Васил Левски. Биография
Н. Кондарев
 
4. НА ПЪТ ЗА ВЛАШКО
Левски и Христо Иванов Книговезецът
Левски тръгва да ги търси
Левски арестуван в Зайчар
Левски не заминава с четата на Хаджи Димитър. Причините
Левски не е агент на ТЦК
11 декември 1868 година
Дойдох да ви представя народното мнение
Каравелов отговаря на в. „Отечество”
Левски напуща Влашко


С деветимата е и Левски. Те пътуват за Влашко. Само няколко дни след екстернирването им от Сърбия окончателно бива разтурена Втората българска легия. Това става на 14 април 1868 год. Малко преди тази дата, както видяхме вече, българските патриоти разбират, че Легията ще бъде

 
74

разтурена, те говорят, обсъждат помежду си този въпрос. За тях разтурването не е изненада.

След окончателното разтурване на Легията повечето от революционерите тръгват по стъпките на деветимата — и те отиват във Влашко.
 

Левски и Христо Иванов Книговезецът

Левски и Христо Иванов Книгозезецът се наговарят още в Белград за следното: Левски да провери какво вършат във Влашко и да му пише, ако се работи и подготвя нещо сериозно, то да останат там, ако ли няма нищо, тогава да заминат за България. „Ние, като излязохме — пише Христо Иванов в спомените си, — наговорихме се с Дякона да се срещнем в Неготин. Той отиде да види каква я вършат във Влашко, че ако има нещо, да седим там, или ако няма, да вземем Балкана за България. Но ето че добиваме едно писмо да вървим за Влашко.” [1] Следователно, съгласно уговореното от по-рано между Левски и Христо Иванов, първият му пише писмо да тръгне за Влашко. Христо Иванов веднага се отзовава на неговото писмо — готви се да тръгва. Левски, като има пред вид уговореното, той ще го чака във Влашко. За зла участ, когато Христо Иванов и другарите му се готвят да тръгнат за Влашко, става убийството на сръбския княз Михаил [2], по повод на което убийство те биват задържани. „Но в същото време се уби княз Михаил сръбски и ни задържаха нещо две недели, като не ни пущаха от Зайчар, и подир ни пуснаха с черни паспорти, та заминахме за Влашко, но в същото време Дяконът ни чакал и тръгнал да ни търси, за да си прибере от нас едно-друго. Понеже в нас беше пусулата му и някакви бележки от фортификацията и правила пеши и полски се у наз бяха.” [3]
 

1. Хр. Иванов. Спомени, стр. 118, А.Н Б. II. 8. п. 10. № 1021.

2. Княз Михаил е убит на 29 май 1863 г.

3. Хр. Иванов. Цит. спомени.

 
75
 

Левски тръгва да ги търси

Действително Левски чакал ден-два, и чакал повече, и най-сетне разбира, че те няма да дойдат, и тръгва да ги търси. Точно във времето, когато тръгва да ги търси, те тръгват пък за Влашко, защото са освободени от ареста. По пътя те се разминали. „Но ние, като заминахме за Влашко, и той тръгнал за Сърбия да ни търси на уреченото място и сме се разминали във Влашко.” [1] Следователно Левски тръгва да ги дири, след като им е писал да тръгнат за Влашко, след като ги е очаквал няколко дни и след като се убеждава, че те не идват, едва тогава се отправя за Сърбия да ги търси.

Защото не е възможно Левски да им съобщи да тръгнат за Влашко и в същото време да тръгне да ги търси. Той е почакал известно време. Понеже те са възпрепятствувани (поради убийството на княз Михаил и арестуването им по повод на същото) да тръгнат за Влашко, това му чакане е траело не по-малко от 10—15 дни и едва тогава тръгва да ги търси. В същото това време Христо Иванов и другарите му са освободени и те тръгват за Влашко и. . . се разминали с Левски. Ако не беше станало убийството на княз Михаил, то Хр. Иванов и другарите му щяха да тръгнат на време и нямаше да става нужда Левски да отива да ги търси, за да се разминат и пр. [2]
 

Левски арестуван в Зайчар

Понеже са се разминали, то Левски пристига в Зайчар, където бива заподозрян в нелегална дейност и арестуван. По-късно той ще си спомни в едно писмо за тази случка и ще покаже колко несправедливо са се отнесли с него тогавашните сръбски власти [3].
 

1. Хр. Иванов. Цит. спомени.

2. Вж. Н. Кондарев. „Величайшият революционер — В. Левски”, стр. 28—29.

3. Д.Т.С., стр. 23. Писмото на Левски до Данаил Хр. Попов от 11 април 1871 г. Като се вгледваме внимателно в

 
76

Тук именно се налага да кажем няколко думи за проявите на тогавашното сръбско правителство. Неговото отношение към нашите революционери в 1862 и 1868 год. не изразява отношението на сръбския народ, както по-късно, след Освобождението, българските реакционни правителства и отношенията им към патриотите на съседните народи не изразяваше отношението на нашия народ към тях. Както е известно, много по-късно и българското, и сръбското правителство бяха прераснали в фашистки и бясно-шовинистични, които на няколко пъти тласнаха двата братски народа — югославския и нашия — в братоубийствени войни. Нова Титова Югославия и нова отечественофронтовска България погребаха завинаги това позорно минало и
 

съдържанието на това писмо, става ясно, че когато Левски се е намирал в Зайчар през 1868 г., където отишъл да дири Христо Иванов и другарите му, той е бил още далеч от идеята за Вътрешната революционна организация. Тогава той, както пише в писмото си, съветвал намиращи се там българи да вземат оръжието и да умират за свободата на българския народ. Ако по това време (когато Левски се намира в Зайчар) той се е вълнувал от идеята за Вътрешната революционна организация, той не би съветвал намиращи се там българи да минават границата с оръжие и да се бият за Отечеството, а би им дал такива съвети, каквито той дава на дейците по-късно, когато идеята да се организира народа отвътре е вече действително дело. Макар писмото му да е от 1871 г., но в него той напомня за намерения, действия и проявления, каквито той е имал и извършвал в един минал момент, именно: през 1868 г. Това ни показва какви идеи са го вълнували тогава — съветва намиращи се там българи да се въоръжават и да отиват да се бият за Отечеството. Това би било сто пъти по-добре, отколкото да останат в Сърбия и да разпиляват напразно юнашките си сили. От съдържанието на това писмо се установява и друго: знаем вече, че в писмото си до П. Хитов Левски мисли да направи нещо, и там установихме, че той мисли да отиде между народа, да проучи защо той не се присъединява към четите, да проучи това и да узнае болките и стремежите му на самото място, лично от самите хора. Но от това писмо до Дан. Хр. Попов се вижда, че през 1868 г., след написване

