III. Народният живот в Харманли3. Народни обичаи и празници
В миналото българите в Харманли живеели задружно. Чувството им за взаимопомощ се проявявало особено силно при строеж на нова къща, при жетва, коситба, вършитба, окопаване на царевицата и картофите, прекопаване на лозята, прибиране на снопите и гроздето. Въведен от незапомнени времена, този обичай помагал да не се допускат загуби при прибиране на реколтата и да се завърши по-бързо и леко работата. След прибирането на плодовете се устройвало тържество, което се превръщало в голям празник.
На този, който не се притичал на помощ, се гледало с „лошо око”. Така че обичаят имал още морално-нравствен характер. „И малко, и голямо, и мъжко, и женско от всичкото село се събират да помогнат на свои близки и да изпълнят своята човешка длъжност” — пише Любен Каравелов в своите „Записки за България и българите”.
Взаимопомощта сплотявала народа, помагала му да противостои и да се пребори с беднотията. Същевременно подобни взаимоотношения създавали по-голямо доверие, чувство за сигурност и принадлежност към рода, към селото. Всеки ставал съпричастен към грижите на съседа и съселянина си.
В Харманли строго било спазвано и обичайното право. А то представлявало цял неписан кодекс от задължителни за всички норми. Например израз на обида било, ако някой мине и ти му подсвирнеш или биеш звънец или тенеке след него. Ако някой е дошъл в село с кон и ти идеш да острижеш гривата или опашката на коня — това е голяма обида. Обидно било, ако мине жена и се изкашляш или ако намажеш някому портата с катран или говежди изпражнения, ако пуснеш от комина мъртво смрадливо куче, ако вдигнеш вратника му и го отнесеш на кладенеца... всичко това се счита за обида. [1]
Уважението към по-старите и тяхното мнение било задължително. Старите хора били образец за подражание и главен пазител на социалния опит във всички
1. Бобчев, С. Българско обичайно наказателно право, СбНУНК, XXVII, 1927, с. 208.
63
![]()
негови прояви. Смятало се, че в дългия си живот те достатъчно са разбрали кое е добро и кое лошо, кое е полезно и кое е вредно и затова трябва да се слушат и уважават.
В народните обичаи в Харманли е отразена и зависимостта от природни и „свръхестествени” сили, срещу пакостите на които всички следвало да имат и общ закрилник. В по-стари времена това вероятно е бил родовият покровител, чествуван под вековен дъб или в специално оброчище. За хората от Харманли, едно сравнително ново селище, след построяването на черквата в 1835 година, която нарекли „Св. Атанасий”, именно този светец станал всеобщо почитаният. В негова чест ежегодно се устройвал най-големият празник на селището — съборът (сборът).
Не се е запомнило българско село без събор — твърди народната памет. Съборите засилвали обществените връзки между българските селища. [1] Едно ранно описание на такъв общоселски празник е оставил Пиер Огюстен Ги. През 1744 година, на път през българските земи той посетил село Хебибче (Любимец) и останал очарован от зрелището на един селски празник на българите. Авторът имал възможност да вземе участие в празника и да го пресъздаде в подробности: „Бе сложена трапеза на поляната — пише той в дневника си. — Старците и жените ядяха; девойките и младежите играеха хоро. Яденето бе истинско селско. То се състоеше от мляко, сирене, сладки мехове, откъдето виното изтичаше в дървени чаши. Дадоха ми да пия и се хванах на хорото. Никой празник не ми е бил по-приятен от този. Новото се нрави. Но тази простота ме трогна. Бащите ни, без съмнение, са живеели така.” [2]
В Харманли на големите празници българите вкупом излизали на хорището в центъра на българската махала или пък извън нея край някоя чешма, извор или друго тачено място, каквото било Илиндена например. Големият харманлийски събор стазал на Българския кър, където е най-равно и широко. Там се
1. Грозданова, Ел. Българската селска община през XV—XVIII век, С., 1979.
2. Цветкова, Б. Един френски пътепис за българските земи през XVIII в., С., 200—201.
