II
Както казахъ и по-горе помежду ни имаше такива
българи, които съ пост
пкит
си позориха името „българинъ" но въпреки умилкването имъ около гърцит
,
последнит
ги третираха наравно съ
насъ. Най-много ни напакостиха въ Хачя, когато б
ше
дошълъ представителя на Лигата на Народит
Г-нъ
полковникъ Прокеръ. Тогава азъ съ още двама търговци, първенци изъ
Гюмюрджинско, б
хме решили да му се
представимъ и оплачемъ за лошото положение на всички ни. Това наше
решение се ощети от г
зи изверги - шпиони,
които съобщиха на гърцит
нашето намерение. За да
се не явимъ предъ Г-на Прокера, накараха ни да по-чистимъ Табията и пом
щенията,
като ни съобщиха, че между 2—6 часа щ
лъ да
дойде н
какъвъ си представитель
на Лигата на Народит
, който щ
лъ
да ни прегледа и предъ когото сме били свободни да изложимъ своитъ
оплаквания, ако имало такива. За да сме били всички на прегледа, не
позволиха никому да излиза за вода, дори и на децата, които другъ п
ть свободно отиваха до
пазара — халит
. Това го направиха съ
цель да не би н
кой случайно да се
срещне съ представителя на Лигата на Народитъ. За да представятъ предъ
Г-на Прокера, че въ Ханя н
ма български заточеници,
губернаторътъ на о-въ Критъ, г-нъ полковникъ Маркосъ 6
ше
наредилъ така работата, че още следъ слизането на Г-на Прокера на сухо,
дадоха му закуска и веднага съ автомобилъ го откараха за залива „Суда".
Положително съмъ ув
ренъ, че той е билъ
най-майсторски излъганъ, че въ Ханя н
ма
български заточеници, защото иначе не би имало причина да дойде и ни
посети, щомъ като за тая цель е билъ командированъ. Презъ всичкото
време той е билъ придружаванъ отъ полковникъ Маркосъ и адютанта му
поручикъ Сгуросъ, руски възпитаникъ. Въ Суда б
ха
настанени жителит
на с. Чобанъ-кьой,
което село даде много жертви, както въ парахода, така и следъ
настаняването имъ въ Суда и то най-много отъ гладъ. Отъ парахода
„Дрисъ", реквизиранъ специално за пренасяне на интернирани, свалиха 6
трупа, които б
ха умр
ли
въ залива, тъй като параходътъ престоя на котва ц
ли 30
часа, до като се получи нареждание да се свалятъ интерниранит
.
Тия трупове стояха непогребани ц
ли 3
дни, защото общннскит
власти не искаха да б
датъ заровени въ
землището имъ, а настояваха да се хвърлятъ въ морето, понеже били умр
ли
въ парахода. По мое ходатайство и настояване, най-после разрешиха да се
погребатъ, но безъ свещеникъ. Читательт
може
да си представи, какво е било положението на близкит
имъ и на всички останали българи, като е
ги гледали да се
подуватъ и изпущатъ най-неприятни миризми. Жителит
отъ
с. Чобанъ-кьой, следъ като б
ха разпитани отъ
представителя г-нъ Прокера, б
ха откарани за гр.
Ретимо, който се намира между Ханя и Ераклионъ и се п
тува съ автомобилъ,
понеже шосето е добро. Въ в. „Миръ" (брой 7001) отъ 10 октомврий 1923
г., въ отчета за б
жанцит
— заточеници въ о-въ Критъ, числото на последнитъ нарочно е писано изц
ло
— 1300, безъ да се споменува Суда, а гр. Ретимосъ е взетъ за островъ,
понеже като не е билъ посетенъ гр. Ханя, другояче не може да се пише.
Както въ Суда, така и въ Ретимо българит
били
нам
рени въ отчаяно
положение, безъ да получавали храна. Отпосле стана явно,че на връхъ
Великдень. това българско население нарочно е
го оставили да гладува,
вследствие на което е дало много жертви — около 16 души умр
ли,
а много повече заболели отъ гладъ. За храната ще спомена по-долу.
