ІV. Български военни родени в Македония
По горе стана въпрос за участието на стотици македонци в Българското опълчение, много от които след Освобождението постъпват на служба в новосъздадената българска армия. През следващите години огромен брой младежи от Македония завършват Военното училище в София и се вливат в редовете на българското офицерство. Трябва да се отбележи, че в това училище са се обучили и много от най-видните войводи на ВМОРО, начело с Гоце Делчев. В петте войни, които България води – Сръбско-българска, Балканските, Първата и Втора световна, като доброволци в българската армия участват десетки хиляди брой македонци. Когато през 1885г. Княжество България се обединява с Източна Румелия (което също не минава без македонско участие) и Сърбия напада в гръб България, в младата българска армия се записват като доброволци стотици македонци, намиращи се по това време тук, а също така специално дошли от родните си места за да се бият. Голям брой македонски харамии идват с четите си и са зачислени към българската войска или действат самостоятелно. Прославения войвода Ильо Малашевски, макар и 80 годишен води чета от няколко стотин души – доброволци от Македония, в сръбския тил – в Краище и Вранско. С такава чета действа и Димитър Попгеоргиев (Д. Беровски).
Непосредствено преди избухването на Първата балканска война, на 25.ІХ.1912г., по искане на многобройните македонски братства в България, е създадено Македоно-одринско опълчение – доброволческа част към българската армия, съставено от бежанци от Македония и Одринска Тракия. Неговите дружини (отряди) били образувани по землячески принцип и в началото били шест – І Дебърска, ІІ Скопска, ІІІ Солунска, ІV Битолска, V Одринска и VІ Охридска, с обща численост 6500 души. Към края на октомври с идването на още доброволци се съзвават още шест дружини – VІІ Кумановска, VІІІ Костурска, ІХ Велешка, Х Прилепска, ХІ Серска и ХІІ Лозенградска, като МОО достига до 15 000 души. След приключването на активните бойни действия, четите на ВМОРО, действащи в турския тил, се включват в МОО, като се създават още три дружини – ХІІІ Кукушка, ХІV Воденска и ХV Щипска. По време на Междусъюзническата война Македоно-одринското опълчение по собствена воля се включва в боевете и е последната част на българската армия, която се оттегля от Македония. Освен в състава на МОО, други тридесет хиляди македонци служат в редовете на българската армия – от обикновени войници до генерали.
Желанието, с което десетки хиляди македонци постъпват в българската армия е сравнимо единствено с нежеланието им да постъпят в сръбската армия. След завземането на Македония сърбите започват мобилизация. На 27.І.1914г. 150 души, вече мобилизирани, бягат от казармите в Битоля и без сърбите да уловят нито един, достигат до България. Така започва един процес, в резултат на който, нежелаейки да постъпи в сръбската армия, голяма част от боеспособните македонци бягат в България. Така например от Ресен и околностите му от мобилизация в България бягат 540 души, от с. Смилево – 90, с Гявато – 80, Цапари – 50 и т.н. В Радовишко от 715 потърсени мъже за сръбската армия, 528 са избягали в България. Този вид бягство особено се засилва след избухването на Първата световна война – в Крива паланка са потърсени 250 мъже за сръбската армия и … всичките са избягали в България, а от областта над 2500 мъже, които трябвало да отидат на фронта, са вече в България. Тези, които сърбите успяват все пак да пратят на фронта, при първа възможност се предават на австрийците или дори стрелят и хвърлят бомбите в тила на сръбските войници. ВМОРО създава цели канали за прехвърляне и така през септември 1914г. в Малашевско и Радовишко по селата са останали само жени, деца и старци, а мъжете са в България. От Щип и областта в България идват над 1000 души, от Скопие – 364 души. По данни на пунктовия началник на ВМОРО в Струмица (тогава в България) само за една нощ през март 1915г. в града пристигнали над 1200 македонци – дезертьори от сръбската армия. В резултат на този вид емиграция от началото на 1914г. до включването на България във войната през есента на 1915г. тук идват около 30 000 дезертьори от Македония. Всички те доброволно постъпват в българската армия и стават основата върху, която се изгражда 11-та Македонска пехотна дивизия. Македонската дивизия в състава на българската армия има общо 35 000 доброволци разделени на 6 пехотни полка (18 дружини), един артилерийски полк (12 батареи), 1 и ? ескадрон и др. Тази дивизия участва в най-тежките битки, като например боевете при Дойран.
Македонци – бежанци и техни потомци са голямата част от състава (войници и офицери) на частите на българската армия навлезли през 1941г. във Вардарска и Егейска Македония.
Списък на част от българските висши офицери родени в Македония:
[Previous] [Next]
[Back to Index]