Година I. 1892 г. Книга III (?)
1. Солун (Описание зето от Revue de Deux Mondes) (Продължение) (108)
2. Мелник и околноста му – от П. А. (121)
3. Стихотворениа отъ В. Илича – "Залисан към бледна месец стрема" от Ведум. (131)
4. Нещо по новата етнографическа харта на Сърбските земи, съставена от Белградските великошколци (133)
5. На Мокров (расказ из живота на македонците) – от П. (Петър Попарсов?) (139)
6. Наръчници (балада) – от Ведум. (156)
1. Солун.
(Описание взето от Revue de Deux Mondes).
(Продължение)
He може човек в неколку дена да разбере евреіте в Солун. При сичко това, според както ги гледах на улиците, по дукіаните, на скелето, чини ми се, че те, изобщо, имат по свободни обноски, по отворени от сегде-другаде. Това се вижда особенно у мъжете, които носат дълги и широки антерии. Те се лесно различават от сички други жители, но сé пак представіат твърде разнообразни типове, като наченеш от тънкиа, като челичена пръчка израилтіанин, бледен и мършав, со склопени очи, и спреш до кървестиіа гигант, со широко-сплескан нос, алчна уста.
Асириіскиот тип е твърде распространен. Некои улици от евреіските пазари живо представіават бареліефите на такивато в древните Ниневиа и Вавилон. Евреіките прават поразително впечатленне, особено с твърде оригиналната си носиа. Те носат дълги роби и джубета от алена боіá; особено те труфат главите си. По чертите си, изобщо, изглеждат досга красиви: лице валчесто, но бледно и черни очи. Казваха ми че пó красивите евреіки не излизали вън — стоіали си дома. Евреите са ориентални в това отношение. По ліубопитство, ако и с малку риск, — че можех да им възбуда ревнивоста, аз се промъкнах из между наі скритите улички, и с не малку мъка, сретих една прекрасна дъщера сионска, възчерна малку, но с една хубава става — като царица, с черни кадифени очи.
Припомних си стихотворението: Nigra sum sed formosa:
„О дъщери сионски! He гледаіте, че съм почернела тъі, слънцето ме е направило такава. Моите братіа се подигнаха срещу мене и ме поставиха да варда лозіето. . . Не доизрекъл още сичко, аз се намерих заобиколен от цела тълпа Араони, Исаковци, които зеха да ме гледат с ліубопитство и не съвсем безлобно.
Евреите тук безразлично упражніават сéвъзможни занати, от ръчните работи, до наі високите заніатиа, Естествено, те се
109
отличават особено в търговиата. Те са тъі добри фабриканти, хамали, толмачи, чиновници, както и дворіани или банкери. Тe занимават сичките стъпала на социалната скала, — от наі високото до наі ниското. Наі първите търговци в Солун са евреи: Алатиновци, Модіановци, са тъі известни в Марсилиа, Париж или Лондон, както на бреговете на Егеа. Но покраі тези големци — богаташи, има с хиліадници и такива, които тънат в и наі страшна нищета и мизериа. Мога да кажа, че распръснатото мнение, какво евреите са се хранили с пота на другите — на своите иноплеменни съседи, и са играіали роліа на щастливи паразити, е чист предрасъдък. И в израил, както и у нас, мрът от глад; и тук както по нас личат іасно социалните неравности. Нищо пó раскошно от оніа търговски палат на Модіано, издигнат до стариа пазар. На две крачки от него гледаш един вид изба, в коіато натрупани евреічета, на колени псаліат безразборно по евреіски. Наистина, показва се една іака солидарност между тех; во нека добиіат некаква независимост, и тази солидариост ще отпадне тутакси. Едва ли се чуствува от тех живо дължноста за взаимната поддържка. Големите търговци са доста благодетелни, но те не щат да исповедват твърде тесното си родство с техните едноверци — хамалите, когато търсат родословието си; те охотно си отнасіат происхождението си неще дадеч, в Италиа, Франциа или Испаниа, ако и да са излезли от същата таіа плебеіска маса, коіато ги окръжава.
Нека Израил да добие един ден народната си независимост, да стане царство, и вие ще видите изеднаш да въскреснат наі противоположните интереси и чуства, които разделіаха едно време народа от фарисеите.
Числото на Турците в Солун възлиза на 40000 ж. Те живеіат в горната част на градот. С друговерците изобщо се отнасат доста добре. Та и в самите тех напусто ще търсиш да намериш чист турски тип. Повечето са потурчени и даже голема част от тех — така наречени „діонмета” — потурчени евреи, още са пазат много стари черти. He е мъчно да се отгадае как тие евреи, збогатени некога от търговиата, са се сфъртили към Мохамеда, когато царството на пророка бе в сичкиа си блесък. Причината тук е била само и само да запазат интересот си и нищо повече. Днес те, при сичко, че не са добили съвършенно
110
симпатиите на истинно-веруіущите, стоіат начело на турскиа елемент в Солун. Повечето от тех са търговци и чиновници.
Необіасним е фанатизмот в един такъв град, където мусіулманите заемат едно такъво незначително место. Нигде джамиите не са тъі достъпни, както тук. В една от тех показват ти гробот на един христиански светиіа. Сека година, на православните се дава право да влезат в джамиата и да се поклонат на гроба на светеца. Това е един забележителен пример на веротърпимост от страна на мусіулманите, какъвто не бихме видели никогаш у христианите. Предположете си за минута, че в некоіа наша църква на исток се намира гробот на некоі дервиш, и да се позволи на мусулманите да се кланат пред него. При сичко това, тоізи същи град в 1876 виде да се убие от фанатиците нашиот консул, пред нозете на един слабодушен, а може би съучастен в делото паша. Подобни актове на диващина говорат іасно за колебателното равновесие поддържано от победата на турците: умразата между племената тук е само успана; доста е една искрица за да избухне тіа. Турци и христиани, сближени чрез катадневните сношениа, не могат постоіанно да се іадат; но в същност духовете не са мръднали ни на стъпка към помирение. Относително онаіа страшна сцена, без да искам да іа оправдавам, ще прибава, че нашиот консул се скопрометира многу, като се застъпи за интереса на православието което не влизаше под негова протекциа, вследствие на една бъркотиа, за коіато христіаните най-първо дадоха повод и за една мома, коіато не беше френкина. Тази девоіка— българка или гъркина, съвсем забравена вече, беше се заліубила за един млад турчин, не толку от ревност по верата му, колкото по ліубовен мерак. Това се случава, както се вижда, твърде често тук, на исток : верата си меніават с една удивителна леснотиа, без да обърща некоі ни наі малку внимание на това. Този път, гърцката община, поради плачовете на маіка и́, се показа твърде непрактична, като се дигна, и со сичката си сила се въспротиви на потурчванието девоіката. Тази туку що бе пристигнала с трена, забулена в едно ново фередже. Една шаіка ашлаци, ревностни „православни", подбудени, вероіатно, от некоі ревнив ліубовник, іа чакаше на гарата. Едно излегване от вагона, те се пускат право в неіа, раскъсват забулото и́; грабват іа и, іа унасіат. Мусіулманите
111
развълнувани от това, събират се на бързо в наі главните джамии. Тъкмо когато фанатизмот им бе скипнал в главите, нашиот нещастен консул, г. Мулен, като бе зел в ръцете си защитата на тази жена, коіато, сама не сакаше да іа защитават, отиде да се фърли, тъі да се каже, в гърлото на вълка. Тоі отиде в една джамиа, заедно с германски консул, да смири тълпата. Отговориха им че не ще си излезат живи от там, ако гърците невъзвърнат девоіката, и, тъі като до определениа срок тіа не доіде, двата посредници бидоха исклани на место. Г. Мулен умре героіски и мъченически, но, нека ни се позволи да кажем, че никак не постъпи дипломатически. Уверіаваха ме, че между авторите на убиіството, наі свирепите са били албанци, дошли от вътрешноста. Още самата вечер те се сполучили да избегат и никоі от тех не се виде при тържествените екзекуции, които станаха скоро в присътствието на смесените ескадри.
