Карнегиева фондация за международен мир
ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

ПРИЛОЖЕНИЕ D

ДОКУМЕНТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ГЛАВА II

СЪРБИТЕ ПРЕЗ ВТОРАТА ВОЙНА

53. Показания на Георги Варналиев, директор на българското училище в Кафадарци, близо до Тиквеш.
На 1 юли, когато започна битката при Криволак, Варналиев бил арестуван заедно със седем други видни българи. Префектът му казал, че съществува извънредно положение и че те ще бъдат държани като заложници до края на войната. Те били хвърлени в затвора за три дни, но били освободени след поражението на сърбите Секретарят на сръбския префект направил всичко възможно да осигури тяхната безопасност, обаче няколко пияни стражари останали в Кафадарци след оттеглянето на сърбите. Те убили слугата на кмета и наранили една жена Тогава македонските доброволци от българската армия освободили града и се държали добре, но го напуснали на 7 юли. Започнало систематично опожаряване на всички български села в околността. Палежите били извършвани от турци, придружени от сръбски войници и офицери. Измежду опожарените села било Неготин (800 къщи), Камен Дол, Горен Дисан, Хасково и прочие. Селяните от тези места дошли в града и разправяли за извършените убийства и грабежи. На 8 юли сърбите пристигнали в Кафадарци и убили 25 души българи, повечето от тях бежанци от съседните села. Между тях били кметът и 5 видни граждани. Кметът бил обвинен, че скъсал едно сръбско знаме и помагал на македонците. Убити били двама младежи на възраст 13 и 15 години от фамилия Дореви, тъй като в къщата им избухнала бомба. Срещу тях било отправено абсурдното обвинение, че самите те са взривили тази бомба. Свидетелят видял телата, които били погребани в покрайнините на града все още вързани едно за друго. Той наблюдавал също така ограбването на около 30 магазина и изгарянето на 15 къщи. Четири жени полудели от страх при бягството си от Кафадарци, а за две от тях се казва, че са убили собствените си деца, за да не паднат в ръцете на сърбите.

54. Показания на двама възрастни селяни, жители на Щип, които дошли пеша до София за 3 дни и 3 нощи, за да дадат своите показания пред нашата Комисия Техните имена не могат да бъдат публикувани, тъй като те живеят на сръбска територия.

Двамата свидетели заявиха, че са напуснали Щип заедно с българските войски и потърсили убежище в съседните села. Пристигнали турски банди, които вървели от село на село, опожарявайки къщите и изнасилвайки жените. В село Люботрън, което е било изгорено, 11 мъже и 3 жени са убити, а повечето от жените били изнасилени Водачът на турската банда бил някой си Яха от Велес, който винаги е бил водач на башибозуците при турското управление на тези земи. Той имал чета от около 30 души и опустошавал целия район около Щип, Радовищ и Кочане. Много жени били отвле чени от турците в техните села. По-късно помаците от Тиквеш пристигнали с техните каруци и се включили в плячкосванията. Сега районът бил сравнително спокоен, като сърбите са разоръжавали турците, но според двамата свидетели оръжията, взети от турците, отново тайно се връщали в ръцете на други банди.

301  

[Забележка: Горните показания, макар и да са твърде общи по естество, засягат много от това, което свидетелите са видели сами и което са научили от други. Тези показания не могат да се считат като сведения от първа ръка, обаче според нас те са твърде важни и не би трябвало да бъдат пренебрегнати.]

55. Показания на поручик Уодхам фишер (Вж. също № 9). След подписването на мирния договор поручик Фишер посетил района, който е завзет от сръбската армия през Втората война. Той намерил селото Злетово до Кочани, което познавал много добре, но то било напълно опожарено. Посетил също и село Безяково. Тук черногорците убили 25 от селяните, едно дете било изгорено живо в една къща, а 4 жени умрели след изнасилване. В съседното село Присека пет или шест мъже са били убити и четири жени са умрели от изнасилване. В тези села всичко е задигнато, включително зърнените храни, дрехите и парите, и хората умирали от,глад без подслон в планината. Сърбите употребили зърнените храни в окопите като постеля и селяните след това трябвало да отидат и да чоплят зърна от тези места. Сърбите наложили данък от 5 франка за всяка постройка, дори и за изгорени къщи.