64
![]()
подреждали много сергии, отрупани със стоки. Пристигали хора от околните села. Устройвали се и борби, в които излизали най-добрите борци не само от околността, но и от далечни краища. В тях българите се стараели да надвият турските пехливани и когато успеели, неудържимо избликвали националните чувства. В Харманли, както във всички български селища, се спазвал календарът от народни празници, всеки със свое съдържание и нюанси в зависимост от годишното време, от повода за празнуване и т. н. Ще проследим как харманлийци чествували тези празници, които в основните си черти са общобългарски.
На Нова година се прави баница с пар`а в средата, а наоколо се разпръскват дрянови клончета с пъпки. Всяко клонче има предназначение — на него са наречени нивите, житото, овцете, кокошките, прасетата, телетата, конете и т. н. Всекиму се пада късметче и според него се вижда кой за какво най-много ще се грижи през годината.
На Водици (Богоявление) жените отиват рано за вода и измиват с нея иконите, вратите и прозорците. После, облечени в нови дрехи, всички отиват в църквата, където се извършва служба и водосвет и всеки си взема от светената вода. Начело със свещеника, с икони и хоругви отиват на река Олудере. Там също се прави водосвет и свещеникът хвърля кръста в реката. В студените води скачат най-смелите момци, за да го извадят. После момците тръгват по къщите с благословии за здраве, а стопаните ги даряват. На Водици е именият ден на Йордановци, Господиновци. За „честито” именниците се „къпят”. Те могат да се откупят, ако черпят.
На следващия ден, Ивановден, също има много именници. На този ден най-добрите приятели „се хващат за аратлици, побратими”, а момите — за посестрими. Може момък и мома да се „хванат побратим и посестрима”. С това стават като брат и сестра. Закрилят се цял живот и се уважават. В деня на побратимяването си подаряват кърпи, дрехи и др. Устройват се шумни празници, на които се лее много ракия и вино.
65
![]()
На Бабинден бабата (акушерката) минава по къщите, където е бабувала. Там окъпва детето, намазва го с мед и масло и го благославя да бъде червено като калинка, да бръмчи като пчеличка, да е сладко като медеца и да се въди като просото, да се гои като прасето. Всяка майка дава на бабата прясна погача, кокошка, баница и бъклица вино. После се появяват мъжете и започва веселба. Накрая с двуколка разхождат бабата из града.
Свети Хараламбий се чествува през февруари. Вечерта срещу празника в църквата се носи чаша мед, която престоява там цяла нощ. С този мед се лекуват раните през годината. Невестите приготвят пита, намазана с мед. Раздават от нея на роднини и съседи за здраве. Смятало се, че свети Хараламбий брани хората от болести. Празникът е чествуван и като ден против чумата.
Власовден се тачи за здраве на впрегатния добитък. Сутрин воловете се закарват на водопой с кравай на роговете. На този ден жените не месят хляб. Бодат се и мучат като говедата. Понякога празникът може да съвпадне с Тодоровден. Когато това стане, жените омесват рано пити, турят ги на месал, а на ярема и хомота на воловете — две свещи, които палят едновременно. Която изгори по-рано, този вол ще е по-слаб и ще умре по-рано. После в палешника се туря жар, върху която се поръсва тамян. С него се прекадява хлябът, който се раздава на съседите.
Тодоровден е наричан още Конски великден. На него се меси хляб за здраве на конете. От тестото се правят фигурки на кончета и се слагат в зобта на конете. Всеки, който има кон, трябва сутринта да го почисти и да го приготви за селската надпревара, която се устройва на така наречения Турски кър. В нея вземат участие само млади хора, но женени, по-рядко момци. На първенците се отреждат съответни награди (обикновено кърпи) от специална комисия, съставена от жени. От надпреварата се съди кой какви грижи е полагал за коня си, как го е хранил и обучавал. По-
66
![]()
сле се прави хоро на хорището. Денят се празнува и от булките, за да раждат повече деца.
Сирна неделя или Месни заговезни са последните големи зимни празници. Те траят цяла седмица, в която прекъсват сватбите и се яде само сирене, мляко, чисто масло, яйца, риба и други „безкръвни” храни. Вечерта в последния неделен ден младите отиват при старите, синовете и дъщерите — при родителите, кумците — при кумовете. Целуват им ръка и им искат прошка с краткото и силно: „Прощавай!” Пожелават си взаимно леки пости.
