пламъци. Те не бяха получили никакви дажби от гърците в продължение на четири дни. Нямаха никакви планове за бъдещето и не искаха да отидат в Азия, нито пък да се установят някъде на гръцка територия. Те не виждаха „нищо добро за своето бъдеще".
Група от тези бежанци от село Йедна-Кук близо до Струмица разказа за своите страдания през Първата война. Българските шайки пристигнали преди редовната армия и заповядали на цялото мъжко население да се събере в джамията. Там ги затворили и задигнали общо 300 лири от тях. Осемнадесет от сравнително по-богатите селяни били завързани и отведени в Босилово, където били убити и погребани. Селяните си спомниха имената на деветима от тях.

5. На 1 септември бяхме уведомени от членове на „Ислямския комитет" (Comite Islamique) в Солун, че в града и около него имало около 135 хиляди бежанци мюсюлмани, повечето от които били пристигнали след Втората война. Шест от осемте хиляди били заминали за Мала Азия, главно за Мерсина, Адалия, Анталия и Искендерун. Гръцкото правителство обещало да предостави пет кораба и през последните няколко дни 3000 от тези бежанци получили билети. Комитетът напомнил на гръцкото правителство, че то е отговорно за бежанците, които сега се намират край Солун. Той поискал правителството да набави хляб за тези бежанци. По това време Ислямският комитет харчеше около 50 лири дневно за хляб. В отговор на поставените въпроси, членовете на Комисията считаха, че много малък брой от мюсюлманските бежанци ще получат земи в Гръцка Македония. Може би някои от тях щяха да бъдат настанени близо до Кукуш, но не повече от 1000 или 2000 души щяха да бъдат приети като земеделски работници.

6. Първите събития край Кукуш през есента на 1912 година. Католическият свещеник Густав Мишел, игумен на мисията в Кукуш, даде следните сведения на кореспондента на „Льо Тан" (10 юли). Той потвърди извършването на убийства от български шайки в Кукуш. Една българска шайка, ръководена от Дончев, затворила всички мъже в джамията, като събрала жените около нея, за да

263  

могат да наблюдават това, което ще стане. След това комитаджиите хвърлели 3 бомби в джамията, обаче не могли да я разрушат. Тогава я запалили и всички, които били затворени в нея (около 700 мъже), били изгорени живи. Тези, които се опитали да избягат, били разстреляни от комитаджии, разположени около джамията, и отец Мишел след това намерил човешки глави, ръце и крака разхвърляни и полуизгорени по улиците. При Планица шайката на Дончев извършила още по-големи зверства. Най-напред закарали всички мъже в джамията и ги изгорили живи, а жените ги запалили на площада. В Райново били убити също известен брой жени и мъже. Българите напълнили един кладенец с телата им. В Кукуш мюсюлманите били избити от българското население на града, което също така разрушило джамията им. Избити били всички турски войници, които без оръжие пристигали на групи от Солун.

Забележка: Нашата Комисия не успя да се срещне с отец Мишел. При това положение ние оставяме отговорността за верността на горното съобщение в „Льо Тан" единствено на неговия кореспондент.

