Е) Военният принос на македонските българи през Първата световна
война
При това състояние на духовете цяла Македония се готвеше за близките събития, пеейки споменатата песен:
Ей, нищо, нищо, нищо не ще да жалим ний!Всеки знае какво стана. Македоно–Одринското опълчение се реорганизира в редовно обучена доброволческа дивизия. Към нея се придадоха всички забягнали от поробена Македония родолюбци. Тая дивизия нарастваше и преливаше от прииждащи дезертьори от сръбската армия. През войната македонските младежи, доколкото не са успели да дезертират и да се приберат в България, масово се предаваха на австрийците. Като военнопленници те изявиха желание да се оформят като българска войска. Когато България влезе във война със Сърбия, те пристигнаха в Скопйе облечени в австрийски униформи, но с български фуражки и с песен на уста:
че скоро, скоро, скоро Бай Ганьо ще ги бий!
Ой ви юнаци, славни македонци,
где са вашите майки?
– Нашите са майки пушки огнебойки,
те са нашите майки!
По тоя начин от всичкото това ентусиазирано множество доброволци
напълно се оформиха доброволческите части на македонските българи, които
на 16 септември 1915 г. под името Македонска дивизия (ХI) имаха следния
състав (по данни от Щаба на Македонската дивизия):
| 1 македонски полк | 5372 долни чинове |
| 2 македонски полк | 4222 ____ " ____ |
| 3 _____ " ______ | 3489 ____ " ____ |
| 4 _____ " ______ | 3628 ____ " ____ |
| 5 _____ " ______ | 6361 ____ " ____ |
| 6 _____ " ______ | 5661 ____ " ____ |
| Пионерна дружина | 450 ____ " ____ |
| Огнестрелен полк | 500 ____ " ____ |
| Продоволствен транспорт | 802 ____ " ____ |
| Интендантска рота | 245 ____ " ____ |
| Допълващ македонски полк | 3034 ____ " ____ |
| Всичко ........ | 33764 |
Почти всички офицери, начело с генерал Златарев от Охрид, са били от Македония.
Освен доброволците в тази дивизия трябва да се имат предвид и ония македонски
българи, които като редовни войници се намирали по другите дивизии според
местожителството си. След освобождението на Македония нови контингенти
се събират от освободеното население, които биват разпределени по дивизиите.
Според данни от Министерството на войната през септември 1918 г. броят
на тези македонски българи, служещи в различните дивизии, е следният:
| 1. Софийска дивизионна | 2313 долни чинове |
| 2. Тракийска | 2219 |
| 3. Балканска | 2025 |
| 4. Преславска | 1433 |
| 5. Дунавска | 1332 |
| 6. Бдинска | 1462 |
| 7. Рилска | 2253 |
| 8. Тунджанска | 2301 |
| 9. Плевенска | 1093 |
| 10. Беломорска Планинската дивизия | 2014 |
| Всичко ....... | 22 445 |
В тия цифри не влизат пленените полкове от дивизията, както и без 31-ви пехотен полк.
При туй положение получаваме следните обобщителни цифри.
| Македонската дивизия | 33 764 |
| Другите дивизии | 22 445 |
| Планинската дружина от Моравската
областна военна инспекция |
942 |
| Всичко ....... | 57 151 |
Ако се вземат предвид и ония македонци, войници, заселени от по-рано в България, както и други доброволци, липсващи в списъците по разни причини, смята се, че във войната са участвували около осемдесет хиляди долни чинове и 755 офицери македонски българи.
Тези данни вземаме от книгата на Изпълнителния комитет на македонските братства в София със заглавие "Македонците в културно – политическия живот на България", София, 1918, с. 24-25.
Какъв е приносът на тези бойни сили, които Македония излъчи в борбата за свобода – този път срещу обединени световни сили начело с Англия и Франция?
Данни могат да се намерят във военната литература. Ние в момента имаме предвид книгата на подполковник Дървингов, началник-щаб на Македонската доброволческа дивизия, със заглавие "Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г." София, 1920 г., и книгата на полковник (по-късно генерал) Недев "Дойранската епопея". От тях виждаме, че в командния състав начело стои охридчанинът генерал Кръстю Златарев; негов началник-щаб, познатият ни вече кукушанец подполковник Петър Дървингов (бившият началник-щаб на македоно-одринското опълчение); командир на 2 пехотна бригада – прилепчанинът полковник (по-късно генерал) Григор Кюркчиев; командир на 3 пехотна бригада охридчанинът полковник (по-късно генерал) Александър Протогеров (познатият ни командир на 3 опълченска македоно-одринска бригада в Балканската война); командир на 5 македонски полк – прославеният скопянин подполковник Борис Дрангов и пр. – все приемници на делото на македоно-одринци.
