Карнегиева фондация за международен мир

ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

УВОД

2. ВЪЗРАЖЕНИЯТА

Имаме предвид възраженията, които са ни отправяни до сега. Най-главните измежду тях са следните:
Как смята фондация „Карнеги" за международен мир да извърши проучване на жестокостите, извършени на Балканите? Защо трябва такава една комисия изобщо да се намесва в този случай? Ако тя открие, че извършените жестокости са неизбежни и че са изобщо неделими от условията за воденето на една война, няма ли да бъде това признание за безсилието на днешната цивилизация? Ако, както съобщават някои от вестниците, комисията установи, че злините трябва да бъдат приписани на едни извършители, а не на други, ясно ли е каква омраза и огорчение ще се породи между воюващите, които току-що са се примирили?
Слушали сме тези аргументи в продължение на 30 години. Те само спомогнаха на злото да живее и да расте. Знаем какви ще бъдат резултатите от един отказ за съдействие от страна на Европа. Опасението да не би да компрометираме някого, страхът да не си навлечем недоволството на някой друг и изобщо страхът от това да се намесим по разумен начин и навреме - това е, което доведе до днешната криза, чиято сериозност датира не от вчера или от днес, но която ще продължава да бъде валидна и утре. В интерес на всички правителства, както и на всички народи е ние да успеем най-сетне да

4   

хвърлим светлина върху истината и отново да възродим тези нещастни страни. Дълг и цел на фондация „Карнеги" е да допринесе за разпръскването на сенките и опасностите, които се крият в една толкова продължителна нощ.

Освен това хората ни питаха: „Какво ще правите на Балканите вие -французи, американци, англичани, руснаци и германци? Нямате ли достатъчно грижи с Мароко, Мексико, Южна Африка, Индия и Персия?" Да, разбира се, че имаме достатъчно свои проблеми. Но трябва ли да се откажем от всякакви външнополитически действия, докато се надяваме и очакваме, че всичко в нашия собствен дом ще бъде окончателно оправено и чак тогава да помогнем на други? Според мен френската държава не е по-съвършена от която и да е друга човешка организация, но въпреки това собствените ми несъвършенства не би трябвало да ми попречат да направя всичко, което мога, за да бъда полезен. Има и други възражения, които не са толкова възвишени, но все пак са много настойчиви. Ето едно от тях: „Не всеки понася загуби от една война. Освен патриотизмът, който се подхранва от всяка война, великите сили дават заеми на воюващите и им продават оръжие и военни съоръжения. Това е добро за търговията и обогатява както банкерите, така и търговците." Войната се представя като нещо съдържащо двояк патриотизъм и морална полза, тъй като войната въздига представата за героизма, а, от друга страна, създава и материална полза, понеже увеличава обема на няколко важни промишлени отрасъла. Ако разсъждаваме още малко по този начин, ще се окаже, че войната изхранва населението!

Многократно сме давали отговор на тези софизми. Още веднъж ще отделим отбранителната война и войната за независимост от другите видове войни. Една такава война няма нужда да се смесва с каквато и да е друга война, тъй като самата тя представлява съпротива срещу войната, срещу покоряването на една страна и срещу потисничеството. Такава война е върховен протест срещу насилието, тя е изобщо протест на слабия срещу силния. Точно такава беше Първата балканска война. Ето защо тя беше славна и много популярна в целия цивилизован свят. Но ние говорим за истинска война, имаме предвид тази, която е водена от една държава с оглед да разшири своята територия и да утвърди своята мощ във вреда на друга държава. Такъв бе случая с Втората балканска война. Днес никой не печели от такива войни. Както победителят, така и победеният губят в морален и материален смисъл. От друга страна, неправилно е да се твърди, че мирът насърчава леността у хората. Да споменем само франция, която е живяла в мир в продължение на 43 години; никога нашата младеж не е била по-предприемчива, по-смела и по-патриотична, отколкото днес. Когато няма война, храбростта се прилага в областта на плодотворни изобретения, научни и географски изследвания, влага се в опасни научни експерименти. Може ли това да се счита за признак на упадък?

А що се отнася до търговията, която несъмнено печели, когато един линеен кораб се продава за около 100 милиона франка, нима не е възможно да се предвиди и предотврати ужасяващото закриване на работни места и следващата го криза, която ще се получи, когато народите, увлечени в убийствено съревнование, предявяват искания за по-справедливо равновесие между разходите, действително необходими за национална отбрана, и средствата за разработване на ресурсите на всяка отделна страна и за подпомагане на полезните инициативи в нея? Никой няма да отрече обстоятелството, че съществуват един или няколко промишлени отрасли, които несъмнено печелят от войната. Дори в настоящия доклад излагаме данни, че след двете

5    

балкански войни е създадена една нова и процъфтяваща търговия: търговията с изкуствени крайници! Но какво става с основното ядро в търговията, с основната част от народа? Тук е целият въпрос. От една страна, имаме увеличаване на въоръженията, което неминуемо води до катастрофа. От друга страна, можем да следваме един положителен пример и да влезем в икономическо съревнование, което води до прогрес. Този прогрес - винаги недостатъчен - но въпреки това е прогрес» подсигурен все по-добре с всеки изминал ден чрез общо сътрудничество и който в последна сметка води до сигурност за хората.

Ще трябва ли да оставим тези две балкански войни да отминат, без поне да се опитаме да извлечем някаква поука от тях, без да разберем дали са били благодат или зло, без да сме разбрали всичко това, преди утре те отново да започнат и да продължават непрекъснато да се разширяват?

Ние сме взели нашето решение. Обобщените ни цели и задачи остават винаги едни и същи. Двете балкански войни, макар и различни една от друга, в края на краищата пожертваха съкровища, богатства, човешки живот и обезсмислиха героизма на много хора. Не можем да говорим за тези жертви, без да протестираме, без да порицаем тяхната огромна цена и да посочим опасността от тях за бъдещето. Това бе причината, поради която създадох нашата Комисия, и днес представям доклада, изготвен от нея в името на истината, независимостта и пълната обективност.

[Previous] [Next]
[Back to Index]