Извадки от показания, събрани от професор Милетич.

56. Масовите убийства в училището в Серес. Показания на Георги Т. Белее от Струмица, протестант, 32-годишен (вж. също № 18 до 26).

Г-н Белев служел като носач в медицинската част към 17 български полк. Той пренесъл двама ранени войника от Нигрита до Серес. На 21 юни, петък в Серес той влязъл във фурната на един негов приятел и земляк. Там бил арестуван от гърците и хвърлен в затвора в продължение на два дни заедно с други български войници.

Показанието продължава:
,, В четвъртък на 25 юни ни отведоха до митрополията, където ни изправиха пред една комисия. В залата имаше няколко мъже, които седяха зад една маса в дъното. Единият от тях беше духовник. Те погледнаха към нас и казаха: „Отведете ги." Оттам ни закараха до девическата гимназия близо до митрополията. Вратата беше затворена. Дадоха ни команда на български: „Строй се!" От фурната бяха доведени следните 8 души (свидетелят дава точните имена). Там открихме 4 войници от старите предели на България. След като се строихме, при нас дойде един евзон заедно с т.нар. капитан Дукас, както и много гърци от града. Един по един те взеха от нас палтата, коланите ни и всички налични пари. От Тодор Ингилизов взеха 8 наполеона и един часовник, от мен взеха сребърен часовник, който струваше 30 франка, както и 10 франка, които бяха в кесията ми. След това ни сложиха зад едно стълбище, изкараха сабите си и ни заповядаха да се качим нагоре. Двама от тях с извадени саби застанаха от двете страни на стълбите и докато се качвахме, те ни нанасяха удари. Получих силен удар в лявата ръка. На Пандо Абрашев строшиха дясната ръка и черепът му бе пукнат, а другите също бяха удряни многократно. След това ни закараха в стая в размери около 25 кв.м, където ни държаха през вторник и сряда.
Цял ден не ни дадоха нищо за ядене. (Свидетелят пояснява как превързал раната на Абрашев...) В сряда всеки от нас получи по половин хляб и ни разрешиха да отидем до клозета под охрана. В четвъртък пристигна гръцкият владика и обиколи всички стаи. Той произнесе нещо като реч пред затворниците: „Ние сме християни. Нашето свето писание ни забранява да убиваме. Ние не сме като българите, ние ще ви разрешим да се върнете по домовете си. Не се страхувайте, не ще ви направим нищо лошо." След това той допълни „Дайте им хляб и вода" и си отиде. Почувствахме се по-спокойни, тъй като вярвахме, че един владика няма да ни лъже, и прекарахме останалата част на деня с'надежди. Но през вечерта от всичките стаи бяха избрани отделни хора, общо 14. Изборът падна най-напред на българските стражари, които бяха арестувани, както и на непокорните комитаджии, включително Христо Димитров, който имаше мелница, където даваше подслон на революционерите... Тридесет от тях бяха заклани на втория етаж, Чухме виковете им. Все още се надявахме, че ще има някакъв подбор и че не всички ще бъдем убити...

На следващия ден (петък) 28 юли, Димитров бе доведен обратно жив в нашата стая. След него вървеше един гръцки свещеник. Той отвори вратата на нашата стая и

