XII
        Гърцит, когато купуватъ какъвто и да е предметъ оть селянит турци или българи, въпрки уговорената цена, при изплащане все ще отбиятъ по 5—6 драхми. Ако продавачътъ българинъ се осмли да се оплаче на полицията, последнята, следъ като го изпсува „ала грека," изпраща го съ думит: „Ако не си доволенъ отъ тая цена „сто диаволо, палио вулгаре! (По дявола, българино парцалко!) Това не е работа на полицията, а на сда."
        Въ ц
лия Дедеагачки край голямо и мало трепере отъ поручика Куцо Георги, който е сщииски звръ въ човшки образъ. Той третира бедното българско население по-долу и отъ добитъка и се отнася съ него така, както не се отнасятъ дори и съ африканскит диви племена. Тоя човъкъ звръ постоянно обикаля селата съ многобройната си свита да търси комити. Въ свитата му влизаше и българинътъ Илия Андреевъ отъ с. Куманица, драмско, който минаваше за гръкъ, не говореше никакъ на български и въ обноскит си бше по свирепь и отъ самит гърци. Тоя типъ сега, като бжанецъ, се е заселилъ въ Ортакьойска околия, кдето минава за единъ отъ най-голмит патриоти. На такива екземпляри властьта трбва да тури рка и да имъ даде заслуженото. Другъ единъ такъвъ екземпляръ усп да се настани за секретарь бирникъ въ едно хасковско село. Сщиягь по-рано е билъ секретарь-бирникъ въ с. Домузъ-дере, а презъ гръцкия режимъ е билъ даже и кметъ въ сщото село и като такъвъ далъ неверни донесения, за че съмъ билъ опасенъ за гърцит. Такива екземпляри трбва да се изолиратъ отъ всички ни, а властьта да упражнява най-голмъ надзоръ върху тхъ. Никакво снисхождение не бива да имъ се прави, ако искаме да запазимъ нашата националность. Поменатиятъ по-горе Куцо Георги, когато обикаля селата, винаги си въобразява, че около него се движатъ все български комити, та кого где стигне и срещне, било на нивата или въ селото, бие най-немилостиво не само съ волска жила, но и съ дебела дренова пръчка. Боятъ продължава, до като на нещасения българинъ счупятъ нкое ребро, кракъ или рка. Следъ това смазаниятъ отъ бой затварятъ въ нкоя изба, безъ да му се дава помощь или храна, до гдето стои въ селото. (Такива нещастници има съ дюзини). Следъ тази операция офицерътъ сда и се весели съ мастика; гощаватъ го съ баници и кокошки, защото птли не иска да яде и се наслаждава съ нкоя невста или мома, близка на нкой нещастникъ затворникъ, попадналъ случайно въ рцеть му, като увещава прислужницит си моми или невести, че затворениятъ имъ близъкъ нма да бжде битъ или интерениранъ, ако изпълнягъ желанието му. Тоя дерибей иска да му прислужватъ само млади невсти, понеже старит жени не могли да свикнатъ на гръцкит изтънчени обноски, защото били груби и само го нервирали,
        Една нощь презъ м. януарий 1923 год. секретарь-бирникътъ на с. Ени-кьой, каваклиецъ, чрезъ глашатая предложилъ на жителя отъ сщото село Табаковъ, почтенъ търговецъ, да се яви предъ офицера, който ималъ сведения, че дъщеря му била сгодена за българинъ, който се намиралъ въ България. За да се опрости това престпление, годеницата трбвало да прекара нкоя и друга нощь съ офицера. Табаковъ, като узнава това, веднага заминалъ съ семеството си въ Деде-Агачъ при баджанака си. На сутриньта Табаковъ дойде при мене да му направя оплаквание до управителя. който веднага уволни секретарь-бирника, но той въпреки уволнението продължаваше да заема длъжностьта си. Табаковъ, обаче, за гдето се осмлилъ да се оплаква, заедно съ няколко души българи, 6 интерниранъ въ единъ островъ, а семейството му въ другъ. Че уволнението на секретарь бирника бше само единъ фокусъ, показва обстоятелството, че чакь до интернирането ми той продължаваше да изпълнява длъжностьта си. Ето какъ се пазятъ свободата и честьта на меншенствата въ западна Тракия подъ гръцкия режимъ.


назад  нагоре  напред