IX
Ако цариградската ни легация не б
ше
пост
пила така небрежно, дори
прест
пно, а своевременно би
изпратила по принадлежность книжата, които чуждиятъ дипломатъ й
представи, семейството ми н
маше да страда толкова.
Това се потвърждава отъ факта, че до 25 декември 1922 год. не е било
направено никакво разпореждане отъ страна на българското правителство
по поводъ молбата ми да се позволи поне на семейството ми да замине за
България, ако по н
кои съображения азъ
тръбва да б
да
задържанъ. И това обаче не сториха тия цивилизовани варвари. Вследствие
простуда съпругата ми насмалко щ
ше
преждевременно да се освободи отъ бременость, ако не 6
ше
бързата помощь на акушеръ-л
карь и акушерката. Въ с
щото време л
карьтъ
б
казалъ, че ако
съпругата ми не б
де
настанена въ хигиенична и топла квартира, смъртьта неминуемо ще
последва. При тия категорични изявления на л
каря
менъ ми не оставаше нищо друго, освенъ още на следната сутринь да се
явя предъ благородния филантропъ капитанъ le Baron Kantrm,
представители на Лигата на народит
,
който следъ като ме изслуша и констатира обстановката ни на полето,
изпрати на г. Collonel Terlon, представитель на Лигата на народит
въ Гюмюрджина, преписъ отъ заявлението ми, което б
хъ
изпратилъ до Председателя на Лигата на Народит
съ
приписъ до Министра на външнит
работи въ София.
Господинъ Collonel Terlon, следъ като получи
заявлението ми настоя предъ генералъ-губернатора за немедленото
настаняване въ квартирата ми. Това стана известно на 7 януарий 1923
год. Сутриньта 6
хъ повиканъ въ
градоначалството, гд
то ми казаха въ срокъ
отъ три деня да си нам
ря и се настаня въ друга
н
коя квартира, понеже
моята квартира вече била заета отъ агронома Кисаланджисъ. Ако не сторя
това, щ
ли да ме интерниратъ въ
малкия островъ Милосъ. Като имъ казахъ, че съмъ търселъ квартира, но не
можахъ да нам
ря, орговори ми се съ
единъ натъртенъ тонъ, свойственъ само на „културните" гърци: .Като е
така, защо си се оплаквалъ предъ чужденцит
само
да ни копрометирашъ. Огговорихъ имъ. че ако има н
що нев
рно
въ оплакванието ми, готовъ съмъ да отговарямъ предъ с
да; ако ли пъкъ съмъ въ
правото си, да ни се позволи да заминемъ за България. Т
обаче иронично ми отговориха: "Сега не може. защото е студено и ще
простинете. Почакайте до прол
ть." Най-после, следъ
като б
хъ отлъгванъ н
колко
п
ти, б
хъ
принуденъ на сила, съ стражарь, да се настаня въ българската махала
(предградието). Това б
ше желанието на всички
гърци: да не б
да въ
града и да не разполагамъ сь удобна и хигиенична квартира. Едва следъ
тридневно скитане властьта освободи една малка стая въ безстопанствена
българска к
ща, въ
която жив
еха 45 души б
жанци:
гърци, арменци и кавказци. Тая к
ща
б
пълна съ мърсотия. И
така, на 18 януарий 1923 год., при изобиленъ дъждъ се настанихъ въ тая
мръсна стая, а пок
щината
си оставихъ на двора, подъ стр
хата на единъ разваленъ
оборъ. По такъвъ начинъ и онова, което б
ше
останало запазено на полето, се окончателно повреди. Подъ стаята ми
лежеха повече отъ 20 кокошки на една гръкоманка отъ село
Туркъ-Балъкъ-кьой, дедеагачко, която жив
еше
съ братъ си въ конкубинатъ и наедно работеха хасъри. При всичкит
ми молби да ги прем
стятъ т
само ме дразнеха и предизвикваха. Прав
ха си
удоволствие хората. Властьта не обърна никакво внимание. Интересното е
и това, че управительтъ, като съседъ, вс
ки
день минаваше край насъ по 3—4 п
ти
и не само че не се заинтересува за с
дбата ни, но даже
изпитваше удоволствие, като ме гледаше, че се боря съ в
търа
и даже, за да не проникватъ въ в
трешностьта
на колибата ни. Следъ като се получи заповъдь да б
да нестаненъ въ к
щата си. той гледаше да
се не ср
ща съ мене, та
забикаляше отъ горната страна. Сега, гаче ли б
ше
съзналъ позора си, за гдето не позволи да влеза въ к
щата си, та вече не
искаше да се наслаждава отъ нещастието ни. Така, престояхъ се
семейството си отъ 8 октомврий 1922 г. до 18 януарий 1923 год. на
открито поле въ колибата, която б
хъ
стькмилъ отъ мебелитъ си. Ц
ли три месеца при най-гол
мъ
студъ, дъждъ и сн
гъ б
хме
изложени на суровия, студенъ и остъръ дедеагачки в
търъ
Тая колиба, както казахъ и по-горе б
хъ
стъкмилъ самъ на открито поле срещу к
щата ми и до к
щата стена до управителя
Маркопулосъ. Въ колибата, която покрихъ съ една отъ стайнит
мушами, б
хъ поставилъ само два
кревата. Всичката ми пок
щина
б
ше вънъ, около колибата,
изложена на постоянно ограбване отъ страна на б
жанцит
,
които непрек
снато
приидваха оть Мала-Азия и одринско. Нощно време слушахме, какъ се
задига пок
щината
ни, но несм
ехме да излеземъ и я
защитимъ, защото б
ни страхъ да не ни
убиятъ. Презъ това време за нам
ренъ убитъ българинъ
нищо не се предприемаше. Само съ една носилка го погребваха като куче,
или го предаваха на ближнит
му, ако имаше такива.
