Б) Българското национално дело през време на Хуриета
Следващите три години през време на турския Хуриет (1908 – 1910) дават простор за мощна проява на българщината в Македония. Революционната организация се е легализирала и цялата българска общественост в Македония се организира в две политически формации: Съюз на българските конституционни клубове (с дясна идеология) и Българска народна федеративна партия (с лява идеология).
Въпреки техните идеологически различия неизменното в двете е българското родолюбие, грижата за единството на българската народност. Това личи дори в самите им названия – "Български конституционни клубове" и "Българска народна федеративна партия". Така например в Устава на Българските конституционни клубове четем:
"Българският конституционен клуб има за цел:. а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура."В правилника на Българската федеративна партия пише:
"Член на българскаща секция на Народната федеративна партия може да бъде всеки българин, отомански гражданин, навършил 20 години..." и пр.Във всички писания на печатните органи на двете организации – в. "Отечество", респективно "Народна воля" – пише постоянно за правата на българския народ в Македония и Одринско. Нито мисъл, нито дума за някакъв национален сепаратизъм на македонска почва. Напротив, изрично се застава върху почвата на целокупния български народ, като обаче се обяснява защо все пак обединението не може да се осъществи. В това отношение забележителни са три статии във вестника на федералистите "Народна воля", където гласът на Сандански и неговите другари особено се чува.
В първата, програмната статия на вестника, поместена в бр. 1 от 17 януари 1909 г., озаглавена "Нашите позиции", четем между другото:
"Единство" и "Конституционна заря" (излизащи преди "Народна воля", б.н.) имаха временни задачи, главната от които беше да съдействува за ориентирането на обществено-политическата мисъл на българина в Империята след ненадейно настъпилите вътрешни промени... В средата на българския елемент в Империята се извършва организирането на демократическите сили. От една страна, имаше бързото изникване на Българската народна федеративна партия, от друга – наченките на Работническата партия... Като орган на БНФП "Народна воля" застава върху почвата на интересите главно на оная част от българското население, което съставлява подавляющото негово болшинство и най-главния елемент в тази партия – лишените от държавни грижи дребни собственици, безимотните или малоимотните чифлигари, дребни стопани, занаятчии и търговци. Тия слоеве са, чиито интереси днес са интересите на българската националност в Имиерията... Ние издигаме ония общи искания, около които ще се групира в скоро време грамадното мнозинство от българския народ в Империята."Във втората статия, поместена в бр. 6 на вестника от 21 февруари 1909 г. под заглавие "Национално обединение", изрично се застава на национални български позиции по въпроса за обединението на българския народ, въпреки че в момента трудностите са непреодолими. Ето по-същественото от нея в извадки:
"Против обединението на нациите нищо не може да се възрази. То е едно естествено стремление... И нашата партия стои решително на идеята за националното обединение на разпокъсаните балкански нации. Стоейки на тези позиции, ние сме и за обединението на българската нация." Но вестникът все пак прави уговорка в смисъл, че обединението не може да стане чрез присъединяване на Македония и Одринско към България, защото се нанася "тежък удар на българското единство, за което ние милеем, борили сме се сега и ще се борим за в бъдеще. Как бихме могли да присъединим Македония към България, когато в нашето отечество не сме само ние българите?... Обединението на българите ... може да се постигне само като част от общото обединение на балканските държави и Турция."Последната фраза е вече тактика при оная действителност – турското ревниво бдение над целостта на Империята.
В третата статия, поместена във в. "Народна воля", бр. 19 от 25 април 1909 г., посветена на годишнината от смъртта на Гоце Делчев, за лишен път се подчертана каузата на българщината в Македонии и националната ревност на нейните водачи. Ето съответните пасажи:
"Българското население в Македония и Одринско... поставено в невъзможни условия на съществуване и развитие, трябваше да организира и да поведе борба на живот или смърт. В тази мъчителна и неравна борба българският народ в Македония прояви рядка издържливост... Той даде неизброима плеяда от скромни работници, пропити със светъл идеализъм... Този между тях който най-добре въплощаваше в себе си народните тежнения... – бе Гоце Делчев."Тъй пишат Гоцевите другари в негова памет и с това най-красноречиво изобличават скопските автори, които кощунствуват с името на безсмъртния син на Македония, правейки го идеолог на своя сепаратизъм. Тези Гоцеви другари и последователи, които свидетелствуват по горния начин за кристалните български чувства на Гоце, носят имената Димо Хаджидимов, Яне Сандански, Д. Миразчиев, Г. Скрижевски, Стою Хаджиев и толкова други учредители на Българската народна федеративна партия.
Както ще видим по-нататък, всички те се обявиха категорично срещу македонизма непосредствено след Първата световна война, подчертавайки изрично българското си народностно съзнание.
[Previous] [Next]
[Back to Index]