ПОГРОМЪТ

2. КАРТАТА НА НАЧЕВ

Отражение на всички блянове и мъки през тая война бе една карта на Балканския полуостров, която адютантът на трета дружина подпоручик Начев носеше винаги със себе си в кожената си чанта.

Сгъната в малък формат, тя стоеше в единия край на чантата, притискана от книжката за донесение и от много други карти — изцапана отвън и отвътре с кал, с масло, с размит от дъжда химически молив и скъсана на много места поради честото разгъване. Тя е била отваряна в дъждовно време, на маса за ядене, на земята върху пръстта — денем и нощем, при свещ и газениче.

През време на одринските боеве вниманието на всички бе погълнато повече от укрепленията и предкрепостната местност и колчем ставаше дума за Цариград, Чаталджа или Македония, всички се отправяхме до Начева за картата му. Тя бе ходила във всички дружини, при артилерийските офицери, при пионерите, обикаляше из ротите — и се връщаше с нови дупки, петна и бележки.

Повече от всички над картата седеше самият Начев.

Това бе млад, синеок момък с излеко помургавяло лице, с руси, закръглени над горната устна мустачки. Туй придаваше на физиономията му мечтателност и тишина — тия добри, прозрачни като морската вода очи, тия пухести мустачки по дъгата на устната. Разправяха, че той бил винаги пръв ученик в гимназията и че свършил правото с отличие. Войната не бе го направила по-дружелюбен и приказлив — сякаш и в окопите той продължаваше да се чувствува като в самотната си стая, заграден с любимите си книги.

Той свършваше бързо, леко и неусетно адютантската си работа и се отделяше в някое самотно кътче, зачетен в книга или вестник. Напоследък четеше Метерлинк на френски, с речник в ръка, записвайки с равните си, кръгли, с тънки начертания букви неизвестните думи в специална тетрадка. Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и старанието на прилежен ученик. Специалната, закоравяла и буквоедна военна канцеларщина той бе усвоил до последните подробности само в няколко седмици. Дружинните книжа пишеше винаги сам, умело долавяйки същността на работата, разрешавайки въпросите правилно и ясно, и подполковник Христанов, дружинният му командир, ги подписваше много пъти, без да ги чете.

Мълчалив, по не самомнитслен, винаги любезен, винаги отзивчив и услужлив, той се държеше настрана, не търсеше другари, не се отегчаваше, не се оплакваше. Той от никого нямаше нужда.

Все тъй задълбочен в себе си, както изучаваше по Метерлинка тъмните дебри на човешката душа и причудливите пътища на съдбата, той следеше по новините и събитията участта на България и всичко, което ставаше в душата му, бе отразено в неговата карта на Балканския полуостров.

Тая затворена душа имаше крилата на най-големия родолюбец-мечтател. Той летеше по всички краища на България, преминаваше границите оттатък Рила и Родопите, следеше извивката на черноморския бряг чак до Босфора, хвърчеше с бързината на мечтите към Македония, чертаеше границите на Санстефанска България, разделяше турската империя и късаше дялове за България, за Сърбия, за Гърция.

Със син, червен и химически молив, каквито винаги се намираха в адютантската му чанта, той бе я нашарил от край до край. Одрин бе изчезнал — на негово място зееше прокъсана от пипаме и показване дупка; Лозенград се губеше под цветните стрелки, с които той бе начертал посоката на колоните, които го превзеха; бунархисарските боеве бяха оставили кървавата линия на червения молив — и оттам на югоизток, към Цариград, се кръстосваха линиите на нашите и турските позиции през всичките стадии на чаталджанските боеве.

Когато се започнаха преговорите за мир с Турция, в оня ъгъл се явиха нови черти: една от Родосто до Черно море — първите претенции на България — и окончателната турско-българска граница Мидия—Енос.

В западния край на Македония пъстрилката бе по-голяма: една широка синя линия заграждаше Санстефанска България, други се спущаха на юг, по течението на Бистрица, и заграждаха през морето Солун и Халкидонския полуостров, трета делеше напреки от Кюстендил към Албания онова, което трябваше да вземем от Македония, а между тях се провираше линията на спорната зона, забита като клин в сърцето на Македония; имаше и други, които извиваха през Албания до Адриатическия бряг — говореше се по едно време, че ще получим излаз и нататък.