302  

каза подигравателно: „Добър ден, момчета." Ние не отговорихме. Той повтори поздрава си, но ние мълчахме. Тогава той каза: „Защо не отговаряте? Този поздрав е нещо учтиво. Вие не сте ли българи?" Не отговорихме нищо. Тогава той ни запита: „Не искате ли да видите вашия славен цар Фердинанд? Не искате ли да влезете в Солун? Много скоро ще влезете там." След това свещеникът си отиде. След два часа чухме стрелба. Нашите войски влизаха в града. Сигурни бяхме, че това беше нашата армия, защото гръцките оръдия не можеха да се чуят от този квартал. Щом като българските оръдия влязоха в действие, гърците започнаха да бягат из цялото здание и да ни събират в една стая. Бяхме 70 души, натъпкани като сардели в малка стая, където останахме около половин час. Междувременно гърците бягаха да видят дали идват българите. След като установиха, че това е така, те ни накараха да излизаме от стаята по двама и ни връзваха ръцете. Тези, които бяха вече вързани, бяха изкарвани на горния етаж, където биваха убивани. Първият, който бе изведен, бе един малък грък от село Кулешино, близо до Струмица, който бил живял в Серес 7 години и хвърлен в затвора по грешка. Нещастният грък се молеше да го освободят, като поясняваше, че на всеки от нас е известно, че той е грък, че е женен и че е богат търговец. Но не му обърнаха никакво внимание и го убиха. Времето беше достатъчно да бъдат убити всичките 70 затворници. Това трая не повече от един час. Имаше много екзекутори и те работеха бързо. Тридесет от мъжете бяха вързани, но след като екзекуторите видяха, че това отнема твърде много време, те престанаха да ни връзват.

Сред екзекуторите беше и Харалампи Попов, един погърчен българин, същият този пекар в чиято къща бях арестуван. Другите бяха жители на Серес, а имаше и двама власи от Порой. Един от палачите на име Христо често идваше в Струмица и много пъти съм гарантирал за него. Другият, който е куц, се нарича Черю и не знае гръцки. Той извършваше убийствата с ятаган, като отделяше главата от тялото. Другите екзекутори си вършеха работата със щикове на пушки тип „Мартини", но някои имаха също така български щикове за пушки „Манлихер"... Закараха ме с трима други затворници, двама от тях от Дебър, но нито един от нас не беше вързан. Изкачихме се по стълбите, прекосихме един голям салон и влязохме в голяма стая. Аз вървях първи и екзекуторът ме последва с нож в ръката си... Всички бяхме полумъртви от страх и едва можехме да ходим. През вратата на стаята се виждаха заклани и убити хора. Някои бяха все още живи и стенеха. Виждаше се и един обезглавен човек. Стаята бе пълна и телата лежаха по две или три едно върху друго. За мен нямаше място. Тогава екзекуторът ме закара до друга малка стая, която беше празна. Екзекуторът беше моят познат, влахът Христо. Влязох в стаята и още при втората ми стъпка той ме удари по врата. Силата на удара бе малко омекотена от яката ми, но паднах по лице. След това той си сложи крака на гърба ми и ме промуши шест пъти с щика - по гърба, зад ухото ми, под дясната челюст и в гърлото. Когато впоследствие милосърдните сестри ми даваха да пия мляко, то изтичаше през тази последна рана. Не си спомням да съм викал и дори не почувствах когато изрязаха показалеца на дясната ми ръка, нито пък загубих съзнание... В голямата стая трима или четирима души бяха убити наведнъж, но в тази малка стая другите жертви трябваше да гледат, докато палачът се справяше с мен. Видях как един от хората от Дебър се бореше при вратата на стаята и се опитваше да дръпне щика, докато един друг екзекутор дойде и помогна на своя „колега", след което на затворника му бе нанесен безмилостен побой. Той извика; „Какво лошо съм ви направил? Оставете ме на мира." Тогава те го хванаха за ръцете и го хвърлиха върху мен. Почувствах голяма тежест. Прерязаха му гърлото и го доубиха с щикове в гърба. Кръвта му се изля цялата отгоре ми и напои палтото ми, така че почувствах как топъл поток омокря тяло ми. Той умря веднага. След това бяха въведени още двама и бяха убити върху нас. Те не се съпротивляваха. Те бяха вече полумъртви от страх. После дойдоха още жертви.

