3. Народни обичаи и празници
В миналото българите в Харманли живеели задружно. Чувството им за взаимопомощ се проявявало особено силно при строеж на нова къща, при жетва, коситба, вършитба, окопаване на царевицата и картофите, прекопаване на лозята, прибиране на снопите и гроздето. Въведен от незапомнени времена, този обичай помагал да не се допускат загуби при прибиране на реколтата и да се завърши по-бързо и леко работата. След прибирането на плодовете се устройвало тържество, което се превръщало в голям празник.
На този, който не се притичал на помощ, се гледало с „лошо око”. Така че обичаят имал още морално-нравствен характер. „И малко, и голямо, и мъжко, и женско от всичкото село се събират да помогнат на свои близки и да изпълнят своята човешка длъжност” — пише Любен Каравелов в своите „Записки за България и българите”.
Взаимопомощта сплотявала народа, помагала му да противостои и да се пребори с беднотията. Същевременно подобни взаимоотношения създавали по-голямо доверие, чувство за сигурност и принадлежност към рода, към селото. Всеки ставал съпричастен към грижите на съседа и съселянина си.
В Харманли строго било спазвано и обичайното право. А то представлявало цял неписан кодекс от задължителни за всички норми. Например израз на обида било, ако някой мине и ти му подсвирнеш или биеш звънец или тенеке след него. Ако някой е дошъл в село с кон и ти идеш да острижеш гривата или опашката на коня — това е голяма обида. Обидно било, ако мине жена и се изкашляш или ако намажеш някому портата с катран или говежди изпражнения, ако пуснеш от комина мъртво смрадливо куче, ако вдигнеш вратника му и го отнесеш на кладенеца... всичко това се счита за обида. [1]
Уважението към по-старите и тяхното мнение било задължително. Старите
хора били образец за подражание и главен пазител на социалния опит във
всички
1. Бобчев, С. Българско обичайно наказателно право, СбНУНК, XXVII, 1927, с. 208.
63
негови прояви. Смятало се, че в дългия си живот те достатъчно са разбрали кое е добро и кое лошо, кое е полезно и кое е вредно и затова трябва да се слушат и уважават.
В народните обичаи в Харманли е отразена и зависимостта от природни и „свръхестествени” сили, срещу пакостите на които всички следвало да имат и общ закрилник. В по-стари времена това вероятно е бил родовият покровител, чествуван под вековен дъб или в специално оброчище. За хората от Харманли, едно сравнително ново селище, след построяването на черквата в 1835 година, която нарекли „Св. Атанасий”, именно този светец станал всеобщо почитаният. В негова чест ежегодно се устройвал най-големият празник на селището — съборът (сборът).
Не се е запомнило българско село без събор — твърди народната памет. Съборите засилвали обществените връзки между българските селища. [1] Едно ранно описание на такъв общоселски празник е оставил Пиер Огюстен Ги. През 1744 година, на път през българските земи той посетил село Хебибче (Любимец) и останал очарован от зрелището на един селски празник на българите. Авторът имал възможност да вземе участие в празника и да го пресъздаде в подробности: „Бе сложена трапеза на поляната — пише той в дневника си. — Старците и жените ядяха; девойките и младежите играеха хоро. Яденето бе истинско селско. То се състоеше от мляко, сирене, сладки мехове, откъдето виното изтичаше в дървени чаши. Дадоха ми да пия и се хванах на хорото. Никой празник не ми е бил по-приятен от този. Новото се нрави. Но тази простота ме трогна. Бащите ни, без съмнение, са живеели така.” [2]
В Харманли на големите празници българите вкупом излизали на хорището
в центъра на българската махала или пък извън нея край някоя чешма, извор
или друго тачено място, каквото било Илиндена например. Големият харманлийски
събор стазал на Българския кър, където е най-равно и широко. Там се
1. Грозданова, Ел. Българската селска община през XV—XVIII век, С., 1979.
2. Цветкова, Б. Един френски пътепис за българските земи през XVIII в., С., 200—201.