Сега сичко си е тихо; но поучително е, като се расхожда човек по тези мирни улици, да си напомніа скорошното избухваніе и осторожно да следи истиналата лава. И вулканите така, догде спът, се покриват с лозіа и цветіа. Такъв е Балкански полуостров: тоі има кратери почти на секъде, в Българиа, в Сърбиа, в Църна-Гора, в Македониа. Никоі не ноже да предскаже, подир 6 месеца от де ще избухне пожарот.
Доста чудно е, че в Солун, сравнително, твърде малу гърци има. Те едва ли са повече от 20,000. Жалки остатки от онаіа духовита и жива раса во втората столица на Визатиіската империа. Но тази малка фаланга държи в ръцете си краіната халка на веригата, коіато свързва настоіащето с миналото. Имало е тук и елини, и следов. имало и философиа, искуства, во времето, когато турските орди скитаха още по степите на Средна Азиа, и когато френците не беха още излезли от лесовете на Германиа. Напусто се мъчиш да видиш в тех некое наследие от славна кръв! . . .
Нищо народно нема да забележиш. Повечето са приели френското облекло, което им отнима, повидимому и наі малката сенка на оргиналност. Техниот вкус чисто модерен, лесно се обіасніава; преданиата, до които те често прибегват са тъі далеч, че не могат се изрази чрез никакв видим знак. Не можеш си ги представи как биха изглеждали те, ако биха облекли старата pallium или римска тога.
112
Всичката их сила стои в отвлеченности: въспоминаниа, един език, една вера. Те са намерили че наі доброто средство да се отличат от съседните маси е да се отдадат с душа и тело на Европа. Освен това, техните очи постоіанно са обърнати към Атина: бидеики не тъі многочислени, ни тъі силни, за да си добиіат некакво особенно положение в империіата, както техните братовчеди — Фанариотите, те са се облегнали со сичките са надежди към младото кралство.
Тази шепа гърци, от които повечето принадлежат на търговското съсловие, не очаква нищо от Султана. Тъі, те са станали за „великата идеа" едно деателно оръдие за пропогандирание. По чиста случаіност ли, или по тъжни въспоминаниа, те са събрани главно околу Св. Софиа Солунска, сега обърната на джамиа. На прозорците се виждат красиви женски лица. Мъже и жени се виждат свободни от онаіа величава бездеателност, коіато съставіа спокоіствието на ориенталците.
Но въпреки техните естествени дарове, те требва да отстъпат пред енергиата и деателноста на израилтіаните. Евреіиот и гръкот имат много общи способности; затова не е чудно ако си зададем въпроса как те могат да живеат едно до едно, и да експлоатират същата област. Думите на Іувенала: Graeculus esuriens ad coelum jusseri sibit, са много поверни за евреите. Когато природата е надарила еднакво две същества за една и съща работа, то едното непременно треба да уничтожи другото, и винаги не ублагородното, но у пó іакото, пó гъвкото, пó имощното остава надмощието. Иначе не мога да разбера как Солун, от чист гърцки град, се е обърнал в един вид малък Израил.
III.
При отсътствието на живи ліудіе, остатките от паметниците може би да ни кажат нещо за византиіското минало на града. Каква таінственост и в това поглъщание на световете! Какво корабокрушение, което ни напомніа онова на испанските галиони [*] потопени некогаш с сичките си богатства. Ето ни пред абсидата (кубето) на една стара аристократическа църква. Отвън в нищо не е изменена: красивите колони,
*. Галиони се казваха големите испански кораби, с които пренасаха златото от Перуанските и Мексиканските мини и пр.
113
строіноста и размерът, дават и́ наі изіащен изглед, нещо, което христианското искуство от първите векове наследи от езическата древност. Но отвътре, страшна простота. Обърната в джамиа — нема ни украшениа, ни реліефи, ни живопис —само една бадема от краі вкраі. Това го изисква коранот. Сегде, алтарот е бил обърнат към Мека. . . .
Какво биха казали иконоборците императори, Леон Исавріанин или Теофил, ако биха видели едно толкъво неочаквано и грубо приложение на техните идеи? Такъв ли гол и студен храм искаха те да издигнат?
Не, наверно, те щеха да му запазат поне цвета и живота.
Религиозното искуство, в ръцете на техните последователи щеше да заеме нещо от глухата, но тържествена елегантност на онаіа Алхамбра, коіато се украсіава с много статуи и образи. Между Византищитв и Арабите съществуваха странни сходности. Те се беха свикнали да се познават, да се оценіават, благодарение на постоіаните си борби. В Солун даже, в дворот на старата Света-Софиа, се издига една мраморна проповедничка катедра, коіато се дължи на резеца от некоі мусіулмански скулптор. Некоі са на мнение даже, че некои държавни мъже и философи са мечтаели за съединението на двете наі завършени форми на средневековата цивилизациа, между Цариград и Багдат. Но императорите и халифите, нихните генерали или министри, в тие деспотически държави, беха, почти винаги, изолирани умове; техните идеи требаше да се превиіат пред фанатизмот на тълпите.
