ОПЕРАЦИЯ “ТЕВТОНСКИ МЕЧ"

Както казва народната мъдрост "На този свят нищо скрито-покрито не остава. Рано или късно истината излиза на показ!" След 23 години, на 23 май 1957 г. в “Нойес Дойчланд" публикува статия за миналото на генерал Ханс Шпайдел, по това време главнокомандуващ сухопътните сили на НАТО в Европа. Вестникът сочи, че той като помощник военно аташе на Германия в Париж организира покушението в Марсилия. Тези разкрития се посрещат скептично в западните страни и се въприемат като пропагандна маневра, насочена срещу Североатлантическия военен съюз. Западногерманските управляващи кръгове категорично ги опровергават.

На 18 юли с. г. в Берлин се провежда пресконференция, организирана от Бюрото по печата при правителството на Германската демократична република, на която присъствуват множество чуждестранни и германски журналисти. Изнасят се на показ два оригинални документа от тайните архиви на Третия райх, писмо на Херман Гъоринг до Ханс Шпайдел, с което му се възлага да се заеме с изпълнението на операция "Тевтонски мен" и доклада на Шпайдел, че подготовката е извършена и предстои нейното изпълнение. Докладът на Шпайдел се придружава от машинописно копие от писмото на агента на немското разузнаване във Франция Ханс Ерих Хаак.

През 1959 г. в Берлин излиза брошурата “Операция “Тевтонски меч" на съпрузите Аннели и Ендрю Торндайк кинорежисъори, и публициста Карл Раддац, написана по оригинални архивни материали, въз основа на които е изготвения от тях документален филм със същото заглавие, който през 60-те години бе прожектиран в много страни. Първият документ – писмото на Гъоринг до Шпайдел от 1 септември 1934 г. гласи:

"Берлин, 1 септември 1934 г.
Имперски министър на авиацията
No 3199/34с
С е к р е т н о
До помощника на военното аташе
при Германското посолство в Париж
Господин капитан д-р Шпайдел
- лично –
Париж
Приложени изпращаме Ви две заповеди на фюрера и райхсканцлера за операцията “Тевтонски меч" и разработената от изследователското бюро при моето министерство инструкция за нейното изпълнение.
След като се запознаете със заповедите, незабавно ги унищожете. За изпълнението докладвайте.
Гьоринг" [53]
Писмото на Гъоринг със заповедите и инструкцията се доставят на Шпайдел в Париж на 3 септември от специален куриер.

Един месец по-късно, на 3 октомври, Шпайдел изпраща своя отговор:

"Париж, 3 октомври 1934 г.
Рю де Лил, 78
Д-р по философия Ханс Шпайдел
капитан от Генералния щаб,
помощник на военното аташе
при Германското посолство в Париж
С е к р е т н о 
   Доставено от куриера
   на Имперското министерство на авиацията
   Берлин-Вест, 8
   До господин имперския министър на
   авиацията Гъоринг
   - лично – 
Господин генерал!
Разрешете да Ви докладвам, че в съответствие с
Вашите указания, подготовката на операцията “Тевтонски меч" вече е завършеиа. Аз подробно обсъдих с господин Ванчо Михайлов всички възможности. Ние решихме да проведем операцията в Марсилия. Там ще се срещнат двете интересуващи ни лица."Владо шофъора" е подготвен.
Приложено Ви изпращам копие от писмото на г-н д-р Хаак от 1. 10 с.г.
С дълбоко уважение
винаги предан на Вас
Ханс Шпайдел" [54]
Писмото на д-р Хаак до Шпайдел:
"Париж, 1.10.1934 г.