 
77

откриха нова ера в отношенията между двата народа — ера на сърдечна, ненарушима братска дружба, утвърдена в огъня на общата бора против немските бандити. Левски бе най-горещият привърженик на тази братска дружба, но той не можа да я постигне, както не можеше да я постигне и нашият народ десетилетия след героичната смърт на Апостола. Нито грам на съмнение от проявите на 1868 год. и нито капка от по-сетнешните шовинистични прояви на българското и сръбското правителство няма да се появят вече в отношенията между двата братски народа. Сърдечното приятелство, пълното доверие и братското разбирателство между тях е споено с кръв. И затова именно то е толкова скъпо и мило, то е най-здравата гаранция
 

писмото до П. Хитов, след оздравяването му и през време, когато отива да дири Христо Иванов, Левски все още не изключва, напротив, допуща и сам съветва да преминават въоръжени хора през границата. Той прави това : първо, защото не желае силите им, както казахме вече, да се разпилеят напусто, а е уверен, че те биха допринесли нещо за раздвижването на българския народ, и второ, защото Левски е все още далеч от мисълта за Вътрешната революционна организация. Не бива обаче да се мисли, че Левски дава само голи съвети за въоръжено преминаване. Напротив, той непременно ще им осигури преминаването, било като им даде лична препоръка, било като съобщи по друг начин на хората по местата, където ще отидат и откъдето ще минат, за да се бият за свободата. Това не само трябва да се предполага, но то не може да бъде другояче, като се знае (а които не знаят, като се запознаят) с характера и дейността на Левски. Защото той не е вече за стихийното навлизане на четите, а е за предварителната подготовка на хората по местата, откъдето ще минат. Неправилно е да се мисли, че това е подготовката, каквато той извършва по пътя на Вътрешната революционна организация. Не, подобно твърдение е погрешно. Трябва да се прави разлика между предварителна подготовка за движение ни четите — каквато Левски иска и за която можем да съдим от писмото му до И. Геров, и вътрешна подготовка на народа по-пътя на Вътрешната революционна организация — за каквато той работи по-късни и идеята за която е плод на по-нататъшни усилия.

 
78

за искреност и трайност в отношенията между двата братски народа и не само между тях, но между всички славянски народи, начело с великия Съветски съюз.

Това разяснение е необходимо, за да се знае истинското отношение на Левски към югославянския братски народ, което не е и не е могло да бъде еднакво с отношението му към тогавашното сръбско правителство, което ни повече, ни по-малко не се различавало от нашите реакционни правителства след освобождаването ни.
 

Левски не заминава с четата на Хаджи Димитър. Причините

Левски продължава своя път и като не намира в Зайчар Хр. Иванов, той се завръща във Влашко. Преди да замине да търси Хр. Иванов в Зайчар и още с пристигането си във Влашко, Левски сварва усилена дейност по подготвянето на Хаджидимитровата чета. Левски не може да вземе участие в нея не само поради тръгването си да търси Христо Иванов в Зайчар, а главно поради операцията си. „И Дяконът е бил затворен няколко дни, но са го пуснали чрез (по причина на, б. м. Н. К.) раната да се цери.” [1] И друго, Левски не е привърженик вече на стихийното нахлуване на четите. Той е за чети, преминаването на които трябва да бъде улеснено от хора по места, откъдето ще минат, да им окажат помощ и съдействие [2]. А Хаджи Димитър и Стефан Караджата се готвили да преминат Дунава и нахлуят в страната, Както са преминавали и нахлували всички дотогава чети — без предварителна подготовка на хората по места, откъдето ще минат. С други думи, Левски иска да внесе един нов елемент по преминаването на четите в България —
 

1. Д.Т.С., стр. 4..6. Писмото на Хр. Марков до П. Хитов от 11 септември 1868 г.

2. Вж. „Величайшият революционер — В. Левски” от Н. Кондарев, стр. 27.

 
79

заангажирване и на хората от вътрешността ка страната, като предварително бъдат подготвени за това. Той смята, че тъкмо хората по места, откъдето ще мине четата, биха играли голяма роля [1] за преминаването и успеха й. Това му схващане разгледахме вече, когато бе въпрос за съдържанието на писмото му до Н. Геров.

По-късно Левски се убеждава, че и това не е достатъчно, а е необходима основна, решителна, пълна и дълбоко-всестранна подготовка на българския народ по-пътя на Вътрешната революционна организация.

За верността на твърдението ни, че Левски иска не стихийно, а предварителна подготовка на хората по места, откъдето ще минат четите, може да ни служи освен писмото до Н. Геров, но и самото признание на Левски, че когато отива в Зайчар да търси Христо Иванов, бива арестуван, защото, както видяхме, съветвал намиращи се там българи да се въоръжават, да преминават границата и да умират за Отечеството. И след завръщането си от Зайчар виждаме, че той не се е отказал от подобна дейност, вследствие на което влашкото правителство започва да ги арестува, но Левски освобождава поради раната му. „И друго, по-ново, като се въоръжават няколко българи с Василя Калоферица, който беше в четата ти, улавя влашкото правителство и ги притваря. И за Тотя В., както е затворен става една неделя в Букурещ и твърде е строго по сичката Влахия и са в подозрение тези хора, които следват тази работа. И Дяконът е бил затворен няколко дни, но са го пуснали чрез раната да се цери.” [1]

От тези документи можем да съдим за мислите и схващанията на Левски през 1858 год. Неговият сериозен замисъл, за който загатва в писмото
 

1. Д.Т.С., стр. 416. Писмото на Хр. Марков до П. Хитов от 11 септември 1868 г.

 
80

си до Панайот Хитов, не е още идеята, както забелязахме вече това, да създава Вътрешната революционна организация, а желание да отиде между народа и да проучи на самото място болките и стремежите му. Успоредно и едновременно с този сериозен замисъл, той все още не изключва и преминаването на въоръжени хора през границата. Левски обаче, както видяхме това, държи за организирано преминаване, на което да не бъдат чужди, напротив, да бъдат известени и подготвени и хората от вътрешността на страната, особено по онези места, откъдето се проектира преминаването на четата.