В XIV в. смъщението в Азиа не бе по малко от това в Европа. От едната страна на Босфора, малките мусіулмански династии, от другата — христианските партии и секти не преставаха да се іадат по между си. За да се докараше в съгласие целиот свет, требваше един номадски народ, научен на голотиата на степите, безразличен към наука и искуства, да излезе из азиатските степи, да тури краі на тие безкраіни борби и да въдвори тишината на робството. Турците истъпчиха, без да му мисліат ни наімалку плодовете и цветіата на две цивилизации. Над остатките на два света, те посадиха палатките си; защото, при сич[кото] си единоверство с Арабите, те не запазиха, като наследство от последните нищо, освен коранот и тълкуваниата му. В Европа те излезоха иконоборци — чрез огън и меч.
114
Съдбата прави страшни извращениа; понеже исток и запад не сполучиха да се спогодат, тъі като от Цариград до Каіро секи си пазеше своіа начин на богопочитание, турците бидоха призвани за да упростат сичко, но не с теологиата, а с мечот. На оттатъшните краінини на античниа мир, потъмнеха два народа, като оставиха една празност, коіато за дълго време нема да се ис[п]ълни : от тогава вече Европа и Азиа престанаха да се гледат с лице. —
Разрушението, при Турците, не е систематическо: то произлиза от техното безразличие. Те са пощадили онова, което не им е дотегвало. В Солун, случаіот е избавил некои хубави откъси и цела една стара църква, Св. Димитриа, мраморите на коіато са добре спазени. Во Света Софиа, некоіа груба ръка даже се опитала, да попълни празнинитѣ на мозаіката с груби картини. Тези печални шарби и съседната празност още пó-добре прават да излезе налице едно искуство без съперник в смеса на отенките. И боіата е един вид песен, също както музиката: и тіа си има своіата блестіаща или мрачна фаза, своите треперіащи или глухи звукове. И в неіа веселите ноти се последуват от болезнени впечатлениа; както сестра и́ — музиката, тіа ни дава вълнениа, които мъчно могът се предá с думи, тъі като съдържат повече неопределена дълбочина, отколку определена контура. Надъ предверието на Света Софиа се издига един блестіащ и тъмен свод, обслан с кадифен плат от приіатен син цвет, обсипан с многоброіни златни точки, които му дават некаква чудна таінственост. Това богатство в изгледа подига също такъво богатство и на чуства и мисли. Тънките и деликатни преходности в основните краски отговаріат на наі деликатната и наі чуствителна душа на човека. Тіа се развива и расширява тъі да се каже, като обгръща се пó-големо число чуства и мисли. Младенческите народи обичат силните и іасните бои; но напредналите, които са работили и страдали много, предпочитат іаснотъмното и отенките.
Така, мермерите на Света-Димитриа, тие порфири и іасписи колку обезцветени и да са от времето, виждат ми се като далечни отражениа на развити и дълбоки души. Влизам при залезанието на слънцето: от един висок прозорец, един последен лъч пронизва полумрака в църквата; изглежда като
115
да иска да събуди едно след друго красивите амаілии на пода и бареліефите на колоните. Чини ти се, че слушаш, издълбочините на вековете, толку гласове да шептат жешките си молитви. Секи от тез стари камъне, на които слънцето сгрева побледнелите жили, изражава своеобразно некоі оттенък на ліубов, надежда или вера. Защото оние, които са ги издигнали там, съблазнети от ласкателниа им блесък, донасіаха в Божиа дом това, което намираха за наі добро. За въплощение на моите мечтаниа, ето че един лъч ми открива гробът, на една млада христіанка, при входа на църквата. Над него се намира гръцки надпис, исписан во един от овие деликатни венци, които по сетне ренесанса толку въспроизвеждаше. Дали ще да е това залезвание на некое умираіуще вече искуство или зората на некоіа новоначинаіуща ера? Съмнението е позволено, защото Св. Димитри възлиза към първите векове на нашата ера. Църквата тогава не беше още искліучителна; тіа не се гнъсеше от античното наследство. Тези порфирени стълбове, от коринтски стил, са били изети от некоі езически гръцки храм. В чаровната зара на един исчезваіущи мир, в зарата на един друг, коіто туку що се раждаше, би могло да се верва за минута, че человечеството ще търгне без колебание към бъдъщата си съдбина, земаіки со себе сичко, каквото би спазило от миналото. Момата, коіато спи под този мрамор не ще ли да е езичница с распущената си и летіаща туника, вече христиіанка с поведението и срамежливоста си? Но, до като се губех в скърбта за умрели неща, старите стълбци друго зеха да ми говорат: „Виж, казват, ние сме крепили храмот на Іупитера Олимпиіски. По сетне сме дошли да украсим жилището на Христа. Днес нашите дваесетвековни чела, служат на Мохамедовиа култ. Ние сме видели земните чада да се покланіат на три различни алтари. И от сички поколениа, които са минали под нашите портици, само едно нещо сме задържали — общото и горещо въздихание на сички смъртни към едно пó-високо и пó-велико същество. Нищо не умира ; сичко се меніава и подновіа. Днес, както и секога, нема друг бог, освен едина Бог.”
IV.
Солун не е бил никога столица: политическа рол зема да играе, сравнително, в късно време, когато градове покраі Егеіското
116
море образуваха толку малки републики, и пó-късно, в времената на феодалното раздробление, когато маркиз Монферат бе образувал едно царство на Халкидонски полуостров. Самата природа некак не е надарила Солун за да бъде център на некоіа голема държава. Оние които искат да го противоположат на Цариград, чини ми се, че не разбират наі елеметарните закони на историата. Къде му онова положение на Византиа (Цариград) възседнала като на кон над две моріа и два континента?
Може ли да се ласкае, че държи кліучевете на проходите на Русиа, на сичка предна Азиа и на една грамадна мореплавна мepa? Спомнете си малку съдбата на Цариград: нема град на света, тъі от себе си осигурен за живота си, тъі защитен срещу неприіателіа. Не веднъж е държал тоі в зидовете си величието на римски народ. Усилиата на дваесет разни народи са се осуетіавали пред неговите стени.
Известна е историата на онзи Симеона, български Карл Велики, коіто стигна победител до вратите на Византиа, но, като усети безсилието си пред неіа, завърна се назад, като изсипа гневот си по Тракиіските поліа. Имперскиот град фърліаше едно след друго — де Европа на Азиа, де Азиа на Европа, като черпеше с пълни ръце от едина резервуар, когато другиот му избегваше отръце. И днес цел Балкански полуостров тежи към Цариград. Но догдето тази столица стои в неизвестност, нищо нема да се реши. Воіни и трактати раскинаха малу-пó-малу реките и планините, които тъі іако го защитіаваха: то са последователни деіствиа на една драма, на коіато развързката е тъмна още.