Драги Шпайдел!
Съобщавам по Ваша молба следното:
Официалното тържество по случай държавното посещение ще се състои в Париж. Да посрещат в Марсилия ще отидат Барту и генерал Жорж.
Съгласно декрета, подписан на 21 май 1932 г. от президента Лабрен, отговорността за поддържането на реда и безопасността се възлага на "Сюрте насионал", а именно на генералния инспектор Систерон.
Александър ще слезе на брега в Марсилия. След изпълнението на първите пунктове от церемонията, Александър и неговите придружители Барту и Жорж ще се отправят в открит автомобил от Старото пристанище към префектурата.
По маршрута в града автомобилът ще премине по главната улица на Марсилия Ла Канебер и по улица Сен Фереол. Пред префектурата ще се състои тържествена церемония, Александър ще приветствува народа. Площадът пред префектурата и улица Сен Фереол ще бъдат изпълнени с народ.
Пътят на маршрутв на кортежа е разбит на участъци, на които за осигуряване на реда и безопасността, ще бъдат използвани около 1300 човека.
Тъй като тържествената процесия ще се придвижва бавно, охраната от участъците, по които автомобилът вече е преминал, ще се оттегля и прехвърля напред за усилване охраната на следващите участъци.
Армия за охрана на реда не се привлича. По думите на де Лафоркад, предвиденият по-рано ескорт от мотоциклетисти ще бъде отменен. Затова аз ще Ви съобщя допълнително.

Винаги Ваш Ханс Хаак." [55]
Трите документа, разбира се, ако не са фалшификати, са сериозно доказателство за участието на ръководители на Третия райх в Марсилското покушение. Те все по-болезнено усещат как обръчът около Германия все повече се затяга. Дипломатическото настъпление на Франция през 1934 г. за засилване на съществуващите и създаване на нови съюзи и блокове се следят с голяма загриженост и тревога в Берлин. През пролетта нейните усилия се насочват за създаване на Източен блок. На 18 май в Женева Барту се среща с народния комисар на външните работи на Съветския съюз Литвинов, на която се обсъждат основните положения на френско-съветски договор за взаимопомощ. На 18 септември СССР е приет в Обществото на народите с подкрепата на Франция, Англия и Италия. В дипломатическите среди се заговорва за създаване на Средиземноморски пакт между Франция, Италия и Югославия. За ръководителите на Третия райх Луи Барту става опасен противник и те произнасят смъртната му присъда.

Благоприятна възможност за нейното осъществяване открива известието за посещението на крал Александър във Франция, срещата му с Барту, както и сведенията, че усташите подготвят ново покушение срещу омразния диктатор.

Така възниква идеята за операция с кодово название “Тевтонски меч". С нейната организация, изготвянето на плана и инструкцията за провеждането й се заема секретна служба, наречена “Изследователско бюро при Имперското министерство на авиацията", подчинена на Херман Гъоринг. Като втори човек след Хитлер в негови ръце са съсредоточени различни постове и дейности: създател на Гестапо, министър-председател на Прусия, пълномощник по четиригодишния икономически план, министър на авиацията и множество дипломатически мисии и разузнавателни функции.

Ръководеща фигура в операцията е Ханс Шпайдел. През 1930 г, той служи в Генералния щаб, а през 1933 г. е назначен за помощник-военно аташе във Франция. Тук той оглавява дейността на немското военно разузнаване на адмирал Канарис и неговата агентурна мрежа във френските военни и политически среди, която доведе до бърза капитулация на Франция през 1940 г.

Операцията се подготвя старателно. Много детайли от нея остават и досега неразгадана тайна за историците. Нейната подготовка и провеждане се съпровождат от множество мероприятия за дезинформация. Най-важната задача, която поставя "Изследователското бюро", е да не се допусне нищо, което да сочи за германска връзка и следа.

Важен сътрудник на Шпайдел в Париж е немският агент Ханс Хаак, който поддържа връзка с един от ръководителите на френската полиция де Лафоркад. От него той научава програмата за посрещането и пребиваването на крал Александър, мероприятията по охраната и чрез него се действува за нейното отслабване, което изиграва решаваща роля за успеха на операцията.

