Когато ме изхвърлиха отъ кщата ми, не можеше да се намери нито една празна дупка, нежели стая, кдето да се подслоня, и то не само въ града и предградието му, но и въ околнит села. Тоя день нарочно 6ше избранъ, за да почувствувамь по-силно гръцкия варваризъмъ, за гдто по никой начинъ не искахъ да бъда гъркофилъ. Споредъ мене който българинъ стане гръкофилъ, върши най-голмо престпление спрямо нацията си. Понеже настъпваше нощьта принуденъ бхъ да си стъкмя отъ иззвърлената ми покщнина една колиба, която построихъ до кщната стена на управителя Марнопулосъ, а отъ другит три страни я заградихъ съ гардироби, скринове, сандъци и омивалника. Поставихъ въ колибата два кревата, а отъ горе я покрихъ съ една отъ стайнит мушами. Това ми положение бше констатирано лично отъ английзкия капитанъ, който б поставенъ да следи движението по ж. п. линия С. О. Възмутенъ оть това. той ми даде писмо до новоназначения управнтель на града да се освободи и ми се даде поне една отъ стаит на кщата ми, поне до като се освободи съпругата ми отъ бременость, но цли 10 дни бхъ отлъгванъ отъ днесъ за утре. Капитанътъ похвали управителя, като каза, че билъ високо-интелегентенъ и справеливъ, та щлъ непременно да изпълни молбата му. До такава степень 6ше увъренъ този англичанинъ, който б излъганъ отъ после отъ управителя. Следъ нколко дни пристигна въ града една съглашенска мисия, която, следъ като вид положанието ми на полето, чрезъ председателя си, италиански майоръ отъ генералния щабъ, чнето име не помня, направи постпки да ми се освободи поне една стая отъ кщата ми, поне докато се освободи съпругата ми. Името на председателя на тая мисия фигурира въ заявлението, което по сщия случай подадохъ до председателя на Лигата на народит. Застпничеството и на тая мисия остана безъ последсгвие, понеже и тя бше излъгана отъ сщия управитель, който по-рано излъга и английския капитаиъ. Сконфузенъ отъ това тоя благороденъ италиянски офицеръ се съгласи да подамъ мотивирано заявление до председателя на Лигата на Народит, който ужъ е покровителъ на меншествата.
        Единъ отъ дедеагачкитъ консули се сегласи да ми услужи, като прие моето документално заявление, написано на френски. Заявлението ми съ едно препроводително писмо б изпратено до управляющия нашата легация въ Цариградъ, когото молхъ да изпрати заявлението ми по принадлежность. Прибавилъ бхъ и копие отъ сщота заявление. за което молхъ да бде изпратено въ София, до Министра на Външнитъ работи и изповеданието. Тоя чуждъ дипломатъ, макаръ и българофобъ, било отъ състрадание къмъ семейството ми, било пъкъ че познаваше добре гръцкия тероръ надъ българит, прие заявлението и къмъ сръдата на м. ноемврий 1922 год. лично го предалъ по принадлежность. Така постпи спрямо мене единъ чуждъ дипломатъ, а нашиг дружбашки дипломати оставиха безъ внимание всички подобни заявления, като си не правеха трудь да ги поне прпратятъ до нашето министерство. Този родъ дипломати е причина щото, отечеството ни да се представя въ чужбина въ такова жалко положение, и дипломатит му да не е въ състояние да защитатъ поне единъ български поданникь. Въ сщото врме вски негодникъ и нахалникъ—чужденецъ у насъ се шири безнаказано. Това е голмо унижение за племето ни, понеже хора които не почитагь сънародницит и отечеството си, готвятъ загинването на това отечество. Ако се не вразумим, бърже ще загинемъ.
        Благодарение застпнипеството на г. г. Баронъ капитанъ Хофманъ и Колонелъ Тарлау, членове на Обществото на неродит, първиятъ въ Деде-Агачъ, а вториятъ въ Гюмюрджинско (последниятъ б председатель на комисията, която лично вид мизерното ми положение срдъ полето), даде ми се една стая въ предградието, кдето и съпругата ми се освободи отъ бременость. Всичкиятъ ми движимъ имотъ се опропости, било че б задиганъ отъ минаващит гръцки бежанци, било пъкъ отъ голмата влага и честитъ дъждове презъ тоя сезонъ.
        Следъ освобождението ми отъ о-въ Критъ направихъ лично справка въ Цариградската ни легация за сдбата на поменатото по-горе заявление. Г-нъ Гължбовъ, тогавашенъ легационенъ драгоманъ, въ пристствието на чиновника г-нъ Ангеловъ, ми каза, че си спомня да е челъ такова обширно заявление до Председателя на Лигата на народит, написано на френски, но за участьта му нищо не знаелъ. Помнлъ само, тогавашниятъ секретарь на легацията ни г-нъ Антновъ му казалъ: "Правихме толкова постжпки предъ Лигата на Народит, но нито една не ни се уважи, та сега Чалжко-вото ли заявление ще се уважи." Чудна българска логика! Ако на мое мсто бше нкой поданикъ на съседнитъ ни народи, кой знае, каква аларма би се вдигнала, а нашит дипломати намрили за по-добре такъво едно заявление да експедиратъ въ нкоя цариградска гръдска бакалница. Иначе ... другаде би отишло. И така, направиха трудъ и икономия, безъ да си развалятъ спокойствието. Тая мекушавость на нашитъ правителства, а особено на дружбашкото, даде смлость на гърцит да си играятъ съ насъ, както си щатъ.

