ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ
  за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ
 

УВОД

5. ДОКЛАДЪТ

Въпреки всичко това Комисията не се отказа от доброволно поетата задача. Тя не се спря и последователно осъществи всички етапи на своето пътуване, като се започне от Белград до Солун, след това до Атина, до Цариград, до София; от Сърбия до Гърция, до Македония, до Турция, до Тракия и България. Разследването отне пет седмици. На 28 септември тя се завърна в Париж, където към нея се присъединиха останалите членове, които бяха дали съгласието си и я бяха упълномощили да действа. Тук всички заедно изготвиха плана за общите очертания на доклада, чието съставяне, превод и отпечатване отне почти година.

Подготовката и публикуването на доклада отне повече време и срещна повече трудности, отколкото очаквахме, но за щастие се оказа, че съществува пълна хармония между членовете на Комисията, и това беше много ценно. След като планът за по-нататъшната работа на Комисията беше готов, а историческата глава на доклада бе оформена като общ предговор, всеки от членовете, участвали лично в пътуванията, получи указания съгласно неговите конкретни възможности да състави една или две от главите на доклада, но, разбира се, при колективната отговорност от цялата Комисия. Това обяснява защо никоя от главите не е подписана от нейния автор, тъй като до края на своята работа Комисията бе мотивирана от съшия дух на единство и амбиция за достигане до чистата истина. Всеки от авторите, както и помощните служби прегледаха коректурите, които трябваше да бъдат изпращани от континент до континент - процедура, свързана с множество затруднения. Комисията, която се събра в Париж, имаше функцията на редакционен орган. Тя определи снимките (те не бяха многобройни), които щяха да се публикуват. Трябваше да се избегне публикуването на някакъв страшен набор от ужаси и това не беше лесна работа. Но Комисията нямаше желание да

12  

отстрани напълно представянето на тези ужаси и те се явяваха в доклада като отделни примери. Някои от тях не са пълни; те са илюстрации на отделни събития, поместени във вестниците.

Докладът има приложение, което Комисията би искала да бъде малко по-пълно, В него първоначално се надявахме да можем да включим официалните съобщения, които ни се изпращаха, както и протестите от гръцките и сръбските правителства, техните статистически данни, показващи броя на убитите, ранените и безследно изчезналите, а също така и изчисления на понесените материални щети. Тези документи не са дадени в края на нашия доклад, но това не е по наша вина. Макар че липсва официална правителствена информация, ние все пак успяхме да включим точни и проверени данни. Съставянето на картите, както в текста, така и извън него - тези карти, без които много страници от нашия доклад ще останат трудно разбираеми - бе извършено под ръководството на двама географи господата Шрадер и Айтоф. Редактирането на индекса и извършването на коректурите бе поверено на служителите от Парижкото бюро на фондацията. Главните раздели на доклада ни се наложиха по естествен начин от нашия план: най-напред причините за избухването на двете войни; след това театърът на бойните действия; действащите лица в тази драма; различните националности, участващи в конфликта; неминуемото беззаконние, или по-скоро липсата на международно право в тази анархия от хора и неща; и най-накрая икономическите и моралните последици от двете войни, както и възможните перспективи за бъдещето.

Най-важна беше първата глава на доклада, която се отнасяше до причините, довели до двете войни. Тя е прелюдия и необходимо представяне на нещата, адресирано не само до тези, които не знаят, но също така и до всички, които знаят нещо, но бързо забравят лошото. Дори ако нашият доклад не съдържаше нищо друго освен това пълно и сериозно изложение, издържано както от научна гледна точка, така и от гледището на справедливостта, то неговата публикация би била предостатъчно оправдана. Ние просто препоръчваме на тези от нашите читатели, които твърдят, че някои от членовете на Комисията са били мотивирани от пробългарски симпатии, да прочетат тези страници от нашия доклад, които започват още от покоряването на България и Цариград от турците и разкриват фаталността на действията, довели до последните две войни. Между тези действия трябва да се включат и внезапните изблици на глупост и необуздан милитаризъм в разрез с народната воля. Привличаме вниманието на нашите читатели върху отклоненията от нормално човешко поведение, проявени от главнокомандващия на българската армия генерал Савов, който след това стана ръководител на една военнолюбива групировка, както и върху неговото чудовищно беззаконие, което не признаваше нищо и което превърна една свещена война в клане, а нейните герои - в зверове. Накратко казано, той бе човекът, който сам, на своя отговорност и въпреки мнението на Европа, започна тази втора война с нейните неизвестни последици*. Тази глава от доклада е като огледало, което много вярно отразява цяла поредица усложнения, понякога твърде обезкуражаващи за историка, а още повече за дипломата, но въпреки това поучителни за всеки, който желае да предпази своята страна от авантюри. Човек вижда ясно в тази глава основната разлика, която винаги съществува и която винаги ще изтъкваме - разликата между освободителната война и завоевателна война, разликата между патриотизма и престъплението.

