Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област. Сборник исторически документи

Галина Христова (прев.)

 

Окупационен фонд основан през 1879 година от остатъка от приходно-разходните суми на Управлението на императорския комисар в България

 

 

В обяснителната записка за устройството и управлението на Балканската област между другото се казва:

 

„По мнението на комисията, провинциите Босна и Херцеговина, а също и част от Македония в дадения момент са твърде неудобни за завземане. Нашето нахлуване там може да предизвика неодобрение от страна на Австро-Унгария, ето защо би следвало, ако е възможно, нашето Министерство на външните работи да влезе в пълно съглашение с виенския кабинет по въпроса за посочените провинции и тогава ние ще можем да упражняваме косвено участие, без да усложняваме положението си по отношение на Турция.“

 

Впрочем мощната дума (разбира се, не на руския цар [*]) на Великите европейски държави неочаквано и почти до основи разруши всичките ни сладки мечти и твърдото ни намерение за устройство на Балканската област. Министерството на външните работи уведомява главнокомандващия граф Тотлебен за това, че е решено в Берлин да се свика конгрес на Великите държави за обсъждане на Санстефанския договор и че действащата Дунавска армия трябва да се превърне във временен окупационен корпус. По повод на това

 

 

*. Тук и в целия превод по-нататък не е спазено използването на главни букви в началото на думите съгласно оригиналния руски текст. Прекалената употреба на главни букви според тогавашния стил и правопис е твърде обременителна за читателя, затова тяхната употреба в превода е според правилата на съвременния български език. Направено е всичко възможно да се улесни читателят при възприемането на текста, без от това да пострада автентичното звучене на документите - б.пр.

 

 

2

 

военният министър съобщава на главнокомандващия следното: предвид прекратяването на военните действия на Балканския полуостров и в Мала Азия, Господарят Император в заповед до армията височайше благоволи да заповяда съкращаване на длъжността главнокомандващ на действащата армия.

 

Пълното поражение в Берлин на дипломатическото поприще измени всичките ни предишни замисли по отношение на завзетата от нас Балканска област. Така че неочаквано вместо главнокомандващ на Дунавската армия се назначава императорски комисар княз Дондуков-Корсаков с особени пълномощия на Царя Освободител. На императорския комисар се предават за водене всички дела на действащата армия и се започва нова организация във всички отрасли на управлението. Названието Балканска област веднага се отменя и на тази област се присвоява ново название - Северна и Източна България, впоследствие наречена Източна Румелия.

 

В общите архиви на действащата армия и окупационното управление, съхранявани в русчукското консулство и до настоящия момент, между другото се намират твърде важни документи, които ясно доказват дали намеренията от страна на Русия са били да освободят България, или да създадат Балканска област в пълна зависимост от Руската империя.

 

Когато на Берлинския конгрес бе изяснена общата позиция на Великите държави по отношение на завоювания от нас Български край, княз Горчаков пише от Берлин на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков:

 

„Очевидно пребиваването на нашите войски зад Дунава ще бъде ограничено за съвсем непродължително време. България ще бъде разделена на две части: на самостоятелно васално княжество и на автономна провинция. Вследствие на това нашата армия трябва незабавно да се подготви за освобождаване на заеманата територия, а също да се приемат съответните мерки за уредба на гражданско и военно управление. Следва своевременно да се положат грижи за трайно устройство както в княжеството, така и в автономната провинция на земска [*] войска на основание на това, че за задържането във васалното княжество и в автономната провинция на постоянна армия вероятно ще бъдат въведени някои ограничения.“

 

Незабавно след тази нота на княз Горчаков била получена височайше потвърдена инструкция за реда на разделяне на Балканския

 

 

*. Народна - б.пр.

 

 

3

 

полуостров на васално Княжество България и автономна провинция Източна Румелия, за организацията на земска войска и за съставянето на два органически устава: единия за Княжество България, а другия за Източна Румелия. Трябва да се отбележи, че до получаването на назованите инструкции никой положително не е вярвал във възможността за превръщане на завзетата от нас територия във васално турско княжество и автономна провинция. На свикания в Берлин конгрес на Великите държави във висшите военни кръгове гледали като на политическа маневра на заинтересованите държави по отношение разделянето на Турция, но никой не се е съмнявал, че завзетата територия под една или друга форма ще остане под владичеството на Русия.

 

По време на заседаването на конгреса в Берлин целият европейски печат и отчасти пребиваващите в България чуждестранни представители твърдяха едно и също - че Русия трябва да отстъпи на искането на Великите държави по отношение освобождаването на завзетата територия и че България ще бъде преобразувана в княжество под сюзеренството на султана, и че на Русия в качеството на освободителка ще бъде предоставена взаимно с турското правителство само организацията както във военно, така и в гражданско отношение в отстоящите от Турция територии, разделени на княжество и автономна провинция.

 

Доколко тогавашните вестникарски известия и разпространяваните от чуждестранни представители слухове са имали влияние върху ума на българската интелигенция, е видно от секретното циркулярно писмо на княз Черкаски - военен и граждански губернатор на Заддунавската област. В циркулярното писмо между другото е казано (Архиви на гражданското управление): „В последно време в задграничния печат постоянно се появяват съобщения за това, че в скоро време Задцунавският край ще бъде преобразуван и разделен на две части под върховното владичество на турското правителство и че на юг от Светиниколската планина на Балкана, от едната страна до Варна и от другата страна от Драгоманския превал и Сливница до Видин включително, ще бъде образувано отделно васално Княжество България под върховното управление на султана, и че източната част на Балканския полуостров остава в пълна зависимост от турското правителство, само че под автономно управление. Без да се спускам в оценка на истинността на горепосочените вестникарски съобщения, обръщам внимание на Ваше Превъзходителство на крайното неудобство от разпространяваните

 

 

4

 

слухове, произтичащи от задграничния печат. В разпространението на тези слухове аз виждам агитация от страна на представители на враждебни към нас държави. Освен това простите български люде, не разбирайки значението на васалното княжество и автономното управление, предполагат, че българският народ отново ще остане под турско владичество. Не бива да се пренебрегва фактът, че сред българското население има маса хора, които далеч не ни съчувстват, например бивши турски чиновници, бирници и т.н., тези хора, възползвайки се от подобни вестникарски съобщения и от разпространяваните от чуждестранните представители слухове, могат да повлияят на ума на другите българи, които са ни действително предани. Вследствие на това моля Ваше Превъзходителство да направи съответните разпореждания за забраняване в района на поверената Ви губерния на продажбите и другите начини за разпространение на задгранични и нецензурирани вестници и периодични издания. Що се отнася до чуждестранните кореспонденти, следва да се ръководите от правилата, утвърдени от Негово височество главнокомандващия на действащата армия.

 

Освен това би било твърде желателно Вие, почитаеми господине, и чрез подчинените Ви чиновници, разбира се не в официална форма, да вразумите населението в поверената Ви губерния, че Господарят Император, освобождавайки родствения и по кръв, и по религия български народ от турско иго, винаги ще се грижи за по-нататъшната съдба на този народ. Вярвайки в могъщественото покровителство на августейшия монарх, българите ще бъдат запазени от своите външни и вътрешни врагове“, и т.н.

 

Появата на гореприведеното циркулярно писмо предизвикало различни тълкувания както по отношение на допускането на задгранични вестници, така и по отношение на вярата в могъщественото покровителство на Царя Освободител. В придунавските губернии тамошните ревностни губернатори забранили допускането дори на някои руски вестници. Относно последната точка на циркулярното писмо окръжните началници заявявали пред населението, че завзетите от руските войски територии ще бъдат присъединени към Русия под управлението на императорския комисар.

 

До изясняване на действителното положение на завзетите от нас територии броженията дори сред висшите военни кръгове стигали понякога до пълно отчаяние, например твърде важно значение в това време е имало съобщението на барон Стюарт до генерал Готлебен (Секретни архиви на действащата армия). Нашият дипломатически

 

 

5

 

агент в Букурещ предава копие на шифрована телеграма на светлия княз Горчаков с приблизително такова съдържание:

 

„Светлият княз Горчаков моли да се предаде на Ваше Високопревъзходителство, че за нас е необходимо да се поддържа народното движение в Босна и Херцеговина. В това отношение между нашето Министерство на външните работи и виенския кабинет се постигна пълно съгласие. Австрийското императорско правителство поръча ръководенето на народните движения в Херцеговина на генерал Иванович, лично известен на Ваше Високопревъзходителство. Генерал Иванович трябва да сформира няколко отряда, които да бъдат отправени в пунктовете, по-удобни за вдигане на въстание. От наша страна е необходимо също съдействие на народното движение в Босна. По отношение на избора на действащите лица в назованите провинции княз Горчаков предлага там да бъдат назначени по Ваш избор по-благонадеждни офицери, които са били в Сърбия в качеството на доброволци. Заедно с това нашето Министерство на външните работи снабди нашите представители в Белград и Цетине с надлежните инструкции за взаимните действия с представители на Австро-Унгария. От донесенията на нашите представители в Белград и Цетине, основаващи се на съобщения, изпратени от агентите в Босна и Херцеговина, се вижда, че населението в тези провинции е готово за поголовно въстание, но главна причина за бавното привеждане в изпълнение на плана за действие е недостатъкът на оръжия и боеприпаси. Вследствие на това Канцлерът най-покорно моли Ваше Високопревъзходителство да направи съответните разпореждания за изпращане на оръжие и боеприпаси в Босна, като транспортът се насочи през Сърбия и, ако е възможно, през Македония към Черна гора. Оръжията и припасите могат също така да се изпратят с австрийски параходи до сръбската граница под формата на доставка на стоки. Желателно би било в изпращането на оръжия и други припаси да вземат участие изключително частни лица измежду благонадеждните български търговци и, ако Ваше Високопревъзходителство намери за възможно, да поръча това дело на благонадеждни доставчици измежду руските поданици, известни на интендантското управление на действащата армия.“

 

Въпреки че гореприведените съобщения на барон Стюарт по това време са били запазени в дълбока тайна, все пак някои от офицерите узнали за това - едни косвено, а други по преки начини, което предизвикало различни клюки: говорело се за възможност за

 

 

6

 

възобновяване на военните действия, говорело се също, че уж между Русия и Австро-Унгария има съглашение за разделяна на Балканския полуостров; възможното предположение повлияло вредно на ума на българите и тогава започнала силна агитация против руските замисли.

 

Тези агитации били доведени до знанието на главнокомандващия, който от името на Негово величество Императора заявявал в прокламации към населението, че е сключен мир, а не примирие, също, че Господарят Император дарява пълна амнистия на всички лица, взели участие в съсловни действия против императорската армия, и че всички турци, а също и лица от други националности, изоставили своето имущество и избягали от завзетите от руски войски територии, могат безпрепятствено да се върнат, като тяхната правособственост върху изоставените имущества се запазва.

 

Като резултат от това от Босна и Херцеговина се получават успокоителни известия за дейността на нашите агенти, свързана с народно въстание, и за някои победи на организираните от генерал Иванович отряди. Изпратените боеприпаси пристигнали благополучно на местоназначението, така че от по-нататъшно изпращане на оръжия там за момента не се предвижда необходимост. По-нататъшното направляване на народното движение в назованите провинции е поръчано на нашите представители в Белград и Цетине, така че това дело преминава в ръцете на дипломатите. Наистина след тези успокоителни известия нашите офицери говореха, че те не се доверяват на дипломатите. Други, по-благомислещи из господата офицери направо гледаха на организираното в Босна и Херцеговина народно движение като на капан от страна на виенския кабинет, за да заеме Австро-Унгария впоследствие тези провинции. Имаше и хора, които направо говореха:

 

„Ние воювахме с Турция, победихме, проляхме толкова кръв и последицата от всичко това ще бъде, че Константинопол ще остане или за Австрия, или за Англия, а ние, руснаците, начело с нашите знаменити дипломати ще останем с пръст в устата!“

 

До окончателното изясняване на нашето отношение към завзетите територии в България и Добруджа съществуваше пълна анархия. От една страна, отсъствие на съдебна уредба и правилно организирана администрация, подкупност и корупция на нашите чиновници начело с губернаторите; пълно вмешателство на последните във всички отрасли на управлението, неконтролирана разпродажба на държавната собственост по разпореждане на губернаторите и,

 

 

7

 

накрая, отчуждаване без всякакво право и защита от закона на частното имущество; от друга страна, неумела (т.е. посредством побои) агитация за могъщественото покровителство на Царя Освободител, жестоко отношение на хора от администрацията към населението и безнравствен начин на живот на нашите офицери и чиновници - всичко това повлия на населението, което по това време предпочиташе турското владичество пред могъщественото покровителство на Царя Освободител.

 

След отпътуването от Заддунавието на главнокомандващия на действащата армия и преминаването на щаба под управлението на императорския комисар положението в Дунавската област стана по-ясно, така че неочаквано настъпи нова ера - подготвителна и сериозна работа за въдворяване на ред в страната, за въвеждане на трайно гражданско и военно управление, съдебни и административни учреждения, избор на градски и окръжни съветници, а също така подготовка за изборна борба за народни представители във Велико народно събрание. Също така неочаквано се появи циркулярно писмо на императорския комисар до всички губернатори, в което той между другото отменя забраната на чуждестранни нецензурирани вестници и издания, обявява свобода на печата в България и Източна Румелия, отменя също така названието Заддунавски край и Балканска област, препоръчва съставянето на избирателни списъци на населението без разделение по имуществен ценз, а единствено по възраст. Главно значение имаше циркулярното писмо на императорския комисар относно назначаването на българи на гражданска служба до длъжност вицегубернатор включително. Дадено е разпореждане за произвеждане в чин офицери на български грамотни млади люде, предимно от тези, които са взели участие във войната в качеството на доброволци.

 

Независимо от това в руския лагер решително никой не можеше да се раздели с мисълта за това, че България ще бъде преобразувана в самостоятелно княжество не под върховното управление на Господаря Император; в Управлението на императорския комисар дори се ширело мнението, че императорският комисар по всяка вероятност ще бъде назначен за наместник в България и че действието на Органическия устав ще бъде ограничено до момента на присъединяване на България към Русия. Това мнение се потвърждава от обстоятелствата, с които впоследствие бе заобиколено избирането на княз Батенберг.