Злобата на гръка спрямо насъ е толкова гол
ма,
щото, когато въ четвъртъкъ и петъкъ на страстната седмица н
кои
отъ затворенит
въ Суда жени б
ха
въ Ханя наедно съ децата си да продаватъ отъ гладъ пафтит
,
чопразит
и накитит
си, никой гръкъ не искаше да ги купи. Едни златари имъ предлагаха
толкова ниски цени, колкото да се каже че е
купени. Мнозина се
съгласяваха на тия нищожни цени, понеже отъ 2—3 деня не 6
ха
нищо яли. Азъ се възмутихъ отъ това и не имъ позволявахъ да ги
продаватъ на безценица, но те ме не послушаха. Гладътъ б
ше
по-силенъ отъ най-добрия съветникъ. Въ тоя моментъ дойде м
стниятъ
аптекарь, добродушенъ критянь, съ когото дълго беседвахме, презъ което
време му дадохъ ценни сведения за България, отъ която се много
интересуваше. Почти всички критяни не знаятъ нищо за България: какво е
устройството й, какъ се управлява и т. н. Следъ това залавяхме
политиката. Аптекарьтъ 6
ше партизанинъ на
автономна Тракия, за да жив
яли въ нея всички
приятелски, на което н
що азъ не се
съгласявахъ. По едно време ме попита, какви е
тия жени и защо се
нервирали толкова. Следъ като му поискахъ извинение за тона и язика,
който държа, казахъ му: „Отъ дълбочината на душата си се възмущавамъ
отъ тия ваши богаташи — експлоататори, които въ такъвъ св
тълъ
празникъ, какъвто е Великдень, вм
сто
да дадатъ н
кому парче хл
бъ,
тъ гледатъ да имъ взематъ и залъка отъ устата! Такива ли прим
ри
ни да де нашия спаситель! Вие Елинит
, ужъ
културни и интелегентни, дадохте ни религията, пъкъ вършите противното.
Никога, презъ време на робството, самит
турци не пост
пяха
така спрямо насъ и васъ. На такива св
тли
празници т
освобождаваха много
затворници съ по леки престъпления, а тия съ тежки ги освобождаваха отъ
вс
какъвъ нарядъ и имъ
даваха подобрена храна Вие вършите всичко напротивъ: не само въ
обикновени дни, но и на такива св
тли
празници ни м
чите и
изтезавате, като псувате даже и светиит
ни,
които е
и
ваши. Нямате милость даже за такива дребни деца и пеленачета въ нищо не
провинени. Вижъ, моля те, какъ жално плачатъ и се прилепватъ къмъ майкит
си! Каква полза, че църквит
Ви е
облечени въ трауръ,
когато не изпълнявате нито йота отъ словото на Спасителя, особено въ
такива св
тли празници. Вие
знаете, че азъ до сега нищо нав
рно не съмъ Ви казалъ.
Азъ признахъ и нашит
гр
шки,
които до известна степень е
простими, понеже е
били
извършени въ раздразнено състояние, на самото полесражение, когато не
се държи никаква сметка, защото въ противенъ случай ще бждемъ
унищожени. Такива прест
пления
е
вършени и презъ
последната Общо-Европейска война и отъ по-културни отъ насъ народи,
каквичо всички сте чели въ вестиицит
и на
двет
воюващи страни. Ето
какво имахъ да Ви кажа за тия нещастници, които въ такива св
тли
дни, ограбени и унизени, умиратъ отъ гладъ по вина на самата Елада. Тия
хора ненадейно и съ измама е
били повикани въ общинското имъ управление. Ние почитаме законит
и разпорежданията на властьта и, макаръ и несправедливо, щомъ ни се
съобщи, че еди-кой си день и часъ се викаме да се явимъ, сами се
явяваме, безъ да има нужда отъ повторно повикване. У васъ е противното:
всички съ сила се явяватъ. Та тия нещастници, като ги повикали въ
управлението, затворили ги подъ предлогъ, че щ
ло да
става никаква пров
рка по дсмовег
имъ.
Следъ малко били затворени въ църквата и пазени като убийци и подиръ 1
— 2 деня подъ усиленъ конвой, заедно съ домочадията имъ, били
натоварени като овце на парахода, безъ да имъ се позволи да взематъ
повече отъ една завивка и единъ катъ обл
кло и
по единъ с
дъ за
храна и вода, били интернирани. Ако не вярвате, идете въ Суда и ще се ув
рите
въ правотата на думит
ми. Много домакини
оставиха хл
ба по нощвит
или по фурнит
, а други оставиха
прането въ коритото или на в
жето.
