(Документи)
1881 г.:
(2.) Конфиденциално съобщение на дипломатическия агент в София до консула в Русчук
(3). Циркулярно съобщение на дипломатическия агент в София до консулите в България
5. Секретно писмо на г-н Хитрово до консула в Русчук
6. Отговор на русчукския консул до г-н Хитрово
7. Шифрована телеграма на дипломатическия агент в София до консулите в България
8. Писмо на г-н Хитрово до русчукския консул
10. Частно писмо на г-н Хитрово до русчукския консул (26 август 1881 г.)
11. Следващото писмо от 27 август
12. Шифрована телеграма от министъра на вътрешните работи до консула в Русчук
17. Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 25 октомври 1881 г.
21. Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 20 декември 1881 г.
1882 г.:
22. Циркулярно предписание на Азиатския департамент до консулите в България от 26 март 1882 г.
23. Писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 10 април 1882 г.
25. Частно писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до консула в Русчук от 20 май 1882 г.
28. Секретна инструкция, приложена към същото предписание (без дата и номер)
1883 г.:
37. Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент от април 1883 г.
40. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до консула в Русчук от 2 юни 1883 г.
1884 г.:
1885 г.:
79. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент от 25 октомври 1885 г., № 1205
1886 г.:
1887 г.:
148. Писмо на граф Игнатиев до императорския посланик в Букурещ от 4 юни 1887 г.
153. Руска императорска мисия № 206, 2 юли 1887 г. в Букурещ. Кратък отчет
1888 г.:
1889 г.:
1890 г.:
233. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 15 септември 1890 г.
(1.) Шифровано съобщение на дипломатическия агент в София до консулите в България, последвало през май 1881 г.
„Военният министър на Княжеството се обърна доверително към мен с ходатайство за отпускане на сума за даване на еднократна помощ и месечна издръжка на лица, нужни ни за агитационни цели. Генерал Ернрот лично ми обясни, че макар в негово разпореждане да се намират някои секретни суми, за него е нежелателно да извършва разходи, опасявайки се от гласност в България по паричната отчетност. Напълно споделяйки мнението на ген. Ернрот, помолих Мелников да ми се разреши извършването на разходи по горепосочената необходимост. Понастоящем по телеграфа г-н Мелников, посочвайки остатъците от сумата на окупационния фонд, моли щото отчетите за направените разходи да бъдат доставени отделно от сметките на извънредните служебни издръжки.
Имайки предвид, че някои от назованите лица пребивават в поверения Ви консулски окръг, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, по Ваше лично усмотрение и след съвещаване с извънредните комисари да снабдите означените лица с парични средства, еднократни помощи и месечна издръжка. На тези от тях, които са способни да носят оръжие, да се дадат парични средства за придобиване на такива по указание на извънредните комисари. На първо време Вие можете да употребите съхранявания в повереното Ви консулство запасен капитал. Би било желателно списъкът на лицата и отчетите на раздаваните суми да бъдат водени от Вас лично без участието на чиновниците в консулството. За попълване на запасния капитал ще ви бъдат изпратени пари по специален куриер.“
(2.) Конфиденциално съобщение на дипломатическия агент в София до консула в Русчук
„Извънредните комисари в Русчук и Търново направиха докладно искане до генерал Ернрот за арестуване в Русчук на Драган Цанков и в Търново на един от младите и твърде влиятелни депутати в тамошния окръг - Стефан Стамболов.
Доклада за арестуването на назованите лица извънредните комисари основават на това, че господата Цанков и Стамболов открито агитират против княза и че те и техните привърженици могат да имат вредно влияние при провеждането на предстоящите избори.
Предвид на това, съдейки по личните сведения, доставени ми от г-н Мелников, че в Петербург се отнасят твърде неблагосклонно към предприеманите от нас мерки, най-покорно Ви моля да проверите на място доколко агитацията на господата Цанков и Стамболов може да има вредно влияние при предстоящите избори, а също да ми съобщите Вашето лично мнение за необходимостта да се прибегне до такива мерки, предлагани от извънредните комисари. Заедно с това смятам за свой дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, на това, че познавам лично Драган Цанков като човек твърде влиятелен и ползващ се с доверието на населението, за влиянието в Търновски окръг на младия депутат Стефан Стамболов мога да съдя единствено от съобщенията на други лица, но последния не познавам лично. Смятам, че не е излишно да се учреди в Търново и в Русчук негласен надзор над действията на назованите лица и техните съмишленици.“
В отговор на гореизложеното съобщение русчукският консул донася на г-н Хитрово следното:
„Почитаеми господин Михаил Александрович, имах честта да получа конфиденциалното съобщение на Ваше Превъзходителство, на което бързам да отговоря. По сведения, доставени ми от вашия Драгоман (за чиято достоверност напълно гарантирам), оказва се, че в Русчук Драган Цанков и неговите съмишленици са решили окончателно да не вземат никакво участие в предстоящите избори. Към посоченото решение се е присъединил и пристигналият преди няколко дни от Търново в Русчук бивш депутат от Търновски окръг Стефан Стамболов. Агитацията от страна на назованите лица и техните привърженици не е в такава остра форма, която да влече след себе си лишаване от свобода, те се ограничават само с порицание на някои действия от
56
страна на извънредните комисари и въобще те не са сторонници на настоящия режим.
По моето скромно мнение в действията на господата Цанков и Стамболов не трябва да се предвижда повод за личното им задържане. Според мен, напълно достатъчно е до провеждането на изборите относно назованите лица и техните привърженици да се ограничим единствено с организиране на негласен надзор, което и извърших съгласно предписанията на Ваше Превъзходителство. При това считам за свой дълг да добавя, че въз основа на отзивите на сведущи лица може да се стигне до заключението, че обиските и арестите на лица, числящи се към опозиционната партия, не доведоха до никакви практически резултати. Ако опозицията в дадения момент е задушена, може да се предполага, че това не е вследствие на предприетите от нас мерки, а, както ми предадоха, вследствие на липсата на материални средства у водачите на партията, от една страна, и опасенията от евентуално последване на окупация на България, от друга.
Преди да получа предписанията на Ваше Превъзходителство, подполковник Логвенов се обърна към мен с молба да го подкрепя по въпроса за арестуването на г-н Цанков. Извънредният княжески комисар се изрази пред мен в следната форма:
„Уверен съм, че Драган Цанков не предприема нищо, но неговото арестуване е предизвикано от необходимостта да се придаде значение на нашата борба с уж съществуващата опозиция при изборите, с една дума, нужно е да се арестува Цанков, за да се поддържа някакъв създаден авторитет или могъщество на комисарската власт.“
Отговорих на г-н Логвенов, че Цанков като български поданик може да бъде арестуван от неговата собствена власт като комисар, но не мога да се съглася с действията на руски офицер, още по-малко по отношение на арестувания в Разград руски поданик капитан Менаев именно за това, че в квартирата му са намерени нецензурирани издания.“
(3.) Циркулярно съобщение на дипломатическия агент в София до консулите в България
„Беше ми съобщено постановлението на Съвета на министрите за реда за провеждане на предстоящите избори за Велико народно събрание. Съветът на министрите е постановил: в отмяна на съществуващия в България ред за съставяне на избирателни бюра и т.н. изборите ще се проведат по следния ред: избирателното бюро
57
се съставя от извънредния комисар, неговия помощни и градския кмет. До сградата на общинското управление да се поставят няколко избирателни урни, на някои от тях да се напишат имената на кандидатите, предложени от извънредния комисар. Освен това комисарят, неговият помощник или градският кмет при връчването на избирателите на предварително подготвена бюлетина с написани имената на кандидатите посочват кои урни са предназначени за княза и кои са предназначени против княза, т.е., ако избирателят се обяви гласно против княза, той може да гласува по свое усмотрение, но с известни, разбира се, последствия. По мнението на генерал Ернрот, въпреки че избраният от Съвета на министрите начин за провеждане на изборите не е толкова легитимен, но затова пък е много надежден за достигане на желаната цел.
Тъй като въобще не съм съгласен с постановлението на Съвета на министрите за изменение на съществуващия в България ред за провеждане на избори, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да ми изпратите Вашите забележки по този въпрос, а също да ме уведомите няма ли да последват протести от страна на населението в поверения Ви консулски окръг против действията на извънредните комисари при провеждането на изборите за кандидати за Велико народно събрание.“
4. В отговор на гореприведеното циркулярно съобщение на г-н Хитрово русчукският консул отговаря следното:
„Във връзка с циркулярното съобщение на Ваше Превъзходителство за изменение на съществуващия в България ред за провеждане на избори за народни представители в предстоящото Велико народно събрание смятам за свой приятен дълг да изкажа по този въпрос своето лично мнение, а също мнението на някои видни граждани от поверения ми консулски окръг по този въпрос.
Съществуващият в България ред за провеждане на избори за длъжностни лица в градските обществени управи, окръжни съвети, депутати за обикновено и извънредно законодателно събрание, а също за представители във Велико народно събрание е предвиден по закон. Законодателната власт въобще принадлежи на Народното събрание, което е в правото да установи нов закон и да отмени съществуващото местно узаконение, когато това не засяга изменение или преразглеждане на основния закон на страната, т.е. съществуващата конституция. Князът, като върховен управител, утвърждава постановленията на законодателното събрание. На това основание
58
да установява нови закони за провеждане на избори може само законодателното събрание. По този начин всякакви постановления на Съвета на министрите се явяват незаконни и впоследствие такива постановления водят до признаване за незаконни на бъдещите избори за представители във Велико народно събрание и следователно и издадените от него закони и пълномощия.
Както вече имах честта да доложа на Ваше Превъзходителство, опозиционната партия единодушно реши да не взема никакво участие в предстоящите избори, поради което възниква въпросът, от каква необходимост генерал Ернрот прибягва до противозаконни мерки, когато при отсъствие на всякакви опасения от страна на опозиционната партия, би могло при изборите да се съблюдават всички съществуващи узаконения и порядки. Още повече че в един толкова важен законодателен акт като преустановяване на действието на конституцията и даване на княза пълномощия за самостоятелно управление на страната по мое мнение би следвало строго да се спазят всички съществуващи порядки и закони.“
5. Секретно писмо на г-н Хитрово до консула в Русчук:
„Драги Николай Николаевич, пълната индиферентност и въздържаност от страна на чуждестранните представители към събитията в България ме навеждат на някои съмнения за това, не си ли е осигурил князът предварително съгласието на другите държави за настоящия държавен преврат и не се ли явяваме ние в дадения случай слепи оръдия на Англия, Австрия и Германия? Преди няколко дни имах разговор с австро-унгарския дипломатически агент за положението на нещата в България; той ми отговори, че настоящото събитие смята за вътрешна работа, към която неговото правителство се смята за непричастно. Между другото той твърде ласкаво се отзова за лица, приближени на княза, които аз от своя страна далеч не считам за наши привърженици. Английският дипломатически агент ми предаде, че не е получил никакви инструкции от своето правителство и дори не знае дали ще отиде в Систов [*], за да присъства на Великото народно събрание.
Що се отнася до личните качества на принц Батенберг, длъжен съм да ви призная, че го смятам способен на всякаква пакост. Вследствие на това най-покорно Ви моля, ако намерите за удобно, да влезете в разговори с чуждестранните консули в Русчук и по
*. Свищов - б.пр.
59
възможност да узнаете от тях какви инструкции са получили в последно време по отношение на положението на нещата в Княжеството и за последното да ме почетете с уведомяване.“
6. Отговор на русчукския консул до г-н Хитрово:
„Почитаеми господин Михаил Александрович, до получаването на Вашето писмо нееднократно съм беседвал с австро-унгарския консул, разсъждавайки върху настоящото положение на нещата в България. От думите на г-н Квятковски заключавам, че виенският кабинет лично към принц Батенберг се отнася твърде снизходително, но над нашите действия държи бдителен надзор. Чрез думи, които нямат определено значение, австро-унгарският консул ми направи намек за това, че България сякаш вече се е превърнала в руска провинция. Аз от своя страна събрах сведения, че г-н Квятковски се интересува от състоянието на въоръжените сили в поверения му окръг и че доставчиците на разни материали за арсеналите и отделните части (всички те са австрийски поданици) получават някои поощрения от австро-унгарското правителство. Не пропуснах да известя за това генерал Лесов, но той със своите навици и своята недалновидност не обръща никакво внимание на моите заявления. Английският вицеконсул ме посети днес. В разговора между другото г-н Далзиел ми съобщи, че е получил нареждане от дипломатическия агент в София. Уговорихме се да пътуваме за Свищов заедно, като поканим с нас рускоподания офицер в оставка Павел Алексеевич Мелников, лично познат на Ваше Превъзходителство.“
7. Шифрована телеграма на дипломатическия агент в София до консулите в България
„За изхода на изборите в поверения Ви окръг известете непосредствено Азиатския департамент. В деня на заседанието на Великото народно събрание в Систов Вие и чиновниците от повереното Ви консулство трябва да пристигнете в Систов. Последните ще бъдат в качеството на кореспонденти на нашите вестници и от свое име ще телеграфират оттам за всичко свършено.“
В Азиатския департамент от всеки консул се изпращаха телеграми за изхода от изборите.
„Днес в поверения ми консулски окръг се проведоха избори за представители във Велико народно събрание, кандидатите, предложени
60
от извънредните комисари и градските кметове, бяха избрани единодушно и тържествено. Изборите се проведоха при съблюдаване на всички законови формалности. Тишината и спокойствието не бяха нарушени никъде. В моя консулски окръг всичко е благополучно и навсякъде цари нужният ред.“
8. Писмо на г-н Хитрово до русчукския консул
„Нашият общ приятел [*] известява за предстоящо преобразуване в Азиатския департамент. Говори се за учредяване на независима длъжност началник на департамента, за която, както изглежда, предричат Иван Алексеевич. Лично аз, както Ви е известно, нямам нищо против Иван Алексеевич, но той е ужасяващ реформатор и самолюбие. В мненията си относно Изтока ние постоянно се разминаваме. Той е ужасяващ формалист и обича канцеларщината, а аз винаги съм бил на противоположното мнение. Г-н Мелников мисли да промени своето положение и да напусне департамента. Съжалявам за това, с него някак си се разбирахме, с Иван Алексеевич сме само на официална основа. Впрочем нашият приятел съобщава, че в Петербург е решено да се отзове генерал Ернрот, така че той е длъжен да напусне България на следващия ден след систовското събрание, и че във военните кръгове въобще не го подкрепят. Както се оказва, през цялото време го е подкрепял Николай Карлович, който, както е видно, е бил ярък защитник на генерала. Между другото в своите донесения аз никога не съм могъл да не изразя истината по отношение на някои, известни и Вам, неприлични действия на Ернрот. С една дума, всичко трябва да се приема за сведение и ръководството на г-н Мелников предполага, че след систовското събрание Вие ще бъдете представен като поощрение за деловодител IV клас в Азиатския департамент и дано, както смята той, впоследствие Ви произведат и вицедиректор. По всяко време съм готов да направя за Вас всичко добро, но не мога в такова трудно време да се лиша от Вашата помощ и благи съвети. Впрочем след Систов ще мина и към Вас и ще поговорим за всичко.
Нашите военни наистина са чудаци! Представете си само, вчера след обяда генерал Ернрот, радвайки се на изхода от изборите, ми каза: ето ние уредихме всичко за Вас, направихме всичко и сега
*. С това име се назовава директорът на Азиатския департамент г-н Мелников - б.а.
61
Вие ще благодушствате в България. На тази наивна забележка бях принуден да му отговоря следното: по наше мнение Вие не направихте кой знае какво добро за нас. Устроения от Вас държавен преврат в България ние засега не признаваме за полезен за Русия. Може би впоследствие ще ни се наложи да оправяме забърканата каша. Именно на нас се възлага задължението да изпълним историческите предначертания. Хубаво би било, ако принц Батенберг изпълни възложеното му задължение - в противен случай ще ни се наложи да разрушим до основи всичко, което Вие устроихте, и да прибегнем до други, съвършено противоположни, мерки. Впрочем бъдещето ще покаже всичко, засега нито Вие, нито ние сме направили нещо, но пословицата е „Ще поживеем, ще видим“.“
9. Телеграма, изпратена от Систов в Петербург в деня на заседанието на Великото народно събрание и даване на българския княз пълномощия за самостоятелно управление на страната в течение на седем години.
„Петербург, до г-н министъра на вътрешните работи
Днес в Систов на заседание на Великото народно събрание в присъствието на представители на Великите европейски държави представителите на българския народ единодушно постановиха и утвърдиха законодателен акт, според който царуващият български княз Александър Батенберг се упълномощава от българския народ в продължение на седем години да управлява страната самостоятелно и независимо от съществуващите в България закони. Този акт чрез посредничеството на военния министър генерал Ернрот бе връчен на княза. Явявайки се в събранието, князът произнесе реч, с която благодари на представителите за техните патриотични чувства и преданост към престола и отечеството, обещавайки занапред да управлява страната, без да нарушава съществуващата конституция. Подписали: дипломатическият агент и всички руски консули“.
С този временен акт завършва държавният преврат в България, извършен от руските агенти през 1881 година.
На 12 август 1881 г. куриер от София достави в Русчук съобщение от дипломатическия агент г-н Хитрово, в което собственоръчно от последния е написано твърде секретно следното:
„От министерството на външните работи ми бе отправено запитване относно: колко са в настоящия момент живеещите в България
62
нисши чинове в оставка, които са руски поданици и намиращи се под наше покровителство (лица от славянска националност), способни да носят оръжие и можещи в случай на необходимост да бъдат отправени в Босна и Херцеговина за подкрепа на тамошното предполагаемо народно движение. Министерството възнамерява да сформира в България няколко отряда за отправяне по назначение.
Г-н Аристов достави в мое разпореждане от сумите на Славянския благотворителен комитет 6000 рубли мет. за даване на еднократни помощи на лица, изявяващи желание да се отправят в Босна и Херцеговина с известната цел.
За да се избегне гласният призив на доброволци в консулството, предлагам да се поканят всички руски поданици и намиращите се под наше покровителство, пребиваващи в поверения Ви консулски окръг, под предлог да представят в консулството своите документира да получат в замяна временни билети за жителство в Княжеството. На благонадеждните лица да се обяви целта на поканата и на изявилите желание да се отправят по назначение да се даде временна помощ, за което Ви препращам, приложени, 6000 фр. златни.
Списъка на доброволците и другите лица, пребиваващи в поверения Ви консулски окръг, най-покорно моля да благоволите да ми предоставите във възможно непродължителен период.“
В доверително съобщение от 18 август 1881 г. г-н Хитрово пише на консула в Русчук.
„В българското военно министерство е изработен проект за сформиране на конна жандармерия и казашки полусотни [*] от доброволци, предимно руски поданици. Българското правителство се обърна към мен с ходатайство за разрешение руските поданици в качеството ка доброволци да постъпват на българска военна служба.
Имайки предвид, че сред изявяващите желание да постъпят в доброволни отряди за предполагаемо отпращане в Босна и Херцеговина има хора, които могат да бъдат определени за българска служба в жандармерията или в казашките полусотни, предлагам да не се пречи на посочените лица временно да постъпят на посочената служба.“
*. Полусотня - войскова единица от половин ескадрон - б.пр.
63
10. Частно писмо на г-н Хитрово до русчукския консул (26 август 1881 г.)
„От Петербург ми поръчаха (неофициално) да водя преговори с Княза относно построяването в България на железопътна мрежа. По мнението на нашите стратези е нужно да се свърже София с Русчук или Шумле, като центрове, по-близки до Добруджа, и да се прокара железопътна линия към Плевен, Орхан и София. Други предлагат отначало да се обединят българските търговски центрове, което означава да се прекара железопътна линия от Систов, Бяла и Търново до София или пък Систов, Бяла, Орхан и София, а Търново и Русчук да се свържат със специални отклонения. Предвид липсата в българската хазна на капитали, нужни за построяване на посочената железопътна мрежа, у нас предлагат да се предостави построяването на концесионерни компании или на отделни капиталисти, но изключително руски поданици. Според забележката на Азиатския департамент желателно е концесиите за построяване в България на железопътни линии да бъдат предоставени на нашите известни строители господата Губонин, Поляков, Бльох или на държавния банкер барон Хинцбург.
Вчера имах частна аудиенция при княза, където имах честта да изкажа пред него нашето мнение по тази тема, посочвайки лицата, които могат да поемат построяването на железопътни линии в България. От посочените от мен лица Негово височество благоволи да избере барон Хинцбург, казвайки, че последният му е известен. В разговора си с мен князът ми намекна, че според Берлинския договор правителството на Негово височество е длъжно отначало да осигури железопътната линия Цариброд, София и Вакарел за съединяване през Белград, Ниш и Пирот на австро-унгарската столица с Константинопол. Според мнението на княза, ако в дадения момент или в близко бъдеще княжеското правителство пристъпи към построяването на стратегическа железопътна мрежа, може да последва протест от страна на държавите, подписали Берлинския договор. Въпреки това князът ми обеща да се отпусне на руските инженери сумата, нужна за извършване на работата по изискване на железопътните работи, съгласно набелязания в Петербург план.
Заключавайки от писмото Ви, че възнамерявате да се отправите в отпуск в Русия, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да водите преговори с барон Хинцбург, с инженера генерал Струве и по Ваше усмотрение с други руски капиталисти относно построяването
64
на железопътни линии в България. На изявилите съгласие за това предприятие благоволете да предложите да изпратят при мен в София свои пълномощници, с които аз ще водя преговори по този въпрос. Вих желал да съм личен посредник между нашите предприемачи и княжеското правителство.“
11. Следващото писмо от 27 август
„Току-що получих телеграма от директора на Департамента по личния състав и икономическите въпроси да Ви се разреши 28-дневен отпуск в Русия. Вероятно г-н Новиков ще Ви извести отделно. За всеки случай съм Ви приготвил паспорт за пътуване до Русия и обратно, които прилагам тук.
Тук ни предстои маса работа. Князът е загрижен за съставянето на траен (впрочем по негово мнение) кабинет, учредяване на държавен съвет от назначени от него членове и свикването на обикновено законодателно събрание.
Проектът за учредяване на държавен съвет лично аз не одобрявам, тъй като някак си не си подхождат законодателно събрание от изборни представители и посредничество между Законодателното събрание и княза чрез някакъв държавен съвет, състоящ се от назначени от княза лица. Ако страната се управлява въз основа на конституцията, посредници между княза и народните представители са министрите. Ако князът предполага самостоятелно управление на Княжеството, то по мое мнение никакво Народно събрание не следва да се свиква. Но съветниците на княза отстояват своя проект и предлагат Народното събрание да се ограничи само с разглеждане и утвърждаване на бюджета на Княжеството.
В моя доклад до Николай Карлович [*] изказах личното си виждане по този въпрос, а също недоверието си към настоящите княжески съветници. Предлагам, за да се установи в Княжеството трайно правителство, следва ние да назначим военен министър, както и министър на вътрешните работи, който едновременно да бъде и председател на Съвета на министрите, а също и министър на правосъдието. При такъв състав на българския кабинет ние можем да разчитаме на трайно установяване на нашето влияние в Княжеството.
Днес при мен закусва австро-унгарският дипломатически агент. В разговор относно железопътния въпрос той ми съобщи, т.е., доколкото
*. Николай Карлович, Гирс - б.а.
65
му е известно, изглежда, че между нас и виенския кабинет е постигнато съглашение за построяване отначало на линията Цариброд-София-Вакарел, разбира се, без да се ограничава княжеското правителство в строителството на други линии.
От доставените ми от Азиатския департамент различни планове и проекти на бъдещите железопътни линии в България не мога да съдя за възможностите за осъществимост на постигнатото съглашение между нас и Австро-Унгария за прокарване на линията Цариброд-София-Вакарел.
В последните дни получавам доста писма от Русия, от господата Мелников, Аристов и от председателя на Славянското благотворително дружество в Одеса за сформирането на различни доброволни отряди за отправяне в Босна и Херцеговина с молба да им се оказва съдействие, а също за сформиране на такива отряди и в България.
Бидейки поставен в такова неизвестно положение относно предприеманите от нас действия по народното движение в Босна и Херцеговина и нямайки материални средства за снабдяване на отрядите от доброволци с всичко необходимо, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, по пътя да се отбиете в Одеса и да поговорите там с председателя на Славянското благотворително дружество относно съставянето в Одеса на доброволни отряди и за снабдяването им с парични средства. В Петербург също да се отбиете при г-н Аристов, за да му обясните, че за изпращане и сформиране в България на доброволни отряди за действия в Босна и Херцеговина на предлаганите от тях начала далеч не са достатъчни доставените в мое разпореждане 6000 рубли мет. Благоволете да обърнете внимание на г-н Аристов, че в поверената ми дипломатическа агенция, а също във всички наши консулства в България няма специални фондове по този предмет. По мое мнение на него му е напълно удобно да се обърне за съдействие или към нашето министерство, или пък към генерал Обручев.
В Москва благоволете да предадете моето искрено почитание на общоуважавания Михаил Никифорович [*]. Писах му преди няколко дни, за да изложа настоящото положение на нещата в България. В частност обърнете неговото благосклонно вним шие върху съобщението на австро-унгарския дипломатически агент относно постигнатото между нас и правителството на Австро-Унгария съглашение
*. Михаил Никифорович Катков - б.а.
66
по повод построяването на железопътната линия Цариброд-София-Вакарел за свързване на Виена с Константинопол. „Най-накрая не се оправдаха думите на генерал Меншаков, казани на покойния император Николай, че пътят за руснаците към Константинопол води през Виена.“
Позволете да обърна внимание в нашето министерство, че по наше съображение построяването в България на линията Цариброд-София-Вакарел се явява против нашите интереси и че за нас е значително по-удобно да се отложи железопътният въпрос в България за неопределено време, отколкото да се пристъпи към прокарване на посочената линия.“
12. Шифрована телеграма от министъра на вътрешните работи до консула в Русчук
„Предвид предстоящите неотложни работи в България, а също на изпращането през Русчук на доброволци за Босна и Херцеговина отмених разпореждането на департамента по личния състав и икономическите въпроси относно Вашия отпуск и най-покорно Ви моля да останете известно време в управлението на поверения Ви консулски окръг.
Г-н Хитрово от своя страна също ще телеграфира на консула. За съжаление Николай Карлович моли да ре преустанови за известно време Вашето отпътуване от България. За което ще Ви бъде непосредствено съобщено.“
13. Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук, 5 септември 1881 г.
„На генерал Лесовой е съобщено за отпускане на оръжие и боеприпаси от русчукските артилерийски складове в количество по Ваше указание, подлежащи на предаване на лицата, отправящи се за Босна и Херцеговина. Пушките и револверите трябва да бъдат приведени в необходимата изправност. Нужният брой патрони към пушките и револверите още не е определен. По отзивите на военните власти последните могат да бъдат дадени от софийските складове. За избягване на гласността благоволете да помолите генерал Лесовой да се разпореди за отправяне с държавни или частни коли, по негова преценка, в София на 500 пушки и 100 револвера за постъпване на мое разпореждане. Помолете началника на оръжейната част да се погрижи за изправността и привеждането в
67
необходимия ред на отпращаните пушки. За доставяне нам на револвери от Русия аз съобщих на завеждащия кременчугските оръжейни складове за отправяне на същите през Одеса във Варна на параходи на руското дружество за параходство и търговия по безименни товарителници. От Русия смятат да изпратят доброволци през Одеса в Константинопол, Варна и Рени. Говорете с капитанлейтенант Конкевич за изпращане в Рени на един от параходите на поверената му морска част за превозване на доброволците до Русчук.“
14. Секретно съобщение на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 14 септември 1881 г.
„Нашият министър-резидент в Цетина ме уведоми за това, че австро-унгарското окупационно правителство в Босна и Херцеговина укрепява границите на Черна гора и обръща особено внимание на преминаването на черногорци и други лица през границите на Босна и Херцеговина. Министър-резидентът смята, че при избора на лица, подлежащи на изпращане по предназначение, трябва да бъдем твърде внимателни главно в паспортите на доброволците да не са обозначени чинът и званието, а само име, бащино име и фамилия.
За гореизложеното аз известих одеския градоначалник, молейки го за разпореждане за издаване на задгранични паспорти на доброволците без обозначение на чина и званието.
От своя страна аз смятам, че не е излишно при пристигане на доброволците в България някои паспорти да се заменят с видове, издавани от консулствата по установената форма. Що се отнася до паспортите на черногорските поданици, аз помолих цетинското правителство за доставяне в мое разпореждане на неколкостотин паспортни бланки, подписани и с необходимите печати. След получаването на същите много ще бъдат изпратени на Вас за попълване на текста и даване по предназначение.“
15. Секретно циркулярно предписание на Азиатския департамент от 16 септември 1881 г., № 308, до консулите в България
„В последно време в Славянското благотворително дружество, в Министерството на външните работи и на височайше име постъпват многочислени жалби от славяните, населяващи провинции
68
те Босна и Херцеговина, а така също от православното духовенство на споменатите провинции срещу жестокото отношение от страна на правителствените агенти на австро-унгарското окупационно управление в Босна и Херцеговина. От достоверни сведения, получени в министерството, справедливостта на горепосочените жалби напълно се потвърждава.
След доклада за това от щатс-секретаря Гирс пред Господаря Император Негово величество благоволи височайше да повели: да се окаже на славянското население на Босна и Херцеговина, а така също на тамошното православно духовенство възможната помощ. Комитетът на Славянското благотворително дружество в Петербург чрез посредничеството на министъра на императорския двор изходатайства височайше благоволение за негласно събиране в Русия на парични пожертвования в полза на нещастните славяни, пребиваващи в окупираните от Австро-Унгария провинции Босна и Херцеговина и населяващи ги.