 

 

8

 

Българските интелигентни млади хора начело с Каравелов, Цанков и др., ползвайки се от правото за постъпване на служба в гражданските и военните управления, ревностно изпълняват своите задължения не само с цел да получат повишения в службата, но като истински патриоти, работили безкористно в полза на отечеството. Няма примери, че който и да било от българските чиновници се е полакомил за подкупи и е направил каквато и да било отстъпка от установените от началството правила и предписания. Единодушните отзиви на окръжните началници и губернатори на Дунавската област свидетелстват за ревностното изпълнение от страна на българите на служебния дълг не единствено в качеството на наемди чиновници, а като съзнателни труженици за своята родина (Архив на главното управление - списък на чиновниците от български произход). Предвид на горепосочените отзиви на началството за добросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на българите впоследствие, преди началото на избори за представители във Велико народно събрание, в инструкции, утвърдени от императорския комисар, е казано: да се обръща сериозно внимание депутати в предстоящото Велико народно събрание да бъдат избирани предимно измежду тези българи, които са или са били на служба в Управлението на императорския комисар, чието добросъвестно поведение е известно на началството (Общ архив на Управлението на императорския комисар). Основавайки се на инструкцията на императорския комисар, окръжните началници включиха в избирателните списъци предимно български чиновници и по този начин търновското Велико народно събрание се състоеше именно от тях, с малки изключения.

 

От времето, преди да се стигне до определено положение, т.е. преди окончателното изясняване дали България ще бъде самостоятелно васално княжество, или под протектората на Русия, в архивите по общите дела се намира съобщението на граф Шувалов, предадено отчасти в шифрована телеграма от Берлин чрез дипломатическия агент в Букурещ, в което се доказва как в Берлин представителите на Великите държави са погледнали на нашата блестяща победа на Балканския полуостров. В шифрованата телеграма се казва:

 

„От донесенията на чуждестранните агенти е видно, че населението в Македония се подготвя за въстание. Дори и да не е в такава остра форма, фактът за съществуване на брожения не подлежи на съмнение.“

 

Граф Шувалов намира, че да се повдига въпросът за положението на Македония в настоящия момент може да

 

 

9

 

навреди на нашите интереси. Вследствие на това граф Шувалов моли да бъдат взети всички съответни мерки за успокояване на Македония. Поради това е желателно там да бъдат изпратени опитни агенти и да се съобщи на македонците от името на Господаря Император, че Негово величество се грижи за тяхната съдба наравно с другите славяни и че на тях ще им бъде дадена свобода, както на вече освободените българи. Но августейшият монарх, не желаейки да пролива братска кръв, им повелява да бъдат съвършено спокойни и да се уповават на великодушието и покровителството на православния цар. В своето писмо граф Шувалов между другото обръща внимание на следното обстоятелство:

 

„Решаването на македонския въпрос за нас е твърде трудно и преждевременно. Ние сме длъжни по отношение на Македония да действаме солидарно с константинополския Диван [*], тъй като опитът ни показва за голямо съжаление, че е нужно да се осъзнае, че в Босна и Херцеговина ние сме действали изключително в полза на Австро-Унгария. Ако в Македония в дадения момент настъпят каквито и да било безредици или революция, не трябва да се разчита на това, че Великите държави, и особено Англия и Италия, взаимно ще се съгласят на окончателно присъединяване на тази провинция към Австро-Унгария, и с това да въвлекат и нас в сериозни сблъсъци; императорското правителство не може да се отнася равнодушно към завземането на Тесалоники [**] от австрийците. Искането за неотложно автономно управление в Македония също е неудобно предвид разнородното население на тази провинция. Още повече че заможните класи от населението в Македония се състоят от гърци и при съдействието на гръцкото духовенство може да се случи начело на управлението да застане грък, което за нас е съвършено нежелателно. Освен това македонският въпрос следва да се остави засега нерешен и по следните съображения. В настоящия момент окончателно не е изяснено нашето положение в България и Източна Румелия, то може да се изясни единствено след изтеглянето на нашите войски и при самостоятелно управление на България. Ако нашето влияние в тази страна и впоследствие бъде преобладаващо, както в сегашния момент, само тогава ше бъде възможно да се погрижим за присъединяването на тази провинция към българското княжество, и то при условия, че в княжеството формално

 

 

*. Държавният съвет в султанска Турция - б.пр.

 

**. Солун - б.пр.

 

 

10

 

бъде установен наш протекторат. От друга страна, при разединяването на Дунавската област на две части, т.е. на Княжество България и на автономна провинция Източна Румелия, няма фактическа възможност за момента да се разчита на присъединяване на Македония към България. Да се изисква присъединяване на Македония към Сърбия или временно заемане от Сърбия на тази област аз смятам също за невъзможно, тъй като на нашите предложения представителите на Великите държави едва ли ще изкажат съгласие и ние от своя страна сме длъжни да се отнасяме към подобна искания добре обмислено. Дори временно да допуснем и предположението, че нашето искане по отношение на Македония бвде уважено от Великите държави, то самото присъединяване на Македония към Сърбия едва ли е в наш интерес, тъй като царската династия на Обренович е била винаги недоброжелателна към нас и Сърбия поради естествената ѝ граница и поради традициите е посклонна към Запада, отколкото към Русия, следователно чрез създаване на велика Сърбия ние ще действаме в полза на Запада, в ущърб на собствените си интереси. Но като поддържаме по македонския въпрос исканията на турското правителство, впоследствие ще ни бъде удобно да искаме от Дивана някои отстъпки по българските дела и особено при избирането на княз за българския престол. Излагайки накратко нашите възгледи за положението на нещата въобще и в частност по македонския въпрос, оставам в пълна увереност, че Ваше Сиятелство ще се отнесе благосклонно към нашите добри намерения по толкова важния за нас въпрос.“

 

И така не само македонският, но въобще всички въпроси бяха решени в благоприятен за нас смисъл: Босна и Херцеговина бяха предоставени на Австро-Унгария, Добруджа - отделена от България и предадена на Румъния, България - разделена на две части - васално княжество и автономно управление начело с генерал-губернатор, напълно зависим от султана, и Македония остана под турско владичество. Благоприятно за нас беше известието за това, че пребиваването на нашата войска в Дунавската област начело с императорския комисар се ограничава по време, в продължение на което е нужно да се устроят: българско княжество в конституционно направление, изработено от българските народни представители; избран от същите тези народни представители княз на българския престол; устройство и организация на земска войска в България и Източна Румелия; за съставяне на Органически устав за последната и за управление на Румелия в ред на автономия ние сме

 

 

11

 

длъжни да действаме заедно с назначения турски комисар и предварително да представяме за одобрение на представителите на Великите държави. Императорският комисар, получавайки от Министерството на външните работа окончателна форма за ръководство и съображение текста на Берлинския договор и всички протоколи от заседанията на Берлинския конгрес, извънредно упълномощен от Великите държави, назначи Военен съвет под своето председателство за обсъждане и решение на всички въпроси по предстоящата организация на българската армия, съставяне на проект за Органически устав за България и Източна Румелия, разрушаване на дунавските крепости, установяване на границите на Добруджа, разпределяне на разходите по издръжката на окупационния корпус в България до предаване на окупационното управление и окончателно изтегляне на нашите войски от Дунавската област.

 

Първото заседание на Военния съвет се състоя в Адрианопол [*]. Всички последващи заседания се проведоха във Филипопол [**]. Окончателното постановление на Военния съвет и протоколите от заседанията са били изпратени в оригинал по куриер в Петербург за височайш рапорт на вниманието на Господаря Император. В делата на секретния архив на императорския комисар остават копия от постановлението и протоколите (Общ архив на императорския комисар по От. Секр. [***]). В последния от протоколите на Военния съвет във Филипопол е изказано единодушното мнение по отношение на организацията на армията в България. Числеността на войската в България на първо време може да се ограничи по съдържание от 16 до 24 дружини в 4 ротни състава освен артилерията и кавалерията. Всички командири на дружини, роти и отделни части, включително военният министър, са длъжни да бъдат офицери от нашата армия. Необходимо е също на първо време измежду кадровите унтерофицери да се назначат фелдфебели и старши унтерофицери както в пехотата, така и в артилерията и кавалерията. Всички съществуващи в Империята воински устави и наказателни закони да се въведат в България без всякакво изменение. Също така да се въведат съществуващите в Империята устави за военна повинност с изменение на привилегиите и състава на присъствието по военна повинност, където председател трябва да бъде

 

 

*. Одрин - б.пр.

 

**. Пловдив - б.пр.

 

***. Не е възможен еднозначен превод на съкращението от оригиналния руски текст - б.пр.

 

 

12

 

военен началник от руския щаб или оберофицер, назначен от българското военно министерство. Военният министър в Княжеството е длъжен да се ръководи във всяко отношение относно формите на управление в армията от инструкциите и предписанията на императорския военен министър, а също така той - военният министър на Княжеството, не може по собствена власт, без одобрението на нашето военно ведомство нито да назначава, нито да уволнява руски офицери от българската армия. До окончателното изясняване на задълженията по разрушаване на дунавските крепости и получаване на указания по този въпрос нашето правителство да назначи в Княжеството особено артилерийско управление начело с началник на артилерията. В бюджетно отношение артилерийското ведомство да се подчини на военното министерство в Княжеството. Във всички други отношения началникът на артилерията получава нареждания и инструкции от главното артилерийско управление. Постоянното местопребиваване на началника на артилерията и на артилерийското управление трябва да бъде в Русчук, като една от най-важните дунавски крепости. Необходимо е да се създаде българска военна флота по следните съображения: от една страна, да се приучи българинът към морска служба, а от друга, да се избегнат морските съобщения в Княжеството през Варна. Дунавската флота ще ни окаже съдействие при евентуалната необходимост от превоз на боеприпаси в България от Рени, като се избегне надзорът на Европейската дунавска комисия. Твърде съществена полза могат да окажат нашите морски офицери, намиращи се в българската флота, чрез постоянно наблюдение на корабоплаването по Дунава в долната и горната му част и по-специално, като наблюдават движението на австро-унгарските параходи и доставят на нашето морско министерство необходимите сведения. На първо място е нужно в българската флота да се въведе следният ред: отначало да се присвои названието търговски правителствени параходи под търговски флаг, офицерите трябва да бъдат уволнени от служба конфиденциално (Ръковод. Т. XI Тър. Уст. Об. [*] за офицерите, уволняеми от търговските съдове). Произвеждането в чин на морските офицери да не се преустановява. Униформеното облекло на офицерите да се установи по образец на капитаните от австрийското параходно общество по Дунава. В бюджета на военното

 

 

*. Не е възможен еднозначен превод на съкращението от оригиналния руски текст - б.пр.

 

 

13

 

министерство да не се отбелязва съставът на дунавската флота, а само морската част, т.е. обучението на нисшите чинове за морска служба. Тъй като учредяването на флота в България се отнася по същество до изпълнение на нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята, затова е нужно да се отдели началникът на флотата от българското военно министерство. Началникът на флотата и подчинените му офицери ще получават допълнителна издръжка от нашето морско министерство чрез нашите консули в България. Всички офицери, включително и началникът, се назначават от нашето морско министерство и от него се уволняват от служба в България. Началникът на флотата (в България следва да му се присвои званието командир на морските части) и морските офицери по отношение на вътрешните работи ще се подчиняват на заповедите на българското военно министерство, а във външните отношения, т.е. по отношение на Империята, те ще се намират на подчинение на морското министерство, откъдето ще получават непосредствени инструкции и заповеди.

 

По устройството на жандармерията. Поради това, че всички правителствени учреждения постоянно се нуждаят от съдействие от военното министерството, а именно: при охрана на спокойствието в страната, събирането на държавните данъци, при провеждането на избори и т.н., да се подчини жандармерията на военното министерство. На нисшите полицейски чинове както в градовете, така и в селата трябва да бъдат назначавани лица на действителна военна служба: унтерофицери и така наречените старши жандарми да се назначават от руските кадрови и други нисши чинове с унтерофицерско звание. Жандармерийската военна команда в окръзите стои в подчинение на окръжните военни началници, а последните на общо основание стоят в разпореждане на военното министерство на Княжеството.

 

Руските офицери по време на служба в българската армия за извършени в Княжеството престъпления, водещи след себе си лишаване от воинско звание и състоятелни права и изключване от служба, подлежат на особен военен съд, назначен от руски офицери с княжески указ, но не без знанието и съгласието на военното или морското министерство на Империята. Присъдите, влезли в законна сила, не подлежат на привеждане в изпълнение в Княжеството. Съдебното ведомство посредством военното министерство

 

 

14

 

на Княжеството предава постановленията за присъдите заедно с осъдените в разпореждане на нашите дипломатически агенти в България за изпълнение съгласно съществуващите капитулации.

 

Най-сериозна задача в дадения момент е проектът за Органически устав, който служи за главна основа на всички последващи държавни закони. В други стани конституционното управление се е изработвало въз основа на историческия опит: или жестоко отношение на монарха към неговия народ, прекъсване на династията, агитация от страна на претендентите за престола, или поголовни въстания на народа срещу деспотизма. Във всички подобни случаи представители на народа са изработвали основните закони на страната, по които впоследствие са се ръководили и техните монарси. Българите са се намирала под турско иго 500 години, в продължение на което време не са били в състояние да се освободят със собствени сили, следователно историческите примери на другите страни са неприложими по отношение на българите. По такъв начин за българите е нужно да се изработи Органически устав - да се създаде, но и формално да се представи за одобрение и утвърждение на свиканото Велико народно събрание. Като се вземе предвид, че на първо време България няма подготвени хора за държавно управление и че българите без подкрепата на могъщите държави едва ли ще бъдат в състояние да управляват страната, Военният съвет дойде по принцип до следните заключения: 1) българското княжество трябва да се управлява по конституционен ред, т.е. законодателната власт принадлежи на народа в лицето на неговите представители; 2) княжеският престол трябва да бъде наследствен; 3) българският княз само потвърждава законите, издадени от неговите народни представители, но самият княз няма законодателна власт; 4) свобода на религията, събранията, изборите и пълна свобода на печата; 5) да се предостави на българските поданици без разлика на вероизповеданието и националността, но владеещи официалния български език, възможността да участват в избори и да бъдат избирани, без да се съблюдава имуществен ценз; 5) по отношение на свободата на печата и събранията в протоколите на Военния съвет, прочее, е изказано следното мнение: за да може българският народ без външно влияние сам да достигне до осъзнаване на необходимостта от протекторат на императорското правителство, е нужно на българите да се предостави свобода на печата и събранията. Свободата на печата влече след себе си постоянно порицание на действията на правителствените органи; създава

 

 

15

 

опозиционни партии вътре в самото законодателно събрание и предизвиква събрания за гласно обсъждане на правителствените мероприятия. Поради лишаването на царуващия княз от законодателна власт и отсъствието в България на способни хора за управление на държавната машина, печатът и събранията се явяват спирачка в правилния ход на държавните дела и именно с това се предизвиква застой в делата на централното управление и се усилва неодобрението на населението против правителството, а понякога дори против върховния държавен глава. Тогава се появява необходимост от държавен преврат. При съществуването в страната на подобен порядък на нещата българският народ ще осъзнае идеята за протекторат на Русия и сам ще се обърне за покровителство към Царя Освободител.