13  

Втората глава е болезнена и всеобхватна. Тук вероятно ще получим упреци, че не вземаме страна. Като че ли трябваше да кажем на всеки от воюващите съгласно примера, даден от техния печат: „Всичко извършено от другите е погрешно. Славата е изцяло ваша. Срамът е изключително и само за другите."

В тази глава може да се види как трябва да приемем тези официални оценки, които претендират (в тази страхотна бъркотия, в която и Господ не би могъл да разпознае своите чада), че събират всичко добро под своето знаме, а всичко лошо под знамето на другите. В тази глава се вижда как една война, възникнала от интриги, започва с щедростта на младите и завършва без никаква разлика за която и да е от националностите, с пълната разюзданост на човешкия звяр. Не е необходимо да се занимаваме с тези кланета, макар че не е възможно да избегнем споменаването им. Не знам дали някога е съществувала някаква идеална война, но време е светът да знае какво всъщност представлява войната. Всичките поети лауреати, всички хвалители на тези безсрамни деяния, чиито извършители ние трябвало не само да простим, но и да ги тачим и даваме за пример на нашите деца; цялата тази тълпа от официални писачи сега се противопоставят на нашия доклад и възхваляват това, което сме решили да порицаем в интерес на народите, които трябва да бъдат просветени по отношение на самите тях.

Глава III е не по-малко печална, не по-малко мъчителна, нито по-малко необходима; тя ще бъде по-неприятна за тези, които не желаят да чуят истината. Тук гърците и българите не са вече сами на сцената, и турците и сърбите показват на какво са способни. И отново на българите не им е простено повече, отколкото на другите, но е показано, че и другите имат своя дял в жестокостите. Те естествено ще протестират, но ще размислят и анализът може би ще им помогне повече, отколкото лъжливите хвалебствия.

Глава IV отново е огледалото на едно объркано положение, което трябва да бъде добре разбрано. Под заглавието „Войната и народите" тази глава показва изстъпления и ужаси, в които много трудно можем да вникнем, идвайки от нашите сравнително добре уредени страни. Това е война, която се води не само от армиите, но и от мобилизирани банди. Всъщност това е война, която една смесица от различни народи водят помежду си. Местните населения се разделят на толкова много фрагменти, колкото е броят на отделните народи, които след това започват да се бият един срещу друг и искат взаимно да се изместят. Поради това в тези войни беше пролята толкова много кръв. Най-големите жестокости са дело не на редовните войници. Самите народности се избиваха помежду си. Който иска да прецени злото и да потърси нещо повече от някакъв привиден лек, би трябвало да се размисли върху тази четвърта глава; да проучи картите, преди да оформи своето заключение за тези надпревари в ужасите и преди да заклейми като виновници народите, които векове наред са били мачкани от завоеватели.

Глава V „Войната и международното право" е не по-малко безпристрастна, отколкото предшестващите. Нейното заключение е следното: всички клаузи на международното право, отнасящи се до сухоземната война и до отношението към ранените, са нарушени от всички участници във войната, включително от румънската армия, която строго погледнато не е воюваща.

Признавам, че по време на моето активно участие в двете конференции в Хага аз се интересувах по-малко от конвенциите, определящи законите и обичаите на войната, отколкото от тези, които организираха арбитраж, посредничество и създаваха условия за проява на добра воля. Неща, които

14  

всъщност можеха да предотвратят войната, а не да я направят по-хуманна. „Хуманизирането" на войната по това време ми изглеждаше нещо като лицемерие и подигравка. Според мен то водеше до състояние, при което войната можеше да бъде твърде лесно приета като даденост. По-късно разбрах, че съм бил на погрешен път. Войната не се обявява от тези, които воюват. Армиите са само инструменти в ръцете на правителствата. И тези армии се създават от младежта на всяка страна. Ние сме задължени на младежите поне да им спестим страданията, които те самите не са поискали. Да се откажем от хуманизирането на войната, и то от страх, че когато я хуманизираме, ще я направим твърде често явление - това означава да оставим тежестта на грешките на правителството да паднат върху раменете на войника. Накратко казано, каквито и да са подобренията, осъществявани на дипломатически конференции, с които се намаляват ужасите на войната, те никога не могат да бъдат достатъчни. Светът може понастоящем да твърди, че измъчването на престъпниците вече не е широко разпространено явление. Трябва ли подобно измъчване да съществува за войниците, принадлежащи към дадено вражеско население? Комисията е изпълнила своя дълг, като твърди, че въпреки клаузите на Хагските конвенции жестокостта и най-големите безчинства са останали на Балканите като пряко наследство от тяхната история на робство и войни.

