I
На 18 октомврий 1922 год.
день ср
да,
следъ об
дъ Деде-агачкит
гръцки административно полицейски власти, съ помощъта на работници — б
жанци,
безъ вс
ко с
дебно
р
шение или постановление,
дойдоха въ к
щата ми и презъ врати и
прозорци изхвърлиха на улицата всичкит
ми
мебели. Следъ това изгониха ц
лото ми семейство отъ
четири члена: азъ, 65 годишенъ старецъ, съпругата ми, бременна, болна,
малокръвна и до крайность нервна и две малки деца, на 5 и 7 години.
Тогава славнит
"победители" въ
Мала-Азия, съ отпадналъ духъ, безъ ор
жие,
изкаляни и почти голи, бягаха и търс
ха
спасение въ Деде-Агачъ, придружени отъ помощниците имъ черкезит
.
Това е наемна кавалерия съ черкезки офяцери, плащана пребогато, която,
като изб
га въ Тракия и
Македония, нападна българит
и най-немилостиво ги
ограби, както е
прав
ли
на времето си т
хнит
пряд
ди — черкези, преди
освобождението на българит
отъ турското иго. Тия
черкези, както и бягащата отъ Мала-Азия згань, придружаваха ограбването
на българит
съ любимит
имъ гръцки културни псувни, като: „теосъ", „панагия", „ставросъ",
„христосъ"(1) и много други, които н
матъ
край и които се употр
бятъ дори и по официалнит
м
ста отъ шефовет
на
учрежденията. Такъвъ е богатъ р
чника на тия хора, които
на вс
кжде се препоржчватъ за
начетни, високо интелегентни, съ славно минало и богата литература, а
ние, простит
, безъ история и
литература въ такива случаи се задоволяваме съ едничката само дума
„магаре". Тия „културни" хора, за да ни обидятъ още повече, когато се
случи н
кому отъ тъхъ да кара
магаре и тр
бва да мине край н
кой
българинъ, гледайки го право въ очит
,
мушва магарето си и му вика: „Де вулгаре!" (2) Когато отъ тоя подвигъ
на „просветения" магаретарь се възхищаватъ чиновници, адвокати, медици,
търговци и т. н.; какво ще е възхищението на по-долнит
класи, читателя самъ нека си представи. Така паликаретата ни дразнятъ и
обиждатъ въ отечеството имъ, а у насъ съотечествениците имъ се ширятъ и
ползватъ съ най-голяма свобода. Въ Гърция по-гол
ми
обиди и унижения българинътъ понася отъ гърцитъ, родени и възпитани въ
България, а най-вече отъ тия изселени изъ Пловдивъ, Станимака, Кавакли,
Бургасъ, Варна, изъ селата Кукленъ и Воденъ. На мнозина отъ тия гърци
семействата имъ е
тукъ, въ България, а т
въ нещастна Тракия заематъ държавни и общински служби и идватъ при насъ
съ гръцки паспорти, безъ да е
обезпокоявани отъ н
кого.
Такъвъ е напр. случаятъ съ каваклийския житель Коста Хахамидисъ (а у
насъ Хахамидовъ), който е билъ общински кметъ въ Л
джя-кьой
(Лутра), уволненъ по-сетне отъ сънародницитъ му, понеже, като
по-честенъ, се възмутилъ отъ д
лата имъ. Всички гърци,
безъ изключение, м
стни или б
жанци,
били подведени въ Окр
жното управление подъ
клетва, че ще преследватъ вс
ки българинъ и всичко
българско за славата и напредъка на „Патрида Елада" (отечеството
Елада), безъ да обръщатъ внимание на роднински или други н
какви
връзки. У насъ пъкъ гръкинит
, ом
жени
за българи, копаятъ гробъ на отечеството ни, като си служатъ и съ м
жете
си, които ставатъ сл
пи ор
дия
на в
ковнит
ни неприятели. Такива прим
ри има съ хиляди, както
изъ миналото, така и сега. Гърцит
умишлено задомяватъ дъщерит
си за българи, за да ни
използватъ, синовет
си обаче, за нищо на св
та,
не женатъ за българки, макаръ да е
и отъ
най-вишето общество. Изключение направи само единъ гръкъ, съ когото се
запознахъ, когато французит
управляваха Тракия. Тоя
господинъ, отпосле народенъ представитель, съпругата на когото е отъ
Копривщица, ме зачуди съ гръцкото изкуство да погръчватъ българит
.
