НИКИФОР ПАТРИАРХ КОНСТАНТИНОПОЛСКИ
КРАТКА ИСТОРИЯ СЛЕД ЦАРУВАНЕТО НА МАВРИКИЙ
План на Константинопол VI - XI в.
1) Галата; 2) Сики; 3) Боспор; 4) Главни улици; 5) Градска стена; 6) Район на града; 7) Манастир "Св.Георги"; 8) Мангана; 9) Еврейските порти; 10) Акропол;
11) Хиподрум; 12) Големият палат; 13) Вуколеон; 14) Пристанище Вуколеон; 15) Мраморно море; 16) Милий; 17) Църква "Св.дева Мария"; 18) Храм "Св.София"; 19) Халкопратии; 20) Форумът на Константин; 21) Меса; 22) Форумът на Тавър; 23) Вигла; 24) Карпиан; 25) Филаделфий; 26) Петрий; 27) Църква "Св.Апостоли"; 28) Малкия пазар; 29) Меса; 30) Влахерните: 31) Влахернският палат; 32) Влахернските порти; 33) 3латният рог, 34) Портите на Сребърното езеро; 35) Космидийският манастир; 36) Харисийските порти: 37) Портата на св.Роман; 38) Амастрийският форум; 39) Форумът на Бика; 40) Меса; 41) Форумът на Аркадий; 42) Меса; 43) Кир; 44) Палатът Пиги; 45) Портите Пиги; 46) Манастирът "Св.Мария Пиги"; 47) Златните порти.
601 г.
След като император Маврикий [1] бил убит, Фока [2], който осъществил това, заграбил императорската власт. Делата на християните [3] били доведени от него до такива беди, че от мнозина се пеело, че в същото време, когато отвън персите опустошават държавата на ромеите, отвътре Фока полага за това още повече усилия. Всичко това станало непоносимо за ромеите.
610 г.
Ето защо тогавашните управители на Ливия, които постепенно набирали смелост благодарение на голямото разстояние, а също и защото стратигията била дадена на тях от Маврикий (те били двама братя - Ираклий и Григорий), се уговорили да изпратят заедно синовете си към Византион [4] с двустранно задължаващото условие този от тях, който пристигне по-напред, ако успее, да заеме императорската власт. И ето, те изпратили по море Ираклий, сина на Ираклий, като съоръжили голям флот от кораби, чиито екипажи били попълнени с африкани и мавруси [5]. А пък Никита, сина на Григорий, изпратили по суша с многобройна конна войска. Ираклий, когото по пътя закрилял щастливият жребий и тласкан от най-благоприятни ветрове, изпреварил Никита, благополучно доплавал до Византион и вече наближил да превземе града. А пък Крисп (това бил зетят на Фока, който тогава заемал поста епарх на града [6] и бил най-могъщ сред близките до императора хора), бил враждебно настроен по отношение на Фока, защото бил по всевъзможни начини оскърбяван от него по причина на низвергването на неговата статуя. Работата е там, че неизвестно по какъв начин
21
димотите от партиите с противоположни цветове [7] противообичайно поставили [статуята на Крисп] [*] наравно със статуята на Фока [8]. И той поел по пътя на коварството. Като уверявал по измамен начин Фока, че той работи в негова полза, и като твърдял постоянно, че Ираклий е пристигнал за собствената си погибел, в същото време той помагал на Ираклий за по-добро осъществяване на неговите цели. И обкръжаващите Фока зрители [на хиподрума], а също и гражданите въстанали, защото вече димотите от партията на зеления цвят [прасините] подпалили императорските помещения [кесария] и провъзгласявали гръмко за друго царуване. Узнали обаче за силното настъпление на войските на Ираклий срещу тях, те изоставили императора и преминали на тяхна страна. Някой си Фотий, който бил обиден от Фока, понеже императорът някога отдавна бил обезчестил жена му, проникнал в двореца с множество войници, заловил веднага Фока, снел от него императорските одежди, наметнал го целия с черни дрехи, извил ръцете му вързани на гърба и на кораба връчил [своя] пленник на Ираклий. Щом го видял, Ираклий казал: "Значи ти, нещастнико, управляваше държавата!". Този пък отговорил: "Нима ти възнамеряваш да управляваш по-добре?". И веднага, още на кораба Ираклий заповядал да подложат Фока на наказание с меч, след това на отсичане на крайниците, в това число на дясната ръка от раменната става, и да ги окачат на копия, а неговото [т.е. на Фока] тяло да довлекат до така наричания Форум на Бика [9] и там да го изгорят. [Ираклий] заповядал да накажат със смърт и Доментиол, брата на Фока, и Вонос, и Леонтий, пазителя на имперската хазна, който докрай поддържал Фока. Така и станало.
Патриархът на града Сергий и тълпата народ приели Ираклий с най-добри чувства. Той поощрявал Крисп към въздигане в императорско достойнство. Той обаче казвал,
*. Допълненията в квадратни скоби са на преводача.
22
че се намира тук не заради [домогване до] престола, а за да отмъсти по-добре за незаконното поведение на Фока по отношение на Маврикий и децата на Маврикий. И той не се съгласил. И накрая с решение на сената и народа Ираклий бил провъзгласен за император и увенчан с корона от патриарха [10]. Ираклий назначил Крисп за стратиг и го изпратил при войската в Кападокия. По-късно, понеже се разнесъл слух, че персите са наченали война против ромеите, Ираклий отишъл от Византион при Крисп, който тогава се намирал в града Кесария, за да се посъветва с него относно общите дела [на държавата]. Този обаче се престорил на болен и едва приемал по недружелюбен начин императора, който често отивал при него, като лежал с немощен външен вид. По-късно дори се чувало, че той го и изпъждал дори. Ираклий обаче, при все че добре разбирал същността на ставащото, въпреки всичко това понасял дързостите [грубостите], като търпеливо изчаквал удобния случай. По това време той още предполагал, че те [двамата] наистина трябва да се споразумеят един с друг, за да [могат да] се грижат както трябва за интересите на държавата. Този обаче [т.е. Крисп] по този начин се надсмивал и казвал, че императорът не трябва да оставя империята и толкова дълго време да остава далеч от войските.
612 г.
По същото време на император Ираклий се родил син, който той нарекъл Константин [11]. Тогава и Никита, който имал сана на патрикий, дошъл в царствения град. Поради това Ираклий се завърнал във Византион и приел Никита с велика чест и с великолепие като роден и споделящ [императорската] чест брат, понеже така било уговорено още когато те се отправили от Ливия [към престолния град]. И Крисп пристигнал във Византион, за да вземе участие в честването на пристигането на Никита. Ираклий се възползвал от светия купел и за кръщаването на сина си, и за да направи Крисп свой приемник. При тези условия този [Крисп] влязъл в двореца.
23
Ираклий събрал всички членове на сената и всички други многобройни граждани заедно с патриарх Сергии и като се обърнал към тях, им казал: "Кого оскърбява този, който обижда императора?". Те пък казали: "Бога, който го е направил император." И [Ираклий] преместил напред Крисп, за да си признае и той, че смята това за справедливо. Той [Крисп] пък, без да разбира същността но това [нагласено] драматично представление, казал, че осмелилият се на подобна дързост напълно справедливо не заслужава снизхождение. Императорът веднага му напомнил как той се преструвал на болен в Кесария, как се опитвал да унизи императорското достойнство, като в същото време той самият го уговарял да приеме императорската власт. И като взел при това [императорския] кодекс, той го ударил по бузата, като казал: "Този, кой го не спазва роднинството в качеството си на зет, как би спазвал дружбата", и веднага го предал, за да острижат главата му [в знак на монашество], и на йерарха, за да провъзгласи според обичая за подстригването. Към дошлите при него заедно с Крисп войници той се обърнал със следните думи: "Татко Крисп досега ви имаше за [свои] слуги, днес ние ви направихме собствени служители на държавата". Определил им и обичайната издръжка, нарекъл ги първи и свикал войсковите тагми. Те пък, като изразили голяма ревност, започнали да славословят императора заедно с цялото останало множество народ. След това Крисп пък бил затворен в храма [т.е. в манастира], така наречената Хора [12], и след като живял там около година, умрял. Ираклий пък, след като облякъл своя брат Теодор с власт на първо място след императора (придворните имали обичай да го наричат куропалат) и още Филипик, зетят на император Маврикий по сестра, който по това време бил подстриган за монах, изпратил да управлява областта, управлявана преди това от Крисп. Филипик живял година само и на следващата година умрял и бил погребан
24
в основания от него самия прекрасен и благоустроен храм в Хризополис.
612 г.
Изминало не много време и болната от епилепсия съпруга на императора Евдокия починала. В същото време, когато изнасяли тялото ѝ [от църквата] и когато, както е обичайно, на това зрелище се насъбрал много народ, някакво момиче, което надникнало от горния етаж, невнимателно плюло (това момиче било слугиня на някакъв гражданин). И плюнката паднала от въздуха и изцапала скъпоценните дрехи, с които било покрито тялото на императрицата. Разгневените от тази постъпка участници в церемонията заловили слугинята и я осъдили на изгаряне на клада. При това не с благочестиво погребение [по християнски обичай], а както това трябва да стане по обичая на варварите. По този начин нечестивите с незаконно дело съпровождали погребалната процесия на императрицата. И още нещо - навсякъде търсили господарката на тази слугиня, за да накажат и нея чрез изгаряне. Тя обаче, като подозирала това, избегнала гибелта и повече никой не бил я виждал след това. Ето това ставало тогава около императорския палат.
И така също, от друга страна, по времето, когато станало това, се случило ето още какво. В една от областите (някога там имало селище някакво, днес много по-малко известно) живеел един човек, който изпъквал и с богатството си, и с бляскавия си живот, който се наричал Вутилин. Той заемал длъжност, която ромеите обикновено наричат кандидатска [13]. В съседство с него живеела някаква овдовяла жена, измъчвана от неговото съседство. Работата била там, че заради произлезлия между тях спор за пограничните земи Вутилин заповядал на своите люде да провокират [крамола] сбиване със съседите. При това те убили с тояги един от синовете на вдовицата. И тя, като взела със себе си окървавените одежди на своя вече починал син, пристигнала
25
с тях във Византион, за да търси правда от Ираклий. И когато тя видяла, че той излиза, тя бегом се приближила, вкопчила се в юздата на коня, който той яздел, и като сочела дрехите на сина си, със сълзи на очи закрещяла: "Нека това стане [постигне] и с твоите дена, ако ти. императоре, веднага не отмъстиш справедливо за кръвта, която аз ти показвам!". Оръженосците на императора започнали да я гонят, за да я набият. Императорът обаче ги възпрял и ѝ заповядал да не се осмелява да се приближава до него, за да може обаче делото да бъде разгледано по законен ред [а не по извънреден начин, като се заобикалят съдебните органи]. И тази жена, която не успяла [по този начин] да се добере до осъществяването на своите претенции, избухнала в ридания и през сълзи си отишла. След като изминало известно време, инициаторът на [описаното] убийство започнал да се страхува да не би жената отново да се обърне към императора; когато пристигнал във Византион, той веднага се смесил с народа и когато след завършването на конните надпрепусквания императорът го забелязал сред димотите, той заповядал на епарха на града да вземе под стража подозирания [в убийство] човек. След това изпратил да доведат жената и по най-старателен начин я разпитал относно убийството. И чак тогава [т.е. след разпита на вдовицата] заповядал [официално] да арестуват Вутилин, за да може с помощта на неговите слуги да го подхвърлят на същото наказание, от което загинал нейният син, и съответно него също да го накажат със смърт.
613 г.
Ираклий поел сина си Ираклий, него наричат и Константин (нали той носи две имена), от ръцете на патриарха след освещаването му със свето кръщение в божествения купел. И веднага, като му надянал знаците на императорското достойнство и го украсил с диадемата, го нарекъл император. А пък своята дъщеря, на име Григория, той дал
26
за жена на патрикия Никита; и понеже благодарение на това той станал най-близък роднина на императора, той поставил негова позлатена конна статуя на колоните на площада, наричан Форум [14]. Ето какво станало там.
Като събрал многобройна войска, персийският цар Хозрой [15] я изпратил срещу ромеите, а за командир на тези сили назначил персиеца Саит [16]. Този същият бързо се насочил към Александрия, насилствено завладял града и заробил целия Египет, а завладял също така и целия Изток [17]. Мнозина [от жителите] той отвел в робство, другите избил [умъртвил] най-безпощадно. И той така се утвърдил [в тези земи], че веднага след това потеглил с всичките си войски срещу град Халкидон, като го подложил на продължителна обсада, а в същото време поканил императора да започнат преговори. Императорът приел това предложение и самият той се прехвърлил при него, съпровождан от императорската гвардия и свитата си. Щом го видял, Саит станал от своето кресло и се хвърлил на земята. Още в лодката, с която дошъл, императорът провъзгласил своето приветствие към него и му дал дарове. Тогава Саит му казал следното:
"О, императоре, нужно е царствата на ромеите и на персите да не се разминават в своите възгледи и по никакъв начин да не се противопоставят едно на друго, а да пазят единодушно дружбата [помежду си] и [сключените] договори (това е най-доброто и най-приятното сред всичко останало за хората и в старо време, и днес, и благоприятствува живота, благополучието и законността) и договорът трябва да остане в сила и занапред. Защото ние знаем, че никога няма да се появи държава, която би могла да се съревновава с тези империи, ако не се окаже по-слаба [от тях]. И нима не е грешно в същото време, когато е възможно да се ръководим от разума и взаимното разбирателство и да укрепваме благосклонността и дружбата помежду си, да заставаме един срещу друг с оръжие в ръка и
27
да вредим на нашите поданици с едно несъмнено несправедливо зло? Поради какво става всичко това? Ако вие бихте установили съгласие и мир, това би направило както всеки от вас, така и другите хора многократно по-щастливи и това би се превърнало в пример, достоен за удивление и подражание през целия живот и за бъдните поколения. Трудът и грижите ще се превърнат за вас в радост и покой. Ако пък вие помислите, че ще бъде по-добре, ако пренебрегнете едно толкова [значително] голямо събитие и отхвърлите [това предложение за] мира, и сметнете, че той не ще ви донесе полза и изберете вместо това взаимните неприязън и озлобление, то вие ще бъдете виновни за многобройни войни и ще бъдете причина за пораждането на онова, което работи съвместно с лошото и отблъскващото, и тогава ще употребите много труд и [ще се обливате в] пот, и ще погубите много хора, ще причините извънредно големи материални загуби. И изобщо за вас войната ще бъде изходът, който води към големи изпитания и злини. Нешо подобно вие можете да видите и сега, защото, когато аз нахлух със сила в ромейската земя, тя видя и претърпя най-страшни бедствия. Поради това вие се оказахте най-нещастната и най-жалката държава".
Ето така той се кълнял и уверявал, че желае искрено ромейската и персийската държави да поемат по пътя на установяване на мирни отношения [помежду си].
Той [т.е. император Ираклий] веднага обявил своята готовност да извърши това и [показвал това свое намерение], но казал още, че ще повярва на това само ако такива са истинските намерения на Хозрой. Но Саит заявил:
"Ако ти ми имаш доверие, най-добре ще бъде, ако благоволиш още сега да изпратиш свои представители при Хозрой (аз съм убеден, че и той самият - аз добре знам това - ще се присъедини към моето мнение) и ще сключите с нас договор и ще постановите, че вие занапред и във всички времена ще спазвате мира [с нас, с персите] твърдо и нерушимо".
