Държавни граници в Югоизточна Европа след април 1941 г.
ПРЕДГОВОР
Изследването на българската външна политика по отношение на Македония през годините на Втората световна война и в частност по проблема за западната ѝ граница в рамките на военнополитическото развитие в Европейския югоизток не само допълва постиженията на българската историография, но и насочва към по-широкия аспект за цялостно проучване на мястото и ролята на националния въпрос в политиката на България през периода. В монографията се илюстрира и един исторически момент от генетично заложените на Балканите етнически и политически конфликти и опитът за тяхното военновременно неутрализиране. Българо-италианските и българо-албанските противоречия очертават и един щрих от вътрешната динамика в пропагандно афиширания като монолитен Тристранен пакт - на практика изправен пред редица вътрешни конфликти и противоречия.
Военните действия през пролетта на 1941 година създават в Европейския югоизток нова политическа ситуация, която дава шанс на дълголетния български стремеж към национално единство. „Влязла" във Втората световна война без ясна стратегия по македонския въпрос, след 27 март 1941 г. България трябва в движение да пренастройва институции и структури, експерти и държавен апарат към въпроси, решаването на които не е било на дневен ред от години.
Като съюзник на силите от Оста България успява да присъедини някои територии, откъснати от националното землище. Получаването им обаче не е безпроблемно. Италия се очертава като сериозен конкурент, а влизането на българските войски в Македония се забавя.
Външната политика на България през годините на Втората световна война досега е разглеждана от българската историография предимно в светлината на двустранните отношения [1]. Малкото обобщаващи проучвания не
1. Тошкова, В България и Третият райх (1941-1944). Политически отношения. София, 1975; България в балканската политика на САЩ 1939-1944. София. 1985; Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922-1943. София. 1976; Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934-1944. София, 1987; Кочанков, Н. България и Независимата Хърватска държава 1941-1944. Политически и дипломатически отношения. София. 2000; Петров, Л. България и Турция 1931-1941, София, 2001.
1
прехвърлят 1941 година, когато България се присъединява към Тристранния пакт [2]. В някои изследвания на български историци се третират и отделни въпроси от съдбата на Вардарска Македония по време на Втората световна война [3].
Политиката на България по отношение на западната част от Вардарска Македония през годините на Втората световна война досега не е била предмет на цялостно проучване в българската историография, с изключение на изследването на И. Димитров, засегнал частично този въпрос като елемент в българо-италианските отношения [4].
За разлика от това, през последните години редица югославски, както и скопски историци посветиха голям брой трудове на българското присъствие във Вардарска Македония през периода на Втората световна война. Тази литература, подвластна на една политическа конюнктура, превърнала се в държавна доктрина, обаче се отличава с ярка антибългарска насоченост. Любима тема на тази „историография" е борбата срещу българския „окупатор" [5].
2. Генчев, Н. Външната политика на България в началния период на Втората световна война (1939-1941 г). — В: ГСУ, ФИФ, т. LXIII, година 1970, книга III - история София, 1971; Сирков, Д. Външната политика на България 1938-1941. София, 1979; Генчев, Н. Външната политика на България (1938-1941), София, 1998.
3. Палешутски, К. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София. 1983; Гоцев, Д. Идеята за автономия като тактика в програмите на национално-освободителното движение в Македония и Одринско 1893-1941, София, 1983; Палешутски, К. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос 1919-1945. София, 1985; Гоцев, Ст. Борби на българското население в Македония срещу чуждите аспирации и пропаганда 1878-1945, София, 1991; Даскалов, Г. Българските акционни комитети във Вардарска Македония (април-август 1941 г ). — В: Исторически преглед. № 8. 1991. с. 58-74; Панайотов, Л., К. Палешутски, Д. Мичев. Македонският въпрос и българо-югославските отношения, София, 1991; Църнушанов, К. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, 1992; Минчев, Д. Българските акционни комитети в Македония - 1941. София, 1996; Димитров, П. Установяване на българската държавна власт в Скопска и Битолска област през 1941 г. — В: Военноисторически сборник. № 5. 1998. с. 66-76; Димитров, П. Проблемът за Вардарска Македония в работата на XXV Обикновено народно събрание. — В: Известия на института за военна история при генералния шаб, т. 66, 2000, с. 115-127.