64
подреждали много сергии, отрупани със стоки. Пристигали хора от околните
села. Устройвали се и борби, в които излизали най-добрите борци не само
от околността, но и от далечни краища. В тях българите се стараели да надвият
турските пехливани и когато успеели, неудържимо избликвали националните
чувства. В Харманли, както във всички български селища, се спазвал календарът
от народни празници, всеки със свое съдържание и нюанси в зависимост от
годишното време, от повода за празнуване и т. н. Ще проследим как харманлийци
чествували тези празници, които в основните си черти са общобългарски.
На Нова година се прави баница с пар`а в средата, а наоколо се
разпръскват дрянови клончета с пъпки. Всяко клонче има предназначение —
на него са наречени нивите, житото, овцете, кокошките, прасетата, телетата,
конете и т. н. Всекиму се пада късметче и според него се вижда кой за какво
най-много ще се грижи през годината.
На Водици (Богоявление) жените отиват рано за вода и измиват
с нея иконите, вратите и прозорците. После, облечени в нови дрехи, всички
отиват в църквата, където се извършва служба и водосвет и всеки си взема
от светената вода. Начело със свещеника, с икони и хоругви отиват на река
Олудере. Там също се прави водосвет и свещеникът хвърля кръста в реката.
В студените води скачат най-смелите момци, за да го извадят. После момците
тръгват по къщите с благословии за здраве, а стопаните ги даряват. На Водици
е именият ден на Йордановци, Господиновци. За „честито” именниците се „къпят”.
Те могат да се откупят, ако черпят.
На следващия ден, Ивановден, също има много именници. На този ден най-добрите приятели „се хващат за аратлици, побратими”, а момите — за посестрими. Може момък и мома да се „хванат побратим и посестрима”. С това стават като брат и сестра. Закрилят се цял живот и се уважават. В деня на побратимяването си подаряват кърпи, дрехи и др. Устройват се шумни празници, на които се лее много ракия и вино.
65
На Бабинден бабата (акушерката) минава по къщите, където е бабувала.
Там окъпва детето, намазва го с мед и масло и го благославя да бъде червено
като калинка, да бръмчи като пчеличка, да е сладко като медеца и да се
въди като просото, да се гои като прасето. Всяка майка дава на бабата прясна
погача, кокошка, баница и бъклица вино. После се появяват мъжете и започва
веселба. Накрая с двуколка разхождат бабата из града.
Свети Хараламбий се чествува през февруари. Вечерта срещу празника
в църквата се носи чаша мед, която престоява там цяла нощ. С този мед се
лекуват раните през годината. Невестите приготвят пита, намазана с мед.
Раздават от нея на роднини и съседи за здраве. Смятало се, че свети Хараламбий
брани хората от болести. Празникът е чествуван и като ден против чумата.
Власовден се тачи за здраве на впрегатния добитък. Сутрин воловете
се закарват на водопой с кравай на роговете. На този ден жените не месят
хляб. Бодат се и мучат като говедата. Понякога празникът може да съвпадне
с Тодоровден. Когато това стане, жените омесват рано пити, турят ги на
месал, а на ярема и хомота на воловете — две свещи, които палят едновременно.
Която изгори по-рано, този вол ще е по-слаб и ще умре по-рано. После в
палешника се туря жар, върху която се поръсва тамян. С него се прекадява
хлябът, който се раздава на съседите.
Тодоровден е наричан още Конски великден. На него се меси хляб за здраве на конете. От тестото се правят фигурки на кончета и се слагат в зобта на конете. Всеки, който има кон, трябва сутринта да го почисти и да го приготви за селската надпревара, която се устройва на така наречения Турски кър. В нея вземат участие само млади хора, но женени, по-рядко момци. На първенците се отреждат съответни награди (обикновено кърпи) от специална комисия, съставена от жени. От надпреварата се съди кой какви грижи е полагал за коня си, как го е хранил и обучавал. По-
66
сле се прави хоро на хорището. Денят се празнува и от булките, за да раждат повече деца.
Сирна неделя или Месни заговезни са последните големи зимни празници. Те траят цяла седмица, в която прекъсват сватбите и се яде само сирене, мляко, чисто масло, яйца, риба и други „безкръвни” храни. Вечерта в последния неделен ден младите отиват при старите, синовете и дъщерите — при родителите, кумците — при кумовете. Целуват им ръка и им искат прошка с краткото и силно: „Прощавай!” Пожелават си взаимно леки пости.