28
След като научил всичко това от благосклонните и очароващи речи, император Ираклий, извънредно много зарадван и [направо очарован] омаян, с готовност се съгласил ревностно да изпълни всичко. И патриархът, и висшите сановници, които той свикал на съвет, с охота се присъединили към решението за изпълняване на това дело. И веднага били назначени представителите в посланичеството: Олимпий, който заемал длъжността епарх на претория [18], Леонтий - епарх на града, Анастасий - иконом на великия храм [19], който носи името на София, на божествената мъдрост - най-достойният за доверие в [поверената им] мисия. Саит ги взел [със себе си] и се оттеглил от Халкидон, като се изтеглил [с войските си] в персийските владения. И докато се движел по ромейската земя, той ги обкръжавал с почит и с най-достойно уважение [т.е. с полагащите се на сана им почести], но щом стъпили в Персия, той ги оковал в железни вериги и [така] вързани ги довел при Хозрой. Хозрой пък, след като научил, че Саит признал [приел] Ираклий за император и го почел [като такъв], вместо да го залови като пленник и да го доведе [вързан] при него (защото той много мечтаел за това и на това възлагал надеждите си), силно се разгневил на него [т.е. на Саит] и накрая, като одрал кожата му, го предал на неумолима и позорно-насилствена смърт. Ромейските посланици пък поставил под най-силна охрана всеки поотделно, като ги изтезавал много.
Това в значителна степен помрачило управлението на императора. При това по същото време се случил и много тежък глад в империята, защото Египет вече престанал да доставя зърно на останалите [области], поради което много императорски зърнени складове се изчерпали. Отгоре на всичко и силно заразна епидемия нападнала гражданите
29
[на Константинопол] и поразила смъртно мнозина от тях. Поради всичко това императорът бил потънал в голямо униние и нужда. И по тази причина той възнамерявал да замине за Ливия. И той веднага изпратил напред много злато, сребро и скъпоценни камъни. Много от тези богатства, като попаднали в голямо вълнение, били отнесени и погълнати от морските глъбини. И тогава гражданите, които били научили за това, започнали да му пречат [да осъществи това свое намерение], доколкото това било по силите им. Патриархът го извикал в храма [Света София] и след като го убедил, доколкото било възможно, го обвързал с клетва да не напуска столицата. Като отстъпил [пред този натиск], макар че много тъгувал за истинските нещастия [които се случили], той [императорът] постъпил според волята им, макар и неохотно.
619 г.
По същото време и господарят на хунският народ дошъл във Византион и поискал от императора да приеме него и неговите придружители и да ги просветли чрез божественото кръщение. И Теодор, братът на императора, го [т.е. владетеля на хуните] възприел от светия купел, и ромейските велможи [възприели от светия купел] хунските велможи, а също и съпругите на първите - жените на последните. И така кръстените били почетени с царски дарове и сан: той [т.е. императорът] направил техния господар патрикий [20] и благосклонно го изпратил обратно в неговата страна.
619 г.
Известно време след това и предводителят на аварските племена изпратил при Ираклий свои пратеници за преговори относно сключването на мир. Ираклий извънредно много се зарадвал на това; той си разменил подаръци с тях и после изпратил като свои представители патрикия Атанасий и след него Козма, който пък заемал длъжност, наричана квесторска [21], които му [т.е. на аварския хаган] обявили волята на императора. Аваринът пък проявил привидно
30
приятелски чувства, под маската на дружбата се държал ласкателно и обаятелно, често казвал, че е приятел на ромеите, и проявил готовност да сключи договор [за мир] с императора. Разбира се, когато се върнали, те докладвали на императора за неговото благоразположение. Като се зарадвал извънредно много, той [Ираклий] се наканил да отиде в града Хераклея и да се срещне там с Аварина, така както това вече било уговорено [помежду им]. Той изпратил напред театрални реквизити и приготвил както трябва всичко необходимо за конни състезания при приема. Освен това носел и великолепни дрехи за себе си и за своите спътници. След това той се отправил на път и дошъл в град Силимврия, където се разположил на стан. А след три дни хаганът с огромен брой авари се появил около Хераклея. Като подбрал известна част от съпровождащите го, които били най-храбрите и войнствените [негови бойци], той ги изпратил в засада в обширните гъсталаци, които лежали над така наричаните Дълги стени [22], за да могат те скришно да преминат по намиращите се там гъсто обрасли хълмове, така че да обхванат императора откъм тила, докато той [хаганът] има на свое разположение удобно в центъра оставащите му [бойци] [23]. Ираклий научил за това и много уплашен от случилото се, въпреки всички предварителни разчети съблякъл пурпурните дрехи и след като ги заменил с бедно и жалко облекло, за да изглежда на всички срещнати като обикновен човечец, и като окачил императорския венец на лакътя си, така неблагородно веднага се понесъл в бягство и едва във Византион се спасил. Аварите пък се впуснали в яростно преследване и се установили на лагер в равнината, която се простира пред града [Константинопол] и се нарича Евдомон [24]. А след това се пръснали чак до моста на реката Варвис [25] и всички тези места безжалостно разграбили, като безмилостно унищожавали ромеите, плячкосали също и императорската багреница,
31
дрехи и накити, както и театралните реквизити и всички, които ги превозвали [обслужвали]. А пък многобройния народ, който заробили, отвели в своите земи в плен. Както единодушно твърдели някои от избягалите сред заловените в плен, броят на всички заробени достигал двеста и седемдесет хиляди [26] мъже и жени.
613 г.
Ираклий, който изпитал подобни трудности и разстройства в държавните дела, не успял да уреди добре и своите семейни работи. Макар и да знаел предварително, че делото, което извършва, е неправилно и забранено от ромейските закони, той се свързал в брак със своята племенница Мартина. Мартина била дъщеря на неговата сестра Мария; нейният баща бил Мартин, който бил съпруг на Мария преди Евтропий. И Ираклий родил от нея двама сина. Единия от тях нарекъл Флавий, а другия - Теодосий. Справедливостта обаче възтържествувала над нечестивеца. Шията на по-големия син била поставена така, че той не можел да обръща главата си. По-малкият пък бил лишен от слух и бил глухоням. Димотите от партията на прасините много го ругаели по време на конните надпрепусквания заради това нечестиво съжителство. Патриархът на Византион Сергий настойчиво го наставлявал в специално писмо да се откаже от съпружеството с жена си. Той пък [Ираклий] се оправдавал, че "макар че това добре е казано от тебе - понеже това точно така прилича и на патриарха, и на приятеля, на които ти въздаде както трябва, но все пак последната дума в делата остава за нас". По същото това време църковните съкровища били разпродадени, за да [може да] се плати годишният данък на варварите [27].
И отново персийският цар Хозрой наченал война срещу ромеите; той назначил за пълководец Сарбар, който опустошил цялата анатолийска област [28].
622 г.
Той пленил в светите места животворното дърво от изцеляващия кръст при тогавашния патриарх на Йерусалим Модест. [В това време]
32
персите добре се подготвили и побързали да стигнат до Халкидон. Ираклий пък, който бил много объркан от персите и аварите, а наред с това и от глада, който измъчвал ромейската държава, и от смъртоносните заразни болести, които я унищожавали [т.е. населението на държавата], извикал патриарха на Византион Сергий, а също и първенците на другата част от народа, предал им своите деца, връчил на патрикия Вон управлението и направил опит през Евксинския [Понт] [29] и през Лазика [30] да нахлуе в Персия. По това време му се родил син от неговата съпруга Мартина, защото той я взел със себе си, и когото той нарекъл Ираклий [31]. Там [т.е. в Лазика] той изпратил дарове на господаря на турците [32], като го поканил да сключат съюз против персите; той ги [даровете] приел и обещал да действат в съюз. След като научил за това, Ираклий сам тръгнал към него. Този пък, щом чул за присъствието на императора, стремително поел срещу него, придружен от множество турци, и като скочил от коня си, направил поклон до земята пред императора. Същото сторила и цялата тълпа, която била заедно с него [33]. Като видял оказваната му чест, императорът много се зарадвал и обявил, че ако дружбата към него е толкова здрава, то нека той да се изправи и да се приближи към него, и го нарекъл свой син. Тогава този се прегърнал с императора. Като го прегърнал, императорът взел короната от главата си и я препоставил на главата на турчина и го поканил на пиршество. И като лежал на пиршеството, той му подарил всички съдове и царските одежди, и обеците, покрити с бисери. Също така със собствените си ръце украсил с подобни обеци и намиращите се там [турски] първенци. След това обаче, опасявайки се той да не склони към същото това, което вече се случило с аварина, и за да направи съюза по-здрав, той му показал портрет на своята дъщеря Евдокия и му казал:
"Нас ни съедини бог, като те обяви за мой син. И ето това е моята дъщеря и Августа на ромеите. Ако ти ми помогнеш и ми дадеш помощни войски против враговете ми, аз ще ти я дам за жена".
33
Този пък, поразен от красотата и прелестта на портрета и пламналата покрай него любов към неговия оригинал, още повече склонил към съюза. И веднага предал на императора [един] свой първенец заедно с множество турци. И като нападнал с тях Персия, Ираклий веднага започнал да разрушава нейните градове и да унищожава храмовете на огъня [34]. В един от тях той намерил, че Хозрой сам се бил обоготворил, като изобразил самия себе си седящ на покрива на храма като на небето. Тук били изобразени още мълнии, слънце и луна; ангели стояли около него и по желание с помощта на механични приспособления гърмял огън и валял дъжд. След като видял цялата тази гнусотия, Ираклий я съборил на земята и я превърнал в прах. Хозрой научил за това, а също и факта, че турците са влезли в съюз с Ираклий, и известил с писмо Сарбар - наредил му да се върне колкото се може по-скоро от ромейската страна и да отмъсти на Ираклий, защото със своите войски той [Хозрой] не може да се противопостави на многобройните войски на Ираклий. Това писмо било заловено и връчено на Ираклий. Той пък, след като научил съдържанието му, когато то му било прочетено, го унищожил и подготвил друго писмо, сякаш изпратено от Хозрой на Сарбар, и го запечатал с печата на Хозрой. То имало следното съдържание:
"Ромейският кесар е сключил съюз с турците и стигнал до местността, наричана Адорбадижан [35], и когато срещу него беше изпратена войска, той и турците бяха разбити, останалите пък избягали. Поради това не напускай ромейската земя, а обсаждай Халкидон, за да поробваш и опустошаваш ромеите".
И като получил това писмо, Сарбар продължил обсадата.
626 г.
Аварите нарушили примирието. (Преди да започне да воюва с персите, Ираклий го [примирието] укрепил чрез
34
изпратени от него дарове, поел задължението да им изплати двеста хиляди жълтици и им дал като заложници: един от своите синове - по име Йоан, когото наричали още Аталарих, понеже той бил незаконороден, [роден] от наложница; своя племенник Стефан, син на неговата сестра Мария и Евтропий; и още един друг Йоан - син на патрикия Вон, също роден от наложница.) Аварите се подготвили да превземат Византион и веднага подпалили всички предградия. И така, сякаш разделени от Тракийския Боспор [36], персите завладели неговата азиатска част, а аварите [оплячкосвали и] унищожавали Тракийската област. С други думи, аварите възнамерявали да превземат Византион и подготвили [за целта] механични стенобойни устройства. Имало там [сред тях] и дървени кули, и бойни машини "костенурки". Но след като те придвижили машините към стените, божествената сила неочаквано ги разрушила и изтребила намиращите се по тях аварски воини. И понеже множество славяни вървели заедно с аварите и действали в съюз с тях, те им дали парола, че веднага щом забележат факлите, запалени на външното укрепление на Влахерните [37], наречено Птерон [38], веднага да пристигнат тук на своите лодки-еднодръвки, за да се промъкнат с плаване в града и силно да го разбунят, за да могат аварите смело да се прехвърлят от стените в града. Всичко това обаче станало известно на патрикия Вон и той, след като съоръжил и въоръжил диери и триери [39], изпратил ги към мястото, където трябвало да бъде подаден сигналът. А така също изпратил диери към другия, отсрещния бряг и [щом това било сторено] заповядал веднага да подадат сигнал с факлите. Щом видели сигнала, славяните потеглили от реката, наречена Варвис, и тръгнали срещу града. Те [отрядите на Вон] обаче връхлетели върху тях, обградили ги и веднага започнали да ги изтребват, и то така, че морската вода силно почервеняла от кръвта. Сред труповете на убитите се оказали и славянски жени.
35
Щом видели всичко това, варварите се отказали от обсадата и се върнали в своята страна. Тогава архиереят на града заедно с император Константин [40] отишли да поднесат благодарствени молитви към Бога в храма на Богородицата, който бил построен във Влахерните. Веднага построили стена при този свещен храм и поставили стража там. Ето така завършил походът на аварите.
627 г.
Хозрой пък, като научил, че Ираклий се приближил към столицата на персите, изпратил срещу него един военачалник на име Ризат [41], мъж от благороден произход и много опитен във военното дело. Като пристигнал на мястото [където станували персийските войски], той построил войската си срещу императора и застанал пред своята фаланга и призовал [противника] на двубой. Понеже не познавал никой от своята войска, който бил готов [за двубой], самият Ираклий излязъл срещу варварина. Той обаче, понеже бил опитен стрелец, изстрелял една стрела и засегнал горната устна на императора. След това изпратил и друга стрела и я забил в глезена му. Самият Ираклий на кон го наближил и когато един от неговите копиеносци отсякъл с меча си рамото на Ризат и когато той паднал, го поразил с копие и веднага отсякъл и главата му. Във въодушевлението си след тази победа ромейската войска, като видяла смелостта на императора, нападнала с мощна атака отстъпващите перси и им нанесла много силно поражение, като ги преследвала и избила мнозина от тях.
628 г.
Когато научили, че заради своята държава ромейският император не пожалил собствения си живот, персийските първенци заедно със Сейрой, сина на Хозрой, решили да убият Хозрой, който така силно презрял своята държава. И те го заточили в един от царските дворци, като не му давали [никаква] храна, а му предлагали [вместо ястия] злато и сребро и множество скъпоценни камъни и му казвали: "Получаваш това, на което се наслаждаваше и заради
36
което безумстваше, и което страстно обичаше". И когато по този начин го измъчили силно с глад и го уморили, тогава провъзгласили неговия син за цар на персите. Веднага след това Сейрой изпратил посланици при Ираклий и му изпратил щедри дарове, за да го умилостиви. Освен това той прибавил [към даровете] и писмо до него, в което го уговарял да се помирят [двамата] по божия воля и да се обединят в името на техните две държави и за да се успокои всяка от тях. Той пък [т.е. император Ираклий] на това писмо отговорил с писмо, [в което] наричал Сейрой свой син [и го уверявал], че и той никога не е имал намерение да лишава царя от неговия сан. Ето защо той [Ираклий] не извършил това и по отношение на Хозрой, макар че той [т.е. Хозрой] усърдно работел за многобройни беди и за ромеите, и за персите, а ако би спечелил победата над него, то веднага би започнал да се стреми към възстановяването на неговата [т.е. на персийската] държава. Бог обаче, който познавал помислите му, му отплатил с достойно наказание, за да не се разоряват мнозина заради него; нас пък той доведе до единение. Относно животворното дърво, което Сарбар бил плячкосал от Йерусалим, той поискал същото веднага да бъде върнато пак там [42]. По отношение на посланиците, които Саит измамно отвел [в Персия], Сейрой съобщил, че Леонтий умрял от естествена смърт, а останалите Хозрой разпънал на кръст [веднага], след като научил за нахлуването на Ираклий в Персия.
Скоро след смъртта на Сейрой [43] персийското царство управлявал Кавоес, който също живял кратко време и скоро умрял: след него над персите царувал Ормизд, който също изпратил посланици при Ираклий, като изпратил при него собствения си син с пари и скъпоценни дарове. В своето писмо той писал, че "също така, както вашият бог, както твърдят, бил даден в обятията на достойния старец Симеон, така и аз ти предавам твоя [слуга] роб, моя син.
37
Нека богът, на когото ти се покланяш, знае как ти ще се отнасяш с него." Ираклий го приел с голямо уважение и по-късно, след смъртта на Ормизд, го възкачил на персийския престол.