Европейска Турция бе насечена на късове, грижливо пазена с по-дебели линии от претенциите на сърби и гърци, разтягана или намалявана — според личните желания, според писаното във вестника или според онова, което вървеше от уста на уста.

Това бе една немска карта от Фрайтаг, в средата на която се простираше с розова боя Европейска Турция чак до Босна, между Сърбия и Черна гора; на север — до половината на Румъния, на юг — до Полонез; Битоля бе означена с Монастир, Скопие — с Юскюб, Прилеп — с Перлепе. Към нея Начев прибягваше винаги когато ставаше дума за някое затънтено село или планина; тя засрамваше картите с голям мащаб, побрала всички колиби, незначителни притоци и планински разклонения.

Много пъти, легнал на гръб и надвесил над главата си тая карта, Начев се обаждаше всред шумния разговор в компанията, насядала наблизо: „Кой ще ми каже къде се намира Кичево?" — И излизаше, че никой не може да посочи точно. Или питаше за Тетово и след това за Калканделен. И всички мислеха, че това са два различни града.

Разглеждайки част по част цяла Македония, Начев бе научил нейната география до най-големи подробности, знаеше градовете на Албания, Южна Македония, отсам и оттатък спорната зона — на всички области, които се вграждаха от синия молив в границите на утрешна България.

Веднъж в Щип преди започването на Междусъюзническата война отидохме с Начева в казармата до моста на Брегалница, дето квартируваше една сръбска дружина.

Поканиха ни горе в работната стая на дружинния командир — млад, интелигентен подполковник. По стените, върху голямата маса — навсякъде карти на Македония. И там, както в немската карта на Начева, бяха прокарани широки цветни линии, но на съвсем други места. Една се спущаше от Кочани през Щип и Гевгели за Солун. Ние не отворихме дума за подялбата на Македония, но тая ужасна линия се хвърляше в очи и говореше за всичко най-красноречиво. Начев през всичкото време я гледаше, мълчалив и мрачен. По пътя за нашия лагер той с болка заговори за сръбската карта, като разказваше с най-големи подробности отгде минавала линията на сръбските претенции — и когато вечерта я начерта с червен молив на своята карта, сякаш кървав меч премина през сърцето на Македония.

Тоя меч прониза и Начевото сърце. От тоя ден то заблика разкървавено.

Всяко ново нещастие забиваше меча по-дълбоко: след отстъплението всички граници на обединена България се свиха до Осоговската планина, до мястото, дето граничеше розовата боя на Европейска Турция. И мечтите не можеха да летят, надеждите се обезкрилиха — те бяха затворени в клетката на стара България.

От края на юни по североизточния ъгъл на Начевата карта, който дотогава беше съвсем чист, започнаха да се явяват несигурни, с трепетна ръка прокарвани линии. Те бяха отначало само около Силистра, но когато румъните заговориха за нашите добруджански градове, явиха се линии към Тутракан и Добрич и се очерта прочутият триъгълник — Русе, Шумен, Варна. Начев не снимаше очи от Добруджа и тоя девствен ъгъл се разора от молива му надлъж и нашир.

Чудно е това трескаво съзерцание на една местност, за която вече започва да се говори! Незнайни дотогава градчета и села, които окото нехайно е отминавало, изведнъж изпъкват с имената и разположението си — край тях се събужда животът на планини и полета, залъкатушват рекички, хвърлят се в очи несметни богатства на една сякаш нова, непозната страна. Линията на морския бряг от Варна до Кюстенджа, блатата край Дунав, пътищата, железниците, очертанията на окръзи и околии, граничната линия със зигзаговидните си извиви — колко нови неща се научават за няколко минути! И моливът — този немислостив разпределител на необятни в действителност пространства — шари нови граници, отмерва, къса, раздава.

В тая малка карта от Фрайтаг сякаш се виждаше начертана съдбата на България. От двете страни на Балкана, свили се под могъщите му крила, стояха непокътнати само равнините на Северна и Южна България.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]