7. Али Риза ефенди от Кукуш заяви, че българските шайки влезли в Кукуш на 30 октомври след напускането на турците. Техният водач Тома от град Щип се провъзгласил за управител на града и казал на хората да не се страхуват. През града минали сръбски и български военни отряди, но в него останали малко войници, тъй като главната част на армията заминала за Солун. След падането на Солун обезоръжени турски войници минавали през Кукуш в групи от 200 до 300 души на път за своите домове. Те бивали често задържани от българските шайки и много от тях, може би около 2000 души, били убити. Съставена била една комисия от 30-40 християни, която събрала списъци на всички мюсюлмански жители в района. Всеки от тях бил викан в джамията, където го уведомявали с каква сума е обложен. Цели села били колективно отговорни за събиране на една обща сума. Повечето от мъжете били арестувани и принудени да предадат всичко, което притежават, включително накитите на своите жени, за да могат да платят този откуп. След това са били убивани, въпреки че са заплатили цялата поискана сума. Самият Али Риза ефенди видял как един български комитаджия отрязал два пръста от ръката на един мъж и го накарал да пие кръвта си смесена с ракия. Общо 1500 турски лири са били ограбени от цялата Кукушка каза. След това пристигнал Дончев, който бил главатар на всички шайки, и положението станало още по-лошо. Той опожарил три турски села за един ден - Райново, Планица и Кукуртово, общо 345 къщи. Дончев затворил мъжете в джамиите и ги изгорил живи. Жените били затворени в плевни и били изнасилени. Имало е случаи, когато малки деца били хвърляни срещу стените и убивани по такъв начин. Това свидетелят не бил видял, но го чул от своите християнски съседи. Само 22 мюсюлмански семейства останали в Кукуш, от общо 30 семейства, които живеели в този град. Другите избягали в Солун. Дванадесет малки мюсюлмански села били унищожени през време на Първата война, мъжете били избити, а жените - отведени в неизвестна посока. Свидетелят бил в Кукуш, когато гърците влезли в града. При напускането му българите изгорили само хлебарските пещи. Гърците ограбили и изгорили града систематично и умишлено. Свидетелят счита, че много възрастни български жители са изгорени живи в техните къщи. Самият той намерил убежище в католическото сиропиталище.

8. Доклад, подписан от Йусуф ефенди, председател на Мюсюлманската общност в Серес, скрепен с нейния печат.

На 6 ноември 1912 г. жителите на Серес изпратиха делегация за посрещане на българската армия и за предаването на града. На следващия ден българският главатар Занков се появи в града с 16 души и започна да обезоръжава населението. Един ден по-късно българската армия влезна в Серес и бе сърдечно посрещната. Под претекст, че в къщите на мюсюлманите все още се намирало оръжие, същата вечер българските войници влязоха в домовете на турците и започнаха да крадат пари и други ценности. На следващия ден мюсюлманските бежанци от района на север от Серес получиха нареждане да се явят в околийското управление, на което нареждане те се подчиниха. Но когато пристигнаха, бе даден тръбен сигнал и българските войници взеха оръжието

264  

им и започнаха да убиват тези беззащитни хора. Избиването трая три часа и бяха убити 600 мюсюлмани. Ако не беше енергичната намеса на гръцкия владика, както и на директора на „Ориент банк", броят на жертвите щеше да бъде много по-голям.

Мюсюлманите от града бяха подложени на арести, някои в околийското управление, а други в джамиите. Много от тях бяха убити с щикове. Междувременно българските войници влизаха в турските къщи, изнасилваха жените и момичетата и задигаха всичко, което им харесваше. Мюсюлманите, които бяха затворени в джамиите, не получиха храна в продължение на два дни и две нощи и след това бяха освободени. В продължение на шест дни се чуваха пушечни изстрели от всички страни. Мюсюлманите се страхуваха да напуснат домовете си. И това обстоятелство бе използвано от българските войници да ограбят техните магазини. Трупове на мюсюлмани лежаха по улиците и едва след като започнаха да се разлагат, се намираше някой да ги погребе. В продължение на няколко дни българските войници разрушиха къщи и джамии, за да се снабдят с дърва за огрев. Зърнените храни и животните на мюсюлманите бяха иззети от българските власти без разписки и без бележки за реквизиция. Никой не обърна внимание на отправените оплаквания по този повод. Покъщнината и старинните предмети, принадлежащи на училища, джамии и болници, бяха взети и изпратени в София. Българите подложиха няколко от видните мюсюлмански граждани на всякакви унижения: биеха ги с камшици и ги караха да метат улиците и оборите. Много удари се нанесоха на хора, които се осмеляваха да носят фес. С една дума, през време на българската окупация мюсюлманите бяха ограбвани и малтретирани както по улиците, така и в околийското управление, освен в случаите, когато някои от тях приемаха български офицери на храна и квартира. Преди да напуснат Серес, българските офицери и полицаи взеха всичко, което се намираше в магазините на мюсюлманите, евреите и гърците, и безмилостно опожариха голям брой къщи, магазини,кафенета и работилници.