 

Военният съвет призна окончателното разрушаване на дунавските крепости за напълно невъзможно. Вземайки предвид съображението, че в Берлинския договор и в протоколите на заседанията на конгреса се говори само за разрушаване на дунавските крепости, но не са посочени нито начините, нито размерът на разрушенията, нито формата; и при тцва обстоятелство, тъй като дунавските брегове, принадлежащи на българската страна, представляват природни крепости, чието разрушение фактически се явява невъзможно, Военният съвет призна оставането на дунавските крепости в настоящия им вид, като предостави на военния министър и на началника на артилерията на Княжеството в случай на искане от Великите държави за разрушаване на дунавските крепости да се ограничи само до някои унищожени крепостни валове, от които и без това няма особена нужда. Но при това нашето военно министерство да бъде предварително предизвестено.

 

Не подлежи на съмнение, че всяко териториално нарастване на Княжество Румъния би било против нашите интереси на Балканския полуостров. Независимо от това, че в настоящата война Румъния се превърна в наш съюзник, но този съюз отчасти беше принудителен и отчасти с цел да се избави веднъж завинаги от върховната власт на султана и да стане независимо княжество. Интелигентната класа в Румъния, към която и партия или фракция да принадлежи, бидейки възпитана в революционен дух, в порицание на православната вяра, винаги се е явявала противник на монархическия образ на управлението въобще и недоброжелателна към Русия в частност. Интелигенцията в Румъния представлява преобладаващ елемент, тъй като винаги стои на кормилото на управлението в

 

 

16

 

Княжеството; оттук е ясно, че за достигане на нашите намерения ние сме длъжни да се стремим към отстраняване в бъдеще на тези препятствия, които биха могли да възникнат при изпълнението на нашите задачи. Независимо от това, че по силата на Берлинския договор Добруджа е откъсната от България, въпреки това можем да се надяваме, че в недалечно бъдеще при нашата организация на армията България ще бъде в състояние със собствени сили да присъедини населената с българи Добруджа към своята територия и да има опора в съседството си с Русия. Въпреки че границите на Добруджа отчасти са означени, като спорен пункт се явява силистренската крепост Арап-Тапия. Съгласно указанията на инженер княз Хилков, местността Арап-Тапия е отдалечена на известно разстояние от Силистра, при село, което местните жители наричат Арап-Тапия. Румънските делегати при приемането на Добруджа се стремяха да докажат, че Арап-Тапия е до самия град Силистра заедно с околните лозя. На този именно спорен пункт и следва да се спрем. Силистренската крепост Арап-Тапия по никакъв начин да не се предава на румънското правителство, а да им се посочат границите на Арап-Тапия съгласно акта, съставен от княз Хилков. За всяко евентуално стълкновение, което може да възникне между България и Румъния, да се държи постоянно в Шумле [*] като най-близък пункт до Добруджа силен гарнизон; и особено да се засилят артилерията и кавалерията (държането в Шумле на артилерия и кавалерия не може по никакъв начин да доведе до подозрения относно каквито и да било замисли на България). При пълна поддръжка от наша страна, при удобно местоположение на Княжеството и добре организирана и дисциплинирана армия може напълно да се разчита, че в най-близко бъдеще делото за обединяване на Добруджа ще стигне до желания резултат. Що се отнася до фактическото предаване на Добруджа на румънските власти, това дело може да бъде изключено от делата на управлението на императорския комисар и да се предаде на нашата дипломатическа агенция в Букурещ.

 

Възстановяването на разходите по издръжката на окупационния корпус до преминаването на властта в ръцете на образуваното в България правителство е задължение на Княжеството. Трябва да се има предвид, че постигането на нашите цели и предначертания е възможно само тогава, когато нашето влияние в България бъде

 

 

*. Шумен - б.пр.

 

 

17

 

преобладаващо. Ето защо населението на Княжеството освен нравствения дълг за освобождението, също така трябва да има и материално задължение, т.е.българите трябва да се смятат за наши безсрочни длъжници, така че кредиторът да има права да поиска изплащането на дълга по всяко време и всяка разсрочка на плащането трябва да се смята за благодеяние от страна на кредитора. Ето защо следва да се увеличат разходите по издръжката на окупационния корпус до възможните размери със задължение за изплащане на дълга при поискване от страна на императорското правителство без определяне на срока на падежа. Не подлежи на съмнение, че в близко бъдеще на Княжеството предстоят грамадни разходи по организацията на армията и гражданското управление, предвид на което в българския бюджет едва ли ще бъде възможно да се направи някакво натрупване. От това обстоятелство можем да се възползваме в случай на усложнения на обстоятелствата в Княжеството в неблагоприятен за нас смисъл. За да бъде нашето влияние трайно и сред търговците, следва в България да се учреди народна банка на търговски начала. Бидейки учредител и разпоредител на банката, винаги можем да привлечем на своя страна местните търговци, които в България представляват важен елемент, имайки твърде значително влияние при избора на народни представители в законодателното събрание. Обръщайки се след това към въпроса за организацията и уредбата на гражданското управление в Източна Румелия, Военният съвет стигна до следното заключение:

 

„Вземайки предвид съображението, че висшите командири в източнорумелийската войска начело с генерал-губернатора зависят от благоволението на Негово величество Султана и може да се случи така, че турското правителство предвид запазване на своите интереси в Румелия да назначи началници в армията, в които ние нямаме доверие, на първо време следва да се ограничим с уредбата в Румелия само на народна милиция с оставане на нашите офицери в качеството на инструктори. Но за да има в Румелия ръководител на по-нататъшното развитие на армията, следва при нашия генерален консул във Филипопол да се назначи измежду опитните офицери постоянен военен агент, който да бъде снабден с инструкции, как да ръководи нашите офицери, оставащи в Румелия, и постоянно да бъде в негласна връзка с българското офицерство. Що се отнася до проекта за Органическия устав за Източна Румелия, то в това отношение не следва да се правят никакви изключения от Княжеството, т.е. законодателната власт принадлежи на народа в

 

 

18

 

лицето на неговите представители, свобода на печата, изборите и събранията.

 

Поддържайки в Румелия незначителна по численост армия, организирана не по надлежен ред, при съществуване на свободен Органически устав може да се разчита, че правителството на генералгубернатора ще се нуждае от външна поддръжка, т.е. поддръжката на Княжеството, и от нашето съдействие в трудни случаи. С помощта на нашите политически агенти в Румелия би било възможно да се усложни положението на генерал-губернатора и да се използва удобен момент за пълно присъединяване на Румелийската провинция към Княжество България. След благополучния изход на присъединяване на Румелия към Княжеството ще бъде възможно да се действа в Македония за въвеждане на автономно управление и там.“

 

Към постановлението на Военния съвет Господарят Император се отнесе твърде благосклонно. Разправят, че Негово величество благоволил да напише върху оригиналния доклад „да се подарят на България три парахода, приспособени за корабоплаване по Дунава, и полковник Соболев в качеството на деловодител на Военния съвет да бъде произведен в чин генерал-майор“. Генерал Соболев впоследствие бе назначен за министър на външните работи в България и председател на Министерския съвет.

 

Управлението на императорския комисар, получавайки в окончателна форма постановлението на Военния съвет, пристъпи към привеждане в изпълнение на неотложните предначертания на съвета; действително настъпи време за работа. Назначени бяха редица комисии по съставянето на циркуляри, предписания, инструкции до всички губернатори, неотложни закони и постановления, от които нашите власти бяха длъжни временно да се ръководят при събирането на държавните данъци, завеждането на държавното имущество и съставянето на списък на младото население на Княжеството, подлежащо на отбиване на военна повинност, организация на армията и флотата и накрая съставяне на различни проекти по издаването на Органическите устави. Като се проследява протичането на работата по уредбата на новообразуваното княжество, трябва да се съзнава, че известни руски хора, като генерал Домонтович, работеха неуморимо за общата руско-българска полза като истински патриоти. За последните отсъстваха всякакви задни мисли, всякакви задни цели. Те се придържаха към благородния принцип за свобода и независимост за братята по кръв и религия; единствено

 

 

19

 

това бе девизът на генерал Домонтович. Що се отнася до княз Дондуков-Корсаков, в качеството на императорски комисар, може да се каже, че той заемаше място в салона като хубав мебел. Уповавайки се на действията на обкръжаващите го чиновници и адютанти в блестящи мундири, той виждаше себе си като бъдещ царуващ княз български. Стараейки се да запази българския престол лично за себе си, княз Дондуков-Корсаков с помощта на подкупни и користни приближени нему лица създаде цял легион агитатори сред българското население за неговото, на Дондуков-Корсаков, избиране за български княз.

 

От своя страна българите вярваха във възможността за назначаване от страна на освободителката Русия за български княз на императорския комисар Дондуков-Корсаков и независимо от редицата негови недостатъци все пак смятаха за твърде възможно и отчасти дори за полезно възкачването на това лице на българския престол.

 

Но скоро всички тези предложения и агитации рухнаха до основа: княз Дондуков-Корсаков получи височайше мъмрене за своите неблаговидни действия и за кандидат за българския престол бе назначен принц Александър Батенберг. С това бе сложен край на всички политически неразбории и безредици, съществуващи по това време зад Дунава. Скоро след това се състояха избори за представители във Велико народно събрание, което откри своите заседания в гр. Търново. Приети бяха всички законопроекти, съставени от Управлението на императорския комисар, утвърден бе Органическият устав с малки поправки и нашият кандидат принц Батенберг бе избран за княз на българите.

 

Също безпрекословно бе приет дългът към нашето правителство за издръжката на окупационния корпус (струва ми се, кръглата сума 10 618 250 рубли и 43 копейки); с една дума, всички наши желания бяха изпълнени от българите безпрекословно. Доколко българите ни бяха предани, се вижда от това, че дори по финансовата част решително никой от българите не се съмняваше в нашата акуратност. Всички разходи бяха приети във вид на благодеяния от наша страна, без да се прави оценка, дали са изразходвани правилно, или неправилно, а между тях на практика се оказаха и някои неправилни разходи и дори към окупационния дълг бяха приписани кръгли цифри, като например в разходите на окръжното управление бе включена и издръжката на топографската команда. Междувременно всички топографски карти, снимки, планове, чернови,

 

 

20

 

дори инструменти бяха изпратени в Петербург във Военнотопографското управление. Струва ми се, че ако ние бяхме снели топографски карти на България, Добруджа и Източна Румелия, до Константинопол включително, и отнесли разходите към дълга на българската хазна, би следвало да предадем на българското правителство и работата на нашите топографи. Ако нашето военно министерство е извършило тези работи собствено за себе си (до последната война нашето военно министерство не разполагаше с никакви карти на Европейска Турция), тогава, струва ми се, и разходите по този повод би следвало да бъдат приети от нас за наша сметка!

 

Нашият окупационен корпус остави в България множество боеприпаси и пушки, система „Кринка“ [*]. За последните военното ведомство определи заводски цени, т.е. цени, по които нашите правителствени заводи продават в Русия, без да се включват опаковането и превозът. Но и тук има малко недоразумение. Нали ние самите, нашите началници на оръжейните части, продаваха тези пушки като негодни по 50 сантима пушката! По такъв начин излиза, че от евреите купувачи ние вземахме по 50 сантима за пушка, а от своите братя по кръв и по религия по 15 рубли за съвсем същата пушка!

 

Още един пример на нашата „акуратност“ при пресмятането. По заповед на главнокомандващия на действащата армия българското население бе задължено да осигурява продоволствия на нашите войски по реквизиционен ред, за което при вземане на запаси се издаваха реквизиционни квитанции без означаване стойността на доставените предмети; в квитанциите се означаваха само названието и количеството на приетите реквизиции. (Справочните цени бяха определени след примирието.) Реквизиционното доволство на действащата армия бе отнесено за сметка на военната издръжка, възмущението за което бе отправено към турското правителство. Следователно заплащането по реквизиционните квитанции се отнася към задълженията на нашето правителство. Междувременно по заповед на императорския комисар тези квитанции бяха иззети от българското население и останаха неизплатени в архива на гражданското управление. Военното министерство изплати само тези квитанции, които бяха предявени непосредствено от частни лица. При завземането на Раховски окръг на Видинската губерния

 

 

*. Вид стара пушка, наричана така по името на изобретателя ѝ Крънка. У нас погрешно се нарича кримка, като се свързва с Кримската война - б.пр.

