Отъ настаняването на Гърция въ Западна Тракия чакъ
до когато я напускатъ, все за комити се говореше, но не можехме да
видимъ нито единъ такъвъ, живъ или мъртавъ. Много п
ти ставаха нощни тревоги
съ престрелка, придружени и съ картеченъ огънь, но въ резултата нищо не
се указваше. Когато сп
хъ на полето съ
семейството си, една дъждовна нощь къмъ края на ноемврий, се събудихме
отъ усилена престрелка, придружена съ картеченъ огънь. На м
стото
на полесражението между града и българската махала, вм
сто
убити комити, се нам
ри едно убито магаре, съ
н
колко рани отъ куршуми.
То б
ше виновникътъ на
нощната тревога, понеже часовиятъ го взелъ за комита и открилъ огънь.
Гръцка неустрашимость! Другъ п
ть,
следъ такава една тревога, сутриньта гърцит
разправяха, че български комити хвърлили бомба въ една караулна
палатка, отъ която били ранени двама гръцки войника. Следствието
обаче, установи, че войницит
часовои, като си играли
сь една бомба, последната експлодирала и наранила двама войника,
единиятъ тежко, а другиятъ по леко. Такива тревоги ставаха на презъ
вечерь. На малкит
мосчета често п
ти б
ха
поставяни бомби отъ самит
гърци, особено къмъ
турското село Шаинхаръ (Айтосъ) съ цель да създадатъ претексъ за
ограбване на населението му, както и стана: м
жкото население б
изпратено на заточение на о-въ Милосъ, а съ женското се гавреха
най-цинично, като не пощадиха дори и девицит
.
Такива бомби поставяха и по нагорнището на ж. п. линия
Дедеагачъ-Гюмюрджина, къмъ гръцкото село Кърка, безъ да причинятъ н
какви
повреди. Отъ разследванията, направени отъ английски капитанъ, който
надзираваше ж п. линия С-О и живееше въ инспекционното здание на с
щата компания, се
установи, че тия бомби не е
поставени отъ комити, нито пъкъ били въ състояние да приченатъ сериозна
повреда, а се поставяли отъ разни невежи, съ цель да се хвърлятъ
обвинения срещу българит
. Гърцит
е
толкова храбри и
неустрашими, щото, гдето седнатъ и станатъ все за комити говорятъ, но
не единъ въор
женъ
комита не можаха да хванатъ, а пълнятъ островит
си
все съ като менъ страшни комити, които не см
ятъ
да излезатъ извънъ града и при всички денонощни обиски нищо
компрометирующе не можаха да нам
рятъ.
Нощно време снов
а патраулни команди,
навярно да дадатъ на комитит
да се отстранятъ, та да
не стане н
кой хаталъкъ, защото
„комите шега не снае," както п
ятъ и гълчатъ гърцит
гръмогласно. Това се вика „ала греха." Гърцит
заслужено носятъ името „Паликарета." Отъ мечка не се боятъ, а отъ жаба
се стр
скатъ и б
гатъ,
както б
гаха презъ последната
Турско-гръцка война, Когато Есатъ паша, ако не б
ше
рускиятъ царь да ги спаси, щ
ше да ги настигне чакъ
въ Атина. Такова б
гане, само че много
по-позорно се повтори и въ Мала-Азия. Такива герои съ хиляди изб
гаха
въ Деде Агачъ, безъ шапки и ор
жия,
ц
ли изцапани съ калъ, и
то не само войници, но и офицери. За сполетялата ги катастрофа
обвиняваха на л
во и д
сно
своит
съюзници, съ
изключение на англичанит
. Благодарение на
българит
, войници въ гръцката
армия, турския напоръ е билъ възпиранъ и съ това се дало възможность на
гърцит
да се спасятъ съ
прочутото б
гство. Б
ха
съставили специални команди само отъ българи съ задача да разрушавать
мостове, тунели, ж. п. линии и да опожаряватъ градове и села. Отъ
многото такива българи, достатъчно е да споменемъ имената на Иоанисъ
Петкосъ. Кирисъ Вълчосъ и др. отъ частьта „Кедронъ инокиа 990 Екпизонъ
пизику 3 Мирархия скодала —Ески Шеиръ.
Иванъ Петковъ отъ с. Домусъ-дере.
Христо Дистариди
отъ гр. Кавакли, дезертиоръ отъ армията ни и войникъ — отъ
гръцката —
На войника Христо Дисцаридисъ отъ
гр Кавакли дезертиралъ отъ армията ни въ гръцката. Такива млади
българчета запазиха часть отъ разбитата и обърната въ паническо б
гство
гръцка редовна армия. За тоя имъ подвигъ съ стотици българи
станаха жертва на паликеретата. Въ числото на тия
войници имаше и български поданници, които тр
бва
да предяватъ своит
претенции чрезъ правителството, но не желаятъ, когато гърцит
за
нищо и никакви н
ща вдигатъ аларма за да
имъ даде България стотици милиона грешни български пари. Тукъ му е м
стото
да кажа няколко думи и за „евзонит
" съ
които гърцитъ се хвалятъ и при л
гане
и при ставане поради т
хната неустрашимость и
гол
мото имъ геройство.
Наистина, т
е
по-добри отъ другит
войници, за това всички ги третиратъ като галени деца, може би за това,
че между всички войници т
е
най-добрит
бегълци. Облеклото имъ е следното: малъкъ червенъ фесъ, въ видъ на
шопски подкалникъ, съ дълъгъ пиекюлъ и се носи накривенъ на една
страна; пискюлътъ виси на рамото и закрива едната му часть. С
щит
носятъ фустанела, к
са б
ла
риса съ бръчки, добре опнати гащи, царвули съ остри върхове и съ
пискюлъ на върховет
, к
са до кол
ната
шинела или пелерина. Това е обл
клото имъ, за по голъмъ
ефектъ. Една вечерь, като се прибирахъ въ к
щи, край града къмь
лозята четирима евзони, които говор
ха
помежду си тихо по български. Като чухъ това, просто не пов
рвахъ
на слуха си, защото до тогава знаехъ отъ гърците че евзонит
е
все отборъ гърци. За да
проверя, какви е
въ
действителность, решихъ да вл
а съ т
хъ
въ разговоръ, затова като ги застигнахъ, поздравихъ ги съ „яшу,
паликаря!" (здравейте, юници!"). Следь това ги испитахъ на македонски
диалектъ: „Отъ ка е сте!" Т
ме погледниха недов
рчиво,
но като имъ казахъ, че съмъ българскиятъ адвокатъ, който пише
оплакванията на другарит
имъ българи т
се успокоиха и почнаха да разговарятъ и съ мене. Тогава узнах, че са
българи отъ Македония. Като имъ казахъ, че евзонитъ е
само чисти гърци, т
се изсмяха, че въ т
хния лохосъ (рота) имало
само 10—12 гърци, а останалит
били все българи.
Помежду си говор
ли български, но се
пазели, защото ги наказвали, когато ги чуятъ, че говорятъ български. До
като били въ Мала Азия не имъ запрещавали да си говорятъ на български. Командирит
имъ даже ги карали да п
ятъ български п
сни, но сега не имъ
позволявали нито дума по български да кажатъ.