III. Народният живот в Харманли

4. Песните на харманлийци
 

Песента е съпровождала обичаите, обредите и празниците, радостта, труда и мъката на българите в Харманли. В случайно открития малък ръкописен сборник [1] с народни песни, събрани старателно от неизвестен тукашен любител на фолклора, има записани към 100 (97) песни: 7 зимни, 14 дневни хороводни, 20 жетварски, 21 седенкарски, 11 празнични (за пиршества) и други. Само от това изброяване се вижда широкият диапазон на народната песен в Харманли. Почти няма сфера от някогашния живот, която да не е намерила едно или друго отражение в нея.

Трудът, нравите, светогледът, историческата обстановка — всичко това може да се възстанови доста пъл-
 

1. Сборникът се съхранява от читалищния деятел и ръководител на фолклорния ансамбъл в Харманли Жеко Ангелов.

75

но по песните, записани вероятно около 1930 година и събрани в този сборник. Затова тук ще се спрем накратко само на тях.

Твърде много от народните песни разкриват кръга от семейни отношения, в които има и силна синовна привързаност, и с нищо несравнима майчина любов, и отровна свекървина омраза, и твърда братова закрила.

В една жетварска песен се пее:

Тъмен се облак издигна
отгоре, от планината,
та към Сакаря посочи,
към Сакар гора зелена,
към Сакар, към Стоянови.
Стояновата майчица,
а тя по двори ходеше,
на всяко дърво кръст стори,
кръст стори и се прекръсти.
Забраняй, боже, закриляй
всички овчари по къра,
говедари по планината,
наш Стоян сами в гората.

Голямо е майчиното сърце, препълнено е с обич и грижа не само за своето чедо. Но очевидно Стоян не води мирния живот на овчарите и говедарите, а е „горско пиле”, та тревогата на майката е дваж по-голяма.

Майчината обич никога не секва и не прегаря — се пее в друга жетварска песен:

Жалям та, синко, прижалям,
кога главня филиз пусне,
зелено дърво да стане
голяма сянка да стори,
майка под сянка да седне
черна къделка да преде
и тъжна песен да запей.

Не по-малко силна е и бащината мъка по сина, попаднал в турски ръце:

 — Чуй ма, тяйне (татко), чуй ма,
как са ма турци хванали,

76

през морето ма караха,
та можеш ли ма прижали?
 — Жалям та, синко, прижалям,
кога морето пресъхне,
зелена трева да пусне,
та голям чеир (ливада) да стане.
Тяйно косачи ще вика
зелено сяно да косят,
голями купни да складат,
тяйно под купни да седне,
с меден кавал да свири.
Тогаз ще да та прижали...

Не само тук, а дори и в любовните песни личи историческата обстановка, сред която са живели харманлийските българи. В една зимна хороводна песен (за вечерни хора, така наречените „кавали”) се пее, че момата отива на Чобангочовото кладенче, но там заварва “синджир юнаци вързани” и между тях е нейното либе. Мъката на двамата млади е безмерна.

Казаното, разбира се, не изключва веселите, закачливи, пълни с хумор песни. Изпуснала е Драгана в „царювата нива” „царювите коне” и очаквайки наказанието и, се моли: „Царю, господарю, какъв зян ще сечеш! Конете са твои, и нивата твоя, и Драганка твоя!” А може би тази простичка и весела песен има някаква далечна връзка с онова название на местност, за което стана дума по-рано — Къзъ озасъ (Момино поле).

Понякога младите печелят любовта си в надпреварата. Три дни и три нощи жънели Неда и арабаджийчето и тя го наджънала. Взела му биволите и колата с кирията, па и него за първо либе. Когато младите се съберат с любов, тогава и даровете са големи, и от сърце са дадени — се пее в друга харманлийска песен. Познати мотиви, познати взаимоотношения и нрави...

Не така идилична и много релефна картина на семейния живот е нарисувана в една седенкарска песен:

Богдан Боянки думаше:
— Любе Бояно, Боянке,
я ща в механа да ида,
с достове вино да пия,
с душмани бяла ракия.

77

Да си ма, любе, чакала,
дорде петлите да пеят,
да пеят и да повтарят,
три юза памук изпрела,
девет калами (масури) смотала
и мъжка риза ушила...

Доста ясно са очертани положението и домашният труд на жената. А към това се прибавя и злата свекърва, която наклеветява невястата, че „цяла нощ са е скитала”. Съпругът не се поколебава: „той й главата отряза”. Ето ги старите семейни нрави и закони!

