III
Въ околностьта на Деде Агачъ, може да се каже, не
остана паламидово, бадемово или черничево дърво: всичките 6
ха
най-безразборно изс
чени, едни отъ самит
гръцки б
жанци, които изгориха и
много лозя, безъ да имъ направи н
кой
поне за очи н
коя бележка,
понеже тия лозя б
ха български; останалит
б
ха изкоренени отъ една
американска мисия на Червения Кръсть, която отъ тия дървета
приготовляваше дървени въглища, които продаваше на населението съ
намалени цени. По молбата на н
кои българи отъ
Деде-Агачъ и околнит
села, притежатели на
тия благородни дръвчета, които имъ даваха поминъка, а на държавата
даваха добъръ приходъ, явихъ се предъ началника на поменатата мисия и
го помолихъ да спре по-нататъшното изсичане на дърветата; настояхъ с
що да назначи комисия,
която да опред
ли загубит
.
Той ми каза, че изсичането ставало съ позволение на Деде-Агачкия
управитель, който му казалъ, че всички дървета въ тая м
стность
били държавни. Види се, управител
тъ е
пропусналъ да каже, че чакъ до българската граница н
ма
частни дървета, а, ако се отсичали н
к
де частни дръвчета,
заплащани били по нормата, по н
колко лепти за оката,
понеже за тая цель държавата била отпуснала няколко милиона драхми.
Като го попитахъ, какъ ще се опред
ли
тежестьта на изс
ченит
вече дървета, той ми каза, че по този въпросъ не може да ми каже нищо
повече и ме изпрати при управителя, който освенъ че не ми позволи да се
яеа при него. но не прие и заявлението ми, което б
хъ
приготвилъ. Тогава управитель б
ше Маркопулосъ, съ
когото 6
хме въ обтегнати
отношения.
Помощникъ градоначалникътъ
Жисисъ б
ше с
щински зв
ръ
въ чов
шки образъ. Тежко и
горко на тоя българинъ или турчинъ, който попаднеше въ р
цетъ, му, защото предъ вс
ко
разследване, разследваниятъ биваше смазванъ отъ бой съ волска жила.
Вследствие многобройнит
писмени оплаквания,
направени отъ мене на клиентит
ми българи и турци, той
б
прем
стенъ
въ Митилинъ и зам
ненъ съ Панайотисъ
Варухакисъ отъ Атина, малко по-ум
ренъ
Ипоменисъ Варукакисъ, ипомирархъ отъ паспортното отд
ление,
е билъ ос
денъ
отъ гръцкото правителство, за гдето обезчестилъ една българка отъ с.
Дервентъ (Дедеагачко). Следъ туй тая нещастница българка е
била задържана въ гората около единь месецъ отъ група офицери, до като
наситятъ скотскит
си страсти, День не е
минавалъ да н
ма насилия и
обезчестявания и, за да прикриятъ престъплението си, гърцит
задържали подъ стража самата жертва и я разкарвали насам нататъкъ, за
да не й дадатъ възможность да се успокои и оплача. Медицинскит
засвидетелствувания по тоя случай не давали резултати, защото жертвата
се подлагала на освидетелствуване следъ изминаване на доста време отъ
деня на престъплението.
Георгиосъ Ластиасъ Лохагосъ (капитанъ) отъ комендантството въ Каяджикъ
— акъ бунаръ, квартирувалъ въ една мелница. Когато п
тници отъ селата Гол
м
и Малъкъ Дервентъ отивали за гр. Софлу, той ги нападалъ, вързвалъ м
жетъ и старит
жени, а младит
жени и момит
завеждалъ въ воденицата, кладете се отдавали на оргии, заедно съ други
офицери. Той не оставалъ на мира и гъркинит
.
Помежду си казвали: „Хайде да изл
земъ
на ловъ за зайци!" Въ тая компания билъ и Тагматархсъ (майоръ) и Папа
Икономосъ, сега въ аверовата лудница, полуд
лъ,
защото не можалъ да понесе позора при разследването, което е било
направено по поводъ оплакването на две гъркини. Обувалъ единь ботушъ и
единъ чепинъ и викалъ: „Ерхонде и вулгари. Натусъ бе педиа (Идатъ
българитъ! Ето ги момчета!) Оствилъ млада жена съ дребни деца.
Въ Критъ, при наближаване на времето за пров
рка
команда отъ Гарнисти обикаляла града (крепостьта) и улицит
и п
ела: „Ме тетионъ
Костадино, ме тетионъ Василя. та паруметинъ боли кетинъ Агия София! О
Мегале Василя! та стилометонъ турко Стинъ кокипи миля! О генеа Василя!