Освен парични пожертвования в комитета на Славянското благотворително дружество постъпват заявления от различни лица, изразяващи чувствата на готовност лично да се отправят в Босна и Херцеговина за оказване на място на всевъзможно съдействие на угнетените славяни. Съгласно съобщение на председателя на комитета министърът на вътрешните работи е направил необходимите разпореждания за даване на доброволците на задгранични паспорти и извести г-н временния одески генерал-губернатор.
От своя страна императорското Министерство на външните работи е направило необходимите разпореждания за отпускане на лицата, отправящи се за Босна и Херцеговина, и на намиращите се там парични и други помощи от остатъците на сумата на окупационния фонд, съхранявани в нашето посолство в Константинопол и в дипломатическата агенция в София, на които заедно с това е съобщено за превода във Ваше разпореждане за горепосочените нужди на 20 хил. фр. златни.
Съобщавайки Ви за гореизложеното, Азиатският департамент има честта най-покорно да Ви помоли, почитаеми господине, отчета за изразходваните суми, отпуснати от Министерството на външните работи, да доставяте непосредствено в департамента ежемесечно. Що се отнася до паричните помощи, отпускани във Ваше разпореждане от комитета на Славянското благотворително дружество, департаментът смята, че Вие можете да водите отделна
69
приходно-разходна книга, извлечение от която да доставяте непосредствено в споменатия комитет.“
16. Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 10 октомври 1881 г.
„Изпълняващият длъжността в Черна гора ме уведомява, че нашите доброволци са преминали границата благополучно, но не бидейки снабдени с оръжие и боеприпаси, те пребивават, макар и на безопасни места, но в бездействие. Доброволците молят за започване на делото незабавно да им се достави оръжие.
Сметнах за дълг да известя за това одеския временен генералгубернатор, молейки го преди отправянето на доброволците да ни извести за тяхната численост и приготвеното оръжие. Граф Тотлебен ме уведомява, че пушките са били отправени на наши параходи, но по неразпоредителност на Ляговски не са доставени по предназначение. Затова той моли да се изпратят там 400 пушки с патрони. Вследствие на това помолете генерал Лесовой и началника на оръжейната работилница за незабавно доставяне в София през Лом паланка на горепосочените пушки без патрони, последните тук ги има в достатъчно количество.“
17. Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 25 октомври 1881 г.
„На всички мои официални доклади, предложения, донесения и частни писма до разни лица в Петербург и Москва аз сега получих две ответни писма, едно полуофициално от Николай Карлович, а другото от Москва от Михаил Никифорович. Николай Карлович ме известява, че по железопътния въпрос в България не се е състояло никакво споразумение между нашия и виенския кабинет. Негово високопревъзходителство възлага отговорността в това отношение на принц Батенберг. Моите донесения са били доложени на Господаря Император. При доклада Негово величество е благоволил да каже на щатс-секретаря;„Време е да се отнасяме към българските дела сериозно, да не се повтарят предишните грешки. Назначавайте там руски министри. Ако не всички, то поне повечето.“ Благодаря на Николай Карлович, той ме поддържаше по отношение на Ремлинген - героя. Последният ще бъде отзован с всички от България, ще му дадат в Русия цяла рота.
70
От писмото на Николай Карлович аз заключавам, че в Петербург са твърде недоволни от предполагаемото през лятото на идващата година пътуване на Батенберг в Константинопол и на Изток. Министърът смята предварително да го извика за представяне на обяснение на Господаря Император и там да се състои назначението на бъдещите министри в България. Смятат да назначат генерал Соболев за министър на вътрешните работи и председател на Министерския съвет. За назначение на военен министър оЩе нищо определено няма. Вероятно това назначение ще бъде представено на Николай Николаевич ЗзоЬуМу. Генерал Вановски нещо не е доволен от генерал Лесовой и целия Русчукски гарнизон, а главно от артилерията. Николай Карлович моли да Ви предам да се погрижите да бъдат наблюдавани действията на господа офицерите от Русчукския гарнизон и да му донасяте най-малката подробност.
Михаил Никифорович съвсем ни се сърди. Той казва, че вместо това да избавим България от излишния немец - като че ли сме му дали някакво пълномощно за самостоятелна продажба на славяните. По неговите думи немецът и нас ще продаде за един грош на своите братя. Почтеният Михаил Никифорович смята, че в скоро време ние ще призоваваме на помощ тези от българите, които сега сме затворили в тъмница и изселихме от пределите на Княжеството. Нашите мними привърженици ние сами ще наричаме изменници и на двете отечества. Аз смятам, че по отношение на Русчукския гарнизон отново се явява вмешателство в нашите работи от страна на нашите жандарми. За това Ви моля да направите на Николай Карлович подробен доклад за действията на руските офицери в поверения Ви консулски окръг.“
18. Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 16 ноември 1881 г.
„От Петербург по телеграфа ми съобщават, че капитанът в оставка Калмиков е командирован в Босна и Херцеговина, за да командва там доброволческите отряди. Калмиков ще пристигне в Русчук през Букурещ. Помолете го да остане за известно време в Русчук до предаването на Вас за него на инструкции. Представете му доброволците, събрани от Вас за изпращане по предназначение. Нека той да се договори с тях относно преминаването на границата. На г-н Калмиков всички местности са известни, той нееднократно
71
е бил в споменатите провинции. Погледнете неговия паспорт, не следва ли да го промените на обикновен консулски? По сведения г-н Калмиков има в Русчук другар по служба, капитан Шчербаков, желателно ще е, щото той да се настани на квартира у последния. Ако на Калмиков са нужни парични средства, разрешавам Ви да му дадете 6000 фр. и да ги поставите за сметка на окупационния фонд. След организирането на доброволците в Русчук помолете г-н Калмиков, ако той намира за възможно, да дойде в София. Дотогава може би инструкциите за него ще бъдат получени и аз лично ще му ги връча.“
19. Шифрована телеграма на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 19 ноември 1881 г.
„Вицеконсулът във Варна ме уведомява за доставка от Кременчуг на револвери и изпращането на същите чрез посредничеството на варненския военен отдел в Русчук. Вследствие на това Ви моля, след като отделите част от револверите в разпореждане на капитан Калмиков, да се погрижите за изпращането на останалите в София преди закриването на навигацията по Дунава. Помолете полковник Миронов да изпрати револверите като български товар на австрийски параходи до Лом паланка и там да ги предаде на разпореждане на командира на дружината за доставянето им в София.“
20. Секретно съобщение на руския императорски дипломатически агент в България до консула в Русчук от 25 ноември 1881 г.
„От Цетина пълномощникът ми предава твърде нерадостни вести за положението в Босна и Херцеговина и за изпратените там доброволци. Не познавайки местността, тези доброволци често попадат в ръцете на австро-унгарските военни стражи. Нямайки опитни командири и не бидейки добре дисциплинирани, те извършват нападения без всякакъв план и, разбира се, без всякакъв успех, а техният изход понякога бива печален.
Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да предложите на капитан Калмиков незабавно да пристигне при мен в София. Аз смятам, че на г-н Калмиков не следва да обяснявате истинското положение на делата в Босна и Херцеговина.“
72
21. Частно писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 20 декември 1881 г.
„За последните дни при нас се натрупа толкова много работа по различни важни и неважни въпроси, че аз даже нямах свободно време да отговоря на Вашето последно писмо. При такава политическа неразбсрич е трудно да се ориентираш. Да се следи за вътрешното протичане на делата, за разни политически сплетни, за Ремлингенските глупави разпореждания в Министерството на вътрешните работи, а след това за всичко да се донесе в Петербург. Между това оттам аз получавам разнообразни сведения. Едни говорят за нас, други против нас. За лично спокойствие аз реших след нова година да замина в Петербург.
В беседа с княза Негово височество ми предаде, че той също има намерение да пътува до Петербург, молейки за назначение на двама министри: военен и на вътрешните работи. За своето намерение князът непосредствено е съобщил на Николай Карлович за докладване на това пред Господаря Император.
Дипломатическият маньовър на княза е твърде ясен. Неговите агенти в Петербург (в съществуването на които аз не се съмнявам) вероятно са го известили за окончателното решение в Петербург по въпроса за назначаването на министри в България. Князът, уведомен предварително за това решение, не давайки вид, че на него нещо му е известно, сам се обръща с молба за назначаване на руски министри и може би при срещата с Господаря Император той ще каже, че за назначение на министри той отдавна моли министъра на външните работи г-н Гирс, и с това ще докаже своята преданост към нас.
Князът ми съобщи, че той извиква от Русчук в София генерал Лесовой. Аз смятам, че на него ще му бъдат възложени управлението на военното министерство и регентството по време на отсъствието на княза.
Азиатският департамент иска представяне на годишен отчет за всички наши действия в България и главно по народното движение в Босна и Херцеговина. На последното аз възлагам всичките наши надежди. Ако народното движение в споменатите провинции достигне желания размер, тогава, смятам, ще бъде възможно да се сключи с княза изработената в министерството конвенция и така веднъж завинаги да се сложи край на българските неуредици.
Предвид на предстоящите разни отчети и текущи дела аз се обръщам към Вас с най-покорна молба да дойдете при нас в София
73
(тъй като аз смятам, че през тези дни имате малко занимания в Русчук). С Вашето присъствие тук Вие ще ми окажете лична любезност. Ако намерите за възможно, може да пътувате заедно с генерал Лесовой, аз го помолих без Вас да не идва тук, тъй като Вие и двамата сте мои скъпи гости. Стискам Ви ръката и до скоро виждане.“
22. Циркулярно предписание на Азиатския департамент до консулите в България от 26 март 1882 г.
„Императорското Министерство на външните работи реши по различни съображения да преустанови за известно време изпращането на руски доброволци в Босна и Херцеговина. На намиращите се сега в района на поверения Ви консулски окръг руски доброволци от нисшите чинове да се предложи да постъпят на служба в българската войска и в сформираните конни полусотни. От деня на постъпването на споменатите нисши чинове на служба в България да се прекрати да им се дава издръжка от сумата на окупационния фонд.
Известявайки Ви за гореизложеното, Азиатският департамент най-покорно Ви моли, почитаеми господине, за приемането на руските доброволци от нисшите чинове и временното им зачисляване в българската войска, негласно свързвайки се с тамошните командири на дружини и за последствията да уважите департамента с уведомление.“
23. Писмо на г-н Хитрово до консула на Русчук, 10 април 1882 г.
„Аз реших след една-две седмици, или още по-рано, да замина за Петербург. От последните сведения, получени от мен, се оказа, че извън всякакво очакване Иван Алексеевич напълно ни поддържа по българските дела. Имам намерение да поставя ребром железопътния въпрос и освен това да прокарам идеята за необходимостта , от поддръжка на опозиционната партия в България. За цялото време на моето пребиваване в България аз можах да се убедя, че няма за какво да разчитаме на съдействието на консерваторите и княжеските съветници. Имах нееднократни случаи да беседвам с лица, принадлежащи към опозиционната партия. У тях аз намирам зрял ум, искреност и отчасти преданост към Русия.
По железопътния въпрос аз се надявам да намеря подкрепа от страна на нашите посланици във Виена и Берлин. Ако князът, опирайки
74
се на Берлинския договор, настоява за построяването на железопътната линия Цариброд-София, тогава аз ще го разоблича в някои неблаговидни замисли по отношение на нас.
Съобщават ми, че генерал Соболев ще бъде снабден с някакви особени инструкции, изработени в нашето министерство, на него също така му се връчва шифър за непосредствена връзка. Лично аз уважавам младия генерал и разчитам на неговия успех в България. Но ако г-н Соболев е снабден с отделни инструкции и се ползва от нашия общ шифър, тогава нашата мисия в България се явява излишна и само фиктивна. Впрочем това аз смятам за дреболия, аз главно обръщам внимание на постигането на благата цел. Както ме известяват от Петербург, там подготвят проекта на военната конвенция, която очакват да сключат с княза. Аз съвсем не споделям такова наше намерение. Да допуснем, че военната конвенция, в каквато и форма да се изразява, бъде приета от княжеското правителство. И какво последствие ще се очаква от нея? Нима посредством някакви военни конвенции ние можем да осъществим нашите намерения? Нима за нашите интереси и за постигането на нашите цели на Изток има разлика, от кого ще зависи ротният командир? Ще бъде ли той назначен с указ на княза, или по разпореждане на руски генерал, за нас според мен е все едно. Нашата задача в България е предначертана от по-рано. Ние сме направили крачка напред, защо ни е да прибягваме към несвойствени за нас мерки? Ние не сме западняци, ние имаме прям руски характер, т. е. съгласно пословицата „каквото му е на сърцето, това му е и на езика“. Следователно на нас ни остава само да предложим на княза изработена обща конвенция и да завършим първото действие, а след това да пристъпим към сериозни занимания в Източна Румелия и според развитието на събитията може да се помисли и за сметката на Македония.
Ако не успея в Петербург напълно да отклоня проекта за военна конвенция, в крайна сметка аз ще се постарая да отложа за известно време привеждането ѝ в изпълнение, т. е. дотогава, докогато не възстановим на власт преданата нам партия. Аз се надявам в това отношение да склоня на своя страна освен Иван Алексеевич и Николай Карлович. Аз също така се надявам на подкрепата от страна на някои военни, главно на съдействието на Михаил Никифорович.
До нас достигат слухове, че в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани либерални комитети. Имам желание
75
да зная програмите на действие на тези комитети. Имат ли намерение лицата, участващи в тези комитети, да стигнат до властта по легален път или пък ще прибягнат до по-действени мерки? Найпокорно Ви моля до моето отпътуване да не ме оставяте без Вашето уведомление по този въпрос.
Г-н Баторски ми пише, че скоро ще бъде Вашето назначение в департамента. Ако не се видим до моето заминаване, то до скоро виждане в Петербург.“
24. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 18 май 1882 г., № 1835
„Инспекторският департамент на военното министерство уведоми Азиатския департамент, че измежду доброволците, предназначени за изпращане в Босна и Херцеговина, има нисши чинове, незавършили срока на задължителната военна служба.
Препращайки списък на споменатите нисши чинове, инспекторският департамент ходатайства в списъците да бъдат направени необходимите бележки за лицата, изпратени по назначение, и за постъпилите на служба в българските войски. На последните, времето, преминало на служба в България, ще бъде зачислено в срока на задължителната военна служба в Империята.
Прилагайки при това горепосочения списък, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, след свързване с военните власти на Княжеството и извършване на необходимите бележки в списъка същият по възможност да ми бъде върнат в най-скоро време.“
25. Частно писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до консула в Русчук от 20 май 1882 г.
„Иван Алексеевич одобри Вашето назначение в департамента и ние го предадохме в Департамента на личния състав и икономическите въпроси за съставяне на доклад. Вероятни то ще бъде скоро. Макар исканият от Вас отпуск да Ви е разрешен, но до определяне в Русчук на секретаря, на когото ще бъде възложено управлението на консулството, Вие не можете да напуснете Русчук.
Михаил Александрович ни гостува, а сега се отправи в Москва. Представената от него обширна записка по българските работи е приета засега за сведение и информация. След внимателно разглеждане на тази записка се оказва, че на някои места има противоречия по отношение на съществуващите в България политически партии с предишните Ваши отзиви, относно дейността на лицата,
76
принадлежащи на така наречената Либерална партия. Що се отнася до железопътния въпрос в Княжеството, то в това отношение е нужно да се отдаде пълна справедливост на Михаил Александрович, че той при него е разгледан всестранно с пълно познаване на своята работа. Докладът по записката още не е съставен, тя засега е у Иван Алексеевич. Аз смятам, че той чака и Вашето пристигане в Петербург за лични обяснения с Вас.
Михаил Александрович решително се отказа да се върне в София на своя пост и вероятно този пост за известно време ще остане незает от никого. Г-н Хитрово също така не одобрява дадените на генерал Соболев инструкции за помиряването на партиите. Според мнението на Михаил Александрович в България съществува само една Народна партия. Що се отнася до Консервативната партия, по неговите думи тя фактически не съществува в Княжеството, а е само изкуствено и набързо създадена от нас по време на държавния преврат в България по инициатива на незабравимия Ернрот. Засега при нас всичко е в застой, няма нищо определено. Ние само съобразяваме и разсъждаваме, но до никакъв резултат не достигаме. Някои очакват донесенията на генерал Соболев. Военните очакват новата Каулбарсова реформа в Княжеството, а ние, простосмъртните, очакваме заповедите на началството за съставяне на нови проекти за инструкции на нашите дипломатически агенти в България.
За секретар на консулството, на когото да бъде възложено управлението, смятат да назначат А. К. Клопенбург, личен Ваш познат. Ако Вие желаете да се възползвате от отпуската до Вашето ново назначение, побързайте да телеграфирате на Иван Алексеевич. От своя страна аз ще се постарая да ускоря назначението на Клопенбург и тогава Вие можете да заповядате при нас; стискам Ви ръката и до скоро виждане.“
26. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 5 август 1882 г., № 2325
„Назначеният в България министър на вътрешните работи и председател на Съвета на министрите довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че нашите дипломатически агенти в България, вероятно основавайки се на инструкциите от 1879-1880 г., изискват във всички дела, отнасящи се за руски поданици, пълно прилагане на съществуващата в Княжеството
77
капитулация съгласно Берлинския договор и участие в съставянето на съдебните решения от страна на драгоманите на консулствата и във военните съдилища. Според мнението на генерал Соболев исканията на нашите агенти по отношение прилагането на капитулацията по делата на руските поданици, намиращи се на военна служба в Княжеството, се явяват неудобни за изпълнение, още повече че военносъдебната част е поверена изключително на руски офицери и следователно прилагането във военните съдилищата на капитулацията се явява отчасти недоверие към правосъдието на нашите руски офицери. Основавайки се на гореизложеното съображение, княжеският министър на вътрешните работи ходатайства пред императорското Министерство на външните работи за разрешение нашите дипломатически и консулски агенти в България да правят някои отстъпления от съществуващата капитулация и особено във военните съдилища.
След всестранното обсъждане на възбуденото ходатайство от страна на княжеския министър на вътрешните работи императорското Министерство на външните работи стигна до следното заключение: предвид на неопределеността на нашето положение в България въобще и нашето отношение към княжеското правителство в частност изменение на съществуващата там капитулация и отстъпление от предоставените ни по договора с Турция права в дадения момент се явяват невъзможни.
Обръщайки се след това към ходатайството на генерал-майор Соболев да не се прилага капитулацията във военните съдилища и участието на драгоманите на консулствата в съдебните съвещания императорското ни министерство намира, че в това отношение могат да се направят следните изменения: 1) Офицерите и нисшите чинове, предадени на следствието и съда без отстраняване от служба, могат да бъдат съдени и във военните съдилища без участието на нашите представители в Княжеството. 2) А при дела за престъпления и простъпки на руски поданици с военно звание, които преди следствието и съда са отстранени или уволнени от служба, съществуващата капитулация трябва да се прилага, макар тези дела да се разглеждат във военните съдилища. 3) Разглеждането на дела в гражданските съдилища, в какъвто и ред да се провеждат, трябва да последват след насрочване от нашите консулски агенти. 4) Относно участието на драгоманите на консулствата в съвещателните заседания на съда с право на глас и за в бъдеще време можем да се ръководим от състоялото се по този въпрос споразумение
78
с нашето дипломатическо агентство в София, и 5) По углавните дела: при престъпления и простъпки, извършени от руските поданици в Княжеството, влечащи след себе си лишение или ограничение на правното състояние, следствието трябва да бъде проведено от нашите консули, със или без участието на местните власти. Обвиняемите подлежат на изпращане в пределите на Империята за предаване на углавен съд. А при простъпки, за които обвиняемите се подлагат на кратковременен арест или затвор със срок една година, нашите консули решават окончателно и своите присъди привеждат в изпълнение по реда, посочен на 178 страница от наказ. изд. 1866 година.
Съобщавайки Ви за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, неотстъпно да се ръководите от горепосочените съображения на императорското Министерство на външните работи. По углавни дела, възбудени против наши военни офицери, които не са в пределите на предоставените Ви по капитулацията права, да имате негласен, но бдителен надзор и да доставите на департамента Вашите лични съображения за степента на виновност на нашите офицери по възбудените против тях углавни или подлежащи на дисциплинарно наказание дела.“
27. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 9 септември 1882 г., № 2443
„Господарят Император, грижейки се за благосъстоянието на освободените от нас славяни на Балканския полуостров и отнасяйки се снизходително към ходатайството на българския княз, благоволи височайше да повели за назначаване в Княжеството на длъжността министър на вътрешните работи и председател на Министерския съвет на руския генерал-майор Соболев. На щатс-секретаря Гирс августейшият монарх поръча да снабди назначения в България министър на вътрешните работи с необходимите инструкции.
В изработените в Министерството на външните работи инструкции, с които е снабден генерал-майор Соболев, е разработен способ за въдворяване в страната на необходимия ред и се проявява загрижеността на министъра на вътрешните работи за помиряване на враждуващите в България политически партии, образувани главно по времето на държавния преврат в Княжеството.
79
Сега генерал-майор Соболев непосредствено довежда до знанието на Министерството на външните работи, че българският княз лично е склонен на страната на водачите на Консервативната партия в България, която се ползва с пълното доверие на Негово височество.
Между това според положителни данни на Министерството на външните работи е известно, че споменатите предводители на Консервативната партия в България по въпроси, отнасящи се до интересите на Русия в Княжеството, ни оказват явно противодействие с цел да установят в страната враждебното нам австро-унгарско влияние.
Генерал-майор Соболев, съобразявайки се с дадените му инструкции, с положението, заемано от него в България в качеството на княжески министър-председател, намира, че кръгът на неговата дейност може да се изрази само във форма на помиряване на партиите. Що се отнася до неговата лична инициатива в подкрепа на една или друга от политическите партии в Княжеството, то той смята това за невъзможно. Генерал Соболев смята за целесъобразно да действа на ума на населението и да ръководи партиите чрез посредничеството на нашите дипломатически представители в Княжеството.
Съгласявайки се напълно с мнението на генерал-майор Соболев, аз най-покорно Ви моля, почитаеми господине, съобразявайки се с положението на политическите партии в страната, да окажете във възможните случаи някакво съдействие на тази от горепосочените партии, която е по-разположена към нас по Ваша преценка.
Предвид на това, че настоящото министерство в България е сформирано от лица, назначени от княза, и следователно може да се предполага, че и министрите от български произход едва ли се ползват от доверието на мнозинството в Народното събрание, аз смятам за възможно (впрочем, ако Вие намирате за удобно) да се влезе в някакви преговори с представителите на Народната партия в България по въпроса за техните политически възгледи за бъдещото положение на делата в страната.
За последствията аз ще имам честта да очаквам Вашите предложения.“
80
28. Секретна инструкция, приложена към същото предписание (без дата и номер)
„1) Под думите Народна партия трябва да се разбира опозиционната партия; 2) Да ѝ се оказва съдействие както в морално, така и при необходимост в материално отношение; 3) Да се водят преговори с водачите на опозиционната партия за състава на предполагаемото ново министерство, което ще сформират; и 4) Да се донесе за лицата, които могат да бъдат назначени в новия кабинет.“
29. Конфиденциално писмо на Ив. Алекс. Зиновиев до управляващия консулството в Русчук (от септември 1882 г.)
„Бидейки в Румъния дипломатически агент, аз се стараех да се запозная с направлението на двете политически партии - Консервативна и Либерална. Първата от тях се състои изключително от староболярски и помешчически произход, последната - от така наречените народняци, т. е. от лица от средното съсловие, получили образование във висшите и средните учебни заведения на Запад.
Водачите на едната или другата партия в Румъния също като в другите конституционни държави се стараят да бъдат на власт и да са начело на управлението, а борбата на партиите възниква само вследствие завоюването на властта в свои ръце. Династически въпрос в Румъния почти не съществува, там той е на заден план и никога този въпрос не влиза в програмата на действие на едната или другата партия. Що се отнася до запазване на независимостта на Кралството, то в това отношение може да се отдаде пълна справедливост на водачите на двете партии в това, че те се стремят към достигането на една и съща цел - запазване самостоятелността на страната.
Отношението на румънците към Русия: консерваторите и народът нееднократно са доказвали своята преданост към нас. А водачите на Либералната партия, когато са на власт, се правят на ненавистници на Русия, а бидейки в опозиция, за постигане на своите партийни цели и за поддръжката на народните маси, изразяват своите симпатии към нас. В материално отношение консерваторите, в по-голямата си част, са хора безкористни. А либералите, обратно, с редки изключения се стремят към лесна печалба и разхищение на държавната хазна.
Съпоставяйки съществуващите в Румъния политически партии със същите образувани в България партии, аз намирам голяма разлика по отношение на направлението на тези партии.
81
В България лицата, стоящи начело на Либералната партия, са получили своето образование изключително в Русия и по време на последната война и по отзивите на нашите военни власти са взели дейно участие и са били в редовете на нашата армия, т. е. принесли са големи жертви за освобождението на България. Покойният княз Черкаски в своите изложения се отзовава твърде ласкаво за младите българи. Бившият императорски комисар княз Дондуков-Корсаков в своя доклад до Господаря Император е казал, че главна опора по време на неговото управление той винаги е намирал в дейността на младите българи, които се отнасяли към своите задължения безукорно и честно.
А по отношение на консерваторите всички отзиви за тях са били неодобрителни. Генерал Ернрот в своя отчет доказва, че голяма част от разходите, извършени през миналата година, са направени за лична изгода на привържениците на принца и няма никакви оправдателни документи за тях. Макар лицата, принадлежащи към Консервативната партия в България, в делото по даване на пълномощията на княза да са ни оказали някои услуги, но по мнението на генерал Ернрот тяхното участие в преврата е станало не вследствие на патриотични чувства към своята родина, а само в стремежа на някои от тях към лесна печалба, а на други - към домогване до властта.
След като Ви описах моето лично мнение за направлението на политическите партии в България, смятам, че в този момент за постигане на нашите предначертания в Княжеството, на нас ни е необходимо да поддържаме Либералната партия. Аз основавам своето предположение на това обстоятелство: преди всичко ние сме длъжни да се погрижим за нашите собствени интереси, които по никакъв начин не съвпадат с личните интереси на царуващия принц Батенберг, и следователно, доколкото е възможно, ние трябва да разколебаем доверието на народа към княза. Възползвайки се от разположението на народните маси към нас, а така също на лицата, стоящи начело на Народната партия, за нас ще бъде по-лесно да подчиним царуващия княз на нашето влияние и в извънредни случаи ние можем да се опираме на народното желание и с това да прекратим нашата инициатива по отношение на неговото отстраняване от България. А относно Консервативната партия в Княжеството и привържениците на принца аз намирам, че тези хора за известно възнаграждение винаги можем да имаме на наша
82
страна и те не представляват сила, с която би трябвало да се съобразяваме.
Излагайки на Вашето благоусмотрение моето лично мнение, аз най-покорно Ви моля, почитаеми господине, ако Вие го одобрите, в беседи с водачите на Либералната партия да порицаете, доколкото е възможно, действията на княза, възлагайки на него отговорността за държавния преврат в Княжеството. Съобщете им под секрет, че императорското правителство взема всички мерки за възстановяване действието на конституцията в България, уговаряйки ги да вземат участие в предстоящите градски и окръжни избори, така също и за допълнителните в Народното събрание. Също така смятам, че не е излишно да им съобщите за това, че на генерал Соболев е поръчано при предстоящите избори да отстрани правителствения натиск и агитация от страна на консерваторите, а така също за най-скорошното прекратяване на възбуденото дело против Цанков и завръщането в България на Каравелов и други български емигранти.“
30. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 20 септември 1882 г., № 2634
„Изпращайки Ви, приложено, височайше утвърденото копие от постановлението на Комитета на министрите за реда за постъпване на руски поданици в България на военна и гражданска служба, имам честта да Ви уведомя, че правилата, изложени във височайше утвърденото постановление на Комитета на господа министрите, не подлежат на публикуване. На руските поданици, пребиваващи в района на консулския окръг и способни да заемат в Княжеството гражданска или военна длъжност, да се обяви, че им е разрешено от императорското правителство постъпване на служба в България и че всички права и преимущества, от които те са се ползвали в Империята, ще им бъдат запазени. Освен това след завършване на срока на службата в България или вследствие закриване на длъжностите, заемани от руските поданици в Княжеството, на горепосочените лица ще бъдат предоставени съответстващи служебни места в Империята.
Заедно с това смятам за свой дълг да Ви съобщя, почитаеми господине, че при доклада на министъра на външните работи пред Господаря Император на постановлението на Комитета на господа министрите Негово величество е благоволил да изкаже пред щатс-
83
секретаря Гирс височайше желание за това, щото руските поданици по възможност да вземат участие в управлението на Княжеството.
Гореизложеното имам честта да Ви съобщя за сведение и ръководство.“
31. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 29 септември 1882 г., № 2703
„В императорското Министерство на външните работи напоследък възникна въпросът за реда на подчинение на нашите дипломатически и консулски агенти в България на нашето посолство в Константинопол. До освобождението на българското княжество от турско владичество пребиваващите в тази турска провинция дипломатически и консулски агенти са били подчинени на императорското посолство в Константинопол, по предложение на което тези чиновници са били назначавани и уволнявани от заеманата длъжност. Така също чрез посредничеството на посолството нашите агенти са представяли своите дипломатически и търговски донесения в министерствата на външните работи и на финансите.
След доклада на министъра на външните работи за това пред Господаря Император Негово величество благоволи височайше да повели: до окончателното устройство на работите в българското княжество пребиваващите там дипломатически и консулски агенти да се подчиняват на Министерството на външните работи и на Азиатския департамент, на които нашите агенти са длъжни да представят своите дипломатически и търговски донесения, предоставяйки им на общо основание по служебни въпроси да се свързват с всички посолства, мисии и консулства непосредствено.“
32. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консула в България от 30 октомври 1882 г., № 2704
„По различни съображения в императорското министерство е решено в бъдеще време да не се взема никакво участие в народното движение в Босна и Херцеговина, оставяйки тамошните дела на естественото им протичане и развитие. По-нататъшното попечителство и грижи за съдбата на славяните, населяващи споменатите провинции, са предоставени на Славянското благотворително дружество.