 

 

21

 

от румънските войски последва заповед на главнокомандващия на действащата армия за осигуряване на продоволствия за румънската войска по реквизиционен ред. В тази заповед между другото е казано: „Задължава се населението на Видинската губерния да отпуска реквизиции на румънските власти по същия ред, по който става отпускането на такива за нашите войски. След издаването на квитанцията ще бъде извършено заплащане от нашите военни окръжни управления след определяне на справочни цени на отпуснатите предмети.“ Преди изтеглянето на румънските войски от Раховски окръг беше съставена съвместна комисия за оценка на продоволствията, отпуснати по реквизиционен ред. По тази оценка се оказа, че според едни печатни и изрязани от кочан квитанции отпуснатите реквизиции възлизат на 1 милион и 800 хиляди франка. Но количеството по квитанции, издадени на населението от началниците на отделните части при получаване на реквизиции, които не са имали кочани, остана без означена стойност. Видинският губернатор уведоми Управлението на императорския комисар, че някои от кметовете в Раховски окръг са се обърнали към него за ходатайство за изплащане на населението на отпуснатите на румънските войски реквизиции съгласно гореспоменатата заповед на главнокомандващия. В отговор на това донесение на губернатора последвало следното предписание: „По заповед на Негово сиятелство императорския комисар незабавно да бъдат събрани всички квитанции, издадени от румънските военни началници на населението в Раховски окръг при получаването на реквизиции, да се състави отчет за събраните запаси, който заедно с оригиналните квитанции да се изпрати в Управлението на императорския комисар.“ Получавайки оригиналните квитанции и отчета за тяхната стойност, основан на разценка, съставена от румънски делегати, императорският комисар изискал от военното министерство отчисления на суми за заплащане на обозначените реквизиционни квитанции по обща ведомост в размер на 2 540 000 франка. Във военното министерство възникнал въпрос, длъжно ли е нашето правителство да плати на населението на Раховски окръг за реквизиционните квитанции, издадени от румънските военни власти за получени продоволствия, или да се поиска заплащане на тези суми от румънското правителство. Но поради различни политически съображения, основаващи се на отзив на Азиатския департамент, военното министерство взело решение за невъзможност да се направи изискване към румънското правителство за продоволстване на съюзната

 

 

22

 

войска. Сумата, дължима на населението за продоволстване на румънската войска, да се преведе в разпореждане на императорския комисар. Въпреки това посочените квитанции остават в архива на гражданското Управление на императорския комисар незаплатени. След опразването на Управлението на императорския комисар в България остатъците от приходно-разходните суми на окупационното управление, отпуснати от военното министерство, в размер на 2 540 000 франка за заплащане на жителите на Раховски окръг за продоволстване на румънските войски, а също сумите, предназначени за заплащане по реквизиционни квитанции на руските военни власти, били преведени в разпореждане на императорското Министерство на външните работи за основаване на секретен фонд за поддръжка на южните славяни. През 1881 г. по височайше нареждане секретният фонд е преименуван „окупационен фонд“. Към последния са причислени 10 618 250 рубли и 43 копейки - дългът на българското правителство за руската окупация през 1879 г.

 

Не трябва да отминаваме с мълчание въпиещите несправедливости от страна на императорското Министерство на външните работи по отношение заплащането на населението от Раховски окръг по реквизиционните квитанции на румънските военни власти. След изтеглянето на румънските войски от Заддунавието в румънското законодателно събрание възникнал въпросът за заплащане на българското население на отпуснатите по квитанции реквизиции на румънските военни власти. Законодателното събрание, без да гледа на руската любезност относно продоволстването по реквизиционен ред на румънската войска, заела Раховски окръг, или пък съзнателно, т.е. знаейки, че квитанциите са заплатени от нашето военно министерство, постановило: да се поръча на румънското военно министерство да заплати за всички реквизиционни квитанции на жителите на Раховски окръг при положение, че такива бъдат предявени в течение на пет години от деня на тяхното издаване. Българското правителство, получавайки уведомлението на румънското законодателно събрание, се обърна към нашия представител в София с молба за предаване на оригиналните квитанции, за да могат те да бъдат предявени. Нашият дипломатически агент, вместо да поръча на русчукското консулство, където се съхранявали архивите на Управлението на императорския комисар, издирване и предаване по принадлежност, прави запитване до Азиатския департамент относно това, могат ли въобще да бъдат предавани реквизиционните квитанции на българските власти. Нашите дипломати започнали

 

 

23

 

да спъват това дело. Отначало се ограничавали с канцеларска мудност, оставяйки изложението на г-н Кумано без отговор в продължение на две години; сетне се захванали с въпроса, дали българското правителство има правото да ходатайства на частни лица, без да е упълномощено от последните. Узнавайки за отговора на Азиатския департамент, а също и това, че архивите на Управлението на бившия императорски комисар се пазят в русчукското консулство, българското правителство съобщило за това на жителите на Раховски окръг с цел последните да упълномощят доверени лица със задачата да получат реквизиционните квитанции от русчукското императорско консулство. През 1882 г. в консулството в Русчук се явяват пълномощниците на жителите на Раховски окръг, представят формалните си пълномощия да ходатайстват за получаване на съхраняваните в архива на консулството реквизиционни квитанции на румънските военни власти. Русчукският консул, незапознат с разпореждането на Азиатския департамент, че квитанциите могат да бъдат предадени единствено на жителите на Раховски окръг, направил от своя страна изложение до същия департамент, че по негово мнение чадтни лица нямат право непосредствено да получат споменатите квитанции на основание на това, че в заповедта на главнокомандващия на действащата армия е казано да се задължи населението на Видинската губерния да продоволства румънските войски по реквизиционен ред и че представител на населението може да бъде единствено българското правителство, но не частно лице. Ръководен от тези съображения, консулът намира, че на ходатайството на пълномощниците на жителите на Раховски окръг за предаване на реквизиционни квитанции следва да се откаже. Азиатският департамент, отменяйки своето собствено разпореждане, издадено през август 1884 г., поръчало на русчукския консул да предаде част от реквизиционните квитанции на българското правителство, а на ходатайството на частните пълномощници на жителите на Раховски окръг да откаже. Предаването на реквизиционните квитанции от русчукския консул на русчукския префект последвало след изтичане на срока за тяхното предявяване съгласно постановлението на румънското законодателно събрание. По такъв начин българското население било лишено от възможността да получи удовлетворение по тези реквизиционни квитанции и от румънските власти.

 

Запознавайки читателя с нашите ръководни принципи по отношение на българската свобода и независимост, ще се постарая да

 

 

24

 

изложа хода на следващите събития, започвайки от 1880 г. до 1890 г. включително, въз основа на положителни данни, основаващи се на шифровани телеграми, предписания и инструкции на Азиатския департамент. По-горе споменах как нашите представители в своите дипломатически донесения винаги изтъкваха съчувствието и предаността на българите към освободителката Русия и нейния монарх и че тези ласкави отзиви за българите продължиха само до 1880 г., т.е. една година без малко от деня на възкачването на принц Александър Батенберг на българския престол. Както е известно, княз Александър Батенберг водеше пряка кореспонденция с покойния император Александър II. Но съдържанието на кореспонденцията оставаше в дълбока тайна. През 1880 г. в София руски дипломатически агент по някакъв начин узнал, че князът подготвя доклад и възнамерява да отиде в Петербург, за да доложи лично на императора за положението в България. Негово височество бил придружен до Русчук от тогавашния военен министър - генерал Паренсов, а до Петербург - от нашия дипломатически агент в София г-н Давидов. При това на една от промеждутъчните пощенски станции между Горен Студен и Плевен бил откраднат сандък, съдържащ скъпоценни вещи на княз Александър и неговата секретна кореспонденция. Пребивавайки на станция Бяла, където тази кражба била установена, князът издава строга заповед за намиране на похитените вещи и кореспонденцията. Но цялото дейно издирване се оказало безполезно дотогава, докато в русчукското консулство не били направени копия от секретната кореспонденция на принц Батенберг.

 

В подготвения доклад принц Батенберг се оплаква на Господаря Император от своите министри, от отсъствието на всякакво приличие у тях. В своето оплакване Батенберг говори, че подчинените му български министри понякога не изпълняват неговите нареждания, опирайки се на конституцията и на своята отговорност пред Народното събрание. Министрите се явяват при княза на доклад в същите дрехи, с които те постоянно посещават кръчми и публични места. Народното събрание, по мнението на княза, не било нищо друго, освен сборище на пияна тълпа; българското население князът нарича полудив народ. Духовенството не се ползва с никаква популярност сред народните маси. Свещеникът по нищо не се различава от простия селянин. Правителствените мероприятия се обсъждат публично на улични сборища; подстрекателство към това е съществуващата в Княжеството свобода на печата. От

 

 

25

 

това правителственият авторитет пада, правителствените агенти са лишени от възможността да изпълняват възложената им централна власт.

 

Княз Батенберг изразява своето недоволство също и по отношение на военния министър. В доклада на княз Александър се споменава, че генерал Паренсов се е оказал не по-малък привърженик на конституционното управление от първия министър Петко Каравелов, което пък е следствие от либерализма на генерал Паренсов. Принц Батенберг се опасява от отслабване на дисциплината в армията. Неудоволствие изразява принц Батенберг и от руските представители в България, които също не му оказвали необходимата от тяхна страна поддръжка.

 

Посочвайки всички съществуващи в България нередности, а също и оскъдността на цивилната листа, по която получава издръжка, принц Батенберг ходатайства пред Господаря Император за изменение на формата на управление в България, като се предостави на царуващия княз законодателна власт. Узнавайки за съдържанието на гореприведения доклад на княз Батенберг, при завръщането си в София генерал Паренсов незабавно изпраща в Петербург телеграма с молба да бъде освободен от длъжност в българското военно министерство. Възползвайки се от дадения му преди това задграничен отпуск, генерал Паренсов напуска България. Нашият дипломатически агент г-н Давидов също бил освободен от Министерството на вътрешните работи и на негово място бил назначен камерхер Кумано.

 

Въпреки че, както е известно, принц Батенберг се ползваше от благосклонността на Царя Освободител, този път Негово величество не се съгласил да удовлетвори исканията на Батенберг за изменение на формата на управление в България и предоставяне на княза на законодателна власт. Но отнасяйки се снизходително към устните молби на принца, Господарят Император наредил на Министерството на вътрешните работи да се занимае сериозно с българските дела, в смисъл с помирението на княза и неговите министри. Оказвайки поддръжка на принц Батенберг в материално отношение, Негово величество благоволил да нареди на министъра на императорския двор да се отпускат на княз Батенберг 100 000 рубли годишно от сумите на Департамента за царските имоти.

 

Скоро след това княз Батенберг бе произведен в чин руски генерал-майор. Военният министър генерал Паренсов бе уволнен от длъжността и на негово място бе назначен генерал Ернрот.

 

 

26

 

Дипломатически донесения на руските представители в България за предаността на населението, отправяни в Петербург по случай тържествените дни след изтеглянето на руските войски и възстановяване на самостоятелно правителство в България. Представителите на Русия отначало се занимаваха изключително с устройването на обеди и празненства в чест на тезоименството на руския цар и на царската фамилия, по повод събития, а именно: преминаването на руските войски през Дунава, завземането на Плевен, завземането на Русчук и т.н. Тъй като тържествените дни се оказаха много и при всяко тържество трябваше да се засвидетелства коленопреклонно пред царя чувството на преданост на българското население, в София - в дипломатическата агенция, и в руските консулства бе съставен образец на телеграма за изпращане в Петербург в Министерството на външните работи за докладване на Господаря Император. Тези телеграми са със следното съдържание:

 

„Днес по случай тезоименството на Господаря Император в тукашната катедрална църква от духовенството начело с митрополита, в присъствието на представители на военната и гражданската власт бе отслужен молебен за здраве и дълголетие на Господаря Император и на царското семейство. След службата в катедралата митрополитът и духовенството, комендантът на града, началниците на специалните части, местният префект и градският глава се явиха при мен с поздравление, молейки от името на войската и населението коленопреклонно да се поднесат на Негово величество искрените чувства на безгранична преданост към августейшия монарх и цялото царско семейство.“

 

Понякога се случвало секретарят или драгоманът на консулството при преписването на телеграмата да направи грешка и вместо чувства на безгранична преданост да напише верноподаническо чувство, но тези грешки никога не се поправяли и консулът подписвал телеграмата, казвайки винаги: „Все едно, рано или късно българите ще бъдат наши поданици.“

 

Тържествата и изпращането на поздравителни телеграми служеха за материал и за консулските и дипломатическите донесения до началството за руското влияние в България и за това, как българският народ съчувства на Русия, как той е искрено предан на обожавания руски монарх и накрая, че българите са готови на всякаква жертва, ако това повели Царят Освободител.

 

Понякога дипломатическите донесения завършвали с такива думи:

 

„В интимна беседа с влиятелни лица успях да се убедя, че благомислещите

 

 

27

 

българи и влиятелни хора не одобряват сегашния правителствен режим и особено конституционното управление. Цялата надежда на българите се заключава в това, че рано или късно България ще бъде присъединени към Велика Русия.“

 

Трябва да се отбележи, че по установения прийом в дипломатическите донесения до началството винаги трябваше да има позоваване на авторитет: например беседвах с министъра, префектът ми предаде, имах разговор с председателя на еди-какво си виеше съдебно учреждение и т.н. Без подобно позоваване на авторитет в Азиатския департамент гледаха на тези донесения (по канцеларската терминология) като на „хабене на хартията от нямане какво да се прави“. Един тогавашен консул пише в своето донесение във връзка с тържествата по повод завземането на Русчук от руските войски следното:

 

„По случай тържествения ден на завземането на Русчук аз дадох обяд в сградата на консулството, на който бяха поканени: местният митрополит, висши военни и граждански началници, а също чиновници от съдебното ведомство. Митрополитът произнесе тост за Господаря Император, председателят на съда вдигна чаша със следните изрази: „Да живее Велика Русия. Да живее нейният Цар - наш Освободител. Да живее сегашна България, да живее бъдеща България, присъединена към Велика Русия“! ! [*]

 

В отговор на това донесение министърът на външните работи в шифрована телеграма съобщава на консула: „Имах щастието да представя поздравителната телеграма на русчукското население и Вашето донесение на вниманието на Височайшия Император. Негово величество благоугодно благоволи да ви нареди: да изкажете височайшата благодарност на русчукското население за изразеното чувство на вернопреданост.“

 

По този начин в Петербург се събрали маса подобни дипломатически донесения, на основанието на които и там отначало вярвали,

 

 

*. Истината е, че последният тост бил произнесен не от председателя на съда, а от заемащия длъжността съдебен прокурор руски инструктор Хиацинтов, от отлъчените свещеници. След горепосочените думи в действителност всички изразили крайно съжаление, че се допускат такива думи в присъствието на руския представител, и всички, дори присъстващите на обяда руснаци, веднага напуснали сградата на консулството. При все това ловкият консул, смятайки за удобно да докладва за този благоприятен случай, направил мъничка промяна, т.е. вместо рускоподания прокурор написал председателя на съда, който е българин, и се получила една от хубава по-хубава височайша благодарност - б.а.

 

 

28

 

че българите са готови да се откажат от своята свобода, от самостоятелно и независимо управление, а също, че очакват щастливия ден, когато руският цар ще благоволи да нареди да се назначи в България руски генерал-губернатор, т.е. княз Дондуков-Корсаков, граф Игнатиев или в краен случай някой си Муравьов.