Затова, в заключение по този въпрос, трябва да кажем: схващането на Левски през 1868 год. се намира на относително голяма висота в сравнение със схващането на неговите другари. У него зрее вече мисълта да отиде между народа (което загатва в писмото си до П. Хитов) и да провери мнението му — на какво се дължи неговата пасивност към преминаващите в Балкана чети. Това не е още мисъл за Вътрешната революционна организация. Схващането му обаче да отиде между народа не изключва въоръжено преминаване на българските патриоти в България, което до известна степен е наложено от самите обстоятелства — разгонването на Българската легия. Левски, както видяхме вече, не иска в никой случай да се разпръснат силите на българските патриоти напусто. Той горещо желае да допринесат нещо, дори и най-малко революционно раздвижване за българския народ.

Точно по това време — месец ноември и началото на м. декември 1868 год. — Левски се срещна с Ботев, с когото живеят известно време в една воденица край Букурещ. За тази дружба Ботев разказва в писмото си до К. Тулешков. „... Пиша ти, приятелю, че останах тука (Букурещ) с намерение

 
81

да стана учител на българско училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не мога ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, се съдраха и мене ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край на Букурещ, в една ветреничава воденица, заедно с моя съотечественик Васил Дяконът. За препитанието ни не питай, защото едвам на два-три деня намираме хляб да си уталожим глада... Тия дни мисля да държа сказка в читалището „Братска любов”, но как ще се явя, не зная! При всичкото това критическо положение, аз пак си не губя дързостта и си не изменям честното слово... Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все е весел. Вечер дордето ще легнем — той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобна личност.” [1]

Това трогателно писмо, което ни разкрива взаимна дружба между Ботев и Левски, е без дата. В друго обаче писмо, от 21 септември 1867 год., до Н. Геров, Ботев разкрива нерадостната картина и тежкото положение, в което е изпаднал. В това писмо той пише: „Добрий бай Найдене, по-преди Ви бях писал и с нетърпение чаках отговор, за да излезна от това гнусно положение, в което съм паднал, откакто съм излезнал от училището, и което, ако не вземе някое участие, може да ме погуби.” [2]

Съдържанието почти и на двете писма разкрива потресяващото положение, в което е изпаднал Ботев,
 

1. Писмото на Ботев до К. Тулешков.

2. Из архива на Н. Геров, п. 80, стр. 41.

 
82

и моли да му се помогне. Съдържанието на едното писмо се прелива в съдържанието на Ботевото писмо до К. Тулешков, където той се възхищава от нечутия характер на Левски.

Всичко това установява, че срещата между двамата е станала през 1868 год., малко преди да предприеме Левски своята тъй наречена първа обиколка из България.
 

Левски не е агент на ТЦК

Преследван от хиляди несполуки, Левски постоянно скита из Влашко. В това време Раковски [1] не е вече между живите; Каравелов [2] е затворен в Будапещенския затвор; в Букурещ е Касабов [3]. Последният си присвоява правото да нарича Левски агент на Тайния централен комитет. Ако това бе вярно, то следва да се приеме, че между Касабов и Левски са се създали трайни връзки, за да не бъдат тъй скоро забравени. В същност Левски, в своята по-нататъшна дейност, не поменава нито дума за Касабов, нито пък е поддържал някаква писмена връзка с него, както например това ще видим по-нататък, той поддържа подобна връзка с Каравелов [4].

Щом това е така, то тогава какви са били отношенията между Левски и Касабов? Както ще видим
 

1. Раковски умира на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза във Влашко.

2. Любен Каравелов по това време е бил в Будапещенския затвор и е освободен оттам едва на 4 януари 1869 г.

3. Д-р Иван Касабов е един от създателите на БТЦК.

4. Някои се опитват да представят Касабов като голяма революционна фигура, който е имал връзки с Мацини и сам е положил основите на мацинистка партия в Букурещ. По този начин същият Касабов е успял да вдъхне мацинистки идеи на Левски. Това схващане е несериозно. Макар Касабов да е успял да влезе във връзка с Мацини, то това още не означава, че в Букурещ е съществувала силна мацинистка партия, още по-малко то може да означава, че Левски е станал проводник на мацинистки идеи в България. Изразител на това несериозно схващане е станал Д-р Хр. Гандев в току-що излязлата от печат негова книга „Васил Левски”.

 
83

по-нататък, Левски не отбягва културните хора, напротив, понякога се съветва с тях, а по-късно в писмата си ще каже: „Има много умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Тогава заслугата ни е равна. Защото и те без нас не могат, па и ние без тях.” [1]

Наистина Левски има сериозни причини да се съветва с Касабов, не толкова поради горното си разбиране и отношение към културните хора, но главно, да се възползува от връзките му с вътрешността на страната, особено връзките му със Свищов. Наистина основаният Таен българ. центр. комитет в последния град е бил отдавна угаснал, но отделни хора, макар и като познати на Касабов, са останали там. Тъкмо поради тази причина, Левски се среща с Касабов преди първата си обиколка из България и след като се завръща от нея, за да може един негов съвременник да каже: „. . . Като се споразумее с връщането на Касабов, ще им печата прокламации и кондрати. . .” [2]

Освен това, споменът за погиването на Хаджи Димитър и другарите му още парел в съзнанието на революционерите-емигранти във Влашко, парел е и Левски. Той иска да замине за България, да провери съзнанието и готовността на българския народ за борба, да провери пулса на живота му, да се срещне с онези, на които още в 1867 год. е казал, че докато не дойде, те да не се доверяват другиму. Ще се срещне с тях, ще обиколи и други места и ще се срещне, съветва с много други честни и милеещи за българския народ хора. Левски е изправен сега непосредствено пред задачата да осъществи на дело своята идея за оти-
 

1. Д.Т.С., стр. 23. Писмото на Левски до Ф. Тотю от 23 март 1871 г.

2. Там, стр. 431. Писмото на Т. Ковачев до П. Хитов от 14 март 1869 г.

 
84

ване между народа, която се поражда у него още докато е на болнично легло и за която загатва, както видяхме вече, в писмото си до Панайот Хитов, но подчертаваме пак, това още не е идеята за Вътрешната революционна организация.
 

