На 18 октомврий 1922 год. день срда, следъ обдъ Деде-агачкит гръцки административно полицейски власти, съ помощъта на работници — бжанци, безъ вско сдебно ршение или постановление, дойдоха въ кщата ми и презъ врати и прозорци изхвърлиха на улицата всичкит ми мебели. Следъ това изгониха цлото ми семейство отъ четири члена: азъ, 65 годишенъ старецъ, съпругата ми, бременна, болна, малокръвна и до крайность нервна и две малки деца, на 5 и 7 години. Тогава славнит "победители" въ Мала-Азия, съ отпадналъ духъ, безъ оржие, изкаляни и почти голи, бягаха и търсха спасение въ Деде-Агачъ, придружени отъ помощниците имъ черкезит. Това е наемна кавалерия съ черкезки офяцери, плащана пребогато, която, като избга въ Тракия и Македония, нападна българит и най-немилостиво ги ограби, както е правли на времето си тхнит прядди — черкези, преди освобождението на българит отъ турското иго. Тия черкези, както и бягащата отъ Мала-Азия згань, придружаваха ограбването на българит съ любимит имъ гръцки културни псувни, като: „теосъ", „панагия", „ставросъ", „христосъ"(1) и много други, които нматъ край и които се употрбятъ дори и по официалнит мста отъ шефовет на учрежденията. Такъвъ е богатъ рчника на тия хора, които на вскжде се препоржчватъ за начетни, високо интелегентни, съ славно минало и богата литература, а ние, простит, безъ история и литература въ такива случаи се задоволяваме съ едничката само дума „магаре". Тия „културни" хора, за да ни обидятъ още повече, когато се случи нкому отъ тъхъ да кара магаре и трбва да мине край нкой българинъ, гледайки го право въ очит, мушва магарето си и му вика: „Де вулгаре!" (2) Когато отъ тоя подвигъ на „просветения" магаретарь се възхищаватъ чиновници, адвокати, медици, търговци и т. н.; какво ще е възхищението на по-долнит класи, читателя самъ нека си представи. Така паликаретата ни дразнятъ и обиждатъ въ отечеството имъ, а у насъ съотечествениците имъ се ширятъ и ползватъ съ най-голяма свобода. Въ Гърция по-голми обиди и унижения българинътъ понася отъ гърцитъ, родени и възпитани въ България, а най-вече отъ тия изселени изъ Пловдивъ, Станимака, Кавакли, Бургасъ, Варна, изъ селата Кукленъ и Воденъ. На мнозина отъ тия гърци семействата имъ е тукъ, въ България, а т въ нещастна Тракия заематъ държавни и общински служби и идватъ при насъ съ гръцки паспорти, безъ да е обезпокоявани отъ нкого. Такъвъ е напр. случаятъ съ каваклийския житель Коста Хахамидисъ (а у насъ Хахамидовъ), който е билъ общински кметъ въ Лджя-кьой (Лутра), уволненъ по-сетне отъ сънародницитъ му, понеже, като по-честенъ, се възмутилъ отъ длата имъ. Всички гърци, безъ изключение, мстни или бжанци, били подведени въ Окржното управление подъ клетва, че ще преследватъ вски българинъ и всичко българско за славата и напредъка на „Патрида Елада" (отечеството Елада), безъ да обръщатъ внимание на роднински или други нкакви връзки. У насъ пъкъ гръкинит, омжени за българи, копаятъ гробъ на отечеството ни, като си служатъ и съ мжете си, които ставатъ слпи ордия на вковнит ни неприятели. Такива примри има съ хиляди, както изъ миналото, така и сега. Гърцит умишлено задомяватъ дъщерит си за българи, за да ни използватъ, синовет си обаче, за нищо на свта, не женатъ за българки, макаръ да е и отъ най-вишето общество. Изключение направи само единъ гръкъ, съ когото се запознахъ, когато французит управляваха Тракия. Тоя господинъ, отпосле народенъ представитель, съпругата на когото е отъ Копривщица, ме зачуди съ гръцкото изкуство да погръчватъ българит. За да парадира съ тая си умлость, ето какъ ми представи съпругата си: „Съпругата ми, по рождение българка отъ Копривщица, отлична майка и възпитателка на добри „елини", но не фанатици като Васъ". Тзи думи ги каза на гръцки, следъ което поведе разговора на български, а тя, родна българка, съ затруднение и свнливость подържаше разговора много по-зле отъ мжа си, чистъ гръкъ. Децата имъ пъкъ нмаха понятие отъ майчиния имъ езикъ. У насъ е обратното: гръкини, омжени за българи изъ дълбоката провинция, като: Трънъ, Брзникъ, Орхание, Радомиръ, Сопотъ, Калоферъ и други чисто български градове, гдето българинътъ предпочита лукавата, подлата, мързелива и интриганка гъркиня предъ нашата българка, която нма изброените качества на гъркинята, но е сщинско съкровище за семейството си. Децата на тия майки—гъркини, по-рано изучаватъ гръцки, а бащит имъ, които не знаятъ нито една гръцка дума, се гордятъ съ това. Има ли по-голма гавра за нацията ни отъ постпкит на такива българи! Т не заслужаватъ друго, освенъ най-голмо презрение, понеже децата имъ само ще носятъ българското име, за да го позорятъ на вскде.