Научил, че Хозрой, Сейрой, Кавоес и Ормизд са умрели, Сарбар напуснал ромейската страна и за свое оправдание написал писмо на Ираклий, че той е действал не по свое желание, а по волята на тези, които са го изпратили. Но той търсел начин да застане пред неговия съд, за да стане неговата [т.е. на Ираклий] воля. При това той обещал, че ако получи от императора потвърждение с честна дума, той ще дойде при него от Персия и ще даде пари, с помощта на които ще бъде възстановено онова, което той самият е разрушил в ромейската страна. По същото време, както той планирал, в резултат на заговор бил убит Ормизд и Сарбар започнал да се домогва към трона на персийската държава пред императора. Този пък му дал съгласието си за това и те се уговорили помежду си, че всичко, което ромеите са загубили поради [войните с] персите, ще бъде върнато на ромеите. И веднага, точно според това решение, заедно със сключването на мира Сарбар върнал на ромеите Египет и всички източни области. Веднага след изтеглянето на намиращите се там перси той изпратил животворното дърво на императора. Императорът пък издигнал в сан патрикий сина на Сарбар Никита, а неговата дъщеря Ника омъжил за Теодосий, своя син от Мартина. А пък Григория, дъщерята на Никита, която извикали от Пентаполис, съединил в брак с Константин, императора на ромеите; тя била сгодена още приживе на своя баща.
В същото това време от така наричания Ятриб (това е област в щастлива Арабия) се появили саракините, които подхвърлили на нападение и разграбили тамошните места, които лежали наблизо. Ираклий изпратил своята дъщеря Евдокия от Византион. давайки я, както бил обещал,
38
на турчина. Но понеже научил, че турчинът бил убит, той № заповядал да се върне.
629 г.
И когато Ираклий се намирал в Персия, му умрели двама сина и две дъщери. Той самият, като взел животворното дърво запечатано (така, както то било получено и се запазило), изпратил го в Йерусалим и го показал на архиерея Модест и на неговия клир. Когато пък те видели, че печатите не са повредени, то за това, че те не са повредени и са се запазили невредими в оскверняващите и нечестиви варварски ръце, благодарили на бога с благодарствен химн. И йерархът донесъл ключовете [от ковчега], които били останали у него, и когато го отворил, всички те се преклонили [пред светинята]. И след като то било въздигнато тук, императорът веднага го изпратил във Византион. А пък Сергий, патриархът на Византион, го приел и след това от Влахерните с литании го пренесъл във великия храм [Света София], където го и въздигнал. Било вторият индиктион, когато станало това.
Скоро след това и Ираклий се отправил към Византион и бил приет от тамошните жители с многобройни приветствия и извънредно голяма слава. Той довел четири слона, които заповядал да показват на конните състезания за наслада на гражданите; а в деня, когато се празнувала победата, той раздал различни подаръци. След това пък заради всичко, което било взето от него от имуществото на великата църква, той заповядал от императорската хазна да изплащат на нея и на нейния клир ежегодна издръжка. След това тържествено извършил [церемонията по] въвеждането сред консулите на сина си Константин, а Ираклий, своя син от Мартина, той назначил за кесар.
635 г.
След като изминало известно време, саракините нападнали околностите на Антиохия. И веднага Ираклий заедно с жена си Мартина и със своя син Ираклий заминал за източните области. Когато бил вече там, той силно се разгневил на своя брат Теодор. Тайно той ругал пред някой
39
[доверен] човек самия император заради Мартина, като казал, че "неговият грях винаги остава видим [за всички]". И [императорът] го изпратил във Византион, като написал па сина си Константин публично да го [т.е. Теодор] обявят за недостоен и да го изпрати [и държи] на заточение. За стратиг на Анатолика той назначил [изпратил] Теодор, пазителя на императорската хазна, по прякор Тритуриос, защото Сергий, този, който бил с Никита, загинал по следния начин: саракините одрали кожага на една камила, увили го в тази кожа и я зашили. Кожата изсъхнала заедно със затворения в нея [клетник]. И в нея той, измъченият, загинал от жестока смърт. Според тяхното [т.е. на арабите] обяснение, причината за това е фактът, че той самият подсказал на [и убедил] Ираклий да не отпуска на саракините и да не изпраща от ромейската страна предоставяните им по обичая триста литрета злато търговско възнаграждение [мита от страна на ромейската държава]. И те веднага започнали да опустошават ромейските земи. Ираклий заповядал на Теодор да не започва сражение със саракините. Те организирали засада и след като наранили със стрели неколцина ромеи, ги взели със себе си. След това всички [те] заедно се нахвърлили върху тях [ромеите] от засадата и след като ги обкръжили, избили много войници и командири.
По същото това, време Мария, сестрата на Ираклий, изпратила пари на аварския хаган и откупила своя син Стефан. Съблазненият от тези дарове Авар започнал да убеждава магистъра Аниан да [му] изпрати и той дарове за освобождаването на другите, които били взети като заложници. Това така и станало.
По същото това време владетелят на уногундурите Куврат, племенник на Орган, въстанал срещу хагана на аварите и подхвърлил на много оскърбления оставените от него хора и ги прогонил от своята земя. Изпратил пратеници
40
при Ираклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патрикий.
По същото време, когато Ираклий бил в анатолийските области, той назначил за стратиг Йоан Варкайна и го изпратил срещу саракините в Египет. И тоя загинал още като влязъл в битка с тях. И още Марин, командващият тракийските войскови отряди, претърпял поражение, като влязъл в сражение с тях и погубил голяма част от войските си, а той самият едва се спасил [44]. След него Ираклий издигнал за стратиг Мариан, който у ромеите имал званието кубикуларий [45], и го изпратил там, като му заповядал да се свърже с патриарха на Александрия Кир и да се съветва с него относно това какво да се прави със саракините. Кир известил императора, че срещу данък може да сключи договор с Амвр, главатаря на саракинските племена, който [данък], както той посочил, може да бъде получен от търговските мига. така че изплащаните на императора данъци биха останали ненакърнени. И [още] го посъветвал да му обещае за жена Евдокия Августа, една от дъщерите на императора, [с предварителното условие], че ще бъде кръстен в светия купел и ще приеме християнството. Амвр и неговата войска имали доверие на Кир, защото те много го обичали. Ираклий обаче не поддържал това [тази идея]. И понеже за това научил също и Мариан, той [Мариан] отстъпил от съветите на Кир и като нападнал саракините, паднал в боя той самият и заедно с него и значителна войска.
В тези времена Ираклий се отправил към родината си и се настанил в палата, наричан Йерия [46], понеже не се решавал да се прехвърли в Европа по море; много сановници и първенци, и граждани го убеждавали да влезе в града [във Византион], но никак не могли да го склонят. И по празниците той изпращал само синовете си и те, след като присъствали на светата литургия в храма, веднага се връщали
41
при него. Също така и когато присъствали на конните надпрепусквания, те отново се връщали при баща си. По същото време, когато той прекарвал времето си там, му известили, че синът му Аталарих и Теодор, който имал сана на магистър, син на Теодор, братът на императора, заедно с неколцина други се готвят да организират заговор срещу него. Ираклий повярвал на тези доноси и заповядал да им отсекат носовете и ръцете, а Аталарих изпратил на заточение на така наричания Принцов остров [47], а пък Теодор - на острова, наричан Гаудомелет [48], и изпратил разпореждане до тамошния дука, щом те пристигнат, да им отнеме по един крак. Така наказал и съмишлениците на техните замисли.
Когато изминало достатъчно дълго време, императорските сановници уговорили епарха да докара много голям брой кораби да ги свърже един с друг подобно на мост и да обгради със стена от клони, дървета и [други] растения [брега на] пролива, наричан Стенос, така че морето да не се вижда, когато се преминава. Когато тази работа била извършена с много голяма бързина, императорът на кон преминал през морето като по материка на високия бряг на залива, наричан Фидалийски, и след като прекосил крайбрежната местност, влязъл във Византион по моста над
638 г.
река Варвис. След това той коронясал за император кесаря Ираклион.
638 г.
В дванадесетия индиктион починал Сергий, патриархът на Византион. Поради това Ираклий приближил към себе си Пир, като го нарекъл свой брат. Някога Пир бил възприемник и кръстил в светия купел сестрата на императора и понеже той [Ираклий] научил, че този е живял заедно със Сергий и бил близък с него, той го назначил за архийерей на Византион. Преди това още александрийският патриарх Кир бил извикан във Византион; той имал голяма част от вината за това, че предал парите на целия
42
Египет на саракините. Тогава това обвинение му било отправено пред многобройното събрание на народа на този град, Той се оправдавал, че в нищо не е виновен, че ако се били придържали към съвета му и ако били плащали на саракините търговско мито, те не само че биха се успокоили, но не биха пропаднали доходите, плащани на императора. И той обвинявал другите за това, че те били виновни за [това развитие на] тези неща, и казвал, че те напразно се опитват да му прехвърлят вината. Императорът пък нарекъл Кир елин [т.е. езичник], който злоумишлено предвиждал да даде за жена на [един] елин и богоборец, който е враждебно настроен срещу християните, на главатаря на саракинските племена Амвр дъщерята на императора. При това той възнегодувал срещу него и започнал да го заплашва със смъртно наказание; предали го на префекта на града, за да го подложи на изтезания.
След това той намерил за справедливо да назначи за консул своя син Ираклий, а пък Давид и Марин, своите синове, да провъзгласи за кесари, а своите дъщери Августина и Мартина - за августи. Изминало известно време и го налегнала болест - волянка, и той видял, че болестта е неизлечима (защото него точно това го убило), защото той бил наказан за своето беззаконие, като получил това крайно тежко наказание за това, че изложил на показ своя брак със собствената си племенница. Той оставил завещание, [според което] неговите синове Константин и Ираклий да станат равнопоставени императори и Мартина, неговата жена, да се почита от тях като майка и императрица.
640 г.
И след това накрая той умрял, след като живял шестдесет и шест години и завършил царуването си на шестия ден от четвъртия месец от тридесетата си година [на трона]. И бил погребан в храма на прославяните от всички апостоли, а три дни ковчегът с тялото му останал непокрит (както той се бил разпоредил приживе още) и обкръжен от
43
охраняващите го евнуси.
След това Мартина Августа извикала патриарх Пир и императорските сановници и след като събрала народа на Византион, представила [пред всички тях] завещанието на Ираклий, което съдържало разпореждания относно нея и децата. Целият присъстващ [там] народ искал за императори Константин и Ираклий. Тя ги довела. И заедно с това разчитала да я приемат като императрица и първа в държавата. А пък неколцина от присъстващите там от народа ѝ обявили, че "ти все пак имаш уважение като майка на императори, а те - като императори и господари". И още избрали и отдали почести като на първи в държавата на Константин, защото той бил избран още като дете. И още казвали: "Ти не можеш, госпожо, да приемаш или да водиш преговори с варвари и [пратеници на] чужди племена, дошли в нашата държава; не дай, боже, до такова състояние да стигне ромейската държава". И като излезли, те започнали да славословят императорите. А тя, като чула това, оттеглила се в своя дворец.
И от това време Константин започнал да управлява [ромейската империя]. Пазителят на императорската хазна Филагрий известил Константин, че когато неговият баща Ираклий се разболял, предал на патриарх Пир парични средства за императрицата Мартина, за да не изпитва тя нужда от средства [за достоен за нейния сан живот] и за да не бъде лишена от императорски средства при Константин - императора и неин доведен син. Константин заповядал да доведат при него Пир и започнал да го разпитва така ли е било наистина. А пък Пир, който бил напълно изобличен от Филагрий, предал тези пари [на императора], макар че [никак] не желаел това. Обзетият от хроническа болест Константин се настанил в построения от него дворец в Халкидон поради добрия [здравословния] въздух. Филагрий, който виждал, че той много е отслабнал, и като
44
очаквал, че той много скоро ще умре, започнал да се страхува от Ираклий и Мартина, за да не понесе [претърпи] зло от тях. Поради тази причина той посъветвал Константин да напише [писмо, заповед] до войските и се разпореди [щото] в случай на неговата смърт те да вземат под своя закрила неговите деца и да не позволяват да ги обиждат и да не отнемат от тях императорския престол. След като взел това решение, Константин връчил на Валентин, оръженосеца на Филагрий, писма и прочее [документи], които имали отношение към този проблем, и го изпратил при войската, като му дал за нейната издръжка двеста [и петдесет] хиляди и още шестнадесет хиляди жълтици и още предлагал на войсковите набори [военнозадължените] да се противопоставят на Мартина и нейните деца след неговата смърт. И като царувал заедно с баща си двадесет и осем години и го надживял, и след като бил император още сто и три дни, той починал [49].
641 г.
След него за самодържец в империята бил провъзгласен Ираклий [50], който привлякъл към управлението на империята и своята майка Мартина. Той веднага взел короната на баща си, с която той бил погребан и която синът му Константин взел от църквата и тя била с тегло седемдесет литрета злато, и я принесъл като дар на бога в храма; а пък патриархът на Александрия Кир бил възстановен на своя престол. Ираклий подстригал [т.е. замонашил Филагрий] и го заточил в крепостта, наричана Септос, разположена [далече] на запад, от другата страна на Херкулесовите стълбове [51], в Ливия [52]. На мнозина други, които смятал за негови [т.е. на Филагрий] другари и съратници, отмъстил с бой и други телесни наказания. Обаче Валентин, оръженосецът на Филагрий, щом научил за това, веднага разбунтувал войската против Мартина и нейните деца; с нейната [т.е. на войската] помощ той завладял Халкидон и за да защити децата на Константин, трайно се настанил в
45
него [в този град]. Ираклий пък здраво задържал града [Константинопол] и пред всички се оправдавал, че Ираклий, синът на Константин, остава недокоснат, и го показвал здрав и невредим на всички и го прегръщал като родно дете. И за да повярват на това, постоянно [при всеки повод] споменавал, че той го поел в ръцете си след кръщението. Още и Пир, йерархът на града [Константинопол], се появил с него и се заклел пред чудотворното дърво, че нито чрез него, нито чрез когото и да било [друг човек] ще бъде причинено зло на децата на Константин. И като се оправдавал, той посочвал Валентин като [човека], който плетял интриги против тях и се стремял към императорската власт. И за да се закрепи всестранно, той взел със себе си Ираклий. Ираклий отишъл при Валентин и поискал той отново да се закълне [във вярност] и да ги убеди, че той обича и е благоразположен към Ираклий [сина на Константин]. Валентин не само че не го приел, но го изпратил обратно и след като се върнал, [Ираклий] разказал това на всички в града [Константинопол]. И всички те повярвали на Ираклий и започнали да ругаят Валентин.
Когато наближило времето за гроздобер, жителите [на Константинопол], след като научили, че войските, които били на страната на Валентин, повреждали лозята им и че не е възможно да се отиде дотам, отишли при Пир, като горещо го умолявали да венчае с царството Ираклий - сина на Константин. Пир пък, след като погледал бунта на разгневения народ, отказал [да стори това], като казвал, че те въстават не поради това, а за да предадат императорската власт на Валентин. И известил императора за заплахите на тълпата. А той взел със себе си своя племенник Ираклий и веднага влязъл в храма и се възкачил заедно с Пир на амвона, като се обърнал към него с молба да венчае Ираклий. Тълпата принудила императора да доведе докрай [вече започнатото] дело. Като взел от църквата короната на своя
46
баща Ираклий, той изпълнил това. И веднага тълпата преименувала увенчания на Константин. Най-недодяланите и груби [мъже] от тълпата се въоръжили против Пир, но като влезли в храма, не го намерили [там]. По време на вечерната служба те влезли [в храма], като довели със себе си в олтара тълпи евреи и други злонамерени [хора]; те разкъсали неговия [на олтара] покров и най-безсрамно омърсили святото място; взели ключовете от вратите, те ги вързали на копие и така нечестиво обиколили града. Научил за това [безчинство], на следващата нощ Пир дошъл в храма и целунал всички светини. Като снел от себе си облечения на него омофор, той го положил на светия престол, като казал: "Аз не напускам свещеничеството, а се оттеглям поради непослушния [т.е. нечуващия гласа на разума] народ".
641 г.
И спокойно излязъл оттам, като си намерил сигурно убежище у една благочестива жена, а след това, като избрал удобен момент, заминал за Халкидон. Някои от тамошните монаси чули за неговото пристигане и започнали да проучват онова, което било установено от бащата на император Ираклий и патриарха на града [Константинопол] Сергий относно двете воли и енергии на Христос Спасителя, което защитавали Максим и Теодосий в Африка. Ето как била тогава работата по отношение на Пир.