84
При представяне на отчета за изразходваните суми за поддържане на народното движение от щатс-секретаря Гирс на височайшето внимание на Господаря Император бе благоугодно със собствената си ръка по дължината на доклада да напише „не трябва ли да се съкратят разходите и да се направи спестяване в окупационния фонд“.
Поставяйки Ви в известност на гореизложеното, най-покорно моля да не се правят никакви разходи от сумите на окупационния фонд до специално височайше повеление. Необходимите парични средства ще Ви бъдат доставени от секретните суми на Министерството на външните работи.“
33. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 4 ноември 1882 г., № 2708
„Нашият посланик в Константинопол се е обърнал към Департамента по търговията и манифактурата на Министерството на финансите с ходатайство да му се доставят необходимите сведения за нашата износна търговия и за тези от нашите изделия, можещи да имат пласмент на турските пазари и там да се конкурират със същите чужди изделия.
В своето съобщение до императорското Министерство на външните работи тайният щатски съветник Нелидов обръща внимание на това, че по мнението на сведущи лица нашите изделия в България по секретната търговска конвенция, сключена с княжеското правителство, се облагат в по-голям размер, отколкото по общия търговски договор, съществуващ в Турция. По такъв начин гн Нелидов смята, че към нашите изделия, имащи продажба на българските пазари, трябва да се прилагат общият търговски договор и конвенциите, сключени с турското правителство. Представяйки гореизложеното, тайният съветник Нелидов моли императорското министерство да достави в посолството сведения за нашите изделия, имащи продажба на българските пазари, и за размерите на тяхното облагане по секретната конвенция, сключена с княжеското правителство.
Вземайки предвид, че сключването на секретна търговска конвенция с княжеското правителство беше предизвикано от разни политически съображения и само до окончателното изясняване на заеманото от нас положение в България и че облагането на нашите изделия последва след предварително споразумение в Одеския
85
борсов комитет, който в подобни дела се явява напълно компетентно място, особено по въпроса на износната търговия и продажбата на наши изделия на чуждестранните пазари, императорското Министерство на външните работи не може да се съгласи с мнението на тайния съветник Нелидов за прилагане на общите търговски договори, сключени с турското правителство, и по отношение на нашата износна търговия в България.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да съберете на място точни сведения по въпроса за нашата износна търговия, а така също за тези руски изделия, имащи продажба на българските пазари, и за размера на тяхното облагане по конвенционната тарифа, сключена с княжеското правителство, и същите непосредствено да доставите в нашето посолство в Константинопол.
Ако се окаже, че някои предмети, произведени от нас, действително са високо обложени и с това не могат да се конкурират на българския пазар с чуждестранните изделия, аз смятам за възможно отстраняването на такива препятствия в продажбата да се постигне посредством споразумение с княжеското правителство, без да се прибягва до нарушение на сключената търговска конвенция. За гореизложеното е съобщено от мен на императорската дипломатическа агенция в София.“
34. Доверително предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 15 декември 1882 г., № 2802
„Министърът на вътрешните работи съобщи на щатс-секретаря Гирс, че по сведения на Департамента на държавната полиция някои от руските поданици, намиращи се на военна и гражданска служба в Княжеството, се оказват не напълно политически благонадеждни.
По разпореждане на шефа на Жандармерийския корпус в България е установен таен надзор върху действията на руските поданици, намиращи се на военна служба, и непосредствено секретно е поръчано на воинските началници в Княжеството да доставят точни сведения по този въпрос. Независимо от установения таен надзор Департаментът на държавната полиция ходатайства да се възложи на нашите представители в България да доставят своите заключения по отношение на политическата благонадеждност на руските
86
офицери на военна служба, а така също и на руските поданици граждански чиновници в Княжеството.
Генерал-адютант граф Игнатиев намира, че отзивите на нашите дипломатически представители за политическата благонадеждност на руските поданици, намиращи се на служба в България, се явяват необходими при уволнение на споменатите лица от българска военна или гражданска служба и при определяне на съответстваща за тях длъжност в Империята.
Предавайки ходатайството на Департамента на държавната полиция, изложено в съобщението на генерал-адютант граф Игнатиев до щатс-секретаря Гирс, на Вашето благоусмотрение, имам честта, най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за Вашето заключение по въпроса на горепосоченото ходатайство да благоволите да ме уведомите.“
35. Секретно донесение на консула в Русчук до началника на Азиатския департамент от 20 декември 1882 г., № 805
„В отговор на доверително предписание № 2802 имам честта да донеса на Ваше превъзходителство, че по събрани от мене справки се оказа: руските поданици, намиращи се на военна служба в България, са назначени по разпореждане на императорското военно министерство. А от руските поданици, заемащи в Княжеството граждански длъжности, едни са били назначени в България след одобрение от нашите граждански власти, а други пък са пристигнали тук с узаконени задгранични паспорти. Следователно да съдят за благонадеждността на руските военни и граждански чиновници могат само гражданските и военните власти в Империята.
Вземайки под внимание, че всички руски поданици, заемащи граждански или военни длъжности в Княжеството, във всички необходими случаи оказват на нас и в полза на нашите интереси необходимите услуги, аз мога по отношение на предаността от страна на горепосочените лица към царя и отечеството да представя най-ласкави отзиви. Що се отнася до искането на генерал-адютант граф Игнатиев за издаване на свидетелство за политическа благонадеждност на руските поданици при излизани в оставка и при преместване на военна или гражданска служба в Империята, аз смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че свидетелствата и документите на руските офицери при завръщане на служба в Русия или при излизане в оставка се представят непосредствено от военното министерство на Княжеството по
87
назначение в това ведомство, в което е бил споменатият офицер. А чиновете от гражданското ведомство получават своите атестати от съответното учреждение. Тези атестати при завръщане на руските поданици от гражданското ведомство в родината се заверяват от консулските и дипломатическите агенти по установена форма.“
36. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 6 март 1883 г., № 88
„Военният министър в България генерал-майор Каулбарс е съобщил в императорското морско министерство, че комисията, назначена от него за проверка на делата и сметките на морската част в Княжеството, е открила някои злоупотреби и фалшификации в документите, извършени със знанието на началника на морската част капитан-лейтенант Конкевич и касиера на същата част лейтенант Шишмарев. Представяйки гореизложеното, генерал-майор Каулбарс ходатайства пред морското министерство за предаване на споменатите офицери на следствието и съда по установения ред в България. При разрешаването на ходатайството на княжеския военен министър в морското министерство възникна въпросът за това, подлежат ли въобще морските офицери, командировани на служба в България, на следствие и съд в Княжеството. Вземайки под внимание, че съгласно постановлението на Военния съвет руските морски офицери не са на действителна служба в България, че морските офицери са командировани в България единствено за известни цели и само в качеството на офицери, намиращи се на търговски съдове, към които се прилага действащият в Империята търговски устав, морското министерство намира, че въпросът за това, подлежат ли руските поданици за извършени от тях престъпления и простъпки на следствие и съд в България, може да бъде решен от императорското Министерство на външните работи.
След разглеждане на възникналия в морското министерство въпрос за подсъдността на морските офицери, намиращи се на служба в България, за извършено от тях служебно престъпление Министерството на външните работи стигна до следното заключение: 1) Макар по решение на Военния съвет руските морски офицери да не са на действителна служба, но за счетоводните работи по морската част те се подчиняват на общо основание на княжеското военно министерство, което е в правата си да изисква необходимите оправдателни документи в потвърждение на извършените
88
разходи, а също така известна отговорност за извършени от тях по тези работи престъпления; 2) Че всички указания, направени от Военния съвет за бъдещото протичане на делата в България, до настоящия момент не са приведени в изпълнение и следователно не се явява удобно да се прилагат решенията на Военния съвет към делата на капитан-лейтенант Конкевич и лейтенант Шишмарев; 3) Относно прилагането на съществуващата капитулация към делата на руските поданици, произвеждани във военните съдилища, на нашите представители в Княжеството са дадени необходимите указания; и че 4) На основание на инструкциите, дадени на генерал-майор Каулбарс, в качеството на княжески военен министър той е в правата си по собствена преценка да привлече руски офицери към съд и отговорност на общо основание. По всичките тези съображения императорското Министерство на външните работи смята да предостави на княжеския военен министър генералмайор Каулбарс да възбуди углавно преследване против капитанлейтенант Конкевич и лейтенант Шишмарев и да ги привлече към съд и отговорност по законите, съществуващи в България.
За гореизложеното имам честта да Ви съобщя, почитаеми господине, за сведение и ръководство.“
37. Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент от април 1883 г.
„Отново българският въпрос, отново. Ние смятахме в 1881 година, че българските дела в крайна сметка за седем години могат да бъдат предадени в архив, но за съжаление тези дела се намират на нашите маси и, струва ми се, няма така скоро да се избавим от тях.
Засега при нас има само подготвителна работа, но за решителна крачка на действие нищо определено няма. Предлагат да се възстанови конституцията и да се предложи на княза да снеме пълномощията, но се спираме на въпроса с какви мерки да се приведе в изпълнение и за избора на способни хора.
Ние ни най-малко не съжаляваме за това, че нашите действия се увенчаха с такъв неуспех, задоволявайки се с това, че сега стоим на твърда почва. Замисленият от по-рано от принц Батенберг план на действие стана очевиден за нас и също така се изясни пътешествието на княза на Изток.
При нас се разминават мненията в случай на отричане на княза. Военните смятат да подготвят войската в случай на отричане за
89
установяване на временна военна диктатура и незабавно да се провъзгласи протекторат. Другите смятат, че самото отричане и предполагаеми от нас действия могат да изострят нашите отношения с Австро-Унгария, която вероятно за обезпечаване на своите граници ще заеме сръбска територия и окончателно ще присъедини към своите владения Босна и Херцеговина. При все това въпросът за възстановяване на действието на конституцията в Княжеството и унищожаване на дадените на принца пълномощия е окончателно решен.
Както изглежда, до коронацията на Техни величества всичко ще си остане в сегашното положение, дори назначението на дипломатически агент в София е отложено дотогава.
След това при нас на сцената се появи новият въпрос за обединение на България, т. е. да се присъедини към Княжеството Източна Румелия. Този въпрос има много действена поддръжка от Славянското благотворително дружество и в лицето на Михаил Никифорович. Иван Алексеевич настоява за това, щото сега да не се възбуждат никакви подобни въпроси. Преди всичко той смята да възстанови в Княжеството действието на конституцията и да се отнемат от принца дадените му пълномощия. След това според възможностите да се подготви населението на Княжеството и Източнорумелийската провинция за съединението. Мнението на Николай Карлович се свежда приблизително до същото. След възстановяване на действието на конституцията в България щатс-секретарят смята да застави принца да се отрече от престола, едновременно с това да се подготви населението на Източна Румелия за съединение и след извършване на акта на отричането да се обяви Княжеството под върховното управление на Негово величество. Във всеки случай след коронацията всички въпроси ще бъдат окончателно решени и проектите за решаване ще бъдат представени за височайше одобрение.
Във всички наши учреждения са заети само с приготовление на тържествения акт на коронацията на Техни величества. Ние всички ще отидем в Москва, т. е. министерството в пълен състав. Денят на коронацията още не е определен, смятат на 15 май.
И така сега Ви предстои пълен отдих от всички политически комбинации. Пишете за какво говорят при Вас и с какво се занимавате, а така също и Вашето мнение по всички предстоящи въпроси. До приятно виждане.
90
Иван Алексеевич току-що се върна от Гатчино. Той ми възложи да Ви подготвя циркуляри за реда на поднасяне на поздравителни телеграми за деня на коронацията. Генерал Соболев известява, че принц Батенберг има намерение да изпрати в Петербург и Москва българска депутация от свои привърженици. Николай Карлович ще представи депутацията на Господаря само в Гатчино. В Москва ще бъде представена депутация от Народната партия.“
38. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България, 4 май 1883 г., № 1074
Денят за свещено коронясване на Техни императорски величества е определен за 15 този май. Би било желателно, щото славянското население на Княжеството да се присъедини към общите тържества и да изрази своето съчувствие към Русия в деня на извършване на свещения акт в първопрестолната столица Москва.
Препращайки Ви екземпляри от церемониала на свещеното коронясване, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да съобщите на населението в поверения Ви консулски окръг за изпращането на поздравителни телеграми чрез вашето посредничество за докладване на Негово величество и на българския министър-председател генерал-майор Соболев в Москва. В телеграмите при изразяването на чувствата на преданост към обожавания монарх трябва също така да бъде изразена молба да се поднесе в нозете на Негово величество ходатайството на населението за възстановяване на дарената му конституция и по възможност да се изяви неудоволствие против самостоятелното управление на Княжеството. На водачите на Народната либерална партия съобщете, че депутацията, изпратена от княза измежду неговите привърженици, ще бъде представена на Господаря Император в Гатчино. В Москва след коронацията генерал Соболев ще представи на Техни величества депутацията от Либералната партия и възползвайки се от този случай, делегацията лично ще изложи коленопреклонно пред Господаря молба за възстановяване на конституцията в България и снемане на дадените на княза пълномощия.“
91
39. Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до управляващия руското императорското консулство в Русуук от 20 май 1883 г.
„Всички поздравителни телеграми, изпратени от Вас от името на руските поданици и от българското население от поверения Ви консулски окръг, бяха доложени на Господаря Император. В Москва на българския княз беше оказан подобаващ прием. С особена благосклонност Техни величества приеха българската депутация. Но очевидно принц Батенберг остана крайно недоволен от състава на депутацията и някак си набързо напусна Москва, без да се отбие в Петербург за разговор с Николай Карлович. Своя път към София принцът насочи през Берлин, вероятно за получаване на инструкции от княз Бисмарк.
Въпросът за възстановяване действието на конституцията в Княжеството и снемане на дадените на княза пълномощия принципно е решен. Действителният щатски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. След пристигането си в България г-н Йонин ще предложи от името на Негово величество на княза незабавното възстановяване на конституцията в страната.
Ходатайството на българския народ, изразено в многочислени телеграми, писмени молби и в изпращането на депутация до Господаря Император за снемането на княжеските пълномощия, беше съобщено на кабинетите на чуждите държави.
Доколкото може да се съди по отзивите на нашите посланици, в Берлин и Виена гледат на възстановяването на действието на конституцията като на вътрешни работи на Княжеството и следователно може да се разчита на пълна индиферентност в това отношение от страна на европейските държави.
Обстоятелствата могат да се усложнят само при съпротива от страна на принц Батенберг при изпълнението на височайшата воля. Тогава ние разчитаме на поддръжката на Народната партия и на силата на войската.
Съпротивата на принц Батенберг срещу снемането на дадените му пълномощия неминуемо ще повлече след себе си неговото отричане от българския престол. Тогава може да се очаква намеса на европейските държави по въпроса за избора на княз в България и неговото утвърждаване от султана. Запазвайки в страната нужния ред и опирайки се на народното желание, за нас ще бъде лесно по пътя на дипломатически преговори да успеем в определянето и избирането
92
на набелязания от нас кандидат, който предварително ще заяви съгласие с върховното управление на Негово величество. До окончателното споразумение с европейските държави по повод избирането на княз Княжеството ще се управлява или от назначен императорски комисар, или пък от оставения от принц Батенберг регент в лицето на генерал-майор Соболев.
А по отношение на обединението на Княжеството у нас смятат едва след възстановяване в Княжеството на действието на конституцията да се подготвя населението за провъзгласяването на съединението на Източна Румелия с Княжеството. Но във всеки случай този план ще се осъществи едва след отричането на принц Батенберг от българския престол.
Едновременно с пристигането на г-н Йонин в София на нашия генерален консул във Филипопол ще бъдат изпратени надлежни инструкции за реда на направляването на работите по въпроса за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството.
Ако при обявяването на височайшата воля г-н Йонин не срещне съпротива от страна на княза и конституцията в страната бъде възстановена, тогава все пак ще се наложи да се въздейства върху съзнанието на българската интелигенция за необходимостта от отстраняването на принца, който се явява главна спирачка в делото за обединение на България с Румелия, и да се обяви на водачите на Народната партия, че докато в България царува принц Батенберг, идеята за обединението на Княжеството не може да бъде осъществена.
Преди три дни на заседание на комитета господа министрите между другото засегнаха и българския въпрос. Там нищо определено не решаваха, а само под формата на обмяна на мисли изказаха различни възгледи за направлението на делата в Княжеството. След всички разсъждения стигнаха до следния извод: вътрешното управление на Княжеството може да бъде оставено за известно време в такъв вид, в какъвто беше създадено от нас. Всяко посегателство върху свободата и независимостта на България не съответства на нашите интереси. Ние сме длъжни да укрепим нашето влияние в страната и да създадем Княжеството на същите тези принципи, както се създаде Велико Княжество Финландия.
Г-н Йонин ще отпътува към Вас не по-рано от август месец, той ще остане тук до окончателното изработване на предполагаемите инструкции и разни проекти. Ние очакваме допълнителни донесения от нашите господа посланици в Лондон, Берлин и Виена
93
и, като се съобразява с мнението на чуждестранните кабинети, ще бъдат изработени инструкции за г-н Йонин и за нашите генерали в България. Г-н Нелидов вероятно ще бъде поканен в Петербург за съвещание с Николай Карлович.
В Русчук смятат да назначат генерален консул, защото в последно време у нас се натрупаха множество действителни щатски съветници; едни бяха произведени за отличие, други за безделие в известен смисъл, така че няма къде да ги дяваме и всички тях ще ги назначаваме генерални консули, но на предишната заплата и без генерални консулства по примера като в Ясси и Галац.
Ние разчитаме, че мисията на г-н Йонин няма да бъде продължителна, тя ще завърши в течение на два-три месеца. Ако завърши с пълен успех, тогава може би той ще остане за съдействие на комисаря или регента в управлението на Княжеството. Пишете какво разправят при Вас след завръщането на депутацията от Москва и какво впечатление е направил на депутатите приемът им от Господаря Император. Стискам Ви ръката и до приятно виждане.“
40. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до консула в Русчук от 2 юни 1883 г.
„По сведения на департамента в някои градове на поверения Ви консулски окръг са образувани политически бюра на Либералната партия. Покорно Ви моля всички решения на посочените бюра незабавно да доставите в департамента. Имащите по-важно значение ми съобщете по телеграфа. Смятам, че не е излишно Вие сам или посредством други лица, но не открито да ръководите действията на Народната партия, направлявайки ги към достигане на възстановяване на действието на конституцията. Необходимо е също, щото от страна на опозицията да се устройват по-често публични събрания на народа (митинги) за порицаване на правителствените мероприятия, искайки снемане на княжеските пълномощия. За всяко решение на митинга да ми се съобщава по телеграфа за доклад до Негово величество. Във всеки случай желателно е, щото нито Вие, нито подведомствените Ви консулски чиновници лично никакво участие да не вземате, и доколкото е възможно, да се избягва нашата инициатива в народните работи на Княжеството.“
94
41. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до консулите в България от 20 август 1883 г., № 1430
„По височайша повеля действителният щатски съветник Йонин е назначен за извънреден пълномощен дипломатически агент в България. Мисията на г-н Йонин се състои главно в това, щото да въздейства на българския княз за снемането на дадените му от систовското [*] Велико народно събрание пълномощия и за възстановяването в Княжеството на действието на дарената на българския народ конституция.
Известявайки Ви за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да окажете на действителния щатски съветник Йонин възможното съдействие за достигането на благите цели. По-нататъшните инструкции и указания ще получите от г-н Йонин непосредствено.“
42. Секретно съобщение на извънредния императорски пълномощен дипломатически агент в България до консула в Русчук от 28 август 1883 г., № 458
На Негово величество Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички мерки в границите на възможностите за възстановяване в България на действието на дарената на освободеното от нас население в Княжеството конституция, а също да се застави принц Батенберг да свали дадените му в Систов пълномощия за самостоятелно управление на Княжеството. Предавайки на княза моите акредитивни писма в установената форма, имах честта при настоящата аудиенция да му заявя, че императорското правителство смята, че българският народ може да се управлява самостоятелно въз основа на съществуващата конституция. Отговорът на княза беше крайно неудовлетворителен, така че смятам да прибягна до по-радикални мерки. След съвещание с нашите министри в България генералите Соболев и Каулбарс решихме да заявим на княза, ако той до тезоимения ден на Негово величество не възстанови действието на конституцията в България, то той, принц Батенберг, трябва да остави страната под управлението на регент председателя на Съвета на министрите. Обръщам се към Вас за съдействие в следното: да заявите негласно на ръководителите на Либералната партия това, че към 30 число на
*. Свищовското - б.пр.
95
този месец пълномощията, дадени на княза, ще бъдат унищожени и конституцията възстановена съгласно волята на Негово величество. Затова празнуването на тезоименството на Господаря трябва да бъде устроено тържествено, с изразяване на чувства на преданост към нашия монарх и изпращане на поздравителни телеграми чрез посредничеството на министъра на външните работи за доклад на Господаря Император. В градовете, където има чуждестранни консули, празнуването на тезоимения ден и обявяването на княжеския манифест за снемане на пълномощията е нужно да се проведат по-демонстративно, така че в нужните случаи ние да можем да се позовем на народната воля, изразена повсеместно и публично. От всички градове на поверения Ви консулски окръг да се изпратят депутации с пълномощия от българския народ да ходатайстват пред княза за снемане на пълномощията. Да се съобщи на депутатите, че имам желание да се сближа с тях и да обменя мнения за настоящите и бъдещи дела в Княжеството. Най-покорно Ви моля по телеграфа да ми доставите сведения за личността на всеки депутат и за положението, което заема сред населението.“
43. Шифрована телеграма па консула в Русчук до извънредния пълномощен дипломатически агент в България от 28 август 1883 г.
„Имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че в тукашните офицерски кръгове се носят упорити слухове за това, че генерал Лесовой е бил извикан в София от княза за съвещание. Приближени на генерала офицери ми предадоха, че князът има намерение да назначи Лесовой за български военен министър и в случай на възстановяване на действието на конституцията в Княжеството генерал Лесовой ще приеме българско поданство, за да стане отговорен министър.“
44. Съобщение на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 25 септември 1883 г., № 478
„По точни сведения, събрани от мен, се оказва, че някои от руските офицери са предупредили княза за нашите намерения. Освен това руските офицери ми оказваха явна съпротива при изпълнение на своите задължения като руски поданици. Вследствие на това аз счетох за свой дълг да направя изложение за незабавното уволнение на гореспоменатите офицери от българска служба и отзоваването им от Княжеството. А по отношение на действията на генерал-майор
96
Лесовой следва да се провери на място това обстоятелство: действително ли генерал Лесовой, получавайки поверително предписание от Главното артилерийско управление, е съобщавал съдържанието на това предписание на някои от подчинените му офицери, не предупреждавайки ги за поверителността на гореспоменатото предписание.
Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, негласно да проверите в Русчук и в Шумле посредством разпити на тези от господа офицерите, на които съдържанието на поверителните предписания на Главното артилерийско управление е било съобщено от генерал Лесовой, в каква форма г-н Лесовой им е предал разпорежданията на началството. За резултатите от Вашата проверка, моля Ви, да ми съобщите по телеграфа.“
45. Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до консула в Русчук от 30 септември 1883 г.
„Началникът на артилерията в България генерал-майор Лесовой по височайша повеля е уволнен от българската армия и е зачислен при Главното артилерийско управление. Генерал-адютант Вановски ми съобщи по телеграфа, че генерал Лесовой е длъжен да напусне незабавно територията на Княжеството. Известно е, че г-н Лесовой, заминавайки от София, има намерение да пристигне в Русчук и да прекара там известно време. Най-покорно Ви моля на австрийския параход, с който ще пътува генерал Лесовой, да му обявите разпореждането на императорския военен министър, а също така и това, че му е забранено пребиваване в Русчук, даже и кратковременно спиране там. Военният министър в България от своя страна е дал запойед на русчукския комендант полковник Подвалнюк да се забрани на генерал Лесовой престой в Русчук.“
46. Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 15 ноември 1883 г.
„Генерал-адютант Вановски е разрешил на зачисления към Главното артилерийско управление генерал-майор Лесовой задграничен отпуск с право на кратковременно пребиваване в България по семейни причини. Военният министър в България по телеграфа даде заповед на комендантите на Русчук, Шумле и Търново за това, щото руските офицери да нямат никакви връзки с генерал
97
Лесовой по време на неговото пребиваване в Княжеството. От своя страна Ви моля да осигурите таен надзор над тези от руските офицери, които ще посещават генерал Лесовой, и да ми съобщите по телеграфа. В частни Ваши разговори с генерал Лесовой Вие можете да засягате въпроса за княза: желателно е да се знае мнението на генерала по въпроса за отстраняването на принц Батенберг или неговото доброволно отричане. Ако намерите възможност, в разговора също така засегнете обстоятелството, че князът при снемане на дадените му пълномощия се е ръководил от съветите на английския и австрийския представител и да узнаете от генерала кои от руските офицери са предупредили княза за възможността за неговото отстраняване от България или отричане от престола.“
47. Шифрована телеграма на извънредния дипломатически агент в България до генералния консул в Русчук от 16 ноември 1883 г.
„Комитетът на Славянското благотворително дружество в Петербург ме уведоми за това, че моят брат се отправя в България и Източна Румелия с агитационна цел във връзка с обединението на България и отстраняването на принц Батенберг. Брат ми пристига в България в качеството си на представител на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин в Одеса и да ходатайства за отпускането на субсидии на споменатото дружество от Княжеското правителство. Моля Ви да заявите на брат ми, че не мога да допусна в този момент каквато и да е агитация от наша страна по въпроса за обединението на България и вследствие на това той е длъжен да се върне в Русия. На русчукския агент на параходството на княз Гагарин г-н Стоманяков предайте, щото той от свое име да телеграфира в Одеса на княз Гагарин да отзове брат ми от България на основание на това, че въпросът за субсидиите не зависи лично от принц Батенберг. Подобни въпроси се решават по законодателен ред в Народното събрание. Предайте също на русчукския агент да съобщи на княз Гагарин, че за отпускане на субсидии на дружеството на параходството от сумата на окупационния фонд от мен е направено предложение в императорското Министерство на външните работи. Въобще не мога да допусна ходатайство пред княжеското правителство за отпускане на субсидии на руското параходство.“
98
48. Конфиденциално писмо на извънредния дипломатически агент в България до русчукския генерален консул от 18 ноември 1883 г.
„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, с моята секретна телеграма имах честта да помоля Ваше Превъзходителство да съобщи на моя брат за несвоевременността на предприетата от него агитационна мисия за обединение на Княжеството, а също на ходатайството пред местното правителство за субсидии за дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин.
В телеграмата аз мога да засегна само същността на въпроса, но в настоящото писмо смятам за приятен дълг да изразя моите съображения, от които съм се ръководил при изпращането на гореспоменатата телеграма, а също да Ви запозная с настоящото развитие на нещата в Княжеството.
На Ваше Превъзходителство не е неизвестно, че на Господаря Император беше благоугодно височайше да ми повели да обявя на българския княз волята на Негово величество за възстановяване действието на конституцията в страната и снемане на дадените от систовското Народно събрание на княза пълномощия.
В дадените ми от нашето Министерство на външните работи инструкции е разгледан случаят на съпротива от страна на принц Батенберг при изпълнение на височайшата воля. Съгласно гореспоменатите инструкции аз бях упълномощен за приемането на извънредни и по-строги мерки за изпълнение на моята мисия.
В официална аудиенция аз съобщих на княза за височайшата воля и исках незабавно снемане на дадените му пълномощия, но той в твърде рязка форма ми отговори, че по негово мнение искането за възстановяване действието на конституцията и снемането на пълномощията трябва да бъде заявено само от страна на българския народ в лицето на неговите представители. Аз посочих на княза това, че българският народ нееднократно, чрез посредничеството на свои пълномощници, се е обръщал към него с ходатайство за снемане на дадените му пълномощия. Принц Батенберг, отричайки заявленията на народа чрез пълномощници, признава за представители на народа само тези, които по установения ред са избрани за депутати в Народното събрание. При вида на този категоричен отказ направих на княза намек за това, че съпротивата от негова страна може да повлече след себе си и глупави последствия. Тогава князът ме помоли да му дам няколко дни срок за изпълнение на височайшата воля в благоприятен смисъл.
99
Междувременно от достоверни източници стана известно, че принц Батенберг се е обърнал за съдействие към тукашните чуждестранни представители. Английският, австрийският и германският представител от името на своите правителства са му заявили, че височайшата воля, като основана на нееднократни представителства на българския народ, изразени чрез многочислени адреси и чрез посредничеството на специално пратени депутации, трябва да бъде изпълнена от българския княз и действието на конституцията в страната в тази или друга форма по тяхно мнение следва да се възстанови. Що се отнася до извънредните мерки, чуждестранните представители ги намират за невъзможни, предвид нарушаването на върховните права на султана и неподготвеността на Русия за сериозна борба.
От писмо на тайния съветник Нелидов аз заключавам, че в случай на предполагаем преврат в България турската войска е готова да завземе Източна Румелия и може още да се случи нахлуване на турска армия на българска територия. В Петербург ме уверяваха, че българската войска в случай на стълкновение е готова за охрана на границата, там особено разчитали на артилерията. Впрочем аз на място се убедих в съвършено противоположното. Началникът на артилерията се е отказал от изпълнение на дадените му от Главното артилерийско управление заповеди. Някои от командирите и началниците на отделни части ми оказаха явна съпротива. Наличният състав на пехотните дружини е малоброен и дори не е попълнен с мобилизация на запасните нисши чинове; артилерията няма в достатъчно количество полеви и дългобойни оръдия и даже, както се говори, няма нужните боеприпаси; кавалерия, както се вижда, съществува само на хартия и в случай на нужда не може да принесе съществена полза. Нашите господа инструктори се занимаваха с организацията на жандармерийски корпус, с доноси и назначаване на следствени комисии. Следователно да се разчита на боевата способност на българската армия при нейното настоящо състояние е невъзможно. А въоръжена намеса от наша страна може да не бъде одобрена от другите европейски държави и тогава неминуемо ще последва сериозно стълкновение, което, според отзивите на нашия генерален щаб в настоящия момент ние следва да избегнем в крайна сметка до ново устройство на нашите военни и морски части в Княжеството.