 

Сега следва да се направи сериозна преценка на горепосочените дипломатически донесения на руските представители в България. Действително ли българският народ е бил готов да жертва своята свобода заради височайшето назначаване на генерал-губернатор в България? Освен това желателно ли е било българите да се причислят като българска губерния под особена държавна охрана по примера на Новорусийския край? За да бъде даден правилен отчет за предаността на българите към Русия, е нужно да се разгледа времето на последната руско-турска война за освобождението на единоплеменния народ под така нареченото турско иго. Интелигентните българи по време на самата война са гледали на освобождението от страна на Русия с крайно подозрение. Дори и Санстефанският мирен договор от 19 февруари 1878 г. твърде малко е зарадвал интелигентната българска класа; щото турското управление или руското са съвършено еднакви и ако е съдено на българите да бъдат под иго, те винаги биха предпочели да бъдат под турско иго, от което рано или късно е възможно да се освободят, но един път попаднали в числото на руските губернии, макар и не под управление на общо основание, означава завинаги да се откажат от своята националност и от човешките си права.

 

Истина е и това, че в България имаше и люде, които твърде охотно се съгласяваха България да бъде превърната в руска губерния, но това са единствено така наречените в България чорбаджии, т.е. онези, които по време на турското владичество са били шпиони и верни слуги на турските паши, притежавали са откуп [*], поставяли са своите дъщери и синове на пълно разположение на местните бейове и паши. Именно за тези чорбаджии руското управление бе твърде желателно. И действително не е ли все едно дали ще бъдеш чибукчия на Мидхат паша, или лакей на руския губернатор? Що се отнася до шпионството, то, слава Богу, в Русия този занаят е по-развит, отколкото в Турция, и накрая съществува и тази изгода,

 

 

*. Право на събиране на държавни доходи, предоставено на частно лице (ист.) - б.пр.

 

 

29

 

че жените и дъщерите все пак ще попадат при православен брат.

 

И така по време на войната българите се разделиха на два лагера, т.е. интелигентните млади хора вземаха живо участие във войната, заставаха в редовете на действащата армия като доброволци, водачи и преводачи; участваха във всякакви сражения, маса от тях бяха убити и ранени, с една дума, оказваха неоценима услуга на нашата армия; може да се каже, че тази интелигентна класа държеше своето знаме високо, сражаваше се за освобождението на България, но ни най-малко не беше за руска българска губерния. Чорбаджиите пък като хищници налитаха на нашата армия, доставяйки на нашите войници и офицери разни гнили и негодни за ядене продукти, вземаха три пъти по-скъпо дори и от скъперника Маркитан и само някъде да има лесна печалба от руския войник, там веднага се явяваха нашити братушки чорбаджии и тези безнравствени, лишени от всякакво чувство на патриотизъм хора впоследствие, след освобождението на България, се превърнаха в наши привърженици и именно тях ние нарекохме консерватори, предани на Русия и руския монарх.

 

Основавайки се на уверенията на посочените чорбаджии, нашите дипломати донасяха в Петербург за поголовната преданост към нас на българите, които с нетърпение чакат мощната дума на Царя Освободител за тяхното приемане под крилото на Матушка Русия.

 

Следва да се обърнем към източниците, от които са почерпани тези ласкателни дипломатически отзиви относно българския народ. Защо тези хубави отзиви продължиха само до първото пътуване на принц Батенберг до Петербург в края на 1880 г.? Защо българите, за чието освобождение ние проляхме толкова руска кръв и изразходвахме милиарди руско злато, в продължение само на една година станаха наши противници? Ето на хези въпроси ще се постарая да дам надлежни отговори в последователен ред.

 

След Санстефанския мирен договор във висшите и военни, и дипломатически сфери, всички бяха убедени, че за управител на провинцията, откъсната по договора от турското владичество, ще бъде назначен един от великите князе и до въдворяването в посочената страна на съответен ред, т.е. до окончателното присъединяване на България, Румелия с Адрианополския окръг към Руската империя по подобие на Кавказ, руската армия ще остане в тази страна в качеството на окупационен корпус. Що се отнася до Босна и Херцеговина, предполагаше се тази област временно да се раздели

 

 

30

 

между сърбите и черногорците до обединяването на тези две княжества. България и Източна Румелия бяха разделени на губернии: Адрианополска, Филипополска, Софийска, Русчукска, Търновска, Варненска и Тулчинска (Добруджа). Гражданското управление следваше да се отдели от военното, но съдебната и административна уредба да се подчинят под властта на губернатора, който да бъде назначаван измежду висшите военни чинове. Проектът за временно управление на България, Източна Румелия и Добруджа беше изработен от особена комисия и представен за одобрение на главнокомандващия на действащата армия граф Тотлебен. Що се отнася до Босна и Херцеговина, в проекта не се говореше нищо за реда на разделяне, но по отношение на Македония бе казано: за да бъде възможно своевременно да се присъедини Македония към Българската област, по мнението на комисията, следва в Адрианопол да се назначи временно генералгубернаторство.

 

Вследствие от това още преди отпътуването на принц Батенберг от Петербург Азиатският департамент разпрати циркуляр до всички консули в България с такова съдържание:

 

„При представянето на Височайшето внимание на годишните отчети за дейността на агентите на Министерството на външните работи Негово величество благоволи да изрази своята неблагосклонност към действията на нашите дипломатически и консулски агенти в България. Според сведенията, получени непосредствено в императорското Министерство на външните работи, се оказва, че нашите дипломатически агенти в някои отношения поощряват действията на лица, към които императорското правителство се отнася с недоверие. В интересите на нашето правителство е затвърждаването на положението и престижа на царската особа в България. В това Министерството на външните работи вижда основите за управление на българското Княжество. Вследствие на това Департаментът Ви моли, почитаеми господине, в бъдеще време да се отнасяте към възложените Ви дела по-сериозно и да обяснявате на населението при всеки удобен случай, че Господарят Император изисква от него почтителност и уважение към неговия царуващ княз, от когото зависи преуспяването на Княжеството, свободата и независимостта на България. Да се изтъква също пред българите, че Негово височество княз Александър е близък родственик на императорското всерусийско царско семейство.“

 

Назначеният в България дипломатически агент и генерален консул камерхер Кумано разпратил на всички консули в Княжеството

 

 

31

 

извлечение от секретните инструкции на Министерството на външните работи и някои свои лични възгледи относно българските дела:

 

„В Министерството на външните работи в настоящия момент са заети с въпроса за необходимостта в България да се измени видът на управлението. Докато бях в Петербург аз можех да съдя за нещата в България по така наречените авторитетни мнения. Но тук, на място, ми се струва, че ще се наложи да се промени посоката. Може би в петербургските кръгове ще се яви опозиция против нас, точно такава, каквато съществува тук, в България, но заради такава опозиция не мисля, че следва да се скрива истината. Вие може би ще ме запитате на какво се основава мнението за необходимост от изменение на вида на управлението в България. Същият въпрос си задавах и аз в Петербург до и след назначаването ми на длъжност дипломатически агент в България. Задавах си и друг въпрос, а именно: под влияние на какво и на кого младият български княз действа против волята на поверения му народ? Не следва ли да се потърсят вдъхновителите на княза извън Русия и България? Опасявам се от вмешателство на последните и тогава ние ще създадем от България една нова Босна и Херцеговина. Но запознавайки се с положението на нещата в България, стигнах до двоякото заключение: настройването на официалното мнение у нас против българите се извършва от нашите инструктори. Нашите господа офицери, водейки кореспонденция със своите приятели в Русия, вероятно изразяват своето недоволство против българското население въобще и особено против правителството. Разбира се, на нас ни е известна съобразителността на нашите офицери - те действат несъзнателно, у тях няма политически подбуди, просто на тях не им е по вкуса, че първият министър или министър-председателят не е във военен мундир. А накрая това, че законодателното събрание се състои от обикновени хора без всякакви военни заслуги или, казано с военния израз, „простаци“, а пък издават закони, задължителни дори и за военните със заслуги! Князът е още юноша. От своя страна той, обкръжавайки се с нашите инструктори и някои българи, така наречените консерватори, обръща цялото си внимание на вида на облеклото, носено от министъра по време на доклада, вместо на съдържанието на самия доклад. Това се доказва и от неговите жалби пред Господаря Император относно неучтивостта на неговите министри. Що се отнася до стремежа на принц Батенберг към изменение на вида на управлението в България, по-ясно казано, към разрушаване на издигнатото от нас на

 

 

32

 

трайни основи прекрасно здание в България, в това отношение върху нас лежи прякото задължение неуморно да следим за делата и да се противопоставяме, доколкото е възможно, на стремежите на принц Батенберг. Имах щастието да се представя на Господаря Император и Негово величество благоволи да ми нареди да действам в България в насока на помиряване на княза с неговите министри. От това заключавам, че нашият августейши монарх не е благосклонен да удовлетвори желанието на принц Батенберг за предлагания от него държавен преврат в България. За да се избегнат недоразуменията, които могат да възникнат при нашия възглед за общото развитие на нещата в България освен в частните случаи от местен характер, аз Ви моля, почитаеми господине, да обменяте с мен копия от дипломатическите донесения; така че Вие ще ми изпращате копия от Вашите донесения по общите български дела, а аз от своя страна ще се постарая да Ви изпращам копия от моите донесения до императорското правителство. По такъв начин взаимно ще действаме за постигането на благородни цели.“

 

Но старанието на г-н Кумано за помиряване на княз Александър с неговите министри по това време се оказа безполезно. Князът по предишному продължаваше своите нападки против кабинета и постоянно се оплакваше в Петербург от своето безизходно положение. А пък приближените на княза - руските офицери и консерваторите, начело съответно с Начевич и Стоилов, се обединиха. Първите изпратиха донос до Петербург против нашите дипломатически агенти в България, последните водеха подмолни интриги против министрите Каравелов и Цанков. От своя страна руските представители в България при всеки удобен случай отправяха доклади в Петербург, посочвайки, че руските военни инструктори в България изпълняват своите задължения недобросъвестно. Междувременно в българските работи се намеси шефът на Жандармерийския корпус. Дипломатическият агент в София и консулът в България получават циркулярно съобщение на Азиатския департамент със следното съдържание:

 

„Шефът на Жандармерийския корпус е уведомил министъра на външните работи, че по сведения на Департамента на държавната полиция в България пребивават руски емигранти и политически неблагонадеждни лица и че нашите дипломатически и консулски агенти не упражняват никакъв надзор върху действията на тези лица. Вследствие на това департаментът най-покорно моли незабавно да бъде предоставен списък на руските емигранти и други политически неблагонадеждни лица, пребиваващи

 

 

33

 

в консулския окръг; с какво се занимават те и какви мерки предприема консулът за тяхното изселване от Княжеството.“

 

От своя страна дипломатическият агент в София отправил по телеграфа запитване до консула, кои руски емигранти пребивават в неговия окръг, с какво се занимават; откъде са пристигнали; по какъв начин преживяват в Княжеството. Предписанието на департамента било получено през декември 1880 г., следователно за Нова година било нужно да се изпрати поздравление заедно със списъка на руските емигранти, пребиваващи в консулския окръг. Руските консули обявяват поход срещу емигрантите и други политически неблагонадеждни лица; посредством специални агенти се прави проверка на паспортите на всички руски поданици, пребиваващи в консулския окръг. При пълно съдействие от страна на българските власти се издирват емигранти във всички градове и села. Но старанията на руските консули и българските власти не се увенчали с успех, тъй като, за крайно съжаление, в нито един от консулските окръзи на Княжеството не се оказали руски емигранти с местожителство. В отговор на посоченото секретно съобщение консулът донася на Азиатския департамент:

 

„При щателната проверка на паспортите със съдействието на местните власти в моя консулски окръг не се оказаха пребиваващи руски емигранти. Всички руски поданици живеят в поверения ми окръг по установения ред. От руските поданици, пребиваващи в Княжеството, едни се занимават изключително с търговия, други заемат военна или гражданска служба в България с разрешение на императорското правителство.“ (вж. Секретни архиви на консулството за 1880 г.)

 

Вмешателството на Жандармерийския корпус в българските дела не останало незабелязано. На нашето Министерство на външните работи само му бе нужно да си осигури поддръжка от страна на Жандармерийския корпус, който по това време - при император Александър II, имал решаващ глас във всички висши държавни дела на Империята, така както в последно време едно от най-влиятелните държавни учреждения в Русия представлява Департаментът на държавната полиция.

 

И така Министерството на външните работи, не изчаквайки отговора на своите агенти в България на гореприведеного секретно съобщение на Азйатския департамент за броя на руските емигранти, пребиваващи в Княжеството (г-н Кумано предстнил отговора едва през март 1881 г.), решило по принцип въпроса за необходимостта от изменение на формата на управление в България.

 

 

34

 

Дипломатическият агент в София доверително пише на консула в България (Секр. ф. [*] 1881 г.):

 

„Получих конфиденциални сведения от департамента за окончателното намерение на нашето правителство да извърши в България държавен преврат. Изменението на формата на управление само в България по моему се явява преждевременно. За нашите интереси най-важно значение има обединението на Княжеството с Източна Румелия и само след изпълнението на тази задача ние ще можем да въведем в страната нова форма на управление, съответстваща на нашите предначертания. Ако се решим сега на такава рискована стъпка, значи, че ние се отказваме в бъдеще от нашето влияние сред западните славяни. Тук възниква въпросът, заради какво вършим това. В Петербург разчитат временно да отзоват княз Александър от България, предлагайки му да назначи за времето на своето отсъствие регенти. Какви лица да назначи - българи? На тях не бива да се разчита. Тези хора са неспособни за такъв държавен преврат. Следователно ще се наложи в България да се назначат регенти измежду руските генерали. Тогава ще стане очевидно за всички, че не Батенберг желае изменение на съществуващата форма на управление в Княжеството, а императорското правителство иска това. Между другото, струва ми се, че за нас ще бъде по-изгодно конституционното управление, отколкото само държавното [**] с принц Батенберг начело. След откриване на плаването по Дунава възнамерявам да се отправя към Петербург и лично да изразя своя възглед за положението на нещата в Княжеството. Затова Ви моля до моето отпътуване за Петербург да ми съобщите Вашето мнение по горезасегнатата тема.“

 

Отговорът на консула за пребиваващите в България руски емигранти се оказал неудовлетворителен за шефа на Жандармерийския корпус. В последвалия циркуляр на Азиатския департамент по този повод се изпраща съобщението на шефа на Жандармерийския корпус до Министерството на външните работи (Секретен архив 1881 г.):

 

„Получавайки копие от донесението на консула за това, че в България не се оказали руски емигранти с местоживеене, шефът на Жандармерийския корпус отново обръща внимание на министъра на външните работи върху обстоятелството, че доколкото е известно на Департамента на държавната полиция, в главните центрове на България, а именно: Русчук, Варна, Търново

 

 

*. Вероятно секретен формуляр - б.пр.