След известно време настана мъртва тишина. Не се чуваше повече никаква пушечна или оръдейна стрелба. Когато разбрах, че в зданието вече няма никой, реших да изляза изпод купа от трупове, които лежаха върху мен и ме напояваха с кръвта си в продължение на един час. Надигнах се много трудно, седнах в един ъгъл и превързах раните си, като сложих една кърпа около врата си, откъдето течеше кръвта. Болеше ме много, но стегнах здраво кърпата. Станах, разбрах, че мога да ходя, и отидох в съседната стая. Там намерих Христо Димитров, седнал между 40 мъртви тела. Той

303  

стана и започна да ходи, а също така и други се размърдаха... Никой не се виждаше от прозореца, обаче падаха снаряди и куршуми. Един снаряд падна много близо до нашето здание и го подпали. Видяхме, че ще изгорим живи, ако не се опитаме да излезем. Осем души се събрахме пред вратата. Имаше още и около 20 ранени хора, които можеше да бъдат спасени, ако някой им окажеше помощ. Към нас се присъедини и един девети човек на име Илия, керемидчия от Гевгели, който слезе надолу по стълбата, но падна близо до вратата. (Свидетелят продължава да разказва как открил българските войски, как бил поставен в една кола и най-накрая след много страдания стигнал до Разлог, след което е бил излекуван в Татар-Пазарджик.)

57. Извадки от показанията на д-р П. Г. Лазнев, руски лекар, който бил управител на българската болница в Серес.

След като се оплака, че гъркините от Серес ограбили болницата и заяви, че гръцките андарти са се държали добре в отношенията с болницата, когато българите са евакуирали града, д-р Лазнев продължи; „На 11 юли българската пехота с планински оръдия се появи на височините, които командват района около болницата, и се започна битка с гръцките въстаници, които се бяха прикрили зад болницата. Въстаниците бяха отблъснати и болницата попадна в ръцете на българите. Това продължи само половин час, понеже пристигнаха по-силни отряди на гръцката пехота и кавалерия и една непрекъсната размяна на пушечен и артилерийски огън продължи от 3 часа до 6 часа следобед. Както и преди, болницата се оказа в центъра на битката. Нашите йрозорци бяха изпочупени и бях принуден да накарам болните да легнат върху пода, за да получат по-добра защита. Въпреки това един от тях бе наранен. Нито гърците, нито българите бяха готови да се вслушат в моите възражения и протести. В края на битката българите се оттеглиха. Около един час преди тяхното оттегляне градът бе запален. След това дойдоха победителите, изморени и възбудени от водените сражения. Те нахлуха в болницата, събориха нашия ординарец и му нанесоха жесток побой, като заплашваха, че ще убият и болните, „защото българите са изгорили града". Те удариха моя помощник Комарьов по гръдния кош и раменете с прикладите на пушките си и насочиха дулата срещу гърдите ми. Накрая успях да ги убедя да си отидат.

Междувременно други оплячкосаха горния етаж на болницата, като откраднаха всичко, включително и моите лични вещи (тук следват подробности относно трудностите, които докторът е срещнал при отношенията си с гръцките власти). Що се отнася до опожаряването на Серес, задължен съм да декларирам, че не знам какви са причините за това. Мога да правя само предположения. Пожарът може да е бил причинен от българските снаряди. Духаше силен вятър и един пожар можеше лесно да се разпространи до съседните здания. Не мога да възприема теорията на владиката от Серес (че българите са напръскали къщите с газ и два дни след това са ги запалили). В такъв случай пожарът положително щеше да започне едновременно в няколко квартала на града."
58. Показания на Илия Петров Лимонов, рибар от Дойран, служещ в 70 български полк (4 дружина, 15 рота). Той бил затворен в училището в Серес. Успял да избяга от килията и да обезоръжи пазачите. Разказът му съдържа интересни подробности. Неговият отряд, чиято численост намаляла до 32 души, бил отделен от своя батальон и започнал да се оттегля през Демир Хисар към село Кавакли. На 6 юли войниците били обкръжени от гръцка рота, брояща около 200 души, и те се предали на неприятеля. Лимонов продължава своя разказ: „След като обезоръжиха българските войници, гърците ги завързаха и започнаха да ги избиват. По този начин бяха убити 24 български войници с изключителна жестокост и варварство. Тогава пристигна един гръцки офицер, който каза, че това било достатъчно. Останалите 8 души живи, включително и аз, бяхме отведени до Серес на 8 юли, където ни нанесоха жесток побой и ни затвориха в девическото училище." Измежду 16-те български цивилни граждани, затворени с тях в една от горните стаи, се намирали 4 жени, едната от тях много стара. Описвайки това, което видял след своето бягство, Лимонев заявява, че гръцката артилерия погрешно счела гръцките бежанци близо до станцията за българи, насочила своя огън срещу тях и убила голям брой от своите сънародници.

