II

        Както казахъ и по-горе помежду ни имаше такива българи, които съ постпкит си позориха името „българинъ" но въпреки умилкването имъ около гърцит, последнит ги третираха наравно съ насъ. Най-много ни напакостиха въ Хачя, когато бше дошълъ представителя на Лигата на Народит Г-нъ полковникъ Прокеръ. Тогава азъ съ още двама търговци, първенци изъ Гюмюрджинско, бхме решили да му се представимъ и оплачемъ за лошото положение на всички ни. Това наше решение се ощети от гзи изверги - шпиони, които съобщиха на гърцит нашето намерение. За да се не явимъ предъ Г-на Прокера, накараха ни да по-чистимъ Табията и помщенията, като ни съобщиха, че между 2—6 часа щлъ да дойде нкакъвъ си представитель на Лигата на Народит, който щлъ да ни прегледа и предъ когото сме били свободни да изложимъ своитъ оплаквания, ако имало такива. За да сме били всички на прегледа, не позволиха никому да излиза за вода, дори и на децата, които другъ пть свободно отиваха до пазара — халит. Това го направиха съ цель да не би нкой случайно да се срещне съ представителя на Лигата на Народитъ. За да представятъ предъ Г-на Прокера, че въ Ханя нма български заточеници, губернаторътъ на о-въ Критъ, г-нъ полковникъ Маркосъ 6ше наредилъ така работата, че още следъ слизането на Г-на Прокера на сухо, дадоха му закуска и веднага съ автомобилъ го откараха за залива „Суда". Положително съмъ увренъ, че той е билъ най-майсторски излъганъ, че въ Ханя нма български заточеници, защото иначе не би имало причина да дойде и ни посети, щомъ като за тая цель е билъ командированъ. Презъ всичкото време той е билъ придружаванъ отъ полковникъ Маркосъ и адютанта му поручикъ Сгуросъ, руски възпитаникъ. Въ Суда бха настанени жителит на с. Чобанъ-кьой, което село даде много жертви, както въ парахода, така и следъ настаняването имъ въ Суда и то най-много отъ гладъ. Отъ парахода „Дрисъ", реквизиранъ специално за пренасяне на интернирани, свалиха 6 трупа, които бха умрли въ залива, тъй като параходътъ престоя на котва цли 30 часа, до като се получи нареждание да се свалятъ интерниранит. Тия трупове стояха непогребани цли 3 дни, защото общннскит власти не искаха да бдатъ заровени въ землището имъ, а настояваха да се хвърлятъ въ морето, понеже били умрли въ парахода. По мое ходатайство и настояване, най-после разрешиха да се погребатъ, но безъ свещеникъ. Читательт може да си представи, какво е било положението на близкит имъ и на всички останали българи, като е ги гледали да се подуватъ и изпущатъ най-неприятни миризми. Жителит отъ с. Чобанъ-кьой, следъ като бха разпитани отъ представителя г-нъ Прокера, бха откарани за гр. Ретимо, който се намира между Ханя и Ераклионъ и се птува съ автомобилъ, понеже шосето е добро. Въ в. „Миръ" (брой 7001) отъ 10 октомврий 1923 г., въ отчета за бжанцит — заточеници въ о-въ Критъ, числото на последнитъ нарочно е писано изцло — 1300, безъ да се споменува Суда, а гр. Ретимосъ е взетъ за островъ, понеже като не е билъ посетенъ гр. Ханя, другояче не може да се пише. Както въ Суда, така и въ Ретимо българит били намрени въ отчаяно положение, безъ да получавали храна. Отпосле стана явно,че на връхъ Великдень. това българско население нарочно е го оставили да гладува, вследствие на което е дало много жертви — около 16 души умрли, а много повече заболели отъ гладъ. За храната ще спомена по-долу. Злобата на гръка спрямо насъ е толкова голма, щото, когато въ четвъртъкъ и петъкъ на страстната седмица нкои отъ затворенит въ Суда жени бха въ Ханя наедно съ децата си да продаватъ отъ гладъ пафтит, чопразит и накитит си, никой гръкъ не искаше да ги купи. Едни златари имъ предлагаха толкова ниски цени, колкото да се каже че е купени. Мнозина се съгласяваха на тия нищожни цени, понеже отъ 2—3 деня не 6ха нищо яли. Азъ се