9. Лейтенант Уодхам Фишер (английски доброволец в пети батальон на Македонското опълчение). Лейтенант Фишер обясни обстоятелствата, при които са се извършили масовите убийства в Деде агач.

„Завърза се ожесточен бой извън града между опълчението и армията на Явер паша. В турските села, където вдигаха бяло знаме, бе забранено на нашите войници да минават през тях. Нашите войници бяха много възбудени от съобщенията за изстъпления, извършени от турците срещу българите близо до Гюмюрджина. Влезехме в Деде агач под обстрела на неговите защитници към 9 часа вечерта, след като бяхме водили подвижни боеве целия ден. Явер паша направи всичко възможно да се изтегли в града и ние бяхме задължени да го преследваме. Куршумите все още свиреха из улиците, но местните гърци излязоха от къщите си, за да ни покажат къде се намират турските войници. Гърците се страхуваха от масови убийства и гледаха на нашето идване като спасение. Видях как се извършваха претърсванията за оръжие - никой не пострада от това. В 11 часа през нощта получихме заповед да се изтеглим от града и да отидем в едно село, което беше на разстояние 25 километра. Около 150 души от дружината останаха в града било поради това, че заповедта не можа да достигне до тях, или за това, че са били твърде изморени за да могат да я изпълнят. Измежду тях нямаше нито един офицер и те бяха организирани от редник Стефан Бойчев, предприемач от Видин. Гръцкият владика впоследствие заяви, че Стефан Бойчев свършил много добра работа при възстановяването на реда в града. На 19 ноември някакви невзрачни гърци, както и войници започнаха да плячкосват из града и местни турци несъмнено са били убити. Тези издевателства се обясняват с липсата на какъвто и да е офицерски контрол."

10. Борис Момчев, български кмет на Деде агач.

Този свидетел потвърди разказа на лейтенант Фишер и считаше, че не повече от 20 турци са били избити. Момчев настояваше, че местните арменски хамали са главните участници в безредиците. В града имало не по-малко от 8000 турски бежанци, като всички мъже са били въоръжени и взели участие в боевете извън очертанията на града от 7 до 9 часа вечерта. След първата злополучна нощ била създадена една

265  

комисия, включваща гръцкия владика и българския кмет, и тази комисия направила всичко възможно за поддържането на реда. Македонските доброволци на брой 142 души се подчинявали на техните заповеди. Българската армия се върнала в града след 6 дни, на 25 ноември, и тогава редът бил напълно възстановен.
Прословутият инцидент с убиването на Риза бей, турския пълномощник на железопътния възел, се обяснява с това, че той бил арестуван и заведен в училището, където се опитал да грабне пушка от един македонски доброволец, след което бил убит от доброволците на самото място.

През време на претърсванията в навечерието на Втората война в гръцките къщи били намерени 27 пушки тип „Грас", както и големи отпечатани букви, които служели за сигнализиране. Намерен е бил и склад с пушки в митрополията. В резултат на това 50 видни гърци били задържани като заложници за доброто поведение на останалите гърци в града и били изпратени в България. Възможно е някои от тези заложници да са се освободили чрез заплащане на подкуп. Градът останал без нормална власт след 22 юли, когато се извършили много грабежи, но кметът взел предпазни мерки, като изпратил извън града арменските хамали, които били непрекъснат източник на безредици.

11. Васил Смилев, български учител от Скопие.