11 декември 1868 година

Действително, на 11 декември 1868 год., благополучно, през Цариград, Левски заминава за България. „В известие, че и г-да В. Дякона стигна благополучно в Цариград и на 11 декември замина по търговията за към отечеството си ... на което тия дни, като ми пише що е купил, не ще забравя да Ви явя. . .” [1]

Тук му е мястото да кажем и няколко думи за твърдението на К. Тулешков, какво, че Ценович насърчил Левски да премине в България, като му дал 30 лири. „В Букурещ — пише К. Тулешков в спомените си — беше съставено от младежите читалище „Братска любов”. На това читалище за председател беше избран Димитър Ценович. Един ден Ценович отишъл в читалището и там намерил Васил Левски — Дякона. Като българи, поприказвали си. Левски почнал да развива своята идея и планове пред Ценович, като му казал, че с чети да се заминава от Румъния — България никога да не чака своето освобождение, а трябвало вътрешна организация. И се впуснал да обяснява своя план. Димитър Ценович, като го слушал, без да го прекъсва, най-после му казал: „Когато ти мислиш така и си уверен, че ще може по този начин да се успее, защо стоиш тука и не отидеш в България и да приложиш на дело своя план? Аз съм напълно с тебе, че само една вътрешна организация ще може да даде добър плод. Четите, и аз съм съгласен с тебе, че не могат да направят друго нещо, освен една протестация да се покажем отвреме-навреме, че ние българите
 

1. Д.Т.С., стр. 428. Писмото на Т. Ковачев до П. Хитов от 13 февруари 1869 г.

 
85

съществуваме като народ. Друга полза от четите не може да се очаква. Защо седиш и не отидеш в България?”

„Нямам пари, г-н Ценович, а без пари нищо не може на тоя свят”.

„Колко пари ще ти трябват в началото? — го попитал Ценович. „Малко” — бил отговорът на  великия апостол. „Стигат ми тридесет турски лири. Ценович го погледнал и му се засмял, като повторил: „Тридесет лири! Какво ще правиш с толкова малко пари?”

„Аз няма да отида да подкупвам турските министри, та да се нуждая от много пари. Аз имам нужда от пари, колкото да мога да пропътувам оттук до някои градозе в България и да се облека.” Без да му мисли повече, Ценович го повикал в кантората си и му дал тридесет турски лири. Левски му дал един запис за тези пари, който Димитър Ценович и досега съхранява за в памет. Аз не съм виждал този запис.” [1]

Вярно е, че Левски в своята дейност, особено през време на Вътрешната революционна организация, като вземал пари за народна цел, давал насреща една разписка, не е изключено подобна разписка да притежава и Димитър Ценович. Нещо повече, не е изключено да е подпомогнал първото заминаване на Левски в България с няколко, па нека са и тридесет турски лири, но приказките му, че Левски му бил разкрил своите планове за Вътрешна организация и пр., имат тази цена, каквато е цената на разказаното от Ив. Касабов, че Левски бил агент на Тайния комитет. Затова подчертаваме: Левски заминава за България не с идеята за вътрешната революционна организация, а с идеята да отиде между народа, да проучи мнението му,
 

1. А.Н.Б. п. 101. К. Тулешков. „Българският таен централен революционен комитет”.

 
86

да види в какво състояние са там надежднате дейци, както и да провери каква мисли и настроения ги вълнуват. Идеята за Вътрешната революционна организация, както ще видим това, се поражда по-късно, след пристигането на Каравелов във Влашко и при станалите спорове между всички дейци там около въпроса за нейното осъществяване и за нейното ръководство.

Някои неправилно изтълкуваха този пасаж от спомените на К. Тулешков и това е причината, загдето се спираме на него тук. Неправилното тълкуване се състои в това, че разказаното беше възприето за напълно вярно и се направиха неправилни заключения, именно: при първото заминаване на Левски в България той имал идеята за Вътрешната революционна организация, защото бил разкрил плановете си за нея на Д. Ценович. Няма съмнение, че подобно тълкуване е изцяло погрешно.

Забележитело е, че Левски е вече в България и престоява 70—80 дни — от 11 декември 1868 год. до 24 февруари 1869 год. През тези 70—80 дни Левски узнава мнението на народа: от самите хора се убеждава защо не са се присъединили те към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа; подновява старите си връзки от 1867 год. и си създава нови. Не може обаче да се каже, че той започва да основава комитети и да създава Вътрешна революционна организация през време на тази своя първа обиколка из България. Напротив, по това време неговото отиване между народа и връзките, които си създава с него, имат чисто ВЕРИЖЕН ХАРАКТЕР, без да образува комитети и без да създава организация.

През тези 70—80 дни, като ходи из България, връзките, които си създава, и разговорите, които води с народа, пробуждат у него стари надежди — народът е готов да се дигне на въоръжена борба за освобождение, стига да се яви нещо по-сериоз-

 
87

но. „. . . Но само да се появи нещо по-големичко и по-сериозно от лани, и тия са готови всички на оръжие.” [1] А това какво означава? Това означава, че от първата обиколка из България Левски се завръща напълно убеден в готовността на народа да въстане, „стига да се появи нещо по-сериозно от лани”, т. е. нещо по-сериозно от четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, защото „лани (касае се за миналата 1868 год., писмото е от м. февруари 1869 год.) те са се появили, но народът очаква нещо по-сериозно от тях, очаква по-решителна и по-голяма акция за освобождение, за да се присъедини към нея. Левски съобщава това с надежда, с радост, което можем да съдим от писмото на Т. Ковачев до П. Хитов.

Действително, след завръщането си от България и като пристига във Влашко на 24 февруари 1869 год., Левски разговаря с Т. Козачев. Последният бърза да съобщи на П. Хитов за впечатленията на Левски от България. Чуйте: „Вчера (датата на това писмо е от 25 февруари 1869 год., следователно Левски пристига на 24 същия месец и година) — пише Т. Ковачев на П. Хитов — пристигна В. Левски от Отечеството ни, за да приеме лозинката ни и да се върне пак през Никопол. И тъй като нямах сигурна лозинка, заговорихме се, за да иде в голямото село, и замина. Дяконът, като излязъл от Ц. Г. [2] невредим и следвал из Тракия и България, дето Ви е познато, и като се разговарял с всичко по [3] и от с к. р. [4] Само за в рила не е могъл да иде, щото е опасно, но съществуват. . . [5]
 

1. Д.Т.С., стр. 430. Писмото на Т. Ковачев до П. Хитов от 25 февруари 1869 г.

2. Цариград.

3. Поотделно.

4. Консула руски от Филибе, б. на Д.Т.С.

5. В оригинала са поставени два реда точки и отгоре съвсем ситно и таинствено обозначени два инициала X. Д. Хаджи Димитър съвместно с думата съществуват, с която се свършва фразата. То означава, че X. Димитър с 1000 души още се държи в Рилския манастир — според както Ковачев е съобщил Хитову с едно по-предно писмо (от 15. I. с. г.) което не публикуваме тук, б. на Д.Т.С., стр. 429—430.

 
88

за народа. Млади и стари взели участие заради целта ни. Но само да се появи нещо по-големичко и по-сериозно от лани и тия са готови всички на оръжие.[1]

В това писмо и особено в последните думи, като в огледало се вижда за какво е ходил Левски в България, какво е проверявал и с какви непосредствени заключения и впечатления се е завърнал във Влашко, за да сподели много неща с Ковачев — народът готов да излезе на оръжие, но чака нещо по-сериозно „от лани”. Не може да има никакво съмнение в писаното от Т. Ковачев, защото това са впечатления, които той изпраща веднага, още на другия ден след завръщането на Левски и разговора му с него. Това потвърждава сто на сто направеното вече заключение — при първото, след малко ще видим, че и през второто, заминаване на Левски в България той не създава комитети и не отива с готов план за Вътрешната революционна организация, а отива да провери и подсети народа, да узнае неговото мнение по най-големия от големите въпроси — този за Освобождението.

От съдържанието на горното писмо можем да съдим, че той е узнал това — народът чака нещо „по-сериозно от лани” и той ще счупи рамките из дотогавашното свое спокойствие и ще въстане. По-късно Левски ще се убеди, че и това не е достатъчно, а е необходима по-дълга дълбоко-революционна и организационна дейност. За нея по-сетне.

Левски, както свидетелствува Т. Ковачев, заминава за голямото село, т. е. за Букурещ.
 

1. Цитираното писмо на Т. Ковачев до П. Хитов I 25 февруари 1869 г.

 
89

За престоя му във Влашко говори пак Т. Ковачев, „Приех писмо от Левски — пише той на П. Хитов, — който ми пише, че дошел още един като него търговец в голямото село от страната на няколко търговци и... за да контрати стока, и щели да излязат за панаиря още на 1 март, но оставили да видят първо как отива тукашната пияца, щото като се споразумее с връщането на Касабова, ще им печата прокламаций и кондрати, за да заминат двамата, Левски и Д. [1], да захванат работа по-отрано със скацнашите, които имат в Тър., Сли., Со., Плов. [2], Перущица и др., с намерение за Възкресение да бъдат в работа.” [3] Следователно Левски би напуснал по-рано Влашко, но останал за някои проучвания на „тукашната пияца” и необходимите му прокламаций.

Без съмнение, прокламациите са необходими на Левски, за да ги разпространи между българския народ, да упражни върху него контрол и да му внуши колко много се мисли за него, какви грижи се полагат и какво сериозно дело се подготвя. С тях Левски ще раздвижи още по-силно народа и ще държи съзнанието му будно. Защото ефектът от печатните прокламации би бил много по-силен, отколкото устните разговори и предупреждения. И ако една печатна прокламация-позив има тежест, сила и значение днес, то какво да кажем за тогава, когато всеки печатен ред е въздействувал магически върху хората и им говорил за нещо сериозно и мощно.

Левски ще отнесе тези прокламации в Сливен, Пловдив, Перущица и другаде, откъдето е имал случай да мине веднаж, през време на тъй наречената първа обиколка из България, от 11 декември 1868 до
 

1. Според Страшимиров — Дамянов. Д.Т.С., стр. 431.

2. Търново, Сливен, София, Пловдив.

3. Д.Т.С., стр. 431. Писмото на Т. Ковачев до П. Хитов от 14 март 1869 г.

 
90

24 февруари 1869 год., успял е да си създаде връзки, чрез които на тамошната “пияца” стоката — прокламациите ще бъдат бързо разграбени и разпространени. Той бърза и иска за Възкресение да бъде там, за да започне работа от рано, да може да раздвижи народа за една предстояща освободителна борба, но както вече на няколко пъти забелязахме, не още по пътя на Вътрешната революционна организация, не и с чета, а по-пътя на общо вътрешно раздвижване и събуждане. У Левски, както казахме в предшествуващите страници, се пробужда старата надежда — достатъчно е едно по-сериозно предупреждение към народа от по-авторитетни и известни хора, прочути деятели на освободителното движение, и той ще въстане. Макар че Левски не възлага нищо на четите, но тази му стара надежда е пробудена от обиколката, която прави из България. В писмото си Т. Ковачев, както видяхме, уверява П. Хитов, че Левски се завърнал от България със следното впечатление: народът чака нещо по-сериозно, за да се вдигне на оръжие. Дори и днес, в поробените народи, се намират хора, които твърдят, че няма нужда от организация, когато му дойдело времето, то достатъчно било да се призове народът на борба и той ще въстане.

Не трябва да бъдем зле разбрани. Левски, в този момент от развитието си, стои далеч по-високо от подобни твърдения. Той не чака да му дойде времето, а сам, с риск на живота си отива между народа, за да създаде времето и да поведе народа на борба. Левски обаче все още не е стигнал до идеята на една системна и дълбоко-революциониа дейност, каквато е абсолютно необходима за едно народно въстание, за което той мечтае и копнее.

Все пак той упорито отива към целта. Готви се да напусне Влашко и да се прехвърли в България. „В известие Ви — пише Т, Ковачев до П. Хитов, —

 
91

че Левски дойде от голямото село (от Букурещ, б. м. Н. К.) и очаква да му пристигне средство, че да иде да разнесе пари за скациашите. Дойде времето на панаиря, на което ще дойда да се разговорим и контратим, като остане 20 дена до панаиря, за да можеш и ти да пристигнеш на определеното място, дето ще ми се даде заповед. Но само да бъдете оня, който Ви знаех, да не бъдете се променили, както казват някои си?” [1]

От съдържанието на това писмо можем да съдим за намеренията и очакванията, които се възлагат с преминаването на Левски в България и с разпространяването на прокламациите във вътрешността на страната. Можем да съдим за това, което мнозина днес не искат да видят и да разберат. Идва времето на панаира, т. е. идва времето да въстане българският народ. А щом останат 20 дни до „панаиря”, то Ковачев ще пожелае да се срещне с Хитов, да се разговори с него. Това ще стане само при условие, че Хитов е пак същият войвода, както го познава, че той не се е изменил, както казват някои. [2]

Следователно, като на длан се виждат ясно целите и намеренията, които са стоели пред дейците във Влашко, и надеждите, които са възлагали на Левски — не дълга организационна и системна подготовка, а прокламации и обявяване на „панаиря”.

С цел да разпространи прокламациите, да потикне българския народ към действие, да събуди у
 

1.  Д.Т.С., стр. 432—433. Писмото на Т. Ковачев до П. Хитов от 27 март 1869 г.

2. Знае се, че П. Хитов бил склонен на компромиси с чуждите правителства, а по препоръка на сръбското правителство заминава за Влашко да спре преминаването на X. Димитър и Караджата с чета в България. Тези му колебания не са останали незабелязани, вследствие на което мнозина променят и схващането си за него. Това е смисълът на написаните от Т. Ковачев думи: „Да не бъдете се променили, както казват някои си”.