възмутихъ отъ това и не имъ позволявахъ да ги продаватъ на безценица, но те ме не послушаха. Гладътъ бше по-силенъ отъ най-добрия съветникъ. Въ тоя моментъ дойде мстниятъ аптекарь, добродушенъ критянь, съ когото дълго беседвахме, презъ което време му дадохъ ценни сведения за България, отъ която се много интересуваше. Почти всички критяни не знаятъ нищо за България: какво е устройството й, какъ се управлява и т. н. Следъ това залавяхме политиката. Аптекарьтъ 6ше партизанинъ на автономна Тракия, за да живяли въ нея всички приятелски, на което нщо азъ не се съгласявахъ. По едно време ме попита, какви е тия жени и защо се нервирали толкова. Следъ като му поискахъ извинение за тона и язика, който държа, казахъ му: „Отъ дълбочината на душата си се възмущавамъ отъ тия ваши богаташи — експлоататори, които въ такъвъ свтълъ празникъ, какъвто е Великдень, вмсто да дадатъ нкому парче хлбъ, тъ гледатъ да имъ взематъ и залъка отъ устата! Такива ли примри ни да де нашия спаситель! Вие Елинит, ужъ културни и интелегентни, дадохте ни религията, пъкъ вършите противното. Никога, презъ време на робството, самит турци не постпяха така спрямо насъ и васъ. На такива свтли празници т освобождаваха много затворници съ по леки престъпления, а тия съ тежки ги освобождаваха отъ вскакъвъ нарядъ и имъ даваха подобрена храна Вие вършите всичко напротивъ: не само въ обикновени дни, но и на такива свтли празници ни мчите и изтезавате, като псувате даже и светиит ни, които е и ваши. Нямате милость даже за такива дребни деца и пеленачета въ нищо не провинени. Вижъ, моля те, какъ жално плачатъ и се прилепватъ къмъ майкит си! Каква полза, че църквит Ви е облечени въ трауръ, когато не изпълнявате нито йота отъ словото на Спасителя, особено въ такива свтли празници. Вие знаете, че азъ до сега нищо наврно не съмъ Ви казалъ. Азъ признахъ и нашит гршки, които до известна степень е простими, понеже е били извършени въ раздразнено състояние, на самото полесражение, когато не се държи никаква сметка, защото въ противенъ случай ще бждемъ унищожени. Такива престпления е вършени и презъ последната Общо-Европейска война и отъ по-културни отъ насъ народи, каквичо всички сте чели въ вестиицит и на двет воюващи страни. Ето какво имахъ да Ви кажа за тия нещастници, които въ такива свтли дни, ограбени и унизени, умиратъ отъ гладъ по вина на самата Елада. Тия хора ненадейно и съ измама е били повикани въ общинското имъ управление. Ние почитаме законит и разпорежданията на властьта и, макаръ и несправедливо, щомъ ни се съобщи, че еди-кой си день и часъ се викаме да се явимъ, сами се явяваме, безъ да има нужда отъ повторно повикване. У васъ е противното: всички съ сила се явяватъ. Та тия нещастници, като ги повикали въ управлението, затворили ги подъ предлогъ, че щло да става никаква проврка по дсмовег имъ. Следъ малко били затворени въ църквата и пазени като убийци и подиръ 1 — 2 деня подъ усиленъ конвой, заедно съ домочадията имъ, били натоварени като овце на парахода, безъ да имъ се позволи да взематъ повече отъ една завивка и единъ катъ облкло и по единъ сдъ за храна и вода, били интернирани. Ако не вярвате, идете въ Суда и ще се уврите въ правотата на думит ми. Много домакини оставиха хлба по нощвит или по фурнит, а други оставиха прането въ коритото или на вжето. Българинътъ е пестеливъ и порядъченъ; кщата му е пълна съ постилки, завивки и дрехи, които обработва самата домакиня и то отъ чиста вълна. Сщата тъче платна отъ памукъ или конопъ. За носене вода си служи съ големи бакърени котли, които свтятъ като сребро. На вскде ще намритн въ кщи казанъ за вода, за ракия и млко, тенджури, сахани, гевгири, и всевъзможни други сдове отъ бакъръ. Въ вска почти селска кща у насъ има изобиленъ домашенъ добитъкъ, пълни кошери съ медь, делви съ медь, маслини, консервирано месо, сирене, масло, сухи консервирани овошки, орхи, всевъзможни птици, пълни хамбари съ зърнени храни, тютюнъ отъ 2—3 реколти, сусамъ, памукъ, едъръ и дребенъ добитъкъ и т. н. Вие имате по 1—2 кокошки и то вързани за кракъ, на ето кщи по една коза, тоже вързана предъ кщи или предъ дюкяна. Българинътъ не си служи като васъ съ газови тенекета и пръстени тенджери и стомни; не прави долни дрехи отъ хасе или американъ, а отъ платно, което обработва сама домакинята. Нима ви се види преувеличено, че момата, освенъ герданъ съ жълтици, принася прикя отъ 10—20 народни рокли отъ чиста вълна, 10—12 ризи, бродирани и шити, пакъ отъ нея изработени, занася още пояси, чорапи, завивки, опанджаци, черги за постилане и завиване и много такива невсти прекарватъ дълго време съ прикята си. Всички тзи имоти е оставени на произвела на бжанцит, които още предь очит на тия нещастници, на които единствената надежда е Всевишния. Съ твърда вра въ Бога т се уповаватъ само на своя честенъ трудъ, а не и на чужда помощь. Вижте ги, какви еж твърди и какъ ви глсдатъ, а съ мене, макаръ и нещастни, какъ кротко, умило и засмно говорятъ, като че ли е на свадба. На всички сърцата е наранени, но т не искатъ да покажатъ това на своит мчители. Ние сме твърди и веднажъ поставени подъ тероръ, понасяме всичко хладнокръвно. Преди да ги интерниратъ по разпореждането на властьта, кметътъ, който въ повечето случаи е гръкъ отъ Кавакли или други български села и градове, премствалъ домакиня — притежатель въ яхъра, нкоя кошара или друга срутена постройка, а въ самото здание настанява 6жанцитъ отъ Мала-Азия, гърци и арменци или отъ Одринско Кавказци и ги оставя да разполагатъ свободно съ имота на българския стопанинъ. Нкои отиваха до тамъ, че започваха да правятъ нови прозорци и врати или да затварятъ, такива, и, ако притежателит на зданието се оплаче, веднага му сковаватъ нкое фиктивно обвинение и на бърза рка го изпращатъ на нкой островъ, а домачадието му, раздлено на 2 или 3 части, изпращатъ въ другъ островъ. Всички тия, които виждаме тукъ, е насила интернирани, а не както ви разправятъ властит, че ужъ били бжанци, които бгали отъ комитит. Какъ да окачествимъ всичко това?"

        Въ крепостьта „Табията" 6ха затворени една група отъ интернирани интелегентни лица. По срдата бха седнали фелдфебелит на дефтеросъ лохосъ ипоптонъ вулгаронъ (2-а рота съмнителни българи (Хаджисъ Ипиротъ, домакинъ и Манолаки—Критянинъ, строеви, които скубха по всевъзможни начини тия нещастници, съ изключение на мене, който макаръ и безъ средства, бхъ винаги бодъръ и здравъ съ китка на гърди (гл. фотографията на стр. 11).



          Такъвъ се явявахъ при вско ходатайство или обяснение, за да облекча онеправданит и измчени другари по сдба и почти винаги успвахъ въ тая си мисия. За това ми безстрашно едни дървени философи ми завиждаха и критикуваха, безъ да обръщатъ внимание на обстановката, въ която се намирахме всички. Такива екземпляри има и въ България, които съ длата си докараха отечеството ни до такова несносно и унизено положение. За да бда унизенъ и зависимъ, поискаха да ме назначатъ старши на командата на помощь на управата, но азъ категорически отказахъ. Следъ това ми предложиха да ме назначатъ за цензоръ на българската кореспонденция за България. Подъ предлогъ, че искамъ съвестьта ми да бде чиста, и отъ тази служба отказахъ, като категорично имъ заявихъ, че не съмъ способенъ нищо лошо да направя на съотечественицит си. Тогава ротниятъ комаидиръ ми стисна рката и ми каза: ,Не врвамъ между българитгъ да има другъ доблестенъ като Васъ. Казахь му, че у насъ съвсемъ рдко се срщатъ недоблестни хора. Отъ тогава вече не 6хъ обезпокояванъ. Когато 6 нуждно, по своя инициатива се явявахъ да се застъпя за нкои онеправдани.

---