Свидетелят заяви, че при влизането на сръбската армия в Скопие сръбските власти направили усилия да убедят всички български учители да се присъединят към четите, които сърбите сформирали, за да преследват турските шапки. Той бил член на такава чета в продължение на 20-30 дни, но я напуснал, защото четата непрекъснато се занимавала с палежи, издевателства и убийства. Той видял избиването на 18 турци, които били събрани в българското училище на квартал „Чаира" в града. Те били убити на открито и телата им били хвърлени в един кладенец близо до тухларната. Това станало около 9 часа вечерта, 4 дни след празника на света Парашкева. Той съобщи имената на четирима от убитите. По-късно видял как сръбският полицейски пристав Лазар Илич, който извършил тези убийства, надзиравал ограбването на селото Бутел. Близо до това село Смилев срещнал няколко албански селяни, които бягали от селото. Един сръбски майор махнал фереджето на едно от младите момичета и го целунал. Баща й убил майора на място. След това сръбската чета избила цялата група бежанци, мъже и жени, около 60 души. Това свидетелят видял лично и докладвал в Руското консулство. След този случай отказал да има каквото и да е общо със сръбските чети. Впоследствие бил изгонен от Скопие заедно с другите български учители.

12. Виден мюсюлманин от Яйладжик (впоследствие това найменование е било отменено), село, намиращо се на един и половина часа път от Солун, заявява следното:

На 7 ноември 1912 година повечето от нашите селяни избягаха към Солун, като около 25 души останаха в селото. На 8 ноември пристигнаха българските войници и не направиха нищо освен да вземат необходимата им храна и фураж. Те продължиха пътя си след като прекараха една нощ и един ден в селото и два дни по-късно пристигнаха гръцките войници заедно с хора от съседните гръцки села. Те убиха 15 мюсюлмани и взеха цялата покъщнина, 9500 овце и кози, 1500 глави едър добитък, както и всичките зърнени храни, които се намериха в селото, след което опожариха всичките 250 къщи.

13. Българските военни съдилища.

На 10 януари 1913 г. щабът на българската армия изпрати следната телеграфна заповед (№ 2360) до командирите и военните управители на Тракия и Македония:

Съгласно поверителна заповед от 13 декември т.г. заповядвам и ви държа лично отговорен за изпълнението на моята заповед да започнете разследвания на всички изстъпления, грабежи, изнасилвания, които са били извършени срещу жителите на неприятелската страна, окупирана от намиращите се под ваши заповеди войскови части. Ние дойдохме в тези области в името на свободата и реда и Главнокомандващият не може да остане безразличен към престъпните действия на отделни хора, тъй като в противен случай ще накараме света да счита, че нашата цивилизация в никакво отношение не е по-висша от тази на

266  

нашите противници, а честта на българската армия ще бъде компрометирана. Това ще доведе до непредвидени трудности за нашата страна. Българската армия трябва да докаже пред очите на целия свят, че сега, както и винаги, справедливостта и законността са на първо място сред нейните редове и че престъпниците не могат да останат ненаказани. Докладвайте незабавно за престъпленията, които сте установили, че са извършени във вашите части, както и за мерките, които сте взели.

На 15 февруари 1913 г. Върховният военен съд изпрати следната заповед до председателите на военните съдилища:

(№989)
Докладвайте незабавно броя на лицата, които са осъдени до настоящия момент за различни престъпления, по-специално убийства, изнасилвания и грабежи, извършени срещу местното население, независимо от неговата националност, и по-специално срещу турското население... Интересите на нашата държава изискват, щото съдебни дела от този вид да бъдат гледани с най-голяма бързина и да се ползват с предимство пред всички останали. Военните съдилища трябва да дадат възможност на правителството да покаже пред цивилизования свят, че престъпленията, които са извършени в хода на освободителната война, не са останали ненаказани.

13 а. Доклад, съставен от мюсюлманската общност в Правище, относно жестокостите, извършени в този град и в съседните села след изтеглянето на турските власти на 24 октомври 1913 година.

[Забележка: Имената на всички, за които в този доклад се казва че са убити (общо 195 души), както и имената на тези, които са ограбени, а също така имената на нападателите са дадени в оригиналния турски документ. Обаче не ги споменаваме в този обобщен текст.]