За да парадира съ тая си ум
лость, ето какъ ми
представи съпругата си: „Съпругата ми, по рождение българка отъ
Копривщица, отлична майка и възпитателка на добри „елини", но не
фанатици като Васъ". Т
зи думи ги каза на
гръцки, следъ което поведе разговора на български, а тя, родна
българка, съ затруднение и св
нливость подържаше
разговора много по-зле отъ м
жа си, чистъ гръкъ.
Децата имъ пъкъ н
маха понятие отъ
майчиния имъ езикъ. У насъ е обратното: гръкини, ом
жени
за българи изъ дълбоката провинция, като: Трънъ, Бр
зникъ,
Орхание, Радомиръ, Сопотъ, Калоферъ и други чисто български градове,
гдето българинътъ предпочита лукавата, подлата, мързелива и интриганка
гъркиня предъ нашата българка, която н
ма
изброените качества на гъркинята, но е с
щинско
съкровище за семейството си. Децата на тия майки—гъркини, по-рано
изучаватъ гръцки, а бащит
имъ, които не знаятъ
нито една гръцка дума, се горд
ятъ съ това. Има ли
по-гол
ма гавра за нацията ни
отъ пост
пкит
на такива българи! Т
не заслужаватъ друго,
освенъ най-гол
мо презрение, понеже
децата имъ само ще носятъ българското име, за да го позорятъ на вс
к
де.
Ето едно пръсно доказателство за
казаното по-горе: Димитриосъ К. Кондодимосъ, гръкъ, съ гимназиално
одразование, авторъ на много патриотични гръцки книги, писани въ
България, дошелъ между насъ въ Пловдивъ съ празни р
це,
както прави вс
ки гръкъ, а днесъ е съ
завидно богатство отъ около 6—7 милиона лева, освенъ че не позволи на
сина си Спиро да вст
пи въ бракъ съ почетна
девица отъ рода на Чавдаръ войвода, но чрезъ печатъ го отсинови.
Вследствие на тоя му фанатизъмъ синъ му прие българско поданство.
Като Кондодимосъ има много гърци,
които е
наводнили отечеството
ни, използуватъ го въ вс
ко отношение, но не
позволяватъ на синовет
си да учатъ български.
Фанатизъмътъ на такива бащи — гърци пон
кога
има и отрицателни резултати. Така, синьтъ на поменатия Кондодимосъ въпр
ки
волята на баща си българомразецъ, изучи самъ отлично български езикъ и
се задоми за българка, на която не позволява да изучава езика на нашит
вековни и непримирими врагове — гърцит
.
Случаятъ съ сина на Кондодимосъ е само едно изключение. Правилото е, че
днесъ за днесъ ниго едно гръцко дете не посещава българско училище, а
отиватъ въ разни иностранни училища. Това е възможно само въ нашата
нещастна България, станала пословична съ своята прест
пна
толерантность.
Въ Гърция и о-въ Критъ заедно съ
мене имаше съ стотици българи изъ България, Македония и Тракия, които
се страхуваха да признаятъ, че е
българи, като
отхвърляха отъ фамилното си име окончанието — „овъ" и се казваха
„Христиносъ". Обаче, ако не см
еха да се наричатъ
българи, то поне се казваха „Вулгарофоносъ" или „Славянофоносъ", както
въ първо време ни наричаха официално. Сега у насъ предъ такива българи
не можешъ стоя на среща имъ. Честъ и
слава на болшинството македонци, които гръмогласно произнасяха „Вулгаросъ".
Такъвъ езикь държеха и женит
и момит
македонки, макаръ че б
ха подигравани и
обиждани съ най вулгарни изрази и р
кодвижения,
свойствени само на гърцит
.