След внимателно обсъждане положението на нещата в Княжеството и при тази дезорганизация на българската армия бях принуден
100
(по предварително споразумение с Азиатския департамент) да направя някои отстъпления от дадените ми инструкции и да се постарая по мирен път да стигна до снемането на княжеските пълномощия и с това да предразположа на наша страна силната в страната Народна партия.
Съпротивата, срещната от мен, от страна на принц Батенберг при окончателното възстановяване в България на действието на конституцията аз не смятам за безполезна на основание на това, че водачите на Народната партия можаха да се убедят, от една страна, в това, че държавният преврат от 1881 г. е бил предизвикан само от посегателствата на княза и неговите привърженици върху вътрешното свободно управление на Княжеството и от неговия стремеж към абсолютна законодателна власт, а, от друга, в безкористната загриженост на императорското правителство за запазване на свободата и независимостта на българския народ.
Обръщайки се след това към въпроса за присъединяването към Княжеството на Източна Румелия, аз намирам, че в настоящия момент ние следва да го оставим на естественото му течение и по възможност да се отложи решението на подобен въпрос по следните причини:
1) Обединението на Княжеството трябва да се последва отначало от страна на Добруджа, където няма да ни е толкова трудно да оказваме на българите нашата въоръжена подкрепа.
2) Преди всичко на нас ни предстои сключване с княжеското правителство на военна конвенция на трайни начала, т. е. руските офицери на военна служба в България да бъдат длъжни в качеството си на руски поданици да бъдат подчинени на нашите представители в Княжеството. Военният министър в България да се назначава и уволнява с височайши указ. Руските офицери, командировани на служба в България, запазват в Империята всички свои права и преимущества. Макар руските офицери да се назначават на българска служба с княжески указ, но тяхното уволнение или преместване може да последва само по доклад от военния министър.
3) Да се обърне сериозно внимание на боевата готовност на българската армия. Затова е нужно сформирането на бригади и полкове, последните трябва да бъдат в четирите батальонни състава. Да се устроят артилерийски батареи, като се снабдяват с нужните далекобойни оръдия. Така също да се заменят негодните крепостни оръдия с такива годни и усъвършенствани.
4) Ежегодно да се изпращат в Русия за постъпване там във висши военноучебни заведения известен брой млади български офицери, от които с времето ще
101
бъде създадена интелигентната класа на Княжеството.
5) Съдейки по отзивите на нашите военни инструктори, е видно, че нисшите чинове, даже от селски произход, твърде бързо усвояват военните прийоми, умения и тактика. Следователно може да се съкратй срокът на задължителната военна служба за нисшите чинове и да се превърнат те в запас на армията.
6) Но главната задача се състои в начина за отстраняване от Княжеството на принц Батенберг. Има два начина: революционен и легален. За революционен начин аз признавам този, когато отстраняването на княза бъде достигнато чрез посредничеството на опозиционната партия. За легален начин аз смятам, ако правителството предложи на княза отричане и, разбира се, незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Аз поддържам последния способ за отстраняване на принца от България, основавайки своето мнение на това, че ние сме длъжни, доколкото е възможно, да избегнем вмешателството в българските вътрешни работи и да предотвратим стълкновение с правителството на султана. Ако във васалното княжество възникват революция и безредици, тогава правителството на султана, пазейки своите върховни права, въдворява във васалната територия тишина и спокойствие. Но при доброволното отричане на васалния княз, в каквато и форма това отричане да се изразява, и при съществуването на правителство, спазващо нужния законен ред в страната, вмешателството във вътрешните работи на Княжеството от страна на турското правителство ще бъде сметнато за явно нарушение на правата на васалното княжество и постановленията на Берлинския договор. В такъв случай и ние ще можем да наложим своето veto и ще бъдем принудени да изискваме нашите права, макар и със силата на оръжието.
Ръководейки се от настоящите мои съображения, аз успях да убедя Петербург в това, че е необходимо да се направят някои изменения в дадените ми инструкции по отношение на отстраняването на принц Батенберг от Княжеството, а така също за реда на привеждане в изпълнение на решения от нас въпрос за обединение на България.
В императорското Министерство на външните работи не одобряват напълно моя възглед за започване на обединението на Княжеството от страна на Добруджа. Тайният съветник Зиновиев смята, че Добруджа като отстъпена на Румъния по Берлинския трактат не може да бъде присъединена към България, макар че тази провинция беше завоювана със силата на българското оръжие и че
102
изменения в Берлинския трактат може да последват само със съгласието на всички подписали го държави. А в присъединяването към Княжеството на автономната провинция Източна Румелия особени нарушения на постановленията на Берлинския трактат по мнението на г-н Зиновиев не се предвиждат и е възможно да се постигне споразумение на Великите държави за българска уния по дипломатически път без въоръжено стълкновение. В поверително съобщение на Азиатския департамент по въпроса за уволнението на министър-председателя в България генерал-майор Соболев между другото се казва, че отстраняването на принц Батенберг трябва да предшества обединението на Княжеството и че Добруджа трябва да бъде присъединена към България едва след окончателното установяване на наш протекторат.
При строга преценка на всички предстоящи мероприятия и при внимателно изучаване на направлението на Либералната партия в България аз дойдох до следното непоколебимо решение: а) Да се сформира министерство изключително от лица, принадлежащи към Народната партия под председателството на Драган Цанков. b) След сключване на военната конвенция да се отстранят от власт привържениците на княза и да се назначи руски военен министър в България, с) Решаването на въпроса за отричането на принц Батенберг от българския престол и незабавното му отстраняване от пределите на Княжеството да се предостави на сформираното от Либералната партия правителство, въздържайки се, доколкото е възможно, от явна агитация от наша страна.
Нашият генерален консул във Филипопол твърде ласкаво се отзовава за лицата, съставляващи там правителствената партия, със съдействието на които е възможно да се провеждат идеите за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството, избягвайки всякакви революционни агитации.
С водачите на Либералната партия господата Цанков, Каравелов и Стамболов аз окончателно засега не съм се условил по въпроса за отстраняването на принц Батенберг, смятайки да им обявя нашето окончателно решение едва след отстраняването от власт на привържениците на княза. Удовлетворявайки любопитството на някои от видните български деятели, аз им дадох под секрет указание за кандидатурата на принц Валдемар Датски.
Излагайки моите лични възгледи за положението на нещата в Княжеството, аз предполагам, че и Вие, почитаеми господине, ще споделите моето мнение за това, че нашата инициатива за организиране
103
на революционни комитети, издаване на разни възвания и прокламации трябва да бъде по възможност отстранена, още повече на принципите, предложени от моя брат и комитета на Славянското благотворително дружество. С открити действия от наша страна, макар и при участието на назования комитет и дружеството на параходството на княз Гагарин, ние сами ще създадем против нас оръжие в ръцете на принц Батенберг и представителите на Великите държави.“
49. Секретно предписание на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 28 ноември г., № 1686
„Нашият посланик в Румъния е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство има намерение да усили гарнизона при Арап-Тапия. Княз Урусов смята, че за запазване нашите интереси в България не е излишно, щото в Силистра да се организира наблюдение за придвижването на румънската войска. Министерството на външните работи своевременно съобщи за това на нашия дипломатически агент в София и вицеконсула във Варна. Сега г-н Лисевич донася на Азиатския департамент, че поради отдалечеността на Силистра от района на варненското вицеконсулство той не може да извършва наблюдение от страна на Силистра за придвижването на румънските войски.
Предвид на несъвместното разпределение на консулските окръзи в България императорското министерство постанови да причисли Силистренска околия към района на поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг.
Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, в границите на възможностите да благоволите да установите наблюдение над румънските гарнизони при Арап-Тапия и за последствията да благоволите да ме уведомите.“
50. Конфиденциално писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 20 февруари 1884 г., № 169
„Граф Шувалов в свое писмо уведомява щатс-секретаря Гирс, че в разговор с княз Бисмарк относно българския въпрос последният не одобрява в някои отношения действията на нашия извънреден дипломатически агент в България.
104
Нашият посланик във Виена съобщава по телеграфа на министъра на външните работи, че в Австро-Унгария гледат на действията на нашия дипломатически агент като на вмешателство от наша страна във вътрешното управление на Княжеството. По мнението на княз Лобанов-Ростовски насилственото отстраняване на принц Батенберг от България при наше съдействие неминуемо ще повлече след себе си сериозни затруднения.
От София също така съобщават, че принц Батенберг чрез посредничеството на тамошния английски дипломатически агент се е оплакал на лондонския кабинет от агитация против него, Батенберг, от страна на руските представители в Княжеството.
Предвид на тези неблагоприятни съобщения щатс-секретарят Гирс предаде доклад до Негово величество за отзоваване на извънредния императорски дипломатически агент и за назначаване там за дипломатически агент и генерален консул на щатския съветник Кояндер.
Макар че действителният щатски съветник Йонин в течение на своето кратковременно пребиваване в България не можа вследствие на разни неблагоприятни условия да изпълни дадените му поръчения и да достигне предполагаемия резултат, при все това не трябва да се смята мисията на г-н Йонин за безполезна. Той успя да възстанови действието на конституцията в Княжеството, да застави принц Батенберг да се откаже от дадените му от систовското Народно събрание пълномощия и да укрепи в страната влиянието на Народната партия, която напълно ни съчувства.
За благоприятен резултат, достигнат от мисията на г-н Йонин, аз смятам и това обстоятелство, че настоящото правителство начело с Драган Цанков се състои от предани нам лица и на съдействието на които ние можем да разчитаме. Убеден в това, че инициатор на държавния преврат в България от 1881 г. е принц Батенберг, действащ по внушение от Лондон, Берлин и Виена, г-н Цанков ни оказва съдействие в сключването на военната конвенция. Освен това Драган Цанков се задължи по възможност да забави решаването на въпроса за построяването на железопътната линия ЦарибродСофия-Вакарел и да се заеме с откупуването в хазната на железопътната линия Русчук-Варна. Що се отнася до отстраняването на принц Батенберг от пределите на България, г-н Цанков също така се задължи със собствени средства и по легален ред от името на народа и правителството да предложи на княза отричане от престола и незабавно да го отстрани от пределите на Княжеството. Всички
105
тези благоприятни условия ние сме длъжни да запазим за известно време в дълбока тайна. И особено да се отклони по възможност въпросът за кандидатурата за замяна на княжеския престол. В беседи и разговори с влиятелни лица могат да се направят изказвания в смисъл, че Господарят Император смята този въпрос за чисто народен и неговото решение да предостави на самите българи, т. е. изборът на княз принадлежи на Народното събрание без всякакво външно влияние.
В своите донесения действителният щатски съветник Йонин изказва опасения да не би в самата Народна партия да се появи разкол и тогава князът може да прибегне към съдействие от крайните елементи в България, начело на които стои Петко Каравелов, ползуващ се с поддръжката на влиятелния в България депутат от законодателното събрание Стефан Стамболов.
От сведенията, доставени от управляващия русчукското консулство, се вижда, че интелигентната класа в поверения на Ваше Превъзходителство консулски окръг се състои от крайни радикали, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, доколкото е възможно, да се действа на умовете на влиятелните лица във Вашия окръг в това направление, че императорското правителство намира разцеплението в Народната партия за твърде опасно оръдие в ръцете на противниците и че от това разцепление могат да се възползват консерваторите, вземайки в свои ръце кормилото на управлението. Аз смятам също така за полезно издаването в Русчук или в Търново на вестник в дух на обединението на партията. Изборът на способни редактори и издатели на такъв вестник аз предоставям на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство.“
51. Секретно съобщение на дипломатическия агент в България дорусчукския генерален консул от 3 април 1884 г., № 157
„Принц Батенберг предприема пътуване из Княжеството с агитационна цел. Князът се старае главно да предразположи на своя страна младите български офицери. В Русчук Батенберг ще бъде към Светата седмица в навечерието на Възкресение.
Независимо от това, че нашите командири и началниците на отделните части доставят на военния министър нужна и точна информация за всички действия на княза, аз от своя страна имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да организира и от Ваша страна наблюдение за княжеската
106
агитация. Смятам, че не е излишно, щото Вие, почитаеми господине, в разговор с принц Батенберг да споменете младите български офицери, възхвалявайки тяхното служебно усърдие и доброто им възпитание.
За последствията благоволете, Ваше Превъзходителство, да ме уведомите.“
52. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 април 1884 г., № 857
„Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да даде от сумата на запасния капитал на повереното Ви консулство на живеещия в Русчук сръбски митрополит Михаил 10 000 франка срещу разписка в два екземпляра, която няма да откажете да представите в Азиатския департамент.“
53. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 10 април 1884 г., № 857
„Почитаеми господин Николай Дмктриевич, печалният изход на народните движения в Зайчар и в други местности на сръбското кралство, а така също личните неприязнени отношенията между крал Милан и сръбския митрополит Михаил са принудили последния да напусне страната и за известно време да се пресели в България.
На преследване от страна на сръбските власти Високопреосвещеният Михаил се е подложил единствено поради чувството си на преданост към Господаря Император и към Русия. Стоейки начело на политическа партия в Сърбия, митрополит Михаил неуморно се е грижел за възстановяване на нашето влияние в страната и едновременно с това се с стараел да възбуди в народа симпатия към преданата нам династия на княз Карагеоргиевич.
Като не се ограничават само с преследване на митрополит Михаил в Кралството, сръбските власти нееднократно заявяват пред българското правителство своето неудоволствие по повод пребиваването на Негово високопреосвещенство и преданите му представители на Народната партия в близост до сръбската граница.
Лишен от необходимите средства за съществование и грижейки се за участта на другите сръбски емигранти, пребиваващи сега в България, митрополит Михаил чрез посредничеството на нашия
107
дипломатически агент в София се обърна за покровителство към императорското правителство.
Съгласно доклада на действителния щатски съветник Йонин и ходатайството на Светия синод щатс-секретарят Гирс направи разпореждане за отпускане от секретните суми на Министерството на външните работи на еднократна помощ на митрополит Михаил в размер от десет хиляди франка, а също така да се съобщи на нашите представители в България да не отказват на Негово високопреосвещенство, в границите на възможностите, своето покровителство.
Изпращайки, приложен, вексел [*] за 10 000 фр. за попълване на сумата на запасния капитал на повереното на Ваше Превъзходителство консулство, изразходвана съгласно моята секретна телеграма от 5 този април, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, в границите на възможното да не отказвате на Негово преосвещенство митрополит Михаил Вашето благосклонно покровителство.“
54. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски генерален консул в Русчук от 4 май 1884 г., № 930
„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, пребиваващият в Русчук сръбски митрополит Михаил се е обърнал към оберпрокурора на Светия синод с ходатайството да се разрешени на Негово високопреосвещенство да отпътува в Русия и да се пресели за известно време в пределите на Империята.
Действителният таен съветник Победоносцев, не намирайки от своя страна пречки за удовлетворяване на споменатото ходатайство, предава молбата на Високопреосвещения Михаил в Министерството на вътрешните работи за измолване от Височайшия Господар Император на благоволение, съгласно прил. към ст. 479 на Уст. за паспор. (т. XIV по прод. 1879 г.) за реда на разрешаване на влизането в пределите на Империята на лица от чуждестранни духовенства с православно вероизповедание.
Предвид на положението на митрополит Михаил в политическо отношение Министерството на вътрешните работи препраща отзива на оберпрокурора на Светия синод на императорското Министерство на външните работи за заключение. Граф Толстой в своето
*. Полица, менителница - б.пр.
108
писмо между другото обръща внимание на щатс-секретаря Гирс върху обстоятелството, че в интерес на държавната охрана следва предварително да се определи местопребиваването на митрополит Михаил в Империята и че по сведения на Департамента на държавната полиция някои от сръбските поданици, принадлежащи към така наречената Радикална партия, имат отношения с руски емигранти и политически престъпници, избягали от Русия.
Вследствие на гореизложеното имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи в непродължително по възможност време да доставите на Азиатския департамент сведения за това, в кой град в Русия има намерение да се засели митрополит Михаил и какви лица ще съпровождат Високопреосвещенството по време на неговия престой в Русия. Заедно с това смятам за свой дълг да добавя, че по разни политически съображения за нас е крайно желателно, доколкото е възможно, да се отклони митрополит Михаил от неговото намерение да се засели в Империята.“
55. Секретно съобщение на руския императорски генерален консул в Русчук до началника на Азиатския департамент от 12 май 1884 г., № 146
„Почитаеми господин Иван Алексеевич, в отговор на секретното съобщение от 4 този май № 930 имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че сръбският митрополит Михаил, оставайки непоколебим в своето намерение да се пресели на местоживеене в Русия, моли да се ускори разрешението за неговото влизане в пределите на Империята.
Подлагайки ходатайството на митрополит Михаил на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да добавя, че Високопреосвещеният Михаил има намерение да се засели в Москва в сръбския двор и че един от подведомствените му архимандрити ще съпровожда митрополита.“
56. Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 1 юни 1884 г.
„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, разногласията в Народната политическа партия в България все повече се усилват. Петко Каравелов успя да привлече на своя страна мнозинството от своите политически деятели, бивши привърженици на Драган Цанков. Опасявам се, че от това разцепление в партията може да се
109
възползва принц Батенберг и да сформира ново министерство начело с г-н Каравелов, с когото нито аз, нито моят предшественик г-н Йонин не се намираме в благоприятни отношения. Иван Алексеевич от своя страна ни предупреждава относно радикалните елементи в България. Освен това от писмата на г-н Сорокин аз заключавам, че въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството може да бъде разрешен в скоро време. По такъв начин ние трябва да избързаме с отстраняването на принц Батенберг от страната на основание на това, че по решение на нашето министерство отричането на принца от българския престол трябва да предшества обединението на Княжеството. Да се достигне отричането на княза при новото министерство начело с Каравелов аз смятам за твърде затруднено, да се прибегне обаче към нелегални мерки, за мен е нежелателно и едва ли такъв вид действия ще бъдат одобрени в Петербург.
Бидейки поставен в такова затруднено положение, имам честта да се обърна за съдействие към Ваше Превъзходителство, най-покорно молейки Ви, почитаеми господине, с всички зависещи от Вас мерки да действате на умовете на представителите на поверения Ви окръг в насока, че за императорското правителство е крайно желателно настоящото министерство на Драган Цанков да се поддържа с мнозинство в предстоящото извънредно заседание на Народно събрание.“
57. Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г.
„Началникът на Азиатския департамент ме уведоми, че Министерството на външните работи е решило след пристигането на принц Батенберг в София чрез министър-председателя Драган Цанков да му се предложи отричане от българския престол. Цанков изяви своята готовност да изпълни искането на императорското правителство. Моля Ваше Превъзходителство след съвещание с бригадните командири от Вашия окръг да ми съобщите за мерките, които Вие намирате за рационално да се предприемат в случай на някаква съпротива от страна на Консервативната, а може би и от страна на Радикалната партия.“
110
58. Шифрована телеграма на дипломатическия агент в България до русчукския генерален консул от 10 юни 1884 г. (получена същия ден)
„Току-що получих телеграма от началника на Азиатския департамент, в която г-н Зиновиев моли да се преустанови изпълнението на решенията на министерството относно отричането на принц Батенберг от българския престол. Най-покорно Ви моля също да преустановите поканването на командирите на бригади на съвещание съгласно моята предходна телеграма.“
59. Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от февруари 1885 г.
„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, нашият генерален консул във Филипопол в свое частно писмо между другото излага положението на делата в Източна Румелия. В споменатата провинция съществуват две политически партии: правителствена и опозиционна. Първата партия се състои от лица благоразумни и влиятелни в страната, а последната се състои от хора с революционно направление и действащи под ръководството на наши емигранти и социалисти. И в едната, и в другата партия идеята за съединяването на Източна Румелия с Княжеството е твърде разпространена. Основавайки се на инструкциите на императорското Министерство на външните работи, г-н Сорокин предразположи на своя страна правителствената партия, със съдействието на която той разчита да провъзгласи съединението на Румелия с Княжеството. По отношение пък на опозиционната партия г-н Сорокин не отрича факта на тяхната енергия, благоразумна дейност и патриотизъм, но към водачите на тази партия той се отнася с недоверие само защото те се ползват от наставленията на нашите социалисти и емигранти.
Съдейки по писмото на нашия генерален консул, може да се заключи, че положението на нещата в Румелия е по-благоприятно, отколкото у нас, в Княжеството. Аз не мога да се отнасям враждебно към Каравеловото министерство, както Каравелов, така и неговите другари по министерство са хора симпатични и изпълняват по външните въпроси даваните им наставления, но по различни съображения аз съм длъжен да се отнасям към тях с недоверие.
От верни на мен източници ми е известно, че г-н Каравелов и председателят на Народното събрание г-н Стамболов, намирайки се в тайни връзки с румелийската опозиционна партия, предвиждат
111
да провъзгласят съединението на Румелия с Княжеството с принц Батенберг начело.
В моя беседа с г-н Стамболов аз му направих намек за необходимостта от отстраняването на принц Батенберг, предлагайки му под благовиден предлог няколко хиляди наполеона. Отговорът на последния на направеното предложение, макар изразен в твърде учтива форма, е съвсем неудовлетворителен.
Господата Каравелов и Стамболов, макар съзнавайки, че принц Батенберг под влияние на Австро-Унгария, Германия и Англия не съблюдава народните интереси на Княжеството, все пак не се решават на извършването на държавен преврат. Първият може би от страх да не загуби властта, а последният поради сляп патриотизъм. Докато г-н Цанков и неговите единомишленици окончателно са решили да отстранят Батенберг от България. По отношение пък на обединението на Княжеството г-н Цанков има намерение да действа единодушно с румелийската правителствена партия, т. е. по легален път и съгласно нашите предначертания.
На направеното от мен подробно донесение за положението на делата в Княжеството началникът на Азиатския департамент ми отговори, основавайки се на съобщенията на г-н Сорокин за това, че правителствената партия в Източна Румелия като напълно предразположена към нас е готова да провъзгласи съединението на провинцията с Княжеството след отстраняването на принц Батенберг. Той намира за целесъобразно да се действа в такова направление: явно и пред княза да се изразява нашето пълно доверие към настоящото министерство на Каравелов, тайно пък да се оказват всички възможни съдействия на г-н Цанков и неговите единомишленици, снабдявайки ги с нужните парични средства за противоправителствена агитация.
Аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба след съвещание с влиятелни лица, принадлежащи към Либералната политическа партия на поверения Ви окръг, да ми съобщите за количеството на паричните средства, нужни за поддръжка на агитационните цели. По мои лични сведения русчукският префект г-н Марков не принадлежи към числото на привържениците на Каравелов. Аз смятам, че г-н Марков в нужни случаи може да ни бъде полезен.“
112
60. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 5 май 1885 г., № 1469
„Враждебното на нас правителство на крал Карл Румънски има намерение да внесе в Законодателната палата с цел измолване на кредит проект на устройството на укрепленията и фортификациите при нашите погранични пунктове. Нашият посланик в Букурещ е уведомил императорското Министерство на външните работи за това, че кралското военно министерство окончателно е решило насилствено да завладее крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места като отстъпени на Румъния по Берлинския трактат. Министър-председателят Иван Братиано в разговор е казал на княз Урусов, че построяването на форгификации и укрепления при нашите погранични пунктове е предизвикано от необходимостта за запазване на някакъв неутралитет на Кралството. Засягайки спорните с румънското кралство погранични пунктове, Иван Братиано смята, че против завладяването от Румъния на крепостта Арап-Тапия и силистренските крайградски места княжеското правителство няма да протестира на основание на това, че тези места са безспорна румънска собственост. От разсъжденията на румънския министър-председател по този въпрос нашият посланик в Букурещ прави заключение, че между принц Батенберг и крал Карл се е състояло косвено съглашение да се отстъпи на румънските власти да заемат силистренските крайградски места.
При подробен доклад за това на министъра на външните работи до Господаря Император Негово величество височайше благоволи надлъжно на доклада да напише „по споразумение с военното министерство да се отстояват правата на българите в силистренските погранични места“.
По сведения на императорския генерален щаб за въоръжените сили на Румъния се оказва, че българската армия трябва да се попълни с наши казашки и пехотни полкове, а също така с артилерийски паркове с полеви и далекобойни оръдия.
Императорският военен министър генерал-адютант Вановски съобщи на командващия войските на Киевския и Новорусийския окръг за тайно придвижване на нашите войски към румънските погранични пунктове и за отделяне части войски от назованите окръзи, за да се попълни българската армия съгласно указание на нашия генерален щаб.
113
Сега одеският временен генерал-губернатор чрез посредничеството на военното министерство моли Азиатския департамент да достави точни сведения за подвижния състав на железопътната линия Русе-Варна, за наличните запаси в България на провизии и фураж и за вида на реколтата през настоящата година.
Вследствие на това имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи по възможност в най-скоро време да ми достави следните сведения: 1) за подвижния състав на железопътната линия Русчук-Варна. - колко са пътническите, товарните вагони и платформи, действащите и резервни локомотиви; 2) за състоянието на железопътната линия - наличния запас от релси; кои станции имат резервни линии за спиране на влаковете и на кои станции при спирането на влаковете нисшите чинове и конете ще имат чиста и здрава вода и източници или реки; 3) за запасите от провизии и фураж - колко са в поверения Ви консулски окръг селските снабдителни магазини и за наличностите на зърнени храни: т.е. пшеница, царевица, ечемик и овес, намиращи се във всеки магазин; за търговията със зърнени храни във Вашия окръг и за количеството на непродадените зърнени храни, намиращи се в ръцете на търговците; официалната и частната справочна цена на съществуващите хранителни продукти, а също така за приблизителното количество на едрия и дребния рогат добитък, намиращ се в окръга. За фуража - за запасите сено и слама от миналогодишната реколта и за състоянието на тревата по ливадите през настоящата година. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че за вида на реколтата през настоящата година може да бъде съобщавано в департамента ежемесечно до завършване на полските работи.“
61. Секретно писмо на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 20 юни 1885 г., № 458
„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, получавайки поверително съобщение на началника на Азиатския департамент от 5 май № 1468, аз счетох за свой дълг в частно писмо да моля за разяснения на следните, поставени от мен недоразумения за реда на попълване на българската армия с наши казашки, пехотни полкове и артилерия; следва ли предварително по това да се влиза в споразумение с княжеското правителство и в каква форма да се разреши въпросът за отстраняването на принц Батенберг от пределите на Княжеството.
114
В отговор на моето писмо тайният съветник Зиновиев ме уведомява, че по отношение попълването на българската армия с наши войски императорското министерство очаква подробни съобщения от нашия генерален щаб и военното министерство и следователно до получаването на гореспоменатите съобщения не следва да се влиза във връзка или преговори с княжеското правителство. Що се отнася обаче до въпроса за отстраняването на принц Батенберг от пределите на Княжеството, Иван Алексеевич смята, че след призоваването на запаса в армията ще ни бъдат дадени необходимите инструкции. Иван Алексеевич ни предпазва от всяка гласност по събирането на сведенията, искани от генералния щаб.
Генерал-майор княз Кантакузин има намерение да пътува до Русчук и инкогнито да се отправи в Букурещ. Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи в случаи на нужда да снабди княза и придружаващите го офицери с Ваши паспорти с имената, означени от Негово сиятелство. Смятам за приятен дълг да Ви известя, почитаеми господине, че за горепосочения поверителен циркуляр на княз Кантакузин до този момент не е съобщено нищо от страна на нашето военно министерство.“
62. Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 25 август 1885 г., № 835
„Препращайки с открит печат приложеното шифровано съобщение на императорския военен министър генерал-адютант Вановски на името на генерал-майор княз Кантакузин, което ми бе доставено чрез куриер от Константинопол, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство след разшифроване съдържанието на цялото съобщение да благоволите да го предадете на намиращия се сега по служебни дела в Русчук княз Кантакузин.
Съдържание на съобщението на генерал-адютант Вановски от 18 август № 8027 на името на военния министър в България генерал-майор княз Кантакузин. Военният агент във Филипопол при своя рапорт представи в генералния щаб план за отбраната на гр. Филипопол в случай на въоръжени стълкновения с турските войски. В своя рапорт полковник Чичаков допълва, че в тамошните военни складове няма достатъчно количество припаси, нужни за взривяването на мостовете и повреждането на главните пътища, водещи към Филипопол. Генерал-адютант Обручев, предавайки ми одобрението на нашия военно научен комитет на плановете за отбрана на Филипопол, моли за моето разпореждане за незабавното
115
доставяне в определените по плана местата на нужното количество взривни вещества с принадлежности.
Препращайки при това копия от посочените планове с точно обозначение на местата, подлежащи на взрив, моля Ваше Сиятелство да направи съответните разпореждания за тайно отпускане и изпращане на разположение на нашия военен агент във Филипопол от русчукските барутни складове и работилници за снаряжение нужното количество взривни вещества с принадлежностите. Подир възлагането за изпълнение на Вашата заповед на опитни руски офицери, подчинени Вам, да бъда уведомен за последствията..“
63. Секретно съобщение на дипломатическия агент в България до генералния консул в Русчук от 28 август 1885 г., № 840 (доставено с куриер)
„Препращайки приложената депеша от същата дата, получена от мен, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да я разшифрова на бланка на консулството и с Вашия подпис лично да се предаде на княжеския военен министър, намиращ се сега в Русчук. В случай на отсъствие на княз Кантакузин от Русчук няма да откажете, Ваше Превъзходителство, да доставите на Негово сиятелство гореспомената депеша по определения по-горе ред на неговото местонахождение с куриер чрез драгомана на консулството. Така също най-покорно Ви моля, почитаеми господине, за изпълнението на това да ме почетете с уведомление по телеграфа.“
Съдържание на депешата на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент в София от 26 август 1885 г.