Понеже привържениците на Валентин държали в свои ръце Халкидон, Ираклий и Мартина били принудени да не причиняват повече щети на тамошните предградия, да се съюзят с него и да се закълнат един другиму. И го почели със сан, който ромеите наричат комит на ескувитите [53], но с условието да се откаже от каквито и да било претенции върху средствата, които той получил от Константин; освен това били наградени с пари дошлите с него войници. Давид бил венчан за кесар и бил преименуван на Тиберий. И като извършил така всичко това, Павел, който бил иконом на великата църква, бил ръкоположен за архийерей на
47
641 г.
Константинопол през октомври в петнадесетия индиктион. Константин в Сицилия бил умъртвен коварно по време
668 г.
на къпане от един от своите оръженосци и умрял още на двадесет и седмата година от царуването си [54].
Веднага след него неговият син Константин [55] започнал да държи в ръцете си скиптъра на империята. Обаче веднага при неговото възкачване на престола вождът на
673 г.
саракините приготвил голям брой кораби и ги изпратил срещу Византион. Техният вожд, опитен, надежден и [кален] изпитан във войните, те наричат на своя диалект Халиф; той пък, като се въоръжил, се насочил към предградията на Византион през крайбрежната местност, наричана Евдомон. Като научил за това, и Константин извадил голям флот. И между тях всеки ден ставали многобройни морски сражения и схватки [между отделни кораби] от пролетта чак до късна есен. С настъпването на зимата саракинският флот се отправил да презимува в Кизик [56], а с настъпването на пролетта отново излязъл на море и по такъв начин водел войната на море. Саракинският флот воювал така цели седем години, но постигнал целта си не повече [отколкото преди войната] и след като загубил мнозина храбри мъже, страшно изранени и тежко пострадали, трябвало да отплава обратно, връщайки се у дома. Озовал се близо до Силейското море [57], той бил обхванат от силни ветрове и [големи] морски вълни и цялата войска погинала. А пък когато царят на саракините научил за нещастието, което сполетяло [неговия] флот, той изпратил пратеници при Константин, за да сключи с него [мирен] договор при условието да се плаща ежегоден данък. Този ги приел и след като изслушал изложеното, изпратил заедно с тях патрикия Йоан, по прякор Пидзигаудий, много опитен и разумен [мъж], със задачата той да започне преговорите за мир. След като пристигнал в Саракинската страна, [той] сключил тридесетгодишен мир, потвърден с клетви [от двете страни]
48
при [следните] условия: саракините да плащат на ромеите ежегоден данък в размер три хиляди [жълтици] и заробени, на брой петдесет човека, и коне, на брой петдесет глави. Като чули за това и народите, обитаващи западната част, т.е. вождът на аварите и зависимите от него първенци на народите, обитаващи на запад, изпратили чрез посланици подаръци на императора, като се стремели по този начин към мира. И това им било дадено от императора и по-нататък мирът и спокойствието били осигурени и на изток, и на запад. Така стояла работата с това.
Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. Около Майотийското езеро [58], по реката Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и [обитавали] така наричаните котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин [59], който умрял на запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял, като оставил петима сина, на които той завещал по никакъв начин да не разделят обиталищата [си], за да могат с благоразположение един към друг да запазят това, що е под тяхна власт. Те пък, като малко ги било грижа за бащиното завещание, след кратко време се разделили един от друг и всеки от тях откъснал със себе си своята част от народа. Първият от тях син, наречен Ваян, останал според заръката на баща си в земята на прадедите си чак досега; вторият, наричан Котраг, преминал реката Танаис и се заселил срещу него; четвъртият преминал през река Истър в Панония, която днес се намира под властта на аварите, като се заселил сред местните племена чрез подчиняване; петият пък, като се установил в Равенския Пентаполис, станал поданик на ромеите. Последният от тях, третият брат, на име Аспарух, като преминал реките Данапър и Данастър, се заселил в местата около Истър, като заел една изключително удобна за заселване местност, наричана на техния
49
език Огъл, недостъпна и непревземаема за враговете. От една страна отпред тя е оградена от това, че пред нея се намират теснини и блата, а пък отзад тя е защитена със стени от непристъпни стръмнини. Именно поради това, че народът така се разделил и разселил, племето на хазарите, живеещо в областта, наричана Верилия, в близко съседство със Сарматия, често го нападало. И като преминало през всички области, които лежат отвъд Евксинския Понт, проникнало през всички земи чак до морето. И веднага след това подчинило Ваян и го принудило да плаща данък.
А пък Константин, понеже той научил, че народът е разположил шатрите си на Истър и че същият подлага на опустошение разположените в съседство земи, които се намирали под властта на ромеите, прехвърлил [добре] въоръжена армия в Тракийската област и след като съоръжил също така и флот, се отправил срещу този народ, за да се отбранява. А пък българите, след като видели многобройността на конницата и корабите, поразени от страха вследствие на неочакваността и безнадеждността, избягали в своите укрепления и останали там четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат с тях сражение поради непроходимостта на местността, те се съвзели и се окуражили. А пък императорът, като боледувал от подагра и страдал много остро, отплавал за град Месемврия, за да се лекува; той заповядал на военачалниците и на войските да обсаждат укреплението и да направят всичко възможно за отблъскване на този народ. Но тъй като от някого била пусната мълва, че императорът избягал, обезпокоени от нея [т.е. от мълвата], ромеите, без да бъдат преследвани от когото и да било, се обърнали в стремително бягство. Като видели това, българите започнали упорито да ги преследват и тези от тях, които заловили, те избили, а мнозина ранили. След като стигнали до Истър при така наричаната Варна, близо до Одисос, и като стигнали до лежащия по-високо
50
материк, те видели [естествено] укрепеното и сигурно положение на това място, от всички страни оградено от реката, и поради неговата непроходимост се разположили там. Те властват и над живеещите наблизо славянски племена и едни [от тях] поставили да охраняват от намиращите се в съседство авари, а пък други [от тях поставили] да наблюдават намиращите се наблизо ромеи. А между това след като се укрепили и се засилили, те [започнали] да опустошават селата и градовете на Тракия. А пък на императора, който виждал [всичко] това, се наложило да сключи с тях договор с условието да им се изплаща годишен данък.
И когато навсякъде в ромейското царство настъпил мир, се засилила нечестивата ерес на монотелитите, която получила началото си още по времето на император Ираклий. И имало несъгласие [разкол] в православната църква. Като научил за това, Константин свикал вселенски събор,
680 г.
който утвърдил [решенията на] петте предшестващи свети вселенски събора, които всячески разясняват за двете воли на Спасителя Христос и двете природни сили, извършени [от него] и в неговата божествена същност, извършени и в неговата човешка същност, и предал на анатема овладяните от ереста. И така в спокойствие и строг ред Константин завършил остатъка от живота си и починал на
685 г.
седемнадесетата година от царуването си. Неговите [тленни] останки погребали в царските гробници в храма на светите апостоли.
Царуването той оставил на своя син Юстиниан [60], който тогава бил на шестнадесетгодишна възраст; [Юстиниан] приел царуването от баща си, който властвал с цел опазването на мира и установяването на стабилен ред в държавата, и разрушил всичко. Той грубо нарушил и мира, сключен с българите. След като събрал конната армия в Тракийските области, той веднага се устремил срещу славяните. Осъществил бърз набег до град Тесалоника, заловил
51
много от тамошните хора от славянския народ, едни чрез война, а други - с обещания, и като ги прехвърлил през Авидос, ги заселил в така наречената Опсикийска област. От тях набрал във войската около тридесет хиляди души и въоръжените [от него] хора започнал да нарича отбрана войска. И поставил над тях като първенец един от благородните [мъже на този народ] по име Невула. Като се опирал на тях, той се осмелил да скъса мира със саракините, сключен от неговия баща. И поради това той преместил войниците, които още от древни времена били поселени [именно] като войници на планината Ливан [61]. И влязъл във война със саракините и стигнал [чак] до Севастопол [62]. Саракините обаче също наченали военни действия и излезли срещу тях [т.е. срещу ромеите]. Те казвали, че спазвали здраво условията на мира; а ако самите ромеи възнамеряват да го развалят, то нека бог да съди виновните [за това]. Юстиниан обаче предпочитал войната; като завързали писмения договор за мир на върха на [едно] високо знаме те заповядали да го носят напред и се отправили срещу ромеите. Те пък се обърнали в бягство и така нареченият отряд славянска войска се присъединил към саракините и заедно с тях избивал ромеите [63]. В резултат на това, като набрали още повече храброст, саракините започнали да опустошават ромейската държава. Ето как било с този народ.
А пък на държавните длъжности той назначил мъже сурови и изключително жестоки: такива били евнухът Стефан – персиец, хазнатар на императорската хазна. Той обиждал мнозина от подчинените си [чиновници] и стигнал дотам, че се осмелил да нападне майката на самия Юстиниан, като я наказал с побой, така както учителите наказват децата; някой си монах Теодот, който по-рано живял като отшелник в така наричания Тесен пролив в Тракия, той назначил за пазител на държавното съкровище, когото обикновено наричат главен логотет - със своята изключителна
52
жестокост той не само измъквал пари от своите подчинени, които той закачвал да висят на въжета и опушвал с горяща слама, но и други именити мъже подлагал на конфискации и убивал по най-жестоки начини.
695 г.
А пък някой си патрикий Леонтий [64], по произход от Исаврийската област и достигнал до [поста] стратиг на така наричаната анатолийска войска, когото често мнозина прославяли, Юстиниан държал като затворник цели три години. След това го освободил от заточение и го прехвърлил за стратиг на Елада, като го принудил още същия ден да потегли от Византион. Посред нощ при него дошли неговите приятели - някой си монах Павел, настоятел на манастира Калистрат, ученият астроном и монах Григорий, игумен на манастира Флор, кападокиец по произход, за да го изпратят. Този пък, като ги видял, се обърнал към тях, като казал: "Вие напразно ми предсказвате царуване, защото аз сега заминавам оттук и ми остава [да прекарам] тъжно края на [моя] живот". Те му заграждали пътя, като сигурно му доказвали, че ако не се забави, той ще завладее властта. Убеден от тях, той веднага довел неколцина от оръженосците си още през нощта и като си избрал оръжие, крадешком се отправил към Претория. Той дал да се разбере, че е дошъл императорът, за да се разпореди по свое усмотрение относно намиращите се там лица; епархът на претория го посрещнал и отворил вратата. Той пък веднага завързал ръцете и краката му. Като се озовал вътре, Леонтий освободил всички затворници и след като ги въоръжил, се устремил към така наричания Форум. Като се разпръснали оттам по всички части на града, той заповядал да разгласят призив - всички християни да дойдат в храма на Света София. И в резултат на това цялото множество народ, разбунен набързо, се събрало при кръщелната на храма. Той пък с монасите и някои от своите приятели влезли при Калиник, тогавашния патриарх на града [Константинопол],
53
и го заставили да излезе и да се обърне към народа с реч, че "този ден, който господ сътвори" [65]. И тълпата започнала да ругае Юстиниан. И така всички се устремили към хиподрума. А с настъпването на деня довели при тях Юстиниан. И в резултат на виковете на тълпата императорът да бъде подложен [на наказание] с меч, Леонтий, който поради обичта си към неговия баща Константин щадял кръвта му, му отрязал носа и езика и го заточил в град Херсон [66], преди да е изтекла още десетата година от царуването му. А пък евнухът Стефан и монахът Теодот, заради извършените от тях нечестиви дела, макар и против волята на императора, заловили и след като завързали краката им с въжета, завлекли ги на така наричания площад на Бика, където ги предали на огъня. Ето така била работата в Константинопол.
697 г.
А пък Кархедон [67], който се намира под Африка [т.е. в Африка], който по-рано, докато бил под властта на ромеите, плащал данък, тогава преминал под властта на саракините, защото бил завладян от тях в резултат на война. Като научил за това, Леонтий въоръжил целия ромейски флот и след като назначил за [командваш флота] стратиг патрикия Йоан, [мъж] опитен във военното дело, го изпратил против саракините в Кархедон. А пък той, след като се оказал там, намиращите се в него [т.е. в Кархедон] саракини със своите военни действия обърнал в бягство и върнал града на ромеите; а също така и всички други тамошни градове освободил от властта на този народ и като оставил въоръжена войска за охрана, останал да презимува там. А пък саракинският император, като научил за това, насочил срещу него голяма войска, с чиято помощ изтласкал Йоан с
698 г.
придадения му ромейски флот и отново завладял Кархедон и околните му градове. Йоан пък побързал да се отправи при императора. Но кога го той се оказал на остров Крит, архонтите заедно с преобладаващата част от войската вдигнали
54
въстание, понеже той всячески се стремял да избегне позора и се плашел от необходимостта да се яви пред императора. Поради това те започнали да ругаят Леонтий, като се отказвали от него и гласували за името на Апсимар [68], командващият Курикиотската войска, която се намирала в областта на Кивериотите [69], когото ромеите обикновено наричат друнгарий, и го нарекли Тиберий. По това време градът [Константинопол] бил обхванат от заразна болест, която в продължение на четири месеца погубила голям брой хора. Заедно с флота, който бил при него, Апсимар се насочил към Византион и хвърлил котва срещу града в така наричаната Сика [70] - крайбрежна приморска местност. След известно време той завързал сражение с жителите на града [Константинопол] и в края на краищата подкупил часовоите на Влахернските стени и техните командири и чрез тях завладял града [71]. Влязлата заедно с него [в Константинопол] войска разграбила имуществата на гражданите. А пък Леонтий, който царувал вече трета година, той заловил, отрязал му носа и заповядал да го заточат в така наричания Делматски манастир [72].
704 г.
А ето какво станало пък при тях. Юстиниан, понеже той пребивавал в Херсон, се осмелявал често и открито да говори [че вече е време] и че трябва отново да завладее царството. А пък тамошните граждани, които виждали в това опасност за себе си, замислили да го умъртвят или да го оковат и така [т.е. окован] да го изпратят на Апсимар. Юстиниан пък, който научил за това, избягал оттам и се добрал до крепостта, така наричаната Дорос [73], разположена в Готската област. И ето той помолил хазарския вожд (те ги наричат хагани) да го приеме. Той пък отстъпил пред молбата, приел го с чест и като се сприятелил с него, дал му за съпруга своята сестра Теодора. С негово съгласие Юстиниан пристигнал във Фанагория и живял там заедно с нея. Като научил за това, Апсимар се обърнал към първенеца
55
на хазарите с настоятелна молба да му изпрати живия Юстиниан или неговата глава, като [в замяна] му обещавал много пари и подаръци. Този [хаганът] отстъпил пред многобройните призиви и се заел да ги изпълни. Той изпратил свои верни хора уж да го охраняват под предлог да не би Юстиниан да стане жертва на заговор на своите сънародници, а в действителност, за да бъде той под стража и да не би да избяга. И заповядал на своя първенец, който бил от неговите съплеменници, които живеели при Юстиниан, а освен това и на управителя на Скитския Боспор търпеливо да изчакат, докато той им заповяда, а след това да убият Юстиниан колкото се може по-скоро. Но един от слугите на нейния [т.е. на Теодора] баща докладвал за това на Теодора. Тя посветила съпруга си в този замисъл. [Тогава] Юстиниан извикал при себе си този хазарин и като останал насаме с него, го удушил с примка и по същия начин убил и боспорския управител. Веднага след това той изпратил своята жена Теодора при нейния баща, а самият той заминал и пристигнал в крайморското селище, което се нарича Томи [74]. Там се прехвърлил на кораб с неколцина други хора и като пътувал с кораба, пристигнал в града Символа [75], в съседство с Херсон. И като пристигнал в тамошното пристанище, изпратил един от своите другари в града, за да доведе при него Варасвакурий и неговия брат Салива и неколцина други мъже. И като отплавал заедно с тях и след като преминал през така наричаните Некропили [Мъртви врати], той застанал при реката Истър. Оттук той изпратил един от своите доверени мъже, а именно някой си Стефан, при Тервел, тогавашния господар на тамошните българи, като го призовал да му окаже съдействие за получаването обратно на императорския престол, като обещавал [т.е. се задължавал] да му даде многобройни подаръци и своята дъщеря за съпруга. Този пък се съгласил охотно с всичко, приел Юстиниан с големи почести и като
56
въоръжил целия подвластен му народ, заедно с него се отправил към столицата. И като стигнал до Влахернските стени, цели три дни той призовавал жителите на града да приемат своя император. А пък те като го подигравали грубо, го отпращали. Тогава през нощта Юстиниан влязъл заедно с немного от съпровождащите го в града през водопровода и оттам завладял града. Много скоро той се установил във Влахернския дворец. А пък Ираклий, брата на Апсимар, стратига на анатолийските войски и другите негови първенци и оръженосци Юстиниан обесил на дървото при стената. И като заловил Апсимар, който бил в седмата година от царуването си, и Леонтий, той ги оковал в желязо и ги хвърлил в затвора. А по-късно, по време на конни състезания, той ги влачил надясно, влачил наляво и ги подритвал с крака и после ги изпратил в така наричания Кинегий [76], за да им отсекат главите. А пък на Тервел, владетеля на българите, който бил построил шатрите си зад Влахернските стени, Юстиниан изразявал голямо внимание и накрая той самият дошъл при него, наметнал му императорска хламида и го провъзгласил за кесар; поставил го да седне до него и заповядал на народа да коленичи пред тях двамата. След това пък, като го надарил с богати подаръци, го върнал в неговата страна. Калиник пък, йерархът на града [Константинопол], заради това, че този го безчестил [ругал] и [защото] провъзгласил [за император] Леонтий,
705 г.