 

**. От самодържавие, абсолютизъм, самовластие - б.пр.

 

 

35

 

и София, от руски емигранти са открити книжарници, в които се продават оригинални издания, брошури и разни забранени руски книги. Вследствие на това шефът на Жандармерийския корпус моли министъра на външните работи да вземе строги мерки за закриването на съществуващите в България книжарници, държани от руски емигранти, в които се извършва продажба на забранени руски книги. Заедно с това да обърне внимание на нашите дипломатически агенти в България в бъдеще време да се отнасят по-сериозно към този толкова важен проблем и непосредствено да уведомяват Департамента на държавната полиция за всяко появяване в България на руски емигранти и неблагонадеждни лица.“

 

Трябва да се отбележи, че сред руските инструктори имало офицери от Жандармерийския корпус. По време на управлението на императорския комисар в България по-голямата част от окръжните началници се състояла от офицери от Жандармерийския корпус. След преминаването на управлението в ръцете на българите жандармерийските офицери се назначавали на длъжности военни началници, без да престават да бъдат едновременно и руски шпиони. Принц Батенберг се възползвал от услугите на тези офицери, за да може посредством лъжливи доноси да склони на своя страна Департамента на държавната полиция и шефа на Жандармерийския корпус.

 

Без да се ограничава с поддръжката от страна на руските държавни шпиони, Батенберг се стараел да предразположи на своя страна и общественото мнение в Русия. За постигането на тази цел по съвет на своите вдъхновители принц Батенберг започнал да води пряка кореспонденция с Катков и Аксаков, изразявайки своята преданост към славянските идеи. На всеки от тези господа - представители на руското обществено мнение, Батенберг пишел по негов вкус, т.е. на Аксаков той, Батенберг, обещал да приеме православието, само за да служи на славянските идеи, а на Катков, че е готов да приеме руско поданство и да се откаже от българския престол, само и само да служи на славянството.

 

Руският представител в България, отговаряйки на приведеното съобщение на Азиатския департамент за пребиваващи в България руски емигранти и за продажбата на забранени нецензурирани издания в България, сметнал за свой дълг да уведоми Азиатския департамент в следната форма:

 

„По предоставените ми сведения от нашите консули в България, а също по лична проверка на паспортите, съхранявани в поверената ми дипломатическа агенция, всички

 

 

36

 

руски поданици, пребиваващи в България, са с официално утвърдени легитимации, издадени от нашите власти. Относно политически неблагонадеждните лица, в Княжеството такива няма предвид на това, че в България публичните събирания за гласно обсъждане на правителствените мероприятия не представляват противозаконни действия. При конституционното управление съществува разделение на партии и лица, принадлежащи на опозиционни партии, но и едните, и другите в политическо отношение се ползват от еднакви права. Възможни са даже случаи, когато от лица, принадлежащи към опозиционната партия, да се състави министерски кабинет и всички други правителствени органи.“

 

Що се отнася до забраната на продажбата на нецензурирани книги и издания, непозволени в Русия, г-н Кумано обръща вниманието на департамента върху обстоятелството, че в Княжеството съществува свобода на печата, свобода на изданията, на печатането на книги и свобода за тяхното продаване на всички места. Следователно за продавачите на книги е безразлично къде е издадена една книга - в Швейцария, Англия или в Русия. Тъй като книгопродаването представлява предмет на свободна търговия в Княжеството, а забраняването или разрешаването на такива продажби принадлежи изключително на местните власти, г-н Кумано намира, че да се иска забраняване на непозволените в Русия книги е невъзможно предвид на това, че българското Княжество е самостоятелно и независимо и подобно искане от страна на представителите на чужда държава в България местните власти могат да признаят за вмешателство във вътрешните работи на България, дори за посегателство върху нейната свобода и независимост. Към това Кумано добавя, че пребиваващите в България руски поданици се делят на две класи: т.е. занимаващи се с търговия и заемащи военна или гражданска служба в Княжеството в качеството на инструктори; за първите предмет на препитание е търговията, твърде малко се занимават с четене на непозволени книги; последните, като хора интелигентни и предани на нашето правителство, не биха се занимавали с четене на забранени книги и тям подобни нецензурирани издания. Последствието от категоричните отговори на руските представители в България по повод на неуместните и неправилни искания на руските жандарми е видно от конфиденциалното писмо на един от тогавашните деловодители в Азиатския департамент, г-н Батарски, до русчукския консул като до бивш приятел по служба, в което между другото г-н Батарски съветва г-н Белочерковец да помоли министерството

 

 

37

 

да го премести на друга съответстваща длъжност. Писмото на г-н Батарски е със следното съдържание (Секретен архив на русчукското консулство):

 

„Уважаеми Иван Василиевич, ние тук, в Петербург, не Ви разбираме. Станали сте такъв ярък сторонник на българите и привърженик на някои си Петко Каравелов и Драган Цанков etc., etc. [*]. Нима е възможно конституционно управление в България в тази форма, в която то е създадено благодарение на известните цели на княз Черкасов и впоследствие на Дондуков-Корсаков? В действителност не е ли смешно: великата Русия със стомилионно население живее, процъфтява и никой не помисля за някаква си конституция, а на Петко, Иван и Драган им е нужна конституция? Нима създателят може да даде на създадения повече от това, което той самият има: Вие, Иван Василиевич, още поддържате стремежите на тези полудиви люде и говорите, че в България всичко е благополучно. Наистина е тъжно след толкова велики жертви, толкова грамадни разходи, принесени от нас за освобождаването на България, и в резултат какво достигнахме? Създадохме там опора за нихилистите-анархисти и убежище за враговете на нашето отечество? Княз Александър уведомява нашето правителство, че ръководители на неговите министри са руски емигранти и че България се управлява от руски нихилисти. Всичко, което принц Батенберг пише за България, се потвърждава и от Нашия Департамент на държавната полиция. Нашите представители пък отричат този факт, говорейки, че няма руски емигранти в техните райони. Г-н Кумано отива още по-далеч, опирайки се на конституцията, той говори, че в България всичко се върши на законна основа, което значи: нашите емигранти имат в България убежище на законно основание, разпространяват в България разни забранени книги на швейцарски издания на законно основание, насяват сред младото интелигентно българско население вражда и ненавист към нашето правителство на законно основание; пропагандират там против монархическите принципи на законно основание. Г-н Кумано разчита на своите руски поданици напълно. За тяхната благонадеждност и че те не се занимават с четене на забранени издания; те като хора комерсиални се грижат за своята търговия, другите пък - хора интелигентни, заемат военни и граждански служби в качеството на инструктори и са предани на нашето правителство и не биха се занимавали с четенето на забранени книги и

 

 

*. И т.н., и т.н - б.пр.

 

 

38

 

нецензурирани издания. Впрочем по твърде основателни сведения на Департамента на полицията оказва се съвършено обратното - именно комерсиалните хора продават тези забранени издания, а интелигентните хора ги купуват и разпространяват дори сред българското население. Вие мислите, че изменението на формата на управление в България е преждевременно, а ние мислим, че то трябва да се извърши именно в скоро бъдеще. Г-н Кумано в свое частно писмо до директора пише, че ако ние извършим в България държавен преврат и изменим формата на управление, тогава можем да се лишим в бъдеще от възможността за съединяване на Княжеството с Източна Румелия. Но ето в какво се заключава несходството на нашите възгледи. Вие гледате на България като на отделно европейско княжество или провинция, например a la Швейцария, а ние гледаме на България като на една от руските губернии, управлявана не на общо основание.

 

Предстои възможност да се измени формата на управление и да се направи крачка към присъединяването на България към Империята и не трябва да се отлага за утре според пословицата „Кови желязото, докато е горещо“. Според мнението на г-н Кумано чрез български държавен преврат бихме могли да се лишим от възможността за обединение с Източна Румелия. По наше мнение всяко начало е трудно. Трябва да се направи крачка напред в България и сетне да се помисли относно Румелия, а в противен случай ние можем своевременно да присъединим съседната нам Румелия и по други начини. Целта оправдава средствата! Вие се отнасяте към принц Батенберг с недоверие и търсите някакви вдъхновители или партийни страсти, а ние му се доверяваме напълно и имаме за това неоспорими доказателства. Г-н Кумано е на мнение, че младият Княз Български, стремейки се към изменение на формата на управление, действа по настояване отвън или, по израза на г-н Кумано, вдъхновителите на княза се явяват наши врагове. Но ние тук не разбираме на какво се основава мнението на г-н Кумано. Каква изгода за Австрия е изменението на формата на управление в България? Нали на нея ѝ е нужно нашето влияние на Балканския полуостров да не бъде трайно и преобладаващо! С какви средства може да постигне тя това? Единствено при съществование в Княжеството на настоящия ред на нещата, с който ние по никакъв начин не можем да се съгласим и сме длъжни да се борим за установяването на такъв вид управление, което е нам желателно. Но да си представим, че нашата цел е достигната и формата на управление в

 

 

39

 

Княжеството е уредена по нашето начертание, да не говорим за възможностите за други направления, тогава между нас и българите ще се въдвори пълно съгласие - къде тук е изгодата за Австрия? Вие говорите, че не се доверявате на немеца, той ще ни излъже. Бих искал да знам за какво може да ни излъже. По какъв начин ще постигне измамата? Нали Ви е известна пословицата „Сам в полето не е воин“. Вие не се доверявате на немската дружба, аз също съм съгласен, но ще Ви кажа едно - да ни избави Бог от приятели, с враговете сами ще се справим!

 

Сърдит съм Ви, драги Иван Василиевич, Вие сте стар дипломат, а не разбрахте искането на нашите жандарми. Вие знаете, че с тези господа е нужно винаги да се погаждате. За добро ги няма, но за пакости господата жандарми се явяват първи.

 

Под секрет ще ви кажа, че щом бъде представен докладът пред Господаря Император, г-н Кумано ще бъде отзован и по всяка вероятност на негово място ще бъде назначен г-н Хитрово. Опасявам се и за Вас, и за другите консули и затова ви съветвам да помолите по телеграфа за преместване. Има свободно място в Требизон, за него се домогва г-н Лодиженски; но аз ще изчакам Вашата телеграма и тогава Ладиженски [*] може да бъде назначен в Русчук.“

 

За съдържанието на приведеното писмо на г-н Батарски консулът незабавно уведомил г-н Кумано в София, последният в своя отговор пише на консула конфиденциално:

 

„Получих писмото Ви и съм Ви много благодарен зд съобщението. И по-рано ми писаха от Петербург, че влиянието на принц Батенберг се засилва, но не предвиждах такава спешност. Вероятно има и други подбуждащи причини, но аз не ги виждам. Днеска заминавам за Петербург през Виена. Ще прекарам в Петербург до 15 март. За новините ще Ви съобщя незабавно. Съобщете и Вие, ако представлява за Вас интерес: ще се постарая да се убедя в мотивите на немските привърженици и ще Ви пиша.“

 

Но денят 1 март 1881 г. ускори привеждането в изпълнение на решението на българския въпрос в смисъл, благоприятен само за княз Александър.

 

Възползвайки се от тогавашното брожение и от неопределеността на положението, в което се оказа тогава цяла Русия, от една страна, разчитайки на пълната подкрепа на Департамента на държавната

 

 

*. Разликата в правописа на името е съгласно оригинала - б.пр.

 

 

40

 

полиция и на шефа на Жандармерийския корпус, от друга стана, принц Батенберг, отивайки в Петербург на погребението на император Александър II, се представя на господаря Александър III. При това се оплаква от своето положение. Докладва на царя, че България се е превърнала в опора на руските анархисти и емигранти; държавните дела на Княжеството се управляват от руски анархисти, начело на които стои целият негов Съвет на министрите. В българските училища се преподава по учебници, издадени от руски емигранти в Швейцария; българският печат е изцяло насочен против Русия и руския монарх. В доказателство на това Батенберг предал на Негово величество брой от вестник „Работник“, издаден в Русчук след 1 март, в който вестникът изразява своето съчувствие към цареубиеца, надявайки се, че в Русия ще настъпи свобода за народа. Заедно с това принц Батенберг със своята обичайна наивност ходатайства пред Негово величество да приеме обратно българската корона, която му е дадена от августейшия монарх. Цар Александър III, незапознат с положението на нещата в България до възкачването си на всерусийския престол, бил поразен от такъв доклад на българския княз и веднага извикал при себе си за обяснение министъра на външните работи.

 

Щатс-секретарят [*] Гирс, възползвайки се от този случай, за да угоди на желанието на принц Батенберг, представя на Негово величество съвсем същия доклад, подготвен от Азиатския департамент за цар Александър II, и от своя страна изказал необходимостта от изменение на формата на управление в България. Господарят, одобрявайки по принцип мнението на г-н Гирс, височайше благоволил да нареди да се назначи Съвет на министрите под председателството на граф Игнатиев за обсъждане на въпроса за новата форма на управление на България и за мерките, които се налага да бъдат приети в Княжеството до установяване на нова форма на управление. Освен това на оригиналния доклад написал да се отзоват дипломатическите агенти и консули от България и да бъдат заменени с по-способни лица.

 

На извънредно заседание на Съвета на министрите били обсъдени следните въпроси. Следва ли да се измени сега съществуващата форма на управление в България? Подлежат ли основните закони в Княжеството на преразглеждане или изменение? Възможно ли е в България да се установи абсолютно монархическо управление?

 

 

*. Наименование на министри и висши чиновници в някои страни - б.пр.