Село Гиран. Двадесет и един мюсюлмани убити от гърците в село Никшан и сумата на откраднатите пари е около 3000 турски лири. Шестстотин кози също са откраднати в полза на гръцката църква в Никшан, а 2400 кози били задигнати от гърците в Джербелан.

Село Палихор. Шест мюсюлмани били убити от бандата на Демостен, директор на гръцкото училище в Палихор. Извършени са грабежи на стойност 3000 турски лири. Една жена (името е указано) била изнасилена от Демостен и от още един грък.

Село Мишели. Демостен с други гърци ограбили селото, задигнали много волове и храни и кредитни бонове за 3000 турски лири.

Село Драма. Двама мюсюлмани убити от гърци, дошли от Правище.

Село Османли. Шест мюсюлмани, дошли от Холос, са убити от гърците; откраднати са около 1500 турски лири.

Село Самалкол (Самоков). Двадесет и един мюсюлмани от това село са били отведени от Милтияд Малхопулос, принадлежащ към бандата на Мириякос Михаил, до дефилето при Касруб, където били убити от гръцкия бандит Леонид и други. От тях били откраднати 1500 турски лири; един магазин бил ограбен, като стоката възлизала на около 1500 турски лири, а около 7 хиляди турски лири са откраднати общо от цялото село.

Село Чатакли. Двама мюсюлмани били убити от гърците от Холос; откраднати са били 200 овце и едно муле.

Село Мухщиян. Двадесет и пет мюсюлмани били убити от Мириякос Михаил, от неговата шайка и от някои местни гърци в дефилето на Каструб. „В този двадесети век на прогрес все още могат да се видят скелети в това дефиле, които представляват пред очите на справедливостта един паметник, който може да я просвети относно гръцката цивилизация." Откраднати са били около 3000 турски лири.

Село Дранич. Гърците от Палихор и Никшан откраднали 2000 турски лири в „пари, а също така 7 кози и 1000 овце.

Село Ахадлер. Девет мюсюлмани били убити от гърците, дошли от Касруб, като са откраднати 258 турски лири.

267  

Село Чифлик. Десет мюсюлмани са били убити от същите тези гърци от Касруб, а откраднатите пари възлизат на около 1000 турски лири.

Село Петхор. Четиринадесет мюсюлмани убити от бакалина Мириякос Михаил, член на митрополитския съвет, от поп Панахи от Боблан и от Милтияд Махопулос.

Село Рехемли. Трима мюсюлмани убити от гърците от Холос.

Село Саръли. Пет мюсюлмани убити от гърците от Петхор и около 1000 овце и кози откраднати.

Село Дедебал. Осем мюсюлмани убити от Мириякос Михаил и неговата шапка; откраднати са около 1000 турски лири.

СелоДеранли. Трима мюсюлмани убити от Мириякос Михаил и неговата шайка; около 3000 турски лири били откраднати.

Село Орфано. Трима мюсюлмани убити от гърците. Един от тях бил арестуван от поп Панахи по телефонна заповед от гръцкия епископ в Правище и е бил убит в Есирли. Епископът е поискал този телефон да бъде преместен от канцеларията на турския управител в неговата къща, за да има възможност да дава заповеди из цялата област.

Село Боблан. Осем мюсюлмани убити от Мириякос Михаил и неговата шайка, които били нарочно изпратени от епископа. Откраднати са около 800 турски лири.

Село Карпан. Четирима мюсюлмани убити от шайката на Мириякос Михаил, изпратена от епископа. Гърците от Карпан откраднали всички стоки и зърнените храни, принадлежащи на местните мюсюлмани, и дори не им оставили зърното, което са имали в своите кухненски съдове. Гръцките главорези брутално задигнали обеците на жените. По-късно гръцките войници влезли в селата и започнали да изнасилват младите жени, докато последните се видели принудени да потърсят убежище в градовете и в селата, окупирани от български войски. В това село са откраднати около 500 турски лири.