 
92

него увереността за предстояща борба и победа, Левски се прехвърля на 1 май 1859 год. в България. „За Левски Ви писах — пише Т. Ковачев до П. Хитов, — че на 1 май тръгна благополучно за Цариград за панаиря. По-преди пратихме книгите [1] за панаиря.” [2] Като добавък към това, в друго писмо Ковачев пише: „Левски дойде до Никопол, дадох му полици и откакто е заминал, не ми е писал нищо”. [3] Вероятно от този момент нататък Левски започва да подозира Т. Ковачев в предателство, а по-късно съвсем определено се изказва за това. „Казал Ви бях — пише Левски до П. Хитов — да не пишете на Ковачева вече нищо. Ето сега, от десет дена насам два пъти пишат от Т. Магурели, че бележат в него съмнение като предател, което потвърждават от Свищов — два пъти устно и писменно.” [4]

В същност Левски го подозира, може би, от момента, когато престава да му пише, престава да му се доверява, това проличава от самите писма на Т. Ковачев до П. Хитов. „А очаквам без друго известие от Левски и ако се забави отварянето на панаиря, ще дойда, ако ли е наскоро — не ще мога да дойда . . . Извинете ме, че не можах да Ви отговоря набързо. Едно, че не бях в града, друго, че очаквам известие от Левски . . . Като отговори Левски, че наскоро може да Ви и телиграфирам.” [5] Т. Ковачев очаква известие от Левски, но той няма да го получи вече. „Нямам още никакво из-
 

1. Прокламации и квитанции, б. на Д.Т.С., стр. 437.

2. Д.Т.С., стр. 437. Писм. на Т. Ковачев до П. Хитов от 9 май 1869 г.

3. Там. Писм. на Т. Ковачев до П. Хитов от 27 май 1866 г. стр. 439.

4. Д.Т.С., стр. 13. Писм. на Левски до П. Хитов от 13 май 1870 г.

5. Там, стр. 440—441. Писм. на Т. Ковачев до П. Хитов от 15 юни 1869 г.

 
93

вестие от Левски.” [1] Ковачев не получава нищо не само докато Левски е в България, но и след завръщането си, Левски не му поверява абсолютно нищо. „За В. Левски Ви явих, преди една седмица за Александрия, Атлия, той е минал от Т., но къде отива, кога ще се върне не ми яви, защото нямахме време да разговарям подробно, каза, че ще ми пише.” [2] Ковачев не спира дотука, той продължава да се оплаква, че не може да узнае какво работи Левски. „Левски дойде — пише Ковачев — от панаиря. Питах го за добитъка, твърде е слаб, няма цена и ще го презимува за напролет да го харчи, според неговото мнение. Пространно не можах да се разговоря. Идеше от голямото село, отиде през Александрия за голямото село. За връщането му не зная кога и отде ще се върне.” [3] Все в същия дух са всички по-нататъшни сведения на Ковачев за Левски. „Васил Левски премина коник и замина за голямото село, като се върне, ще се разговорим подробно.” [4] Най-сетне, Т. Ковачев съвсем престава да дава сведения за Левски, от което следва да се заключи, че не само не е могъл да се разговори подробно с него, но не е могъл да го види вече. Разбира се, причината е, както казахме, че Левски подозира Ковачев в предателство, а по-късно открито изразява това в писмото си до Панайот Хитов.

При това положение, може ли да се смятат за достоверни писмата на Т. Ковачев? Можем ли да се позовем на тях и да направим заключения, каквито направихме вече? Безспорно, можем да се позовем на тях. Защото писмата, на които се позовахме, са писани в един момент преди още Левски
 

1. Д.Т.С. Писмото е без дата, но според съдържанието му г. Страшимиров го поставя в този ред на писмата.

2. Д.Т.С., стр. 446. Писм. на Т. Ковачев до П. Хитов от 2 септември 1869 г.

3. Там, стр. 447. Писмото е от 5 септември 1869 г.

4. Там, стр. 448. Писмото от 18 септември 1869 г.

 
94

да подозира Ковачев в предателство, когато той му се доверява и му дава сведения за отиването и завръщането си от България, както и отчасти сведения за дейноста си. Тъкмо тези писма на Ковачев съдържат нещо по-положително за дейността на Левски, след като бива подозрян в предателство, неговите писма не съдържат друго, освен че той не знае нищо за Левски и пр. По тази причина дадените от Левски сведения на Т. Ковачев в началото, които последният дава в писмата си до П. Хитов и на които се позовахме, са верни, макар да са дадени с догатки, които лесно могат да се разчетат и да се разбере истинското им съдържание. Те са верни, защото не може да става въпрос за някакви спомени или отгласи ог спомени, които да са писани десетки години след случилото се, а става въпрос за съдържанието на писма, писани непосредствено след воден разговор. Не можем да обвиним Т. Ковачев, че ги е съчинявал от себе си, защото той би могъл да стори това и по-късно, когато не получава никакви иззестия и сведения от Левски, по причина на явилото се вече подозрение. Не можем да го обвиним в подобно нещо, тъй като на означените от него дати Левски наистина отива и се завръща от България.

Ако Левски би подозирал още отначало Ковачев в предателство, той би намерил още тогава начин да отклони и отбегне каквито и да било разговори с него, както прави това, когато действително го подозира. Като съпоставим писмата на Т. Ковачев с други известни факти, това ни дава правото да разширим доказателствената стойност на неговите писма в първия момент, преди Левски да го подозира в предателство. Разширихме доказателствената им стойност в размер, който отбелязахме тук. Читателят ще забележи това разширение и ще знае, че писмата на Ковачев, писани от него преди да е заподозрян в предателство, имат цена не само по уста-

 
95

новяване датите на заминаването и завръщането на Левски в и от България, но много по-голяма цена, каквато им отдадохме в предшествуващите страници. Като казваме, че те имат много по-голяма цена, това не ще рече, че тази цена е изключителна. Напротив, трябваше от много съпоставяне и оточняване с други известни факти да извадим ценното от тях.
 