        Ето едно пръсно доказателство за казаното по-горе: Димитриосъ К. Кондодимосъ, гръкъ, съ гимназиално одразование, авторъ на много патриотични гръцки книги, писани въ България, дошелъ между насъ въ Пловдивъ съ празни рце, както прави вски гръкъ, а днесъ е съ завидно богатство отъ около 6—7 милиона лева, освенъ че не позволи на сина си Спиро да встпи въ бракъ съ почетна девица отъ рода на Чавдаръ войвода, но чрезъ печатъ го отсинови. Вследствие на тоя му фанатизъмъ синъ му прие българско поданство.
        Като Кондодимосъ има много гърци, които е наводнили отечеството ни, използуватъ го въ вско отношение, но не позволяватъ на синовет си да учатъ български. Фанатизъмътъ на такива бащи — гърци понкога има и отрицателни резултати. Така, синьтъ на поменатия Кондодимосъ въпрки волята на баща си българомразецъ, изучи самъ отлично български езикъ и се задоми за българка, на която не позволява да изучава езика на нашит вековни и непримирими врагове — гърцит. Случаятъ съ сина на Кондодимосъ е само едно изключение. Правилото е, че днесъ за днесъ ниго едно гръцко дете не посещава българско училище, а отиватъ въ разни иностранни училища. Това е възможно само въ нашата нещастна България, станала пословична съ своята престпна толерантность.
        Въ Гърция и о-въ Критъ заедно съ мене имаше съ стотици българи изъ България, Македония и Тракия, които се страхуваха да признаятъ, че е българи, като отхвърляха отъ фамилното си име окончанието — „овъ" и се казваха „Христиносъ". Обаче, ако не смеха да се наричатъ българи, то поне се казваха „Вулгарофоносъ" или „Славянофоносъ", както въ първо време ни наричаха официално. Сега у насъ предъ такива българи не можешъ стоя на среща имъ. Честъ и слава на болшинството македонци, които гръмогласно произнасяха „Вулгаросъ". Такъвъ езикь държеха и женит и момит македонки, макаръ че бха подигравани и обиждани съ най вулгарни изрази и ркодвижения, свойствени само на гърцит.
        На гърцит имъ прави голмо удоволствие да се забавляватъ и говорятъ съ насъ презъ вско време и вско мсто, дори и въ официалнит имъ учреждения. Това правятъ и чиновницитъ и хора отъ най-вишето имъ общество. Спрмо насъ, българит, не се спазва никакво благоприличие. Особено зврски се отнасяха къмъ мене помощникъ гра-оначалникътъ въ Деде-Агачъ Жисисъ, приставътъ Стефанакисъ, а въ Критъ — Карпузакисъ и Камбуракисъ. Последнит двама се носеха много по прилично. Когато се носха безсрамно азъ отказвахъ да отговарямъ на въпросите имъ, до като не се поправяха. Казвахъ имъ, че не сме свикнали да отговаряме на такива приоми и се считаме обидени. По нкога сполучвахъ да ги обуздая, но много пти бивахъ изпъжданъ по най-позоренъ начинъ, съ всевъзможни псувни. Когато на другия день бивахъ отведенъ при сщия голмецъ, последниятъ се правеше, като че за пръвъ пть ме вижда. До такава степень е безочливи и безхарактерни гръцкит управници. Колкото се отнася до мене, дължа да заява, че презъ всичкото време дори съ пръстъ не съмъ побарнатъ, Гърцит ми казваха „Кириосъ" (господине). Много пти, въ мое пристствие, било въ затвора или канцеларията, кдето ме викаха за преводчикъ сънародницит ни отъ двата пола биваха мчени най-зврски. За нашата твърдость ни наричаха „Ти сниля ине" (Какви е кучета!)