Нищо подобно в Солун. Провидението като го фърлило в дъното на залива, го е осъдило да върви след големите териториални смъшениа, без да може да ги управліава. Тоі не ще да исправи даже съдбата на Македониа, коіато храни и от коіато живее. Българското племе, преобладаіуще в околностите му, вътре в града едва ли се представіа; то нема никакво влиіание в градските работи. Претенциите на близоседните държави — Гърциа, Българиа, Сърбиа, се облегат на численоста на населението в селата, без да зимат во внимамие тенденциите на Солун. Та и, не в турските граници, ами негде пó-далеку, околу зелените маси на канцеліариите, се върти съдбата на Македониа. Още много пъти ще се спори и распарчува полуостровот,
117
додето ce реши съдбата на Солун. Самите Русси, когато начертаха Великата Св. Стефанска България, оставиха на страна Халкидика и неговото велико пристанище, бидеіки уверени, че еднъж стъблото свободно, ветките сами ще се привиіат към него. От тогава сички мисліат за Солун, но никоі не говори за него. Тоі възбужда много стръвници, но и безпокои ръката, готова да го сграбче.
Това отворено пристанище би могло да обогати един завоевател; но нема да му достави сила. Напротив, силата, коіато ще протегне ръката си до там, ще умножи само раніаемите си пунктове и ще стане предмет за нови борби. Ако некога, което никоі добър френец не треба да желае, Турците се принудат да го отстоіават силом, тоі не ще падне со шум: ще се откъсне тъй лабаво от Империата, както пада здрелиот плод от дървото си. Ако ли пък този град доіде самичък да си реши съдбата, за верване е, че тоі ще се навали към една конфедерациа на свободни градове, към един вид Источен ханзеіски съіъз, какъвто тези брегове са виждали некога . . . Тази мечта коіато е една утопиіа за Цариград, тук би страшно прилегнала на формата на землището и на характера на жителите. Но желаниата на народите са такива, които наі малку занимават нашиот железен век. За дълго време Солун не ще управліава собствените си съдбини. Днес за днес тоі е тъі привързан о Турското владичество, както никоі друг град; Това е, поне за сега и един вид залог за неговото бѫдъще. Нека го остават да си се обогатіава само, и тоі е доволен от това.
Съсем е друга търговската му важност. В това отношение Солун е истински цар, и силата му ще расте от ден на ден, толку повече, че икономическите течениа на нашиа век следват во наклонението си, без никаква грижа за политическите сгоди или незгоди. Те тичат там, където ги викат, било скороста, било ефтиното пренасане. Глава на една европеіска железнопътна линиа, едно от наі сгодните пристанища на Исток, Солун скоро ще покаже това двоіно привличане. Вече козмополитичниот характер на жителите му и на историата му се отражава и в търговията му. Догде в повечето от другите пристанища една бандера уничтожава сички други, а населението се е свързало с известни надгледници — пазители, които мъчно могът се искорени, — тук разните Европеіски нации,
118
благодарение, къде на близоста, къде на ефтиниата на разноските, могат свободно да се борат с равни сили. Естественно, Англичаните, тие морски арабаджии, държат първо место в мореплаванието. Но ако прегледате търговските таблици за внесените тук стоки от сека държава, ще видите че разликата между Англиа, Франциа, Германиа и Австриа не е голема. Цифрите се движат между 10—14 милиона франка за сека от тие сили. Френските произведениа са скъпи, но винаги те са пó-траіни и пó-чисти от секакви фалшификации. На исток модата е на австриіските стоки, които често биват лоши и ефтини. Солунските маази и дукени са пълни с такива стоки, годни да се разменіават само на африканските брегове срещу златен прах и слонова кост; защото много пó-прилегат на негрите отколку на цивилизовани ліуде. Кніазете в Конго не би се видели грозни в огледалата, които удължават, обезобразіават или позеленіават лицето. Те би счели столовете и масите за прости украшениа и не би дързнали да седнат на едните и да се облегнат на другите, боеіки се да не потънат въ неочакваниа лукс. Те би се въсхитили от тие бронзоподобни часочници, от които би се отвърнали и механите на нашите села; и тъі като отиват повечето голи, малку може да ги е грижа за траіноста на памучниа плат. Уви! Источните народи са още негри в това отношение; гледаіки само днес за днес, непредвидливи, като деца, малку грижливи за траіното, те тичат само към ефтиното, което в същност е съсем противното. Един търговец ми доказа, по един наі приіатен начин — с една чаша лимонада в ръце, че френскиот шекер е нещо 4—5 пъти по сладък от австриіскиот, коіто пък се купува 2 пъти по ефтино. При все това туземците предпочитат последниот, като се показват с това неспособни да пресметнат, че да платили два пъти по скъпо за една вещ, коіато чини 5 пъти повече, е една голема икономиа.
Доста е да отворим хартата, за да видим, че бъдъщето на Солун лежи в тази железна линиа, коіато го свързва с централна Европа, чрез Белград, Пеща и Віена. Вече големите мореплавни компании са надушили това и пренесли повечето станциите си там. Една компаніа от търговци даже работи пред правителството за да и́ се даде концесиата да преобразува скелето, да го фърли неколку метри по навътре в морето,
119
за да могат свободно да стигат параходите до него. Както и да го построіат — с камен ли, или с дърво, Солун ще изгуби многу от красивоста си с тази реформа, но печалбата в търговиата е сигурна. Тук мимоходом ще забележим, че страхот, които произвежда в мнозина Солун с въздиганието си — да затъмни и съсипи много Средиземни пристанища, е лишен от секакви сериозни основаниа. Марсилиа, Генуа, Триест ще си съществуват и процвитат без никакво ослабление от това, защото, Бриндизи, за коіто тъі също се подигна голем шум, не мисліа да повреди в нещо на Триест и Генуа. Новиот път за Суез, чрез Солун има значение главно в краткоста и бързината си. Без съмнение пътниците и некои малуважни стоки ще предпочитат тоіа път. Това не е малку; но що се относи до наі големата търговиа, то съставіа твърде незначителна част. Последніата има работа с бавни исплащаниа и предпочита морскиот път, коіто костува нещо 10 пъти пó-ефтино от железницпте. Напр. една каса газ за да се испрати от Хамбург в Букурещ много пó-износи да пътува чрез Па-де-Кале, Гибралтар, Средиземно Море и Дунав, отколку право, чрез железница. И търговиата си има своите резони, които не винаги си схождат с геометриата.