Дойдох да ви представя народното мнение

През време обаче на своята тъй наречена втора обиколка из България Левски задълбочава и разширява своите връзки. Това разширяване не е още до степен на организирани комитети и Вътрешната революционна организация. Той разговаря с вътрешните дейци, проучва мнението им, отсяда в един град, отпътува в друг, кръстосва селата, прехвърля се през планините, за да се завърне във Влашко към края на м. август 1869 год. Там е и Каравелов. С положителност може да се каже, че Левски е докладвал на Каравелов и всички български емигранти-революционери, намиращи се във Влашко, за положението в България — какво е мнението на народа и готов ли е той за борба. Това е напълно положително, защото по-късно Левски ще каже: „Нали дойдох нарочно из Българско, да ви представя народното мнение на простия и учения ни народ в България, върху което цяла година давахме мнения”. [1] От тези негови думи, макар и казани по-късно, може да се съди, че наистина са разисквали, обмисляли, давали мнения и то доста продължително време, за да може Левски да им каже: „Цяла година давахме мнения”, т. е. разисквали са върху положението и мнението на народа, което им е представил Левски.
 

1. Д.Т.С., стр. 58. Левски до Райчо Попов в Плоещ. Според Страшимиров, това писмо е писано към пролетта на 1871 год.

 
96

Забележително е още, че само 10—15 дни, след като Левски се завръща от тази своя втора обиколка из България, пише от Влашко много сериозно и важно писмо до Христо Иванов Книговезецът. Съдържанието на това му писмо дава възможност да надникнем в онова, което става във Влашко, след като Левски разказва на тамошните дейци за положението и народното мнение във вътрешността на България. То говори за взето сериозно решение да се свикат дейците от България, с които той се е срещал, да се разговаря с тях във Влашко, непосредствено да чуят и другите мнението им. Изключено е това да е само лична инициатива на Левски. Защото ако не е имало взето решение или нещо подобно, Левски не би писал писмо до Христо Иванов с подобно съдържание, а би подготвил събранието още докато се намира в България, както например постъпва по-късно, когато трябва да стане събранието в Букурещ през 1872 год. и за което ще говорим по-нататък. Тогава той ги подготвя за него още докато е във вътрешността на страната и им бележи подробно кой откъде да тръгне, какво да носи и пр. Па и тогавашното събрание не става само по негова лична инициатива, но и по инициативата на Каравелов и другите намиращи се във Влашко емигранти-революционери.

Нещо повече, ако писмото на Левски до Христо Иванов, за което говорим, не е продиктувано от решение, взето във Влашко, то Левски би могъл да проведе исканата конференция докато е в България. Освен това той лично се е срещал вече и разговарял с тези хора. Без съмнение, за да пише Левски подобно писмо до Христо Иванов, то идеята за него е дело на емигрантите-революционери, без да изключваме ролята на Левски, която е основна и решаваща. Със свикването на тези дейци се постига или би могло да се постигне следното: намиращи се във Влашко български революционери ще чуят

 
97

от тях за положението на народа и с оглед на това ще обмислят всичко.

Нека допуснем, че Левски ги свиква, за да вземе с тях решение за Вътрешната революционна организация. Ако би било така, то Левски ще ги свика и не след дълго ще замине за България. В същност дали са пристигнали виканите от него дейци или не са пристигнали; дали се е състояла конференцията или не се е състояла, това е неизвестно, но Левски с голяма загриженост и настойчивост настоява да дойдат в Галац. „Като щом видите писмото ми — пише Левски до Христо Иванов, — беззабавно да пратите Савата в Лясковец при Марин Станчев, който ще обади на бай Тодора да дойде без друго в Галац, а преди да потегли да отидат да повикат и от Трявна едного и от Сливен, а който ще дойде от Трявна, нека повика и от Габрово едного, когото познава, ако има някой от Търново, и той нека да дойде. Господин Христо, да забележите на Савата добре да им кажи, че трябва на 25 септември да се намират в Галац без друго, както и Вие ще бъдете без друго. И като пристигнете в Галац, да се управите при казак Георги [1]. Това също ще забележите и на другите. А пък аз ще стоя да чакам в Турну Магурели и който пристигне по-напред в Галац, да ми телеграфира до Данаил Хр. Попов.” [2]

Вижда се с каква настойчивост Левски дава своите нареждания до дейците от вътрешността на страната, с които може би е разговарял през време на своите две обиколки из България. Той упътва всеки един от тях какво да направи и пред кого да се яви в Галац и то най-късно до 25 септември 1869 год. Левски дава нареждане за няколко души, но това са представители на такива центрове,
 

1. Георги Карловски, б. на Д.Т.С., стр. 13.

2. Д.Т.С., стр. 12—13. Писмо на Левски до Хр. Иванов от 6 септември 1869 г.

 
98

където народното съзнание е на най-голяма висота, а по-късно стават гнезда на революционна дейност. Не са случайно набелязани и градовете, и хората. От тях ще може да се узнае мнението и настроението на народа, те биха разказали много неща, от които всеки би могъл да си направи съответните заключения.
 

Каравелов отговаря на в. „Отечество”

Както казахме, не е известно дали са се явили виканите в Галац дейци и не  е известно дали се е състояла проектираната с тях конференция. Мисълта обаче да бъде свикана тази конференция говори много нещо; говори, че се замисля нещо много сериозно, където не се изключва, а се предвижда и зачита мнението на хората от вътрешността на страната; зачита се това мнение, може би, най-много по настояването на Левски, тъй като той е имал вече срещи и разговори с тях. Участието обаче на Любен Каравелов не само трябва да се предполага, но то е безспорно. Защото, както е известно, в това време той е много сърдит на издателите на в. „Отечество”. Каравелов им е отговорил вече във в. „Дунавска зора” от 31 август 1869 год. Не е възможно това скарване между Каравелов и издателите на в. „Отечество” да е останало неизвестно за българските революционери. Напротив, то е било шумно, злободневка на деня. Защото след отговора на Каравелов следва и отговорът на в. „Отечество” [1]. Тези неща никога не остават без влияние и без отражение върху околните и приближените им. Дори ако приемем, че това е спор от по-интимен характер, той пак не би останал неизвестен за другите. Защото той се провежда с печата открито, гласно, шумно, и най-главното, това не е спор за лицеприятелство, а спор за обединението на намиращи се във Влашко
 

1. Вж. „Още за идеологията и дейността на В. Левски” от Н. Кондарев, стр. 63—67.

 
99

дейци. В този спор се споменава изрично името и на младите, в числото на които, без съмнение, е Левски.

Това сблъскване на мненията, този спор по големия въпрос за обединението на българските народни сили в името на идеята за освобождението е задълбочило още повече дейността на големите деятели. Каравелов трябва да се противопостави с много по-сериозни планове на размекнатите и смирени издатели около в. „Отечество”.

При това положение свикването на хора от вътрешността на страната не може да не е станало с знанието на Каравелов и по общо решение на намиращи се във Влашко български патриоти, между които е и Левски. Той познава виканите в Галац хора, знае цената им и пише да дойдат.