Същата вечер се „хамка” халва с орехи. Халвата се връзва на канап за тавана и се спуска надолу, като се залюлява. Децата, с вързани ръце и отворени уста, се втурват да си гризнат от нея. Това става над трапезата и те трябва да внимават да не паднат върху нея.
През тези дни се устройват карнавали. На всеки ъгъл или кръстовище се събират младежи и девойки, невести и баби от махалата, пеят песни, играят хора. Вечерта се палят огньове, които се прескачат, „за да няма бълхи”, и „да не пада градушка”. На хорото се скача и кляка, за да разцъфтява по-добре памукът. Правят се и овратници. Това са чаталести дървета — вилообразни, чиито два края са привързани, за да поддържат поставената там ръжена слама. Овратниците се запалват и се въртят за плодородие и здраве, а като изгорят, се хвърлят в чужди места — там да отидат бълхите.
В последната вечер от седмицата мъжете гърмят с пушки, за да се ягнят овцете, да се роди просото, да има много мед.
Изобщо тази седмица е подготвителна за настъпващия пролетен селски труд. Придава й се предпазно и антидемонично значение, при което голяма роля се отрежда на огъня, магията и заклинанието. Хвърлянето на огнените стрели (чавги) наподобява огнени змейове. Скачането е за плодородие на нивите.
Трифон Зарезан се празнува от лозарите и кръчмарите. Той е техен покровител, но тъй като в Харманли всеки стопанин има и лозе, Трифоновден се празнува от цялото население.
67
![]()
Рано сутринта, след като бие камбаната, мъжете отиват да зарежат лозята, и то най-добрите лози, които „преливат” с вино. Към обяд младо и старо се отправя към хълма с параклиса — Манастирчето. Там се отслужва служба, вари се селски курбан. След службата се захваща народно веселие. Семействата си носят и варена пуйка или кокошка. Ядат и пият до насита. Играят весело хоро.
Всичко това се прави, за да се угоди на св. Трифон, който ще осигури по-голямо плодородие.
Мартенските празници са много
Срещу първи март всичко се изнася вън от къщата. Изтърсват се дрехи и завивки с думите: „Вън бълхи, вътре Марта”. Измита се дворът и сметта се изгаря, като се оставя да пуши цял ден. Още преди да изгрее слънцето, с хлопка или с пръчка се чука по празна тенекия и се обикаля из двора и градината, като се вика: „Бягайте, змии и гущери, че Баба Марта идва с желязна кукичка, удря по главичка и ще ви изтрепе.”
Сутринта на първи март жените шият, за да „зашият ушите и очите на мишките”. Децата се вдигат рано, та Баба Марта да не може „да им напикае очите и да ги залепи”, т. е. да не бъдат сънливи през лятото. Под стряхата се завързва червен плат, „за да се засмее Баба Марта” и да пекне слънце. На децата връзват мартенички от усукан бял и червен конец. Те носят тези мартенички, докато видят лястовичка или щъркел. Тогава откъсват мартеничката и я завързват на зелено дърво или пък я поставят под камък. Ако след няколко дни, когато се вдигне камъкът, там се намерят мравки, значи конете ще бъдат здрави. Ако пък мома намери под камъка с поставената мартеничка червей, скоро ще се омъжи.
Парченце от мартеницата се пази и се връзва на децата, когато са „урочасани от лоши очи”. Баба Марта е капризна, та времето е ту топло, ту студено — в зависимост от настроението й.
Свети Четиридесет мъченици се празнува като ден против шарката. Жените не работят, месят хлябове и ги носят в църквата. После ги разчупват и ги раздават за здраве.
През деня се садят дръвчета и цветя.
68
![]()
На Благовец трябва да пристигнат лястовиците, щъркелите и кукувиците. Те съобщават, че зимата си е отишла. И змиите също излизат на припек. Пчелните кошери се отварят.
През ранната пролет се празнуват вълчите и мишкините празници. Тогава жените не работят. Не плетат, не предат, не тъкат, не отварят ножиците. Но лепят с кал пода и стените на къщите, за да залепят очите на вълците, да бъдат затворени и челюстите им, а мишките да не прегризват платовете и плетивата.