Да предположим, че Солун рано или късно ще стане такъв: пред мене стои іасно разочарованието на жителите му, на неговите предприемачи и търгоцди, които со душа чекат и се надеват, че сичките богатства на Средна Европа, които идат с първиа бърз трен, влачени от некоі германски или унгарски локомотив, ще останат тук. Въобразіавам си ги как се трупат те околу беразличните и бързи пътници, които от първата класа на вагоните се префърліат право в параходните ресторации, след като фърліат расеіани взорот си на околу. Още от сега слушам горчивите оплакваниа на хотелджиите които не ще имат време поне малку да поскубат тези преходни птици.
И наистина, само за едно просто удоволствие ли — да гледат проходіащата тълпа, ще стоіат като портиери Солунци на Европа? И тези стоки, добре извързани, които макарата на парахода ще граби от вагоните, кого други ще ползуват, ако не само едни компании при това иностранни?
Таков един позлатен облак изминва, без да ороси исушената нива и занасіа другаде плодотворната си влага. Bсye
120
работниците му протіагат ръцете си, радват се като почуствуват хладината му, но тіа бързо и безвъзратно си отхожда.
Не, о жители солунски, вашето богатство не лежи многу в тези далечни доходи; то стои близу до вас, под вашата ръка. Както в басната, раскопате земіата, или нека поне братіата ви іа раскопат, и вместо едно съкровище паднало от небе, виі ще имате друго, пó траіно и пó сигурно. За да бъдете представители пред Европа, бъдете такива преди сичко на Балканскиа П-ов. Нека тие великолепни страни, тъі богати некога и тъі населени, излезат от заспалоста им; нека работат и произвождат и виі ще порастнете с тех. Преди да станеш интернационален, бъди пó напред местен. Марсилиа има зад себе си Франциа, Генуа — Италиа, Триест — Австриа; и ако Ливерпул немаше Манчестер, това пристанище немаше да бъде склад на целиа свет. Знам че вашата страна е спорна, оставена на ліудските препирни, и че не е твоіа работа да съединиш сички тие раси в една сила. Но светот се управліава по некаква сила, коіато си играе с конгресите и коіато обича да разрушава преградите, изобретіавани от дипломатите. Необходимоста за хранене, а с това и таіа за купуване и продаване е една от основните форми на таіа неотразима сила. Както тъзи необходимост расте от ден на ден, тъі тіа тържествува с време, по един друг железен закон, според коіто нема нищо по благородно от между особната борба за съществуване. Зад пламенните съперничества, сбълскваниа и воіни, цивилизациата следва подземната си работа. Виж тази железница, коіато никоі не іа приемаше, ни Сърбите, които іа намираха твърде скъпа; ни Австриіците, които се боеха от напливот на Англиіските стоки; ни Турците, които неудобріаваха с наі големо основание посещениата на техните добри европеиски съіузници; тіа се построи, при сичко това. Тіа е за вас оръдието, символот и залогот за воскресението на вашиот полуостров. . .
121
2. Мелник и околноста му.
Целата источна Македониа с искліучение на неколко северни кази, (които влизат в Скопскиот виліает) съставіа Солунскиа виліает. Последниа административно се подразделіа на два санджака (окръга): Драмски и Серски.
Страната, за коіато ще се говори, е Мелничката каза, и част от Серски санджак.
Орографиа и Хидрографиа. Рила е възелот от коіто се спущат повечето планини за Источна Македониа. На іуг от Рила слизат два планински трупа: Источните Родопи и Западните. Западните Родопи образуват много планини с разни имена. Пирин-планина, коіато е отклонение от Запад. Родопи, по посока от іуг към исток върви успоредно с тех, стига до Серското поле дето се расклоніава и се губи постъпенно. От Горна-Джумаіа до върха Гидик Пирин носи името Предел; от там следва Кресна-планина до Ел-Тепе. От тук се протака собствено Пирин в две успоредни бърда: источно и западно. Първото се свършва над Неврокоп, а второто над Мелник. В запад. Родопи наі-високи върхове са: Гедик, Ел-тепе (Елин-връх), Пирин, Баирли, Арнаут и Алабурун. Наі-висок от тех е Елин връх (2680 м.). На запад. бърдо от Пирин наі-високиіат връх е Елен в Бождовската планина; Плоски, гола и каменист, и Кресна, също, ражда само грозде.
Под Неврокоп Пирин свива по противоположна посока, та образува Сингеловската планина, коіато се свършва до Рупелскиа проход срещу Беласица. От Рупелскиа проход право на запад почва друг планински труп, Беласица, коіато образува западната стена на Рупелскиа проход и прави преграда между Серското поле и долината на Струмица. Срещу Кресна, успоредно, като започва от Крупник, върви план. Каршиака, коіато се свършва до долното устие на Кресничката Клисура, и от там на доле се започва Малешевската планина: тіа се протака по десниа брег на Струма близо 6 1/2 часа път и се свършва до долината на р. Струмица, коіато долина отделіа Малешевската планина (Кокош-Балкан) от пл. Беласица.
122
Всичките планини в Мелничката каза са гористи (бор, бук и дъб); само Кресна и Плоски представліават голи каменисти местности. Каршиака и Малешевската планина изобилват с дъб, поради това населението развъжда много свине и е главниа му поминак. Север. част на Беласица е гориста и изобилва с кестен, а Іужн. повечето е гола и камениста.
От една страна между запад. част на Пирин, а от друга Каршиіака и Малешевската планина от с. Крупник до началото на Рупелскиа проход, коритото ма Струма съставліава границата по целото продължение на Мелничката кааза и іа дели от Петричката.
Струма след като напусне Джумалиіската котловина вмъква в Кресничката клисура, коіато е дълга 6 часа и се свършва при Крива ливада. През тази клисура в Струма се вливат две речици: Ощавската река (Чингене дереси) и Влашката. Последната види началото си от три планински езера, които се намират на С. З. ребра на Ел-тепе. Тие езера са: Елтенското, Геринското и Синанишкото. По големината те са еднакви. Държат место секо едно по 5—6 дуліума. Сичките имат голема дълбочина. Около Ел-тепе има много подобни езера и известното Попово езеро, от което води началото си Попова река, приток на Места.
Близо при устието на Влашката река има мост на р. Струма, от там се започва Крива ливада и Струма престава вече да е бърза и шумлива и влиза в Мелничката котловина. Тіа се започва наі-напред с Градешничкото поле, което има около 5—6 кил. дължина и окол. 2 кил. ширина. До пъта има хан и Влашкото скеле за дъски и дървени изделиіа, които се сваліат от Пирин, коват на салове и ги отправіат по Струма Сер. и Джумаіа.