Тя е изпълнена с непреодолими за следствието препятствия. На  3  октомври, когато е датирано писмото на Шпайдел до Гъоринг, в хотела Вудрачек е посетен от "неизвестния дипломат", "тайнственото аташе". През нощта разговарят и в полунощ изчезва. На 18 октомври 1934 г. във в. “Пти Паризиен" се помества статия със заглавие: "Кой е този тайнствен посетител", в която се казва, че в хотела на улица “Сент дени", където пребивават тайнствените  Вудрачкови, се появява странен посетител. "Той пребивава – казаха ни в дирекцията на хотела, на 3 октомври само 5 минути до полунощ. Преди това, за да прекара нощта при нас, той се записа в регистрационния формуляр, който му предложихме да попълни с името Кларк, аташе в посолство. Пристигна в малък четириместен автомобил, който остави срещу входа на хотела. След малко един от нашите служители го попита не желае ли автомобила си да остави в гараж, напомняйки, че ако го остави там на улицата през нощта могат да го откраднат. Не - отговори той. - Гаражите са много скъпи."

"Ние забелязахме – добавиха служителите на хотела – на лявата страна на машината инициалите “СД" (Дипломатически корпус), а така също, че в нея нямаше багаж."

Неслучайно е подбрано името на фалшивия паспорт на Черноземски. На проведения през март 1934 г, в Белград съдебен процес по убийството на министъра на селското стопанство на Югославия. Най-отпред между подсъдимите усташи фигурира лице с името Келемен. В данните на паспорта, издаден от чехословашкото консулство в Загреб се сочи, че Келемен е търговец, роден през 1899 г. в Загреб, пребиваващ в Прага. И всички агенции и вестници разгласяват това. Между другото и че в Загреб е открит и арестуван неговият брат хирург! Татуировката на ръката на Черноземски показва неговата принадлежност към ВМРО, но тази важна улика отива на заден план. И отново странна "случайност". Опитните френски полицаи "забравят" най-същественото - да снемат отпечатъци от пръстите на Черноземски и се налага да ексхумират неговия труп. И едва на 16 октомври, сравнявайки изпратените от Франция отпечатъци, Дирекцията на полицията в София установява, че те принадлежат на Владо Черноземски. Но и това безспорно доказателство не променя твърдото убеждение, че Марсилският атентат е дело на усташката организация. Показанията на арестуваните хървати Крал, Поспишил и Райч убеждават в това както следствието, така и световната общественост.

 

Публикуваните три документа от тайните германски архиви сочат крайния етап от подготовката на операцията (1 септември - 3 октомври 1934 г.), когато вече всичко е добре премислено, съгласувано, подготвено и одобрено и се възлага нейното стриктно изпълнение. В тях, поради секретност, не се казва кога и къде е станала срещата между Иван Михайлов и д-р Ханс Шпайдел. В спомените си Ив. Михайлов не пише нищо за връзките на ВМРО с германски организации и институти и за оповестените през 1957 и 1959 г. в Берлин архивни документи по атентата. В началото на 1990 г. в интервю пред италианското списание "Ла стория Илустрата" Иван Михайлов заявява: "Преди няколко години “Македонска трибуна", орган на нашата емиграция в Америка, опроверга едно известие, съобщено от някаквв вестник, в което се поддържаше, че аз съм се бил срещнал с един германец в Париж, за да уговорим убийството на югославския крал. Не си спомням другите измислени подробности. Не знам кой и за какво е измислил тази лъжа. Никога не съм се срещал с някакъв германец, нито в Париж, нито другаде. Никога не съм имал пробен разговор във връзка със споменатия от вас въпрос." [56] В последното си интервю пред в. "Труд" Иван Михайлов отново говори за Марсилския атентат: "Относно живота на един или друг сръбски крал никой нормален човек в Македония не би заплакал. Всяко зло над нашия поробен народ идва одобрено преди всичко от най-високите сръбски власти. По-важно е, че всеки истински българин от Македония презира сръбската власт и нейните крале. Излишно е да се казва повече от това. На мнението на народа съм и днес...

