Карнегиева фондация за международен мир

ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

УВОД

3. СЪСТАВ И ХАРАКТЕР НА КОМИСИЯТА

Думите истина, независимост и обективност не са празни думи. Много ценни хора, изпълнени с най-искрено доброжелателство, се оказаха готови да се откажат от ежедневните си задължения и да се отзоват на нашия призив, като извършиха своите разследвания при изключителни условия на безпристрастност и авторитет, както и с неуморно себеотрицание. Те не се оставиха да бъдат отклонени от умора или от каквито и да било трудности, независимо колко много несгоди срещнаха по пътя си. Не се уплашиха дори от холерата, а, от друга страна, нито една илюзия не ги отклони от пътя им. Преди да напуснат Париж, всеки от тях знаеше, че не е подчинен абсолютно на никого, че не е обвързан с каквато и да е заповед, с каквато и да е партия или правителство, с какъвто и да е вестник или списание, с каквото и да е представителство, било то балканско или европейско. Той не очакваше никакви медали, никакво възнаграждение от какъвто и да е вид, никакви благодарности или похвали. Той не трябваше да се съобразява с талантливите съгледвачи на големите печатни издания на всички велики държави и не трябваше да приема каквато и да е предубедена или сензационна информация. Той знаеше, че никой няма да остане напълно доволен от него и че повече или по-малко ще бъде неприятен за всички хора. Всеки един от членовете на Комисията умишлено се постави в състояние да не се засяга от каквито и да било подозрения, критики и от неизбежни нападки. Би било невъзможно да се постави под съмнение обективността на Комисията, тъй като никой от нейните членове не получаваше възнаграждение, а пътните разноски - които наистина бяха много скромни - се изплащаха под обществен контрол. Но Комисията естествено трябваше да очаква, че ще се направят възражения чрез отказ да се признаят някои нейни членове. Предварително знаехме всичко това. Взехме мерки не да избегнем евентуалните нападки, а само да

6  

сме сигурни, че те ще се окажат неоправдани. На този принцип съставих нашата Комисия. Това бе неблагодарна задача, но аз се почувствах добре възнаграден от нейното изпълнение, когато видях как работата ни въпреки всичко бе доведена до успешен край, независимо от обезпокоителните предсказания и съвсем естествените тревоги на хората. Най-напред проведох консултации с личности в Париж, които считам за познавачи на занимаващия ни въпрос. На първо място това беше Виктор Берар, чийто опит и познания са на такова високо ниво, на каквото е и неговата преданост към работата. Предаността му съвсем не беше малка. Много исках той да бъде един от членовете на Комисията и му благодаря за ценните обстойни съвети, от които се възползвахме. Бих желал да спомена и почитания ф. дьо Пресансе, както и храбрите ни другари от борбите през 1903 г., за които вече стана дума. Нашият приятел и президент на Колумбийския университет Николас Мърей Бътлър се оказа обкръжен от хора с дълбоки симпатии към нас и те създадоха в Съединените щати фаланга от бойци, готови винаги да участват в кръстоносните походи на нашето време. Той поддържаше непрекъсната връзка с нас, като споделяше своите възгледи, стремежи и мнения. Господин Самуел Т. Дътън, професор в Колумбийския университет, бе сътрудникът на президента Бътлър, който бе определен да дойде с нас на Балканите. Говорейки за неговата безпристрастност и висок морал, най-добрата оценка, която бих могъл да дам, е да кажа, че той беше не само храбър сътрудник, но и отличен арбитър. Същото мога да кажа и за господин Жюстен Годар, депутат от Лион, политик с голяма енергия, с прецизност в своите определения и човек, чиято справедливост никога не би могла да бъде оспорвана дори и от най-големите му противници. В допълнение към ценното участие на г-н Годар, наравно с г-н Дътън, при съставянето на настоящия доклад, той беше готов през нашите дълги пътувания из Балканите да изпълнява и много други функции, равностойни с тези на председателя, тъй като нашата иначе разумно изградена Комисия, създадена под моето председателство в Париж, не бе счела за необходимо да си избере заместник-председател, нито пък бе определила свой секретар, куриер или докладчик. Г-н Годар изпълняваше всичките тези функции и дори нещо повече: той бе верен приятел, на когото всеки от нас можеше да се уповава.