Поради бързината на събитията и този път македонските доброволци са оставени последни в грижите на военните ръководители: формирането на дивизията става няколко дена преди обявянането на общата мобилизация. Обучението им било незадоволително: преди да тръгнат на боен поход, те са изкарали едва един двуседмичен курс на обучение с по 2 – 3 стрелби. И сега обзавеждането вървяло при най-трудни условия. Отначало били добре подпомагани, но след обявяването на мобилизацията били оставени сами на себе си да преодоляват невъобразими трудности. Но ентусиазмът бил по-силен от всичко. Получили нови фуражки, куртки и панталони, но две трети от войниците били без шинели, въпреки че почвала есента, а след нея зимата. Въоръжени били с трилинейни руски пушки (от Руско–турската война). Липсвал шанцов инструмент и паласки за патрони, така че патроните били слагани в малките торбички за сухар.
Едновременно с оформянето на дивизията вървяло и организирането на партизанските части от изпитани революционни дейци, които по разни пътища прониквали в Македония и се свързвали с местните революционни чети, ръководени от стария Централен комитет на ВМРО начело с Тодор Александров, Петър Чаулев, Петко Пенчев. По-късно всички застават под командуването на генерал Протогеров и преследват сръбските диверсантски чети в Моравско.
С вяра в успеха на освободителното дело дивизията тръгва към родна Македония, вършейки редица подвизи по бойния си път – от мястото на съсредоточението си в района на Брезник – Радомир до гръцката граница към Гевгели и Дойран. Сърбите биват очистени за кратко време по цялата област до Вардар и Шар, след което се натъкват на първите френски полкове от десанта им и Солун през първите дни на октомври 1915 г. Първият контакт с тия войски става на 14 октомври, когато биват спрени в движението им към Валандово и отблъснати с големи загуби. Почти веднага след това започват епичните боеве при Криволак, които траят от 17 октомври до 21 ноември 1915 година. В тия боеве се поставя на изпитание силата на духа на македонските доброволци. Пред нея е стоял многоброен враг, най-модерно въоръжен с бойни самолети и огромни запаси от храни, облекло и материали. Срещу тая сила се изправили главно железните гърди на македонските бойци. В трикратните си пристъпи срещу противника на 17, 21 и 23 октомври офицери и войници в надпревара и неудържим устрем, под ураганен огън дават тежки жертви. Колко голяма е била смелостта и пожертвувателността на тия герои, предвождани от своите командири, говорят следните цифри за загубите: те са 1229 убити и ранени, от които 40% офицери, 35% подофицери и 18% войници. Значи командирите вървели начело на атакуващите колони!
След основно проучване на противниковите сили и тактика и в сътрудничество с другите бойни части преминали на десния бряг на Вардара. Пети македонски полк, командуван от легендарния Борис Дрангов, превзема на 20 ноември главната позиция при Криволак и на 21 ноември преследва по петите отстъпващия враг; заедно с други части води непрекъснати боеве при Градец, долината на р. Кулудере, височината 510, превзема с. Богданци и Гявато и на 30 ноември стига гръцката граница. Там дивизията заема окончателно положение по линията Гевгели – Дойран с гръб към Беласица.
Атмосферните условия, при които са водени боевете в средата на ноември, са били особено тежки за слабо екипираните бойци: при сняг и студ минус 12 са измръзнали 90 души, от които 5 тежко.
Въпреки това пламенните български сърца на македонските доброволци победили врага.
Заели новите си позиции на южния фронт от Рупелското дефиле, пред Беласица, по билото до връх Тумба и оттам по едно ребро на планината до северния бряг на Дойранското езеро, те са отблъсквали със същия героизъм големите английски офанзиви – лятната от 1916 г., пролетната от 1917 г. и есенната от 1918 година, неотстъпвайки нито педя земя. Не те бяха, които пуснаха врага да пробие фронта. Напротив, след отбиването на последната офанзива през септември 1918 година те бяха готови да минат в контраофанзива и да преследват чак до Солун тежко ударения противник. Но пробивът на Добро поле измени всичко.
В тези подвизи македонският българин показа колко скъпо му е българското име и с колко кръв са го осветили, за да няма ни помисъл за сепаратизъм и македонизъм. В тези дни кадрите на ВМОРО в помощ на българската армия също показаха колко скъпо им е единството на българския народ. И ако след това минаха към старата идея на ВМОРО за автономия, не сториха това от сърце, а по неволя и с цел да се спаси каквото може от българската кауза в Македония.
[Previous] [Next]
[Back to Index]