Връбница (Цветница) и Лазаровден се отбелязват с подобаваща тържественост. Лазаровден се празнува в съботата преди Великден. Момичетата се обличат в празнични сукмани, обикалят селото и пеят: „Ой Лазаре, Лазаре, що прибърза, та дойде!”... Всичко е свързано с пожелания за плодородие.
Великден. През страстната неделя преди Великден жените не работят — особено в сряда, четвъртък и петък. В четвъртък боядисват яйцата. Първото снесено яйце се боядисва червено и се поставя под иконата, където стои до следващия Великден, по-точно до великия четвъртък на следващата година, когато се хвърля в реката, а на мястото му се слага новото.
С първото боядисано яйце домакинята трие лицата на децата, на мъжа си и своето и благославя: „Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден и до година със здраве.” Кокошката, дето е снесла първото яйце, не се коли, понеже е „докарала Великдена”. Някои слагат червеното яйце между бубите, за да не им „вредят зли очи”. На следващата година го счупват и ако е пълно, значи в къщата „ще е пълно”, ще има много плодородие, ако е кухо — това е лош признак.
В неделя се отива на църква с боядисани яйца и след църковната служба първо „се облажва” с яйце, пък чак тогава се яде готвено месо. На Великден се меси и специален хляб, наречен харман. Той е украсен с шарки от тесто, които символизират изобилието на земните плодове, плодородието. В средата се поставя яйце.
69
![]()
Боядисаните яйца се раздават между роднини и съседи, които, от своя страна, дават яйца. По-младите дават на по-старите, като им целуват ръка.
Гергьовден е най-големият празник през пролетта, по-голям от Великден. Тогава полето оживява. Стадата излизат на паша.
Този празник е свързан с много обичаи и вярвания. „Гергьовски дъжд цена няма”; „Най-малка капка гергьовски дъжд — най-голяма жълтица става” — казва народът в Харманли.
Вечерта преди Гергьовден момите слагат пръстените си във вода с босилек, а сутринта една баба ги вади и нарича коя мома какъв момък ще вземе. Всичко се прави с пожелание за щастие, изобилие и здраве.
Срещу Гергьовден стопанинът обикаля нивите и донася зелен клас в къщи, за да „не се измами” нивата и да не й се направи магия, та класовете да останат празни. Късно вечерта или рано сутринта някои жени, така наречените „мамници”, се събличат голи и отиват край най-хубавата нива с богато жито, обикалят я три пъти, откъсват от четирите ъгли по един клас и хвърлят класовете в своята нива, за да примамят чуждото жито там.
На Гергьовден всеки двор и пътят пред вратата се измитат, а пътните порти се украсяват с разцъфнал глог. За пръв път тогава се коли агне. С кръвта му намазват челата на децата, за да не хващат уроки. Закланите агнета се опичат в домашните фурни и след това се отнасят на голяма хубава поляна, където се събират роднински, близки семейства. Попът прикадява наредените агнета. След това от всеки колак му се дава по едно парче, а от агнето — лявата плешка и кожата. Така че от гергьовската трапеза попът се връща натоварен с кожи, месо и хляб, понякога цяла каруца. Едната половина от агнето се изяжда на общата трапеза, а другата половина се връща в къщи. Заедно с агнето за пръв път се яде и зелен чесън.
Целия ден се прекарва при тази трапеза. Под сенчестите дървета се правят и люлки, наричани „златни”, на които се люлеят момите. Люляната мома се удря по краката със зелени клони и се пита кого люби. Момците пък се надскачват. Всички „се теглят на сурово дърво” (мерят си теглото).
70
![]()
Илинден е посветен на св. Илия, който според народните вярвания пробягва гръмогласно със златна колесница по небето и търси да убие ламята, спряла водата на народа. Той хвърля подир нея огнени стрели, а тя се крие в грамадните дънери на дърветата. Светкавицата, според народното поверие, е огънят, който излиза от ноздрите на конете на светията или от блясъка на копитата им.
Щом св. Илия прати дъжд, настъпва голямо веселие. Ако пък още не го е изпратил, трябва да се заколи селският бик и да се направи обща трапеза, за да се омилостиви светията.
Този празник в Харманли е празнуван много тържествено в местността Илиндена.
Димитровден е голям есенен празник. На него се прави равносметка на всичко прибрано. Чорбаджиите се разделят с ратаите си или отново се спазаряват с тях, понякога търсят нови орачи, овчари и др. На този ден спазаряват и селските говедари, биволари, свинари.