В глава V се предлага предмет, който заслужава да бъде разискван в Третата Хагска конференция. Това е създаването на постоянна международна комисия, чието име трябва да бъде предварително определено и която да бъде упълномощена в случай на война да отива на място и да наблюдава приложението на резолюциите, подписани от самите участници във войната. Има много голямо основание да бъде възприето това нововъведение, но по всяка вероятност ще бъде считано от много държави за недостатъчно разумно.
Ще се спрем малко по-дълго на глава VI. В атмосфера на изключителна безпристрастност авторът разсъждава относно икономическите последици от войната и заключава, че въпреки привидните твърдения на някои от участниците тази война е била лоша за всеки от тях с изключение, разбира се, за фирмите, които доставяха оръжията и боеприпасите, както и за производителите на протези. Самата Гърция, за която се счита, че с най-малко загуби е извлякла най-големите възможни придобивки от войната, тъй като е разположена сравнително далеч от театъра на бойните действия, завърши войната с удвоен национален дълг. Вярно е, че тя ще може да възстанови своите загуби от новите източници, от които ще може да черпи, т.е. от островите и териториите, включени сега в нейните граници. Но точно тук възниква въпрос, който засяга както нея, така и всички останали нации-победители, дори и най-щастливата от тях. Въпросът е следният: ще стигнат ли ресурсите, които тя сега притежава, за да може да посрещне не само инвестициите за мелиорации, които нейните държавници желаят да предприемат, но и военните разходи, които ще трябва да отговарят на новите военни амбиции на тази страна? Ние виждаме как Гърция е въвлечена по-дълбоко, отколкото очакваше, във въоръжаването си и в желанието си да се съревновава с Италия. Едно желание, което насочва към изкушението и очарованието на дреднаутите. За да се осъществи това желание, ще трябва да се сключват огромни заеми и данъците ще трябва да бъдат увеличени. Трябва да се имат предвид и увеличените разходи за поддържането на флота и изкушенията, които ще породи, тъй като една млада нация, независимо колко разумни могат да бъдат управниците й, няма лесно да се примири нейните въоръжения по суша и по море

15  

да останат старомодни, без тази млада държава да ги е употребила по предназначение. По всяка вероятност тя няма да остави бойните си кораби да седят на котва и войниците си да бездействат в казармите. Какво ще стане тогава? Хубавата Гърция ще бъде разпокъсана между милитаристите, от една страна, които при всяка възможност славославят своя патриотизъм било чрез печата, било чрез гласовете на своите импулсивни оратори и, от друга страна, кръговете, ратуващи за развитие на промишлеността, ще се чувстват онеправдани, когато източниците на националните богатства бъдат пресушавани, а страната се изправя пред опасността от социална революция. На Гърция сега й предстои да открие колко много ще й струва лукса на дреднаутите. Тя се намира само в началото на процеса. Що се отнася до другите съюзници и до турците, няма нужда да изтъкваме колко големи са техните загуби - много по-големи от тези на Гърция. Нито пък да повтаряме опасностите, които застрашават тяхното бъдеще. Те са повече от очевидни.

Моралните последици от Балканските войни са посочени накратко в последната глава на настоящия доклад. В нея се вижда дълготрайното отражение на множеството престъпления, които са толкова пагубни за техните автори, колкото и за техните жертви и за съответните им страни. В тази глава виждаме как милиони човешки същества деградират систематично в резултат на собствените си действия и потъват в поквара като резултат от своето насилие. Тази глава ни дава добър пример за злото, което на други места се опитваме да отречем и срещу което се опитваме да се борим, защото изложението ни тук показва как поколенията са вече покварени от наследството на своите прадеди, от наследството на своите предшественици. Младите хора са отклонявани от необходимата и неотложна работа по полето и във фабриките и в очакване на следващата война остават да живеят сравнително ленив и безплоден живот в казармите. Всички подобни опасения за бъдещето на тези нещастни и погрешно ориентирани народи нямат ни най-малка следа от враждебност. Това се върши по-скоро с чувство на дълбока симпатия към тях и дълбоко съчувствие към човечеството. В заключение на главата следва, че самата война носи своето собствено наказание и въоръжената сила съвсем не е факторът, който би могъл да установи ред и мир на Балканите.

[Previous] [Next]
[Back to Index]