той ослепил и върнал в Рим. А пък Кир, който бил заточен в Амастрида [77] и там му прорицал второ царуване, поставил вместо него на патриаршеския трон. И [още] извършил множество убийства и злодеяния по отношение на поданиците си. Едни назначавал за управители и веднага изпращал след тях други и ги убивал; други още канел на обед и [ги] убивал с отрова; други пък изхвърлял в чували в морските дълбини. Според единодушната мълва, за поданиците си той бил до крайност жесток звяр. След това изпратил
57
в Хазария [да доведат] неговата жена Теодора и неговия
707 г.
син Тиберий, който бил роден от нея. И ги венчал с царуването. След това разкъсал мира с българите и като довел многобройна войска по море и по суша в Тракийските области, започнал с тях война около града Анхиало. Но когато войската непредпазливо се пръснала, за да събира фураж по тамошните полета, българите внезапно ги нападнали и мнозина от тях избили, а други взели в плен. Те дори обсаждали три дни самия Юстиниан, който бил останал в града Анхиало. Той пък през нощта се качил на кораб, с бягство отплавал оттам и отново се върнал във Византион.
708 г.
В същото това време, когато така ставали работите, саракинският император изпратил голям брой [добре] въоръжени мъже, като назначил за техни пълководци Масалма и Солиман (наричани така на техния диалект), за да обсадят града Тиана [78]. А пък те след като се озовали там, многократно влизали в бой и макар че с помощта на стенобитни машини успели да съборят част от стените [на града], но нямали сили да постигнат нищо повече и възнамерявали да се върнат в своята страна. Междувременно Юстиниан изпратил [офицери-вербовчици] във вътрешните области и като набрал много хора измежду селяните и земеделците, заповядал им да се отправят към Тиана, за да се притекат на помощ на обсадените. Като видели, че те са без оръжие, саракините ги нападнали и едни избили, а други заловили в плен. И поради това те започнали още по-самоуверено да продължават обсадата на Тиана. Като изчерпали всички [запаси и материални] средства и като не получили помощ от императора, обсадените се отказали от борбата - капитулирали пред враговете и се отправили в саракинската страна [в плен]. И оттогава по-нататък това вдъхнало много смелост у враговете безнаказано да плячкосват ромейските земи и никой не можел да им се противопостави. Част от тях на брой около тридесет души пристигнали
58
до Хризополис (това е крайморско селище, разположено срещу Византион към изгрева на слънцето) и избили тамошните жители и изгорили корабите.
710 г.
Юстиниан пък, който добре помнел всичко, което му се случило [което бил изпитал] поради козните на Апсимар в Херсон, събрал много и разнообразни кораби, качил на тях общо около сто хиляди добре обучени войници от войсковите набори и още хора от земеделското и занаятчийското население, а също и от сената и от градското население и като назначил за началник на този флот някой си патрикий Стефан, по прякор Асмикт, го изпратил срещу Херсон, като му заповядал да избие всички хора, които се намирали в областите Херсон и Боспор, а също и в други [съседни] области. А пък своя оръженосец, Илия, изпратил заедно с тях, като разпоредил да го поставят за императорски наместник [архонт] на Херсон и още и Вардан, арменец по произход, когото да оставят там на заточение. Като се прехвърлил там през морето, Стефан изпълнил разпорежданията. А пък неколцина непълнолетни разпределил като пленници сред дошлите с него хора. А пък архонтът на Херсон Тондуна и Зоила, когото наричали протополит, и други още четиридесет мъже измежду най-известните жители на града изпратил оковани заедно с жените и децата им при Юстиниан. А пък други седмина сред първенците на Херсон той хвърлил в огъня, като ги вързал за дървени копия. А пък други двадесет ръководители от другите градове [в тази област] той хвърлил в гемия и после я потопил, като закачил към тях много камъни. Юстиниан пък сметнал, че Стефан се е разпоредил много по-хуманно [милосърдно], отколкото той му бил заповядал, по отношение на непълнолетните, и му заповядал много бързо да се върне. Този пък, според предписанието на императора, се отправил на път през месец октомври и претърпял корабокрушение по време на свирепа буря; смята се, че приблизително
59
седемдесет и три хиляди души се издавили - морето изхвърляло трупове от град Амастрида до Хераклея [79]. Юстиниан изобщо не се огорчавал от това, [напротив] още повече се радвал и заповядал отново да изпратят там друг флот. Архонтите на онези области, веднага щом научили за това, сами, със свои сили се защитили, доколкото могли, и изпратили посланици при хазарите, за да изпратят те [войници] хора за тяхната защита и за да спасят останалите в тях жители.
711 г.
Щом научил за това, Юстиниан изпратил патрикия Георги и епарха на града [Константинопол] Йоан заедно с други първенци и около триста души войници и им предал Тондуна и Зоила, за да ги поставят отново да управляват тяхната област, и заповядал да доведат при него Илия. И когато те пристигнали в Херсон, гражданите пуснали вътре в града само Георги и съпровождащите го първенци. След това затворили вратите зад тях и посекли с меч Георги и Йоан. А войниците, които останали извън [градските] стените, а също така и Тондуна и Зоила предали на пристигналите там хазари, за да ги съпроводят до хагана. След като ги приели, по пътя хазарите ги убили. Жителите на града Херсон ругаели, оскърбявали и всячески осмивали Юстиниан и провъзгласили за император заточения тук Вардан. Щом като научил за това, Юстиниан пламнал в страшен гняв и умъртвил децата на Илия в обятията на майка им и принудил тази жена да се омъжи за неговия [личен] готвач, индус по произход и извънредно грозен. След това отново изпратил друг голям флот, като назначил за негов командващ патрикия Мавър и му заповядал да разруши града Херсон и безпощадно да избие всички, които се намират в него. Този пък, като пристигнал при [около] Херсон, се заел да изпълни тази заповед. Но хазарският народ неочаквано го нападнал; градът бил спасен. Споменатият Вардан избягал и преминал при господаря на хазарите. Патрикият Мавър не бил способен да ръководи
60
обсадата и понеже се страхувал да се върне при Юстиниан, се присъединил към града [т.е. към гражданите] на херсонесците. И те се отрекли от Юстиниан и провъзгласили за император Вардан, когото преименували на Филипик [80]. Те изпратили посланици при хазарите [хагана] с молба [той] да го изпрати [при тях]. Този [хаганът] пък, потвърдил с клетви пред ромейския народ сигурността на Вардан и изискал от тях пари - по сто жълтици па всеки човек. След като изминало известно време, Юстиниан заподозрял, че той е предаден от тях. Ето защо той се обърнал към Тервел, владетеля на българите, и сключил тогава с него съюз. Тервел му изпратил около тридесет хиляди души. Той пък като ги приел, ги изпратил при своите [войски] и заповядал заедно с така наричаната Опсикийска войска да се разположат в долината, наричана Даматрийска [81]. А той самият като взел със себе си своите първенци и друга тежковъоръжена войска, избягал в Понтийските области и пристигнал в [едно] крайморско селце, наричано Гингилис [82], за да проучи как се развиват неговите дела в Херсон. След като прекарал там известно време и видял какъв голям флот отплавал към Византион заедно с император Филипик, той се върнал обратно при оставената от него войска в Даматрийската долина. А пък Филипик без бой влязъл в града [Константинопол] и отново изпратил Илия с тежковъоръжена войска срещу Юстиниан. Илия потвърдил под клетва на дошлата с Юстиниан войска, че тя ще бъде в безопасност, а на българската войска обещал, че те ще се върнат невредими в родината си. А на самия Юстиниан, който бил на шестата година от своето второ царуване, отсякъл главата и я изпратил на Филипик. Филипик я получил и [я] изпратил в западните области до Рим. Патрикия Мавър и императорския оръженосец Йоан, по прякор Струта, изпратил да ликвидират сина на Юстиниан Тиберий. Те го заловили в олтара на храма на светата Богородица във Влахерните,
61
където той бил избягал; като нахлул там, Йоан грубо го издърпал, [макар че Тиберий] се държал за светия престол, без да се съобразява нито със светостта на олтара, нито с изобилните сълзи на неговата [на Тиберий] баба Анастасия, [която] като защитавала внучето си, сама се оказала в опасност заедно с него. Йоан го заклал като безсловесно животно отвъд стената на така наричания площад на Калиник и заповядал да го погребат в храма на светите безсребърници, наричан храм на Павлин [83]. Веднага след него заловили Варсавакурий и останалите първенци на Юстиниан и ги избили всичките.
712 г.
Царуването на Филипик било недобро и лекомислено; той предал на анатема отците [епископите], участници в Шестия вселенски събор, понеже той не допускал боговдъхновено установения от тях догмат за двете воли и [двете] енергии на Христа. И в това [нечестиво] дело си намерил помощници в [лицето на] Йоан, тогавашния архийерей на града [на Константинопол], и Герман, митрополита на Кизик, и други йереи и мнозина сенатори.
По това време тежковъоръжени пълчища българи внезапно нападнали жителите на Тракийския Боспор. И много народ, както от постоянните жители, така и от дошлите тук от Византион за развлечение и удоволствие, избили, други заловили в плен и заграбили от тях твърде много сребро и немалко вещи. И като насъбрали храброст, те разпространили своите набези до самите стени на града [Константинопол] и стигнали чак до така наричаните Златни врати. Като се връщали оттам, те разгромили множество селища в Тракия. След това и саракинският народ нападнал ромейската страна и като преминал [и ограбил] голяма част от нея, също причинил много големи загуби на хора и на имуществото [им], завладял Мидия и други градчета.
713 г.
А Филипик, като празнувал деня на основаването на града [Константинопол] и като организирал [по този повод]
62
конни състезания, по-късно след пира с приятели, късно следобед потънал в тежък сън. И тогава срещу него бил организиран заговор. Някой си Георги по прякор Вураф, патрикий и пълководец на Опсикийската войска, пристигнал тогава в Тракия, за да охранява тази област от нападенията на българите; със знанието на патрикия Теодор с прозвище Миакий изпратил един от своите подчинени на име Руф с малко войници във Византион при Филипик, за да осъществи [целта на] заговора. Този внезапно нападнал двореца, заловил императора, докато той спял, вдигнал го от съня му, завел го на мястото на конните надбягвания и там извадил очите му на втората година от царуването му. Още на следващия ден (това бил денят на празника Петдесетница) цялото население на града [Константинопол] се събрало при светия храм на словото божие и провъзгласило за император Артемий, който бил граматик [т.е. преводач] при Филипик - от тези учени [мъже], които на италийски език наричат асикрити, и го преименували на Анастасий [84]. Щом изминали няколко дни, ослепили и патрикия Теодор, а също и Георги, и ги изпратил на заточение в Тесалоника.
А пък Анастасий, който имал грижата за военните дела, назначил архонти, които били в състояние да ги управляват. А пък като научил за това, че саракинският цар се е въоръжил [с намерението да се придвижи] срещу ромейските владения, изпратил патрикия Даниил, който тогава бил епарх [градоначалник] на пристанищния град Синопе, [с инструкция] уж да води преговори за мир, а в действителност, докато е там, [внимателно] да наблюдава как те се въоръжават срещу ромеите. Щом се върнал, този съобщил, че за нападението срещу ромейската държава това племе е приготвило [има подготвени] голямо количество [пехотни] войски, конница и флот. Щом чул всичко това, [императорът заповядал] всеки, който може да си приготви
63
[хранителни] запаси за три години, да остане [в столицата], а този, който ги [провизиите] няма, нека замине за където пожелае. И грижливо обновил стените на града [Константинопол], и приготвил бойни машини, а също така снабдил града с голямо количество провизии и [всичко] друго, което е необходимо в случай на вражеско нападение. И когато [до ушите му] стигнала мълвата, че саракинският флот пристигнал от Александровия град [85] във Финикия за построяване на кораби от кипарисово дърво, той подбрал най-бързоходните гемии и събрал тук войската от областта, наричана Опсикий, и ги изпратил на остров Родос. И заповядал още да съберат тук и останалия ромейски флот. За командващ [на всички тези войски] той назначил Йоан, дякон на великата църква и отчетник на данъците в хазната, когото, както се знае, обикновено наричат главен логотет, [мъж] разсъдлив и опитен, който и приел целия флот. Когато той пристигнал на Родос и обявил заповяданото [от императора], той намерил всички събрани [войскови отряди] дисциплинирани и готови охотно да отплават [към бреговете на Финикия]. Само опсикийските войски се страхували от подобно пътешествие. Поради това те въстанали и започнали да ругаят император Анастасий, а дякон Йоан съсекли с меч. След това оттам се разотишли и останалите войски и отплавали всички по домовете си. А пък Опсикийската войска също се отправила към родината си и като достигнала Адраминт [86], избрала там някой си [мъж] на име Теодосий [87], който бил събирач на държавните данъци, човек безотговорен и простоват, и започнали да го убеждават да приеме царския сан.
715 г.
Той обаче избягал и се скрил в планините. Тогава те го настигнали, принудили го [да приеме] царуването, провъзгласили го [за император] и го отвели със себе си.
Щом научил за това, Анастасий, като укрепил предварително Византион, отишъл в града Никея във Витиния
64
и там се установил. А пък подкрепящата Теодосий войска събрала цялата опсикийска войска и многобройни търговски кораби и пристигнала във вече споменаваното и по-рано крайморско селище Хризополис. Оттук те ежедневно давали сражения на гражданите. Тези боеве продължавали в течение на шест месеца. И в същото време, когато флотът на Анастасий стоял [напразно] в константинополското пристанище Неория, флотът на Теодосий, набрал много смелост [от безнаказаността си], се насочил към тракийските области и ги завладял. В резултат на предателството на неколцина изменници бунтовниците влезли в града [Константинопол] през така наричаните Влахернски врати и с настъпването на нощта нападнали домовете на [някои] граждани, като им причинили големи щети. Намиращите се там първенци заедно с тогавашния патриарх на града [Константинопол] Герман изпратили, за да съобщят именно те за случилото се на самия Анастасий. Този пък поискал от тях клетва, че не ще му причинят каквато и да било щета, и като се преоблякъл в монашеско облекло, отишъл при Теодосий. Теодосий не му причинил никаква злина и го изпратил на заточение в Тесалоника.
И след това се вдигнали силни метежи срещу императорите и надвила тиранията, която, като пренебрегнала и империята, и столицата, довела нещата до [такъв] упадък, че изчезнало и преподаването на литература, и силно паднала военната дисциплина. В резултат на това безпрепятствено ставали нападения на враговете върху ромейската държава и множество убийства и отвеждане на хора в плен, и опустошения на градове. Оттук се случило и това, че и саракините се нахвърлили върху самата столица и изпратили през континента голям брой конни и пехотни войскови отряди от различни подчинени им [т.е. на арабите] племена.