Същата вечер се „хамка” халва с орехи. Халвата се връзва на канап за тавана и се спуска надолу, като се залюлява. Децата, с вързани ръце и отворени уста, се втурват да си гризнат от нея. Това става над трапезата и те трябва да внимават да не паднат върху нея.
През тези дни се устройват карнавали. На всеки ъгъл или кръстовище се събират младежи и девойки, невести и баби от махалата, пеят песни, играят хора. Вечерта се палят огньове, които се прескачат, „за да няма бълхи”, и „да не пада градушка”. На хорото се скача и кляка, за да разцъфтява по-добре памукът. Правят се и овратници. Това са чаталести дървета — вилообразни, чиито два края са привързани, за да поддържат поставената там ръжена слама. Овратниците се запалват и се въртят за плодородие и здраве, а като изгорят, се хвърлят в чужди места — там да отидат бълхите.
В последната вечер от седмицата мъжете гърмят с пушки, за да се ягнят овцете, да се роди просото, да има много мед.
Изобщо тази седмица е подготвителна за настъпващия пролетен селски труд. Придава й се предпазно и антидемонично значение, при което голяма роля се отрежда на огъня, магията и заклинанието. Хвърлянето на огнените стрели (чавги) наподобява огнени змейове. Скачането е за плодородие на нивите.
Трифон Зарезан се празнува от лозарите и кръчмарите. Той е техен покровител, но тъй като в Харманли всеки стопанин има и лозе, Трифоновден се празнува от цялото население.
67
Рано сутринта, след като бие камбаната, мъжете отиват да зарежат лозята, и то най-добрите лози, които „преливат” с вино. Към обяд младо и старо се отправя към хълма с параклиса — Манастирчето. Там се отслужва служба, вари се селски курбан. След службата се захваща народно веселие. Семействата си носят и варена пуйка или кокошка. Ядат и пият до насита. Играят весело хоро.
Всичко това се прави, за да се угоди на св. Трифон, който ще осигури
по-голямо плодородие.
Мартенските празници са много
Срещу първи март всичко се изнася вън от къщата. Изтърсват се дрехи и завивки с думите: „Вън бълхи, вътре Марта”. Измита се дворът и сметта се изгаря, като се оставя да пуши цял ден. Още преди да изгрее слънцето, с хлопка или с пръчка се чука по празна тенекия и се обикаля из двора и градината, като се вика: „Бягайте, змии и гущери, че Баба Марта идва с желязна кукичка, удря по главичка и ще ви изтрепе.”
Сутринта на първи март жените шият, за да „зашият ушите и очите на мишките”. Децата се вдигат рано, та Баба Марта да не може „да им напикае очите и да ги залепи”, т. е. да не бъдат сънливи през лятото. Под стряхата се завързва червен плат, „за да се засмее Баба Марта” и да пекне слънце. На децата връзват мартенички от усукан бял и червен конец. Те носят тези мартенички, докато видят лястовичка или щъркел. Тогава откъсват мартеничката и я завързват на зелено дърво или пък я поставят под камък. Ако след няколко дни, когато се вдигне камъкът, там се намерят мравки, значи конете ще бъдат здрави. Ако пък мома намери под камъка с поставената мартеничка червей, скоро ще се омъжи.
Парченце от мартеницата се пази и се връзва на децата, когато са „урочасани
от лоши очи”. Баба Марта е капризна, та времето е ту топло, ту студено
— в зависимост от настроението й.
Свети Четиридесет мъченици се празнува като ден против шарката. Жените не работят, месят хлябове и ги носят в църквата. После ги разчупват и ги раздават за здраве.
През деня се садят дръвчета и цветя.
68
На Благовец трябва да пристигнат лястовиците, щъркелите и кукувиците. Те съобщават, че зимата си е отишла. И змиите също излизат на припек. Пчелните кошери се отварят.
През ранната пролет се празнуват вълчите и мишкините празници.
Тогава жените не работят. Не плетат, не предат, не тъкат, не отварят ножиците.
Но лепят с кал пода и стените на къщите, за да залепят очите на вълците,
да бъдат затворени и челюстите им, а мишките да не прегризват платовете
и плетивата.