Двама от нашите приятели от Германия откликнаха на поканата ни: професор Пацковски от Берлинския университет и професор Шюклинг от Марбург. И двамата се оказаха изпитани и прекрасни хора, еднакво безпристрастни и просветени в своята работа. Първият от тях за нещастие не получи необходимото разрешение от своите университетски власти. То му бе отказано точно преди заминаването му. Вторият бе спрян в Белград. Длъжен съм да кажа, че там той бе изцяло подведен и се оказа заблуден поради обстоятелства, за които ще говоря малко по-късно.

При невъзможността да включим професор Х. Ламаш, нашия голям и щедър приятел, който не можа да ни придружи поради недобро здраве, си осигурихме сътрудничеството и участието на професор Редлих, който ни бе полезен както във Виена, така и в Париж.

Господин Франсис У. Хърст от Англия, главен редактор на списанието „Икономист", общественик с широка известност поради своите благородни акции за международно помирение, както и със своята висока почтеност, присъстваше заедно със своя именит колега г-н Х.Н. Брейлсфорд на всички наши подготвителни срещи в Париж. Господата Дътън, Шюклинг, Годар и Брейлсфорд съставиха една подкомисия, която решихме да изпратим в театъра на бойните действия.

7  

Що се отнася до нашите сътрудници от Русия, заедно с професор Максим Ковалевски те направиха всичко, за да ни помогнат. Подобно на ролята, която г-н Рут и г-н Бътлър играеха в Съединените щати, професор Ковалевски и неговите сътрудници се обявиха гаранти за независимостта на Комисията пред очите на Европа. Всичките ни руски приятели споделяха нашето мнение относно човека, който бе най-подходящ да ги представлява, а именно професор Павел Милюков, член на руската Дума, който с радост се отзова на настойчивата покана. Към своя политически авторитет професор Милюков притежава и отличието на учен, който не само познава основно балканските народи, но и говори техните езици. Затова той получи упреци от някои хора, подобно на упреците, отправени към г-н Брейлсфорд. Някои незабавно го порицаха, че е вражески настроен срещу сърбите, а други считаха Брейлсфорд за враждебно настроен спрямо гърците. Вярно е също така, че - нещо като равновесие - аз бях представен от някои хора като непоправим гръкофил, Хърст беше представен като сектант, а за Ковалевски се чуха даже още по-лоши приказки. Само Годар и Дътън бяха пощадени от обществената критика.

Имам достатъчно опит и знам, че както в някои други страни, така и на Балканите не е възможно да се избегнат упреците на някоя от страните, ако човек не реши да застане изцяло на нейна страна и срещу всички останали. Милюков се оказа съвършено справедлив спрямо българите, когато ние всички в Европа бяхме единодушни в нашите похвали и поддръжка за тях. По-късно отправи обвинение към тях, както и всички ние. Той порицаваше грешките на сърбите, престъпленията, извършени от турци и гърци, и в това бяхме единодушни. Но Милюков искрено възхваляваше и техните достойнства. В очите на всички ни единствен негов грях беше съвършеното му безпристрастие.

От своя страна, Брейлсфорд бе открито привързан към една от страните, а именно към гърците. Той бе човекът, който се беше бил с оръжие в ръка в техните редици като истински последовател на лорд Байрон и на Гладстон*. Но въпреки това днес Брейлсфорд минава за неприятел на Гърция. Защо? Защото, макар че силно обичаше и почиташе гърците, той порица грешките им, като изказа това порицание разгорещено и с енергията на приятел и брат по оръжие. Но ние не счетохме тези обстоятелства за достатъчен мотив да искаме неговото отстраняване. Не можехме да порицаем Брейлсфорд едновременно като приятел и неприятел на Гърция. Запазихме го в нашия състав и сме много доволни, че постъпихме така.

