III
        Въ околностьта на Деде Агачъ, може да се каже, не остана паламидово, бадемово или черничево дърво: всичките 6ха най-безразборно изсчени, едни отъ самит гръцки бжанци, които изгориха и много лозя, безъ да имъ направи нкой поне за очи нкоя бележка, понеже тия лозя бха български; останалит бха изкоренени отъ една американска мисия на Червения Кръсть, която отъ тия дървета приготовляваше дървени въглища, които продаваше на населението съ намалени цени. По молбата на нкои българи отъ Деде-Агачъ и околнит села, притежатели на тия благородни дръвчета, които имъ даваха поминъка, а на държавата даваха добъръ приходъ, явихъ се предъ началника на поменатата мисия и го помолихъ да спре по-нататъшното изсичане на дърветата; настояхъ сщо да назначи комисия, която да опредли загубит. Той ми каза, че изсичането ставало съ позволение на Деде-Агачкия управитель, който му казалъ, че всички дървета въ тая мстность били държавни. Види се, управителтъ е пропусналъ да каже, че чакъ до българската граница нма частни дървета, а, ако се отсичали нкде частни дръвчета, заплащани били по нормата, по нколко лепти за оката, понеже за тая цель държавата била отпуснала няколко милиона драхми. Като го попитахъ, какъ ще се опредли тежестьта на изсченит вече дървета, той ми каза, че по този въпросъ не може да ми каже нищо повече и ме изпрати при управителя, който освенъ че не ми позволи да се яеа при него. но не прие и заявлението ми, което бхъ приготвилъ. Тогава управитель бше Маркопулосъ, съ когото 6хме въ обтегнати отношения.
        Помощникъ градоначалникътъ Жисисъ бше сщински звръ въ човшки образъ. Тежко и горко на тоя българинъ или турчинъ, който попаднеше въ рцетъ, му, защото предъ вско разследване, разследваниятъ биваше смазванъ отъ бой съ волска жила. Вследствие многобройнит писмени оплаквания, направени отъ мене на клиентит ми българи и турци, той б премстенъ въ Митилинъ и замненъ съ Панайотисъ Варухакисъ отъ Атина, малко по-умренъ Ипоменисъ Варукакисъ, ипомирархъ отъ паспортното отдление, е билъ осденъ отъ гръцкото правителство, за гдето обезчестилъ една българка отъ с. Дервентъ (Дедеагачко). Следъ туй тая нещастница българка е била задържана въ гората около единь месецъ отъ група офицери, до като наситятъ скотскит си страсти, День не е минавалъ да нма насилия и обезчестявания и, за да прикриятъ престъплението си, гърцит задържали подъ стража самата жертва и я разкарвали насам нататъкъ, за да не й дадатъ възможность да се успокои и оплача. Медицинскит засвидетелствувания по тоя случай не давали резултати, защото жертвата се подлагала на освидетелствуване следъ изминаване на доста време отъ деня на престъплението.
      Георгиосъ Ластиасъ Лохагосъ (капитанъ) отъ комендантството въ Каяджикъ — акъ бунаръ, квартирувалъ въ една мелница. Когато птници отъ селата Голм и Малъкъ Дервентъ отивали за гр. Софлу, той ги нападалъ, вързвалъ мжетъ и старит жени, а младит жени и момит завеждалъ въ воденицата, кладете се отдавали на оргии, заедно съ други офицери. Той не оставалъ на мира и гъркинит. Помежду си казвали: „Хайде да излземъ на ловъ за зайци!" Въ тая компания билъ и Тагматархсъ (майоръ) и Папа Икономосъ, сега въ аверовата лудница, полудлъ, защото не можалъ да понесе позора при разследването, което е било направено по поводъ оплакването на две гъркини. Обувалъ единь ботушъ и единъ чепинъ и викалъ: „Ерхонде и вулгари. Натусъ бе педиа (Идатъ българитъ! Ето ги момчета!) Оствилъ млада жена съ дребни деца.