Интересно е, че сред тези песни има една с по-рядко срещан мотив: тъща иска от зет си жива да зарови в браздата жена си, нейната дъщеря, за да могат двамата да се вземат. Необичайно, чудовищно... и все пак се среща...

Много интересни са и песните, в които прозират прастарите вярвания на харманлийци. В песен, която се пее по жетва, става дума за невяста, превръщаща се нощем в кошута. Сам нейният мъж й казва:

 — Дене си булка хубава,
ноще си кърско пиленце
. . .
Шарни ти поли все роса,
ситни ти зъби тревливи,
мъжко ти дете кърваво...

В дневна хороводна песен змей, престорен на добър юнак, прилъгва малка девойка и я повежда в „гора зелена”. Девойката моли:

Стой, почакай, Гюро добър юнак,
да си взема моите тънки даре,
да си даря моите много роди.
Проговаря Змийно добър юнак:
— Върви, върви ти, малка девойко,
твоите даре широките листа,
твоите роди високите дърва.

Среща се и песен с познатия мотив за вграждането, но тук тя особено вълнува, тъй като неволно веднага я свързваме с неувяхващата поема на дядо Славейков.

78

По-любопитно е, че се среща и обратното: песен за разграждането. Това е дневна хороводна песен, проста и кратка. Ще я цитираме цялата:

Събрали са все избор юнаци,
събрали са все избор юнаци,
да събарят града Каменова.
Пушки пукат, камъните пръскат,
сабли трошат, камъните дялат.
Изкарали от камен девойка.
Иван вика: девойка е моя.
Никола вика: девойка е моя.

В друга седенкарска песен се пее за чумата като за черно циганче. Но тук вече не става дума за образ, родил е от суеверия, а за действително преживени бедствия угрози. Както се вижда, богати са сведенията, които могат да се почерпят от този малък ръкописен сборник с песни. И не на последно място сред тях са историческите данни. Вече стана дума за пленявания, поробвания, за синджир юнаци вързани. Срещат се и песни за помохамеданчвания. В друга песен се споменава, че Мара жъне „между две села юручки”. Или пък, че младият Караджа отива да стане ратай при „долните юруци”, които дават големи хакове (заплати). А една от песните за разсипването на село Ичерлий от даалиите (кърджалиите) :

Клети, проклети дайлии,
откъдето са минали,
пожар и огън пуснали.
Ичерлий село голямо
и през него са минали
на прах го пепел сторили...

Даалиите отвличат една от дъщерите на поп Кольо:

Дайлии Маргя отвели,
та я отвели, завели,
на тяхно село голямо,
в бяли я кули затворили.

Подобни отвличания били нещо обикновено в страшното кърджалийско време. Знае се, че Емин ага прите-

79

жавал едно цяло село за любовни забавления — Гювенджилер (дн. Гълъбово), където били докарвани насила моми и невести от района, пък и от всички далечни места, до които стигали ордите на Еменджика.

В две-три песни се пее за събиране на войници. Вероятно това е отглас от много стари времена. В едната от тях Стоян е младоженец, но войници двори изпълват и го подбират със себе си:

... Майка му дрехи събира,
тяйно му конче извида,
сестра му порти отваря,
булче му китка виеше
и на Стояна думаше:
— На ти, Стояне, та китка,
та посади, посади
на коня, на зингията.
Вечер я с вино поливай,
утърна с бяла ракия.
Кога китката увехне,
булчето ще са оглави.
Когато китка изсъхне,
булчето ще се ожени.

Съпротивата срещу насилията, безчинствата и грабежите не ще да е била изолирано явление в района, щом и жените се хващат за оръжието. С благословията и помощта на баща си Тодорка се преоблича и въоръжава като юнак:

... че са премени, оръжи,
отиде бой да се бие...

Нещо повече — Тодорка умно преминава всички изпитания и уловки и с нищо нито за миг не показва, че е мома.

В песните от харманлийския сборник се срещат и имената на хайдушки предводители: Чавдар войвода, Михал войвода, Богдан войвода.

Песента за Богдан е вариант на широко разпространена в българските земи хайдушка народна песен:

Грозданка по двор ходеше,
златно кандилце миеше,
Богдана люто кълнеше:

80

 — Богдане, бог да те убие,
Богдане, върл хайдутино.
Мене се вейки додяло,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия.

Трудна е съдбата на хайдушката жена, но дори и в клетвата й има скрита гордост и възхита пред хайдутите. Същата тази гордост и възхита, която крепи българския народ в тежките дни на изпитания и робство.

[Previous] [Next]
[Back to Index]