VI
Когато ме изхвърлиха
отъ к
щата ми, не можеше да се
намери нито една празна дупка, нежели стая, к
дето да се подслоня, и
то не само въ града и предградието му, но и въ околнит
села. Тоя день нарочно 6
ше избранъ, за да
почувствувамь по-силно гръцкия варваризъмъ, за гд
то по
никой начинъ не искахъ да бъда гъркофилъ. Споредъ мене който българинъ
стане гръкофилъ, върши най-гол
мо прест
пление спрямо нацията
си. Понеже настъпваше нощьта принуденъ б
хъ да
си стъкмя отъ иззвърлената ми пок
щнина
една колиба, която построихъ до к
щната
стена на управителя Марнопулосъ, а отъ другит
три страни я заградихъ съ гардироби, скринове, сандъци и омивалника.
Поставихъ въ колибата два кревата, а отъ горе я покрихъ съ една отъ
стайнит
мушами. Това ми
положение б
ше констатирано лично
отъ английзкия капитанъ, който б
поставенъ да следи движението по ж. п. линия С. О. Възмутенъ оть това.
той ми даде писмо до новоназначения управнтель на града да се освободи
и ми се даде поне една отъ стаит
на к
щата ми, поне до като се
освободи съпругата ми отъ бременость, но ц
ли 10
дни б
хъ отлъгванъ отъ днесъ
за утре. Капитанътъ похвали управителя, като каза, че билъ
високо-интелегентенъ и справеливъ, та щ
лъ
непременно да изпълни молбата му. До такава степень 6
ше
увъренъ този англичанинъ, който б
излъганъ отъ после отъ управителя. Следъ н
колко
дни пристигна въ града една съглашенска мисия, която, следъ като вид
положанието ми на полето, чрезъ председателя си, италиански майоръ отъ
генералния щабъ, чнето име не помня, направи пост
пки да ми се освободи
поне една стая отъ к
щата
ми, поне докато се освободи съпругата ми. Името на председателя на тая
мисия фигурира въ заявлението, което по с
щия случай подадохъ до
председателя на Лигата на народит
. Заст
пничеството и на тая
мисия остана безъ последсгвие, понеже и тя б
ше
излъгана отъ с
щия
управитель, който по-рано излъга и английския капитаиъ. Сконфузенъ отъ
това тоя благороденъ италиянски офицеръ се съгласи да подамъ мотивирано
заявление до председателя на Лигата на Народит
,
който ужъ е покровителъ на меншествата.
Единъ отъ дедеагачкитъ
консули се сегласи да ми услужи, като прие моето документално
заявление, написано на френски. Заявлението ми съ едно препроводително
писмо б
изпратено до
управляющия нашата легация въ Цариградъ, когото мол
хъ
да изпрати заявлението ми по принадлежность. Прибавилъ б
хъ
и копие отъ с
щота
заявление. за което мол
хъ да б
де изпратено въ София,
до Министра на Външнитъ работи и изповеданието. Тоя чуждъ дипломатъ,
макаръ и българофобъ, било отъ състрадание къмъ семейството ми, било
пъкъ че познаваше добре гръцкия тероръ надъ българит
,
прие заявлението и къмъ сръдата на м. ноемврий 1922 год. лично го
предалъ по принадлежность. Така пост
пи спрямо мене единъ
чуждъ дипломатъ, а нашиг
дружбашки дипломати
оставиха безъ внимание всички подобни заявления, като си не правеха
трудь да ги поне пр
пратятъ до нашето
министерство. Този родъ дипломати е
причина щото, отечеството ни да се представя въ чужбина въ такова жалко
положение, и дипломатит
му да не е
въ състояние да
защитатъ поне единъ български поданникь. Въ с
щото вр
ме
вс
ки негодникъ и
нахалникъ—чужденецъ у насъ се шири безнаказано. Това е гол
мо
унижение за племето ни, понеже хора които не почитагь сънародницит
и отечеството си, готвятъ загинването на това отечество. Ако се не
вразумим
, бърже ще загинемъ.
Благодарение заст
пнипеството на г. г.
Баронъ капитанъ Хофманъ и Колонелъ Тарлау, членове на Обществото на
неродит
, първиятъ въ
Деде-Агачъ, а вториятъ въ Гюмюрджинско (последниятъ б
председатель на комисията, която лично вид
мизерното ми положение ср
дъ полето), даде ми се
една стая въ предградието, к
дето
и съпругата ми се освободи отъ бременость. Всичкиятъ ми движимъ имотъ
се опропости, било че б
задиганъ отъ минаващит
гръцки бежанци, било пъкъ отъ гол
мата
влага и честитъ дъждове презъ тоя сезонъ.
Следъ освобождението ми отъ о-въ
Критъ направихъ лично справка въ Цариградската ни легация за с
дбата на поменатото
по-горе заявление. Г-нъ Гължбовъ, тогавашенъ легационенъ драгоманъ, въ
прис
тствието на чиновника
г-нъ Ангеловъ, ми каза, че си спомня да е челъ такова обширно заявление
до Председателя на Лигата на народит
,
написано на френски, но за участьта му нищо не знаелъ. Помн
лъ
само, тогавашниятъ секретарь на легацията ни г-нъ Ант
новъ му казалъ:
"Правихме толкова постжпки предъ Лигата на Народит
, но
нито една не ни се уважи, та сега Чалжко-вото ли заявление ще се
уважи." Чудна българска логика! Ако на мое м
сто б
ше
н
кой поданикъ на
съседнитъ ни народи, кой знае, каква аларма би се вдигнала, а нашит
дипломати нам
рили за по-добре такъво
едно заявление да експедиратъ въ н
коя
цариградска гръдска бакалница. Иначе ... другаде би отишло. И така,
направиха трудъ и икономия, безъ да си развалятъ спокойствието. Тая
мекушавость на нашитъ правителства, а особено на дружбашкото, даде см
лость
на гърцит
да си играятъ съ насъ,
както си щатъ.