„Военният министър генерал-адютант Вановски моли щатссекретаря Гирс чрез Вашето посредничество да предаде телеграма на Негово високопревъзходителство генерал-майор княз Кантакузин. Моля Ваше Превъзходителство да разшифрова телеграмата на бланка на дипломатическата агенция с Вашия подпис и да се предаде по назначение - София, до генерал-майор княз Кантакузин.
На Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели: след споразумение с министъра на външните работи да се отстояват правата на българите върху силистренските крайградски места и крепостта Арап-Тапия. Моля Ваше Сиятелство незабавно
116
да направи разпореждане за попълване на българската армия чрез свикване на целия наличен запас и след изпълнение на това да обявите войската във военнопоходно положение. (Подписал) Генерал-адютант Вановски.“
64. Писмо (поверително на българския военен министър генерал-майор княз Кантакузин до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г., № 154)
„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, беше ми доложено, че вчера в Шумле след преглед на войските княз Александър тайно е приел депутация, изпратена от Източна Румелия с ходатайство пред Негово височество за посещение във Филипопол във връзка свалянето на тамошното правителство начело с генерал-губернатора. Принц Батенберг, изказвайки своята пълна готовност да застане начело на тамошните революционери, има намерение да поддържа действията на последните със силата на българската войска.
Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да не отказвате още днес по телеграфа да известите за гореизложеното началника на Азиатския департамент и генерал-адютант Вановски. Смятам също така, че не е излишно да се уведомят за това и г-н Кояндер, и управляващият нашето генерално консулство във Филипопол. Днес в 4 часа аз се отправям за София с намерение да издам заповед за свикване на запаса в армията. Що се отнася до обявяване на войската във военно положение, смятам да изчакам допълнителни инструкции на императорското военно министерство по този въпрос.“
65. Секретно писмо на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук 18 август 1885 г.
„Почитаеми господин Николай Дмитриевич, до нас стигат твърде неблагоприятни слухове по отношение на генерал-майор княз Кантакузин. От Филипопол довеждат до наше знание за това, че княз Кантакузин е командировал в Източна Румелия български офицери с цел агитация за неговото избиране за източнорумелийски генерал-губернатор. Изпратените от княз Кантакузин офицери вместо агитация по кандидатурата на княза вземат дейно участие по въпроса за обединението на Княжеството и се намират в интимни връзки с тамошните революционери. Някои от пратениците на княза по разпореждане на източнорумелийските власти били арестувани.
117
При разпита арестуваните са показали, че получават парични средства лично от княза с цел свалянето на съществуващото правителство на споменатата провинция.
Управляващият нашето генерално консулство във Филипопол донася на Азиатския департамент, че русчукският военносъдебен следовател капитан Паница в разговори с г-н Игелстром между другото му е казала, че той, Паница, е получил задграничен отпуск лично от княз Кантакузин без докладно представяне за това от страна на командира на III бригада полковник Подвалнюк.
Избирането на Кантакузин за източнорумелийски генерал-губернатор в някои отношения би съответствало може би на нашите виждания. Но императорското правителство не може да одобри личната инициатива, предприемана от руски генерал за революционно движение с цел свалянето на съществуващия ред в управлението на която и да е страна. Толкова повече, че румелийският генерал-губернатор и повереното му правителство нееднократно са доказали своите чувства на преданост към нас и на съдействието на които ние разчитаме по въпроса за обединението на Княжеството след отстраняването на принц Батенберг от България.
Вследствие на това аз се обръщам към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба до отиването в разрешения Ви отпуск да благоволите тайно да проверите на място относно командировката на капитан Паница в Източна Румелия и действително ли споменатият офицер е получил задграничен отпуск от княжеския военен министър генерал-майор княз Кантакузин без представяне за това от страна на командира на III бригада. Надявам се, че събраните сведения по гореспоменатия въпрос Ваше Превъзходителство няма да откаже да ми предаде при скорошната наша лична среща.“
67. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до генералния консул в Русчук от 31 август 1885 г., № 1056 (доставено по куриер от Петербург и получено в Русчук на 4 септември)
„В отговор на секретната телеграма от същата дата относно насилственото заемане от румънски гарнизон на крепостта АрапТапия и силистренските крайградски места имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство за окончателното решение на императорското правителство по този въпрос. От предходната секретна преписка по българските дела Вие, почитаеми господине, благоволете да видите, че обединението на Княжеството се предполагаше
118
да се провъзгласи едва след отричането на принц Батенберг от българския престол. Но необмисленият и враждебен начин на действие на правителството на румънския крал по отношение на предполагаемото построяване на фортификации и укрепления при нашите погранични пунктове, а така също и отчасти насилственото завладяване на силистренските крайградски места принудиха императорското правителство да отложи за известно време обединението на Княжеството с Източна Румелия в този вид, в който преди се предполагаше, а така също и отричането и отстраняването на принц Батенберг от пределите на България.
В заседание на комитета на господа министрите от вчера е било постановено: да се ходатайства пред Господаря Император за височайша покана на княз Александър в Копенхаген или в Петербург, за да му бъде обявена волята на Негово величество правата на българите от крепостта Арап-Тапия и пограничните пунктове при Силистра да бъдат защитени със силата на българското оръжие. При това на княз Александър ще бъдат дадени следните указания: а) За това, щото нашите казашки и пехотни полкове и артилерийската батарея, избягвайки наблюдателността от страна на чуждите държави, да могат свободно да пребивават в България, Негово височество в качеството на царуващ княз да помоли императорското военно министерство, позовавайки се на военната конвенция, сключена с нашето правителство, за организирането в Княжеството на кадрови полкове и артилерийски батареи на първо време от наличния състав на руската императорска армия; b) след подсилването на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия и привеждането ѝ в съответната боева готовност княжеското правителство да изиска от кралското правителство незабавно освобождаване на крепостта Арап-Тапия и заетите от румънските гарнизони местности, указвайки при това пограничните пунктове съгласно постановлението на бившия Военен съвет във Филипопол по време на нашата окупация в България. Неизпълнението на исканията от страна на румънските власти ще повлече след себе си незабавно въоръжено стълкновение; с) за превозване на боеприпаси императорското морско министерство е направило разпореждане за попълване на българската флотилия с четири парахода, приспособени за речно плаване. Последните ще бъдат отстъпени на княжеското правителство безвъзмездно; и d) едновременно с това да се въздейства на съзнанието на българското население в Източна Румелия посредством разни възвания и прокламации
119
за необходимостта да окажат братска помощ на населението на Княжеството в такова трудно време, молейки за изпращане на свои доброволци за попълване на българската армия, и със съединени сили да действат против общия враг.
По време на стълкновенията между България и Румъния императорското правителство ще съблюдава строг неутралитет и по възможност да отклони вмешателството на други държави. В обявяването на война от княжеското правителство на Кралството нарушение на международни договори не се забелязва на основание на това, че нарушаване на пограничните владения е последвало от страна на Румъния и всяка държава, била тя васална, или независима, пази и защитава своята територия със силата на собственото оръжие. Все едно,в случай на победа на княжеската страна кралското правителство е длъжно да възмезди за военната издръжка по взаимно споразумение за определена сума или в териториални отстъпки и може би в единия и другия размер заедно.
Що се отнася до евентуален протест от страна на правителството на султана за взетото от поданици на Негово величество участие във войната на васалното княжество с румънското кралство, императорското министерство смята, че личната уния при съществуването в Източна Румелия на автономно управление не представлява нарушение на върховните права на Негово величество Султана. По такъв начин не трябва да се очаква въоръжено вмешателство във вътрешните работи на Източна Румелия и от страна на турските власти; но за всеки случай плановете за отбраната на Филипопол и пограничните пунктове, изработени от наши военни агенти, са одобрени от генералния щаб. До окончателното изясняване с наше съдействие на притежанието на правителството на султана на Източнорумелийската провинция следва, доколкото бъде възможно, да се усили тамошният гарнизон съгласно направените от нашия военен агент във Филипопол указания.
Заедно с княз Александър щатс-секретарят Гирс има намерение да покани в Петербург и първия министър на Негово височество гн Каравелов. Тази покана вероятно ще последва тези дни, т. е. в първите дни на бъдещия септември.
Макар че в последно време, доколкото е известно на императорското министерство, княз Александър действа под влиянието на Англия, Германия и Австро-Унгария, при все това поканата на Негово височество заедно с първия министър г-н Каравелов в Петербург, за да им бъде обявена височайшата воля, се счита за необходима,
120
затова, щото князът и неговото правителство в лицето на първия министър да се убедят в това, че императорското правителство се ръководи по отношение на българите от чувства на безкористно доброжелателство и че Господарят Император постоянно се грижи за преуспяването на народните интереси в Княжеството.
Що се отнася до приетото решение за отричането на княза и неговото отстраняването от пределите на Княжеството, то това решение в никакъв случай не подлежи на отмяна, но само за известно време е отсрочено неговото изпълнение.
На княз Александър ще бъде също така предоставен изборът на главнокомандващ на действащата българска армия, измежду генералите, взели участие в последната руско-турска война.
Приложена, препращам доставената с писмата на генерал-адютант Обручев на името на министъра на външните работи секретна инструкция, изработена в генералния щаб, за реда на привеждане в бойна готовност на българската армия и попълването ѝ с наши конни и пехотни полкове и артилерия и най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да се разпореди за предаване на споменатата инструкция на пребиваващия сега в Русчук генералмайор княз Кантакузин. В случай на негово отсъствие от Русчук я изпратете по куриер в нашата дипломатическа агенция в София за предаване по предназначение.
Заедно с това смятам за дълг да Ви обърна внимание, почитаеми господине, че горепосоченото решение на комитета на господа министрите до привеждането му в изпълнение подлежи на запазване в дълбока тайна.“
68. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 7 септември 1885 г.
„Неочакваният преврат, предприет в България, с революция в Източна Румелия, начело на който стои принц Батенберг, измени всички наши предишди направления и намерения.
Императорското правителство не одобрява начина на действие на принц Батенберг, стремящ се по революционен път да присъедини Източна Румелия към Княжеството. Моля Ви до получаването на специални инструкции да изразите на българите, че правителството на Негово величество не може да одобри необмисления начин на действие на княз Александър.“
121
69. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 8 септември 1885 г.
„Моля Ви още днес повикайте в консулството всички висши руски офицери от гарнизоните: Русчукски, Видински, Търновски и Шумленски, а така също началниците на отделните части и им предложете да решат следните въпроси: в случай на отзоваване на руските офицери от България способни ли ще бъдат младите български офицери да заместят руските и да командват бригади, полкове, дружини? Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? За колко време приблизително може да бъде приведена в бойна готовност българската армия заедно със свикването на запаса? В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение от страна на друга държава? Какви мерки руските офицери намират по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия?
Отговорът на предложените въпроси е необходимо да се оформя във вид на решение на руските офицери, съставено във Ваше присъствие. Това решение ще бъде доложено на Господаря Император. Така също Ви моля за отговора на руските офицери незабавно да ми съобщите по телеграфа и да известите генерал-майор княз Кантакузин и нашия дипломатически агент в София.“
70. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 8 септември 1885 г.
„Получените телеграми от нашите представители в България и Източна Румелия за революция в последната провинция и за това, че принц Батенберг е бил инициатор на тази революция, бяха доложени в оригинал на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно да заповяда на министъра на външните работи обединението на Княжеството с революционни средства да се признае за незаконно. Да се упълномощи нашият посланик в Константинопол да изрази протест против действията на принц Батенберг, искайки от правителството на султана въдворяване на законния ред в провинция Източна Румелия предвид запазване на спокойствие в Европа въобще и главно на Балканския полуостров. Да поръча на нашия дипломатически агент в София да предаде на принц Батенберг, че императорското правителство възлага лично
122
нему цялата отговорност за неблагоприятните последствия от неговия необмислен начин на действие. Князът и неговото правителство не трябва да разчитат на по-нататъшно покровителство от страна на Русия, така също на милостта и грижовността на нейния монарх.“
71. Решение на руските офицери в България на въпросите, предложени им от началника на Азиатския департамент в телеграма на името на управляващия императорското консулство в Русчук, 8 на този септември.
„Днес, 9 септември 1885 г., ние, долуподписаните командири на бригади, полкове и дружини, началници на самостоятелните и морски части и окръжни воински началници, в присъствието на управляващия руското императорско консулство в Русчук, разглеждайки предложените ни за обсъждане въпроси, дойдохме до единодушно заключение: 1) Способни ли са младите български офицери да заместят руските военни инструктори и да командват бригади, полкове, дружини и самостоятелни части? Признаваме единодушно, че от българските офицери в настоящия момент лица, способни и можещи да заместят руските военни инструктори, няма. В случай на отзоваване на руските командири и заместването им с български неминуемо при отсъствието на пълно понятие за старшинството ще се появи неудоволствие в самата среда на българските офицери. Това неудоволствие ще повлече след себе си, от една страна, отслабване на воинската дисциплина, а, от друга страна, ще усили партийните страсти на българските офицери и тогава армията ще бъде напълно дискредитирана и дезорганизирана. При такива условия българският престол и народното спокойствие ще бъдат лишени от всякаква въоръжена поддръжка. 2) Има ли сред българските офицери достатъчно способни артилеристи? Признаваме единодушно: че по артилерийската част до този момент български офицери, показали своите способности, няма. 3) За какво време приблизително българската армия може да бъде приведена в бойна готовност? Този въпрос следва да се раздели на две части: попълването на армията със свикването на запасняците и концентрирането на войска в боен ред в определени пунктове. Благодарение на местните условия свикването на запаса в армията в България се извършва много деятелно и бързо, така че свикването на запаса и попълването му по частите може да последва в продължение на 15 дни. Що се отнася до концентрирането на войска в боеви
123
ред в определени пунктове, при отсъствие на нужните обози и други приспособления, то в това отношение за българската армия предстоят някои затруднения. 4) В състояние ли ще бъде българската войска при отсъствието на руските военни инструктори да устои на въоръжено стълкновение със съседна държава? Този въпрос в едно отношение се решава отрицателно, а в друго отношение е съмнителен. В случай на стълкновения с турската бойна армия, при каквито и да е благоприятни условия да бъдат, българската войска не ще бъде в състояние да се бори против въоръжената турска сила, но в случай на стълкновение с Румъния или Сърбия, произтичащо собствено от обединението на Княжеството, то вземайки предвид въжделенията на българския народ и неговите патриотични чувства, ние намираме, че в случай на стълкновение с една от назованите държави победата на страната на последните ще бъде твърде съмнителна. 5) Какви мерки руските офицери намират за по-удобни за това, щото в настоящия момент да се затрудни положението на нещата в българската армия? Отговорът на настоящия въпрос се решава в следващото по-долу наше единодушно решение.
ПОСТАНОВИХМЕ:
1) Взимайки под внимание, че императорското правителство не одобрява начина на действие на принц Александър Батенберг и настоящото българско правителство, признаваме за необходимо незабавното отзоваване на руските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на самостоятелни части, а така също на окръжните войскови началници, и 2) По отношение на морските офицери и инженер-механиците от морските части на Княжеството предлагаме да се отзове цялата морска част от руски нисши чинове с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците.“
72. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 9 септември 1885 г.
„На днешна дата в мое присъствие се състоя заседание на командирите на бригади, полкове и дружини, началниците на самостоятелните и морски части, а така също и окръжните воински началници за разглеждане и решаване на предложените въпроси, изложени в телеграмата на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата. След разглеждане на предложените въпроси господата руските
124
офицери единодушно решиха следното: 1) вземайки предвид, че императорското правителство не одобрява начина на действие на принц Александър Батенберг и настоящото българско правителство, признаваме за необходимо незабавното отзоваване на руските военни инструктори в България: командири на бригади, полкове, дружини, началници на самостоятелни части, а така също на окръжните войскови началници, и 2) по отношение на морските офицери и инженер-механиците от морските части на Княжеството мислят да се отзоват всички офицери, инженер-механици и руски нисши чинове от морските части с отправяне в Русия на параходите, баржите и миноносците. Копие от гореспоменатото решение ще бъде доставено на Ваше Превъзходителство от мен след това по пощата.“
73. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1885 г.
„След доклада на военния министър за отзоваването на руските офицери, намиращи се на служба в България и Източна Румелия, и предвид на ненормалното положение в споменатите страни Господарят Император на 10-ия ден от този месец септември благоволи височайше да повели: незабавно да се отзоват от България и Източна Румелия военният министър генерал-майор княз Кантакузин и всички намиращи се руски офицери: командири на бригади, полкове, дружини, роти, началници на самостоятелни части и окръжни войскови началници със зачисляване на споменатите офицери във войсковите части на общо основание. Парични помощи за връщането на руските офицери до местата на служене да се дадат от сумата на окупационния фонд. За офицерите обаче от морските части ще бъде направен специален доклад на Негово величество. За гореизложеното Ви моля да съобщите на офицерите, пребиваващи в Русчукски и Видински консулски окръг.“
74. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 септември 1885 г., № 1074
„Военният министър генерал-адютант Вановски е уведомил щатс-секретаря Гирс, че генерал-майор княз Кантакузин е направил разпореждане за отправяне на параходите миноносци, принадлежащи на българската флотилия, в Рени и че миноносните снаряди
125
са доставени от лейтенант Лебедев в сградата на императорското консулство за временно съхранение.
С настоящото разпореждане на княз Кантакузин императорското Министерство на външните работи не е могло да се съгласи предвид на това, че параходите на българската флотилия са дар на българския народ от покойния Цар Освободител на България. Независимо от това, че принц Батенберг и неговите съветници поставиха Княжеството в неблагоприятно за нас положение, щатс-секретарят Гирс намира за невъзможно нарушаването на волята на покойния Господар Император и следователно параходите от българската флотилия съставляват неотменима собственост на българския народ.
Вследствие на това и на основание на състоялото се споразумение с военното министерство имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да съобщите на капитан-лейтенант Рождественски за незабавното връщане на параходите в Русчук и предаването на морските части по установения ред на българските власти. Съхраняваните в сградата на консулството миноносни снаряди благоволете да предадете на лейтенант Лебедев, задължавайки последния да ги постави на предишните им места. За изпълнението на това няма да откажете да ми съобщите по телеграфа.“
75. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 24 септември 1885 г., № 1078
„В императорското Министерство на външните работи при разглеждане на решенията на господа руските офицери в България от 9 на този септември за отзоваването на нашите военни инструктори в Княжеството възникна въпрос за това, попадат ли в категорията на военните инструктори и руските морски офицери, командировани в България с правата на морски офицери на търговски съдове.
Със съобщение от 12 на този септември № 6878 управляващият морското министерство е уведомил министъра на външните работи, че по мнение на вицеадмирал Шестаков морските офицери, тъй като не са на действителна служба в България, а са уволнени за служба на търговски съдове, могат да останат на тези съдове, в каквито и неблагоприятни условия да се намира Княжеството, и че съгласно височайше утвърдено постановление на Военния съвет във Филипопол (1878 г.) морската част в Княжеството е устроена
126
само с цел да се наблюдава движението на австро-унгарските дунавски военни съдове по Дунава, а така също за превоз от Русия в България на военни принадлежности.
Военният министър от своя страна, основавайки се на последвалата височайша заповед за отзоваване на руските офицери, намира, че въобще всички руски военни инструктори трябва да бъдат отзовани от България, без да се прави никакво изключение за военното или морското ведомство.
Щатс-секретарят Гирс също така намира за невъзможно пребиваването в България на руски офицери предвид на нелегалното положение, в което се намират в настоящия момент принц Батенберг и неговото правителство.
След доклада за това до Господаря Император Негово величество благоволи да заповяда незабавно отзоваване от България на морските офицери, като им се дадат парични помощи за завръщане в Русия на общо основание.
Вследствие на това имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че отпуснатите от Вас съгласно моята секретна телеграма парични помощи на морските офицери за завръщане в Русия до местата на служене следва да се отнесат към сумите на окупационния фонд.“
76. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 октомври 1885 г., № 1106
„Румънският министър-председател тези дни в разговор с нашия посланик в Букурещ, засягайки положението на нещата в България, е изказал мнението на кралското правителство за революционното движение в Източна Румелия, начело на което стои княз Александър. За запазване на равновесието на Балканския полуостров Иван Братиано предполага, че е в интерес на Кралството да препятства обединението на Княжеството, в каквато и форма да се състои то.
В своето писмо княз Урусов уведомява щатс-секретаря Гирс, че в румънските правителствени сфери имат намерение да поискат от княжеското правителство да отстъпи на Кралството дунавските крайбрежни градове, с Видинската крепост включително.
От думите на първия министър на крал Карл княз Урусов стига до двояко заключение. Може би искането на кралското правителство за отстъпването на крайбрежните дунавски градове намира
127
подкрепа от страна на Австро-Унгария и Англия, а може също така да бъде, че Иван Братиано с обмислена цел да изказва намеренията на своето министерство, за да узнае мнението на императорското правителство за извършеното във Филипопол събитие.
Нашият посланик в Букурещ е заявил на министър-председателя, че Господарят Император не одобрява поведението на принц Батенберг и че императорското правителство, спазвайки силата на Берлинския договор, не може да допусне обединението на Княжеството по пътя на революция без съгласието на европейските държави.
Независимо от това министърът на външните работи е упълномощил нашия посланик в случай на нужда официално да съобщи на кралското министерство, че императорското правителство под формата на съхранение на собствените интереси на Изток по никакъв начин няма да допусне въоръжено стълкновение между румънското кралство и българското княжество и че нито принц Батенберг, нито неговото правителство без съгласието на Русия и на европейските държави не могат да правят никакви териториални отстъпки и нямат това право.
Вследствие на това Ви възлагам, почитаеми господине, найбдително да се наблюдава придвижването на румънската войска при Силистра и Гюргево, като най-покорно Ви моля за всяко забележимо предвижване да съобщите на мен и на одеския временен генерал-губернатор по телеграфа, отнасяйки разходите по организираното наблюдение за сметката на извънредни служебни издръжки.“
77. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 10 октомври 1885 г., № 1124
„От сведения, доставени в императорското Министерство на външните работи от нашето посолство в Лондон, се изяснява цялата непоследователност на принц Батенберг по отношение на предполаганото от него обединение на Княжеството. В деня на революцията във Филипопол принц Батенберг по телеграфа довежда до знанието на щатс-секретаря Гирс за въстание в Източна Румелия, ходатайствайки за разрешение от генерал-майор княз Кантакузин да се изпрати в споменатата провинция българска войска с руски офицери за усмиряване на въстанието. Едновременно с това той, Батенберг, се обръща към английския министър на външните работи
128
с молба за застъпничество пред правителството на Негово величество Султана за признаване на обединението на Княжество.
Получавайки категоричен отговор от министъра на външните работи за това, че Господарят Император не одобрява начина на действие на революционерите и обединението на Княжеството не може да се постигне чрез въстание, принц Батенберг, ползвайки се от съветите на английския и австро-унгарския представител в България, застана сам начело на революционерите и по незаконен начин се обяви за княз на съединена България, подхвърляйки страната на вътрешни и външни опасности.
Имайки предвид, че княз Александър и неговото правителство явно действат във враждебно нам направление, Министерството на външните работи намира за необходима отмяната на всички предшестващи разпореждания, за по-нататък в България и Източна Румелия да се съблюдава с всичката точност съществуващата капитулация и да не се правят никакви отстъпки от нея.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, по делата на руските поданици и намиращите се под покровителството на императорското правителство, пребиваващи в Русчукски и Видински консулски окръг, да се съблюдава съществуващата капитулация и договорите, сключени с турското правителство, без да правите в това отношение никакви отстъпки.“
78. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 октомври 1885 г., № 1184
„Императорската мисия в Белград довежда до знанието на Министерството на външните работи за военни приготовления на Сърбия. Действителният щатски съветник Персияни ме уведоми, че крал Милан има намерение тези дни да обяви война на българското правителство, започвайки театъра на действие от Видин по цялата линия до София съгласно планове, съставени в австро-унгарския генерален щаб.
Без да гледа неодобрителните отзиви от страна на императорското правителство, крал Милан и неговото правителство останаха непоколебими в своите намерения по отношение на княз Батенберг и неговото революционно направление.
Макар че последствията от въоръжено стълкновение между Сърбия и България могат да бъдат неблагоприятни за последните, при все това императорското правителство не намира за възможно
129
да допусне наше вмешателство в настоящия момент в сръбскобългарските работи и смята да изчака изхода от стълкновението.
Освен това щатс-секретарят Гирс смята също така за невъзможно да се окаже в нужни случаи фактическа помощ на принц Батенберг на основание на това, че като инициатор на Филипополската революция Батенберг е признат за незаконен управник на страната.
По мнението на нашия генерален щаб стълкновението между Сърбия и България не се явява толкова опасно за последната в сравнение със стълкновение с въоръжените сили на Румъния. Въобще планът на действие, изработен от австро-унгарския генерален щаб, не може да бъде признат за правилен предвид на това, че неголямата сръбска армия ще бъде разделена на няколко части и при такова разделяне на силите победата на страната на нападащия се явява твърде съмнителна.
Със съобщение от 5 този септември, под № 10 456, генераладютант Обручев моли императорското Министерство на външните работи да достави на генералния щаб сведение относно състоянието на Видинската крепост, за броя на обсадните оръдия и боеприпасите, съхранявани в русчукските артилерийски складове.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да направите разпореждане за събиране на горепосочените сведения, искани от началника на генералния щаб, и за съобщаването им на мен по телеграфа.“
79. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент от 25 октомври 1885 г., № 1205
„Нашият посланик в Константинопол довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи това, че принц Батенберг и неговото министерство влизат в непосредствени отношения с правителството на султана. В противоречие с основните закони на страната Батенберг и неговите министри имат намерение да направят териториални отстъпки на части от Източна Румелия на турското правителство, така че родопската укрепена позиция и граничещите с нея селища ще бъдат предадени на турските власти. Освен това принц Батенберг има намерение да сключи с турското правителство и военна конвенция при изгодни за последното условия.
След доклада за това пред Господаря Император на Негово величество бе благоугодно да повели на щатс-секретаря Гирс предвид
130
нарушаването от княза Александър на основните закони на страната и дълга към клетвата да го признае за незаконен управник на Княжеството и Източна Румелия, да изключи принц Батенберг от руските кадри и да го лиши от званието генерал-майор и всички права и преимущества, присвоени с това звание.
Поставяйки Ви в известност на гореспоменатата височайша повеля на Господаря Император, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да влизате във връзки с местните власти само при защита на интересите на руските поданици, прекратявайки всякакви официални представителства и визити на българските власти, така също императорският консулски флаг може да бъде вдиган само в наши тържествени и празнични дни.“
80. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 27 октомври 1885 г., № 1210
„Враждебният към нас начин на действие на принц Батенберг и неговите сподвижници надхвърля всякакви очаквания. Назначението на висши военни длъжности в Княжеството на руски революционери и анархисти се счита за възмутителен и небивал в историята факт на черна неблагодарност на българите към тяхната освободителка Русия. В Русчук за началник на флотата и морските части е назначен от княз Александър съучастникът в покушението върху живота на свещената особа на Господаря - освободител на България, лейтенантът от руските служби Серебряков, ползващ се с английско покровителство под името Бланк, така също инженер-механик на морските части е руският емигрант анархист Булигин.
Директорът на Департамента на държавната полиция, имайки предвид, че Княжеството е станало крепост на руските анархисти, ходатайства пред императорското Министерство на външните работи за организирането в България на наблюдение за действията там на руските емигранти и за оказване на съдействие на агентите на държавната полиция.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да поръчате на драгомана на консулството да окаже в границите на възможното съдействие на агентите на тайната полиция, назначени за организиране на външно и вътрешно наблюдение над руските емигранти, пребиваващи в Русчукския консулски окръг, и за последствията да ме удостоите с отговор.“
131
81. Шифрована телеграма на управляващия русчукското консулство до началника на Азиатския департамент от 8 ноември 1885 г.
„Русчукският комендант и началник на артилерийския арсенал от името на българското правителство и народа се обърна към мен с молба за това, щото да предложа на обсъждане пред императорското правителство ходатайство за отпускане на поръчаните на Тулските патронни заводи боеприпаси, задържани сега по разпореждане на командващия войските на Одеския военен окръг в Рени, на парахода „Олга“ на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство на княз Гагарин.
Подлагайки на благосклонното мнение на Ваше Превъзходителство горепосоченото ходатайство, смятам за свой дълг да прибавя, че повсеместните отзиви за положението на българския народ са твърде критични. При отсъствието на боеприпаси сърбите могат да завладеят Видинската крепост и да нахлуят в София, а тогава може да се очакват междуособици.“
82. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 9 ноември 1885 г.
„Вашето ходатайство, изложено в телеграмата с вчерашна дата, беше доложено от щатс-секретаря Гирс на Господаря Император. Негово величество, грижейки се за съдбата на българския народ, благоволи височайше да повели: да се заповяда на командващия войските на Одеския военен окръг незабавно да отпусне боеприпасите за българската армия, натоварени на парахода „Олга“ в Рени, принадлежащ на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство. Вследствие на това Ви моля след пристигането на парахода да разпоредите за незабавното му разтоварване и предаването на товара на военните власти в Русчук. За избягване на наблюдение от страна на румънските военни съдове да не се допуска параходът „Олга“ да пътува по-далеч от Русчук. Отбелязвайки в манифеста и ролята на времето на пристигането и заминаването на парахода и издавайки на капитана на парахода свидетелство за състоянието в санитарно отношение, да ми.се съобщи по телеграфа за пристигането и заминаването от Русчук на назования параход.“
132
83. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 10 ноември 1885 г.
„Сръбски емигранти, изгонени от Русчук по разпореждане на българските власти и пребиваващи сега в Гюргево (Румъния), се обърнаха към мен с ходатайство за приемането им под наше покровителство на основание на съществуващата в България капитулация.
