XII
На 3 априлъ 1923 год. екстернираха
жена ми за България съ две малки деца, едното на 5, а другото на 7
години и съ пеленаче на гърди, безъ да й позволятъ да вземе н
що отъ вещит
и мебелит
си, освенъ по една завивка (обща м
рка за интерниранит
и екстернирани българи отъ Западна
Тракия). С
що не можа да вземе и най необходимите н
ща отъ кантората ми, която остана на
произвола.
Отъ Деде Агачъ, съ товаренъ тренъ и
въ най мръсенъ вагонъ, съпругата ми е п
тувала ц
ли 7 денонощия до Пловдивъ. На вс
ка гара е тр
бвало да слиза отъ вагона и да тича при
машиниста да изпросва по малко топла вода, съ която изпирала пеленит
на детето. Най-после, следъ дълги м
ки и страдания и съ простинали деца,
пристигнала въ Пловдивъ на 10 априлъ. Тукъ, за гол
мо нейно очудване, не й позволили да вл
зе веднага въ собствената си к
ща, въ която била настанена н
каква си гръкиня. Требвало да минатъ н
колко дни, докато й се позволи да заеме
само една стая отъ собствената си к
ща. Прест
пна българска хуманность! Въ с
щото време въ Гърция нашит
сънародници б
ха изхвърляни като дрипи отъ к
щит
имъ, безъ да мислятъ много за тяхното
положение, а ние тукъ ги галимъ като храненици. Съ тия си пост
пки ние правимъ гол
мо престъпление — убиваме националния ни
духъ, който и безъ това е много отпадналъ, вследствие многото неправди
и беззакония спрямо всичко българско. По е хубаво въ такива случаи да
вземемъ прим
ръ отъ съседит
ни.
Жена
ми съ дете и 2 малки деца.
Щомъ узнахъ въ Ханя за тия
произволи, веднага още на 19 априлъ с. г. подадохъ заявление до Г-на
управляющия Атинската ни царска легация, съ което протестирахъ и искахъ
да бжда обезщетенъ за претърпените отъ мене вреди и загуби, но и днесь
още не зная какви м
рки е взела въпросната легация и какво
мисли по случая почитаемото министерство. Отъ пресата узнахъ, че
атинскиятъ ни дипломатически представитель искалъ на вс
ка цена да зажив
емъ съ гърцит
добъръ съседски животъ. Преди това обаче
тр
бва да се удовлетворятъ всички искания на
ограбенит
и ощетени български поданици, единъ отъ
които съмъ и азъ съ семейството си и то не само за материалните ни и
морални загуби, но и за душевнит
ни терзания, та чакъ следъ това да се
заговори за добри съседски отношения.