304  

58 а. Димитрий Ангелов, търговец на вина от Серес, арестуван на 7 юли, бил затворен в училището, но успял да избяга с един евреин в петък и бил скрит от евреи в града.

58 б. Страти Георгиев от Дебьрски окръг е бил арестуван на 10 юли от 10 въоръжени гърци и 5 турци. Един от турците му казал, че всички, които носят дебърската носия, ще бъдат убити, защото са българи. Сред телата той забелязал в петък една стара жена, чиято глава била разцепена, и три убити млади жени. В стаята имало 50 тела. Макар и тежко ранен, той избягал с Велев и с другите.

59. Събитията около Демир Хисар.

Група български села в околността на Демир Хисар станали сцена на систематични масови убийства. Повечето от жителите на тези села - Герман, Крушево, Кирчево и Червище - избягали в началото на Втората война. Те получили след това писма с подписа на д-р Христотел, влиятелен гръцки лекар в Демир Хисар, който ги канил да се върнат по родните си места, като ги уверявал, че ще бъдат в безопасност (Вж. № 44). Марко Буракчиев от Кирчево (180 къщи) се върнал в своето село с около 80 други семейства. Той заяви пред Комисията, че при пристигането на гръцките войски на 15 юли селяните ги приветствали и им донесли всичко, което войниците поискали от тях. Ненадейно се чул тътен на барабан в селото и това било последвано от неописуема безредица, при която той чул викове и степания на умиращи. Буракчиев напуснал къщата ей и видял неговата съседка Стояна Чалъкова в локва кръв, убита с щик, както и трупа на малкия Ангел Пасков. Върнал се вкъщи и видял двама или трима войници, които претърсвали баба му за пари. Тя нямала пари и те й прерязали гърлото и я намушкали с щикове в гърдите. След това го хванали и го завели в друга къща, където имало други войници и андарти. Последните започнали да обсъждат нещо, което явно било много важно. За момент забравили за неговото присъствие и един от войниците го накарал да му полее с вода, за да си измие ръцете, изцапани с кръв. В този момент войникът му направил знак, като показал към вратата. Буракчиев разбрал какво му казват и побягнал колкото може по-бързо, като тези, които го преследвали, не успели да го настигнат. От хълма той видял как цялото село е в пламъци.

Димитър Гидиков и Иван Радев, които също успели да избягат от селото, разказват, че хората били затворени в две къщи и изгорени живи. Четиридесет жени били затворени в къщата на Ангел Дурьов, където са бити, разсъблечени и изнасилени. Четири жени (свидетелят съобщи имената им) са убити, а други четири (имената им също бяха съобщени) били отвлечени от войниците. Двадесет селяни от Червище и Крушево са избити в Кирчево заедно с двама свещеници.

Павел Чавков допълва, че той видял как гръцките войници отвели 7 или 8 жени голи до Горно Броди (вж. също № 44).

60. Същата процедура е била следвана и в село Герман. Тридесет семейства се върнали в резултат на писмото на д-р Христотел и посрещнали гръцките войски. Мъжете били затворени в църквата, а жените в къщата на свещеника. Един от мъжете, Димитър Георгиев, избягал от църквата и се срещнал с Апостол Костов от Герман, на когото разказал своите преживявания. Избягала и една жена, 20-годишната Стоянка Константинова. Не се знае къде се намира сега. Когато бягали на известно разстояние извън селото, тя срещнала нейния чичо Тома Иванов, който се връщал към дома си. Тя едва могла да говори от ужас и нейният чичо цитира следните думи: „Не мога, не мога нищо да ти кажа. Не може да се опише това, което видях. Господи, как ни измъчваха, как ни събличаха голи, докато ние викахме и плакахме... Аз се спасих, но другите... Селото гори... Те убиват по улиците. Викове и изстрели се чуват откъм църквата. Всички мъже бяха избити там." Чичото и племенницата побегнали заедно. Той достигнал България, обаче тя останала някъде по пътя с други селяни от Герман (вж. също № 46).