Предвид на крайно бедственото положение на назованите емигранти, имам честта, подлагайки тяхното ходатайство на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, най-покорно да помоля за Вашето благоволение за даване на споменатите емигранти на парична помощ от сумата на окупационния фонд. Заедно с това смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че някои от сръбските емигранти молят за разрешение за влизане в пределите на Империята, за визи на сръбските паспорти и за издаване на тях на консулски паспорти за пътуване в Русия.“
84. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 декември 1885 г., № 1283
„В отговор на секретната телеграма от 10 на отминалия ноември тази година имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че Министерството на външните работи не намира за възможно приемането на сръбските емигранти от Радикалната политическа партия, пребиваващи в България под покровителството на нашите представители в Княжеството, предвид на неблагоприятните отзиви за направлението на назованата партия, от страна на нашия министър-резидент в Белград. Относно даването на парични помощи на някои сръбски емигранти от мен е съобщено за това на председателя на Славянското благотворително дружество за отпускане в известен размер на някои емигранти на парични помощи от секретните суми на споменатото дружество.
Що се отнася до разрешение на сръбските емигранти за влизане в Русия и даване на паспорти за пътуване в пределите на Империята, основавайки се на съобщението на Департамента на държавната полиция от тази дата под № 10 758, аз го намирам за възможно само при съблюдаване на следните условия: 1) за всеки сръбски емигрант, отправящ се в Русия, да се уведоми по телеграфа директорът
133
на Департамента на държавната полиция; 2) във визите на паспортите на сръбските емигранти следва да се отбележи пограничният пункт, през който емигрантът има намерение да влезе в пределите на Империята, и едновременно също така по телеграфа да се уведоми жандармерийският началник на този пограничен пункт, посочен във визата, с подробно описание на белезите на емигранта; 3) даването обаче на известни сръбски емигранти на консулски паспорти за пътуване в Русия може да последва само след предварително споразумение с Департамента на държавната полиция при посредничеството на Министерството на външните работи и в указания по-горе ред.“
85. Секретно съобщение на председателя на комитета на Славянското благотворително дружество в Санкт Петербург до управляващия консулството в Русчук от 3 декември 1885 г., № 4875
„Съгласно съобщението на началника на Азиатския департамент, препращайки, приложени, шест хиляди рубли, имам честта най-покорно да помоля Ваше Високоблагородие да благоволи да се разпореди за предаването на същите на сръбския емигрант Николай Пашич с посредничеството на пребиваващата в Русчук вдовица Наталия Каравелова. За получаването и предаването на тези пари няма да откажете, почитаеми господине, да ме уведомите.“
86. Секретно съобщение на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 20 март 1886 г., № 45
„Неудачната авантюра на принц Батенберг и неговите сподвижници по отношение на обединението на Княжеството, а така също позорният за достойнството на българската победоносна армия мирен договор, сключен в Букурещ между България и Сърбия посредством делегат на турското правителство, усилват недоволството на населението против княза и неговото правителство.
Местните власти по заповед на централното правителство за усмиряване на възбуденото настроение на народа прибягват към извънредни мерки на терор и изтезаване на мирните граждани. Тревожните известия, достигащи дотук от Източна Румелия, за това, че там царува пълна анархия, твърде вредно влияят на настроението на умовете на местната интелигенция.
134
За усмиряване на селското население, доведено до нищета вследствие на разни незаконни, непосилни данъци, принц Батенберг и неговите съветници прибягват към възмутителни средства, издържайки разбойнически шайки, на които местните власти заповядват да извършват нападения над беззащитните селяни, разоряват техните стопанства и позорят техните семейства.
В страната отсъства правосъдие и всякаква защита от страна на съдебните власти. В съдилищата делата се решават по нареждане на централното правителство в полза на неговите привърженици, без да се гледа на справедливия иск и на правото на противната страна. Съдиите и прокурорският надзор са в пълна зависимост от полицейските агенти и по разпореждането на които се преустановява изпълнението на решения, влезли в законна сила.
На вчерашна дата в канцеларията на императорското консулство се яви депутация от местни граждани, която, изразявайки чувства на преданост към Господаря Император, ходатайства коленопреклонно да се поднесе на Негово величество молбата на населението за височайшето покровителство. Депутацията се състоеше от следните лица: адвокатите Тома Кърджиев, Христо Баларов, Христо Касабов, училищния инспектор Юрдан Симеонов, прокурора от Апелационния съд Феодоров, члена на същия съд Марков и заместник-председателя на окръжния съд Губиделников.
От назованите лица известният на консулството адвокат Тома Кърджиев, нееднократно доказал своята преданост към нас и стоящ начело на тукашната Либерална партия, ми съобщи под секрет за намерението на Народната партия да устрои тук, в Русчук, и в други центрове изпълнителни комитети с цел свалянето на княз Александър и неговото правителство. Комитетите ще действат по конспиративен начин и тайно. Изпълнили своята задача, от името на народа ще бъде провъзгласено временно правителство под председателството на Драган Цанков, което незабавно ще повика императорския комисар за поемане на управлението, съставяне на министерство и насрочване на избори за представители във Велико народно събрание със задача избиране на княз измежду кандидатите, посочени от императорското правителство.
Предавайки ми гореизложеното, г-н Кърджиев моли да му се отпуснат за създаване на изпълнителни комитети парични средства, макар и заемообразно до съставяне на временното правителство, в размер на 20 000 фр.
135
Подлагайки ходатайството на г-н Кърджиев на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, пойитаеми господине, за по-нататъшни разпореждания, да заповядате да бъда снабден с нужните инструкции и указания.“
87. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 2 април 1886 г., № 435
„В отговор на секретното съобщение от 4 миналия март на тази година № 36 имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че след представяне от нашата дипломатическа агенция в София от императорското Министерство на външните работи е направено разпореждане да се отпуснат от сумата на окупационния фонд парични средства за поддръжка на агитацията против принц Батенберг и настоящото правителство на Княжеството. Нужната сума постъпва в безотчетно разпореждане на представителите на Народната либерална партия в София господата Драган Цанков, Теодор Бурмов и Марко Балабанов.
По мнението на назованите лица агитацията против княза и правителството отначало трябва да се ограничи с изразяване на писмени и печатни протести против терора, като едновременно се иска възстановяване на предишните отношения на Княжеството с Русия и покровителството на Царя Освободител. Господата Цанков, Бурмов и Балабанов смятат за възможно да се прибегне до по-радикални мерки само тогава, когато гласните протести на народа не доведат до желания резултат. Във всеки случай изпълнението на народното решение за изгонването на принца Батенберг от България и свалянето на настоящото правителство да се възложи за задължение на войската, като се избират за тази цел предани на нас български офицери.
От донесението на нашия военен агент в София се забелязва, че благомислещите български офицери, признавайки безизходното положение на страната, в което я е поставил принц Батенберг и неговите привърженици, а така също, че по-нататъшното съществуване на България зависи само от безкористното доброжелателство на Русия и покровителството на нейния монарх, изказват пълна готовност да се подчинят на народното решение по въпроса за отстраняването на княза от България.
136
При такова положение на нещата аз намирам за нужно да се ускори решаването на гореспоменатия въпрос от страна на българския народ, без да се прибягва до чужда помощ. Но имайки предвид твърде ласкавите отзиви за адвоката Тома Кърджиев, аз смятам, че също така не трябва окончателно да се отклонят неговите услуги, и допускам да водя с него преговори за неговите по-нататъшни намерения, още повече че, доколкото ми е известно, по дадения въпрос г-н Кърджиев действа солидарно с господата Цанков, Бурмов и Балабанов. В случай на съгласие на последните за организиране на изпълнителни комитети в разни центрове на България да се отпуснат от сумата на окупационния фонд, съхранявана в русчукското консулство, на г-н Кърджиев парични средства в искания размер за поддръжка на гореспоменатите изпълнителни народни комитети.
Заедно с това смятам, че не е излишно, щото за трайно устройство на народните изпълнителни комитети да се възползвам от указанията на нашите агенти на тайната полиция. За тях ми беше съобщено от директора на Департамента на държавната полиция, молейки за неговото разпореждане да възложи на един от завеждащите задграничната агентура на тайната полиция да пристигне в София или в Русчук, за да направи необходимите указания на членовете на народните изпълнителни комитети за реда на техните действия при изпълнение на възложените им поръчения.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, съдържанието на настоящото съобщение накратко и само устно да предадете на адвоката Тома Кърджиев и за по-нататъшните Ваши общи решения да ми съобщите по телеграфа.“
88. Секретно донесение на управляващия русчукското консулство до началника на Азиатския департамент от 28 юли 1886 г., № 258.
„По разпореждане на директора на Департамента на държавната полиция е командирован в България щатският съветник Мишченко за организацията на тайна агентура и конспирация за съдействие на Либералната партия при отстраняването на принц Батенберг. Г-н Мишченко пристигна в Русчук с цел да се отправи за София за организирането там на централно агентство. Във Филипопол, Бургас, Варна, Русчук и Търново ще се учредят тайни отделения.
137
В отговор на направеното от мен запитване по този въпрос към управляващия нашата дипломатическа агенция г-н Богданов ме уведоми, че по съвета на нашите военни агенти в София, той намира организирането в София на централна агенция, в смисъла предполаган от г-н Мишченко, за излишно на основание на това, че въпросът за отстраняването на принц Батенберг от България е окончателно решен и че изпълнението на това решение зависи от разпорежданията на императорското Министерство на външните работи.
Полковник Сахаров от своя страна ми съобщава, че по мнението на българските офицери, инициатори на отстраняването на принца от България, следва да се отстрани всякакво участие в тази работа на една или друга политическа партия в Княжеството и че пребиваването на щатския съветник Мишченко в България за изпълнение на възложените му поръчения може да усили надзора на местните власти върху действията на опозиционната партия, която в далечно време също може да се отзове неблагоприятно на решения по принцип въпрос за скорошното отричане на княз Александър от българския престол.
Донасяйки за гореизложеното на благосклонното усмотрение на Ваше Превъзходителство, най-почтително имам честта да очаквам по-нататъшни указания.“
89. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Рус чук от 1 август 1886 г.
„По споразумение с директора на Департамента на държавната полиция най-покорно Ви моля да благоволите да предадете на щатския съветник Мишченко, че инструкциите, изработени в Департамента на държавната полиция, на днешна дата са изпратени в нашата мисия в Букурещ, където той трябва да се отправи за някое време и между това да преустанови конспиративните действия в България, да се ограничи само в организирането там на наблюдение върху движението на руските емигранти.“
90. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 10 август 1886 г.
„След докладване на Господаря Император за отричането на княз Александър от българския престол и общото ходатайство на
138
временното правителство и главнокомандващия българската армия за назначаване на императорски комисар, който да поеме върховното управление на Княжеството, на Негово величество бе благоугодно височайше да повели на княз Долгоруков в качеството на императорски комисар да се отправи за България и приемайки властта от временното правителство, да управлява временно Княжеството до свикването на Велико народно събрание на основание на съществуващата конституция. Със същата тази височайша заповед генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс е назначен за военен министър в България.
До пристигането на княз Долгоруков на Вас Ви предстои да действате върху умовете на българското население, щото императорското правителство ще се ръководи относно България от чувства на безкористно доброжелателство. Съдействие ще бъде оказано на тези от българите, които ще насочат своите усилия към поддържане на ред и спокойствие в страната, за да обезпечат с това нейното бъдещо благосъстояние.“
91. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 11 август 1886 г.
„Считам за свой дълг да доведа да знанието на Ваше Превъзходителство, че от София и от други местности на Княжеството, пристигат твърде неблагоприятни известия за това, че в народа се усилва недоволството към свършения факт на изгонването на княз Александър. Населението няма доверие на временното правителство. Чуждестранните представители разпространяват слухове за това, че европейските държави не могат да признаят насилственото отричане за законен акт и княз Александър ще бъде възкачен отново на българския престол. Мнозинството от гарнизоните, положили клетва пред временното правителство, се отказват от изпълнение на заповедите на главнокомандващия армията майор Груев.
Офицерите от гарнизоните на консулския окръг, не доверявайки се на официалните противоречиви телеграми, получавани от София, се обръщат към мен с молба да им обясня истинското положение на нещата и за намеренията на императорското правителство. Не получавайки никакви отговори от г-н Богданов и полковник Сахаров на всички мои запитвания и поставен в такова неизвестно положение, аз се ограничавам с уклончиви отговори, посочвайки
139
на офицерите необходимостта от запазване в страната на реда и общественото спокойствие и да се доверят на безкористното доброжелателство към българите на императорското правителство.
Граждани и офицери, съчувстващи на настоящия държавен преврат, ми заявиха, че с връщането на принц Батенберг в България неминуемо ще последват междуособици, изходът от които ще бъде твърде печален за народа.
Предавайки Ви горепосоченото заявление, най-почтително моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за задържане на принц Батенберг, изпратен в Рени, за известно време до въдворяване в страната на съответния ред и установяването на трайно правителство.“
92. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 12 август 1886 г.
„От Търново ми съобщават, че председателят на Народното събрание Стефан Стамболов води активни преговори с началниците на гарнизони с цел да образува ново правителство под свое председателство, което ще покани принц Батенберг да пристигне в България за приемане на управлението на Княжеството.
Доколкото забелязвам и русчукският гарнизон е склонен да се присъедини към новото правителство начело с г-н Стамболов. Предани нам лица, принадлежащи към Народната партия, виждат спасение за страната от грозящата я опасност в задържането на принц Батенберг в Русия, макар и за седмица-две.
Повтаряйки моето ходатайство, изложено във вчерашната секретна телеграма, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, да благоволи да ме снабди с необходимите инструкции.“
93. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 13 август 1886 г.
„Вашите и на други наши представители в България телеграми бяха доложени на Господаря Император. Предвид на това, че до този момент нашите посланици при правителствата на Великите държави не са доставили своите донесения за мненията на чуждестранните кабинети за настоящите работи в България, императорското Министерство на външните работи не може да снабдява нашите
140
представители в България с определени инструкции и им предоставя да се ръководят в дадения случай от собственото си благоразумие за съхраняване на нашите интереси в България. Отпътуването на назначения императорски комисар и на военния министър също временно е спряно.“
94. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 14 август 1886 г.
„Приемът, оказан на принц Батенберг в Рени, от генерал-майор Янов направи на умовете на всички политически партии потресаващо впечатление. Населението и особено офицерите от гарнизоните на консулския окръг виждат в този прием знак на неодобрение на императорското правителство от извършения в България преврат.
От Търново ми предават сведения, че председателят на Народното събрание г-н Стамболов е получил телеграма от княз Александър, с която последният е упълномощил Стамболов да състави временно правителство. Нашият посланик в Букурещ ме уведоми, че тамошният английски посланик употребява всичките си усилия и влияние над букурещкия кабинет, за да оказва съдействие на Батенберг при възвръщането му в България.
Всичко гореизложено принуди българската войска, с изключение на Шуменския и Видинския гарнизон, да се присъедини към революционния Филипополски гарнизон начело с подполковник Муткуров. Полицейските и други чиновници явно агитират в полза на г-н Стамболов. Населението се отнася с доверие към временното правителство на Каравелов. От София пристигат тук частни известия, че офицерите, взели участие в изгонването на принца, са арестувани от тамошния комендант, други офицери, бягащи от София, също се преследват от властите и ще бъдат арестувани. Носят се упорити слухове, че принц Батенберг с пристигането си в България ще назначи военнополеви съд над главните виновници и участници в преврата, които ще бъдат подложени на строги наказания.“
95. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 17 август 1886 г.
„В отговор на Вашата телеграма и вследствие донесение (също по телеграфа) на нашия дипломатически агент за завземането от
141
търновските, софийските и филипополските революционери на властта и образуването на временно правителство начело със Стефан Стамболов имам честта да Ви уведомя, че императорското Министерство на външните работи не признава законността на властите, действащи от името на отсъстващия от Княжеството принц Батенберг.“
96. Шифрована телеграма на управляващия русчукското консулство до началника на Азиатския департамент от 18 август 1886 г. (изпратена от Букурещ)
„Принц Батенберг вчера пристигна в Русчук. За посрещането му аз бях поканен от декана на румънското консулство, кьдето присъстваха всички пребиваващи тук чуждестранни консули. На пристанището принцът Батенберг ми изрази своята признателност за оказаното посрещане, канейки ме на обяд и на съвещание. След обяда, отстранявайки присъствието на всички свои привърженици, принц Батенберг написа и подписа телеграма на височайшето име на Негово Императорско величество, със следното съдържание:.. .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . [*],
молейки ме да я изпратя с нашия шифър. Връчвайки ми телеграмата, принц Батенберг устно ме упълномощи да осведомя императорското министерство за това, че последният акт, извършен в София, го убеждава в това, че съществуването на България зависи единствено от покровителството на Негово величество. Преди всичко Негово височество има намерение да положи всички усилия за това, щото да върне предишното благоволение към себе си на августейшия монарх, което той поставя над всичко като най-драгоценно за себе си и за което той е готов на всякакви жертви. Принц Батенберг се е отнасял доверчиво към Радикалната партия на основание на това, че г-н Кояндер е бил постоянен неин защитник. Нееднократно той е имал намерение да уволни Каравелов и да разпусне Народното събрание, но винаги е намирал противодействие от страна на г-н Кояндер и княз Кантакузин. Осигурявайки си подкрепата на Англия, той е извършил акта на обединение на Княжеството,
*. Телеграма на княз Александър, в която той моли цар Александър III да командирова генерал Долгоруков в България в качеството му на посредник между княза и императора. Ако връщането в България не бъде одобрено, княз Александър ще връчи българската корона, получена от руския народ, на неговия монарх - б.а.
142
смятайки, че той ще намери съчувствие от Русия, стремяща се към създаването на велика България и осъществяването на Санстефанския договор. Накрая принц Батенберг помоли да убедя императорското министерство и в това, че ако на Негово величество бъде благоугодно височайше да му повели да предаде властта на княз Долгоруков и да се отрече от българския престол, то той тържествено ще изпълни волята на Негово величество в интерес на Русия. Заедно с това смятам за дълг да обърна благосклонното внимание на Ваше Превъзходителство върху обстоятелството, че горепосочената телеграма на височайшето име е съставена в тайна от всички привърженици на принц Батенберг. Въобще, доколкото можах да се убедя, принц Батенберг се отнасяше равнодушно към направените му в Русчук и Гюргево овации.“
97. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до началника на Азиатския департамент от 19 август 1886 г.
„Бързам да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че местните власти продължават да тероризират населението. Арести и изтезания се извършват в още по-големи размери, особено в тези градове, през които преминава принц Батенберг. Местните жители се страхуват от сериозни кървави стълкновения с въоръжената правителствена шайка.“
98. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия русчукското консулство от 20 август 1886 г.
„Вашите телеграми бяха доложени на Господаря Император. Негово величество не одобрява връщането на принц Батенберг в България и благоволи височайше да повели да се отговори на Батенберг, че Господарят Император предвижда неприятни последици за страната от пребиваването на княза в България, която е въвлечена от него в тежки изпитания. Той трябва незабавно да напусне Княжеството. В противен случай императорското правителство ще се въздържа от всякакво вмешателство в печалното положение на работите в България, съхранявайки своите интереси и мира на Изток. Назначаването на княз Долгоруков за императорски комисар временно е отменено. Предвид отсъствието в България на законно правителство Ви моля да прекратите всякакви връзки с местните
143
власти до отстраняването на принц Батенберг от Княжеството.“
99. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 22 август 1886 г.
„Съгласно секретен циркуляр на Азиатския департамент от 5 май 1885 г., № 1469, Ви моля да доставите на мен и непосредствено на одеския временен генерал-губернатор сведения за състоянието на тазгодишната реколтата в Русчукския консулски окръг, а така също за наличния запас от зърнени храни и фураж. Тези сведения в реда, указан в горепосочения циркуляр, съобщете на мен и на генерал-губернатора по телеграфа.“
100. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 23 август 1886 г.
„Моля Ви да съобщите на капитаните на параходите от дружеството на Черноморско-Дунавското параходство незабавно да се върнат в Одеса, извършвайки рейса без спиране в българските и румънските пристанища. За всеки заминаващ от Русчук в Одеса руски параход благоволете да уведомите агента на нашето министерство в Одеса.“
101. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 28 август 1886 г.
„Предвид изменението на положението на работите в България, формалното отричане на принц Батенберг от княжеския престол и неговото напускане на територията на България временно е преустановена цялата подготовка. По височайша заповед генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс е назначен за извънреден дипломатически агент в България. Настоящите регентство и правителство ще получат законна санкция само при изпълнение от тях на исканията на императорското правителство, които ще бъдат предадени от барон Каулбарс.“
144
102. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 11 септември 1886 г.
„До получаването от Вас на изработените в Министерството на външните работи инструкции моля Ви да се ограничите в разпространението в Русчукски консулски окръг само на следващата подолу ответна телеграма: приемайки заявеното от името на българския народ изразяване на чувства на преданост, Господарят Император се надява, че както народът, така и неговото правителство ще се погрижат за това да докажат на дело искреността на посочените чувства, че те постоянно ще се въздържат в бъдеще от действия и заявления, несъгласни с добре известното на българите мнение на Негово величество за настоящото положение в тяхната страна, и ще се стараят да сложат край на раздорите между партиите. На назначения да ръководи работите на агенцията в София генерал Каулбарс му предстои да служи за посредник при предаването на българите на всемилостивите указания предвид гарантирането на щастливо бъдеще на тяхната страна и възстановяване на предишните отношения между Русия и Княжеството. В случай на готовност на българите да се съобразят с посочените условия Господарят Император от своя страна няма да се откаже да се погрижи за преуспяването на техните народни интереси. По мое мнение следва, доколкото е възможно, да се въздържате от обяснение на смисъла на съдържанието на настоящата телеграмата на българите.“
103. Секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886 г., № 2078
„Революционното движение във Филииопол от 6 септември 1885 г., актът, извършен в София на 9 август тази година, т. е. отстраняването на княз Александър от България, а така също образуването в Търново на временно правителство начело с председателя на Народното събрание, към което се присъедини мнозинството от българската войска и политическите партии, убедиха императорското Министерство на външните работи в това, че поддръжката, оказана на нашите представители в Княжеството и Източна Румелия, не доведе до желания резултат и че за голямо съжаление нашите дипломатически агенти и консули са доставяли на Министерството
145
на външните работи сведения, несъответстващи на положението на нещата в България и Източна Румелия.
Генералният консул във Филипопол довежда до знанието на Министерството на външните работи, че обединението на Княжеството може да се постигне само със съдействието на правителствената партия в Източна Румелия и че опозиционната клика не се ползва с доверието на народа и поддръжката на войската. На практика се оказа точно обратното, т. е. тамошното правителство се е състояло от хора невлиятелни, а опозиционната партия е народната сила, към която се присъедини и войската, с енергичните действия на тази партия на 6 септември миналата година беше присъединена Източна Румелия към Княжеството. Но само благодарение на протестите на Великите европейски държави, подписали Берлинския договор, обединението не получи законна санкция.
От донесенията на нашата дипломатическа агенция в София императорското Министерство на външните работи можеше да съди, че отстраняването на принц Батенберг от България ще срещне съчувствието и одобрението на всички политически партии в Княжеството. А между това се оказа, че грамадното мнозинство от народните представители в законодателното събрание изразяват пълната симпатия и преданост на българския народ към княз Александър, не одобрявайки поведението на офицерите и други лица, взели участие в държавния преврат на отминалия 9 август.
Получавайки телеграма от управляващия на нашата дипломатическа агенция за отричането на княз Александър от българския престол, императорското министерство счете за свой дълг да предаде на българите, че Русия както преди ще се ръководи спрямо българите от чувства на безкористно доброжелателство; за окупация на България императорското правителство и не мисли и неговото съдействие ще бъде винаги на страната на тези от българите, които ще насочват своите усилия за поддържане в страната на ред и спокойствие и с това да обезпечат нейното бъдещо благосъстояние. Независимо от гореспоменатото изявление на императорското правителство, че за окупация на България Русия и не мисли, българските офицери порицават действията на своите другари по отричането на княз Александър и се присъединяват към революционното движение във Филипопол и Търново.
Известено за намеренията на българските офицери, императорското Министерство на външните работи по височайша заповед (по телеграфа от 11 август) чрез Вашето посредничество, почитаеми
146
господине, повторно обявява на българския народ, „че цялото влияние на Русия е насочено към това да опази България от външните опасности, на които я изложи необмисленият начин на действие на княз Александър. Що се отнася до обединението, то разбирайки въжделенията на българския народ, Негово величество смята, че гореспоменатата цел може да бъде постигната само с мирни условия, че в това отношение българите е най-добре да се доверят на известното им доброжелателство на Русия, която намира за необходимо преди всичко да опази България от нови изпитания. Господарят Император се надява, че временното правителство ще съумее да поддържа духа на народа и да осигури ред вътре в страната, избягвайки при това насилие и без да се увлича от партийни интереси“. Но свещеното обещание на Господаря Император и уверенията на правителството на Негово величество нямат никакво влияние над развратените умове на българския народ. В Търново революционери начело с председателя на Народното събрание Стефан Стамболов образуват ново правителство, към което се присъединяват гарнизони, разположени в други градове на Княжеството. Това правителство с поддръжката на българската войска и народните маси призовава в България изгонения княз Александър.
Възмутителният факт - изгаряне на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище, предизвиква печално впечатление у всеки военен. У българските офицери липсва понятие за светините, подарени на военната част за пазене, те също така не знаят, че ако тази част се окаже недостойна да пази знамето, то може да бъде отнето и с почести поставено в катедралната църква; да изгориш обаче най-святото за войската, е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото, младо офицерско поколение на армията. Освен това заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги е украсявал, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие.
Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг,
147
е смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху представителите на българския народ.
След разглеждане на всичко гореспоменато императорското министерство е решило: отсега да не покровителства отделна политическа партия, а да се стреми, щото политическите партии да не се потискат една друга. А главно обаче да се действа на умовете на истинските българи патриоти, щото те да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново правителство, състоящо се изключително от лица, назначени от императорския извънреден посланик генерал-майор Каулбарс.
Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите „че времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън. България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще. Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки вътрешните интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България“.
Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници; 2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности; 4) да се прекрати военното положение и да се отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание; 5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър; 7) след изпълнение на посочените
148
инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат вечно запазени; 9) и освен това да се увери българското население, че нито княз Александър, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол.
Вследствие на-това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да оказвате на генерал-майор барон Каулбарс всички възможни съдействия при изпълнение на горепосочената мисия, ръководейки се от неговите указания и инструкции.“
104. Секретно съобщение на императорския извънреден посланик в България генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 14 септември 1886 г., № 917
„При моето пристигане тук при вратите на града бях посрещнат от делегация, на чиито приветствия отговорих с реч; при което на основание на всемилостиво дадените ми пълномощия от Господаря Император изказах вижданията и мненията на нашето правителство, които накратко в следващите по-долу точки смятам за нужно да доведа до Вашето знание, заедно с това Ви моля да им предадете цялата възможна пълна гласност с всички средства, които имате на разположение.
1) България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще, Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки всички вътрешни интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България.
2) Времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън.
3) Русия не желае и не се стреми към поробване на България, напротив, тя желае развитие на страната във всички отношения и само ако българите дружно се присъединят към по-големия брат Русия, те ще могат
149
да разчитат на нейната пълна поддръжка по въпроси, толкова близко свързани с тяхното съществуване и с бъдещето на тяхната държава.
4) Не всички факти обаче показват това доверие, което Русия имаше право да очаква от страна на българите. И така правителството счете за нужно да поздрави царя с деня на неговото тезоименство; обаче всемилостивата ответна телеграма скри и не публикува. Думите на Господаря Император, отправени към българския народ, трябваше да бъдат публикувани с всички намиращи се на разположение на правителството средства.
5) Печално впечатление прави на всеки истински военен чудовищният факт на изгарянето на знамената на Струмския полк и Юнкерското училище. Знамето е светиня, подарена на военната част за опазване. Ако тази част се окаже недостойна да го пази, то знамето може да бъде отнето и поставено с почести в катедралната църква; да се запали най-святото за войската е крупно и небивало в историята уронване на основните военни чувства и всяко понятие за военна дисциплина. По отношение на Юнкерското училище този факт във възпитателно отношение може да се отрази само по развращаващ начин на понятията за воинска чест на бъдещото, младо офицерско поколение на армията.
6) Ако се окаже вярно, че заедно със знамената е бил изгорен и руският Георгиевски кръст, който ги украсява, с тази постъпка българите са нарушили най-основните правила на международното приличие.
7) Фактът, че последното Народно събрание сутринта е гласувало да изрази своите чувства на преданост на Господаря Император, а в следващото заседание е изказало своите симпатии на княз Батенберг, представлява смешна непоследователност, хвърляща твърде неизгодна сянка върху депутатите в събранието.
8) Нито княз Батенберг, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол.
9) Ние искаме, щото Народното събрание да се събере само след избори, проведени без всякаква принуда и съвършено свободно, поради желанието, щото българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с въпросите за избирането на княз и за своето бъдеще.
10) Затова смятаме и искаме военното положение да бъде отменено и офицерите, взели участие в преврата, пуснати на свобода незабавно, а така също между двете искания и изборите да минат два месеца, по време на които българският народ ще може да се успокои и да обмисли възможно по-пълно предстоящото му решение.
11) По повод на освобождаването на офицерите аз изразих мнение, че ние не признаваме за
150
истинско правителство, съставено от политически партии, и поради отсъствието на законно постоянно правителство те нямат нравствено право да съдят и преследват друга също такава политическа партия; затова искаме тяхното незабавно освобождаване.
12) Накрая съветваме всички истински български патриоти да забравят миналото, да мислят за бъдещето и дружно и единодушно да се заловят за подготовката на нов държавен живот, който се открива пред тях, и да подготвят напълно здрава, изчистена от всякакви миазми почва за своето ново младо правителство.