        Ето какъ сме поставени у тхъ, а ние у насъ ги почитаме до самозабрава и ставаме смщни, защото нма кой да ни вразуми.
          Поменатиятъ по-горе Хахамидисъ, до колкото ми е известно, не е сторилъ никакво зло, макаръ и да е билъ подвежданъ подъ клетва, като кметъ и гражданинъ. Тоя примеръ привеждамъ за доказателство, за да се види, че нашит власти не обърнаха внимание на тоя познатъ, който, макаръ и български подадникъ, е дошълъ у насъ съ гръцки паспортъ като чистъ "елиносъ". Така става съ много други, които по тоя начинъ се настаняватъ у насъ. Едни отъ тхъ, следъ като се награбиха съ български пари, сега въ Гърция е тежки търговци и мразятъ всичко българско, като дори се преструватъ, че не познаватъ езика ни. Най-много такива има изъ Кавакли, които разплакаха и оголиха българското население въ Гърция. Между тхъ има нкои отъ Пловдивъ, които когато се пусна слухъ, че Деде-Агачъ ще бде окопиранъ отъ Турцит, веднага се отзоваха въ Атина, отъ кдето въсъ основа на уволнителнит си билети получиха български паспорти, а женитъ си, съ гръцки паспорти, изпратиха въ България (Пловдивъ). Тия типове оставятъ семействата си да се ширятъ и хранятъ у насъ, понеже въ България животътъ е по-евтинъ, а самитъ т ограбватъ въ Тракия нашит сънародници и следъ като ги оголятъ изпращатъ ги на заточение подъ предлогъ, че е опасни български комити, за да усвоятъ и недвижимия му имотъ. Така гърцит подържатъ отпадналия духъ на населението, като съ тзи мними „комити" градятъ въздушни кули. Не стига че българит се изпращатъ на заточение, но още разпокъсватъ семействата имъ по на 2-3 части, като вска часть изпращатъ на различи острови, като надь всичко това се правятъ спънки въ кореспонденцията имъ. Такива нещастници имаше при менъ въ Критъ, изпратени отъ селата Дервентъ Хасанларъ, Сичанл и Голмъ-дервентъ.
        Въ Суда и Ретимо пакъ бха заточени българи отъ селата Дервентъ, Чобанъ-кьой и изъ Гюмюрджинско. Въ Ханя, въ „Табията", бхме затворени около 490 души: мже, жени, деца, старци, баби хроми и слпи. Тъ бха повече отъ Македония: Драмско, Зърнево, Просечене, Плевия, Алистратъ, Демиръ-Хисаръ, Щипъ, Кочане, Кратово, Тарлисъ, Гевгели и Воденъ; други бха отъ Тракия : Деде Агачъ, Бодома, Дамито, Дервентъ, Ени-кьой, Чобанъ-кьой, Голмъ дервентъ, Ортаджикъ, Хасанларъ, Шапчи, Кушланл и Домузъ-дере. Между тхъ имаше и отъ България: София, Пловдивъ, Райково, Панагюрище и Пещера. Всички българи отъ горе изброенит мста съставлявахме девтерасъ Лохосъ ипотанъ вулгаронъ (2-ра рота на съмнителни българи). Между насъ имаше 2 арменци, 2 руси, 1 сърбинъ, 3 евреи и 1 еврейка съ пеленаче, 1 гръкъ съ 2 гъркини отъ островъ Кефалония (синовете имъ били дезертьори въ Албания), 1 караманлийка и 2 левантинци, италянски подадници, служащи по ж. п. линия С. О., изпратени отъ Кара-агачъ.
      




          Всички, наедно съ женит и децата, ни трерираха като военнопленници, зачислени на храна и проврка, построяваха ни, караха ни да се равняваме на лво и дсно, а провиненит наказваха съ затворъ. За по голмо изтезаване много пти правха проверката къмъ 10 часа презъ нощьта за де не можемъ да си починимъ. Ежедневно взимаха команда отъ по 150—180 души, които ангария носеха човали съ стоки отъ пристанището, чистха гарнизоннит нуждници, поеха комендантската градина, която се намира на височината "Капитална" срещу пристанището, гдето съ металическо вже се черпше вода отъ 45 метра дълбочина, за нуждит, на разнит военни части, както и за нуждит на самия комендантъ пренасяхме на гръбъ разни продукти, дърва, вода, хлбъ и т. н Преди да тръгнемъ за о-въ Критъ, въ Деде-Агачъ въ затвора на градоначалството бхме затворени въ една стая, 3 на 4 метра, която имаше само единъ прозорецъ съ стъкла, железа и мрежа. На малката врата на тази стая имаше малка дупка, която служеше нл часовоя да ни надзирава и се наслаждава отъ теглото ни, понеже въ стаята бхме натъпкани като сардели 45 души мже, жени, деца, старци, слпи и хроми.