На Іужн. краі на полето се влива Градешничката рекичка. След Градешкото поле иде Беличкото, което тъі също е толкоз големо и се напоіава от едноимената речица, коіато извира от запад. подножие на Елин-връх. От устието на р. Белица на Іуг се протакат неколко хълмове, които идат от Пирин и допират до Струма. Зад тех е коритото на Св. Врачката Бистрица, коіато има изворите си тоже от западните ребра на Елин-връх. Един час и половина от Св. В. Бистрица се влива в Струма Орманската речица. Тіа лете пресъхва. Долината
123
на този поток се казва Склавско поле. Един рид от песъчлива глина се спуска на іуг на растоіание един и половина част от Склавското поле, зад коіто е коритото на Мелнишката река и коіато извира от полите на Пирин-планина 2 часа над гр. Мелник. От Мелник на доле реката върви на запад, напоіава селата: Чифлиците, Зигвилиіа Хръсово, Капатòво, Крумидово и Припечина, и срещу устието на р. Струмица влива се в Струма. От тук на доле се започва Рупелскиа проход, коіто трае 2 ч. и се свършва при Маркова скала 2 ч. на С. З. от Димир-Хисар.
И така по хълмовете между западната част на Пирин и р. Струма е пръсната Мелнишката каза. Дължината и́ достига от единиа до други проход 9—10 часа път, а наі-големата ширина между Струма и Пирин, достига до 3 1/2 — 4 часа.
Мелничката каза граничи от С. с Джумалиіската, от запад с Петричката, от Іуг — с Демир-Хисарската, а от И. — с Неврокопската. Целата местност, освен долината на Струма между двата прохода и Склавското поле е планиниста и хълмиста. Обаче на секаде се ражда гроздето, в по-ниските места пък — сусама, памука, афиона, анасона и ориза.
Градът Мелник [1] е расположен в една іама до полите на Пирин, заобиколен от високи, непристъпни брегове, които го обгръщат от всекъде и защищават, като наі сигурно кале. От където и да се приближиш градът е невидим; можеш да влезеш по свободно само през два тесни прохода: от към ІУ.З. и то по течението на едноимената река, където пътника ще срещне много камене и за един час път треба да гази 12 пъти
1. Града Мелник (Μελένικος) съществувал е още през Самуиловото време и византиіскиа писател Кердин оставил ни кратко описаніе на града, което гласи така :
„Но като се върна византиіскиа император Васили (около 1014 год.) во Загориа, дето е построена наі-іаката крепост Мелник, върху един камък стрмен и заобиколен от секъде с дълбоки урни, во коіато били прибрани сичките българи от околноста, и малко съчувствували на гърците, императорът испратил е при них некого си по име Сергіа, един от наі-блискитѣ му во свитата, мъж хитър и твърд за да ги разубеди от намерението им. Тоі като влегъл там и след като употребил големи усилиа, успел да ги склони да предадатъ оръжието и да се предадат на царіа.
Cedren t. II, стр. 554, ed. Venet.
124
водата и от към И. през местноста Кліуч. През последниа проход минава пътът за Неврокоп; тоі е толкова тесен, че едва могат да се разминават едни кола. Кола в Мелник не могат да се движат. Іамата в Мелник има посока, от И. към З. Две дълбоки урви пресичат іа на три отделениа, едно от друго по-недостъпни освен по течението на потоците. През западното отделение тече реката, а през другите две — поточета. Целата околкост представліава ровка земіа, издълбана от речици и порои. В дъждовно време всичките се набират в онаіа іама, в оніа котел, дето е построен Мелник. Потоците се препълват завчас с мътна вода и улиците стават непроходими, всеки стои дето се е намерил до като отече водата. Такава природа прави това место много по згодно за заточение, нежели за жилище на свободни хора. Мелник се дели главно на три махали: Турска махала от двата брега на реката; Ерменската в средата на града и Варош на ІУ.И. страна от града. Последната се подразделіа още на две други махалички: Кацивиліа лли циганската махала и Мурджо. Тук къщите и дукіаните са загнездени високо в бреговете и до дъното на потоците, които служат и за улици, се слиза по стръмни калдаръми и стълби. Секи дукіан си има по една подвижна стълба, по коіто се качват да купуват или продават. Вечер скалата се дига и дукіана, залепен в стената става не достъпен.
Къщіата са вехти, каменни, високи, тъмни, грозни и големи (салона на Джалниевата къща е около 500 к. м.); построени са много близко едни до други и една над друга, и приличат като стълба, или като че ли основата на едните лежи в основанието на другите; от туі вечерно време, като се запаліат светилата изглежда, града много красиво, подобно на кула осветлена от основанието до върха. За градини не требва да става нито дума. Слънцето грее само 5—6 часа и после се затуліа зад високите брегове, и в повечето улици никогаш не достига слънчевата лъча. Тоі прилича на лабиринт. Едничкото хубаво место тук са манастирите. Те лежат на една поліанка, наричана „Леген" на Ю.И. част над града, обиколени от всекъде с дълбоки долове. До поліанката се излиза през три пътеки и само от към града. Тук монастирите са три и трите в гръцки ръце; едина св. Спил стои на много чудновато
125
и опасно место; тоі е надвисен над махалата Мурджо, и само от едната страна се допира до земіа, а другите три стоіат на въздуха, подпрени в брега с паіанди. До този монастир преди 4 год. се откри в брега една затрупана килиіка с изображениа на светии, но никоі не помни кога е потънала. Средни монастир е св. Харалампи; в него се срещат икони с славіански надписи, но гръкоманите постоіано ги истриват. Други монастир е св. Никола; от него се вижда всичката долина на мелничката река, пл. Беласица и гр. Петрич. Около монастирите има останки от стари калета, с тесни прозорчета, още по тесни от външната страна и служили некогаш през тех да гръмат или стреліат. На тази поліанка се намират още гробища от римска направа и изби от мермер за пазение вино.
Много легенди се расправіат за тези монастири, казват, че от един до друг има лагъм и че цар Костандин и царица Елепа, когато ги гонили там се укривали, но отпосле ги издало малкото им дете, понеже почнало да плаче; хванали ги, и като ги карали роби, Цар Костандин се обърнал надире, проклел местноста и тіа потънала. Други казват, че вулканическо изригвавние обрежило местото. Обаче старите манастири, които от трите страни висат на въздуха, намиранието на затрупани килиіки и останалите още некои стени по бреговете, ни показват, че преди да са били построени тези монастири или стени било равно местото; всичката земіа като била и сиплива и при всека бура и сега падането на огромни парчета не е редко, — всичко това потвърдіава, че местноста постъпенно с вековете от дъждовете и пороіте се е обрежила.