Българинътъ е пестеливъ и порядъченъ; к
щата му е пълна съ
постилки, завивки и дрехи, които обработва самата домакиня и то отъ
чиста вълна. С
щата
тъче платна отъ памукъ или конопъ. За носене вода си служи съ големи
бакърени котли, които св
тятъ като сребро. На вс
к
де ще нам
ритн
въ к
щи казанъ за вода, за
ракия и мл
ко, тенджури, сахани,
гевгири, и всевъзможни други с
дове
отъ бакъръ. Въ вс
ка почти селска к
ща у насъ има изобиленъ
домашенъ добитъкъ, пълни кошери съ медь, делви съ медь, маслини,
консервирано месо, сирене, масло, сухи консервирани овошки, ор
хи,
всевъзможни птици, пълни хамбари съ зърнени храни, тютюнъ отъ 2—3
реколти, сусамъ, памукъ, едъръ и дребенъ добитъкъ и т. н. Вие имате по
1—2 кокошки и то вързани за кракъ, на ето к
щи по една коза, тоже
вързана предъ к
щи или
предъ дюкяна. Българинътъ не си служи като васъ съ газови тенекета и
пръстени тенджери и стомни; не прави долни дрехи отъ хасе или
американъ, а отъ платно, което обработва сама домакинята. Нима
ви се види преувеличено, че момата, освенъ герданъ съ жълтици, принася
прикя отъ 10—20 народни рокли отъ чиста вълна, 10—12 ризи, бродирани и
шити, пакъ отъ нея изработени, занася още пояси, чорапи, завивки,
опанджаци, черги за постилане и завиване и много такива нев
сти
прекарватъ дълго
време съ прикята си. Всички т
зи имоти е
оставени на произвела
на б
жанцит
,
които още предь очит
на тия нещастници, на
които единствената надежда е Всевишния. Съ твърда в
ра
въ Бога т
се уповаватъ само на
своя честенъ трудъ, а не и на чужда помощь. Вижте ги, какви еж твърди и
какъ ви глсдатъ, а съ мене, макаръ и нещастни, какъ кротко, умило и засм
но
говорятъ, като че ли е
на
свадба. На всички сърцата е
наранени, но т
не искатъ да покажатъ това на своит
м
чители. Ние сме твърди и
веднажъ поставени подъ тероръ, понасяме
всичко хладнокръвно. Преди да ги интерниратъ по разпореждането на
властьта, кметътъ, който въ повечето случаи е гръкъ отъ Кавакли или
други български села и градове, прем
ствалъ
домакиня — притежатель въ яхъра, н
коя
кошара или друга срутена
постройка, а въ самото здание настанява 6
жанцитъ
отъ Мала-Азия, гърци и арменци или отъ Одринско Кавказци и ги оставя да
разполагатъ свободно съ имота на българския стопанинъ. Н
кои
отиваха до тамъ, че започваха да правятъ нови прозорци и врати или да
затварятъ, такива, и, ако притежателит
на
зданието се оплаче, веднага му сковаватъ н
кое
фиктивно обвинение и на бърза р
ка
го изпращатъ на н
кой
островъ, а домачадието му, разд
лено на 2 или 3 части,
изпращатъ въ другъ островъ. Всички тия, които виждаме тукъ, е
насила
интернирани, а не както ви разправятъ властит
, че
ужъ били б
жанци, които б
гали
отъ комитит
. Какъ да окачествимъ
всичко това?"
Въ крепостьта „Табията" 6
ха
затворени една група
отъ интернирани интелегентни лица. По ср
дата б
ха
седнали фелдфебелит
на дефтеросъ лохосъ
ипоптонъ вулгаронъ (2-а рота съмнителни българи (Хаджисъ Ипиротъ,
домакинъ и Манолаки—Критянинъ, строеви, които скуб
ха по
всевъзможни начини тия нещастници, съ изключение на мене, който макаръ
и безъ средства, б
хъ винаги бодъръ и
здравъ съ китка на гърди (гл. фотографията на стр. 11).
Група интернирани българи отъ
стоящит
въ първия редъ,
първиятъ съ китка на гърди бодъръ и гордъ, съмъ азъ.
Такъвъ се
явявахъ при вс
ко ходатайство или
обяснение, за да облекча онеправданит
и
изм
чени другари по с
дба и почти винаги усп
вахъ
въ тая си мисия. За това ми безстрашно едни дървени философи ми
завиждаха и критикуваха, безъ да обръщатъ внимание на обстановката, въ
която се намирахме всички. Такива екземпляри има и въ България, които
съ д
лата си докараха
отечеството ни до такова несносно и унизено положение. За да б
да
унизенъ и зависимъ, поискаха да ме назначатъ старши на командата на
помощь на управата, но азъ категорически отказахъ. Следъ това ми
предложиха да ме назначатъ за цензоръ на българската кореспонденция за
България. Подъ предлогъ, че искамъ съвестьта ми да б
де чиста, и отъ
тази служба отказахъ, като категорично имъ заявихъ, че не съмъ
способенъ нищо лошо да направя на съотечественицит
си. Тогава ротниятъ комаидиръ ми стисна р
ката и ми каза: ,Не в
рвамъ
между българитгъ да има другъ доблестенъ като Васъ. Казахь му, че у
насъ съвсемъ р
дко се ср
щатъ
недоблестни хора. Отъ тогава вече не 6
хъ
обезпокояванъ. Когато 6
нуждно, по своя
инициатива се явявахъ да се застъпя за н
кои онеправдани.