61. Илия Константинов от Червище разказва, че когато жителите на неговото село се върнали, отзовавайки се на писмата на доктора, двадесет от по-видните селяни,

305  

включително и той, били отведени в Кирчево. Видял как всички били убити, жените отвлечени нанякъде, а селото изгорено. Обаче той успял да избяга.

62. Същото нещо се случило в Крушево. Почти всички жители се били върнали в селото и посрещнали гръцките войски. Гръцкият офицер произнесъл реч, в която им казал, че всички те са гърци и не са българи. Същата вечер войниците навлезли в къщите на селото (800), оплячкосали всичко и изнасилили всички жени, като отвели със себе си най-хубавите момичета. Иван Божов и Харалампи Янкулов разказват някои случки, при които са били свидетели при ограбването на Крушево. Войниците (1) ограбили Георги Тошев и му взели 250 турски лири; (2) ограбили Иван Какидинев и убили него и жена му; (3) убили вдовицата Ранса Хаджиева, защото имала по-малко пари, отколкото искали от нея; (4) убили Султана Ксалянова, защото заключила къщата си, за да запази своите две дъщери и снаха си; (5) изнасилили и след това убили Вела Харманова и Ранса Сучова; (6) взели дъщерята на свещеника Тодор Стаев, като изболи очите му, а два дни по-късно го закарали в Кирчево, където е бил убит заедно с други първенци.

63. Обобщение на сведенията и показанията, събрани от професор Милетич.

(а) Атанас Иванов от Кукуш, който избягал от града на 4 юли, видял от прозореца на къщата на своя брат, на разстояние около 300 до 400 крачки, как гръцки кавалеристи убиват двама старци, три жени и едно малко момиче. След това гърците били отблъснати от българската кавалерия и свидетелят избягал с българите.

(б) Кольо Деликиров и Иван Милев от Аканджели заявяват, че гръцкият офицер (вж. № 39-43) заповядал на селяните да донесат своите оръжия, както и Всички притежавани от тях пари. Оръжията били раздадени на турците, а гърците задържали парите. Четирима селяни (имената им се дават) донесли всеки между 100 и 150 турски лири. По времето, когато селяните предавали оръжието си, една пушка гръмнала случайно и гръцките войници нападнали селяните, които се пръснали във всички посоки. Но скоро те били заобиколени и вързани. Само 15 от тях били освободени, за да намерят и донесат храна за войниците, обаче някои избягали и се скрили. Тези, които останали в ръцете на сърбите, били избити... Младите жени отвели в Каракол и там били изнасилени. Две момичета от Патарос, които се намирали в къщата на учителя Димо Христов, са били изнасилвани, докато умрели.

(в) Вангел Казански от Казаново видял как гръцката кавалерия стъпквала старци и жени, които бягали между Гаваланци и Драгомирци. Гърците застреляли Мицо Кушинов и след това слезли от конете, но той не видял какво са направили по-нататък.

(г) Мито П. Б. Стоянов от Мертатово заявява, че гръцката кавалерия убила кмета и стражаря на селото със саблени удари.

(д) Мито Николов и неговият брат Петър от Дойран видели, когато бягали, как трима български селяни, бягащи от Коджаматли, са били настигнати от гръцки кавалеристи, които ги убили.

(е) Тома Попстоянов, син на свещеника от Долна Джумая, заявява, че неговият баща и 25 видни жители на селото са убити от гръцките войски и че 4 жени били бити и изнасилени, докато умрат (дава техните имена).