Връбница (Цветница) и Лазаровден се отбелязват с подобаваща
тържественост. Лазаровден се празнува в съботата преди Великден. Момичетата
се обличат в празнични сукмани, обикалят селото и пеят: „Ой Лазаре, Лазаре,
що прибърза, та дойде!”... Всичко е свързано с пожелания за плодородие.
Великден. През страстната неделя преди Великден жените не работят — особено в сряда, четвъртък и петък. В четвъртък боядисват яйцата. Първото снесено яйце се боядисва червено и се поставя под иконата, където стои до следващия Великден, по-точно до великия четвъртък на следващата година, когато се хвърля в реката, а на мястото му се слага новото.
С първото боядисано яйце домакинята трие лицата на децата, на мъжа си и своето и благославя: „Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден и до година със здраве.” Кокошката, дето е снесла първото яйце, не се коли, понеже е „докарала Великдена”. Някои слагат червеното яйце между бубите, за да не им „вредят зли очи”. На следващата година го счупват и ако е пълно, значи в къщата „ще е пълно”, ще има много плодородие, ако е кухо — това е лош признак.
В неделя се отива на църква с боядисани яйца и след църковната служба първо „се облажва” с яйце, пък чак тогава се яде готвено месо. На Великден се меси и специален хляб, наречен харман. Той е украсен с шарки от тесто, които символизират изобилието на земните плодове, плодородието. В средата се поставя яйце.
69
Боядисаните яйца се раздават между роднини и съседи, които, от своя
страна, дават яйца. По-младите дават на по-старите, като им целуват ръка.
Гергьовден е най-големият празник през пролетта, по-голям от Великден. Тогава полето оживява. Стадата излизат на паша.
Този празник е свързан с много обичаи и вярвания. „Гергьовски дъжд цена няма”; „Най-малка капка гергьовски дъжд — най-голяма жълтица става” — казва народът в Харманли.
Вечерта преди Гергьовден момите слагат пръстените си във вода с босилек, а сутринта една баба ги вади и нарича коя мома какъв момък ще вземе. Всичко се прави с пожелание за щастие, изобилие и здраве.
Срещу Гергьовден стопанинът обикаля нивите и донася зелен клас в къщи, за да „не се измами” нивата и да не й се направи магия, та класовете да останат празни. Късно вечерта или рано сутринта някои жени, така наречените „мамници”, се събличат голи и отиват край най-хубавата нива с богато жито, обикалят я три пъти, откъсват от четирите ъгли по един клас и хвърлят класовете в своята нива, за да примамят чуждото жито там.
На Гергьовден всеки двор и пътят пред вратата се измитат, а пътните порти се украсяват с разцъфнал глог. За пръв път тогава се коли агне. С кръвта му намазват челата на децата, за да не хващат уроки. Закланите агнета се опичат в домашните фурни и след това се отнасят на голяма хубава поляна, където се събират роднински, близки семейства. Попът прикадява наредените агнета. След това от всеки колак му се дава по едно парче, а от агнето — лявата плешка и кожата. Така че от гергьовската трапеза попът се връща натоварен с кожи, месо и хляб, понякога цяла каруца. Едната половина от агнето се изяжда на общата трапеза, а другата половина се връща в къщи. Заедно с агнето за пръв път се яде и зелен чесън.
Целия ден се прекарва при тази трапеза. Под сенчестите дървета се правят и люлки, наричани „златни”, на които се люлеят момите. Люляната мома се удря по краката със зелени клони и се пита кого люби. Момците пък се надскачват. Всички „се теглят на сурово дърво” (мерят си теглото).
70
Илинден е посветен на св. Илия, който според народните вярвания пробягва гръмогласно със златна колесница по небето и търси да убие ламята, спряла водата на народа. Той хвърля подир нея огнени стрели, а тя се крие в грамадните дънери на дърветата. Светкавицата, според народното поверие, е огънят, който излиза от ноздрите на конете на светията или от блясъка на копитата им.
Щом св. Илия прати дъжд, настъпва голямо веселие. Ако пък още не го е изпратил, трябва да се заколи селският бик и да се направи обща трапеза, за да се омилостиви светията.
Този празник в Харманли е празнуван много тържествено в местността Илиндена.
Димитровден е голям есенен празник. На него се прави равносметка
на всичко прибрано. Чорбаджиите се разделят с ратаите си или отново се
спазаряват с тях, понякога търсят нови орачи, овчари и др. На този ден
спазаряват и селските говедари, биволари, свинари.
