Спомените на един наш бележит екзархийски учител:Коста Николов
Неизвестните до този момент спомени на един паметен наш учител в Македония и Тракия под турско: Коста Николов, благодарение на издателство „Коралов и сие" са в ръцете на читателите.
Име, добре известно на мен от топлите спомени на баща ми, Симеон Радев, за този негов любим учител от началното училище в родния им град Ресен. Завършил паметната българска Солунска гимназия, сетне и по-висше образование в Загреб, обладан от патриотично самосъзнание и с педагогически дар, окрилен от личен такт и чар, Коста Николов се явява, дълги години наред, един от именитите носители на възхода и славата на новобългарското просветно дело в Македония и Тракия. Късно нахвърлените негови спомени са ценно свидетелство за тези именно негови вътрешни заложби и стимули. Те са един крайно стегнат, но жив и верен оглед на лица, събития и факти от недавнашното и по-далечно наше национално минало.
След Ресен първото му преместване като учител е било в Охрид. Вижте с какъв стегнат език гой предава вълнението си от това и от срещата си с една национална светиня: „Назначението ми в Охрид ме зарадва. Радвах се, че ще учителствам в града, дето е свещенодействал нашият просветител св. Климент. Радвах се, че ще бъда учител, дето са учителствали Димитър Миладинов и Григор Пърличев..."; „В Охрид се съхранява плащеница, подарена от византийския император на Охридския архиепископ, на която на гръцки е написано: „Пасти-рю на българите, спомни си в молитвите за мен".
От времето на това учителстване на Коста Николов в Охрид хубав спомен ни се дава за културната любознателност на младия още Методи Патчев, по-късният саможертвен четник и войвода на националната ни, македоно-одринска революционна организация.
Сбито, но живо, на ред места ни се нахвърлят прелестни картини от националната ни география. Например пристигането му в Скопие: „Като стигнах до Вардара и се изкачих на моста, изпитах особена радост от красивата гледка, що се откриваше. На запад - красивото Водно, с лозя, зеленина и гора по него; на север - величествения Шар, който отделя българското от сръбското племе, и Скопската Църна гора; на изток — Газибаба; на юг - широкото Скопско поле".
Други места пробуждат у младия учител призивни спомени за ранното ни национално Възраждане: „В полите на величествения Шар, в манастира Лешок, почива един от най-старите наши книжовници Кирил Пей-чинович, игумен на манастира Лешок при Тетово и на Марков-ския манастир край Скопие". И, разбира се, книгата му „Огледало", издадена в 1816 г. и че две години по-рано, Хаджи Йоаким Кърчовски от Кичево издал „Повест за второто пришествие Христово", също на местен народен говор или на „простейший болгарский язик". Така, пробуждайки спомените си от незабравими кътове на родината си, или за градове с известни борчески български фамилии (Прилеп, Велес и другаде), разказът за пътуванията на Коста Николов до новите му местоназначения преминава неусетно в своето рода патриотична география. По-нататък с най-високо признание се споменава за личността на Екзарх Йосиф I, духовния глава и оставащия символичен обединител на народа ни след злощастния за нас Берлински конгрес от 1878 година. Цитирам: „Пътувах от Солун за Цариград с параход. В парахода се запознах с капукехаята на Цариградската (гръцка) патриаршия. Той ми каза: „Ако има нещо, за което да завиждам на българите, то е, че имат за екзарх Иосифа - най-просветения и най-способния дипломат в Цариград". За патриотизма, самообладанието и личния кураж на Коста Николов като учител в Македония под турско особено показателно е държанието му при официалното посещение в руското консулство в Скопие и думите му към консула Машков, подкрепящ пълзящата сръбска пропаганда в областта.
Спомените на Коста Николов са ценни в доосветляването на много моменти от недавнашното ни политическо минало,, в защита на държавния ни суверенитет и престиж. Например в епизода с навременната достойна намеса на нашия старозагорски митрополит Методий Кусев, родом от Прилеп, при освещаването на паметника на Шипка. Другаде, с позоваванията на постиженията ни в Балканската война и сетне, Коста Николов възсгава с конкретни примери срещу чуждото умишлено нодминаване или изкривяване на националното ни минало.
Сбитите спомени на Коста Николов, един от забравените, но много заслужили наши просветни дейци в Македония и Тракия под турско, съхранени до този момент в семейството му, заслужават да видят бял свят чрез това подходящо издание. За да доосветлят недалечното ни народностно и просветно минало и с това да разширят у подрастващите поколения знанията за недавнашното ни минало и вярата им в утрешния ни ден.
Великден, 14 април 2001 г. Траян Радев, София
Нагоре Напред