4. Димитров, И. Цит. съч., с. 407-428; Вж. и статията на Янев, И. Македония и българо-италианските отношения 1941-1943 г. — В: Македонски преглед. № 3, 2005, с. 57-66.
5. По въпроса вж.: Филипова, Л. Вардарска Македония (1941-1944 г.) в югославската историческа литература. Библиография. София, 1992. В библиографията се цитират над 700 заглавия, един колосален труд на скопските историци, целящ да докаже небългарския характер на населението в Македония. Ето само някои от тези трудове:
Апостольский, М., А. Христов, Р. Терзиоски. Положение оккупированной Македонии во время второй мировой войны (1944-1944). - La sistemes d'occupation en Jugoslavie 1941-1945. Belgrade. 1963, c. 303-348; Тодоровски, Гл. Меѓусебните односи на Италија и Бугарија од 1941-1943 година во врска со Западна Македонија. - Развиток на државноста на Македонскиот народ. Скопје, 1966, с. 435-466; Ивановски, В. Освободителната војна во Западна Македонија 1941-1944. Скопје, 1973; Апостолски, М. Погледи врз југословенско-бугарските односи во Втората светска војна. Скопје. 1980; Тодоровски. Гл. Окупацијата на Западна Македонија (1941- 1944). [ второ дополнето и проширено издание). Скопје, 1982; Димитријевски, М. Македонија во антифашистичката война 1944/45. Скопје, 1995; Стойчев, Вамче. Бугарскиот окупациски систем во Македонија 1941-1944. Скопје, 1996; Тодоровски, Гл. Западна Македонија за време на окупацијата (1941-1944). Скопје, 1998.
3
От друга страна въпросът за съдбата на Вардарска Македония по време на Втората световна война присъства като част от обобщаващи изследвания в сръбската, немско- и англоезичната, както и в италианската историография [6].
За мястото и ролята на Ив. Михайлов при решаването на македонския въпрос през периода на Втората световна война има няколко изследвания, които се спират на различни аспекти от дейността му [7].
Монографията има документален характер и въвежда в научно обръщение
4. Collotti, E. Il ruolo della Bulgaria nel conflitto tra Italia e Germania per il nuovo ordine Europeo. - In: Studia Balcanica, № 7, 1973, p. 177-205; Collotti, E. Penetrazione economica e disgregazione statale: premesse e conseguenze dell'aggressione nazista alla Jugoslavia. - In: Collotti, E., T. Sala. La potenze dell'Asse e la Jugoslavia. Saggi e documenti 1941/43. Milano, 1974, p. 11-47; Sala, T. Fascisti e nazisti nell'Europa sudorìentale. Il caso croato (1941-1943). — In: Collotti, E Penetrazione economica e disgregazione statale: premesse e conseguenze dellaggressione nazista alla Jugoslavia. — In: Collotti. E., T. Sala. La potenze dell'Asse e la Jugoslavia. Saggi e documenti 1941/43. Milano. 1974, p. 49-76; Miller. M. Lee. Bulgaria During the Second World War. Stanford. California, 1975; Tomasevic, J. War and Revolution in Yugoslavia. The Chetnics. Stanford. California, 1975; Hoppe. H.-J. Bulgarien - Hitlers eigenwilliger Verbündeter. Stuttgart, 1979; Sala, T. 1939-1943. Jugoslavia „neutrale". Jugoslavia occupata. — Italia contemporanea, marzo 1980, 138, p. 85-105; Strugar. V. Sistem bugarske okupacije u Jugoslovenskim oblastima (1941-1944). — Jugoslovensko-bugarski odnosi u XX veku. Zbornik radova. I. Beograd, 1980, s. 251-293; Wheeler, M. Britain and the War for Yugoslavia 1940-1943. New York, 1980; Tudjman, F. Nationalizm in Contemporary Europe. New York, 1981; Stojiljković, M. Bugarska kao saveznica sila Osovine u okupaciji Srbije 1941-1944. — In: Jugoslovensko-bugarski odnosi. Zbornik radova. 2, Beograd, 1982, s. 249-309; Lukać, D. Treći Rajh i zemlje Jugoistočne Evrope. 2, 1937-1941, Beograd, 1982; Verna, Fr. Yugoslavia under Italian rule 1941-1943: Civil and military aspeets of the Italian occupation Vol. I, University of California, Santa Barbara, 1985; Lukać, D. Treći Rajh i zemlje Jugoistoćne Evrope 3. 1941-1945, Beograd, 1987.