На гърцит
имъ
прави гол
мо удоволствие да се
забавляватъ и говорятъ съ насъ презъ вс
ко
време и вс
ко м
сто,
дори и въ официалнит
имъ учреждения. Това
правятъ и чиновницитъ и хора отъ най-вишето имъ общество. Спр
мо
насъ, българит
, не се спазва никакво
благоприличие. Особено зв
рски се отнасяха къмъ
мене помощникъ гра-оначалникътъ въ Деде-Агачъ Жисисъ, приставътъ
Стефанакисъ, а въ Критъ — Карпузакисъ и Камбуракисъ. Последнит
двама се носеха много по прилично. Когато се нос
ха
безсрамно азъ отказвахъ да отговарямъ на въпросите имъ, до като не се
поправяха. Казвахъ имъ, че не сме свикнали да отговаряме на такива
приоми и се считаме обидени. По н
кога
сполучвахъ да ги обуздая, но много п
ти
бивахъ изпъжданъ по най-позоренъ начинъ, съ всевъзможни псувни. Когато
на другия день бивахъ отведенъ при с
щия гол
мецъ,
последниятъ се правеше, като че за пръвъ п
ть ме
вижда. До такава степень е
безочливи и
безхарактерни гръцкит
управници. Колкото се
отнася до мене, дължа да заява, че презъ всичкото време дори съ пръстъ
не съмъ побарнатъ, Гърцит
ми казваха „Кириосъ"
(господине). Много п
ти, въ мое прис
тствие,
било въ затвора или канцеларията, к
дето
ме викаха за преводчикъ сънародницит
ни
отъ двата пола биваха м
чени най-зв
рски.
За нашата твърдость ни наричаха „Ти сниля ине" (Какви е
кучета!)
Ето какъ сме поставени у т
хъ,
а ние у насъ ги почитаме до самозабрава и ставаме см
щни,
защото н
ма кой да ни вразуми.
Поменатиятъ по-горе
Хахамидисъ, до колкото ми е известно, не е сторилъ никакво зло, макаръ
и да е билъ подвежданъ подъ клетва, като кметъ и гражданинъ. Тоя
примеръ привеждамъ за доказателство, за да се види, че нашит
власти не обърнаха внимание на тоя познатъ, който, макаръ и
български подадникъ, е дошълъ у насъ съ гръцки паспортъ
като чистъ "елиносъ". Така става съ много други, които по тоя начинъ се
настаняватъ у насъ. Едни отъ т
хъ, следъ като се
награбиха съ български пари, сега въ Гърция е
тежки търговци и мразятъ всичко българско, като дори се преструватъ, че
не познаватъ езика ни. Най-много такива има изъ Кавакли, които
разплакаха и оголиха българското население въ Гърция. Между т
хъ
има н
кои отъ Пловдивъ, които
когато се пусна слухъ, че Деде-Агачъ ще б
де
окопиранъ отъ Турцит
, веднага се отзоваха въ
Атина, отъ к
дето въсъ основа на
уволнителнит
си билети получиха български паспорти, а женитъ си, съ гръцки паспорти,
изпратиха въ България (Пловдивъ). Тия типове оставятъ семействата си да
се ширятъ и хранятъ у насъ, понеже въ България животътъ е по-евтинъ, а
самитъ т
ограбватъ въ Тракия
нашит
сънародници и следъ
като ги оголятъ изпращатъ ги на заточение подъ предлогъ, че е
опасни български комити, за да усвоятъ и недвижимия му имотъ. Така
гърцит
подържатъ отпадналия
духъ на населението, като съ т
зи мними „комити"
градятъ въздушни кули. Не стига че българит
се
изпращатъ на заточение, но още разпокъсватъ семействата имъ по на 2-3
части, като вс
ка
часть изпращатъ на различи острови, като надь всичко това се правятъ
спънки въ кореспонденцията имъ. Такива нещастници имаше при менъ въ
Критъ, изпратени отъ селата Дервентъ Хасанларъ, Сичанл
и Гол
мъ-дервентъ.
Въ Суда и Ретимо пакъ б
ха
заточени българи отъ селата Дервентъ, Чобанъ-кьой и изъ Гюмюрджинско.
Въ Ханя, въ „Табията", б
хме затворени около 490
души: м
же, жени, деца, старци,
баби хроми и сл
пи. Тъ б
ха
повече отъ Македония: Драмско, Зърнево, Просечене, Плевия, Алистратъ,
Демиръ-Хисаръ, Щипъ, Кочане, Кратово, Тарлисъ, Гевгели и Воденъ; други б
ха
отъ Тракия : Деде Агачъ, Бодома, Дамито, Дервентъ, Ени-кьой,
Чобанъ-кьой, Гол
мъ дервентъ, Ортаджикъ,
Хасанларъ, Шапчи, Кушланл
и Домузъ-дере. Между т
хъ
имаше и отъ България: София, Пловдивъ, Райково, Панагюрище и Пещера.