Гореспоменатото окончателно решение на имперското правителство по въпроса за избора на княз щатс-секретарят Гирс доложи на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно височайше да ми повели да употребя всички възможни средства за отстраняване от властта в България на настоящите незаконни регенти и правителство, като състоящи се от привърженици на княз Батенберг. Да съставя ново правителство без регентство под мое ръководство и да свикам Велико народно събрание, на което да предложа да се занимае с преразглеждане на съществуващата конституция, защото Негово величество е благоволил да приеме титлата Български велик Княз .и Княжеството ще се управлява по конституционен ред с назначаване на императорски наместник.
Освен това на 2 този септември Господарят Император благоволи височайше специално да повели: до свикването на Велико народно събрание да се задържи в Княжеството обединена армия от войските, разположени в Одеския военен окръг: да се отпуснат от държавната хазна на новото българско правителство във вид на заем нужните, парични средства за издръжка на армията и други правителствени нужди.
На нас ни е възложено задължението по пътя на мирните уверения в доброжелателството на Русия да въздействаме върху съзнанието на населението, че за възстановяването на предишните дружески отношения между България и Русия, а така също на покровителството на Царя Освободител е необходимо да се отстранят сегашното правителство и регентство, като съставени против съществуващата конституция. Ако обаче по мирен път е невъзможно да бъдат достигнати желаните цели, да се прибегне до по-радикални мерки. В последния случай ние можем да разчитаме на нашата войска, на която е дадена заповед при необходимост по мое искане да завземе българската територия.
151
В инструкциите на императорското Министерство на външните работи е предвидено и противодействие от страна на настоящите незаконни власти в Княжеството, които и без това прибягват към терор и насилие, и, разбира се, избягвайки откритата наша агитация, управниците на България по всяка вероятност и сега ще прибягнат до по-жестоки мерки за усмиряване на възбуденото състояние на населението, което неминуемо ще повлече след себе си сериозни стълкновения между народа и незаконните власти.
Възползвайки се от това и посочвайки на представителите на европейските държави опасното положение в страната, ние можем да получим съгласието на другите кабинети за въдворяване на законния ред в България чрез назначаването на ново правителство от лица, ползващи се от нашето доверие, чрез посредничеството на които ние ще постигнем нашите предначертания. За това, за да поставим властите в по-затруднено положение, е необходимо да употребим всички наши старания, че между гарнизоните да произлезе разногласие и недоволство против настоящото правителство. С помощта на недоволните от настоящото положение в България, разположени в гарнизоните, ще бъде възможно да се нанесе решителен удар на незаконните управници и да се заставят да се откажат от насилствено заграбената от тях власт.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, независимо от агитацията сред населението да благоволите да действате на съзнанието на българските офицери от гарнизоните на Русчукския консулски окръг, присъединявайки се към исканията на императорското правителство, изложени в горепосочените дванадесет точки, да признаят регентството и правителството, съществуващи сега в България за незаконни. Разрешавам Ви в размери по Ваше усмотрение нужните разходи по всички обекти да употребите от сумите на окупационния фонд и на извънредната служебна издръжка, съхранявани в русчукското консулство.“
105. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия русчукското консулство от 16 септември 1886 г.
„Имам честта да доведа до Вашето знание, че императорското Министерство на външните работи с телеграма от вчерашна дата ми поръча да направя заявление на българските власти за незаконността на изборите, които могат да бъдат проведени при настоящото
152
положение на нещата в Княжеството. Вследствие на това вчера отправих нота до министър Начевич със следното съдържание: „В допълнение на казаното Ви от мен при вчерашната наша среща в настоящия момент по поръчение на императорското пра вителство имам честта да Ви съобщя, че по мнението на това правителство свикването на Велико народно събрание при настоящото положение в страната „не може да бъде признато за законно“ и че решенията на това събрание няма да имат в нашите очи никакво значение. Предвид на това аз съветвам българското правителство: 1) Да отсрочи изборите за възможни по-отдалечен срок. 2) За да се изведе страната от това възбудено състояние, в което тя сега се намира, и за да се даде възможност изборите да протекат без принуда и в по-нормални условия, незабавно да се отмени военното положение, като се освободят в същото време от арест всички затворени по повод на събитията от 9 август.“
106. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс в София от 19 септември 1886 г.
„Офицерите от Шумленския гарнизон чрез упълномощените капитан Москов и поручик Касабов ми заявиха писмено своята готовност да се присъединят към исканията на императорското правителство и да признаят настоящото правителство за незаконно. Назованите офицери ходатайстват за отпускане на парични средства за издръжка на гарнизона до установяване на законно правителство. Предвид липсата на парични средства в шумленската хазна Москов и Касабов смятат, че на първо време е достатъчно отпускането на 50 хил. фр. Съгласно това заявление аз, с моя и с подписа на нашия консул във Видин, намиращ се сега в Русчук, дадох на Шумленския гарнизон облигация за отпускане на нужните парични средства за издръжка на гарнизона от сумата на консулството до назначаване на ново правителство. Вследствие на това и предвид на предстоящите разходи най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се преведат в касата на консулството 100 хил. фр. за попълване на окупационния фонд и секретните суми, изразходвани в течение на настоящата година.“
153
107. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 20 септември 1886 г.
„Предайте също на г-н Карцев. По височайша заповед предприемам пътуване из България за обявяване на българския народ волята на Негово величество, исканията на императорското правителство, а също така и това, че настоящото българско правителство е незаконно. Моля Ви да съобщите на гарнизоните във Вашия и в другите консулски окръзи, че освен отпускането на парични средства за издръжка на войската на тези от гарнизоните, които гласно се присъединят към исканията на императорското правителство, ще бъдат оказани всички възможни поощрения. За превеждането на пари в разпореждане на консулствата в Русчук и във Видин съобщих на нашата мисия в Букурещ.“
108. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи (изпратена през Гюргево на 26 септември 1886 г.)
„От моето пътуване из България аз отнесох най-благоприятно впечатление, навсякъде ентусиазъм и радост на народа при обявяване на височайшата воля и исканията на императорското правителство. Бяха ми предадени многочислени адреси, с които да поднеса в нозете на Негово величество чувствата на преданост на населението и да ходатайствам пред Господаря Император за освобождението на народа от терора и насилието, извършвани от незаконните власти. Заради оказания ми радостен прием незаконните власти подлагат на безчовечни наказания и убиват хора в затворите. Дързостта на българските управници излиза от всякакви граници; за да препятстват по-нататъшното ми пътуване из България, в Систов ми предадоха, че властите имат намерение да назначат в Русчук едномесечна карантина. Тъй като по суша в настоящия момент е твърде опасно да се пътува из България, бях принуден с риболовна лодчица да се отправя от Систов за Русчук. На молбата на нашия русчукски консул за предоставяне на мое разположение на един от параходните катери военното министерство отказа. Живеещите в България руски поданици и намиращите се под наше покровителство също са подложени на насилия от местните власти. Нашият вицеконсул във Варна довежда до моето знание, че нееднократно руските поданици, посещаващи консулството, са били подлагани на арест и насилие по разпореждане на тамошния военен
154
началник капитан Драндаревски и че на направената от него забележка Драндаревски много грубо и невежливо се е отнесъл към г-н Похитонов. Вследствие на това аз смятам да прекратя своето пътуване из България, ограничавайки се с посещения в Шумле и Варна и да се върна в София през Лом Паланка.“
109. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 27 септември 1886 г. (в Гюргево)
„Телеграмата на Ваше Превъзходителство с вчерашна дата имах щастието да доложа на Господаря Император. На Негово величество бе благоугодно височайше да повели на генерал-адютант Вановски по искането на Ваше Превъзходителство незабавно да отправи военни параходи във Варна за защита честта на руския флаг в България и интересите на живеещите там руски поданици и намиращите се под наше покровителство. На командира на черноморското пристанище е дадена заповед за подготовка на първо време на три военни парахода с боеприпаси за бомбардиране и завземане на Варна.
В случай на повторни каквито и да са неприязнени действия от страна на българските незаконни власти към нашите поданици и към лицата, намиращи се под наше покровителство, аз смятам незабавно да предприема по-строги мерки.
Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да съобщи на одеския временен генерал-губернатор за времето, по Ваше усмотрение, за отправяне към Варна на нашите военни параходи и мене също да ме известите.“
110. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи от 28 септември 1886 г. (изпратена през Гюргево)
„Преговорите с командира на III бригада за присъединяване на Русчукския гарнизон към исканията на императорското правителство засега не доведоха до желания резултат. Подполковник Филов, изявявайки своята готовност да се откаже от централното правителство, намира, че Русчукският гарнизон като малочислен в случай на стълкновение с други войски няма да бъде в състояние дълго да заема удобна позиция. Главна сила командирът на III бригада намира в Шумленския гарнизон. При съединяване на тези два гарнизона изходът ще бъде благоприятен и сегашните управници ще
155
бъдат принудени да отстъпят властта на лица по наше назначение. Нашият консул във Видин от своя страна съобщава, че и тамошният гарнизон изявява своята готовност да се присъедини към Русчукския и Шумленския гарнизон, но офицерите се колебаят в собствената инициатива.
От Бургас нашият вицеконсул довежда до знание, че капитан Набоков подготвя там открито движение и се надява на най-пълен успех.
Днес аз се отправям за Шумле. До окончателните резултати на моите преговори счетох за необходимо да съобщя на Емелянов да преустанови действията на Набоков.
Що се отнася до изпращането на наши военни параходи във Варна, аз го смятам за възможно само тогава, когато офицерите от Шумленския гарнизон се откажат от изпълнението на исканията на императорското правителство.
Предвид на това, че местните власти неправилно предават шифрованите телеграми, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за предаването на шифровани телеграми до мен по предишния ред, през Гюргево, откъдето ще ми бъдат доставени от русчукското консулство.“
111. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 1 октомври 1886 г. (през Гюргево)
„В циркулярна нота, изпратена от Министерството на външните работи на нашите представители в европейските държави, бяха дадени указания за строгите мерки, предприемани от незаконните български власти против руските поданици и намиращите се под наше покровителство, за ненормалността на положението в страната вследствие отсъствието на законно правителство в Княжеството и на необходимостта в случай на повторение на строгите действия на властите от въоръжена защита от наша страна на интересите на руските поданици и на лицата, намиращи се под наше покровителство, а така също и на честта на руския консулски флаг в България.
От съобщенията на нашите посланици се вижда, че и другите европейски държави признават ненормалността на положението в страната и отсъствието на законно правителство. Следователно при такова единодушно признаване на факта на незаконността на
156
властите ние можем да разчитаме, че след изпращането на военни параходи във Варна за горепосочените нужди възражения от страна на европейските държави, подписали Берлинския договор, няма да последват. Също така европейските държави подкрепят нашето искане за освобождаване на офицерите и другите лица, взели участие в държавния преврат на 9 август тази гадина.
Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане, щото при предявяване на каквито и да е искания към българското правителство, отнасящи се до защита на интересите на нашите поданици или други лица, намиращи се под наше покровителство, а така също и за освобождаване на арестуваните офицери, копия от нотите, отправяни към българския министър, едновременно да се изпращат и на другите пребиваващи в България представители на Великите държави.“
112. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи от 4 октомври 1886 г. (от Гюргево)
„В Шумле и Варна нееднократно забелязах, че местните власти вземат най-решителни мерки, за да не допуснат при мен делегации от офицери и местни жители, стараейки се същевременно да препратят при мен делегации от средите на своите привърженици. Независимо от всичко властите арестуват и наказват хора единствено за посещение на нашите консулства; съвсем същото властите вършат и спрямо руските поданици. В Русчук незаконните власти си позволиха да арестуват трима руски унтерофицери само за това, че изпълнявайки дълга си на руски поданици, ме изпращаха на железопътната гара. Във Варна бяха подложени на телесни наказания стареййшни на селища от тамошния окръг, които се явиха пред мен, упълномощени от населението, да изразят чувства на преданост към Господаря Император, молейки за покровителството на Негово величество. Също такива прискърбни сведения получавам от нашата агенция в София и от другите императорски консулства в България. Освен това аз лично забелязах, че шайки от правителствени подстрекатели, състоящи се от чиновници и други тъмни личности, явявайки се пред сградата на агенцията и консулствата, си позволяваха да нарушат обществения ред и устройваха буйства. Местните власти пък, отнасяйки се равнодушно към това, не вземаха
157
никакви мерки за отстраняване на посочените шайки и въдворяване на реда.
Това, че не се предприемат решителни мерки за прекратяване злодеянията на незаконните власти в Княжеството, послужи като повод за експлоатация на нашата хуманност. В преговорите с офицерите от разни гарнизони последните ми обърнаха внимание, че от София непрекъснато се получават официални сведения, разпространявани от правителствени агенти, за това, че настоящото правителство се ползва от подкрепата на европейските държави, представителите на които дават наставления на регентите да не правят никакви отстъпки на нашите искания, уверявайки ги в готовността на Европа да отклони намерението на Русия да завладее България. Така също съветват българските управници за ново избиране на принц Батенберг.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за изпращане във Варна на военните параходи. Поради това, че нямам шифъра на Министерството на вътрешните работи, аз не мога да имам непосредствена връзка с временния одески генерал-губернатор.“
113. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 7 октомври 1886 г. (през Гюргево)
„В отговор на телеграмата от 4 на този октомври имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че на одеския генерал-губернатор е дадено разпореждане за изпращането във Варна на два военни парахода „Забияка“ и „Память Меркурия“. На командирите на параходите е дадена заповед по Ваше разпореждане да завладеят Варна. За изпращането на военни параходи във Варна е съобщено на кабинетите на другите държави. При докладването на Вашата телеграма на Господаря Император на Негово величество бе благоугодно височайше да ми повели да съобщя на Ваше Превъзходителство, че от по-нататъшно Ваше пътуване из България няма нужда. Господарят Император искаше да се увери в искрената преданост на българския народ. Що се отнася да упорството на българските управници да изпълнят височайшата воля и добрите намерения на императорското правителство, аз смятам, че при строга защита от нас на интересите на руските поданици и намиращите се под наше покровителство, към числото на които аз причислявам
158
и арестуваните офицери, и други лица, участващи в преврата на 9 август, сегашните български управници ще бъдат принудени да се подчинят на нашите искания.
Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи изявление пред българските управници, че при повторение на случаите на арести и насилие над руски поданици и намиращи се под наше покровителство императорското правителство ще вземе против тях най-строги мерки и командирите на военните параходи ще изпълнят възложените им задължения.“
114. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до министъра на външните работи от 9 октомври 1886 г. от Русчук (през Гюргево)
„Управляващият нашата дипломатическа агенция в София ми съобщава, че българските управници по настояване на английския и австро-унгарския представител в София имат намерение да предадат на съда арестуваните офицери, взели участие в преврата на 9 август, и че главните виновници ще бъдат изложени на смъртно наказание. Командирът на русчукската бригада подполковник Филов, изпратил принц Батенберг до Турну Северин, ми предаде, че Батенберг, прощавайки се с него, му е говорил за скорошна среща в България и Македония. По думите на подполковник Филов наказанието на офицерите принц Батенберг поставя като условие, за да приеме преизбирането си за княз и пристигането си в България.
Най-покорно моля Ваше Превъзходителство, ако сметнете за възможно, да благоволите да доложите за гореизложеното на Господаря Император.“
115. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до генерал-майор барон Каулбарс от 11 октомври 1886 г. (през Гюргево)
„След докладване на Господаря Император на Вашата телеграма от 9 т. м. Негово величество благоволи да заповяда: в случай на предаване от българските управници на арестуваните офицери за съд и наказание да се признае това действие за враждебно предизвикателство, да се завземе България със силата на оръжието, без да се гледат никакви, дори неблагоприятни, условия. Да бъде поръчано на Ваше Превъзходителство след пристигането в София да направи пред българското правителство изявление от името на императорското правителство, че ако офицерите, взели участие в
159
преврата на 9 август, ще подлежат на смъртно наказание, то тази постъпка ще бъде сметната за пряко предизвикателство против Русия и тогава императорското правителство ще бъде принудено да прибегне до най-крайни мерки. Копие от настоящото изявление да се изпрати на представителите на другите държави, подписали Берлинския трактат.
Що се отнася до преизбирането на принц Батенберг, то този въпрос е окончателно решен в смисъл, че предвид незаконността на предстоящото Велико народно събрание, всякакви негови решения също се смятат за незаконни и несъществуващи.
В случай на упорство от страна на българските власти да изпълнят горепосочените искания на императорското правителство аз най-покорно моля Ваше Превъзходителство по споразумение с вицеконсула във Варна да благоволите да съобщите чрез моето посредничество на командирите на военните параходи „Забияка“ и „Память Меркурия“ какви здания във Варна могат да подлежат на бомбардиране, опазвайки, доколкото е възможно, имуществата на частни лица.“
116. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 12 октомври 1886 г. (през Букурещ, моля да предадеше настоящата телеграма на генерал-майор барон Каулбарс)
„Командващият войските на Одеския военен окръг направи запитване до императорското Министерство на външните работи за това, следва ли да се очаква съпротива от страна на българската армия в случай на наше завземане на Варна и други български градове.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство след съвещание с нашите консули да благоволите да ми съобщите Вашето мнение по горепосочения въпрос по телеграфа.“
117. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 14 октомври 1886 г.
„Българският министър Начевич ми съобщи, че задържаните под стража в Търново майор Груев и капитан Бендерев ще бъдат освободени утре. Подир тях ще бъдат освободени под поръчителство също и другите офицери, взели пряко или косвено участие в
160
преврата на 9 август. Като не се доверявам на уверенията на българските управници въобще и на Начевич в частност, аз най-покорно моля да командировате в Търново драгомана на консулството, за да ми съобщи действително ли са освободени споменатите офицери. Освен това да узнае какво впечатление е направило на депутатите от събранието пребиваването на наши военни параходи във Варна. На г-н Якобсон поръчайте да не присъства в Народното събрание, с познати му депутати от събранието да води частни разговори.“
118. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 15 октомври 1886 г.
„Предвид на това, че на пребиваването на нашия Драгоман в Търново тамошните власти могат да придадат значение на присъствие там на чиновник на консулството във време на Народното събрание, признато от императорското правителство за незаконно, аз най-покорно Ви моля да съобщите на г-н Якобсон незабавно да напусне Търново и да се върне в Русчук.“
119. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 16 октомври 1886 г.
„В канцеларията на нашата дипломатическа агенция нееднократно е забелязано, че местното пощенско ведомство умишлено задържа кореспонденцията за мен и на името на дипломатическото агентство. Освен това се е случвало, щото пакетите да са разтворени и заменени с пликове с други надписи на тях (неправилно написани на руски).
Вследствие на това аз помолих нашето Министерство на външните работи да изпраща писмената ми кореспонденция в Букурещ за предаването на същата в русчукското консулство, поставяйки за това в известност и другите правителствени учреждения.
. Най-покорно Ви моля, приемайки официалната кореспонденция на мое име, а така също и на името на нашата дипломатическа агенция, да ми доставяте същата с наши куриери. Освен това разрешавам Ви да разпечатвате официалните кореспонденции (с изключение на моите частни писма), да ги записвате във входящата секретна книга, спешните да ми предавате по телеграфа, а тези, които
161
според консулството не са толкова спешни, да се доставят с куриер в дипломатическата агенция.“
120. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 17 октомври 1886 г.
„Драгоманът на нашето консулство ме уведоми, че когато е бил в Търново, намиращият се там кореспондент на „Одесский листок“ - руският поданик Малиновски, е нанесъл на г-н Якобсон лично оскърбление. Освен това известно ми е, че Малиновски публично порицава нашите действия в България.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания, как следва да постъпя със споменатия кореспондент на одеския „Листок“.“
121. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 18 октомври 1886 г.
„В отговор на вчерашната Ваша телеграма смятам за свой дълг да Ви уведомя, че от мен е съобщено на одеския градоначалник да обърне внимание на редактора на „Одесский лист“ за насочеността на кореспонденцията от България. На Малиновски предложете незабавно да замине за Русия. В случай че Малиновски откаже да изпълни Вашата заповед, благоволете да съставите протокол за неговото поведение и порицаването от негова страна на действията на императорското правителство и за оскърбление на чиновник на консулството. Съставеният протокол няма да откажете да препратите в дипломатическата агенция.“
122. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 22 октомври 1886 г.
„При отпътуването ми от Русчук в бележника на драгомана на консулството направих забележка за уговорките с г-н Мантов по отношение избора на княз. Макар че не подлежи на съмнение, че при настоящите условия избирането на княз, даже измежду желаните от нас кандидати, в очите на императорското правителство не може да има законна санкция, при все това аз предполагам, разбира се, без да поемам никаква инициатива, че избирането на граф
162
Игнатиев за български княз би послужило като акт на искрено желание на сегашните управници за сближаване с императорското правителство. Може би, на първо време, за умиротворение на възбуденото състояние на населението на Княжеството Господарят Император ще изрази височайше съгласие за временно заместване на вакантния български престол от граф Игнатиев. Но предвид на това, че императорското правителство по височайша заповед официално призна за незаконно настоящото Велико народно събрание, ние не можем да влизаме в преговори с настоящите български управници по въпроса за кандидатурата за княз. Вследствие на това аз допускам за възможно да се водят само по частен път, чрез посредничеството на нашия Драгоман, секретни преговори с г-н Мантов, щото последният от свое име да съобщи на регента г-н Стамболов за кандидатурата на граф Игнатиев. Моля Ви предайте на г-н Якобсон да действа в това отношение твърде внимателно. В краен и нужен случай той може да представи на г-н Мантов моята бележка, без да я оставя под никакъв предлог в чужди ръце. Ако изпълнението на настоящото поръчение е свързано с парични разходи, то аз Ви разрешавам да ги извършите от сумата на окупационния фонд в размери по ваше усмотрение. След като получа от Вас удовлетворително известие аз незабавно ще съобщя в Петербург за това, че настоящата благоприятна уговорка ние сме постигнали само благодарение на съдействието на г-н Стамболов.“
123. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до дипломатическия агент и консулите в България и Източна Румелия от 25 октомври 1886 г.
„Предвид можещата да последва в скоро време височайша заповед за отзоваване на нашите представители в България и Източна Румелия най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приведете в порядък секретните, сметните и текущите дела на консулството. След съставянето, на опис на тези дела по установения ред с Вашия и на драгомана на консулството подписи, благоволете да ги доставите в Азиатския департамент.“
124. Шифрована телеграма на управляващия консулството в Русчук до генерал-майор барон Каулбарс от 20 октомври 1886 г.
„Някои от депутатите във Великото народно събрание, избрани от Русчукския консулски окръг, довеждат до моето знание, че българските
163
управници, съзнавайки трудността на създаденото от тях положение и виждайки общото неудоволствие на населението, имат намерение да направят и други още отстъпки и да се подчинят на исканията на императорското правителство. Смятат да поканят за регент Драган Цанков и да съставят министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Пребиваващият тук английски вицеконсул, който в последно време е съветник и ръководител на правителствената партия, в разговор с мен между другото ми предаде, че с освобождаването на арестуваните офицери и отмяната на военното положение българските управници са удовлетворили исканията на императорското правителство. Със съставянето пък на министерство от лица, принадлежащи към различни политически партии, българските власти могат да постигнат санкции на Европейските държави. От думите на г-н Далзеил мога да заключа, че регентите действат в дадения случай под ръководството на английския и австро-унгарския представител в България, които също признават безизходното положение на страната. Вследствие ходатайството на русчукските депутати за това, как следва да съставят новото регентство и правителство от лица от всички политически партии, аз имам честта най-почитателно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ми съобщи мнението на нашето правителство за подобен род компромиси между политическите партии.“
125. Шифрована телеграма на генерал-майор барон Каулбарс до управляващия консулството в Русчук от 20 октомври 1886 г.
„В отговор на днешната телеграма бързам да Ви уведомя, че нееднократно от императорското правителство бе заявено за незаконността на настоящите български власти. Въпросът не се заключава в сформирането на ново регентство и правителство от лица, принадлежащи към различни политически партии. Ако представителите в Народното събрание се стремят към възстановяване на предишните отношения на Русия с България и покровителството на Негово величество Царя Освободител, те трябва безусловно да изпълнят искането, което се състои в отстраняването на регентството и министерството и предаване на правителството на тези лица, които се ползват с нашето доверие. След съставяне на ново министерство без регентство да се проведат свободни избори за представители във Велико народно събрание, на което ще бъде
164
предложен въпрос само за избиране на княз. Моля Ви да заявите на русчукските представители, че императорското правителство окончателно е решило да не прави никакво отстъпление от горепосочените условия и опитът на регента и неговото министерство няма да постигне удовлетворителни резултати.“
126. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 5 ноември 1886 г.
„Днес Господарят Император благоволи височайше да заповяда да се отзоват от България генерал-майор барон Каулбарс и всички пребиваващи там и в Източна Румелия наши консули и вицеконсули. Архивите и текущите дела да се предадат на оставените временно, до специално разпореждане, драгомани на консулствата.
Вследствие на това Ви моля да предадете на драгомана на консулството архивите и текущите дела на консулството, а също да завежда архивите на бившето окупационно управление и секретните дела на императорския комисар до получаването на инструкция по тези въпроси. Секретната сума на консулството и окупационният фонд да се преведат в императорската мисия в Букурещ. Частните суми, съхранявани в консулството, да се предадат комуто следва или пък да се оставят в касата на нашата мисия до поискване.“
127. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до управляващия консулството в Русчук от 6 ноември 1886 г.
„По височайше повеление е забранено пребиваването на нашите представители в България по-късно от 8 този месец. В изпълнение на височайшата заповед Ви моля на 8 число да заминете от Русчук. Ако не успеете в този срок да приведете в ред текущите дела на консулството, аз Ви разрешавам да ги предадете на драгомана на консулството в настоящия им вид, на когото заедно с това съобщете, че със същата височайша заповед му се забранява да има официални връзки с местните власти. Формалната защита на руските поданици ще бъде поверена на пребиваващите в България и Източна Румелия представители на френската република, чрез посредничеството на които нашите драгомани могат да имат в необходимите случаи връзки с българските власти. След предаване на паричните суми на консулството в нашата мисия в Букурещ
165
благоволете незабавно да пристигнете в Петербург, където сте назначен в императорското Министерство на външните работи.“
128. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до драгомана на консулството в Русчук (през Букурещ) от 15 ноември 1886 г.
„Уведомявам Ви, че формалната защита на интересите на живеещите в България руските поданици е поверена по височайша заповед на пребиваващия в Княжеството германски представител. По работите на руските поданици само в нужните случаи вие можете да се обръщате към посредничеството на германския консул в Русчук за връзки с местните власти. По общи политически въпроси обаче връзки с германския консул да нямате. От днешна дата Вие сте на разположение на императорския посланик в Букурещ, от когото ще получите по-нататъшни инструкции и указания. Издръжката, възнагражденията на кавасите и извънредните служебни разходи ще Ви бъдат отпуснати като аванси от касата на нашата мисия в Букурещ.“
129. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 януари 1887 г. (през Гюргево)
„Моля Ви да окажете всички Ваши възможни съдействия на учредения в Гюргево Комитет за организиране на народното движение в България, а така също да ме уведомите за дейността на отделението на русчукския комитет, какви лица вземат участие в него и какво е Вашето мнение за тяхната благонадеждност и способности.“
130. Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 6 януари 1887 г., № 4
„Вследствие на телеграмата от вчерашна дата имам честта да донеса на Ваше Превъзходителство, че русчукското отделение на Комитета за организиране на народното движение в България се състои от следните лица: Симеон и Павел Златеви, Александър Цветков, Пенчо Черковски, Георги Геров, Димитър Анев и Димитър Бръчков. По отношение на благонадеждността всички те, с изключение на Павел Златев, могат да се признаят за благонадеждни. А относно способностите на споменатите лица аз ги разделям на следните групи. Братя Златеви могат да бъдат годни само за
166
предаване на сведения на майор Узунов и другите офицери, получавани за тях от букурещкия и гюргевския комитет; но да вземат каквото и да е активно участие в движението господата Златеви са неспособни. Александър Цветков и Георги Геров, първият от тях е способен да води приходо-разходните книги на комитета, за други поръчения той не може да бъде годен като лице, което не се ползва с влияние сред населението; Георги Геров, макар и да е влиятелен човек в търговско отношение, но е неспособен за революционно направление. Пенчо Черковски е способен за организиране на конспиративно движение, но няма никакво влияние сред русчукските граждани; Димитър Анев и Димитър Бръчков като постоянни систовски жители не могат да бъдат годни за Русчук и въобще те не са постоянни членове на комитета, а при пристигане в Русчук като лица от една политическа партия посещават русчукското отделение на комитета.
По моето скромно мнение от дейността на русчукския комитет по народното движение не трябва да се очакват особено благоприятни резултати.“
131. Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 16 февруари 1887 г. (изпратено с куриер)
„Препращайки тези копия от телеграмата на българското военно министерство на името на командващия Дунавския полк капитан Драндаревски за изпращане под негова команда войска за усмиряване на силистренското въстание, а така с^що и за определяне мястото за въоръженото стълкновение и маршрута на изпратената от Шумле войска под командата на капитан Паничерски имам честта да доложа на Ваше Превъзходителство, че по оценката на сведущи лица и по мнението на майор Узунов успехът на силистренското въстание е твърде съмнителен.“
132. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук (през Гюргево) от 18 февруари 1887 г.
„Поръчвам Ви да предадете на майор Узунов от мен, в качеството ми на императорски извънреден посланик и упълномощен от министъра, моите уверения в това, че по разпореждане на императорското военно министерство три парахода с войска и оръдия са изпратени от Одеса в Русчук в негово, на г-н Узунов, разпореждане.