Властьта не си хаб
ше книгата и мастилото
за насъ, които б
хме поставени вънъ отъ
законит
. Даже при арестуване и
интерниране не се прав
ше никакво дознание или
пров
рка, а се задоволяваха
само съ едно препроводително писмо.
На връхъ Тодоровъ-день съпругата ми се освободи отъ бременность и
провидението ни надари съ отроче, което нарекохме Тодорчо, но гьрцит
не ме оставиха да му се порадвамъ. Споредъ гръцкит
схващания, ний варварит
не бивало да се
радваме, и тамъ, гдето забележатъ радость или веселба, веднага ще
пречинятъ н
какво нещастие, както
стана и съ мене. Още на другия день, рано сутриньта, нед
ленъ
день, б
хъ хванатъ на двора, обл
ченъ
въ работнит
си дрехи, и безъ да ме
оставятъ да се обадя поне на жена си, която, като лехуса, лежеше
самичка на леглото си съ три малол
тни д
ца:
Николай, на 6 години, Корнелия — на 5 години и новороденото. Веднага ме
затвориха заедно съ още 11 души българи, първенци отъ българската
махала на града. Въ затвора останахъ ц
ли 12
дни, безъ да б
да
разпитанъ поне про форма. Вс
ки день се мол
хъ
да ми позволятъ съ стража да отида до писалището си, за да си прибера н
кои
ценни книжа, но не ми позволиха. Не позволиха да стори това и жена ми,
следъ като се привдигна отъ леглото си.
Ние въ отечеството си
позволяваме на разни чужденци-нахалници да се ширятъ повече отъ дома
си, а следъ време започватъ дори да ни се налагатъ. Време е вече, щото
всички съзнателни българи, по национални съображения, да . отпочнемъ
повс
м
стенъ
бойкотъ на тия чужденци — нахалници, както правятъ евреит
и арменцит
у насъ и да вземемъ
примеръ отъ съседитъ ни — ром
ни,
сърби, гърци, и турци. Нали и ние сме балканска държава? Защо да
правимъ изключение? Каква полза, че въ много други отношения стоимъ
по-високо отъ н
кои наши съседи, и че
великит
сили понякога ни
възхвалявали, както хвалили децата, когато искатъ да ги използватъ въ н
що.
Като признаватъ тия ни предимства, защо ни толкова унижиха и
продължаватъ да ни унижаватъ при вс
ки
удобенъ случай. За
да б
демъ
уважавани, тр
бва да не купуваме нищо
отъ чуждснецъ, ако с
щия предметъ го има у
нашъ сънародникъ търговецъ. По такъвъ начинъ такива
чужденци—нахалници
ще престанатъ да се ширятъ и гоятъ на нашъ гърбъ, а ще си отидагъ, отъ к
дето е
дошли Само по тоя
благороденъ начинъ ще се освободимъ отъ тия пиявици.
Нашит
ергени да не се лакомятъ за
гръцки прикри, та да се женятъ за моми или вдовици гъркини, макаръ и
българо-поданици. С
що и
нашит
хубави и пълни съ
национално съзнание моми въ никой случай да се не ом
жватъ за гръкъ, макаръ пр
корътъ
му да окончава о-въ; защото живущит
въ
Гърция т
хни сродници неусетно ще
ги подведатъ да станатъ отъ патриотки — гробокопателки на отечеството
си България. Дългъ
се налага на всички ни да не купуваме отъ
гъркъ нищо, макаръ и за стотинка. Пров
рете
всички гърци, дошли въ България като последни голтаци, и н
ма
да нам
рит
между т
хъ нито единъ беднякъ, а
всички е
отъ
насъ по добре наситени и обл
чени, носятъ се къмъ
насъ предизвикателно, ние за т
хна см
тка
огол
ваме. Въ Гърция съ ушит
си чухъ да говорятъ: „Хайде да отидемъ въ България: тамъ има много
работа и много пари печелятъ. За Сърбия и Ром
ния и дума не става,
гаче ли не с
ществуватъ.
Други пъкъ казаха: „Зашо не отидешъ въ България да се оженишъ и да
вземешъ много левове." на което н
що
подсещаниятъ отговаряше: „Ако има тамъ гъркини, ще отида." Въ Хану
трима войника чакаха да б
датъ
уволнени, та да дойдатъ въ България, За гърцит
България е ц
ла Калифорния. Вс
ки
се стреми да дойде у насъ, лесно и бърже да забогатее, та следъ това
повече да ни ругае. Повече доказателства е
излишни.