Всички българи отъ горе изброенит
м
ста
съставлявахме девтерасъ Лохосъ ипотанъ вулгаронъ (2-ра рота на
съмнителни българи). Между насъ имаше 2 арменци, 2 руси, 1 сърбинъ, 3
евреи и 1 еврейка съ пеленаче, 1 гръкъ съ 2 гъркини отъ островъ
Кефалония (синовете имъ били дезертьори въ Албания), 1 караманлийка и 2
левантинци, италянски подадници, служащи по ж. п. линия С. О.,
изпратени отъ Кара-агачъ.
Една група съ
отпадналъ духъ интернирани българи, затворени въ крепостьта Табия въ
гр. Ханя (Критъ). Отъ стоящит
въ първия редъ първиятъ съ китка на гърди, бодъръ и гордъ. съмъ азъ,
който съ постоянните си беседи поддържахъ духа на затворенит
и ги ут
шавахъ, благодарение на
което по-леко понасяха своя тежъкъ и мизеренъ режимъ.
Всички, наедно
съ женит
и децата, ни трерираха
като военнопленници, зачислени на храна и пров
рка,
построяваха ни,
караха ни да се равняваме на л
во и д
сно,
а провиненит
наказваха съ затворъ.
За по гол
мо изтезаване много
п
ти прав
ха
проверката къмъ 10 часа презъ нощьта за де не можемъ да си починимъ.
Ежедневно взимаха команда отъ по 150—180 души, които ангария носеха
човали съ стоки отъ пристанището, чист
ха
гарнизоннит
нуждници, поеха
комендантската градина, която се намира на височината "Капитална" срещу
пристанището, гдето съ металическо в
же се
черп
ше вода отъ 45 метра
дълбочина, за нуждит
, на разнит
военни части, както и за нуждит
на самия комендантъ
пренасяхме на гръбъ разни продукти, дърва, вода, хл
бъ
и т. н Преди да тръгнемъ за о-въ Критъ, въ Деде-Агачъ въ затвора на
градоначалството б
хме
затворени въ една стая, 3 на 4 метра, която имаше само единъ прозорецъ
съ стъкла, железа и мрежа. На малката врата на тази стая имаше малка
дупка, която служеше нл часовоя да ни надзирава и се наслаждава отъ
теглото ни, понеже въ стаята б
хме натъпкани като
сардели 45 души м
же, жени, деца, старци,
сл
пи и хроми.
Между наса имаше и единъ душевно
боленъ гръкъ отъ Узунъ-кюпру, който може би, нарочно б
затворенъ съ насъ, за да ни не оставя на мира и да ни взема хл
ба,
понеже никуму никаква храна не се даваше. Въ едниния
гълъ
на стаята б
ха поставяни две газови
тенекии за естествена нужда. Не бъха р
дки
случаит
, когато охраната пос
гаше
върху честьта на затворенит
моми и жени. Същото
стана и съ затворенит
съ насъ две жени (Виж.
фотографията на стр. 12) На държащата въ р
це
дете Елена отъ гр. Петричъ, двама отъ охраната се опитаха да посегнатъ
на честьта й, но тя съ два ритника ги повали на земята, макаръ и съ дет
въ ржце.
Една група затворени българи въ Табията бодри.
Два дни преди да ни интерниратъ на о-въ
Критъ, дойде въ затвора при насъ н
кой
си майоръ Стратононосъ, началникъ на военната полиция и ни каза:
„Българи знаете ли защо сте затворени тукъ?" — Отвърнахме „не", а той
продъжи: „Ето защо: Вънъ отъ града ваши сънародници тормозятъ елинит
и обезспокояватъ войскитъ ни. За да престане това, държимъ васъ тукъ".
Азъ му отговорихъ: „Въ никоя държава н
ма
законъ да си затварятъ и изтезаватъ невинни, честни и мирни граждани,
каквито сме всички тукъ, а камо ли въ свободната, прссв
тена
и права Елада (Така титулуватъ държавата си)". Майорътъ ме веднага
прекъсна и, като се навъси, каза ми: „Ти ли си адвоката Чалъковъ? Знай,
че и тоя п
ть се отърва. Ние не сме
като васъ българит
да наказваме
немилостиво неприятелит
си, каквото сте всички
тукъ. До като злосторницит
вънъ не престанать да действатъ, имамъ власть да ви наредя въ редица и
да ви вразумя съ картечницата. Това наше решение съобщете на всички
затворници". Следъ това пакъ му възразиха: „Ако сме въ н
що
провинени, има военень с
дь, нека ни съди". Вм
сто
отговоръ,
той ме изгледа крьвнишки и си изл
зе съ
усмивка, доволенъ отъ извършеното.