Зимните празници Св. Сава, Св. Варвара и Никулден са тачени в Харманли.
На Св. Варвара се варят всички варива, за да се „навървят”, да се народят
и през следващата година. С особено умение се приготовлява варено грухано
жито с орехи и захар. Прави се още печен и чукан сусам. На този ден трапезата
трябва да е наредена с всичко, което ражда земята. Палят се свещи и най-старият
в семейството прикадява с пръстена кадилница, докато всички стоят прави.
След това сядат на трапезата и весело прекарват вечерта. Най-желаното ядене,
без което не може, е кишкекът — сварено жито със захар и тахан. С него
се изпросва от бога берекетът: „Юнак може и конче може, ако бог поможе”.
През огнището и широкия комин се прехвърлят жито, царевица и други семена,
та плодородието да бъде голямо.
На Никулден — празникът на рибарите, се приготвя пълнен шаран.
Много от обичаите и вярванията, свързани с Бъдни вечер, се преплитат с чествуването на Новата година. Тогава е Малката коледа и всяко дете си приготвя дря-
71
нова или кленова коледница, която се опалва. Още от сутринта, облечени с нови дрехи, децата на групи тръгват по домовете да коледуват. Пеят коледни песни с пожелания към стопаните за плодородие на нивите и в кошарите. Тропат с коледниците и викат: „Коледа, Коледа”. Хората ги даряват с кравайчета, колачета, орехи, бадеми.
Вечерта се прави богата трапеза, пак от постни ястия. На нея се поставя
и палешникът, кади се с тамян. Цяла вечер огънят не гасне. Пънът, поставен
в него, е голям, от крушово дърво и гори бавно, тлее. Най-пятата песен
е „Стани нине, господине”. Няма по-тържествена вечеря от Бъдни вечер и
цялата фамилия с радост участвува в нея.
За Коледа момците се приготвят през дългите пости и разучават коледни песни. Вечерта срещу Коледа се обличат в нови дрехи, мятат кенарени торби, приготвени за целта, и шарени коледници през рамо и посещават на групи българските домове.
Стопанката също се готви за коледуването. Тя очаква с радост пожеланията за щастие и плодородие и пълни гаванките с орехи, бадеми, сушени сливи, ошав, рошкови, смокини, прави вкусни кравайчета. Когато дойдат коледарите, вестители на хубави и честити дни, щедро им ги поднася.
А след това настъпват дните, когато се колят охранените прасета. Правят се луканки и бабеци, приготвя се сланината, солят се кокали и се редят в газени сандъци. Яде се до насита и се пие руйно червено вино през заредилите се празници и имени дни. Всеки на всекиго гостува. Във всяка къща се приготвят най-вкусни ястия и баници и се посрещат гости. На тези празници харманлийци не са обезпокоявани от турците в града — главно поради тяхната ненавист към свинското месо. Българите на воля, пък и напук, варят и пържат дроб и кебапи, шумно пият и се веселят под звуците на гайди и кавали.
Януарската традиция е още жива в Харманли, макар и постепенно да заглъхва.
Зимните празници и веселия отвличат за дълго време вниманието на хората от стопанските проблеми. Целият месец януари е изпълнен с имени дни. Така неза-
72
белязано отлита зимата. И идват дните на усилената пролетна полска работа. Макар че и тогава се устройват събори, празнуват се и някои имени дни, това се случва рядко. Празниците са за кратка отмора — да си поеме дъх селският труженик.
Освен че следват трудовия ритъм на хората и им помагат по-лесно да понасят тежестите на живота, народните обичаи и празници поддържат българския им ух. Те имат твърде случайна връзка с християнските празници — просто църквата се е нагодила към стария народен календар. Характеризират се с весели, почти езически забави или пък имат някаква практическа основа — пожелания за житейски блага, магически действия и заклинания за предпазване от болести и нещастия. Християнската религия не пуска дълбоки корени в съзнанието на народа ни. Няма го и източния мистицизъм. В радостта от добрата жътва се ражда весела песен, срещу стихиите и злите сили се отправя народно проклятие или заклинание. Благословията, заклинанието, жертвоприношението, курбаните или молитвата идват от безсилието и в стремежа да се преодолее бедствието.
