XII
Гърцит
, когато купуватъ
какъвто и да е предметъ оть селянит
турци или българи, въпр
ки уговорената цена, при
изплащане все ще отбиятъ по 5—6 драхми. Ако продавачътъ българинъ се осм
ли
да се оплаче на полицията, последнята, следъ като го изпсува „ала
грека," изпраща го съ думит
: „Ако не си доволенъ
отъ тая цена „сто диаволо, палио вулгаре! (По дявола, българино
парцалко!) Това не е работа на полицията, а на с
да."
Въ ц
лия
Дедеагачки край голямо и мало трепере отъ поручика Куцо Георги, който е
с
щииски зв
ръ
въ чов
шки образъ. Той третира
бедното българско население по-долу и отъ добитъка и се отнася съ него
така, както не се отнасятъ дори и съ африканскит
диви
племена. Тоя човъкъ зв
ръ постоянно обикаля
селата съ многобройната си свита да търси комити. Въ свитата му влизаше
и българинътъ Илия
Андреевъ отъ с. Куманица, драмско, който минаваше за гръкъ, не говореше
никакъ на български и въ обноскит
си б
ше по свирепь и отъ
самит
гърци. Тоя типъ сега,
като б
жанецъ, се е заселилъ
въ Ортакьойска околия, к
дето минава за единъ
отъ най-гол
мит
патриоти. На
такива екземпляри властьта тр
бва да тури р
ка и да имъ даде
заслуженото. Другъ единъ такъвъ екземпляръ усп
да
се настани за секретарь бирникъ въ едно хасковско село. С
щиягь по-рано е билъ
секретарь-бирникъ въ с. Домузъ-дере, а презъ гръцкия режимъ е билъ даже
и кметъ въ с
щото
село и като такъвъ далъ неверни донесения, за че съмъ билъ опасенъ за
гърцит
. Такива екземпляри тр
бва
да се изолиратъ отъ всички ни, а властьта да упражнява най-гол
мъ
надзоръ върху т
хъ. Никакво снисхождение
не бива да имъ се прави, ако искаме да запазимъ нашата националность.
Поменатиятъ по-горе Куцо Георги, когато обикаля селата, винаги си
въобразява, че около него се движатъ все български комити, та кого где
стигне и срещне, било на нивата или въ селото, бие най-немилостиво не
само съ волска жила, но и съ дебела дренова пръчка. Боятъ продължава,
до като на нещасения българинъ счупятъ н
кое
ребро, кракъ или р
ка.
Следъ това смазаниятъ отъ бой затварятъ въ н
коя
изба, безъ да му се дава помощь или храна, до гдето стои въ селото.
(Такива нещастници има съ дюзини). Следъ тази операция офицерътъ с
да
и се весели съ мастика; гощаватъ го съ баници и кокошки, защото п
тли
не иска да яде и се наслаждава съ н
коя
нев
ста или мома, близка на н
кой
нещастникъ затворникъ, попадналъ случайно въ р
цеть му, като увещава
прислужницит
си моми или невести, че
затворениятъ имъ близъкъ н
ма да бжде битъ или
интерениранъ, ако изпълнягъ желанието му. Тоя дерибей иска да му
прислужватъ само млади нев
сти, понеже старит
жени не могли да свикнатъ на гръцкит
изтънчени обноски, защото били груби и само го нервирали,
Една нощь презъ м. януарий 1923 год.
секретарь-бирникътъ на с. Ени-кьой, каваклиецъ, чрезъ глашатая
предложилъ на жителя отъ с
щото
село Табаковъ, почтенъ търговецъ, да се яви предъ офицера, който ималъ
сведения, че дъщеря му била сгодена за българинъ, който се намиралъ въ
България. За да се опрости това прест
пление, годеницата тр
бвало
да прекара н
коя и друга нощь съ
офицера. Табаковъ, като узнава това, веднага заминалъ съ семеството си
въ Деде-Агачъ при баджанака си. На сутриньта Табаковъ дойде при мене да
му направя оплаквание до управителя. който веднага уволни
секретарь-бирника, но той въпреки уволнението продължаваше да заема
длъжностьта си. Табаковъ, обаче, за гдето се осм
лилъ
да се оплаква, заедно съ няколко души българи, 6
интерниранъ въ единъ островъ, а семейството му въ другъ. Че уволнението
на секретарь бирника б
ше само единъ фокусъ,
показва обстоятелството, че чакь до интернирането ми той продължаваше
да изпълнява длъжностьта си. Ето какъ се пазятъ свободата и честьта на
меншенствата въ западна Тракия подъ гръцкия режимъ.