Всичкит
предварителни
затвори, въ които съмъ билъ затварянъ до интернирането ми въ гр. Ханя,
са все като тоя който описахъ по-горе. Никой отъ т
хъ
не се отоплява. Отъ тия дупки затвори излизахме следъ 12—30 денонощия,
понеже никуму, дори и на жените, не б
ше
позволено да излиза по естествена нужда. На п
ть за
Крить, вестницитъ на гр. Ханя „Кириксъ", "Еревна" и „Еспериносъ
Тахибрамосъ" и др. б
ха
хроникирали, че съ парахода „Дрисъ" пристигатъ 285 опасни комити,
пленници българи и турци, заловени въ Тракия въ момента, когато
разрушавали ж. п. линия и убивали войници и стражари, когато въ с
щность
интерниранит
б
хме
само 103 души. Това насъскване отъ поменатит
вестници, ставеше умишлено, да се наеликтризира тълпата, както и стана.
Когато пристигнахме въ залива Суда посрещна ни силно възбудена тълпа съ
викове: "Тукъ да останатъ костит
на
тия варвари", други отъ посрещачитъ, като ни преброяваха и намериха, че
сме 103, питаха: „К
де е
останалитъ 182? Да не с
пратени да ловятъ риба
по дъното на морето? Така имъ се пада на тия варвари. Между всички
интирнирани азъ б
хъ най-бодъръ, било че
самата ми природа била такъва, било пъкъ отъ туй, че не б
хъ
пострадалъ отъ морската белесть. Ето защо погледитв на всички б
ха
обърнати къмъ менъ и почнаха да ме обиждатъ съ най-неприлични думи.
Поручикъ Маврогенисъ, който ни прие и подъ командата на който б
хме
причислени, обяви на публиката, че сме били пленници комити отъ
Деде-Агачъ.
Стойка отъ големия Дервентъ, умр
ла
отъ венерическа болесть въ градската болница при страшно
сърцераздирателни м
ки. З п
ти
пост
пвала и излизала здрава,
но на 4 п
ть умря.
Това припълни чашата на
търпението и понеже владея отлично гръцки
езикъ съ силенъ гласъ и чисть гръцки акцентъ казахъ на своего рода
фалшивакаторъ да не ни записва като пленници, когато въ приемателнитъ
списъци б
хме отбелязани само като
„съмнителни", взети направо отъ к
щит
ни,
а не заловени въ полесражение, тъй като въ Тракия е мирно и
тихо. Той, отъ своя страна продължаваше да твърди, че като съмнителни,
отговорностьта ни е по-гол
ма, отъ колкото на
пленника. Горкит
! жадни и гладни е
да заловятъ български комити — пленници, та за това насъ считаха като
пленници. Тогава иронически му казахъ: „Ако искашъ да знаешъ кои е
същинскит
комити, ето ги" и му
посочихъ: Баба Цона отъ с. Гол
мъ-дервентъ,
съ тояга, прегърбена на две, която хвърли 8 бомби; обърнахъ се къмъ
хромия съ двата крака, който си служеше съ патерици. Той 6
бай-Стоянъ
отъ Гюмюрджинско, по занаятие абаджия, който хвърли 15 бомби; този пъкъ
д
до Табаковъ, отъ
Деде-Агачъ, 75 годишенъ, сл
пъ имъ е билъ началникъ.