        Между наса имаше и единъ душевно боленъ гръкъ отъ Узунъ-кюпру, който може би, нарочно б затворенъ съ насъ, за да ни не оставя на мира и да ни взема хлба, понеже никуму никаква храна не се даваше. Въ едниния гълъ на стаята бха поставяни две газови тенекии за естествена нужда. Не бъха рдки случаит, когато охраната посгаше върху честьта на затворенит моми и жени. Същото стана и съ затворенит съ насъ две жени (Виж. фотографията на стр. 12) На държащата въ рце дете Елена отъ гр. Петричъ, двама отъ охраната се опитаха да посегнатъ на честьта й, но тя съ два ритника ги повали на земята, макаръ и съ дет въ ржце.


       Два дни преди да ни интерниратъ на о-въ Критъ, дойде въ затвора при насъ нкой си майоръ Стратононосъ, началникъ на военната полиция и ни каза: „Българи знаете ли защо сте затворени тукъ?" — Отвърнахме „не", а той продъжи: „Ето защо: Вънъ отъ града ваши сънародници тормозятъ елинит и обезспокояватъ войскитъ ни. За да престане това, държимъ васъ тукъ". Азъ му отговорихъ: „Въ никоя държава нма законъ да си затварятъ и изтезаватъ невинни, честни и мирни граждани, каквито сме всички тукъ, а камо ли въ свободната, прссвтена и права Елада (Така титулуватъ държавата си)". Майорътъ ме веднага прекъсна и, като се навъси, каза ми: „Ти ли си адвоката Чалъковъ? Знай, че и тоя пть се отърва. Ние не сме като васъ българит да наказваме немилостиво неприятелит си, каквото сте всички тукъ. До като злосторницит вънъ не престанать да действатъ, имамъ власть да ви наредя въ редица и да ви вразумя съ картечницата. Това наше решение съобщете на всички затворници". Следъ това пакъ му възразиха: „Ако сме въ нщо провинени, има военень сдь, нека ни съди". Вмсто отговоръ, той ме изгледа крьвнишки и си излзе съ усмивка, доволенъ отъ извършеното.
      Всичкит предварителни затвори, въ които съмъ билъ затварянъ до интернирането ми въ гр. Ханя, са все като тоя който описахъ по-горе. Никой отъ т хъ не се отоплява. Отъ тия дупки затвори излизахме следъ 12—30 денонощия, понеже никуму, дори и на жените, не б ше позволено да излиза по естествена нужда. На пть за Крить, вестницитъ на гр. Ханя „Кириксъ", "Еревна" и „Еспериносъ Тахибрамосъ" и др. б ха хроникирали, че съ парахода „Дрисъ" пристигатъ 285 опасни комити, пленници българи и турци, заловени въ Тракия въ момента, когато разрушавали ж. п. линия и убивали войници и стражари, когато въ сщность интерниранит б хме само 103 души. Това насъскване отъ поменатит вестници, ставеше умишлено, да се наеликтризира тълпата, както и стана. Когато пристигнахме въ залива Суда посрещна ни силно възбудена тълпа съ викове: "Тукъ да останатъ костит на тия варвари", други отъ посрещачитъ, като ни преброяваха и намериха, че сме 103, питаха: „Кде е останалитъ 182? Да не с пратени да ловятъ риба по дъното на морето? Така имъ се пада на тия варвари. Между всички интирнирани азъ б хъ най-бодъръ, било че самата ми природа била такъва, било пъкъ отъ туй, че не б хъ пострадалъ отъ морската белесть. Ето защо погледитв на всички б ха обърнати къмъ менъ и почнаха да ме обиждатъ съ най-неприлични думи. Поручикъ Маврогенисъ, който ни прие и подъ командата на който б хме причислени, обяви на публиката, че сме били пленници комити отъ Деде-Агачъ.