716 г.
Те изпратили също и голям флот, [който наброявал] около хиляда и осемстотин кораба, като поставили начело
65
[на флота] Масалма, както те го наричат на своя диалект. Щом научили за това военните и държавните първенци предвид неопитността на Теодосий и неговата неспособност да се противопостави на враговете, започнали да го убеждават да освободи престола и да стане частно лице, като при това не претърпи никакви щети. Той се отстранил от престола, като процарувал една година. След това започнали чрез жребий да избират кандидатите за престола и [така] бил издигнат патрикият Лъв [88], който тогава бил стратиг на така наричаната анатолийска войска. И както е прието за императорите, той с тържествена процесия влязъл през Златните врати във Византион и като се намерил във великия храм, увенчал се там с императорски венец.
А пък саракинският народ нападнал много ромейски градове. Те нападнали и така наричания град Пергам [89] и още го и обсадили. Те го превзели поради следната причина. В резултат на някаква дяволска измислица намиращите се в града взели бременна за първи път жена, при това скоро ѝ предстояло да ражда, разсекли я и като измъкнали намиращото се в нея дете, го сварили в котел с вода, в която потопили китките на десните ръце на приготвящите се за бой с враговете. Ето защо те приели върху себе си и гнева божий. Защото техните ръце не можели да стискат оръжията и поради тяхната невъзможност да действат враговете превзели града без бой. След като го заели оттук саракините овладели Авидоския пролив и се прехвърлили в Тракия. И след като превзели там множество [неукрепени] градове те се насочили към столицата, обкръжили я със [земен] вал и я обсадили. В течение на [цели] тринадесет месеца те я държали в обсада, като прилагали различни видове многобройни машини. При това атакувал и саракинският флот под командването на своя предводител наричан на арабски език Солиман. По времето, докато те преминавали през пролива към Византион, пътуващите
66
по-назад кораби - както защитаващите [цялата флота] откъм тила, така и много тежко натоварените с множество бойци и оръжия при подухналия не особено силен вятър и насрещното течение били принудени да забавят движението си. Щом видял това, императорът се качил на една дирема, промъкнал се през тях и ги запалил с огън, [а те били] двадесетина на брой. Целият останал флот обаче като навлязъл в Тракийския Боспор, застанал на котва около така наричаното Состенийско пристанище и там презимувал. [За отбелязване е, че] се случила сурова зима, така че цели сто дни земята не се виждала под навалелия обилен сняг; в резултат на това голям брой хора, коне, камили и други животни загинали. А пък с настъпването на пролетта го притиснал и друг многоброен саракински флот от Египет, когото ръководел някой си Софиам по име, който докарал значително количество зърно и оръжия. Изминало още немного време и пристигнал и още един флот, този път от Африка, който също докарал многобройни оръжия и припаси; негов началник бил някой си на име Йезид (на саракински). Те, както се твърди, като пресметнали [приблизителните] загуби, които причинявал приготвеният от ромеите огън, се отчаяли [и се отказали] да влязат във византийския пролив и се насочили към витинската област, единият - към така наричания залив на Прекрасното поле, а другият - към отвесните зъбери на така наричания Сатир. А пък египтяните, които доплавали с тях през нощта, се качили на корабните лодки, влезли във Византион и започнали да славословят императора. След това императорът се осмелил и изпратил въоръжени с огън кораби срещу тези саракински флотилии и изгорил всичките техни кораби. Натоварени с награбената плячка и докараните от тях оръжия и припаси, корабите [на ромеите] се върнали при императора.
В същото това време патрикият Сергий, стратиг на
67
Сикилия [Сицилия], и жителите на западните области се отчаяли в очакванията си [на помощ] от Византион и императора срещу нападенията на враговете и венчали за [свой] император един от служителите на Сергий на име Василий, син на [някой си] Григорий, по прякор Ономагул и преименуван на Тиберий. Като чул за това, императорът поставил за стратиг на Сикилия патрикия Павел - мъж едновременно и верен, и от неговите [доверени] лица, и опитен във военното дело - и го изпратил в Сикилия. Когато той пристигнал там, Сергий с бягство се скрил при лангобардите. А пък Павел събрал народа на острова и прочел посланието [до тях] от императора, в резултат на което те се подчинили [на императора] и прославили императора, а Василий и подчинените му първенци му [т.е. на Павел] предали оковани. Като ги взел, Павел наказал със смърт някой си Георги и другите и изпратил главите им на императора, останалите подложил на различни наказания и многобройни побои и членовредителства, отрязал им носовете и ги изпратил на заточение в чужди [далечни] краища. А пък Сергий успял да си измоли обещание за безопасност и отишъл при Павел. И тогава настъпили мир и тишина в работите на запад [т.е. във византийските владения в Италия].
718 г.
След това на императора се родил син, когото той нарекъл Константин [90]. А пък на петнадесето [число] на следващия месец август многобройните войски на саракините и техните конница и флот [свалили обсадата] и отстъпили от столицата и много кораби били пленени от бури и жестоки ветрове. Много от тях били изхвърлени на островите чак до самия Кипър, а други заедно с хората били погълнати от морските глъбини. Заточеният в Тесалоника Артемий отново се опитал да завладее империята и предприел [някои] действия в тази насока. Той писал на патрикия Сисиний, по прякор Рендакий, който се намирал в страната на българите
68
(изпратен по онова време там от императора, за да сключи с тях съюз срещу саракините), [и му предложил] да действа заедно с него и да убеди българите да му помагат. Този се съгласил на това. Той написал също и на магистъра Никита, по прякор Ксилинит, кой го бил в Константинопол, и още на патрикия Исай, управител на така наричания императорски Опсикий, и на Теоктист, първия сред императорските секретари, който по това време началствал над тях, и на Никита, по прякор Антрака, началник на стените [91], като им припомнял старата дружба, за да му бъдат те верни и да се присъединят към него, и да открият пред него града [Константинопол], и да го приемат като император. Императорът [веднага] научил за тези писма и заловил получилите грамотите, заповядал да ги изтезават с бой и те признали вината си. И на Никита, който имал ранга на магистър, и на Теоктист отсякъл главите, а другите изпратил на заточение, след като леко ги членоувредил и отнел имотите им. А пък Артемий заедно с патрикия Сисиний и българите достигнал чак до Хераклея, а заедно с тях дошли и лодките, които водели от Тесалоника и които те наричали еднодръвки. Императорът писал на българите, че [за тях] ще е по-добре, ако те спазват мира [с ромеите] и му предадат [неговите] врагове. А пък те започнали да се оправдават, поискали [да бъдат] извинени и обещали да спазват условията на мира. Изпратили при императора окованите Артемий [заедно] с архийерея на Тесалоника и още мнозина други; отсекли главата на патрикия Сисиний и също я изпратили [на императора], а те самите се върнали [в своите земи]. А пък Артемий заедно с архийерея императорът екзекутирал в така наричания Кинегий. По време на конните състезания главите на посечените, набити на копия, били тържествено пренесени през хиподрума. А всички останали наказал с различни членовредителства, отрязване на носовете, конфискации и заточение.
69
720 г.
Това така извършил и извикал тогавашния [константинополски] архийерей и на двадесет и петия ден от месец март, трети индиктион. в деня на възкресението на нашия спасител Христо в така наричания Трибунал на деветнадесетте акувити венчал за царството своя син Константин.
726 г.
Невъзможно е да се премълчи онова, което станало по същото [онова] време около островите, наричани Тира и Тирасия, разположени в Критско море. През лятото морските глъбини започнали да изхвърлят огромно, сякаш огнено дихание, поради което от голямата гъстота на въздуха изригвал огън и заедно с огъня се изхвърляли гигантски камъни в огромни количества, така че от камъните се образувал остров, който се съединил със земята на така наричания остров Йера; казват, че и тя по подобен начин била произведена от морската глъбина, също както и на тези, за които вече стана дума - островите Тира и Тирасия. Неизброимо количество изхвърлени камъни покривали онова море, като се започне оттук [т.е. от тези два острова] и чак до Авидос и азиатското крайбрежие. Течението на водата било толкова сгорещено при приближаването им, че не било възможно водата да се докосне.
Казват, че щом чул за това, императорът възприел това като знамения на божия гняв и сметнал, че тях ги е предизвикала някаква причина. И поради това по-късно той се постарал да въстане срещу благочестието за унищожаване на светите икони, като неправилно изтълкувал, че това голямо чудо се случило поради тяхното въздигане и поклонението пред тях. И той се заел да обучава народа на своята догма.
727 г.
Мнозина оплаквали насилието над църквата. Ето защо жителите на Елада и на Кикладските острови, които не приемали безчестието, въстанали срещу императора и събрали голям флот; начело им застанал като император някой си Козма. И те стигнали до столицата. Жителите на града [Константинопол] наченали бой с тях и изгорили
70
много от техните кораби. Като видели, че са претърпели поражение, те преминали към императора. Един от техните главатари, някой си Ангалиан на име, щом видял това, загубил надежда за своето спасение и се хвърлил в морската бездна с оръжието и снаряжението си. А пък Козма и някои други като някой си Стефан били заловени и главите им били отсечени.
727 г.
С настъпването на лятото многобройни конни войски на саракините нападнали ромейската държава. Начело им били Амер и Моавия, както ги наричат саракините. И те стигнали до града Никея във Витиния. След като известно време го подлагали на обсада, в края на краищата те отстъпили без успех.
Междувременно императорът събрал многобройна [тълпа] народ от столицата в двореца и призовал [там] тогавашния архийерей на града [Константинопол] Герман и започнал да го принуждава да подпише предписание за унищожаването на светите икони.
730 г.
Този обаче отказвал категорично [да стори това] и снел свещенството от себе си, като казал, че "без вселенски събор аз не мога да дам предписание за вярата". Оттам той се оттеглил в дома на своите родители, където живял до края на дните си и завършил своя жизнен срок. След него за [константинополски] архийерей бил ръкоположен Анастасий, който бил клирик на великата църква. Заради него множество благочестиви хора били подложени на многобройни наказания, побоища и екзекуции, защото те не се присъединили към догмата на императора.
730 г.
Докато ставало всичко това, императорът изпратил [специални пратеници] при вожда на хазарския народ и поканил неговата дъщеря да се сгоди за неговия син Константин. В този отрязък от време във Византион станало земетресение, от което силно се разтърсили и други градове и села. А също и много други домове и свещени храмове
71
и портици внезапно се съборили чак до основите си. Земетресението разрушило и божествения храм, наричан храм на света Ирина, който бил построен близо до самия велик храм [т.е. Света София]. След това и статуята на Аркадий, някога управлявал със скиптъра на ромеите, която стояла върху резбована колона на хълма Ксеролофон, се сринала отгоре на земята. И колебанието на земята продължило около година време. Ето защо много граждани напуснали града [Константинопол] и нощували извън стените [му], като обитавали колиби.
741 г.
След като управлявал империята двадесет и четири години, [император] Лъв умрял, като много страдал от тежка водянка, и оставил за приемник в управлението на империята своя син Константин. А пък Артавазд [92], който бил зет на Константин по сестра [т.е. бил женен за сестра на новия император], заедно с обкръжаващата го войска (той бил стратиг на Опсикийската войска) и двамата си сина, единия от които наричали Никита, а другия - Никифор, оставал в Дорилейската долина. И веднага щом научил за смъртта на тъста си, той свързал с клетва подчинените му войски, че те ще го подкрепят и няма да признаят друг [пълководец] за император. А пък Константин, който управлявал империята, като подбрал известна част от войската и като напуснал града [Константинопол], заел долината, която се нарича Красова [93]
742 г.
и заповядал на Артавазд да дойде при него, за да се посъветват относно [своите действия срещу] враговете. Артавазд се насочил към него не заради [военния] съвет, а за да завладее империята от него. Константин, който предугадил намеренията на Артавазд, изпратил напред патрикия Висир и когато той научил, че този паднал от меча на враговете, и когато видял снаряжението на императорския лагер, той сам се оттеглил в областта, наричана Анатолика, като избягал оттам и се грижел [единствено] за собственото си спасение. Населението, което го
72
приемало доброжелателно, чрез клетва приемало задължението да го подкрепя до смърт в опасностите и безчестието на Артавазд, когото злъчно подигравало. Те привлекли на своя страна патрикия Сисиний и сключили с него договор заедно с подчинената му така наричана Тракисийска войска и всички заедно потеглили срещу Артавазд. А пък Теофан, когото наричали Монотий, който заемал длъжността магистър и който изпълнявал във Византион разпорежданията на императора, се присъединил към Артавазд и го провъзгласил за император, а византийците убедил, че Константин бил умрял. Артавазд изпратил да повикат [да доведат] неговия син Никифор, който тогава бил стратиг в Тракия, и неговата войска и ги поставил да охраняват града [Константинопол]. А пък неколцина от императорските оръженосци той ослепил, а останалите осакатил по друг начин. И веднага [след това] Артавазд влязъл в града заедно със своите привърженици и отново възстановил свещените изображения. Като се движел по петите му, Константин завзел така наричания Хризополис. Това е пристанище, разположено срещу Византион, на азиатската земя. Като прекарал там кратко време, той се върнал и прекарал зимата в града, който се нарича Аморий.
743 г.
В следващата настъпваща година Артавазд изпратил втория от своите синове, Никита, за стратиг на така наричаната Армениакска войска, а пък другия - Никифор, той венчал за царуването. Артавазд воювал срещу Азиатските области и тези земи били жестоко опустошени. Обаче Константин повел войските си срещу него, посрещнал го при Сарди, завързал бой с него и го обърнал напълно в бягство. А пък подчинените му [т.е. на Артавазд] войски той усмирил, а цялото им снаряжение присвоил. А пък Артавазд избягал към града Кизик, за да се насочи оттук към Византион. В същото това време неговият син Никита нападнал [войските на] Константин. Константин обаче атакувал неговия лагер,
73
наричан на местния език Модрина, и самия Никита обърнал в бягство и избил мнозина от неговата войска. И от това време насетне ромейската държава преминала през грамадни нещастия, когато борбата за власт между тях хвърлила християните в междуособна война. Защото колко и какво най-страшно се случва при такива обстоятелства, така че и самата природа се самозабравя и въстава срещу самата себе си (защото какво друго може да се каже), мнозина знаят от собствен опит. И ето превъзхождащият [по брой на войските си] Константин се прехвърлил в Тракийските области и наближил стените на града [Константинопол], като пречел [спирал] на доставянето на необходимите храни и провизии. Ето защо поради изключително големия глад, който настъпил сред византийците, мнозина от тях загинали, други пък се принуждавали да скочат от стените навън. Някои пък с помощта на скъпоценни подаръци убеждавали охраната на [градските] врати да ги пусне [да излязат] извън града. Константин приемал благосклонно всички и ги обкръжавал с големи грижи. А пък Никита започнал да воюва [с него, т.е. с Константин] и стигнал до Хризополис. Константин отново го атакувал и го заловил край град Никомидия и като го пленил, оковал го в желязо. А пък на Маркелин, архийерея на Гангринската митрополия, който бил с него [т.е. с Никита], отсякъл главата. И оттук отново се върнал и завладял Византион. А пък Артавазд избягал във Витиния, в град Никея, спасил се и се укрил там, като успял да убеди намиращите се в града жители, че е пристигнал [в града им], за да набере известен брой войници и средства. И като взел от тях само неколцина воини, той се затворил в крепостта, наричана Пузанска. Константин изпратил цял отряд да го преследва и го заловил и заедно със синовете му ги влачил вързани по време на конните надбягвания, като тържествувал, а оттам ги хвърлил в затвора под строга охрана. След немного време Константин
74
се погрижил и за това, че арестувал и патрикия Сисиний, който проектирал тирания срещу него, и след разпита му извадил очите. След това той наказал със същото наказание и Артавазд, и неговите синове.
746 г.
Като взел по такъв начин властта за себе си, след известно време Константин предприел поход срещу страната на саракините и завладял от тях града Германикия в Ефратската област.
747 г.