7. Терзиоски, P. Соработка на ВМРО-михайловисти co германскиот окупатор 1941-1944 год. — В: Гласник, Скопје. № 3, 1974, с. 31-51; Ristović, М. Ivan - Vančo Mihailov između Nezavisne driave Hrvatske i Bugarske 1941-1944. — In: Istorija XX veka, Br 1-2 Beograd, 1986, s. 139-152; Мичев. Д., Д. Гоцев, T. Митев. Иван Михайлов и национално-освободителното движение на македонските българи (100 години от рождението му). — В: Македонски преглед, № 4, 1996, с. 5-60; Kisić-Kolanović. N. Ivan Vanča Mihajlov: makedonski revolucionar uskraćen za domovinu i korijene. — In: Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2002, str. 107-139; Кочанков, H. Между реалността и националния идеал: Иван Михайлов в Загреб (1941-1944). — В: Известия на Националния исторически музей, T. XVI, 2006, с. 192-206; T. XVII, 2006, с. 113-144.
3
основния масив от български дипломатически документи, третиращи съдбата на Западна Македония. Изследването се опира на документи от фондовете на Централния държавен архив и Архива на Министерството на вътрешните работи. За пръв път се използва дипломатическата преписка с генералното консулство в Тирана [8], както и някои доклади от българските легации в Берлин [9], Рим [10], Москва [11], Загреб [12], Будапеща [13], Букурещ [14], Анкара [15], Берн [16], консулствата в Белград [17], Виена [18], Женева [19] и др.
Министерството на външните работи е средоточие на разнообразна информация от политически, военен, стопански и др. характер. В него се събира и обобщава информация и за чуждата пропаганда в Македония. В тази връзка са привлечени и материали, изпращани до министерството от Скопие [20], Битоля [21], Охрид [22] и др. места, както и от други заинтересовани министерства и родолюбиви и патриотични организации.
Използвани са също значително количество архивни материали с разнообразен произход — на държавни институции, от лични фондове и от комплектуваните в Централния държавен архив германски дипломатически документи [23], както и някои документи от български произход, постъпили от Архива на Македония в Скопие [24]. Използвани са също и някои периодични издания от 40-те години на XX век [25], дневници на политици, държавници
8. ЦДА. 176к, оп. 8, а.е. 970, 1067, 1097, 1098, 1105, 1106, 1190а, 1192, 1194; оп. 15, а.е. 13, 19, 27, 28, 32, 34, 39, 40, 43, 44, 49, 50, 51, 52, 59, 60, 63, 64, 71.
9. Пак там, оп. 8, а.е. 1, 2, 18, 957; оп. 15, а.е. 1, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 14, 18, 64, 65, 67, 68; оп. 20, а.е. 142, 145; ф. 313к, оп. 1, а.е. 287.
10. Пак там, ф. 176а, оп. 15, а.е. 9, 11, 14, 36, 38, 51, 52, 57, 60.
11. Пак там, оп. 15, а.е. 8, 76.
12. Пак там, оп. 8, а.е. 1034; оп. 10, а.е. 1572; оп. 15, а.е. 14, 15, 62; оп. 20, а.e. 365.
13. Пак там, оп. 15, а.е. 6. 8. 9.
14. Пак там, оп. 8, а.e. 1005, 1006.