(ж) Гоце Иванов от Попово напуснал селото си на 6 юли. Той заявява, че гърците събрали оръжието от селяните и подложили селото на грабеж. Мъжете били отделени от жените и още през първия ден 30 от тях изчезнали. Жените и момичетата били събрани в къщата на Кольо Теодоров и били изнасилени. Слава Колева била изнасилена и след това убита на улицата. Само трима мъже успели да избягат живи. Селото било опожарено.

(з) Ефтим Митев от Мъклен заявява, че 15 овчари от неговото село, чиито имена той съобщи на Комисията, са заловени от гърците близо до Калапот и били убити.

(и) Никола Атанасов от Алистратик съобщава, че гръцките войски убили 9 български селяни, след като ги затворили, а също така 2 млади жени и 4 деца.

(к) Иван Христофоров от Гюреджик заявява, че видял как гръцки войници влизат в къщите на селото и започват да изнасилват всички жени. Той избягал.

306  

(л) Г. Марков от Плева съобщава, че 40 мъже от неговото село са били изкарани извън селото от гърците и били убити.

(м) Благой Икономов от Разлог съобщава имената на 4 убити мъже и на 2 жени, които са били изнасилени в неговия град. Имало е и други убийства и изнасилвания.

(н) Динко Иванов от Марикостеново заявява, че всички жени в селото му са били изнасилени. Той избягал и макар че по него била открита стрелба, успял да се
спаси.

(о) Иван Стойчев от Свети Врач казва, че същото нещо се е случило и в Поляница.

(п) В Панчарево хората очаквали гърците и ги приветствали, обаче били възнаградени с убиването на 6 мъже, с отвличането на 10 други мъже, от които трима успели да избягат.

(р) Всички жени били изнасилени в Град, а четирима селяни убити в Мачево.

(с) В Русиново една жена умряла след изнасилване; трима мъже били убити, а две жени и едно момиче били отвлечени от гърците. Селото било опожарено.

(т) В Смоймирово свещеникът и народът излезли да посрещнат гърците. Свещеникът бил подложен на мъчения и умрял. Бил убит един от селяните.

(у) Четиринадесет момичета и една стара жена били отвлечени от гърците в село
Владимирово.

(ф) Хората от Умлено посрещнали гръцките войски. Всички жени са изнасилени. Две от тях били отвлечени и държани в продължение на 6 дни от офицерите. Една стара жена умряла от малтретиране, двама мъже са убити и 5 къщи били опожарени.

64. От официалните доклади на някои от българските околийски управители в новите територии събрахме следните данни:

(а) Загубите, дължащи се на систематични грабежи на гръцката армия в указаните по-долу населени места, се изчисляват във франкове:

Разлог. Зърнени храни - 356 850 франка; добитък - 164 франка; домашни вещи
- 402 200 франка; стоки - 160.24 франка; общо 759 374.24 франка. [Възможно е една от горните цифри, които се дават до стотни части от франка, да не е вярна, обаче няма възможност да се установи евентуалната грешка. Б. пр.]

Банско. Зърнени храни - 350 000 франка; добитък - 200 000 франка; домашни вещи - 340 000 франка; стоки - 200 000 франка; Общо 1 090 000 франка.

Баня. Зърнени храни - 30 000 франка; добитък - 35 000 франка; домашни вещи
- 41 000 франка; стоки - 5000 франка; общо 110 000 франка.

Добринище. Загуби от опожарявания - 1 145 000 франка; от ограбване на зърнени храни - 200 000 франка; отвлечен добитък - 40 000 франка; общо 1 385 000 франка. По-нататък, в Разлог били убити 7 стари мъже; 2 жени били пребити от бой; 11 възрастни жени били изнасилени. В Банско били убити 5 мъже, а 4 възрастни жени били изнасилени.

(б) В Петрич 20 от българските граждани били измъчвани от гърците, за да изтръгнат пари от тях. Прилаганият метод бил да се връзват ръцете зад гърба им и след това да се усуква въжето с железни пръти. Един такъв прът е забравен на мястото, където бил употребяван. Дават се 20 имена на хора заедно със сумите, задигнати от тях, които се движат от 3 до 25 турски лири. Четирима души са били убити. Имало е много изнасилвания, обаче пострадалите крият имената си.