Престарел град е Мелннк; броіот да къщите му е около 950; от тех 250 са турски, 200 български, 250 гръкомански, 150 пулевачки, [1] 50 чисто гръцки [2] и 50 цигански. В такъв
1. В време на Негошкото въстание около 150 фамилии от околноста му се преселили в Мелник. Те принесли и искуството да се обработва шарлагана. Тези фамилии си носат и до ден днешен името Пули-ваци и се отличават в много неща, както по дрехите така и по характера от местните жители, вследствие което се образувала и отделна партиа и много често дохожда до боіно стълкновение с местната. Младите от них по настоіащем се гръчеат; обаче старците не знаіат още гръцки, а си говорат български.
2. По свидетелството на Г. Акрополит, Мелничани на 1246 г. без съпротивление предали крепоста си на Византиіскиа император Батацеса и даже изрекли следните думи: „Ние сички происхождаме от Пловдив и сме по род чисти гърци". Georgi Acropolit. ed. Venet. стр. 33.
126
малък градец има повече от 50 черкви, сé гръцки. И в Св. Пантелеімон до 1885 год. имало изображениа со славіански надписи. В десетина църкви, които са около града, събира се събор еднаж в годината, като надохождат посетители от целата околност. Hai голем събор е Роенскиа, коіто става на 7 септември. На Гіорповскіа събор припускат с коне, както другаде на Тодоров-ден.
От къде си е получил названието Мелник, никоі положетелно не знае. Преданието говори:
„Преди основанието на град Мелник местото му е било гористо и също брежисто, макар и в не такава стъпен, както в настоіаще време. Всекогаш в дъждовни бурни времена от бреговете са се спущали цели струи вода и пръст и са се вливали в потоците, а от последните в реката, и по този начин постоіанно са ставали мелове (насипи) и са изменіавалл формата на коритата. Тези имено чести, постоіани іавленіа, както и чудноватоста на местото, накарали мелнишкіа прадед — българин — да нарече местото мелове. В тез мелове наі-напред се сградили по върховете на бреговете неколко монастири. За да се гледат имуществата на монастирите притекли се от околните села много. Около всеки монастир се основало по една махаличка чифлигаре и от них си получило селото името Мелен. В всека чифлигарска махала било построено черква; учили се и черкували се по гръцки и така малко по малко те започнали да забравіат матерниа си език, но от друга страва не можли да усвоіат напълно чуждиіа и произлезъл нов език на когото говорат днес в Мелник и коіто не е нито пълно гърцки, нито пак български".
Деіствително в Мелник говорат много развален език; ето неколко предложениа:
пари тин преграда на прашисис то амбели. Апо пу мазевсес тас сачкис? — апо тон Роичин-доли. Фонакси тон обрачари на сфикси тон кадо. И орнита ме цибисе ме тин чофка. Пигени на идис то алого фаі де фаі. Епесе аито баири ке тракалистики. Вали тин клечка стин дупка на ма свиризи о ветерос. Фиса о горнакос. Фиса о долнакос.
127
Зимники, подница, връшнико, копаніа, копачи, черга и мн. др.
„Мелен се уголемил и получил днешното си име, когато неколко богати Цариградски фамилии, за некакви престъплениа, били испратени на заточение за винаги в тази местност. Между тези фамилии имало и една ерменска, когато основала ерменската махала (αρμινια)”.
Много българе е потопил този град и сега още потопіава. Красотата на жените и фанатизма им мнозина привлича и принуждава да си продават имуществата другаде и заселіават там. Тук нема нито мъж, нито жена, нито пък дете да не знае гръцки и български. Съботен ден пък, во време на пазар, човек за пръв път не може да узнае, че живеат гръци : всичко се поглъща от българското слово и множество. В 1877 год., когато русите беха дошли до Джумаіа и от ден на ден се очакваше да слезат падоле, всичките наі-фанатици днешни гръкомане: Димитър Тумбас, Алекос, Михос Пунгорас и др. постоіанно идваха при Андреа Влахлиата да ги научи на българското четмо — писмо; в два месеца отгоре те се научиха да пишат добре. В Мелник се признават само неколко фамилии за чисти гръци, като Кордупаловци, Михаиловци, Киповци, Теохаровци, Христаковци, Джалниовци, а всички други, като: Сивас, Ванчис, Бужус, Мицас, Кіусес, Тошос, Лъжос, Комлис, Спасис, Нацис, Ангелушис, Цветкос, Бесос и др. са чисти българе, бащите и родата им са живи още на некоі по селата, но срам ги е, когато дохождат у тех на госте с цръвулите, а те са наі-ревностни гръци, когато чистите гръци много пъти се произнасіат, от справедливост, в полза на българщината. За забелезвание е, че гръцизма никак не можал да повлиіае по селата. Ни в едно село не мож да намериш поне един грък. Повечето села, и наі-големите, като Кресна, Влахи, Ормане, Дебрене, Калиманци са само с българе населени и никогаш не се е чуло гръцки в цръквата да се пее. Гръците в Мелник се хваліат пред българите со своите прадеди, а пък българите думата „грък” іа имат за подигравка. Една съвсем още малка енергиіа и събуденост да има в Мелнишко, те без никакво препіатствие ще махнат всичко гръцко. Местностите около града също носат български названиа, като: Грозен-дол; Ропчин-дол; Кліуч (клицо) и др.
128
Мелник е седалище на каімакамин и митрополит. Под негово управление падат 62 села и чифлици. Мелнишката каза от 1870—1876 год. признаваше Св. Екзархиа. От изменіаванието после на събитиата (реакциата) тіа подпадна пак под Патриаршиата. Во Мелнишката епархиа, докле беше владика Прокопи, българин, от с. Мелникич (Серско) и коіто не преследваше славіанското четение, влазіаха: Джумалиската, Петричката, Демирхисарската и Мелничка кази. В 1891 година Прокопи се помина и се прати на негово место Демирхисарскиа епископ, коіто е наі ревностен фанариот. Но за това пак Петричко и Джумалииско му отплатиха, като се отказаха от подведомството на патриаршита.
Гърците во Мелник имат 3 училища [1] заедно со девическото, 7 учители и учителки и 345 ученика и ученички. Българското училище едва брои 45 ученика с двама учители. Много селенчета слугуват по гръцките къщи и се пращат на училище. Те там се развръщават, прелъстиіават се, само заради безплатноста на гръцките книги, да посетіават гръцките училища. Българските книги се продават скъпо и прескъпо. Без пансион в Мелник много мъчно ще напредне българ. училище. Там бащите им плащат ежемесечно. Същата сума може да се внасіа в пансиона и учениците да бъдът на куп. Време е вече и на Мелничани, коіго съчувствуват на българщината, да си издигнат гласа и да им се отстъпи една черква, за да се черкуват на матерниа език. Наі-съотвествена за това е черквата Св. ІАни при реката. Там българскиа елемент е и наі-многочислен.