        Това припълни чашата на търпението и понеже владея отлично гръцки езикъ съ силенъ гласъ и чисть гръцки акцентъ казахъ на своего рода фалшивакаторъ да не ни записва като пленници, когато въ приемателнитъ списъци бхме отбелязани само като „съмнителни", взети направо отъ кщитни, а не заловени въ полесражение, тъй като въ Тракия е мирно и тихо. Той, отъ своя страна продължаваше да твърди, че като съмнителни, отговорностьта ни е по-голма, отъ колкото на пленника. Горкит! жадни и гладни е да заловятъ български комити — пленници, та за това насъ считаха като пленници. Тогава иронически му казахъ: „Ако искашъ да знаешъ кои е същинскит комити, ето ги" и му посочихъ: Баба Цона отъ с. Голмъ-дервентъ, съ тояга, прегърбена на две, която хвърли 8 бомби; обърнахъ се къмъ хромия съ двата крака, който си служеше съ патерици. Той 6 бай-Стоянъ отъ Гюмюрджинско, по занаятие абаджия, който хвърли 15 бомби; този пъкъ ддо Табаковъ, отъ Деде-Агачъ, 75 годишенъ, слпъ имъ е билъ началникъ. Всички останали ни взеха отъ кщи и следъ като ни държаха затворени отъ 12 — 30 дни, ни изпратиха тукъ, безъ да ни попитатъ поне проформа за името. Всичко останало което пишатъ вестницит Ви е невярно Въ солунскит и атински вестници нма такива снища. Ако ние бехме най-малко провинени, не бхме дошли тукъ, а щхме да получимъ за закуска по нкой вашъ куршумъ, или пъкъ, съ желза на рце, щхме да се поразходимъ изъ отечеството Ви, а слдъ това ще ни оставятъ да гниемъ въ нкой затворъ. Такава е участьта на стотици невинни българи отъ Македония, Тракия на даже и отъ свободна България, които безъ вскаква вина е били откъснати отъ вскидневната имъ работа и захвърлени въ затворит по разни затънени градове и острови, безъ да имъ се позволява да кореспондиратъ съ своит близки, които ги считатъ за загинали. Знай, че много невинни българи и турци, за да се повдигне духа на народа ви, особено следъ погрома ви въ Мала-Азия, съ фиктивни обвинения и съ най-тежки присди лежатъ по затворит и оплакватъ днит си като насъ. Казвате ми, че съмъ билъ съмнителенъ, а, ако бихте ме попитали, какво е мнението ми за Васъ, безъ много да му мисля, бихъ Ви отговорилъ, че Вие ми се виждате много по съмнителенъ отъ колегит ви въ Деде-Агачъ. За да имамъ такова мнение за Вашит власти, причината е тая че Ви познавамъ много добре. Вашата омраза къмъ насъ е безъ гранична. Даже и когато ви правимъ добро. Вие не преставате да ни мразит въ дълбочинит на душата си. Ние, българит, сме тъкмо противното измежду всички славяни ний сме най-наивни и доврчиви, имаме състрадателна душа и когато и най-голмия ни неприятель ни поиска прошка, ние му прощаваме и веднага забравяме стореното зло. Ние не сме егоисти, затова толкова теглимъ. и въпрки това пакъ намират поводъ да ни обвинявате. Властит Ви си служатъ спрямо насъ съ най-неврни донесения и винаги държатъ арестувения въ тревога Българскит власти веднага съобщаватъ на обвинения вината му, не го заблуждаватъ съ неврни нща, отнасять се къмъ него човешки, за да го успокоятъ, а, ако е професионаленъ престъпникъ — да се покае. По нашитъ затвори нма изтезания съ волски жили и съ гладъ, както е у васъ".