 

 

41

 

Какви временни мерки трябва да бъдат предприети за привеждане в изпълнение на решенията по горепосочените въпроси? В доклад до министъра на външните работи били посочени два начина за изменение на формата на управление: отмяна на действащата конституция и въвеждане на монархическо управление или пък подлагане на конституцията на преразглеждане с изменения, според които две трети от депутатите да присъстват в законодателното събрание по избор и една - по назначение от княза. Председателят на събранието трябва да бъде назначаван от княза. Законите, издавани от народното събрание без санкции [*] на Държавния съвет, не могат да бъдат представяни за утвърждаване на княза. Князът е длъжен да обяви това пред българския народ чрез специална прокламация, в която трябва да бъде съобщен и срокът за изпълнение на настоящото искане. Князът, учредявайки регентство от три лица, е длъжен да напусне територията до изпълнение на посочените искания от българския народ. Извънредният Съвет на министрите единодушно постановил следното:

 

„Искането на българския княз за изменение на формата на управление в Княжеството се отклонява. Съществуващата в България конституция, съставена от Управлението на императорския комисар и приета от Велико народно събрание, не подлежи на изменение. Преразглеждането пък на конституцията може да последва единствено в законно установения ред. Що се отнася до съществуващите по това време безредия в централното управление на Княжеството, произтичащи главно от това, че населението на Княжеството е неподготвено за конституционната форма на управление, в това отношение може да се ограничи до преустановяване на действието на конституцията в България и да се упълномощи царуващият княз да управлява въз основа на особени правила, но при условие че това упълномощаване е установено от Велико народно събрание за срок, не по-дълъг от седем години. Свикването на Велико народно събрание князът е длъжен да обяви на своя народ със специална прокламация по реда, посочен от императорския министър на външните работи в неговия доклад до Господаря Император. Настоящото решение да се представи на височайшето внимание на Господаря Император и да се съобщи това на господата военен министър и министър на външните работи.“

 

 

*. Санкция - потвърждаване от по-висша власт - б.пр.

 

 

42

 

В България настъпва нова ера на пълномощия на княз Батенберг и преустановяване на действието на конституцията. В Азиатският департамент всички са заети със съставянето на разни проекти относно мерките, които трябва да бъдат приети по време на появата на княжеската прокламация към народа. Главният въпрос е отпътуването на княза и назначаването на регенти. Появили се съмнения относно възможността за успех, тъй като и преди това в императорското министерство нямали доверие в консервативните елементи. Либералната или правителствената партия пък според отзива на княза и донесенията на руските жандарми се оказала наш противник, бидейки в поддръжка на руските емигранти в България. Впрочем Батенберг ще ускори своето отпътуване от Петербург, нужно е да подготви известната прокламация за новоназначения дипломатически агент в България и, главното, инструкция за генерал Ернрот за устройство на временно правителство в България. Узнава се, че Батенберг планува своя път от Петербург до София през Виена, и това отново става повод за подозрение, дали пък г-н Кумано не е прав, още повече че Батенберг се отнася неравнодушно към предложението на министерството той да напусне България и да учреди регентство. Независимо от многобройните проекти, недоразумения, съмнения, предположения и разни подозрения в Азиатския департамент съставят прокламацията към българския народ от името на княза за това, че ако народът не изпълни исканията на княза в течение на три месеца, той, князът, ще изостави българския престол; дават се инструкции на генерал Ернрот за разпускане на Народното събрание, отстраняване на министрите; да се състави временно правителство; да се обяви в страната военно положение; да се назначат извънредни княжески комисари и помощници във всеки окръг изключително измежду руските офицери и по възможност да се касират градските и окръжните съвети с назначаване на временни комисари измежду лицата от консервативния елемент. Назначеният дипломатически агент М. А. Хитрово е снабден със специални инструкции да съдейства на княза и на генерал Ернрот за привеждане на всички планове в изпълнение, а главното, от името на Господаря Император г-н Хитрово е длъжен да обяви пред българския народ да се подчинява на исканията на своя царуващ княз, родственик на августейшото семейство. Освен това г-н Хитрово получил поръчение пътьом да мине през Виена и да узнае мнението на виенския кабинет за предполагаемия държавен преврат в България.

 

 

43

 

Княз Батенберг, връщайки се в София с пълна победа, гьдето му било устроено тържествено посрещане, и разчитайки на берлинския и виенския кабинет, с нищо не издава предполагаемите замисли, отнася се твърде любезно със своите министри, одобрява всички действия на регента през време на неговото отсъствие от Княжеството. Наистина тогава в София и в Русчук се носели слухове за това, че нещо се крои, но нищо определено не било известно. Говорело се за възможност за съставяне на нов кабинет и разпускане на Народното събрание, но всички се отнасяли към тези слухове с недоверие. Още повече че министрите Каравелов и Цанков уверявали своите единомишлениди в неоснователността на тези слухове, тъй като князът е извънредно любезен с тях и се отнася към действията на своите министри крайно доверчиво. Независимо от това Каравелов и Цанков не намират никакви подбудителни причини за неудоволствие от страна на княз Александър спрямо действията на настоящия кабинет.

 

Генерал Ернрот, получавайки от Петербург всички инструкции за предстоящите действия, тайно назначил извънредни княжески комисари и снабдил последните с инструкции да съставят списък на лицата, които следва да бъдат назначени на длъжностите окръжни управители и околийски началници. Препоръчал на всички дружинни командири и началници на специални части да подготвят войската за всеки случай и да очакват разпореждания за обявяване на военно положение и обявил Софийски окръг в обсадно положение. Макар че всички действия на Ернрот очевидно били запазени в тайна, все пак българските министри узнали за тези приготовления и в Съвета на министрите решили да запитат военния министър - генерал Ернрот, да им обясни причините, подтикващи към нарушение на конституцията и на какво основание той действа еднолично и несолидарно с другите министри.

 

В навечерието на събранието на Съвета на министрите генерал Ернрот формирал нов кабинет под своето председателство и разпратил прокламацйята на княза до извънредните комисари за обявяване пред народа, Когато всички министри се събрали в съвета за заседание, Ернрот, съпровождан от коменданта на гр. София и дружинните командири, се явил на заседанието, уведомил министрите за държавния преврат, за тяхната оставка и за съставянето на ново министерство под неговото председателство. Връчвайки на министрите прокламацйята на княза, той им казал, че в страната е обявено военно положение и всяка съпротива от тяхна страна влече

 

 

44

 

след себе си предаване на военен съд. Сетне отпочнали премествания и уволнения на чиновници от администрацията, разполагане на войски в не толкова благонадеждните центрове. С това се ограничил първият акт на действията. Предприемането на по-нататъшни мерки било отложено до пристигането на г-н Хитрово от Виена, който в това време очаквал допълнителни инструкции от Петербург. Неподготвено за такъв неочакван държавен преврат, населението на Княжеството съвършено не разбирало неговото значение и очаквало пристигането в България на новоназначения императорски дипломатически агент за изясняване на причините, подбудили княз Александър и руския генерал към държавен преврат.

 

Няколко дни след първите подготвителни действия на генерал Ернрот в София пристигнал руският дипломатически агент г-н Хитрово с допълнителни инструкции, получени от него във Виена от Азиатския департамент. Запознавайки се с началната дейност на Ернрот, г-н Хитрово предприел пътуване заедно с принц Батенберг из България с цел да съобщи на населението волята на Царя покровител. Ето първата шифрована телеграма на г-н Хитрово, изпратена по този повод на руските консули в България:

 

По височайше повеление предприемам пьтувания из България за обявяване на населението волята на Негово величество, благоволете да се разпоредите нашето посрещане и прием да се организират по-тържествено. Употребете цялото си старание и нужните средства, разходите, направени по тази потребност, ще ви бъдат възстановени от сумите на секретния фонд на дипломатическата агенция.

 

В изпълнение на нареждането на началството и волята на царя консулът в Русчук, като главен централен град в България, енергично оказвал съдействие на извънредния княжески комисар и на русчукския муниципалитет [*] в трудната работа по уреждане на тържественото посрещане на високите гости.

 

Князът и г-н Хитрово пристигнали в Русчук. Спрели край река Лом за приемане на рапорт от извънредния комисар и благословията на митрополит Григорий. По разпореждане на русчукския кмет със средства, отпуснати от секретните суми на руското консулство, били наети турски хамали да впрягат конете и да водят екипажа с Негово височество и г-н Хитрово по главната улица, водеща към

 

 

*. Орган на местно самоуправление - б.пр.

 

 

45

 

княжеския дворец. Недалеко от двореца били поставени други хамали, които пренесли високите особи до двореца. Князът и руският представител останали много доволни от посрещането и приема, оказани им на първо време в Русчук. В шест часа градската управа с пари, отпуснати от консула и извънредния комисар, устроила обяд в градската градина до гостилницата „Ислах хан“. В градската градина били подредени привилегировани маси ѝ така наречените обществени маси. Край първите благоволили да присъстват височайшата особа, императорският представител, извънредният комисар, комендантът на града, руските офицери и княжеската свита; другите маси били наредени за гражданите. Въпреки че из града било обявено, че след обяда г-н Хитрово ще поизнесе реч и ще обяви царската воля, при все това с изключение на чорбаджиите - бивши привърженици на Мидхат паша, никой от българите не се явил на обяда и по този начин се наложило масите да бъдат запълнени с турци, евреи, руски арсенални работници и румънски рублеви [*] от Гюргево. По отношение на последните било обръщано внимание на тяхното облекло и знаене на български език. Тъй като на вид те приличат на българите и крайбрежните жители знаят български език, можело да се помисли, че край масите присъстват българи. След множество' тостове г-н Хитрово произнесъл блюстителна реч на дипломатическа тема, чието съдържание разбрал единствено самият той, и обявил пред руските работници волята на Господаря Император за изменение на формата на управление в Княжеството. Освен руските работници другите присъствуващи, а именно чорбаджиите и рублевите гости от Гюргево, не разбирали руски. Работници не останали длъжни и гръмко завикали: „Ура! Да живее Негово величество руският Цар!“ Когато руските работници замлъкнали, един от гюргевските рублеви гости, висок на ръст човек със здраво телосложение, държейки в ръка чаша с вино, гръмко се обърнал към цялата тълпа: „Господа, позволете ми да произнеса слово.“ Всички присъстващи начело с княза обърнали погледи към този човек и, разбира се, му разрешили да произнесе слово. Той произнесъл на български език много високо: „Да живее Негово величество българският княз Карл Хохенцолерн!“ Отначало всички предположили, че този човек е нарочно изпратен от народната партия, но сетне, след арестуването му и съставяне на протокол от извънредния комисар, се убедили в това, че

 

 

*. Рублеви - които струват 1 рубла, тук в смисъл на платени - б.пр.

 

 

46

 

румънецът няма нищо общо с настоящите тържества и просто предполагал, че румънският крал е също и Княз Български.

 

На следващия ден след завършването на тържествата и обяда гн Хитрово бил в консулството за съставяне и изпращане на телеграма, подлежаща за доклад пред Негово величество, относно какво впечатление е направило на населението обявяването на волята на Царя покровител на България. Преди съставянето на телеграмата г-н Хитрово казал на консула следното: „Аз съм окончателно разочарован. Когато бях в Петербург и съдейки по уверенията на Батенберг, смятах, че българският народ му е предан, че консерваторите в България се състоят от лица, заможни, здравомислещи и представляват преобладаващ елемент в Княжеството, но че само някои улични хора, търсачи на приключения, анархисти и т.н., са против него. Сега се убедих в противното, а именно: князът не се ползва в Княжеството с никаква популярност. Той няма никаква партия, а ако има няколко лица, жадуващи за лесна печалба, които той, Батенберг, нарича консерватори, то тези лица представляват толкова незначително малцинство, че е съвършено невъзможно да се разчита на поддръжката от тяхна страна. Точно противната партия, по мое убеждение, се състои от хора, заможни и интелигентни. Тази партия е напълно дисциплинирана, има свои принципи и ръководители. С тази партия ще се наложи да се съобразяваме. На мен ми предстои едно от двете неща - или да помоля за отзоваване на всички нас, или да се боря до последно. Предвид на това, че неправилната стъпка е направена, а да се доведе до знанието на Господаря Император за действителното положение на нещата в България в настоящия момент няма никаква възможност, аз избирам последната мярка.“ При това г-н Хитрово съобщил на консула за търновските истории, за това, че там бил подготвен заговор против княза и че само една щастлива случайност е спасила княза, и за това как по съображения за безопасност са нощували в казармата. Главното е, че начело на заговора и главно действащо лице е епископ Климент. Сетне как навсякъде ги посрещали грубо, особено селските старейшини се отнасяли с княза неучтиво. Консулът от своя страна представил на г-н Хитрово отчет за своята дейност по организирането на посрещането, колко е струвало наемането на хора за посрещането, на хамали за носенето на Негово височество и на гюргевските рублеви гости и тостът да живее българският княз Карл Хохенцолерн.

 

 

47

 

След това нашият дипломатически агент съставил шифрована телеграма с приблизително такова съдържание:

 

„До министъра на вътрешните работи за доклад пред Негово величество. Ентусиазмът и искрената радост на българския народ, когато му бе съобщена височайшата воля, не подлежат на описание. Българите, паднали на колене, молят княза да не оставя страната. Мен умоляват да поднеса в нозете на Негово величество тяхното чувство на безгранична и вечна преданост към обожаемия монарх. Също молят за застъпничество пред Негово величество за оставането на Негово височество принц Батенберг като царуващ княз в България. В царуването на Негово височество българският народ вижда залог за бъдещото съществование и процъфтяване на Княжеството.

 

В Русчук посрещането на княза и мен бе организирано по-тържествено, отколкото в другите градове. На пет километра от града многочислена публика, духовенство в тържествени църковни одежди, войска в пълна парадна униформа и ученици и преподаватели от всички учебни заведения очакваха пристигането на княжеския влак. След като князът прие рапорта на коменданта на града, народът помоли за позволение да впрегне конете и да води до града екипажа, в който се настанихме князът и аз. От главната улица до двореца гражданите ни носиха на ръце. В шест часа градският съвет организира обяд, на който присъстваха няколко хиляди души. Обявяването на височайшата воля народът изслуша на колене. След нестихващите викове „Ура, да живее Негово величество Царят покровител“ митрополитът от името на всички граждани на града и по тяхно пълномощие ме помоли да поднеса в нозете на Господаря Император верноподаническата молба на населението на град Русчук да остави княза благополучно да царува в България за щастието и процъфтяването на българския народ. Днес всички улици, водещи към сградата на консулството, са пълни с хора, начело с духовници, които отново повтарят гореописаната молба [*].“

 

След изпращането на телеграмата г-н Хитрово решил: предвид на това, че предприетото пътуване с княза и личната агитация не водят до практически резултат, да съпроводи княза само до Варна, без да се спира в промеждутъчните градове, а от Варна да се върне незабавно в София. При това г-н Хитрово изказал своето опасение, че в Петербург не е възникнал следният въпрос: ако се базираме на

 

 

*. Наистина около сградата на консулството стоял народ, но не с коленопреклонна молба към височайшата особа, а единствено с искането за неизплатената половина от уговорената за посрещането сума - б.а.

