Гробът на Васил Левски

Николай Хайтов

 

 

ПРЕДИСЛОВИЕ

 

 

Почти веднага след появяването на първото издание на „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ през 1985 година ръководството на Комитета за култура и председателството на БАН възложиха на Археологическия институт с музей (АИМ) да я обсъди  ц я л о с т н о  и да изрази своето научно становище. Обсъждането бе възложено на Секцията по средновековна археология и се състоя на 14 септември 1985 г. На 2 октомври решението на Средновековната секция е било одобрено на заседание на Научния съвет на АИМ.

 

Преценявайки материалите от Средновековната секция и институтския Научен съвет, ръководството на Българската академия на науките сметна, че трябва да се организира ново обсъждане — този път в БАН под ръководството на зам.-председателя академик НИКОЛАЙ ТОДОРОВ. То се състоя на 10, 12 и 27 февруари 1986 г. при участието на група специалисти — пълномощници на АИМ, включително преките участници в разкопките през 1956 г. в „Св. Петка Самарджийска“ — археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов. Аз бях поканен да участвувам заедно с подбраните от мене специалисти — художника Михаил Бенчев, научния сътрудник при Националния институт

 

7

 

 

за паметници на културата (НИПК) и ръководител на реставрацията на църквата „Св. Петка Самарджийска“ арх. Никола Мушанов; декана на Геодезичния факултет при ВИАС проф. инж. Георги Колев и медицинския експерт д-р Спас Спасов-Разбойников.

 

Едно голямо (и щастливо) събитие предшествуваше тридневните обсъждания в БАН — намирането на тридесет и седем от „загубените“ снимки на скелетните находки, разкрити през 1956 г. в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Между тях бяха снимките на скелет № 95, за който тогава още възниква спор, че е на Левски.

 

На кого трябва да се благодари за това откритие — дали на щастливата случайност, или на ревностното желание на акад. Николай Тодоров да се използуват всички възможности за привеждане в известност на изчезналата документация — по това по-нататък отново ще поговорим; по-важното е, че оттук нататък се създадоха нови, неочаквани възможности за научно осветляване на всички по-значителни факти и обстоятелства, свързани с разкопките през 1956 г., и по-специално за датирането на многооспорвания скелет № 95.

 

Тридневното обсъждане в Президиума на БАН, документирано едновременно в три тома стенограми и магнетофонен запис, макар да не завърши с общо становище, изясни много, и то съществени моменти от разкопките през 1956 г., създаде нови и широки възможности за изясняването на истината около гроба на Апостола на свободата Васил Левски. Първото издание на тази книга бе написано при наличието само на една снимка— публикуваната през 1961 г. от проф. Михайлов снимка на скелет № 95. Тогава разполагах с няколко публикации на проф. Ст. Михайлов, сега материалите само от обсъждането в БАН възлизат на 770 машинописни страници. Новите материали, които потвърдиха направените в първото издание на тази книга изводи за гроба на Васил Левски, налагат

 

8

 

 

преосветляването на нещата чрез настоящото основно преработено и допълнено издание, в което ще бъдат публикувани както нови данни за разкопките през 1956 г., така и голяма част от новонамерените снимки.

 

        ОТ АВТОРА

 

[Next]

[Back to Index]