Тогава столицата и лежащите наоколо селища и всички тамошни местности били нападнати от смъртоносна болест, която напълно изтребила целия населяващ ги човешки род, и хората там изчезнали съвършено. Спасили се по божия воля неколцина, които избягали далече от тези райони. И тази гибел се разпространила в голяма степен около Византион. Неочаквано се появили противоестествени и чудовищни явления (кръстовидни знаци по дрехите на хората и по свещените одежди, по вратите и по касите на вратите). Тези явления породили голямо вълнение и всеобщ смут, като че ли това трябвало ла означава незабавна гибел за всички. Така че изпълнените със страх хора се отдавали на различни фантазии и им се струвало, че заедно с тях се движат някакви чужди и отвратителни лица и след това те ги поздравявали като познати, срещали се с тях по пътя, а след това разказвали на другите за какво са разговаряли с тях. Други пък виждали и други страшни видения как хората се пронизвали един друг с мечове. И много от това се случило наистина. И спасилите се не били в състояние да погребват телата на умрелите и да извършват обичайния погребален обред, понеже немного погребвали по-многобройни, отколкото били самите те. Ето защо от някого били измислени и изработени механични приспособления: дъски за натоварване се нареждали на товарни животни и на някое просторно място това приспособление се преобръщало. И така много трупове падали неподредени и както падне. Употребявали още и каруци за
75
извозването на множеството мъртъвци, в които хората се впрягали сами, понеже за всички тях [т.е. за труповете] не стигал впрегатен добитък. И още не стигали гробовете за всички, поради което пресъхнали кладенци [безводни ями] се запълвали с трупове на мъртъвците. И ниви разкопавали, и лозя изкоренявали, и градини разравяли, за да приготвят нови гробища за необозримия брой тела. Поради това се случило и така, че домовете на мнозина били съвсем заключени. Това огромно нещастие продължило около година и след това започнало да отслабва в значителна степен. И по малко, както отначало растяла тази зараза, така и изчезнала. Това се приемало от правилно мислещите [люде] за проява на гнева божий поради тогавашното безбожно и нечестиво управление на тези, които съглашателствали с него в неправедната вяра и дръзко вдигали ръце над светите икони заради насилието над христовата църква.
И тъй като градът Константинопол бил почти лишен от жители, Константин довел и преселил в него голям брой хора от областите и от островите, които се намирали под властта на ромеите.
747 г.
Приблизително по същото това време той изпратил флот срещу саракинската страна, който ръководел тогавашния стратиг на така наричаната Кивириотска войска. Флотът се установил при остров Кипър. Веднага тук доплавал и саракински флот от града на Александър. Стратигът, който научил за това предварително, внезапно стремително го атакувал, изгорил с огън саракинските кораби, плячкосал всичко и като удържал пълна победа над враговете, се върнал при Константин.
750 г.
След това на императора се родил син, когото той нарекъл Лъв [94]. Пак тогава и в Сирия станало голямо земетресение и предизвикало голямо разрушение. Защото много от тези градове били напълно погълнати от земята; а други пострадали частично. Някои се преместили от издигнатите места в лежащите под тях равнини и заедно със
76
своите стени и къщи били хвърлени целите и се придвижили на разстояние до шест мили или почти толкова от мястото на своето построяване. И още някои казвали, че в земята на Месопотамска Сирия се виждала пукнатина, дълбока две мили, и изхвърлена от преизподнята уж песъчлива и бяла пръст и от нея излязло женско муле, което с човешки глас предсказало унищожаването на арабите. Защото след неособено голям отрязък от време израсналият от другата [отвъдната] страна на пустинята многоброен народ съкрушил без битки множество от тях.
751 г.
Веднага след като венчал за царството Лъв, Константин наченал война срещу саракините. И като стигнал до града Мелитена, превзел то чрез обсада, пленил много хора и се върнал, като взел оттам голяма плячка.
752 г.
По това време починала августа Мария - неговата съпруга. А пък това, което се случило скоро след това [и което е] достойно да се запомни, не намирам за справедливо да премълча. Защото тогава се наблюдавало едно зрелище страшно и необикновено, странно и чудесно въздушно явление, което, като започвало сякаш от съединяването на светилници, светело през цялата нощ и пораждало у всички, които го виждали, голям смут и силен страх. Защото им се струвало, че всички звезди са се преместили от своето установено място на небето и летели към земята. Тези пък, които се оказали близо до земята, веднага се разпръсквали, без да причиняват никъде ни най-малки щети. Мнозина твърдят, че това необикновено зрелище можело да се наблюдава в цялата вселена.
754 г.
Известно време след като можело да се наблюдават тези звездни явления, завършил своите дни Анастасий, патриархът византийски [т.е. константинополски]. А пък Константин, който изобщо бил пропит от ненавист към църквата и който воювал срещу благочестието, подтикван от вражески дух, свикал събор на йереите на брой триста тридесет
77
и осем. (Негов председател бил Теодосий, архиепископ на град Ефес.) Съборът провъзгласил за архийерей на града [т.е. на Константинопол] някой си Константин, облечен в монашеско облекло и бивш епископ на град Силай. Съборът постановил определение на вярата, под което се подписали всички лошо и нечестиво мислещи, и провъзгласил унищожаването на светите икони. И като неразумни ги предали на анатема от площада. Заедно с това предали на анатема и Герман, бившия архийерей на Византион, и Георги от остров Кипър, и Йоан от Дамаск в Сирия, по прякор Мансур.
756 г.
Като завършил това, Константин се заел да строи в Тракия градове, в които заселвал сирийци и арменци, които принудил да се преселят от градовете Мелитена и Теодосиопол, като им оказвал всяческа помощ [по отношение на] необходимото и щедро ги дарявал. Обаче българите, като видели построените градове, поискали от императора изплащане на [паричен] данък. И понеже той не приел това, те наченали война и нападнали тракийските области и скоро стигнали почти до така наречената Дълга стена. Като се хвърлил стремително в бой, императорът с насрещен удар ги обърнал в бягство и чрез силно преследване унищожил мнозина българи. Не много след това той се отправил на поход срещу тях по море и по суша. Императорът имал почти петстотин кораба, с които пресякъл Евксинския Понт и като навлязъл в Истър, изгорил българските земи и немалък брой българи заловил в плен. А пък той самият влязъл в бой с тях при така наречената Маркели (това е най-близката крепост до България), обърнал ги в бягство и избил мнозина от тях. Поради това те отслабнали [много] и изпратили посланици за преговори за мир, като предложили заложници от собствените си деца.
764 г.
Сега, освен казаното вече, не бива да се отмине още и следното. Настъпила есента и по това време започнала сякаш
78
зима - толкова суров и страшен студ, че по някакъв необикновен начин пред очите на хората ставало превръщането на водата от течно състояние в замръзнало, и при това не само в сладките води, но, което е още по-поразяващото, това явление имало място и в солената вода. И на много други места във вселената водите замръзнали страшно; но повече от всичко около самия север и близко до севера. И водата до такава степен се втвърдила и уплътнила, че в Евксинско море на разстояние до сто мили от брега тя кристализирала в лед. След това и намиращите се там многобройни и големи реки, също както и крайбрежните области край градовете Месемврия и Мидия, също се втвърдили и се превърнали в лед, при това замръзването се разпространило на дълбочина до тридесет лакти. И ледът бил засипан с непредставимо количество сняг, който увеличил дебелината на леда и се издигнал над повърхността на около други двадесет лакти. Морето сякаш се сраснало със сушата, така че не било никак лесно да се различи едното от другото. И така всички желаещи да преминат по вода от азиатския континент на север вървели пеш. Тя цялата била проходима, при това не само в границите на хазарската земя, а и на съседните скитски народи, при това не само за хората, но и за добитъка и за другите животни. Поради това тогава Понтийското море станало още и неплавателно. Минали няколко дни и този много надалеч разпрострял се лед започнал да се разкъсва на отделни части, всяка от които имала такава височина, че приличала на доста висока планина. Някои от тези откъснали се части били изтласкани от силата на ветровете чак до Дафнусий - една от най-добре укрепените крепости в Понтийската област; оттук пък те се оттласнали и доплували до пролива, [който излиза] от Евксинския понт. И като се струпали на едно място в неговия тесен проход, те запълнили лежащия между материците Тракия и Азия пролив и ги съединили
79
един с друг така, че на тези, които искали да се прехвърлят от която и да е от двете страни на насрещната, било по-удобно да се прехвърлят пеш, отколкото да плават. Оттук като се сблъскали помежду си, ледените планини се придвижили по Пропонтида до Авидос, така че никой не би могъл и да си помисли, че там има море. След като се откъснала [отделила] оттам, една от тях била притисната към Акропола на Византион и разтърсила стените му с такава сила, че намиращите се вътре жители усетили труса. И веднага, като се разпаднала на три части, тя запълнила цялото разстояние около всеки от стръмните брегове на Акропола. А пък височината на ледените грамади надхвърляла височината на крепостните стени, в резултат на което някои [граждани] можели да преминават пеш от Акропола на срещуположната страна, където се намира така наричаната Галатска крепост. Това много изплашило жителите на града [Константинопол]. Неочаквано и необичайно възникналите зрелища карали мнозина [от тях] да се разотиват със сълзи и ридания.
Изминало немного време и изселници от склавинското племе, които се преселвали от своята земя, преминали Евксинско море. Броят им достигнал до двеста и осем хиляди души. И те се заселили край реката, наричана Артан.
По същото време, когато ставало това, ето какво се случило пък у хуно-българите. Като се уговорили един с друг, те убили произлизащите от една линия управници, които били завладели властта над тях, и поставили за свой вожд Телесий [95], мъж строг, който заедно с това проявявал юношеска дързост. Като събрал добре въоръжени и боеспособни бойци, този народ нападнал храбро най-близките ромейски земи и крепости. Като видял тяхната смелост и безстрашие, Константин изпратил през Евксинско море към Истър флот, който наброявал около осемстотин кораба, които
80
били натоварени с конници. А пък той лично повел друга войска към град Анхиало. Срещу него настъпил Телесий, който имал за свои съюзници значително множество славяни. В битката той претърпял поражение и бил обърнат в бягство. Мнозина от враговете от всяка [войскова] част паднали в боя, а пък доста други сред най-благородните били взети живи в плен. Константин, който победил във войната, се оттеглил във Византион и заловените в плен довел при гражданите и при димотите от така наричаните цветове, за да ги накажат те със собствените си ръце със смърт. А пък те, като ги извели зад стените, които се намирали от страната на континента, ги умъртвили. И взетата плячка била показана тържествено по време на конните надбягвания. Заедно с нея били показвани и два златни казана, които били изработени в Сикилия, всеки [от които] тежал около осемстотин литрета злато.
Щом видели неуспеха на Телесий, българите въстанали срещу него и го убили и поставили за свой господар един от бившите първенци - неговото име било Савин. Той пък още щом получил властта, изпратил посланици при императора, за да измолят здрав мир. Неговите действия не се харесали на българите. Те били извън себе си, рязко му възразявали, защото се опасявали, че веднага ще бъдат поробени от ромеите. Понеже се уплашил, Савин избягал при императора. Императорът го приел добре и върнал неколцина от мъжете [които придружавали Савин], за да намерят жените си и укрилите се [техни] роднини и да ги доведат при Савин. Тогава българите променили своите намерения и изпратили пратеничество при императора с настоятелна молба за мир. Но той не ги [т.е. пратениците] приел и веднага настъпил с войските си срещу тях [т.е. срещу българите]. Тогава те укрепили труднопроходимите местности в своята планина и като взел [клетвена] дума от императора, техният владетел се явил пред императора заедно
81
със своите първенци. Императорът ги приел заедно с избягалия при него Савин, посрамил ги заради безпорядъците и заради проявената неприязън към Савин и сключил с тях мир.
763 г.
Това станало през първия индиктион. На императора се родил още един син, когото той нарекъл Никита. Приблизително по същото това време саракинският флот, който се насочил от Африка, пристигнал при остров Сикилия. Но намиращата се на него [на острова] войска храбро отразила [набега на] враговете и ги изпратила обратно, без да осъществят това, на което се надявали.
765 г.
А пък по време на третия индиктион Константин нахлул в България, защото българите лишили от власт поставения от Савин техен вожд на име Умар, за да провъзгласят вместо нето българина Токт, брат на Ваян. Онези от българите, които избягали, се скрили в горите по река Истър, немалко от тях били убити. Сред тях бил умъртвен и Токт заедно с брат си Ваян, както и други. А пък друг техен господар, когото наричат Кампаган, избягал във Варна и когато вече мислел, че се е спасил, бил убит от своите роби. Именно тогава и доста много селища в България били опожарени и напълно съсипани от ромеите.
И още безчестието на господаря започнало да се изразява все по-дръзко и той [император Константин V Копроним] напълно изоставил пътя на благочестието, а живота на благочестивите и предани на бога хора предавал на поругаване и осмиване и повече от всичко преследвал светия монашески чин. Защото тези от тях [т.е. от монасите], които запазили своя обет, оставали в своята схима и се противопоставяли на тяхното нечестиво учение, [императорът] подлагал на различни изтезания и разнообразни издевателства: на едни от тях безмилостно изгаряли брадите, на други насилствено изскубвали космите от нея. А пък на други главите удряли и разбивали със свещените икони,
82
на които били изписани свети образи. Разбира се, при това тези жалки хора избождали очите им или безчовечно им отсичали ръцете и други части на тялото. И както се казва, по всякакъв начин преследвали благочестието и го гонели сякаш при възродило се второ езичество, изобретявали по отношение на християните различни злодейски средства, с чиято помощ се стремели да обезчестят и погубят привързаните към богоугодния живот. И освен това вкарали някои от тях в пропастта на своята собствена гибел - тези, които се поддавали на техните нечестиви учения или в резултат на насилие, или бидейки измамени, или склонени чрез ласкателства, или хванати с парична примамка, или прелъстени с почетен офицерски чин или [друг] сан, или с други разнообразни порочни прийоми, и които били увлечени от измамата, нарушавали обета, сменяли облеклото си и се показвали [в обществото] с дълги коси вместо подстригани и веднага надявали светски костюми, започвали разговори с жени и влизали в съжителство с тях. И това се правело, за да се безчести чрез всички тях всевишният и да се оскърбява достойнството на светата църква.
765 г.
И ето те заловили някой си Стефан, мъж праведен и боголюбив, който бил в монашеска схима и прекарал много време затворен в тясна килия, построена на върха на една висока планина, която наричат хълм на свети Авксентий. И нечестивите го довели с обвинение в благочестие. И казвали, че той измамил мнозина, които наставлявал да презират славата на този свят и да не почитат своя дом и роднините си, да се държат настрани от императорските дворци и да сменят своя начин на живот с монашески. И затова го осъдили на бой и оскърбления и на тъмничен затвор и накрая, като завързали на краката му въжета, го довели при императорския портик и го влачили [с въжетата, докато го разкъсали] до така наричания форум на Бика и [след това] нечестивите захвърлили тялото му в така наричаните
83
ями на Пелагий, като тяло на злодей. Защото на същото това място изхвърляли телата на [хора от] некръстените народи и на осъдените на смърт. А пък убили мнозина, които заемали [административни] длъжности, или служещи във войската и които били обвинени в поклонение пред светите икони, сякаш били уличени в [езически] жертвоприношения, като ги подлагали на различни наказания: едни наказвали с меч, несметно множество хора пропъдили извън границите на империята. И изисквали от всеки поданик твърди клетви, че в бъдеще не ще се покланят на каквито и да било свети икони. Твърди се, че са виждали самия архийерей на града [Константинопол] да се заклева, издигнал нагоре чудотворното дърво, че той не ще бъде сред покланящите се на светите икони. Ето докъде стигнала дързостта на тези нечестиви хора!
766 г.
В същата тази година Константин наченал война срещу българите и заедно със своята войска наближил Българската земя и се установил на лагер при така наричания Веригавски проход. И съоръжил флот, който наброявал около две хиляди и шестстотин кораба, и изпратил на тях множество моряци и бойци от морските стратигии и други области, за да пристигнат при градовете Месемврия и Анхиало и да наближат България. И когато те вдигнали шум. слисаните българи, като видели множеството конници и кораби, се обърнали към императора с предложение за мир. След като флотът се устремил към стръмните брегове на това море (защото това място няма пристанища и е много трудно за навигация), се вдигнал силен и жесток вятър, който духал срещу тях (това бил северният вятър - борей); той преобърнал [някои] кораби на стръмнините на бреговете и от многото кораби доста голям брой потънали в морето. Много развълнуван от това, императорът заповядал на командирите да хвърлят в морето мрежи, за да извадят труповете на удавилите се и да ги предадат на земята.
