X
Единъ день на пезула въ нуждника нам
рихъ
единъ стражарски леворверъ съ принадлежностите му, забравенъ тамъ отъ н
кой
пиянъ стражарь. Предадохъ го веднага на началника. Последниятъ, като вид
въ р
щет
ми
револверъ, извика изплашенъ: „Какво е това?"— „Както виждате
револверъ"—отговорихъ азъ,—и вм
сто да го унищожа или
скрия, съ което бихъ ощитилъ притежателя му, давамъ го Вамъ. Изглежда,
че н
кой вашъ подчиненъ го е
забравилъ въ нуждника."
- Защо го не задържа
за себе си?
- Не само тоя леволверъ, а н
колко
се него патрони, но дори ако на вс
ки
отъ насъ бихте дали по единъ револверъ съ по н
колко
стотици патрони, пакъ бихме отказали да ги приемемъ, защото макаръ и да
сме 495 души на брой, не искаме да загинатъ позорно, безъ да принесемъ н
каква
полза на Отечеството ни, което съ право я очаква следъ освобождението
ни. Отъ друга страна въ тоя отдалеченъ островъ поср
дъ
морето, до з
би да б
хме
въоръжени, пакъ нищо не бихме направили. Ние не желаемъ да се
самоунищожаваме безславно. Защо е тая строгость и тая стража на вс
ка
крачка! Никой отъ насъ н
ма да пусне острова безъ
редовенъ уволнителенъ билетъ въ р
ка,
защото вс
ки знае че веднага ще б
де хванатъ отъ
населението и следъ като б
де
най-зле малтретиранъ, ще б
де
въ безсъзнание предаденъ вамъ. Друго би било, ако б
хме
въ Македония или Тракия: тамъ всичката ваша охрана би била слаба,
защото тамъ има гори и поля, които ни позволяватъ, които биха ни
прикрили отъ преследването Ви, та здрави и читави бихме
влезли въ Отечеството си. Щомъ, азъ, който така добре влад
я
езика Ви, а освенъ гръцки зная и н
колко
други езика, които биха улеснили б
гството
ми, не правя това, то какво остава за другарит
ми,
чиито обл
кло и езикъ биха ги на вс
ка
крачка издали, че е
българи. Следъ това командирътъ стисна силно р
ката ми и каза: „Г-нъ
Чалъковъ, благодаря Ви. Вие сте уменъ чов
къ.
Ще отслабя охраната. Вие българит
здраво разсъждавате." Подиръ тоя разговоръ всички постове б
ха
премахнати, освенъ тоя на главния ходъ, к
дето командирътъ остави
единъ дневаленъ. Подиръ 2—З деня, когато командиратъ на ротата поручикъ
Маврогенаки правеше нощна пров
рка, попитахъ го, колко българи отс
ствуватъ въ бягство. Той
се засмъ и каза: „Азъ не в
рвахъ това. Ако вдигнахъ
постовет
това го сторихъ съ
рискъ. Българит
сте отлични хора, и ние
за Васъ имахме много лошо мнение още отъ началото на ср
щата
ни. Това тр
бва да се поправи, за да
се разберемъ и зажив
емъ въ миръ.
Началствата, политицит
и въстникарит
ни заблуждаватъ, защото така диктуватъ интереситъ имъ. Когато предъ
другарит
си започвамъ да говоря
за Васъ, винаги бивамъ прекъсванъ съ викове: „Българит
е
те омагьосали! Не
забравяй, че си Елинъ, а още и офицеръ. Това убеждение много м
чно ще се поправи, и
вярвай, че не мога да Ви защитя, щото ще б
да наказанъ."
Стражарътъ Перикли веднага ми
поблагодари съ почерпка „Узо" ракия. Отказахъ, както отъ ракията, така
и отъ кафето, подъ предлогъ, че съмъ на диета. Следъ малко ми донесе
150 драма екстра бомбони и 2 оки протокали, съ молба да не отказвамъ
тая малка почерпка, отъ която една часть раздадохъ на окр
жающит
ме. Тоя фанатикъ и българомразецъ, като вс
ки
критянинъ, стана ми гол
мъ приятель и ми
услужваше нощно време. Разрешено ми б
ше да
спя вънъ отъ пом
щението подъ стр
хата
и по мое желание б
ха настанени вънъ и 3
жени, 4 моми и евреина Йосефъ Меркадо отъ Бургазъ. Когато б
ше
свободень отъ служба, идваше при менъ на разговоръ и ме молеше да му
разправямъ за България. Възхитенъ отъ чутото, задаваше ми н
кои
дребни въпроси, — „Ние знаемъ, че вие българит
сте
зв
рове и варвари, а пъкъ
между васъ не виждамъ такива. Т
, види се, отъ другия
край на България тр
бва да с
". Азъ му казахъ: "Ние,
останалит
подъ ваше владение
българи, сме най-простит
, а въ България н
ма
като насъ, гдето ни виждашъ тукъ. Тамъ има по-интелегентни даже отъ
англичанит
и французит
,
на което ни завиждатъ много европей, Тамъ болшинството е
като мене: знаятъ по
3—4 езика и при разговоръ съ чужденцит
се
чуд
тъ на интелегентността
ни. У нась н
ма неграмотни хора. Даже
за сл
пит
и
глухон
мит
имаме училища, гдето освенъ на четиво, учатъ ги на разни занаятия,
четиво и музика. България е с
щински
рай. У насъ не е, както у вась превъ 1921 год., когато 6
хте
приготвили английски знамена и очаквахте да дойдать и паднатъ у васъ
долари, като викахте: „Като о руфианосъ Константиносъ" (долу руфиана
Константиносъ). Въ това време войницит
дезертираха отъ частит
си, съединяваха се съ
бунтувницит
, пръскаха се по горит
и съ нетърпение чакаха да дойде чужденеца и взематъ пари. Забравиха и
потъпкаха свещената войнишка клетва, че ще пазятъ отечеството и
Василеата. У насъ такова н
що не може да се случи.