(Съ такъвъ Костадииъ и съ такъвъ царь ще вземемъ Цариградъ и Св. София.
О, велики царь! ще пропилъе турчина въ червената ябьлка! О, герою
царь!). Това се върши изъ ц
ла Гърция. Следъ погрома
запретиха да се п
е тая п
сень.
Презъ време на азиатската война Критъ е билъ наводненъ съ гръцки
дезертьори. За преследването имъ били изпратени внушителни войнишки
команди, които обаче останали безсилни, защото много войници отъ тия
команди минавали на страната на преследваните дезертьори. Въ
последствие правителството се видяло безсилно и оставило дезертьорите
свободно да се ширятъ изъ селата. Т
се
считаха за патриоти и викаха: „На зиси о патерасъ масъ! или Кумбаросъ
масъ, Елефтеросъ Венизелосъ"! (Да жив
е
бащата ни или кръстника ни Елефтеросъ Венизелосъ!). Пленникъ гръкъ,
освободенъ отъ Ангора ми е разправялъ: „Какви неверници — кучета е
тия турци! Следъ
погрома ни при р
ката Сакария, гдето
плениха армията ни заедно съ главнокомандующия и ц
лия
ни щабъ, накараха ни обезор
жени
да дефилираме предъ Кемалъ паша, а музиката презъ това време свир
ше:
„Ме тетионъ Костадино, ме тетионъ Василя, та парументинъ боли кетинъ
Агия София! О мегали Василя! та стилометонъ турку стинъ кокини миля. О
Генеи Василя" Гърцит
е
страхопъзльовци, подли
и алкохолици, а по кръчми и мегдани се хвалятъ съ геройскит
си подвизи. Хвалбит
имъ е
прошарени съ безподобни
лъжи.
За доказателство на твърдението
си, че по това време всички българи отъ гръцка Тракия 6
ха
поставени вънъ отъ законит
, ще приведе и следнит
факти: Градскиятъ общински л
карь въ Деде-Агачъ, н
кой
си Долмасъ е патентованъ алкохоликъ, заспивалъ по кръчмит
,
а нуждающит
се требвало да чакатъ,
до като се наспи и изтрезв
е. На Д-ръ Лефакисъ,
гинеколога, отъ дълги гоДини съвършено сл
пъ, б
му позволено да упражнява професията си. С
щиятъ е притежатель на
добре уредена аптека, управлявана отъ аптекаря Панайотъ. Единъ день
случайно 6
хъ въ аптеката му, к
дето го чакаха трима
българи, двама отъ махалата, а третия отъ с. Дамито, да имъ даде
рецепти за прегледанит
отъ него болни, та да
си купятъ ц
рове. До като се
разговаряхъ съ намиращия се въ аптеката д-ръ Катраванисъ, пристига и
д-ръ Лефакисъ. Сега имахъ случая да видя следното невиждано чудо:
Докторътъ 6
воденъ подъ р
ка отъ едно дете, не
по-възрастно отъ 11—12 години. Д-ръ Лефакисъ е най-гол
мия
българомразецъ въ тоя край. Съ насъ говори по турски, когато всички
останали говорятъ на български. Въпр
ки
това много обича парит
и продуктит
ни. Често освенъ таксата взема и разни продукти, като казва на болния:
„Научихъ се, че имате хубаво масло, сирене и т. н." Независимо отъ това
колегит
му го почитатъ. Като
пристигна въ аптеката, аптекар
тъ му каза, че го
чакатъ, а той помоли д-ръ Катраванисъ да напише рецептит
,
преди което го запита: „Иванъ ти ли си?" Следъ това на всички чакащи
даде наставления за употр
ба на л
карствата.
Въ отс
тствието
на л
карь, рецептит
пише самиятъ аптекарь. На другия день попитахъ аптекаря, не става ли
понякога грешка въ смисъль л
карствата на Ивана да се
дадатъ на Стояна или пъкъ обратно, на което той най-ув
рено
ми отговори: „Никой п
ть:
докторътъ помни много добре и за дълго време". Тоя докторъ и до сега се
шири и дава помошь на нуждающит
се.
Така 6
хме
поставени българит
подъ гръцкия режимъ. Не
в
рвали, щото Великит
сили, наши покровителки и доброжелатели, да не знаятъ подобни факти, но
за насъ т
не си развалятъ
спокойствието, толкозъ повече че и официалната ни власть не се тревожи,
нито пъкъ намира за нуждно поне въ най-мека форма да протестира, да не
би да се разсърдятъ паликаретата.