Своето
възпитание и образование получихъ въ Цариградъ, изпърво въ Метеби
Султание (Лицея), а следъ това въ Робертъ Колежа. Презъ време на
сръбско-българската война отъ 1885 год. б
хъ доброволецъ въ Русенската
доброволческа чета (червенит
ризи) на поручикъ
Дворянова. Презъ Балканската и Междусъюзническата война участвувахъ
като фелдфебелъ отъ 5 п. Дунавски Полкъ. Следъ примирието станахъ
адвокатъ въ Деде-агачъ, отъ к
дето б
хъ
интерни-
Автора на средата при първото му
интернирване.
ранъ на два п
ти. Първиятъ п
ть
б
на 8 мартъ 1921 год.,
когато като опасенъ български пропагандистъ, 6
хъ
грабнатъ и изпратенъ като разбойникъ при усиленъ конвой съ маршрутъ
Деде-агачъ — Солунъ — Атина — Пирея, въ затворит
на
които градове излежавахъ по н
колко дни или седмици,
безъ да ми се отпуща никаква храна. Най-после, сь трима българи отъ
Деде-Дгачъ и единъ турчинъ отъ Ипсала, б
хъ
изпратенъ въ гр. Ханя-Канса на островъ Кандия, к
дето
ме оставиха на свобода, но безъ всякакви средства. Следъ безбройни
оплаквания презъ м. октомврий с. г. се получи разрешение да ми се
даватъ по 5 драхми дневно. Въ края на м. октомврий б
хъ
освободенъ по настояване на българското правителство, но не ми се
позволи да замина съ семейството си въ България. Не следъ дълго бъхъ
повторно интерниранъ въ сжщия островъ и градъ, като съмнителенъ
българинъ, а семейството ми б
екстернирано въ
България на 3 априлъ 1923 год. Най-после, следъ дълги м
чения, усп
хь
да се завърна при семейството си въ България на 19 декемврий 1923 год.
Това дължа най-вече на предвидливостьта на жена ми, която по това време
бъше лехуса. Не изтекли и 24 часа отъ освобождението й, тя писала на
сестра ми Олга въ Цариградъ за моята участь. Сестра ми, вдовица на
покойния Машковъ, руски генераленъ консулъ въ Цариградъ, а сега
писателка се отнесла до едно отъ тамошнит
посолства и благодарение на неговото заст
пничество
се запази живота ми, понеже отъ достоверно м
сто
знаехъ, че съмъ фигуриралъ въ черния списъкъ за храна на рибите. Това
се потвърдява и отъ пострадавшата г-жа Мария Александрова (вж. 15 стр.
), която ми каза: „Въ гр.
Софлу ненадейно се срещнахъ съ тамошния
полицейски приставъ Aндопиосъ Касидакисъ отъ Белопокисъ, който, като ме
вид
, до толкова се смая,
щото н
коя и друга секунда не
можа да се съвземе и следъ малко каза: „кой е билъ тоя влиятеленъ,
който те е спасилъ, та сега да си между живит
,
защото самиятъ азъ. като писарь — стражарь при Дедеагачкото
градоначалство, б
хъ те вписалъ въ списъка
на лицата, предназначени за храна на рибит
въ
Егейското море, заедно съ Чалъкова и други още 5—6 българи и 3—4 турци".
Това писмо е било замесено и вр
чено
отъ синьоръ Пасквали, Дедеагачки италиански консулъ, сега покойникъ.
Г-нъ Данчевъ, управляющъ атинската ни легация, съ телеграма № 517 ми
съобщи, че се освобождавамъ. За тая сторена ми честь властит
въ Ханя-Канеа не можеха да прикриятъ злобата си и постоянно ме
подиграваха: "Г-нъ Чалъковъ, защо не заминавашъ? Нали ти съобщиха вашит
?
Кога ще заминавашъ или тукъ ти е по-добре?" Едва следъ 20 дни се получи
запов
дь да б
да
предаденъ на България презъ пограничния пунктъ „Бубаларъ" съ следния
маршрутъ: Ханя — Солунъ (по море); Солунъ — Суфлу (по железницата) и
отъ тамъ пешъ: Софлу — Каяджикъ — Малъкъ Дервентъ — Бубаларъ —
границата. Като знаехъ м
кит
и
страданията при такива конвоирвания, както и обноскит
на про-чутит
имъ хорофилаки, —
стражари съ предадени т
мъ лица и съ железа въ р
це,
обща м
рка за подобни случаи
веднага настояхъ предъ легацията да се отмени това нареждане и да б
да
предаденъ на легацията, въ което н
що
сполучихъ. Съ парахода "България",отъ Пирея презъ Цариградъ пристигнахъ
въ България.
Капитанътъ — комендантъ на
парахода, Г-нъ Поповъ, въпреки че б
хъ ок
санъ
и изпуст
лъ, настани ме съ храна
въ II класа. Хвала и честь на такива доблестни българи, които по своя
инициатива и безъ шумъ се притичатъ на помощь на страдалеца като мене и
така запазватъ народната ни гордость.
Съ тоя параходъ отъ Пирея за
Варна п
туваха и няколко гръцки
семейства отъ Варна, български поданници. Т
б
ха
отишли да настаняватъ децата си въ атинскит
училища, понеже мразеха българскит
училища. Другаде подобно н
що не може да се случи,
понеже на вс
к
де се
държи см
тка за такива случаи.
Само въ благословена България с
възможни
такива н
ща, понеже никой не
гледа, кой какво прави. Много такива чужди възпитаници следъ време се
завръщатъ въ България и най-алчно ни експлоатиратъ, а н
кои
отъ т
хъ усп
ватъ
да се настанятъ и на държавната трапеза.