Българскиятъ войникъ храбро пада, почита дадената клетва и не позволява
на чужденеца да прист
пи
нито крачка въ земята ни. Нашия царь го почитаме и пазимъ като очит
си. Следъ Бога е Царьтъ, защото, споредъ насъ, Отечество и Царь е
н
що ц
ло
и неразд
лно. Сега у васъ е с
щото, както презъ 1921
год. Ето, въ съседния воененъ затворъ има повече отъ 300 души
войници—дезертиори, даже и офицери, които безъ срамъ гледатъ публиката,
и вм
сто да ги презирате, вие
ги почитате и обслужвате като герои. У насъ такива типове се презиратъ
даже и отъ близкит
имъ. Така изолирани,
безъ честь, ходятъ афоресани сами.
Та ендека (единадесетт
)
1. Ив, Василевъ Карапавловъ (Манастирлия), 2. Никола
Панайотовъ, 3. Иванъ (Еракли) Димитровъ, 4. Коста Матеевъ, 5. Никола
Кервмедчиевъ, б. Кузма Тодоровъ, 7. Ангелъ Найденовъ, 8. Ив. Гаджуровъ,
9. Рафаелъ Петровъ, 10. Курте Николовъ, 11. Коста Найденовъ (отъ
Гюмурджина) крупни търговци землевлад
лци,
а особенно Ив. Манастирлията, който подъ турското иго, въпр
ки
спънкит
на гърка Янаки Хаджи
Зоидисъ, съ помощьта на адвоката Тамфуръ Ефенди, съгради к
ща, въ която се пом
щаваше
училището и параклиса ни. За тоя му подвигъ българомразецътъ Зоидисъ не
му остана длъженъ. Когато дойдоха гърцит
той
го ограби и съсипа материално, като му взе почти всичкия имотъ: складъ
съ тютюнъ, дюкянъ съ колониалъ и пр. И това обаче не сломи духа му:
когато б
ше въ затвора въ гр.
Канеа, на островъ Критъ, купи н
колко топа американъ
(капоть) и го раздаде на интерниранит
българи, руси и сърби, които б
ха затворени съ насъ.
Даде имъ по една риза и едни гащи, ушити отъ Мария Александрова, тоже
затворница съ насъ. Освенъ това помагаше на беднит
съ
медикаменти и пари. На тая му благотворителность гърцит
му се чудъха и ме питаха, нима и у васъ е възможно да има хора съ
такива качества. За тая му добрина повече го измъчваха и презъ день-два
го назначаваха на нарядъ, само и само да го скубятъ по 40—50 драхми.
Преди да го изпратятъ на островъ Критъ, въ
Гюмурджина секретарьтъ на управителя Чолака взе отъ него 60 хиляди
драхми и го освободи, а следъ 4—5 деня биде наново затворенъ и
освободенъ срещу други 40 хиляди драхми откупъ. Следъ това б
ше
трети п
ть
затворенъ и изтезаванъ. — Секретарьтъ Чолака жив
еше
въ к
щата на Ив. Стаменовъ
Бакжрджиевъ. Седящиятъ на средата Рафаелъ Петровъ, макаръ че б
ше
жененъ за гъркиня, го разкарвали ту въ Aтинa, ту въ Гюмурджина, ту при
насъ на вс
к
де е билъ измъчванъ.
Срещу 100 хиляди драхми гърцит
, поср
дствомъ
жена му, издействувала му отпускъ, който прекаралъ въ Атина подъ
надзоръ. Следъ като изтекълъ отпускътъ му, повторно му го продължили,
за да си прегледа и уреди см
ткит
въ Гюмурджина. Щомъ като това става съ българинъ, жената на който е
чистокръвна гъркиня и съ влияние и авторитеть, вс
ки
лесно ще си представи, какво е ставало съ останалите беззащитни
българи. Почти всички българи, женени за гъркини е
били най-зверски
изтезавани, безъ да се взиматъ подъ внимание ходатайството на т
хнитъ
сродници, макаръ и влиятелни. И до день днешинъ не можахъ да узная
цельта на тая извънредно строга м
рка,
спрямо българит
, женени за гъркини. Въ
табията имаше едно развалено срутено пом
щение
отъ две стаи, та ср
щу откупъ отъ 2000
драхми фелфабелит
ни разрешиха да се
поправи на негови средства, за да жив
ятъ
Та ендека (единадесетьт
), така ги зов
ха
и викаха по списъка. По този и другъ начинъ се скубеха хондрокефалит
(дебелоглавит
) българи отъ нзтънченит
елени-гърци.
Следъ смъртьта на Рафаелъ Петровъ
въ Гюмурджина, надъ гроба му се постави великолепенъ паметникъ съ бюста
му. Обаче следъ н
кой и другъ день
паметникътъ б
омърсенъ и разрушенъ.
Това б
ше гавра, която въ никой
случай варварит
не извършватъ, както и
ние българит
никога не бихме го
направили. Това, презъ XX в
къ,
го извършиха гърцит
, които претендиратъ, че
е
най-културнит
въ
св
та когато въ с
щность е
най-гол
мит
варвари.