Всички останали ни взеха отъ к
щи
и следъ като ни държаха затворени отъ 12 — 30 дни, ни изпратиха тукъ,
безъ да ни попитатъ поне проформа за името. Всичко останало което
пишатъ вестницит
Ви е невярно Въ
солунскит
и атински вестници н
ма
такива с
нища. Ако ние бехме
най-малко провинени, не б
хме дошли тукъ, а щ
хме
да получимъ за закуска по н
кой вашъ куршумъ, или
пъкъ, съ жел
за на р
це,
щ
хме да се поразходимъ
изъ отечеството Ви, а сл
дъ това ще ни оставятъ
да гниемъ въ н
кой затворъ. Такава е
участьта на стотици невинни българи отъ Македония, Тракия на даже и отъ
свободна България, които безъ вс
каква
вина е
били откъснати отъ вс
кидневната
имъ работа и захвърлени въ затворит
по
разни затънени градове и острови, безъ да имъ се позволява да
кореспондиратъ съ своит
близки, които ги считатъ за загинали. Знай, че много невинни българи и
турци, за да се повдигне духа на народа ви, особено следъ погрома ви въ
Мала-Азия, съ фиктивни обвинения и съ най-тежки прис
ди
лежатъ по
затворит
и оплакватъ днит
си като насъ. Казвате ми, че съмъ билъ съмнителенъ, а, ако бихте ме
попитали, какво е мнението ми за Васъ, безъ много да му мисля, бихъ Ви
отговорилъ, че Вие ми се виждате много по съмнителенъ отъ колегит
ви въ Деде-Агачъ. За да имамъ такова мнение за Вашит
власти,
причината е тая че Ви познавамъ много добре. Вашата омраза къмъ насъ е
безъ гранична. Даже и когато ви правимъ добро. Вие не преставате да ни
мразит
въ дълбочинит
на душата си. Ние, българит
, сме тъкмо противното измежду
всички славяни ний сме най-наивни и дов
рчиви,
имаме състрадателна душа и когато и най-гол
мия
ни неприятель ни поиска прошка, ние му прощаваме и веднага забравяме
стореното зло. Ние не сме егоисти, затова толкова теглимъ. и
въпр
ки това пакъ намират
поводъ да ни обвинявате. Властит
Ви
си служатъ спрямо насъ съ най-нев
рни
донесения и винаги държатъ арестувения въ тревога Българскит
власти веднага съобщаватъ на обвинения вината му, не го заблуждаватъ съ
нев
рни н
ща,
отнасять се къмъ него човешки, за да го успокоятъ, а, ако е
професионаленъ престъпникъ — да се покае. По нашитъ затвори н
ма
изтезания съ волски жили и съ гладъ, както е у васъ".
Отъ тъзи думи всички
ме счетоха за гръкъ, и изъ тълпата започна да
се шуми. Тогава поручикътъ ми каза съ остъръ тонъ: „За тоя ти тонъ,
Елиносъ, ще се разправимъ съ тебе по-после". Тълпата се възхити отъ тия
му думи. Следъ това ни поведоха къмъ казармата на султанъ Азиса. Тамъ
нам
рихме около 980 турски
воени пленици отъ Мала-Азия и Одринско въ най-окаяно положение. Всички
бъха изнемощ
ли и покрити съ дрипи.
Като ги вид
хме, всички изтръпнахме,
че и насъ ни чака такъвъ ужасъ. Три дни следъ това, следъ като си
заминаха Мало азийскит
турци, дойде при насъ военния губернаторъ на острова г-нъ полковникъ
Маркосъ и следъ като ни прегледа извади ме три крачки предъ веригата и
ме попита влад
я ли гръцки езикъ и съ
какво се занимавамъ. Казахъ му, че влад
я
езика и се занимавамъ съ адвокатство. „Изглеждате доста интелегентенъ,
та за това Ви повикахъ. Посъветвайте тия хора да стоятъ мирно и да не
се бунтуватъ, защото въ противенъ случай ще приложа строгостьта на
военния законъ; у насъ не се шегуватъ". Казахъ му, че всички тукъ е
порядъчни хора, по природа българит
е
мирни и спокойни и търпеливо понасятъ нещастията си, та и тукъ ние ще б
демъ
такава. Следъ това даде запов
дь на ротния командиръ
поручикъ Маврогенисъ да ме отд
ли отъ българите и ме
настани въ приготвената за бейовет
стая, понеже насъ българит
б
ха ни
настанили въ коридора, к
дето имаше силно
течение, защото прозорцит
б
ха
безъ стъкла. Тоя неочакванъ обратъ въ обръщенията спрямо мене ме силно
зачуди, защото не знаехъ на що се дължи. Едновремено съ това ме
освободиха отъ вс
ка ангария и да ги
направя легло ми дадоха два жел
зни крака и 3 дъски. С
що
ми дадоха и две одеала. Всички останали сп
ха
на пода, обезпокоявани отъ разни насекоми. Отъ тоя часъ ме гледаха съ
по-добро око. Чакъ когато се завърнахъ въ България, разбрахъ, че тази
учтивость спрямо мене се дължала на ходатайството на сестра ми предъ
едно чуждо посолство, което въ последствие се заст
пило
за мене. Така се запази животътъ ми, понеже съ още петима българи б
хь
вписанъ въ списъка за храна на рибит
отъ
Егейско море.