Село Лефтера. Четирима мюсюлмани са убити от гърците. Съпругата на Арнаут Агушага, която доброволно приела исляма преди 50 години, е била отведена в Правище, за да бъде покръстена отново в християнската вяра. Тя казала на българския главатар Бапчев, че не е съгласна с това ново покръстване. Бапчев наредил да я освободят, но когато се върнала в селото, била „отвратително линчувана от гръцките диваци". Бабчев взел 500 лири от един турчин, подтикнат от гръцките духовници в манастира Нозле, които също задигнали около 2000 овце от селяните.

Село Кошкар. Двама мюсюлмани са били убити от гърци от Дразени и около 1000 турски лири са били откраднати в селото.

Село Кале чифлик. Пет мюсюлмани са били убити, а всичкият добитък е бил задигнат от духовниците в Нозле.
Село Девекеран. Четирима мюсюлмани са били убити от гърци от Правище. Откраднати са около 500 турски лири.

Село Есирли. Деветнадесет мюсюлмани са били убити в дефилето при Касруб от гърците на това село. Откраднати са около 1500 турски лири.

Село Кочан. Един мюсюлманин е бил убит, за да се задоволи чувството на мъст на епископа и на поп Никола. „Заслужава си да се отбележи, че много ходжи заемат видно място в списъка на жертвите в околията на Правище... Жертвите са почти винаги известни и образовани хора... Причината, поради която убийците са се спирали на ходжите и на най-образованите първенци, е очевидна, като се има предвид, че в тази околия живеят 13 хиляди мюсюлмани, а цялото население е 20 000 души."

Град Правище. Убити били десет мюсюлмани, включително една жена, когато градът бил в ръцете на български шайки под командата на главатар на име Бапчев, който се настанил в резиденцията на управителя и действал като управител и комендант. Извършителите били трима гърци (имената им са дадени) и някои българи. Същата вечер, когато са били извършени тези убийства, учениците от гръцкото училище се събрали в двора на резиденцията на управителя и пели гръцкия национален химн.

Гръцкият епископ, поп Никола, Мириякос Михаил и други, (имената им са известни) образували градски съвет. Смъртните присъди се издавали от този съвет и са били одобрявани от владиката, след което са съобщавани на Бапчев за изпълнение. Подобни съвети били образувани в селата, които получавали своите заповеди от

268  

съвета в Правище. Българският главатар Бапчев служел като оръдие на гръцкия епископ и на гръцките първенци. В този град мюсюлманското население понесло загуба от около 3000 турски лири, откраднати от българските шайки, които са били направлявани и осведомявани от гърците.

Дъщерята на командира на жандармерията, Сюлейман ефенди, която сега се намира в Цариград, една нощ била повикана в митрополията, за да бъде покръстена в християнска вяра. Епископът отправил различни заплахи към нея, но българският главатар Бапчев, когато разбрал за това, отишъл в митрополията, спасил момичето, върнал я на нейното семейство и по този начин предотвратил насилственото покръстване. След няколко дни той й уредил паспорт за Цариград.

Благодарение на заповедите, издадени от Бапчев, джамиите в града и в селата били напълно запазени и никой не е бил тормозен по религиозни причини.

Насилие срещу жени от българските офицери, от техните войници и от членовете на българските шайки не е извършвано. Бапчев обаче е взел пари, сума, възлизаща на 6000 турски лири.

Поп Панахи от село Никшан и гръцкият антиквар Апостол от село Палихор, които не одобрявали недостойното поведение на епископа, били убити по негова заповед. След извършване на внимателно разследване, българските власти се убедили във вината на епископа. Телата на жертвите от град Правище все още се намират в дефилето при Кайнарджа в местността, която се нарича Кавала Баши.

Ние удостоверяваме, че този доклад е напълно в съгласие с това, което е записано в регистрите на мюсюлманската общност на Правище, и че той е верен във всички негови подробности.

[Previous] [Next]
[Back to Index]