        Отъ тъзи думи всички ме счетоха за гръкъ, и изъ тълпата започна да се шуми. Тогава поручикътъ ми каза съ остъръ тонъ: „За тоя ти тонъ, Елиносъ, ще се разправимъ съ тебе по-после". Тълпата се възхити отъ тия му думи. Следъ това ни поведоха къмъ казармата на султанъ Азиса. Тамъ намрихме около 980 турски воени пленици отъ Мала-Азия и Одринско въ най-окаяно положение. Всички бъха изнемощли и покрити съ дрипи. Като ги видхме, всички изтръпнахме, че и насъ ни чака такъвъ ужасъ. Три дни следъ това, следъ като си заминаха Мало азийскит турци, дойде при насъ военния губернаторъ на острова г-нъ полковникъ Маркосъ и следъ като ни прегледа извади ме три крачки предъ веригата и ме попита владя ли гръцки езикъ и съ какво се занимавамъ. Казахъ му, че владя езика и се занимавамъ съ адвокатство. „Изглеждате доста интелегентенъ, та за това Ви повикахъ. Посъветвайте тия хора да стоятъ мирно и да не се бунтуватъ, защото въ противенъ случай ще приложа строгостьта на военния законъ; у насъ не се шегуватъ". Казахъ му, че всички тукъ е порядъчни хора, по природа българит е мирни и спокойни и търпеливо понасятъ нещастията си, та и тукъ ние ще бдемъ такава. Следъ това даде заповдь на ротния командиръ поручикъ Маврогенисъ да ме отдли отъ българите и ме настани въ приготвената за бейовет стая, понеже насъ българит бха ни настанили въ коридора, кдето имаше силно течение, защото прозорцит бха безъ стъкла. Тоя неочакванъ обратъ въ обръщенията спрямо мене ме силно зачуди, защото не знаехъ на що се дължи. Едновремено съ това ме освободиха отъ вска ангария и да ги направя легло ми дадоха два желзни крака и 3 дъски. Сщо ми дадоха и две одеала. Всички останали спха на пода, обезпокоявани отъ разни насекоми. Отъ тоя часъ ме гледаха съ по-добро око. Чакъ когато се завърнахъ въ България, разбрахъ, че тази учтивость спрямо мене се дължала на ходатайството на сестра ми предъ едно чуждо посолство, което въ последствие се застпило за мене. Така се запази животътъ ми, понеже съ още петима българи бхь вписанъ въ списъка за храна на рибит отъ Егейско море.


      Затворенит въ Деде-Агачъ, въ затвора и градоначалството, на брой 103 души, бхме конвоирани само отъ трима стражари: Георгиосъ Запартисъ стъ Янина, Стефосъ Стефанакисъ отъ Ераклионъ на о-въ Критъ и Сотиръ Мавросъ. Тази охрана събра отъ насъ, ужъ за почерпка, една доста почтена сума, за гдето ни третирали добре. Това стана по предложението и настояването на единъ интелегентенъ софиянецъ, запасенъ капитанъ отъ артилерията, българинъ по народность. Макаръ че не знаеше гръцки, намираше способъ да ни шпионира. Тоя субектъ бъше се настанилъ при мене и спхме подъ една завивка, защото бъше съвършенно голъ — само съ едно ксо палто, но въ затвора на „Табията" го изгонихъ най-позорно за това му поведение. Той дружеше съ шпионина — гръкъ Никосъ Григорисъ отъ Ангора и следъ като изпълни мисията си при насъ, замина, като гръцки четникъ, за Димотика. Сщиять завлче една черга на Мария Александрова, съ която се покриваше въ „текето". преди да ни раздълятъ на две роти. Следъ раздлата той остана при турцит, понеже владеше отлично турски езикъ, а ние се преместихме въ „Табията".
        Въ тоя затворъ престояхме 15 дни. Когато пристигнаха селянит отъ селото Чобанъ-Кьой, заедно съ осганалит турци ни преведоха въ гр. Ханя, въ „Текето", пълно съ роякъ бълхи, които денонощно ни безпокояха и по никой начинъ не можехме да изчистимъ. Храната въ Суда и „Текето" бше недоброкачествена, а хлбътъ бше пъленъ съ плва, клечки и трици, понеже брашното нарочно не се сеше. Следъ като се оплакахме, подобриха ни хлба, който до край остана доброкачественъ. Следъ 16 дневно стоене турцит останаха пакъ тамъ. Ротата имъ се състоеше отъ 595 души, между които женн и деца, хроми и сакати. Между тхъ имаше единъ безъ крака, и другарит му го носеха на рце. Въ очит на паликаретата тоя трупъ е билъ най-опасния комита отъ гр. Драма. Между тхъ имаше и 7 семейства изъ Македония, още отъ началото на балканската война. Тая рота се именуваше „Протосъ лохосъ ипоптонъ турконъ" (I-а рота съмнителни турци), а нашата се казваше: „Дефтеросъ лохосъ ипоптонъ вулгаронъ" (II-ра рота съмнителни българи ). Насъ ни премстиха въ „Табията" кдето бхме 490 души. Положението ии 6ше непоносимо. Еднакво изтезаваха и насъ и турцит. Помежду ни имаше и шпиони българи, които, за срамъ на нацията ни, доброволно шпионираха другарит си. Между турцит нмаше нито единъ шпионинъ. Третираха ни като добитъкъ и най-голмо удоволствие изпитваха, когато въ наше лице обиждаха нацията ни.

-----

1) Господъ, Богородица, кръстъ, Христосъ.
2) „Де, българино!".

---