Елена отъ Петричъ съ дете въ р
це
фотографирана съ групата на стр. 11 2) Мария Александрова и 3)
интелигентните моми: Милка, Комна, Райна и Цв
та,
които въ „Табията" до освобождението ми е
лежали
до менъ и не допуснахъ да б
датъ малтретирани и
изнасилвани при разни опити на охраната. При заминаването ми заплакаха
съ едри сълзи.
Отъ М. Александрова въ София узнахъ че до освобождението й не биле
обезпокоявани. Бащит
на тия моми са биле
интернирани въ едни острови, а майкит
имъ
въ други.
Затворенит
въ Деде-Агачъ, въ затвора и градоначалството, на брой 103 души, б
хме
конвоирани само отъ трима стражари: Георгиосъ Запартисъ стъ Янина,
Стефосъ Стефанакисъ отъ Ераклионъ на о-въ Критъ и Сотиръ Мавросъ. Тази
охрана събра отъ насъ, ужъ за почерпка, една доста почтена сума, за
гдето ни третирали добре. Това стана по предложението и настояването на
единъ интелегентенъ софиянецъ, запасенъ капитанъ отъ
артилерията, българинъ по
народность. Макаръ че не знаеше гръцки, намираше способъ да ни
шпионира. Тоя субектъ бъше се настанилъ при мене и сп
хме
подъ една завивка, защото бъше съвършенно голъ — само съ едно к
со
палто, но въ затвора на „Табията" го изгонихъ най-позорно за това му
поведение. Той дружеше съ шпионина — гръкъ Никосъ Григорисъ отъ Ангора
и следъ като изпълни мисията си при насъ, замина, като гръцки четникъ,
за Димотика. С
щиять завл
че
една черга на Мария Александрова, съ която се покриваше въ „текето".
преди да ни раздълятъ на две роти. Следъ разд
лата
той остана при турцит
, понеже влад
еше
отлично турски езикъ, а ние се преместихме въ „Табията".
Въ тоя затворъ престояхме 15
дни. Когато пристигнаха селянит
отъ селото Чобанъ-Кьой,
заедно съ осганалит
турци ни преведоха въ гр. Ханя, въ „Текето", пълно съ роякъ бълхи,
които денонощно ни безпокояха и по никой начинъ не можехме да
изчистимъ. Храната въ Суда и „Текето" б
ше
недоброкачествена, а хл
бътъ б
ше
пъленъ съ пл
ва, клечки и трици,
понеже брашното нарочно не се с
еше. Следъ като се
оплакахме, подобриха ни хл
ба, който до край остана
доброкачественъ. Следъ 16 дневно стоене турцит
останаха пакъ тамъ. Ротата имъ се състоеше отъ 595 души, между които
женн и деца, хроми и сакати. Между т
хъ имаше единъ безъ крака,
и другарит
му го
носеха на р
це. Въ
очит
на паликаретата тоя
трупъ е билъ най-опасния комита отъ гр. Драма. Между т
хъ
имаше и 7 семейства изъ Македония, още отъ началото на балканската
война. Тая рота се именуваше „Протосъ лохосъ ипоптонъ турконъ" (I-а
рота съмнителни турци), а нашата се казваше: „Дефтеросъ
лохосъ ипоптонъ вулгаронъ" (II-ра рота съмнителни българи ). Насъ ни
прем
стиха въ „Табията" к
дето
б
хме 490 души.
Положението ии 6
ше непоносимо. Еднакво
изтезаваха и насъ и турцит
. Помежду ни имаше и
шпиони българи, които, за срамъ на нацията ни, доброволно шпионираха
другарит
си. Между турцит
н
маше нито единъ
шпионинъ. Третираха ни като добитъкъ и най-гол
мо
удоволствие изпитваха, когато въ наше лице обиждаха нацията ни.
-----
1) Господъ, Богородица, кръстъ, Христосъ.
2) „Де, българино!".