15. Пак там, оп. 15, а.е. 8, 80
16. Пак там, оп. 15, а.е. 74.
17. Пак там, оп. 8, а.e. 1239; оп. 15, а.е. 4, 6, 48, 65, 66, 67, 83; оп. 20, а.е. 357.
18. Пак там, оп. 8, а.e. 17.
19. Пак там, оп. 15, а.е. 76; оп. 20, а.е. 331.
20. Пак там, оп. 8, а.е. 1067, 1097, 1197; оп. 21, а.е. 2834.
21. Пак там, оп. 8, а.е. 1067, 1106, 1197, 1280.
22. Пак там, оп. 8, а.е. 988; оп. 15, а.е. 64
23. Politisches Arhiv d. Auswärtiges Amtes - Bonn (PA.AA). Büro des Staatssekretär. Akten betreffend: Bulgarien Bd. bd.: 2, 3, 4, 5, 6, 7 (1941-1944); The National Archives of the United States - Washington D.C. (NAUS). - Колекция c микрофилми (от пленени германски документи) на Националния архив на САЩ от серията T 120; ролки № 73, 237, 238, 241, 244, 329, 1305, 2678. Оригиналите се намират в Политическия архиа на Министерството на външните работи на Германия.
24. Архив на Македонија (АМ), ф. Областна дирекция Битоля.
25. В. „Зора”, бр. 6326 от 17 юли 1940 г.; бр. 6544 от 9 април 1941 г.; бр. 6546 от 11 април 1941 г.; бр. 6555 от 23 април 1941 г.; бр. 6556 от 24 април 1941 г.; бр. 6557 от 25 април 1941 г.; бр. 6560 от 29 април 1941 г.; бр. 6583 от 28 май 1941 г.; бр. 6619 от 11 юли 1941 г.; от 31 май 1942 г.; бр. 7548 от 7 септември 1944 г.;
В."Целокупна България", бр. 2 от 27 май 1941 г.; бр. 4 от 29 май 1941 г.; от 18 септември 1943 г.;
В."Днес", бр. 356 от 21 юни 1941 г.; бр. 997 от 17 август 1943 г.;
В."Томори" от 8 юли 1941 г.; от 31 март 1943 г.; от 1 април 1943 г.;
В."Косова" от 1 февруари 1942 г.;
В. „Комби" от 25 октомври 1943 г.;
В. „Газет де Лозан" от 19 февруари 1944 г.;
В. „Народен съд" от 18 декември 1944 г.
4
и дипломати, мемоарна литература [24], български и чужди документални сборници [25], монографии, студии и статии.
Опитите на българската външна политика, обект на това проучване, да се намери адекватно решение на въпроса за границата в Западна Македония,
26. Neubacher. Н. Sonderauftrag Südost 1940 - 1945. Bericht eines fliegenden Diplomaten. Göttingen. 1957; Михайлов. Ив. Спомени. T. III. Louvain. 1967; Кавальеро. У. Записки о войне. Дневник начальника итальянского генерального штаба. Москва. 1968; Михайлов. Ив. Спомени. T. IV. Indianopoiis. Indiana. 1973; Филов, Б. Дневник. София. 1990; Шелленберг. В. Мемоары. Москва. 1991; Филова, Е Дневник. Май 1939 - 15 август 1944 г. София. 1992; Чано. Г. Политически дневник 1939-1943. София. 1992; Из дневника на Бекерле пълномощен министър на Третия райх в България. Съставител В. Тошкова. София. 1992; Лулчев. Л. Тайните на дворцовия живот. Дневник (1938-1944). София. 1992; Драганов. П. Дневник на Първан Драганов бивш министър на външните работи от 12 юни до 1 септември 1944 г. Съставителство: Г. Мишков, Т. Добриянов. София. 1993; Нейков. П. Войната. Дневник. — В: Летописи. № 1-2, 1993. с. 21-47; № 3-4. 1993. с. 43-76; № 5-6. 1993, с. 18-49; Попов, генерал-лейтенант Иван. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. Ч. I. Дейност на българското главно командване от 1939 г. до започването на Отечествената война срещу Германия 1944 г. София. 1993; Недев, полковник Стефан Савов. Откраднати илюзии. Спомени, изживявания, преценки. София. 1997; Митаков. В. Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов. София. 2001; Огнянов. М. Македония - преживяна съдба. София. 2002; Цанков. Ал. Моето време. Мемоари. София. 2002; Михов. ген. Н. Дневник. София. 2004; Танев, Ст. Дневник. София. 2005.