В края на краищата нашата Комисия бе вече конституирана, тя получи сведения и съвети по всички точки на дейността си и бе готова за път. Преди да заминем, уведомих турския посланик за съществуването на тази комисия и за нейната цел, както и пълномощните министри на България, Гърция и Сърбия в Париж, които всъщност бяха видни мои колеги. Само гръцкият министър на външните работи направи първоначално няколко уговорки относно избора на Брейлсфорд като член на комисията, обвинявайки го, че е българофил. Дадох своя отговор на тези обвинения.

След като се бяхме подготвили по този начин, ние се чувствахме сигурни, че разследването ни, което естествено не можеше да бъде приятно за никоя от засегнатите страни, нямаше да срещне подозрения; във всеки случай никоя от страните нямаше да му попречи да изпълнява своите задачи. В дадения по-долу откъс от писмото, което адресирах на 21 август до г-н Жюстен Годар и неговите сътрудници, са описани накратко инструкциите до

8    

постоянните членове на Комисията, както и до тези, които бяха изпратени в Балканския полуостров.

Creans, 21 август, 1913 г.
Драги колеги,
* * * Скептично настроените хора ще ви запитат какво се надявате да направите. Може да им отговорите, че вие възнамерявате да получите известна светлина - малко светлина - и че това никак няма да бъде малко. Получаването на малко светлина означава омиротворяване и напредък.
Значимостта на вашата мисия е както морална, така и икономическа. Когато се завърнете и публикувате вашите мнения, които се надявам да бъдат единодушни и които положително ще притежават голям авторитет поради това, че са изключително безпристрастни и обективни, вие ще допринесете за създаването на по-добро разбирателство и зачитане по отношение на една много проста истина в двете полукълба на земята. Истината е, че тези нещастни балкански държави досега са били жертви на разделението, което съществува в Европа, и че те са жертви не само по своя собствена вина. Ако Европа бе проявила искрено желание да им помогне през последните 30 години, тя би трябвало да им даде това, което създава живот в една страна, а именно железници, трамваи, пътища, телеграфи и телефони, а също така и училища*. Когато тези плодородни страни се свържат с останалата част на Европа, а и помежду си по европейски модел, чрез средствата на търговията и промишлеността те ще се превърнат по естествен път в мирни страни и ще се обогатят независимо от и въпреки своите неизкореними различия.

В замяна на това Европа предпочете да ги превърне в опустошени воюващи държави, а не в млади кандидати за цивилизацията. Все пак не е твърде късно да се изправи тази дълготрайна грешка. Вие сте предтечите на един нов икономически ред, който е изключително важен за всяко едно от тези правителства. Тъй като притежавате такъв висок престиж и тъй като никой не се съмнява във вашето безпристрастие, ще бъдете спомоществователи за тяхното спасение. След като установите злото, което е толкова очевидно, вие ще помогнете на всяко от правителствата да изправи това зло, като изложите във вашия доклад какви би трябвало да бъдат истинските цели и какви са възможностите на всяка една страна. По този начин ще насърчите онази част от обществото, която никога не унива и няма да се съгласи дори малка част от Европа да остане безплодна, когато може да сподели общия прогрес, така трескаво осъществяван във всички останали страни по света.
Надявам се, че при вашите срещи и разговори с различни хора вие ще бъдете в състояние да им представите тези наши възгледи. В интерес на всяко едно от тези правителства е да не се разпространяват зловредни легенди и предразсъдъци. Вие ще съумеете да бъдете много полезни за всяка една от тези страни.

При своето завръщане нашата Комисия ще публикува в Европа и в Америка своя доклад, който ще бъде преведен и подложен на широко обсъждане. Докладът ще съдържа не толкова изложение на самите факти, но ще потвърди или уточни вече публикуваните данни. Ние сме склонни да прибавим и кратко изложение на съществуващото положение, съставено от заинтересованите страни и засягащо тяхното минало, настояще и бъдеще.


9    

Безпристрастната съпоставка на тези различни изложения в един и същи международен документ ще представлява мощно средство в полза на истината и ще опровергае евентуалните обвинения в несправедливост от наша страна.

След това ще представим нашите заключения. Те не могат да бъдат нещо повече от усилие да намалим нередностите, от които страда целият свят, и да създадем доверие в един район, където понастоящем има само обезсърчение и тревога.

[Previous] [Next]
[Back to Index]