Народните обичаи са в пряка зависимост от годишните сезони и непосредствените интереси на живота, но в тях блика и духовната потребност на българина от красота и радост. Обичаите за дъжд например стават предимно в края на пролетта и началото на лятото, когато той е много нужен. Карнавалните дни от Коледа до Сирни заговезни са свързани със стопанското затишие през зимата. Сеитбата пък се извършва по определени стари ритуали. Орачът се облича в нови рехи, в торбата слага прясна пита, а понякога и бъклица вино и преди изгрев слънце впряга воловете. Обръща се на изток и се прекръства: оттук идва слънцето, хубавият ден, надеждата. След като засее един ред, сяда и закусва от питата. Сее с дясна ръка наляво. От семето не връща в къщи, то трябва да се засее на всяка цена. Всичко в обичаите по сеитба е просто, нужно и красиво.
Красива е и молбата на „пеперудата” за дъжд. В някоя от харманлийските къщи се събират момичета и избират едно от тях за „пеперуда”. Обкичват го с треви и полски цветя, най-често с бъз, и тръгват по къ-
73
щите да пеят: „Летяла пеперуда, от орачи на копачи, дай, боже, дъжд!” Пеперудата подскача и танцува, а домакинята я полива с котле вода.
В обредите срещу „пилета-мамници”, които могат да обират плодовете,
да пият млякото на кравите, козите и овцете, се отправят най-сурови заклинания.
Съществуват и някои строги забрани. По време на Горещниците например
(15, 16 и 17 юли) мъжете не работят нищо в полето, не косят, не копаят.
Защото, ако работят, ще падне огън от небето и ще изгори нивите и къщите.
Това са зли дни и народът ги очаква със страх.
Голяма част от посочените обичаи и празници в Харманли се празнуват
по подобен начин във всички български земи. Семейните обреди и празници
също не се различават особено от общобългарските, затова ще им отделим
съвсем малко място.
Обикновено наскоро след раждането на детето се прави кръщаване
в църквата. Оттам съседски и роднински деца тичат до къщата, за да съобщят
първи името и да получат подарък. Кръстникът е духовен баща на кръщелника
си. Ползува се с голямо уважение и почит. След кръщаването се устройва
тържествен обред, на който се правят подаръци (в натура и пари) за детето.
Най-много подаръци то получава от кръстника.
Сватбата започва от петък, когато дружките на младоженката се събират в дома й, месят меденици от чисто пшенично брашно (намазани с мед пити), шият недовършените дарове, приготвят пряпора (знамето) за девера, който ще води хорото с него, а върху пръта ще има задънена червена ябълка. Момците пък бръснат младоженеца на двора и играят хоро както в момковите, така и в момините двори. При това пеят определени обредни песни.
Преди да отведат младоженката за венчавка в църквата, тя дарява роднините и близките си и се прощава с тях, плачейки. Плачат и всички около нея. Раздялата е съпроводена с тъжни сватбени песни.
Когато цялата сватба потегли за венчилото, близките жени на младоженката вървят по стъпките й, за да
74
ги заличат, та злите сили да не вземат пръст от тях и да й направят
магия (правине). В деня на сватбата невястата мълчи. След четиридесет дни
тя отива на църква със свекърва си, пали свещи и дарява иконите на Христос
и Света Богородица.
Всяка жена се погребва със същата риза, с която е била на сватбата. При погребение стомната, с която се прелива гробът, се чупи върху копача и лопатата. До изпращането на мъртвеца в гроба, назад не се поглежда, а огледалото в къщата се закрива.
Народните обичан в Харманли са свързани с най-старите танци: обредно-сватбарски игри, коледуване, лазаруване. Има танци, в конто влизат елементи на трудовите процеси. Движенията в тях имитират копан, жетва, коситба, и т. н. Хората на хорището стават с пеене и отпяване. В тях темпото се редува — бавно, бързо, бавно.
Народните обичан и празници, заедно с песните и танците, които ги съпровождат, формират нравственото и естетическото съзнание на народа, дават надежда, стремеж и образци на хората в тъмни и страшни за България столетия. По тези обичаи и празници може ясно да се възстанови народната психология в миналото.