Амбицията на Каравелов отива още по-нататък. Той трябва да се противопостави на хората около в. „Отечество” още по-чувствително, да им се отблагодари още по-достойно, да им даде урок какъв трябва да бъде вестникът на едно национал-революционно движение, как трябва да се подрежда и списва той. Каравелов иска и той успява да постави в сянка, да изобличи съвсем хората около в. „Отечество”, които работят за свои лични цели, а не за освобождението на народа.

И ето, виждаме, че онова, за което предполагаме, а именно: за участието на Каравелов в подреждане на народната работа, е действителен факт, а не едно обикновено предположение. Той започва от месец ноември 1869 год. да редактира в. „Свобода” и в него пише: „Нашите главатаре нямат още това свето чувство към своето отечество, каквото имат Мацини и Гарибалди към Италия.” [1] Разбира се, от тази статия полъхва друг ветрец, друго направление, не онова на четите, за да може
 

1. Вж. „Левски, Каравелов, X. Димитър” от Н. Кондарев, стр. 24 и следв., както и 112.

 
100

съвсем ясно да каже в брошурата си „Български глас” защо хаджидимитровци не са успели и какзо е необходимо на българския народ — необходима му е организация, каквато дотогава не е бил способен да си създаде и каквато са създали Мацини и Гарибалди за италианския народ. [1]

Това не са само думи, но следват и дела. През 1870 год. в Букурещ се основава БРЦК. [2] Той има дълбоко революционен характер. Никакво колебание, никакви полумерки. Той си поставя за задача да разрешава всички въпроси, свързани с голямата освободителна борба. Нито помен от дуалистичния характер на Тайния български централен комитет, който е бил отдавна погребан и поставен в архивата; нито следа от неговите полумерки и манифестирана готовност за компромиси със султана. Нещо повече, БРЦК порицава и най-малката проява, в която проличава молба или поклон пред турските власти. Той съди българите, които са поздравили султана по случай фермана за българската екзархия. Не, не постъпвате добре — казва им БРЦК от Букурещ. [3] От негово име се появява програмата му [4], а малко по-късно и брошурата „Български глас”. [5]

По-късно Левски я използува за пропагандни цели из вътрешността на България, тя е ценно помагало и наръчник в неговата убедително-пропагандаторска дейност между народа.

Каравелов не написва брошурата „Български глас”, нито пък поставя въпроса за организация и БРЦК в Букурещ, както и програмата му, по
 

1. Вж. „Левски Каравелов, X. Димитър” от Н. Кондарев, стр. 24 и следв., както и 112.

2. Вж. „Още за идеологията идейността на Левски” от Н. Кондарев, стр. 29 и следв.

3. Пак там.

4. Там.

5. Там.

 
101

внушение на Левски. Той прави това по силата на своето вътрешно убеждение, по силата на своята привързаност и преданост към революционното дело. [1] Левски обаче не само взема активно участие във всяко национал-революционно дело, което се извършва в Букурещ, но навсякъде проявява и влага критичност; той не е сляпо привързан към Каравелов, а по всеки въпрос взема едно ясно и определено становище; не само одобрява мненията на другите, но на много от тях се противопоставя. Например по въпроса за ръководството и седалището на БРЦК той се изказва съвсем определено, мястото на който, според Левски, трябва да бъде там, където е болшинството от народа и където ще се пролива най-много кръв. Не е било лесно да се прокара подобно едно схващане, особено като се има предвид, че големи авторитети като Каравелов, Хитов и други са били против и горещо застъпвали свое схващане — БРЦК да бъде във Влашко. Левски по-късно, като си спомни за споровете по този въпрос, разногласия, даване и противопоставяне на мнения, ще може и с право им казва: „Приятелю, питаш, познава ми ли та? Как не, и Вази и Г-н Панайота, Райнов, Живков, Кършовски, Д. Ценова, Каравелова и пр. . . нали сте вие горните? Помните ли всичките си думи, които аз ги имам и забелязани и срещу които съм противостоял? Като се поразгледате в миналото от края в работите си досега във Влашко, кой с кого се турял на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар. . .” [2]

Наистина суров упрек на една минала дейност, но правдив. Затова никой не осъжда и не би могъл да осъди Левски за този му справедлив упрек и за
 

1. Вж. „Левски, Каравелов, X. Димитър” от Н. Кондарев, стр. 44 и следв.

2. Д.Т.С., стр. 58. Левски до Райчо Попов в Плоещ.

 
102

проявената от него решителност да се противопостави на погрешните мнения, които се отнасят до Вътрешната революционна организация и засягат непосредствено въпроса за нейното ръководство. Защото в програмата на БРЦК в Букурещ, както и неговото основаване, тъй и в брошурата „Български глас”, ясно и четливо е поставен въпросът за Вътрешната революционна организация. [1] Това е най-решителната крачка и най-големият и смел завой з българското национал-революционно движение.

Левски израства още повече; неговата самостоятелност се закалява и затвърдява; той обогатява своя житейско-борчески път с повече опит и се въоръжава с най-ценни поуки.

А животът му — това е живот на емигрант-революционер, тежък, мъчителен. И студ (през зимата), и глад (всеки ден), и неприятности (ден и нощ) го преследват, но със своята воля и силен характер той надвива всичко. Ботев се възхищава както от тази сила, от този „нечут характер”, възхищават се всички, възхищаваме се и ние днес, когато узнаваме къде и как живее той във Влашко.
 

Левски напуща Влашко

Левски обаче не може да остане във Влашко. Неговите схващания и разногласията му с намиращи се там български дейци го заставят да тръгне за България. „Аз при тези комедии — пише Левски до Райчо Попов — в година време до нейде стоях да гледам и казах ви няколко пъти: нямаме хора във Влашко и станах та си дойдох в България. Така ли е, братя, съедейници?” [2] Наистина разногласията по даден въпрос не могат да бъдат безкрайни и вечни; те или се оправят, премахват и окончателно уреждат, или се стига до скарване и прекъсване на отноше-
 

1. Вж. „Левски, Каравелов, X. Димитър” от Н. Кондарев, стр. 26.

2. Д.Т.С., стр. 58. Левски до Р. Попов в Плоещ.

 
103

нията между спорещите, или се случва нещо подобно. И Левски, уверен в правотата на своето схващане, не може да се съгласи с П. Хитов, Живков, Каравелов и други, както и те не искат да се съгласят с него. Тогава той решава да напусне (и действително напуща) Влашко, като се прехвърля в България със съзнанието и решителността да приложи на дело схващането си за Вътрешната революционна организация и за нейния център, който според него трябвало да се намира вътре в страната.


[Previous] [Next]
[Back to Index]