Фотографирани отъ признателностъ и за споменъ по случай оевобождението ми. На средата е авторътъ на тази книга.

        Ето и други доказателства, все отъ сщия родъ:
        1) Презъ 1920 год., съ съгласието на гръцкото правителство, с позволи на нколко български скотовъдци да прекаратъ едриятъ си рогатъ и другъ добитъкъ въ ксантийско, кдето да презимува до 1 май 1921 год. Притежателите на добитъка се снабдиха съ нуждните официални документи и заминаха задъ граница. Тамъ документите имъ бха проврени и заврени и отъ гръцкит военни и административни власти. Тия български граждани—скотовъдци бха: Стойо Станковъ Хунчевъ, Димитръ Ивановъ и Никола Згуревъ, отъ с. Длами-дере; Стефанъ Д. Шишковъ и Василъ Маноловъ Настрадиновъ, отъ с. Чокманово; Петъръ Тодоровъ Фойновъ, и Илия Сивковъ Бикбашиевъ отъ с. Левочево и Василъ Ташевъ Ракаджиевъ отъ с. Райково, всичкит отъ Пашмаклийска околия. Тия хора съ повече отъ 1500 дребенъ рогатъ и 10 едъръ добитъкъ, следъ като внесли въ българската погранична митница и депозитъ около половинъ милионъ лева, за да се даде възможность да имъ се ограби стоката една нощь 6ха хванати и арестувани като комити и вмсто да бдатъ ектернирани обратно въ България, интернираха ги като гръцки поданици въ гр. Ханя на о-въ Критъ, дето ги държаха гладни и жадни, и едвамъ въ края на м. август 1922 год. 6ха освободени, благодарение протестит, които имъ направихъ, както предъ гръцкит, така сщо и предъ българскит власти въ Атина и София. Отъ Ханя до Пирея гръцкит власти не се съгласиха да ги превозятъ безплатно по парахода, но ги накарали да си заплатятъ сами билета, като на всичко това ги разтакали още 4—5 дни, до като получатъ свободни птни листове. Заедно съ горнит е били интернирани още и следнит българи: Христо Л. Караманоловъ, отъ с. Горно Дере-кьой; Никола Данчевъ, отъ с. Арда; Димитъръ Даскаловъ, Димитъръ Вл. х. Ивановъ, Христо Г. Бозуковъ, Никола Парперлиевъ и Василъ Салабашевъ, отъ с. Устово. Всички съ редовни паспорти заминали отъ България за Гърция. Т се отнесоха по-рано до гръцкит адвокати, които ги оскубаха добре, безъ да имъ помогнатъ. Следъ това се обърнаха къмъ мене и скоро време 6ха освободени. Много други, като тхъ интернирани, бха лъгани и скубани отъ гръцкит адвокати, които по обноска и спекула държатъ рекордъ.
        2) Въ Ксанти, за да се вземе хотелъ „Мосиевъ хенъ", ул. Метрополска, № 77, наетъ съ редовенъ нотариаленъ актъ за 5 години, отъ притежателката му Мария Димитропуло, нкой си запасенъ лохагосъ (капитанъ) отъ стара Гърция, вечерьта броилъ само 250 драхми иа наемателя българинъ Шишковъ, а на сутриньта сщиятъ тоя Шишковъ, безъ да го оставятъ да си остави пълномощникъ, го откарватъ съ усиленъ конвой, като комита, и съ маршрутъ Ксанти—Гюмюрджина—Солунъ—Атина—Пирея го интерниратъ въ гр. Ханя (Критъ). Тоя нещастникъ го направиха комита, за да му взематъ хана само срещу 250 драхми. Въ Деде-Агачъ по такъвъ начинъ „а ла грека" е присвоени всички магазини на българи. Гърцит ставатъ съдружници съ българит, защото имаха голма смтка, понеже официалниятъ курсъ на драхмата бше 9 лева и търговскит сдлки ставаха въ левове. Обаче, най-много до 3 месеца българит 6ха измстени отъ съдружницитъ имъ гърци.
        3) Сщото стана и въ гр. Ханя (о-въ Критъ) съ бирарията „Токедронъ" на ул. „Болари," коя го 6ше откупена за 7,000 драхми отъ българина Коста Калфовъ, интерниранъ съ мене при първото ми интерниране на 8 мартъ 1921 год. Критянит мразятъ чужденцит и отбгватъ да се сношаватъ съ тхъ въ отечеството си, а за насъ и дума не може да се каже. По тая причина Калфовъ прие гръка Манолаки за съдружникъ, макаръ че последниятъ едвамъ можа да намри и внесе само 200 драхми за капиталъ, понеже бше лошъ платецъ и безъ кредитъ. Обаче гръкътъ Менолаки, безъ вско гризене на съвестьта, изигра благодетеля си съдружникъ, който 6 подържалъ семейството му въ продължение само на 2 и половина месеца хитриятъ гръкъ така бше водилъ книжата на съдружието, че благодтелятъ му остана безъ счупена пара а наи-сетне за уравнение на смткит съгласи се да приеме само 700 драхми и сь тая сума се залови за друга работа та съ трудъ и пестене да спечели други суми за нкой другъ гръкъ.

---