84
И след това той се върнал в империята.
И по-нататък императорът пак се обявил срещу благочестието на светата назарейска схима. Защото веднага уредил конни надбягвания и някои от тях [от монасите] заповядал да довлекат в средата на театъра и всеки от тях трябвало да води за ръка жена - монахиня, и мнозина от огромното множество хора издевателствали над тях и плюели върху тях, както това става обикновено в стадото и в тълпата, като допълнително утежнявали по този начин това нечестиво и позорно шествие. След това по доноси на клеветници [сикофанти] той обвинил сериозно [тежко] неколцина видни и достойни мъже, че те заговорничат срещу неговата власт. Сред тях бил Антиох, който му докладвал документите, отнасящи се до парите в хазната (придворните наричат тази длъжност логотет на дрома). Теофилакт, който принадлежал към ранга на патрикиите и стратигите, и още неколцина, които били из средата на неговите оръженосци и копиеносци, и други още освен тях. Скоро след това уредил пак подобни състезания и като тържествувал. заповядал да ги влачат вързани. По-късно и братята Константин и Стратигий осъдил на смърт и отсякъл главите им в така наричания градски Кинигий, а отгоре на всичко това още и избол очите на други. На следния ден подготвил неколцина от домашните на Константин, архийерея на града [Константинопол], чрез клетва да потвърдят обвиненията срещу него, за да го разобличат като очевидци, че те самите са чували от него за всички кроежи на Антиох и Теофилакт. И веднага заточил Константин в Йерия. така се нарича императорският дворец, разположен срещу Византион по посока на югоизточния вятър. А пък евнуха Никита, презвитера на църквата на светите апостоли, той ръкоположил за архийерей. И всичко това станало през месец август от четвъртия индиктион.
767 г.
Скоро след това [през месец октомври от шестия индиктион]
85
той изпратил да доведат [сваления патриарх] и на носилки го изпратил в храма. След това изпратил при него един от императорските секретари, като му поръчал да занесе грамота срещу него, за да я прочете на всеослушание пред събралия се там народ, като го удрял по бузата по един път за всяко [едно] от обвиненията. И така го вдигнали и смъкнали от амвона и го признали за низложен при четенето на тези обвинения от новия патриарх в олтара. И след това, по обичая си, като уредил конни надпрепусквания, императорът заповядал да го качат на магаре, като обърнат седлото към задната част на животното, и да го прекарат на него [т.е. на магарето] и целият народ да го безчести и да плюе по него. А и много скоро след това заповядал да му отсекат главата в Кинигий и да я занесат, вдигната във въздуха, чак до така наречения Милий, а тялото му да влачат на въжета [вързано] по главните улици на града и да го изхвърлят в така наричаните Пелагиеви ями.
766/7 г.
По време на петия индиктион се случили също бездъждие и суша, поради което не оставала дори роса във въздуха и пресъхвали изворите за водохващанията и поради това бездействали и водоемите и къпалните. По тази причина Константин решил да поднови водопровода, построен от император Валентиниан и разрушен от аварите по времето на император Ираклий. И насъбрал той от цялата ромейска държава голямо множество опитни в строителството майстори и им предоставил огромни средства от парите на хазната, така че това дело било осъществено [добре и напълно]. Константин, този омразник на Христос и истински златолюбец, като някой нов Мидас събирал всичкото злато в своята съкровищница. При плащането на данъците [всички] тези, които се облагали с данъци, насилствено били принуждавани да продават твърде евтино плодовете на земята и като продават за една жълтица по шестдесет модия зърно [т.е. пшеница] и седемдесет модия ечемик,
86
за всяка дреболия да обменят голямо количество продукти. Непроникновените хора обяснявали това с изобилието от плодове на земята и процъфтяването на човешките [дела], а предвидливите го смятали за проява на жадност, тиранство и [истинска] ненавист към хората.
768/9 г.
По време на седмия индиктион на Константин се родил син, когото той нарекъл Антим. А пък по същото това време патриархът на града [Константинопол] Никита подновил някои съоръжения на православната църква, които били пострадали [силно] от времето; а в разположените сред тях сгради, които ромеите наричат секрети (и малкия, и големия), изстъргал иконите на Спасителя наш и на светците, които били нарисувани с восъчни бои върху дъски и изработени от златни мозаечни кубчета. Константин пък изпратил [по домовете им] славянските първенци и поискал да му върнат заловените от тях преди време в плен християни от островите Имброс, Тенедос и Самотраки, като ги разменил срещу копринени дрехи. Броят на тези пленници достигал две хиляди и петстотин души; и като ги извикал при себе си и ги дарил не особено щедро, ги изпратил кой където поиска.
769 г.
През седмия индиктион, през месец април, на светата събота Константин венчал с царството своята съпруга Евдокия за августа и на следващия ден - двамата си сина Христофор и Никифор за кесари, а Никита - за новилисим. А по време на императорската процесия по обичая на православната църква извършил [церемонията на] консулството и раздавали пари на дошлите, като се започне от двореца чак до църквата. По време на осмия индиктион Константин взел за жена на своя син Лъв Ирина от Елада и през месец декември я венчал като августа и [след като предварително я бил сгодил] като я свързал със сина си, извършил бракосъчетанието.
87
БЕЛЕЖКИ
1/ Маврикий Тиберий, византийски император от 13 август 588 г. до 22 ноември 602 г.
2/ Фока, византийски император от 23 ноември 602 г. до 5 октомври 610 г.
3/ Т.е. на византийците; вж. Г.Бакалов. Византия. Културно-исторически очерци [без място, без година на издаване], с. 19-27.
4/ За семантиката и употребата на имената Византион и Константинопол вж. Г.Бакалов. Цит.съч., с.19-27.
5/ Подобна история разказват и Георги Монах (Bibl. Teubneriana, р.665), който се позовава на Георги Писида, и Теофан Изповедник (Bibl. Teubneriana, р.298) (с малко разминаване в хронологията), който споменава, че в заговора участвал и зетят на императора Приск, който повикал Ираклий и Никита в Константинопол.
6/ Гражданска длъжност, градоначалник на Константинопол.
7/ Става дума за партиите на "зелените" и "сините"; вж. по-подробно А.П.Дьяконов. Византийские димы и фракции V-VII вв. - Във: Византийский сборник. Москва, 1945.
8/ Теофан Изповедник подробно излага историята за сблъсъка между Крисп и Фока, като нарича зетя на императора Приск. По време на конните състезания на хиподрума димотите поставили между императорските статуи статуите на Приск и неговата съпруга Доменция (дъщеря на Фока). Тази постъпка била изтълкувана от императора като заговор срещу него и той осъдил на смърт началниците на димите.
9/ Форумът е получил името си от бронзовия бик, в който били изгаряни престъпници. Това име днес е запазено в наименованията Будрум джами и Будрум сарнидши. Намирал се в XI район на Константинопол на Триумфалния път. Вж. по-подробно E. Emmanuele. Constantinopolis Christiana (Guide della citta). [Roma?], 1980, р.73-75.
10/ Ираклий бил коронясан на 5 октомври 610 г. и управлявал империята до смъртта си на 11 януари 641 г. С него започва династията на Ираклидите. Това е време на жестоки изпитания за империята и тя оцелява в значителна степен именно благодарение на действията на този енергичен владетел, а те определят облика ѝ
88
през следващите около 90 години. Патриарх Никифор отлично съзнавал този факт и затова започва изложението си от този момент.
11/ Константин Ираклий бил обявен за наследник на престола на 22 януари 613 г.
12/ Този храм бил построен от Крисп, зет на император Фока, и изписан с великолепни фрески. В средата на XIV в. известният писател и администратор Теодор Метохит ктиторствал украсяването му с мозайки, поради което е изобразен там. Вероятно много скоро след превземането на Константинопол турците са преустроили храма в известната джамия Кахрие.
13/ По това време доста висока военно-административна длъжност, по принцип при императорския двор.
14/ Вероятно се има предвид форумът на Константин Велики.
15/ Хозрой II Парвиз, т.е. Победител. На трона на Персийската държава (държавата на Сасанидите) от 591 до 628 г.
16/ Вж. и Пасхалната хроника, 706,9,9-13.
17/ Според други, по-достоверни сведения Шахрбараз завладял Египет за персийската корона.
18/ По това време една от най-високите дворцови длъжности - личен съветник на императора обикновено по военните и политическите проблеми и (например при Маврикий) едновременно секретар на императорския съвет.
19/ Заемащият този пост е опосредствал връзката между императора и константинополския патриарх, т.е. бил е изключително доверено лице на тези две основни институции на византийската държава.
20/ Почетна много висока титла.
21/ Съветник на императора по юридическите проблеми. Отговарял и за подбора на държавните чиновници.
22/ Така се наричат фортификациите, построени от император Константин Велики и защитаващи Константинопол от Черно море до Мраморно море.
23/ Според Пасхалната хроника това е станало около 10 часа преди пладне.
24/ Името на местността (на брега на Мраморно море) произлиза от побитата тук каменна колона, която бележела седмата миля по пътя от Константинопол за Солун.
89
25/ Днес се нарича Чатал дере.
26/ Други хронисти споменават 70 000 души.
27/ Император Ираклий сторил това още в 613 г. след превземането на Дамаск. Теофан Изповедник също съобщава за разпродаване на съкровищата на църквата.
28/ Днес се приема, че походът на Шахрбараз в Египет е започнал в 617 г. Теофан Изповедник споменава за завладяването на Египет от арабите в 615 г. Според Михаил Сириец името Сарбар означавало "глиган". Арменските писатели наричат този пълководец Хореям. Вж. по-подробно Ю.Кулаковский. История Византии, т.II. Киев, 1915 г., с.42 и сл.
29/ Т.е. Черно море.
30/ Подкавказката крайбрежна област по югоизточния бряг на Черно море, днес Лазистан.
31/ По-точно Ираклион, бъдещият император Ираклий II.
32/ Караманските турци. Теофан Изповедник споменава господаря на аварите. Арменският хронист Мовсес Каганкатваци (История агван. Санкт Петербург, 1861 г., гл. 10) споменава, че това посланичество било оглавявано от някой си Андрей, но очевидно не е знаел титулатурата му.
33/ По това време караманите обсаждали Тбилиси. Множество любопитни подробности около тази обсада любознателният читател може да намери у Мовсес Каганкатваци.
34/ Патриарх Никифор излага тук на едно място събития и от трите похода на император Ираклий срещу персите.
35/ Т.е. Азербайджан в Задкавказието.
36/ Босфора.
37/ Този дворец се намирал извън първоначалните укрепления на Константинопол, в северозападния сектор на града, в дъното на Златния рог. Тук се намирал много известният параклис (по-късно преизграден като храм) на Света Богородица.
38/ На български това значи "крило".
39/ Т.е. с двама, съответно трима гребци на всяко весло.
40/ Т.е. император Константин Ираклий, първородният син на император Ираклий от първата му съпруга Фабия - Евдокия.
41/ Теофан Изповедник изписва името като Рахзад, което в превод значи "благородно роден" и вероятно е бил от Задкавказието. Положението на този персийски военачалник било отчаяно, понеже
90
император Ираклий опустошавал областите, които той заемал и така затруднявал изключително много продоволстването на персийските войски.
42/ Пълният текст на писмото на император Ираклий вж. в Пасхалната хроника. Там има и извадки от писмото на Сейрой, чието име на фарси звучи "Ширсе". Теофан Изповедник разказва много накратко за това посолство.
43/ В края на 628 или съвсем в началото на 629 г.
44/ В Лондонския текст на "Кратката история" на това място следва фразата:
"А пък подчиненият му стратиг не действал според желанието [указанието] на императора, понеже този, който му заповядвал, бил по-малко опитен, отколкото бил той самият. И когато той започнал да построява войската си, внезапно те [ромеите] били обкръжени от враговете и [защото] допринесли за спечелената [от арабите] победа, като въстанали срещу императора, те се присъединили към саракините още в местността, наричана Габита [днес Джебайя в Отвъдна Йордания]".
Битката е станала през лятото на 634 г.
45/ Висш военен от свитата на императора.
46/ В Мала Азия.
47/ В Мраморно море.
48/ В Мраморно море.
49/ Самодържец от 11 януари до 20 април 641 1.
50/ Т.е. Ираклион, син на император Ираклий от брака му с Мартина. Самодържец от 20 април до към края на октомври 641 г.
51/ Т.е. Гибралтарския пролив.
52/ Т.е. в Северна Африка.
53/ Т.е. пазител на държавното съкровище.
54/ Смята се, че тук има пропуснат текст в преписите, защото е трудно да се повярва, че патриарх Никифор нищо не е отбелязал за двадесет и седемте години между 641 и 668.
55/ Константин IV Погонат, самодържец от 15 юли 668 г. до 10 юли 685 г.
56/ Град на Малоазиатското крайбрежие.
57/ Южната част на Егейско море.
58/ Азовско море.
59/ Т.е. убитият в Сицилия Константин II, племенникът на император Ираклий, самодържец от септември - октомври 641 г. до 15 юли 668 г.
91
60/ Юстиниан II Ринотмет, самодържец от 10 юли 685 г. до есента на 695 г. и от лятото на 705 г. до 4 ноември 711 г.
61/ В Сирия.
62/ Най-вероятно дн. с.Сулу Сарай.
63/ Това е станало през 693 г.
64/ Самодържец от есента на 695 г. до есента на 698 г.
65/ Фраза от псалма: "Този ден, който господ сътвори, за да се възрадваме и възвеселим в него".
66/ На южния бряг на Кримския полуостров.
67/ Картаген.
68/ Самодържец от есента на 698 г. до лятото на 705 г.
69/ Обхващала част от малоазиатското крайбрежие и някои Егейски острови, поради което именно флотски офицер (друнгарий) я командва.
70/ Името на тази част от Константинопол означава "смокиня". По-късно е името Пера.
71 / Според Теофан Изповедник градът бил предаден от обитаващите този район чужденци.
72/ Не можах да определя къде е бил този манастир. Далматски манастир имало през X или XI век в Киликия, Мала Азия.
73/ Вероятно около устието на Днестър.
74/ Днес град Констанца в Румъния.
75/ На Кримския полуостров.
76/ Място за публични екзекуции в Константинопол, на мястото на амфитеатър от римската епоха.
77/ На малоазиатския бряг на Черно море.
78/ Не можах да определя местонахождението на този град.
79/ Днес Ерегли на турското черноморско крайбрежие.
80/ Самодържец от 4 ноември 711 г. до 3 юни 713 г.
81 / Във Витиния в Мала Азия.
82/ Село край Синопе.
83/ Манастирът на светите безсребърници, т.е. безплатно лекуващите светци Козма и Дамян най-често наричали Космидион, но и манастир на Павлин по името на магистъра Павлин, който го основал. Намирал се в северната част на Златния Рог, близо до Влахернския дворец. След превземането на Константинопол от кръстоносците бил известен като замъкът на Боемунд.
92
84/ Император Анастасий II бил на трона от 3 юни 713 г. до лятото на 715 г.
85/ Александрия в Египет.
86/ В Мала Азия.
87/ Император Теодосий III бил на трона от лятото на 715 г. до 24 юли 717 г.
88/ Император Лъв III Сириец бил на трона от 25 март 717 г. до 18 юни 741 г.
89/ В Мала Азия.
90/ Бъдещият император Константин V Копроним, самодържец от 18 юни 741 г. до 14 септември 775 г.
91/ Т.е. командир на гарнизона на Константинопол.
92/ Претендентът Артавазд владеел в Константинопол от юли 742 г. до 2 ноември 743 г.
93/ В Мала Азия.
94/ Бъдещият император Лъв IV Хазарин, самодържец от 14 септември 775 г. до 8 септември 780 г.
95/ Българският хан Телец.