Въ Критъ, при наближаване на времето за проврка команда отъ Гарнисти обикаляла града (крепостьта) и улицит и пела: „Ме тетионъ Костадино, ме тетионъ Василя. та паруметинъ боли кетинъ Агия София! О Мегале Василя! та стилометонъ турко Стинъ кокипи миля! О генеа Василя! (Съ такъвъ Костадииъ и съ такъвъ царь ще вземемъ Цариградъ и Св. София. О, велики царь! ще пропилъе турчина въ червената ябьлка! О, герою царь!). Това се върши изъ цла Гърция. Следъ погрома запретиха да се пе тая псень. Презъ време на азиатската война Критъ е билъ наводненъ съ гръцки дезертьори. За преследването имъ били изпратени внушителни войнишки команди, които обаче останали безсилни, защото много войници отъ тия команди минавали на страната на преследваните дезертьори. Въ последствие правителството се видяло безсилно и оставило дезертьорите свободно да се ширятъ изъ селата. Т се считаха за патриоти и викаха: „На зиси о патерасъ масъ! или Кумбаросъ масъ, Елефтеросъ Венизелосъ"! (Да живе бащата ни или кръстника ни Елефтеросъ Венизелосъ!). Пленникъ гръкъ, освободенъ отъ Ангора ми е разправялъ: „Какви неверници — кучета е тия турци! Следъ погрома ни при рката Сакария, гдето плениха армията ни заедно съ главнокомандующия и цлия ни щабъ, накараха ни обезоржени да дефилираме предъ Кемалъ паша, а музиката презъ това време свирше: „Ме тетионъ Костадино, ме тетионъ Василя, та парументинъ боли кетинъ Агия София! О мегали Василя! та стилометонъ турку стинъ кокини миля. О Генеи Василя" Гърцит е страхопъзльовци, подли и алкохолици, а по кръчми и мегдани се хвалятъ съ геройскит си подвизи. Хвалбит имъ е прошарени съ безподобни лъжи.
        За доказателство на твърдението си, че по това време всички българи отъ гръцка Тракия 6ха поставени вънъ отъ законит, ще приведе и следнит факти: Градскиятъ общински лкарь въ Деде-Агачъ, нкой си Долмасъ е патентованъ алкохоликъ, заспивалъ по кръчмит, а нуждающит се требвало да чакатъ, до като се наспи и изтрезве. На Д-ръ Лефакисъ, гинеколога, отъ дълги гоДини съвършено слпъ, б му позволено да упражнява професията си. Сщиятъ е притежатель на добре уредена аптека, управлявана отъ аптекаря Панайотъ. Единъ день случайно 6хъ въ аптеката му, кдето го чакаха трима българи, двама отъ махалата, а третия отъ с. Дамито, да имъ даде рецепти за прегледанит отъ него болни, та да си купятъ црове. До като се разговаряхъ съ намиращия се въ аптеката д-ръ Катраванисъ, пристига и д-ръ Лефакисъ. Сега имахъ случая да видя следното невиждано чудо: Докторътъ 6 воденъ подъ рка отъ едно дете, не по-възрастно отъ 11—12 години. Д-ръ Лефакисъ е най-голмия българомразецъ въ тоя край. Съ насъ говори по турски, когато всички останали говорятъ на български. Въпрки това много обича парит и продуктит ни. Често освенъ таксата взема и разни продукти, като казва на болния: „Научихъ се, че имате хубаво масло, сирене и т. н." Независимо отъ това колегит му го почитатъ. Като пристигна въ аптеката, аптекартъ му каза, че го чакатъ, а той помоли д-ръ Катраванисъ да напише рецептит, преди което го запита: „Иванъ ти ли си?" Следъ това на всички чакащи даде наставления за употрба на лкарствата. Въ отстствието на лкарь, рецептит пише самиятъ аптекарь. На другия день попитахъ аптекаря, не става ли понякога грешка въ смисъль лкарствата на Ивана да се дадатъ на Стояна или пъкъ обратно, на което той най-уврено ми отговори: „Никой пть: докторътъ помни много добре и за дълго време". Тоя докторъ и до сега се шири и дава помошь на нуждающит се.
        Така 6хме поставени българит подъ гръцкия режимъ. Не врвали, щото Великит сили, наши покровителки и доброжелатели, да не знаятъ подобни факти, но за насъ т не си развалятъ спокойствието, толкозъ повече че и официалната ни власть не се тревожи, нито пъкъ намира за нуждно поне въ най-мека форма да протестира, да не би да се разсърдятъ паликаретата.
назад  нагоре  напред