Поминък. Главниа поминък на Мелничане е винарството и дребна търговиа со манифактурна стока по пазарите, които стават почти всеки ден, понеделник во св.-Врач, 3 ч. от града, вторник в Катунца, 2 ч. от града, среда Петрич, 5 ч. от града, четвъртък и петък в Долна-Джумаіа, 8 ч. от града, а събота во самиа град. Винарството е наі-много развито. Целата околност, заедно со селата: Хръсово, Зигвилиа, Чифлиците, Хотово, Батак, Сушица са само лозіа. Тук наі-бедната къща добива наі-малко 30 товара грозде; има къщи, които добиват и по 2000 товара, от 1 товар (100 оки грозде), от него се добива
1. Гръцките училища се подържат от завещаниата на братиіа Думба, гръци богаташи во Віена.
129
60 оки вино и 7 оки ракиіа 18°. Средно число Мелник с’ околните села набира 11—12 х. товара. Мелничкото грозде е само черно, бело не се ражда. По некогаш гроздето толкоз изобилствува, щото не остават съдове къде да се помести, а го остават по лозіата. В 1891 год. един товар беше 10 гроша, виното 18 пари оката, а ракиата 70 пари. В Мелник спирта е забранен да се вкарва. Виното и ракиіата се обработват още во старому. Ако Мелничките вина беха в’ ръцете на некои образувани европеіски винари, то на европеіските пазари тукашното вино би могло да конкурира с наі-добрите вина. Во Македониа, освен Мелник, Негуш, и Гуменджа нигде другаде не се добива толкоз много и добро качество вино. Мелнишкото вино наі-вече се продава в’ Серес и Кавала; разнасіат го още: в горна и долна Джумаіа, Неврокоп и Солун. Напоследък се опитаха и в Софиа, да го докарат, но поради двоіното мито неизносіа. В Мелник може да се запази вино 3—4 години. Там всека пó богата къща си е ископала в брега изба, построила бъчви за да пази летно време виното. В’ Мелник търгуват още со свине; тук приготовліават добри шумки (зумере) и ги продават в Сер. Една седмица преди коледа 1/2 час на ІУ.З. от Мелник при сел. Чифлиците, става свински пазар, дето се набират 2—3 хил. свине и се распродават в града и околноста. Убиванието свинете в Мелник става по този начин : държи се в ръцете железен топуз, измерва се темето на свиніата и с един замах последната се поваліа, а след туі заколва. За коледа свинското месо се продава оката 2 1/2 – 3 гр. Тук се работи много и шарлагана, за което са построени по реката 8 воденици (масларници). Шарлагана се добиваше преди 5 год. само от сусама, но после, като направиха опити по селата и започнаха да садат афиона, то сега го добиват и от него, или го месат со сусама. Шарлагана сега се продава от 4 1/2 – 5 гр. оката. На 1/4 от града по краі реката е построена и една фабрика копринена, в коіато работат около 50 гражданки по 2 1/2 гр. Преди 30 години тук имало други 2 фабрики копринени, но сега са останали само останките им.
Целата месност от Мелничката каза е тъі също сгодна за лозіа; наі-прочуто грозде е Кресничкото — то е само бело и се ражда по каменистите стръмнини над Струма и е главниіа поминак на
130
жителите. B пó ниските места още, освен житото ражда се още: памук, сусам, анасон и афион. Село Св. Врач произвожда много ориз а селата: Дебрене, Поліаница, Джигурово, Белевесчево и Капатово — арпаджик, коіто продават в Българиіа. Планинските села поминват са со скотоводство, и дърводелство. Развъждат се много козите. Средна цена тук на памука е 5 гр. оката, вълната 6, козината 5, сусама 2, афиона 200, афионово семе 1, анасона 3 гр., маслото, 6 гр. Казата е редко населена и жителите не са до там оскъдни. От 5-6 год. само, поради кесата на търговиата, и спаданието цената на стоките, и несносните данъци, а от друга страни, като нема свестни зе,леделски каси, които да подпомагат на измъчениіа селіанин, поминака е станал съвсем мъчен. Особено тоі е чувствителен в Кресна, коіато се разделіа на 4 махали: собственно Кресна, дето стои Міудурът — 85 къщи : Мечкул — 80 к., Хощава—180 к. и Сенокос, 90 к. Тук местноста е почти оголена от постоіаното сечение на горите, камениста и не плодородна, поради което жителите са принудени зиме да минуват по тълпи от цели фамили и села по Серско и Зъхневско за работа. На една мома се плаща за целата зима само 30—40 гр.! Кресничани се наричат още „пострумци".
Но за сега изобщо Мелник има решително гърцка физиономия, и така ще си бъде за дълго.
Наистина гърцизма там не е тъі опасен, защото не оказва никакво влиіание на чисто българската околиа, както това е в Сер и Кавала и другаде, но гърцката му интелигенциата заедно с това и фанатизма растат от ден на ден, особенно от как се поіави българска интелигенциа, — со отваріанието Солунската гимназиа. Мнозина от мелнишките гърци испращат си синовете и в странство (наі-вече Атина), дето получават више образование. Средно образованне те получават повечето в Серската гимназиа.
Представителството пред властите се състои искліучително от гърци — българин нема никакъв.
С нарастванието на интелегенциата расте и числото на „Великата идеа", ако и малку по своеобразен начин разбирана; те едва ли мечтаіат за некаква „гръцка държава", те са доволни от трона на Султана, стига да са спокоіни, интересите
131
да им върват и да стоіат над главите на българите. Такива са те в повечето македонски градове, дето ги има. ..
П. А.
3. Стихотворениа.
отъ В. Илича.
Молитва.
Кат звон удари в църквица стара,
Тихо и тъжно през нощни мрак,
А сухото клонче зашуми сладко,
Весело при сутриниа зрак —
Co вера пълна, душа ми лети
Тамо, где Вечни царува Бог,
И молитва тиха тіа шепти:
О, Боже, пази ангела моі!
Ангелот, що бди над мен,
Що гони от душа ми несносен сън
И на паднали ми дух крепост дава —
В тежки час, в страшни ден.
Нек с ангелското си крило
Ме брани през живота ми клети,
А кат смърт доіде, нека с мене
Към небето светло тоі полети.
Звезда.
Нощ е ведра, сладка,
Месечина бледно сіаі,
В тишина почива
Вселенната всіа.