(в) В района на Струмица, който е бил окупиран отчасти от гърци и отчасти от сърби, войниците задигнали 90 турски лири от 7 мъже (дават се имената им) в село Радиш, 160 лири в Смилянци, 100 лири в Инево, 200 лири в Яргюрица, 70 лири в Радовица и прочие. Шестима мъже, три жени и няколко деца (дават им се имената) били убити в Лубница, петима мъже и една жена (дават се имената им) в Радовищ, две жени (дават се имената) в Ораовица и 7 жители (тук имена не се дават) в Падереш,

307  

65. Извадки от официален доклад (предаден на Комисията) на офицерския кандидат Пенев, адютант на Първа дружина на 26 пехотен полк.

По пътя, водещ към Струмица между селата Орманово и Ново село, в дефилето на десния бряг на реката намерих войник от 10 (Родопски) пехотен полк, разпнат на една топола с телеграфни жици. Лицето му било напръскано с газ и обгорено. Познах, че е войник по пагоните, които бяха откъснати и хвърлени до него. Тялото вече беше започнало да се разлага. По-нататък на запад намерих друг войник от 13 пехотен полк. Тялото му беше заровено в пясъка и се виждаше само главата, която е била напръскана с газ и обгорена. Нямаше очи, нос и уши. Един войник от 1 пехотен полк на княз Александър висеше с главата надолу, като краката му бяха вързани с телеграфна жица. Пагоните, които се виждаха хвърлени в калта под него, показваха, че този нещастник е бил механик. Ушите и китките му бяха отрязани, а очите му - избодени. По-нататък по същия път намерих непогребани обезобразени тела на войници от 2, 6 и 8 дивизии.

(Забележка: - Редно е да се отбележи, че извършителите на тези отвратителни зверства може би са били турци.)
По пътя много селяни ни разказваха със сълзи на очи за нечовешки мъчения, извършени от гръцки офицери и войници. В Орманово гръцкият комендант на Петрич наредил всички мъже да бъдат затворени в полицейския участък, където ги държали без храна в продължение на 3 дни и били малтретирани от гръцките войници. Карали ги да плащат по една турска лира (23 франка) за чаша вода. Всички жени и всички момичета на възраст над 8 години били затворени в една къща и били изнасилени. Същото се случило и с хората в Босилово, Дабиля и Робово. В последното село гръцките войници вързали свещеника и изнасилили най-напред дъщеря му, а след това и други жени пред очите му. След това те застреляли свещеника и дъщеря му и изгорили селото.
Две трети от град Струмица е бил опожарен, на първо място кварталите на „гръкоманите" и на турците, а също така и няколко гръцки къщи в българския квартал, заедно с всички обществени сгради и казармите. Г-н Купър, американски протестантски мисионер, пристигнал от Солун в момента, когато гърците се готвели да запалят и българския квартал, където няколко къщи вече били в пламъци. Г-н Купър отишъл при гръцкия комендант и го замолил да спре опожаряването, декларирайки, че той ще се обърне към британския консул в Солун. Пожарът бил спрян по заповед на коменданта. Получих това изявление от самия г-н Купър, който изпрати на британския консул снимки от града, опожарен от гърците. Новата българска църква, солидно каменно здание, е наполовина разрушена от 3 бомби, които гърците поставили, за да я вдигнат във въздуха. Българските болници също така са опожарени и българските ранени трябвало да останат в града без необходимата медицинска грижа и без храна. Гръцките стражари побързали да приберат всичките храни - хляб, мляко и прочие, които добрите жени от града донесли за войниците. И накрая, ранените войници били затворени в турската кула, която била запалена. Овъглените тела все още лежаха там на 16 септември, когато гърците напуснаха града... Една учителка ме осведоми, че през нощта на 23-ти тя била отведена в казармата, където най-напред била изнасилена от гръцкия командир и след това от 24 войници, един след друг. Сега тя е в много тежко състояние.

[Previous] [Next]
[Back to Index]