Фотографирани отъ
признателностъ и за споменъ по случай оевобождението ми. На средата е
авторътъ на тази книга.
Ето и други доказателства, все
отъ с
щия родъ:
1) Презъ 1920 год., съ съгласието
на гръцкото правителство, с
позволи на н
колко български
скотовъдци да прекаратъ едриятъ си рогатъ и другъ добитъкъ въ
ксантийско, к
дето
да презимува до 1 май 1921 год. Притежателите на добитъка се снабдиха
съ нуждните официални документи и заминаха задъ граница. Тамъ
документите имъ б
ха пров
рени
и зав
рени и отъ гръцкит
военни и административни власти. Тия български граждани—скотовъдци б
ха:
Стойо Станковъ Хунчевъ, Димитръ Ивановъ и Никола Згуревъ, отъ с.
Длами-дере; Стефанъ Д. Шишковъ и Василъ Маноловъ Настрадиновъ, отъ с.
Чокманово; Петъръ Тодоровъ Фойновъ, и Илия Сивковъ Бикбашиевъ отъ с.
Левочево и Василъ Ташевъ Ракаджиевъ отъ с. Райково, всичкит
отъ Пашмаклийска околия. Тия хора съ повече отъ 1500 дребенъ рогатъ и
10 едъръ добитъкъ, следъ като внесли въ българската погранична митница
и депозитъ около половинъ милионъ лева, за да се даде възможность да
имъ се ограби стоката една нощь 6
ха
хванати и арестувани като комити и вм
сто да б
датъ ектернирани обратно
въ България, интернираха ги като гръцки поданици въ гр. Ханя на о-въ
Критъ, дето ги държаха гладни и жадни, и едвамъ въ края на м. август
1922 год. 6
ха освободени,
благодарение протестит
, които имъ направихъ,
както предъ гръцкит
,
така с
що и
предъ българскит
власти въ Атина и
София. Отъ Ханя до Пирея гръцкит
власти не се съгласиха да ги превозятъ безплатно по парахода, но ги
накарали да си заплатятъ сами билета, като на всичко това ги разтакали
още 4—5 дни, до като получатъ свободни п
тни листове. Заедно съ
горнит
е
били интернирани още и
следнит
българи: Христо Л.
Караманоловъ, отъ с. Горно Дере-кьой; Никола Данчевъ, отъ с. Арда;
Димитъръ Даскаловъ, Димитъръ Вл. х. Ивановъ, Христо Г. Бозуковъ, Никола
Парперлиевъ и Василъ Салабашевъ, отъ с. Устово. Всички съ редовни
паспорти заминали отъ България за Гърция. Т
се
отнесоха по-рано до гръцкит
адвокати, които ги
оскубаха добре, безъ да имъ помогнатъ. Следъ това се обърнаха къмъ мене
и скоро време 6
ха освободени. Много
други, като т
хъ интернирани, б
ха
лъгани и скубани отъ гръцкит
адвокати, които по
обноска и спекула държатъ рекордъ.
2) Въ Ксанти, за да се вземе
хотелъ „Мосиевъ хенъ", ул. Метрополска, № 77, наетъ съ редовенъ
нотариаленъ актъ за 5 години, отъ притежателката му Мария Димитропуло, н
кой
си запасенъ лохагосъ (капитанъ) отъ стара Гърция, вечерьта броилъ само
250 драхми иа наемателя българинъ Шишковъ, а на сутриньта с
щиятъ тоя Шишковъ, безъ
да го оставятъ да си остави пълномощникъ, го откарватъ съ усиленъ
конвой, като комита, и съ маршрутъ Ксанти—Гюмюрджина—Солунъ—Атина—Пирея
го интерниратъ въ гр. Ханя (Критъ). Тоя нещастникъ го направиха комита,
за да му взематъ хана само срещу 250 драхми. Въ Деде-Агачъ по такъвъ
начинъ „а ла грека" е
присвоени всички магазини на българи. Гърцит
ставатъ съдружници съ българит
, защото имаха гол
ма
см
тка, понеже официалниятъ
курсъ на драхмата б
ше 9 лева и търговскит
сд
лки ставаха въ левове.
Обаче, най-много до 3 месеца българит
6
ха
изм
стени отъ съдружницитъ
имъ гърци.
3) С
щото стана и въ гр. Ханя
(о-въ Критъ) съ бирарията „Токедронъ" на ул. „Болари," коя го 6
ше
откупена за 7,000 драхми отъ българина Коста Калфовъ, интерниранъ съ
мене при първото ми интерниране на 8 мартъ 1921 год. Критянит
мразятъ чужденцит
и отб
гватъ
да се сношаватъ съ т
хъ въ отечеството си, а
за насъ и дума не може да се каже. По тая причина Калфовъ прие гръка
Манолаки за съдружникъ, макаръ че последниятъ едвамъ можа да нам
ри
и внесе само 200 драхми за капиталъ, понеже б
ше
лошъ платецъ и безъ кредитъ. Обаче гръкътъ Менолаки, безъ вс
ко
гризене на съвестьта, изигра благодетеля си съдружникъ, който 6
подържалъ семейството му въ продължение само на 2 и половина месеца
хитриятъ гръкъ така б
ше водилъ книжата на
съдружието, че благод
телятъ му
остана безъ счупена пара а наи-сетне за уравнение на см
ткит
съгласи се да приеме само 700 драхми и сь тая сума се залови за друга
работа та съ трудъ и пестене да спечели други суми за н
кой другъ
гръкъ.