XII
На 3 априлъ 1923 год. екстернираха
жена ми за България съ две малки деца, едното на 5, а другото на 7
години и съ пеленаче на гърди, безъ да й позволятъ да вземе нщо отъ вещит и мебелит си, освенъ по една завивка (обща мрка за интерниранит и екстернирани българи отъ Западна
Тракия). Сщо не можа да вземе и най необходимите нща отъ кантората ми, която остана на
произвола.
Отъ Деде Агачъ, съ товаренъ тренъ и
въ най мръсенъ вагонъ, съпругата ми е птувала цли 7 денонощия до Пловдивъ. На вска гара е трбвало да слиза отъ вагона и да тича при
машиниста да изпросва по малко топла вода, съ която изпирала пеленит на детето. Най-после, следъ дълги мки и страдания и съ простинали деца,
пристигнала въ Пловдивъ на 10 априлъ. Тукъ, за голмо нейно очудване, не й позволили да влзе веднага въ собствената си кща, въ която била настанена нкаква си гръкиня. Требвало да минатъ нколко дни, докато й се позволи да заеме
само една стая отъ собствената си кща. Престпна българска хуманность! Въ сщото време въ Гърция нашит сънародници бха изхвърляни като дрипи отъ кщит имъ, безъ да мислятъ много за тяхното
положение, а ние тукъ ги галимъ като храненици. Съ тия си постпки ние правимъ голмо престъпление — убиваме националния ни
духъ, който и безъ това е много отпадналъ, вследствие многото неправди
и беззакония спрямо всичко българско. По е хубаво въ такива случаи да
вземемъ примръ отъ съседит ни.
Жена
ми съ дете и 2 малки деца.
Щомъ узнахъ въ Ханя за тия
произволи, веднага още на 19 априлъ с. г. подадохъ заявление до Г-на
управляющия Атинската ни царска легация, съ което протестирахъ и искахъ
да бжда обезщетенъ за претърпените отъ мене вреди и загуби, но и днесь
още не зная какви мрки е взела въпросната легация и какво
мисли по случая почитаемото министерство. Отъ пресата узнахъ, че
атинскиятъ ни дипломатически представитель искалъ на вска цена да заживемъ съ гърцит добъръ съседски животъ. Преди това обаче
трбва да се удовлетворятъ всички искания на
ограбенит и ощетени български поданици, единъ отъ
които съмъ и азъ съ семейството си и то не само за материалните ни и
морални загуби, но и за душевнит ни терзания, та чакъ следъ това да се
заговори за добри съседски отношения.