Лично аз не смятам, че има свестен българин, който да одобрява случайното убийство (по вина само поради линията, която е взел куршумът) на френския министър Луи Барту. Нищо по-глупаво не съм чул от това, че целта на стрелянето е била именно да бъде убит той. Този куршум е бил насочен изключително срещу сръбския крал. Всичко останало, казано от сръбския печат, е глупава измислица." [57]

В деня на атентата Ив. Михайлов е в Турция. "Аз научих за станалото в турския кораб "Анкара" на път эа черноморското пристанище Инеболу, на северния бряг на Турция – пише той. – От Цариград бяхме потеглили с жена ми, придружени от турски полицай, на 9 октомври. Радиотелеграфистът на кораба бе хванал известието късно след вечеря, когато се бяхме прибрали вече за спане. Турската власт беше намерила за подходящо да ни изпрати в малоазиатския град Кастамону, след като бяхме престояли около един месец в Цариград подир военния сърбофилски преврат в България.

Марсилската акция удари в сърцето режима на Кимон Георгиев в България, на когото тъкмо сръбският крал беше най-важната политическа и морална опора." [58]

Германската пропагандна машина и дипломация разгръщат широка дейност за разсейване на всякакво съмнение за участие на Германия в Марсилския атентат. Главната роля и тук играе Гъоринг. На 17 октомври на летището край Белград каца самолет "Юнкерс 52", пилотиран от него, за да вземе участие като личен представител на фюрера и райхсканцлера на Германия в погребението на крал Александър. Той поднася пред саркофага на убития два венеца: единия от свое име, а другия от името на Вермахта с надпис: "На нашия бивш героичен противник с дълбока скръб. От германските въоръжени сили." [59] Преди и след погребението Гъоринг предприема серия посещения и срещи с най-високопоставените ръководители на Югославия, на които не пропуска да изрази своите и на Германия съболезнования по повод "незаменимата загуба, сполетяла Югославското кралство". На устроената пресконференция между другото заявява: "Като шеф на немската полиция, аз мога да ви уверя, че ако някой терорист се опита да избяга на немска територия, германските власти ще вземат всички мерки, за да обезвредят този изменник и мерзък престъпник, които ви лиши от крал и мъдър държавен ръководител. Освен това бъдете уверени и в това, че днешна Германия не ще търпи никаква югославска организация, която деиствува за разрушаване на вашата авторитетиа система." [60]


Траурна процесия при погребението на крал Александър (вторият отляво надясно е Гьоринг)

Посещението на Гъоринг, неговите срещи и изказвания в Югославия предизвикват голямо безпокойство във Франция, Италия и Унгария. Мусолини го определя като стремеж на Германия да разруши френската система на съюзи и да изостри итало-югославските отношения.

Каква е по-нататъшната участ на усташките ръководители, взели участие в подготовката на покушението? При Анте Павелич в Милано пристига от Австрия И. Перчевич, от Германия - М. Бейк, от Унгария – Г. Перчец. На 17 октомври италианските власти арестуват д-р Анте Павелич и Евгений Кватерник. В затвора те престояват до есента на 1936 г.

След пристигането си в Италия Густав Перчец  е арестуван от усташкото ръководство. Върху него се стоварват много обвинения за допуснати провали – с Елка Погорелец в Янка Пуста в Унгария и други, за което върховният усташки съд го осъжда на смърт и той е разстрелян. Възниква въпросът дали той не е изкупителната жертва за оправдание пред италианските власти? След Марсилския атентат за усташите до началото на Втората световна война "настъпва време на великото мълчание". През март 1937 г. между Италия и Югославия се подписва договор за неутралитет, придружен с тайно съглашение. Значителна част от намиращите се на територията на Италия усташи са интернирани в италианските колонии и на островите в Средиземно море, а техните лидери са поставени под полицейски надзор. Една част от усташите със съгласието на югославските власти се завръща в Хърватско.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


53. В.К. Волков. Операция "Тевтонский меч". М. 1966, с. 109.

54. Пак там, с. 109.

55. Пак там, с. 110.

56. La storia illustrata, Nr. 1, 1990.

57. В. "Труд", 28 'ни 1990 г., бр. 126.

58. Ив. Михайлов. Спомени. Т. 4, с. 539.

59. В.К. Волков. Операция "Тевтонский меч", М. 1966, с. 145.

60. Пак там, с. 146.