27. Akten zur Deutschen Auswärtigen Politik (1918-1945). Serie D (1937-1941), Bd. X. XII. Bonn. 1963 - 1964 (ADAP); Collotti. E., T. Sala. La potenze dell'Asse е la Jugoslavia. Saggi е documenti 1941/43. Milano. 1974; Nešović. S. , B. Petranović. Jugoslavija i ujedinjeni narodi 1941-1945. Beograd. 1985; България - своенравният съюзник на Третия райх. Съставители: В. Тошкова. Н. Котев. Н. Стоименов. Р. Николов. Ст. Нойков. София. 1992; Тайните на Третия райх. София - Берлин - София. Май-септември 1944. Съставител В. Тошкова. София. 1992; Нойков. Ст., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия райх 1939 - 1943. София. 1995; Poslanstvo NDH u Sofiji. Diplomatski izvještaji 1941-1945. Sv. 1-2. Priredila Nada Kisić-Kolanović Zagreb. 2003; Гоцев, Д. Из документалните записки на о.з. подполковник Вълко Антонов Яначков за териториалното разграничение между България и Италия във Вардарска Македония 1942-1943 г. - В. Македонски преглед. № 3. 2004. с. 113-128; Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война. Дневници на министерството на външните работи в правителствата на Георги Кьосеиванов, проф. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Константин Муравиев (1939-1944 г ). Съставители: Ц. Билярски, И. Гизенко. София, 2006.
5
са подвластни на геополитическата рамка на „новия ред". Поставена в ситуация да се съобразява с агресивния италиански империализъм, както и с нежеланието на Германия да се ангажира твърдо със справедливите български искания, София в не по-малка степен трябва да отговори на очакванията на македонската емиграция, а и на подложеното на репресии българско население в присъединените към Албания територии.
Всички тези многопосочни фактори влияят при вземането на съответните решения от българското правителство. Надявайки се в по-дългосрочен план да укрепи националното си обединение, България изчаква търпеливо да намери своите съюзници и партньори при следвоенното третиране на балканските граници.
Целите на изследването не се разминават с традиционните за подобен род проблематика проучвания на дипломатическите аспекти на едни многостранни отношения. Спецификата му обаче се очертава от посочената вече системна зависимост на тези отношения. В такъв контекст е направен опит да се анализира динамиката на факторите, предопределящи установяването, развитието и прекратяването на тези отношения. Подобен подход естествено поставя и други въпроси: какви са допирните моменти и интереси и доколко те се превръщат в реална политика; какво предпоставя и мотивира стереотипите и реакциите при вземането на съответните външнополитически решения; подкрепени ли са еднопосочните интереси с реципрочни действия и т.н. Направен е и опит да се покаже въз основа на каква информация се формира и мотивира българската политика по отношение на Западна Македония.
Възприетата вътрешна периодизация следва общовалидната за Втората световна война, доколкото повратните моменти в нейната история безусловно предопределят обхвата и насоките на изследваните от нас проблеми. Необходима е също уговорката, че като цяло проблемът за съдбата на българското население в Албания, като част от системата на „новия ред", е обект на по-обстоен анализ. Това се диктува от обстоятелството, че този въпрос редовно и подробно се третира в българската дипломатическа преписка с Берлин, Рим, Тирана и др., т.е. има тежест при определянето на отношението на официална София към режима в Албания.
Монографията си поставя целта да разкрие военновременните опити на България за решаване на национално-териториалния въпрос във Вардарска Македония и по-специално в нейната западна част, присъединена към Албания.