 

 

48

 

нашите донесения, че българският народ е безусловно предан на Господаря Император и Русия, безпрекословно се подчинява на волята на Царя покровител, тогава защо е бил нужен държавен преврат в България? Да се изисква издаване за известен срок на пълномощия за княз Батенберг? Ако положението на нещата в България бъде обяснено в истинския им вид, т.е. че принц Батенберг на се ползва нито с доверието, нито със симпатията на българския народ, то в такъв случай съвсем не е следвало да се затаят подобен род истории, тъй като Негово величество въобще не желае да действа против народната воля в Княжеството. Що се отнася до Батенберг, ако на него собствено му е неудобно да остане в България при предишния ред, то Господарят Император, и нашето правителство, заради частните капризи и личната изгода на някой си принц Батенберг ни най-малко не е благосклонен да жертва искрената преданост на българския народ. Не е угодно на Батенберг да остане княз на България - сбогом! На негово място ще се намери друг. Дай, Боже, корито, свиня ще се намери! Следователно, работата трябва да се постави на други начала и да ѝ се даде по-сериозно направление.

 

От София г-н Хитрово разпратил до всички консули поверителен циркуляр със следното съдържание:

 

„Военният министър в България лично ми съобщи, че в Съвета на министрите е решено да се извършат няколко ареста на по-видни лица измежду привържениците на бившите министри и уволнени от служба чиновници. Тези мерки по мнението на г-н Ернрот са необходими предвид приближаването на срока за насрочване на избори за депутати във Велико народно събрание. С навременното отстраняване от участие в изборите на по-влиятелните хора от опозиционната партия г-н Ернрот предполага, че Народното събрание ще бъде съставено изключително от наши привърженици. От донесенията на извънредните княжески комисари е видно, че в някои градове на Княжеството и сред руските поданици има някои хора, които се отнасят с неодобрение към настоящото положение на нещата в България. Може би предполагаемите мерки е нужно да се предприемат и по отношение на руските поданици, пребиваващи в различни градове на Княжеството, и по такъв начин извънредният комисар ще бъде принуден да прибегне към Вашето, почитаеми господине, съдействие. Аз най-покорно моля Ваше Високородие, в границите на възможното да окажете Вашето благосклонно съдействие на княжеските извънредни комисари при вземането на гореприведените мерки

 

 

49

 

по отношение на руските поданици. Заедно с това смятам за свой дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, на обстоятелството, че предполагаемата за вземане мярка е временна и не влече зад себе си никакви вредни последствия, в особеност за руските поданици, които в никакъв случай не могат да бъдат привлечени под отговорност за съчувстване на една или друга партия в България.“

 

Циркулярите до русчукския консул били съпроводени от частно писмо на г-н Хитрово, в което той обяснява смисъла и значението на посочения циркуляр. Ето какво пише г-н Хитрово в това писмо:

 

„Почитаеми господин Николай Николаевич, получих писмо от г-н Мелников, който между другото се спира на въпроса за необходимостта от държавен преврат в България. Г-н Мелников основава своите предположения на нашите официални телеграми за мнимото и създадено от самите нас одобрение на българите към настоящия преврат, той си задава съвсем същия въпрос, който и ние си задавахме последния път в Русчук, а именно: ако българското население ни е предано до такава степен и с такъв ентусиазъм приема обявяването на височайшата воля, то тогава ние можехме да минем без всякакъв държавен преврат? Генерал Ернрот ме посети днес, аз му прочетох писмото на г-н Мелников и ние стигнахме до следното заключение, че е нужно да се създаде опозиция, а тя може да се създаде само чрез предприемане на приведените в циркуляра мерки. От своя страна г-н Ернрот разпрати циркуляри до княжеските извънредни комисари за извършване на обиски в домовете на по-влиятелните лица, принадлежащи към така наречената Либерална партия, и по усмотрение на комисарите те да бъдат арестувани. Привеждайки в изпълнение нашите намерения, аз ще се позова на донесенията от Вас и от извънредните комисари за извършването на арести и резултатите от тях. По такъв начин възнамерявам да отговоря на г-н Мелников в частен ред, че населението се отнася към нас съчувствено, но има една клика, която е пропита от дух на анархия и революция и е решена да предизвика в страната безредици, и вследствие на това някои лица от назованата клика са арестувани.

 

Към Вас, почитаеми господине, аз се обръщам с най-покорна молба да не отказвате Вашата помощ на комисарите в района на поверения Ви консулски окръг. Драги Николай Николаевич, Вие познавате нашите военни, те са безусловно честни изпълнители, но безспорно лоши съдии и дипломати.“

 

 

50

 

Сетне русчукският консул получил частно писмо от директора на Азиатския департамент г-н Мелников със следното съдържание:

 

„Драги Николай Николаевич, наскоро писах на Михаил Александрович, молейки го, колкото е възможно по-често, да ни известява за развоя на нещата в България. Наистина ние своевременно получаваме номерирани донесения и доклади, но Вие Знаете, че от тези донесения никога не може да се стигне до правилно заключение. Тези донесения аз смятам само за официална опора, а съставянето им за отдих от безделието. Друго нещо е частното, приятелско обменяне на мисли. Не зная защо Вие в последно време сте толкова затворен, сякаш по заповед се ограничавате до писма на бланки с изходящ номер. Междувременно у нас общественото мнение е ужасно настроено срещу нашите действия в България. Ще Ви кажа, че в Петербург сега се образуваха два лагера: т.е. във войнстващия лагер се намираме ние, а в противоположния - военните, и, разбира се, на нас, пишещите хора, ни е трудно да се борим с въоръжената сила. Преди няколко дни имах случай да се срещна с генерал 3sohywt [*] в генералния щаб, той ми прочете такава нотация, която никога не съм очаквал. Благоволете да си представите това: общоуважаваният генерал едва-едва не ни нарече изменници! Г-н 3sohywt се обръща към мен със следните думи:

 

„Какво сте скроили в България, извършвате някакъв държавен преврат, възнамерявате да преустановите действието на създадения от нас Органически устав и да дадете някакви пълномощия на княз Батенберг?“

 

Генералът отива и по-далеч:

 

„Нима сме воювали заради някакъв си немец Батенберг? Нима освобождавахме българите за това, щото от тях да направят крепостници на принц Батенберг? Какво ни влиза в работата това, че някакъв си Петко Каравелов или Драган Цанков в България либералничат? Бог да им е на помощ, техният вътрешен ред не ни влиза в работата. Нашата задача в Изтока съвсем не е завършена. Ние в България само положихме трайни основи за бъдещото построяване на прекрасната сграда, а вие, дипломатите, разрушавате основите, положени с нашата кръв. Ако замисленият от вас преврат завърши благополучно, то във всеки случай аз въобще не виждам в него полезен за нас резултат. Преди изтеглянето на нашите войски от Заддунавието Военният съвет взе окончателно решение относно нашите действия в България, Румелия и Македония. Това постановление на Военния

 

 

*. Шифрованите знаци образуват Обручев - б.а.

 

 

51

 

съвет ние смятаме за окончателно решение на Източния въпрос, а вие, дипломатите, в нарушение на постановлението на Военния съвет правите в България държавен преврат. На вас ви предстоеше преди всичко да се погрижите да обедините България, да устроите в Македония автономно управление и едва тогава да пристъпите към привеждане в изпълнение на постановлението на Военния съвет.“

 

Генералът казва, че той никога няма да се съгласи с това, че с принц Батенберг начело биха могли да се постигнат нашите предначертания. Принцът се оплаква, че българските министри са му непослушни, че той при такъв ред на нещата в Княжеството е принуден да напусне страната. Г-н 3sohywt смята, че удовлетворяването на жалбите на принца въобще не влиза в кръга на нашата загриженост за България. Там съществува конституция, въз основа на която министрите са отговорни пред Народно събрание, следователно „министрите са поставени понякога в необходимостта да не удовлетворяват частните искания на княза“.

 

По думите на принц Батенберг българските министри не изпълнявали неговите заповеди; отново въпросът е какво ни интересува това. Нека той като конституционен господар уволни настоящите министри, да разпусне Народното събрание, да насрочи нови избори и тогава ще се убеди кой от неговите министри се ползва с доверието на народа. Ако принцът не желае това, то нека той сам наруши конституцията, а не да вади кестените от жарта с чужди ръце. Ето Ви, драги Николай Николаевич, възгледите на нашите господа военни за положението на нещата в България. Но в отговор на всички забележки аз изказах пред генерал 3sohywt нашето правилно виждане. Казах му, че те, господата военни, ако разчитат да установят протекторат в България без възможно никакви усложнения, то доста грешат.

 

„Военният съвет постанови за протекторат, но позволете да Ви запитам в каква форма да се приведе това постановление в изпълнение. Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански Велик Княз? Нима Великите държави ще се отнесат равнодушно към такъв поврат? Къде е в крайна сметка Берлинският договор, забраняващ на царските особи да бъдат едновременно и Князе Български? Да допуснем, че всичко това е станало и европейските сили протестират против това, готови ли сме ние да отстояваме нашите права? Зная, че ще кажете - не. Аз изключвам за известно време

 

 

52

 

въоръжения протест на европейските държави, но допускам, че Турция ще завземе Източна Румелия, за да укрепи границата, тогава готови ли сме да встъпим в нова борба, бидейки необезпечени с неутралитет от страна на европейските сили? Зная, че ще кажете - не. Следователно при оценката на едни или други начини за привеждане в изпълнение на нашите предначертания е нужно да се направи заключението, че настоящата стъпка, направена от нас в България, е правилна, вярна и действително допринасяща за достигането на благите цели. На вашия въпрос, какво ни влиза в работата вътрешният ред в България, смятам за свой приятен дълг да отговоря на Ваше Превъзходителство, че именно вътрешните порядки в България ни интересуват повече от всичко. Нашата задача там е възпитателна, нашата загриженост за България възпитава младото поколение в монархическа посока, в уважение към православната вяра и църква. Ние не можем да допуснем, щото бъдещото поколение да бъде възпитавано подобно на Каравелов и Цанков, които отричат всичко свято за православните люде. Не ни трябва да се обръщаме към архивни справки, пред нас е живият пример на Румъния. Малко кръв ли се проля за румънската свобода и независимост и какво излезе от всичко това? Румънците, възползвайки се от постигналото цяла Русия нещастие, когато цялата Русия се намираше в дълбок траур, когато тялото на пресветата особа на покойния император още се упокойваше в Петро-Павловската черква, именно на 14 миналия март се провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хохенцолерн. Ето Ви, любезни генерале, плода на нашето нехайно отношение към Румъния, с която рано или късно ще ни се наложи да се съобразяваме. И така, имайки пред очите си такъв жив пример като Румъния, ние не трябва да правим същите тези грешки и в България, и следователно нашето пряко задължение е да следим за вътрешното развитие и за вътрешното протичане на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали заради някакъв си принц Батенберг? Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради някакви си Петко, Драган и Степан. Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа

 

 

53

 

с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание. Какво можем да искаме от принц Батенберг, каква услуга може да ни окаже той, когато той не само е толкова ограничен в своята власт и когато всичко зависи не от него, а от неговите министри и от народните представители? Дайте на княза права и чак тогава искайте изпълнение на задълженията! Дайте му пълномощия за самостоятелно управление на страната и тогава искайте изпълнение на поставените условия!

 

Относно обединението на България, този въпрос по наше мнение засега е преждевременен. Наистина в постановлението на Военния съвет това е предвидено, но не са установени нито времето, нито срокът на обединението. Обръщайки се към същността на въпроса за обединението на България, ние приемаме, че това е мислимо само тогава, когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен протекторат. Ако на първо време, т.е. в течение на двугодишното самостоятелно съществуване на българите, за преустановяване на действието на конституцията в малкото княжество бе нужно да се прибегне до държавен преврат, какво щеше да бъде при увеличаване на границите на Княжеството, и чрез присъединяване към него още и на Румелия, Добруджа и Македония не създаваме ли ние втора Румъния? И то в по-големи размери? И едва ли тогава щеше да е възможно да се предприемат такива извънредни мерки както в даденото време и ние за самите себе си ли създавахме славянска Турция, или пък щяхме да сме принудени веднъж завинаги да се откажем от нашите исторически задачи.“

 

След всичко гореизложено очевидно генералът се съгласи с нашите виждания по българските въпроси и обеща да намине към мен да обменим мисли.

 

Вчера Николай Карлович представи на височайше разглеждане всички Ваши донесения и телеграми, получени в последно време. Господарят Император остана твърде благосклонен към вашите действия в България и повели да се благодари на всички вас, за което ще ви бъде официално съобщено.

 

До нас стигат неблагоприятни слухове за това, че извънредните княжески комисари в България вземат твърде сурови мерки по отношение на лица, числящи се към опозиционната партия. Говори се даже, че някои от видните граждани по разпореждане на комисарите били подложени на телесни наказания единствено поради това, че тези граждани се отнасяли неодобрително към настоящия

 

 

54

 

порядък на нещата в България. У нас, в Петербург, не одобряват начина на действие на импровизираните извънредни комисари и, съдейки по Вашите донесения, ние не виждаме необходимост да се прибягва до такива крути мерки. Николай Карлович се опасява да не би това да бъде доведено до знанието на Господаря Император и тогава генерал Ернрот ще бъде незабавно отзован, още повече че той и без това не се ползва с особена поддръжка в тукашните военни кръгове. Писах за това на Михаил Александрович, моля също и Вас под секрет да предадете на комисарите от Вашия район как тук гледат на техните действия и че ние не одобряваме тяхното поведение в това отношение. Пишете, моля Ви, по-често и по-подробно за това, какво става при вас.“

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]