Зимните празници Св. Сава, Св. Варвара и Никулден са тачени в Харманли.
На Св. Варвара се варят всички варива, за да се „навървят”, да се народят и през следващата година. С особено умение се приготовлява варено грухано жито с орехи и захар. Прави се още печен и чукан сусам. На този ден трапезата трябва да е наредена с всичко, което ражда земята. Палят се свещи и най-старият в семейството прикадява с пръстена кадилница, докато всички стоят прави. След това сядат на трапезата и весело прекарват вечерта. Най-желаното ядене, без което не може, е кишкекът — сварено жито със захар и тахан. С него се изпросва от бога берекетът: „Юнак може и конче може, ако бог поможе”. През огнището и широкия комин се прехвърлят жито, царевица и други семена, та плодородието да бъде голямо.
На Никулден — празникът на рибарите, се приготвя пълнен шаран.
Много от обичаите и вярванията, свързани с Бъдни вечер, се преплитат с чествуването на Новата година. Тогава е Малката коледа и всяко дете си приготвя дря-
71
![]()
нова или кленова коледница, която се опалва. Още от сутринта, облечени с нови дрехи, децата на групи тръгват по домовете да коледуват. Пеят коледни песни с пожелания към стопаните за плодородие на нивите и в кошарите. Тропат с коледниците и викат: „Коледа, Коледа”. Хората ги даряват с кравайчета, колачета, орехи, бадеми.
Вечерта се прави богата трапеза, пак от постни ястия. На нея се поставя и палешникът, кади се с тамян. Цяла вечер огънят не гасне. Пънът, поставен в него, е голям, от крушово дърво и гори бавно, тлее. Най-пятата песен е „Стани нине, господине”. Няма по-тържествена вечеря от Бъдни вечер и цялата фамилия с радост участвува в нея.
За Коледа момците се приготвят през дългите пости и разучават коледни песни. Вечерта срещу Коледа се обличат в нови дрехи, мятат кенарени торби, приготвени за целта, и шарени коледници през рамо и посещават на групи българските домове.
Стопанката също се готви за коледуването. Тя очаква с радост пожеланията за щастие и плодородие и пълни гаванките с орехи, бадеми, сушени сливи, ошав, рошкови, смокини, прави вкусни кравайчета. Когато дойдат коледарите, вестители на хубави и честити дни, щедро им ги поднася.
А след това настъпват дните, когато се колят охранените прасета. Правят се луканки и бабеци, приготвя се сланината, солят се кокали и се редят в газени сандъци. Яде се до насита и се пие руйно червено вино през заредилите се празници и имени дни. Всеки на всекиго гостува. Във всяка къща се приготвят най-вкусни ястия и баници и се посрещат гости. На тези празници харманлийци не са обезпокоявани от турците в града — главно поради тяхната ненавист към свинското месо. Българите на воля, пък и напук, варят и пържат дроб и кебапи, шумно пият и се веселят под звуците на гайди и кавали.
Януарската традиция е още жива в Харманли, макар и постепенно да заглъхва.
Зимните празници и веселия отвличат за дълго време вниманието на хората от стопанските проблеми. Целият месец януари е изпълнен с имени дни. Така неза-
72
![]()
белязано отлита зимата. И идват дните на усилената пролетна полска работа. Макар че и тогава се устройват събори, празнуват се и някои имени дни, това се случва рядко. Празниците са за кратка отмора — да си поеме дъх селският труженик.
Освен че следват трудовия ритъм на хората и им помагат по-лесно да понасят тежестите на живота, народните обичаи и празници поддържат българския им ух. Те имат твърде случайна връзка с християнските празници — просто църквата се е нагодила към стария народен календар. Характеризират се с весели, почти езически забави или пък имат някаква практическа основа — пожелания за житейски блага, магически действия и заклинания за предпазване от болести и нещастия. Християнската религия не пуска дълбоки корени в съзнанието на народа ни. Няма го и източния мистицизъм. В радостта от добрата жътва се ражда весела песен, срещу стихиите и злите сили се отправя народно проклятие или заклинание. Благословията, заклинанието, жертвоприношението, курбаните или молитвата идват от безсилието и в стремежа да се преодолее бедствието.
Народните обичаи са в пряка зависимост от годишните сезони и непосредствените интереси на живота, но в тях блика и духовната потребност на българина от красота и радост. Обичаите за дъжд например стават предимно в края на пролетта и началото на лятото, когато той е много нужен. Карнавалните дни от Коледа до Сирни заговезни са свързани със стопанското затишие през зимата. Сеитбата пък се извършва по определени стари ритуали. Орачът се облича в нови рехи, в торбата слага прясна пита, а понякога и бъклица вино и преди изгрев слънце впряга воловете. Обръща се на изток и се прекръства: оттук идва слънцето, хубавият ден, надеждата. След като засее един ред, сяда и закусва от питата. Сее с дясна ръка наляво. От семето не връща в къщи, то трябва да се засее на всяка цена. Всичко в обичаите по сеитба е просто, нужно и красиво.
Красива е и молбата на „пеперудата” за дъжд. В някоя от харманлийските къщи се събират момичета и избират едно от тях за „пеперуда”. Обкичват го с треви и полски цветя, най-често с бъз, и тръгват по къ-
73
![]()
щите да пеят: „Летяла пеперуда, от орачи на копачи, дай, боже, дъжд!” Пеперудата подскача и танцува, а домакинята я полива с котле вода.
В обредите срещу „пилета-мамници”, които могат да обират плодовете, да пият млякото на кравите, козите и овцете, се отправят най-сурови заклинания. Съществуват и някои строги забрани. По време на Горещниците например (15, 16 и 17 юли) мъжете не работят нищо в полето, не косят, не копаят. Защото, ако работят, ще падне огън от небето и ще изгори нивите и къщите. Това са зли дни и народът ги очаква със страх.
Голяма част от посочените обичаи и празници в Харманли се празнуват по подобен начин във всички български земи. Семейните обреди и празници също не се различават особено от общобългарските, затова ще им отделим съвсем малко място.
Обикновено наскоро след раждането на детето се прави кръщаване в църквата. Оттам съседски и роднински деца тичат до къщата, за да съобщят първи името и да получат подарък. Кръстникът е духовен баща на кръщелника си. Ползува се с голямо уважение и почит. След кръщаването се устройва тържествен обред, на който се правят подаръци (в натура и пари) за детето. Най-много подаръци то получава от кръстника.
Сватбата започва от петък, когато дружките на младоженката се събират в дома й, месят меденици от чисто пшенично брашно (намазани с мед пити), шият недовършените дарове, приготвят пряпора (знамето) за девера, който ще води хорото с него, а върху пръта ще има задънена червена ябълка. Момците пък бръснат младоженеца на двора и играят хоро както в момковите, така и в момините двори. При това пеят определени обредни песни.
Преди да отведат младоженката за венчавка в църквата, тя дарява роднините и близките си и се прощава с тях, плачейки. Плачат и всички около нея. Раздялата е съпроводена с тъжни сватбени песни.
Когато цялата сватба потегли за венчилото, близките жени на младоженката вървят по стъпките й, за да
74
![]()
ги заличат, та злите сили да не вземат пръст от тях и да й направят магия (правине). В деня на сватбата невястата мълчи. След четиридесет дни тя отива на църква със свекърва си, пали свещи и дарява иконите на Христос и Света Богородица.
Всяка жена се погребва със същата риза, с която е била на сватбата. При погребение стомната, с която се прелива гробът, се чупи върху копача и лопатата. До изпращането на мъртвеца в гроба, назад не се поглежда, а огледалото в къщата се закрива.
Народните обичан в Харманли са свързани с най-старите танци: обредно-сватбарски игри, коледуване, лазаруване. Има танци, в конто влизат елементи на трудовите процеси. Движенията в тях имитират копан, жетва, коситба, и т. н. Хората на хорището стават с пеене и отпяване. В тях темпото се редува — бавно, бързо, бавно.
Народните обичан и празници, заедно с песните и танците, които ги съпровождат, формират нравственото и естетическото съзнание на народа, дават надежда, стремеж и образци на хората в тъмни и страшни за България столетия. По тези обичаи и празници може ясно да се възстанови народната психология в миналото.
[Previous] [Next]
[Back to Index]