167
Предайте му също така моята молба и желанието на неговите другари, щото той утре в памет на деня на освобождението на България да открие своите действия. Майор Груев и капитан Бендерев утре ще дойдат в Русчук.“
133. Секретно донесение на драгомана на консулството в Русчук до императорския посланик в Букурещ от 1 март 1887 г., № 8
„Генерал-майор барон Каулбарс, когато беше в България като извънреден пълномощен императорски дипломатически агент, ми поръча секретно и в частна форма да водя преговори чрез посредничеството на русчукския префект г-н Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но по време на последното заседание на търновското Велико народно събрание моите преговори по разни причини не можаха да имат желания успех.
Сега г-н Мантов ми предаде, че той желае да възобнови преговорите по въпроса за избор на княз и че българският министър-председател г-н Радославов и той, Мантов, като един от влиятелните префекти в Княжеството, са готови да ни окажат своето съдействие за да заставят регентите да изпълнят исканията на императорското правителство.
Предавайки ми гореизложеното, г-н Мантов ходатайства за това да му бъде предоставена възможност да има лични преговори с Ваше Превъзходителство по тези въпроси.
Донасяйки за това, имам честта най-почтително да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме снабди с указания по въпроса на ходатайството на русчукския прбфект. Заедно с това смятам за дълг да добавя, че от думите на г-н Мантов аз заключавам, че между регентството и министерството съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от това възбудено състояние на управниците в България и при някои материални поддръжки, е възможно да се постигнат благи резултати.“
134. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 5 март 1887 г. (през Гюргево)
„В отговор на Вашето секретно донесение от вчерашна дата Ви уведомявам, че нямам никакви сведения за поръчаните Ви от генерал-майор
168
Каулбарс преговори с г-н Мантов по въпроса за избор на княз на България. Аз съм длъжен да запитам за това императорското Министерство на външните работи. До получаването на отговор от министерството аз не намирам за възможно да влизам в каквито и да е, даже частни, преговори с русчукския префект по горепосочения въпрос. Относно материалната поддръжка и нейния размер имам желание да изслушам Вашето лично обяснение по този въпрос. Вследствие на това Ви моля утре да пристигнете в Букурещ за лични обяснения с Вас и по други служебни въпроси.“
135. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 3 март 1887 г.
„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми донесе, че генерал-майор Каулбарс му е поръчал, секретно и в частна форма, да води преговори чрез посредничеството на русчукския префект гн Мантов с българския регент г-н Стамболов относно избирането на граф Игнатиев за български княз. Но тогава преговорите се оказали безуспешни. Сега г-н Мантов от свое и от името на българския министър-председател Радославов е изразил желание да ни бъдат полезни както по горепосочения въпрос, така и по другите наши искания, в изпълнението на които българските регенти оказваха съпротива на генерал-майор Каулбарс. Русчукският префект Мантов ходатайства да му бъде предоставена възможност да има лично с мен преговори. Донасяйки за това, г-н Якобсон допълва, че от думите на Мантов, той заключава, че между регентите и министрите съществува разногласие както по вътрешните, така и по външните въпроси. Възползвайки се от настоящото възбудено състояние на управниците и ненормалното положение в страната, при материална поддръжка е възможно да бъде достигнат желателен резултат. Нашият драгоман ми предаде лично, че Мантов иска скромно възнаграждение за себе си и -за други влиятелни лица в размер на 15 хил. наполеона. Не бидейки поставен в известност за поръчението, дадено от генерал-майор Каулбарс на драгомана на русчукското консулство, аз отклоних ходатайството на г-н Мантов до получаването на инструкции от императорското Министерство на външните работи.
Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме уведоми за мнението на императорското министерство по посоченото донесение на г-н Якобсон и намирате
169
ли Вие, почитаеми господине, за възможно да се влиза в частни преговори с г-н Мантов и да се удовлетвори неговото искане за материална поддръжка.“
136. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 10 март 1887 г.
„В отговор на телеграмата от 3 т. м. имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи намира за възможно да се водят преговори с г-н Мантов в качеството на частно лице. Що се отнася до даването на пари, то това се предоставя на Вашето, почитаеми господине, благоусмотрение.“
137. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до драгомана на консулството в Русчук от 14 март 1887 г. (през Гюргево)
„Моля да предадете на г-н Мантов, че той може да пристигне в Букурещ за частни преговори с мен по известни въпроси. В качеството на официално лице аз не мога да го приема. На Вас поръчвам да узнаете действа ли г-н Мантов по взаимно съглашение с министър Радославов, или лично от себе си. В последния случай ме уведомете с какви средства той, Мантов, разполага за това, че да застави българските регенти да изпълнят известните искания на императорското правителство.“
138. Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Румъния до началника на Азиатския департамент от 20 март 1887 г.
„Вчера вечерта, около 7 часа, двама от живеещите тук български емигранти на булевардната улица извършиха покушение върху живота на русчукския префект Мантов с изстрели от два револвера. Мантов е опасно ранен. Емигрантите са хванати на местопрестъплението и предадени на властите. Покушението беше извършено в присъствието на драгомана на нашето консулство в Русчук, който беше извикан от мен от Русчук по телеграфа, за да ми представи г-н Мантов, г-н Якобсон, възмутен от действията на българските емигранти, подаде до мен молба за оставка.
170
Известявайки за гореизложеното и предавайки молбата на г-н Якобсон за оставка, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете с уведомление за резултата.“
139. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до директора на Департамента на държавната полиция от 21 март 1887 г.
„На 19 число този месец живеещи в Букурещ български емигранти извършиха покушение върху живота на русчукския управител Мантов. Обвиняемите са заловени на местопрестъплението и предадени на следствените власти. Опасявайки се от разкриването на участие на някои от агентите на тайната полиция, аз след съвещание с местния префект направих разпореждане за това, щото гореспоменатите агенти до завършването на следствието и съда да се върнат в Русия.
Поставяйки Ви в известност за направеното от мен разпореждане, най-покорно моля Ваше Превъзходителство да направи разпореждане за командироване за известно време на други агенти на тайната полиция, които да наблюдават действията на руските емигранти в Румъния.“
140. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 24 март 1887 г.
„След ходатайство на българските власти румънският Министерски съвет постанови забрана на български емигранти пребиваване в Букурещ и в други дунавски крайбрежни градове на Румъния.
Гореспоменатото постановление на Министерския съвет още не е утвърдено от крал Карл. По частен път аз помолих министърпредседателя да преустанови изпълнението на това постановление предвид на това, че живеещите сега в Румъния български емигранти имат намерение доброволно да напуснат страната и да заминат зад граница.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство за отпускане на парична помощ на българските емигранти за отпътуване в Русия и за определяне там на месечна издръжка за тях за времето на пребиваването им в Империята от сумите, отпускани от Министерството на външните работи в разпореждане на Славянското благотворително дружество.“
171
141. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 24 март 1887 г.
„В отговор на-телеграмата от 20 т. м. имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи не одобрява постъпката на българските емигранти, извършена от тях в Букурещ. С тази постъпка емигрантите употребяват за зло гостоприемството, оказано им от страна на Румъния.
Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да заяви на горепосочените емигранти, че предвид необмисления им начин на действие в Румъния императорското министерство не може да им оказва парична помощ за издръжка на революционни комитети в Румъния за организиране на народни движения в България. Действията йа тези комитети не доведоха до никакъв практически резултат. Що се отнася до молбата за оставка, заявена от нашия драгоман в русчукското консулство, благоволете да предадете на г-н Якобсон, че неговата молба по разни съображения понастоящем не може да бъде удовлетворена.“
142. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 25 март 1887 г.
„В отговор на вчерашната Вашата телеграма смятам за дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското Министерство на външните работи разрешава раздаването от сумата на окупационния фонд на парични помощи на българските емигранти за отпътуване в Русия в размер по ваше усмотрение, непревишаващ 300 фр. на едно лице. Заедно с това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да благоволите да обявите на гореспоменатите емигранти, че за отпускане на месечна издръжка за тях е съобщено на комитета на Славянското благотворително дружество в Одеса.“
143. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 26 март 1887 г.
„Почитаеми господин Михаил Александрович, вследствие ходатайство на Департамента на държавната полиция имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да
172
направи следните разпореждания:
1) за всеки български емигрант с гражданско ведомство, заминаващ за Русия, канцеларията на мисията трябва да състави протокол, в който да отбележи най-подробно белезите на даденото лице, род, неговото занятие в родината, бил ли е на обществена служба или на правителствена длъжност, а така също да се изясни причината за емиграция;
2) в издаваните паспорти на българските емигранти да се отбележи само, че българинът (име, презиме и фамилия) заминава за Русия;
3) едновременно с издаването на паспорт за отпътуване в Русия на българския емигрант да се уведоми одеският градоначалник. Ако пък българският емигрант има намерение да се отправи в Русия не през Одеса, то следва да се съобщи за даденото лице на началника на жандармерийското полицейско управление на този пограничен пункт, през който емигрантът има намерение да премине нашата граница;
4) относно българските емигранти с военно ведомство независимо от съставянето на протокола в издаваните им паспорти да се отбележи одеския или унгенския пограничен пункт на Империята, през който емигрантът да премине в Русия, и по телеграфа да се съобщи на одеския генерал-губернатор, на когото военният емигрант след пристигането в Русия трябва да се представи; и
5) копие от съставения протокол с отбелязване датата и № на издадения на емигранта паспорт да се достави непосредствено в Департамента на държавната полиция.“
144. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 1 април 1887 г.
„Днес имах щастието да доложа на височайшото внимание за положението в България, за терора и произвола на тамошните незаконни власти, така също за наказанието на най-добрите офицери от българската армия. На Негово величество бе благоугодно да заповяда на Ваше Превъзходителство незабавно да пристигне в Санкт Петербург. Господарят Император желае да изслуша Вашето мнение за причините за неуспешния резултат, последвал народното движение в България.
Оповестявайки на Ваше Превъзходителство за гореспоменатата височайша повеля, Ви моля, почитаеми господине, разходите по пътуването до Санкт Петербург и обратно в установените размери да благоволите да отнесете по сметката за извънредна служебна издръжка. За времето на Вашето отсъствие от Румъния първият
173
секретар на императорската мисия г-н Виламов се назначава за изпълняващ длъжността.“
145. Шифрована телеграма на императорския изпълняващ длъжността в Румъния до началника на Азиатския департамент от 25 април 1887 г.
„Днес из града се разнесе слух, че принц Батенберг ще пристигне в Турну Северин, откъдето той на един от параходите на австрийското параходно дружество ще се отправи в Русчук, намирайки се там инкогнито до свикването в Търново на Велико народно събрание и неговото преизбиране за български княз.
Донасяйки за гореизложеното, смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че за проверяване на достоверността на гореспоменатите слухове аз командировах в Турну Северин драгомана на нашето русчукско консулство, на когото са познати чиновниците на тамошната параходна агенция и чрез които г-н Якобсон ще съумее да получи сведение за пътуването на принц Батенберг по Дунава.“
146. Секретно съобщение на императорския посланик в Румъния до министъра на външните работи от 20 май 1887 г., № 159
„От София довеждат до моето знание, че българските управници са решили да изберат румънския крал Карл за наследяване на вакантния княжески престол и с това да осъществи лична уния между Румъния и България.
От достоверни източници научавам, че гореспоменатата лична уния между румънците и българите са поддържа от крал Карл и неговия първи министър Иван Братиано. Тези дни кралят поръча на своя посланик в Петербург да узнае мнението на императорското правителство за проектираната от Негово величество лична уния с България.
В разговор по тези въпроси пребиваващият тук австро-унгарски посланик граф Младоховски между другото ми предаде, че е в интерес на Австро-Унгария да противодейства на унии на Балканския полуостров. Що се отнася до избирането на крал Карл за български княз, във Виена го намират за невъзможно, от една страна, предвид на нетрайността на българския княжески престол, а, от друга, с лишаване от българския престол крал Карл може едновременно да се лиши и от кралския румънски престол.
174
Тези дни в местния печат се появи сензационно съобщение за придвижване на наши войски на границите на Бесарабия и особено на казашките полкове като подготвени за преминаване на границата на Румъния. За проверка на тези известия, а така също с цел да узнае за причините, подбудили императорското военно министерство към такива крайни и неочаквани мерки, първият министър на крал Карл Иван Братиано вчера дълго време беседва с мен. В разговора г-н Братиано засегна главно съществуващия в България безпорядък и това, че необмисленият начин на действие на сегашните управници на България хвърли страната в най-пълна анархия и че нравствените права на Русия възлагат на императорското правителство задължението да въдвори в Княжеството законния ред. Относно избирането на български княз г-н Братиано изказа своето лично мнение, че изборът на един или друг кандидат за наследяване на вакантния български престол принадлежи на законното Народно събрание и че признаването на това избиране и утвърждаването на избрания княз по смисъла на постановлението на Берлинския договор зависят от мнението на Великите държави и Високата порта.
На направения от мен въпрос относно предполагаемата уния гн Братиано ми отговори, че по мнение на кралското правителство идеята за уния може да бъде осъществима на основание на това, че в постановленията на Берлинския договор не се съдържа забрана за лична уния на Княжеството със съседна държава и следователно този ръпрос не се отнася до Великите държави, подписали Берлинския договор, и той може да бъде решен по взаимно споразумение с правителството на Негово величество Султана.
Не влизайки в по-нататъшна полемика, аз изказах мнение пред първия министър на крал Карл, че императорското правителство строго съхранява своите интереси на Изток и мира в Европа. Всяка нова комбинация на Балканския полуостров освен предвидените от Берлинския конгрес, ще бъдат смятани за нарушение на постановленията на Берлинския договор и всяко нарушение на международните трактати неминуемо ще повлече след себе си въоръжено тяхно изпълнение от страна на една или друга държава, съблюдаваща съществуващите порядки.
По въпроса за въдворяването на законния ред в България съгласно постановленията на Берлинския трактат аз направих намек на г-н Братиано за това, че окупацията на България още не е изключена от програмата на действие на императорското правителство,
175
което в това отношение разчита на съдействието на кралските власти в случай на преминаване на императорската окупационна войска на границата на Добруджа.
Категоричното ми заявление за окупация на България послужи заедно с това като отговор на направеното ми запитване от г-н Братиано за придвижването на нашите войски и концентрирането на същите при румънските граници. По отношение пропускането на окупационни войски през румънската територия първият министър на крал Карл намира, че на основание на съществуващата в Румъния конституция този въпрос трябва да се реши от Законодателната палата с утвърждаване на нейните постановления от върховната власт.
Моята беседа с г-н Братиано стана известна и на пребиваващите тук кореспонденти на чуждестранните вестници.
По-любопитните от тези кореспонденти, които често ме посещават, явявайки се днес при мене, се стараеха да узнаят доколко са верни появилите се в местния печат известия за концентрирането на наши войски на румънските граници с цел завземането на България.
На назованите кореспонденти съобщих, че за придвижване на нашите войски в Бесарабия и Новорусийския край на мен нищо не ми е известно; лично аз предполагам, че тези сензационни известия произлизат от румънския радикален лагер с цел да повлияят на представителите в румънското законодателно събрание за безпрепятствено отпускане на правителството на извънреден кредит за продължаване построяването на безполезните фортификации и укрепления при нашите граници.
Към направеното ми от румънския министър г-н Братиано заявление за това, че между кралското правителство и незаконните български управници не съществуват никакви дипломатически връзки по въпроса за кандидатурата на крал Карл за вакантния български престол, аз не мога да се отнасям с доверие и на това основание, че в последно време силната агитация на опозиционната партия разколеба народното доверие в сегашното правителство, което за поддържане на по-нататъшно си съществувание и запазването на властта за себе си е принудено да прибягва към различни комбинации и с това, доколкото е възможно, да привлече на своя страна народното мнозинство.
В допълнение на моя доклад до Господаря Император за положението в Румъния и България аз смятам за свой дълг да обърна
176
благосклонното внимание на Ваше Високопревъзходителство върху необходимостта да се противодейства на гореизложената комбинация на крал Карл и неговите министри, а така също за предотвратяване на такива неблагоприятни за нас условия по мое мнение следва ние да прибегнем до крайни мерки. С отлични почитания и пълна преданост имам честта да бъда, почитаеми господине, покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“
147. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 22 май 1887 г.
„Капитаните на параходи от Черноморско-Дунавското параходно дружество чрез посредничеството на чиновниците от императорската мисия довеждат до моето знание, че българските власти са монтирали по всички брегове на Дунава наблюдателни станции от местните селски общини за наблюдаване на нашите параходи. Също такива наблюдателни станции са монтирани и по румънските брегове на Дунава от кралските власти. Драгоманът на нашето русчукско консулство, пътуващ често на нашите параходи по служебни дела, ми донесе, че наблюдателните станции са монтирани с цел да се наблюдава стоварването на наши доброволци, за появяването на такива в България упорито се носят слухове. Г-н Якобсон смята, че тези известия българските власти получават от някои мними български емигранти, пребиваващи в Одеса.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се поръча на Департамента на държавната полиция да организира строг надзор над пребиваващите в Русия български емигранти, главно да се следи за кореспонденцията на тези емигранти с лица, живеещи в България.“
148. Писмо на граф Игнатиев до императорския посланик в Букурещ от 4 юни 1887 г.
„Почитаеми господин Михаил Александрович, лично известният на Ваше Превъзходителство мой довереник Александър Александрович Кривцев и българският капитан Иван Иванович Велинов по мое поръчение, също и по желание на Михаил Никофорович, заминават в Белград с цел да ходатайстват от наше име пред тамошния министър Ристич да окаже съдействие на пребиваващите
177
в Сърбия наши доброволци с цел да се организират патриотични отряди за въдворяване на законен ред в България.
Надявам се, че благите намерения на господата Кривцев и Велинов ще намерят съчувствие у Ваше Превъзходителство и Вие ’ няма да им откажете своето съдействие за изпълнение на възложеното им свято задължение да избавят нашите нещастни братя в България от съществуващите там терор и анархия, подкрепяни от враговете на славянството, от немците и англичаните.
Обръщайки се към Ваше Превъзходителство с най-покорна молба за това, дали няма да намерите за възможно да се сформират също такива доброволчески отряди в Добруджа - за преминаване в Силистра и Шумле, имам чест да Ви уверя, почитаеми господине, в моето искрено почитание и преданост.“
149. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 10 юни 1887 г.
„В отговор на писмото от 20 май смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че на Господаря Император бе благоугодно височайше да ми повели да Ви снабдя, почитаеми господине, със следната инструкция в случай на официално предложение крал Карл да заеме вакантния български престол:
1) Да заявите на кралското правителство от името на императорското правителство, че кандидатурата на краля за княжеския престол се смята за явно нарушение на постановлението на Берлинския договор;
2) Да изтъкнете пред румънското министерство, че за неблагоприятните последици от такъв необмислен начин на действие отговорност ще носи правителството на крал Карл;
3) Ако независимо от гореизложеното изявление крал Карл бъде избран за български княз, Ваше Превъзходителство е длъжен незабавно да прекрати дипломатическите отношения с местните власти и с целия състав на императорската мисия и подведомствените ѝ консули и други агенти да напуснете Румъния. Защитата на интересите на руските поданици да се предаде на пребиваващия в Кралството френски представител;
4) Заедно с прекратяването на дипломатическите отношения с кралското правителство съобщете на пребиваващия в България Драгоман на нашето консулство също незабавно да напусне Княжество и да пристигне в Одеса.“
178
150. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до агента на Министерството на външните работи в Одеса от 11 юни 1887 г.
„Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да предаде по частен път на граф Игнатиев, че при цялото ми искрено желание да изпълня поръчението на Негово сиятелство в настоящия момент това се оказва невъзможно предвид на евентуалното скъсване на дипломатическите отношения с кралското правителство.“
151. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до министъра на външните работи от 15 юни 1887 г.
„Днес имах частна аудиенция при Негово величество Краля. Засягайки българския въпрос, Негово величество ме помоли да предам на Ваше Високопревъзходителство неговите уверения, че свято спазвайки международните договори, не може да признае българското правителство за законно, а само в лицето на сегашните управници вижда фактическата власт. Проникнат от чувство на признателност към Господаря Император за нееднократните жертви, принесени от руския народ за съществуването на Румъния, Негово величество гледа на дружелюбието на Русия и нейния монарх като на единствен залог за благополучното царуване на краля в Румъния. Що се отнася до кандидатурата за вакантния княжески престол, кралят не отрича факта, че това произлиза по инициатива на българските управници и първия министър и че може би тази комбинация намира подкрепа от страна на Австро-Унгария и Англия, но той, кралят, никога няма да се реши да се възкачи на българския княжески престол без позволението на Господаря Император, което кралят поставя по-високо от временното и неискрено съчувствие на другите Велики държави към Румъния.
По лични сведения на крал Карл от Виена е направено тайно предложение на българския регент за княз да бъде избран поручикът от австро-унгарската армия принц Фердинанд Кобургски, който възнамерява да пристигне в България след избирането, без да се съобразява с нарушаването на постановленията на Берлинския договор.
Довеждайки за гореизложеното до знанието на Ваше Високопревъзходителство, смятам за дълг да прибавя, че по мое мнение чувството на признателност на крал Карл към Господаря Император и Русия, а също сегашният отказ на Негово величество от кандидатура за българския престол са предизвикани вследствие на
179
моето косвено изявление пред министър Иван Братиано относно възможността за преминаване на императорски войски през румънска територия за въдворяване на законен ред в България.“
152. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 18 юни 1887 г.
„Генерал-адютант Николай Николаевич Обручев ме уведоми, че военното министерство е командировало в Румъния подполковника от генералния щаб Деан Иванович Суботич за снемане плановете на фортификациите и укрепленията, изграждани в Румъния. Освен снемането на наличните планове на укрепленията на г-н Суботич е възложено да достави на генералния щаб плановете на вътрешното разположение и концентрирането на вражеския огън. Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите разпореждане за оказване възможното съдействие на подполковник Суботич за изпълнение на възложеното му задължение. Заедно с това добавям, че официално подполковник Суботич ще бъде смятан в качеството на наш военен агент в Букурещ и Белград. За това последно назначение на г-н Суботич благоволете, Ваше Превъзходителство, да направите представяне пред кралските власти.“
180
Секретно
153. Руска императорска мисия № 206
2 юли 1887 г. в Букурещ
До Департамента на личния състав и икономическите въпроси
По сметните дела
Съгласно секретна телеграма на г-н министъра на външните работи от 30 юни т.г. императорската мисия, като препраща кратък отчет на разходите, направени от сумата на окупационния фонд за организиране на народни движения в България, а съща на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция, има честта най-покорно да замоли Департамента на личния състав и икономическите въпроси да благоволи да разпореди обезщетяване на касата на мисията за направените разходи за сметка на Департамента на държавната полиция в размер на 65 000 фр. франка за попълване на сумата на окупационния фонд.
181
КРАТЪК ОТЧЕТ
на разходите, направени от сумата на окупационния фонд по организацията на народни движения в България, а също на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция до 1 юли 1887 г.
[[ 1. Дадено на членовете на революционния комитет в Букурещ за издръжка на офицерите и другите емигранти, съгласно телеграма на г-н министъра на външните работи от 15 декември 1886 г. 120 000 Франк.
2. Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 януари т.г. дадено за издръжка на комитетите в Гюргево и в Русчук 75 000 Франк.
3. Преведено чрез Неболсин и Тодоров за изпращане в Силистра на капитан Кръстев. 40 000 Франк.
4. Дадено на Тома Кърджиев за превеждане в Русчук в разпореждане на майор Узунов 45 000 Франк.
5. На румънския министър на вътрешните работи за съдействие при организирането на революционни комитети в Румъния за български народни движения 60 000 Франк.
6. На букурещкия префект по същия предмет 20 000 Франк.
Сбор 360 000 Франк. ]]
182
[[ 7. Дадена на капитан Болман, взел участие в русчукската революция, помощ за лечение и др. 15 000 Франк.
8. Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 февруари 1887 г., дадено на майор Груев и капитан Бендеров за безотчетно разпореждане 60 000 Франк.
9. Дадена на руския щабс-ротмистър в оставка Пьотър Наболсин помощ за връщане в Русия 4 000 Франк.
10. Съгласно телеграма на г-н приятеля на министъра на външните работи от 10 март 1887 г. за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на румънския министър на вътрешните работи за оказваното от него съдействие на нашите агенти от тайната полиция 40 000 Франк.
11. На основание на същата телеграма и за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на букурещкия префект по същия предмет 20 000 Франк.
12. На колежкия съветник Хр. Стаматов помощ за връщане в Русия 4 000 Франк.
13. По определяне от букурещкия комитет, дадена издръжка на Величко Панчевич до 1 юли т.г 6 400 Франк.
14. Същото на Христо Иванов 6 000 Франк.
15. Дадено на емигранта доктор Друмев за заминаване в гр. Плевен 4 000 Франк.
Сбор 519 400 Франк. ]]
183
[[ 16. На русчукския търговец Георги Георгиев заемообразно 8 000 Франк.
17. Дадена помощ на Пенчо Черковски в качеството му на член на русчукския революционен комитет 4 000 Франк.
18. На същия Черковски по делото на Мантов 8 000 Франк.
19. Съгласно телеграма на директора на Департамента на държавната полиция дадено на секретаря на българската дипломатическа агенция в Букурещ Хар. Владигеров 5.000 Франк.
20. Дадено на същия Владигеров (по разписка на щатския съветник Мишченко) 2 000 Франк.
21. На емигранта Миларов (по делото на Мантов) 4 000 Франк.
22. Направени разходи по издаването на прокламации и вестник, изпращани в България 30 000 Франк.
23. Дадено на букурещкия префект за прокурора и съдебния следовател 20 000 Франк.
24. Дадена помощ на семействата на осъдените в Русчук офицери и други лица, а също на пострадалите от революцията от 19 февруари 1887 г. 25 000 Франк.
25. Дадена многократна помощ на офицери и други емигранти за заминаване в Русия 62 000 Франк.
26. Съгласно телеграма на началника на Азиатския департамент от 1 юни т.г. преведено на комитета на Славянското благотворително дружество в Одеса за даване на еднократна помощ на доброволците 75 000 Франк.
Всичко 762 400 Франк. ]]
184
154. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 18 юли 1887 г.
„Смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че вчера в Търново от незаконното Народно събрание е избран за български княз поручикът на австрийска служба принц Фердинанд Кобургски. Тук се носят упорити слухове за това, че по настояване на австро-унгарското правителство принц Кобургски тези дни ще пристигне в България и в качеството на избран княз има намерение да поеме кормилото на управлението на Княжеството. От достоверни източници ми предават, че в избирането на принц Кобургски за български княз са взели дейно участие крал Карл и неговото правителство, което подготвя тържествено посрещане на принц Кобургски в Турну Северин.“
155. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 20 юли 1887 г.
„Съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата щатс-секретарят Гирс имаше щастие да доложи на Императора. На Негово величество бе благоугодно височайше да повели на министъра на външните работи да изпрати циркулярни ноти на всички европейски Велики държави, че императорското правителство не признава избирането на принц Кобургски за български княз за законно предвид нарушаването на постановленията на Берлинския договор, изпълнението на който е задължение на Великите държави, които са го подписали. А що се отнася до посредничеството от страна на крал Карл и неговото правителство в горепосоченото избиране, Негово величество крайно съжалява, че румънският крал със своето враждебно отношение към Русия втори път ни оказва явни противодействия, влечащи след себе си неблагоприятни последствия.“
156. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 30 юли 1887 г.
„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че принц Кобургски в български мундир пристигна днес в Турну Северин, където беше тържествено посрещнат от румънските власти. От
185
Турну Северин Кобургски на един от параходите на Австрийското дунавско параходно дружество се отправи за Видин, Систов и Русчук. В Търново той ще пристигне на 2 август за приемане на клетвата за встъпване на княжеския престол.“
157. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 10 август 1887 г.
„В допълнение към циркулярната нота, изпратена от Министерството на външните работи на нашите представители в Европа за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на княз, смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското правителство окончателно е решило: да признае принц Кобургски като узурпатор, намиращ се извън всякакви закони, на основание на това и действията, насочени лично против Кобургски за отстраняването му от България, не могат да се считат осъдителни и наказуеми.
Предавайки за гореспоменатото окончателно решение на императорското правителство, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да благоволите да окажете съдействие на лица благонадеждни, изявяващи готовност да вземат дейно участие в отстраняването на принц Кобургски от България.“
158. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 10 октомври 1887 г., № 515
„Служещият в канцеларията на поверената ми императорска мисия Драгоман на нашето консулство в Русчук ми предаде, че пребиваващият в Русчук руски поданик - артилерийският поручик Порфирий Колобков, има интимни връзки с някои влиятелни офицери в България, чрез посредничеството на които г-н Якобсон смята да действа по въпроса за отстраняването на принц Кобургски.
Поканен от мен в Букурещ, поручик Колобков на направеното му предложение да ни бъде полезен по горепосочения въпрос изрази своята пълна готовност и обърна внимание на някои офицери от българската армия, бивши негови колеги. По мнението на г-н Колобков неуспехът на русчукската революция е последвал от хуманното отношение към делото на покойния майор Узунов. За предотвратяване на такива съдбоносни последствия поручик Колобков
186
посочва майор Паница, който, ако изяви съгласие за отстраняването на принц Кобургски от България, няма да бъде придирчив в средствата за постигане на целта, и само при такива условия може да се разчита на успех.
Имайки предвид, че по сведения на императорската мисия майор Паница, бидейки привърженик на принц Батенберг и сподвижник на незаконните български управници, винаги е стоял начело на тези от българските офицери, които са ни оказвали противодействие, аз не мога да разреша на г-н Колобков да влиза в преговори с назования офицер по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от мое име, но му поръчах да влезе в частни връзки по този въпрос с г-н Паница и да ми съобщи за последствията.
Довеждайки за това до знанието на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, след съвещание с пребиваващите в Петербург български офицери относно предложението, направено от г-н Колобков, да благоволите да ме уважите с уведомление.“
159. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 18 октомври 1887 г.
„В отговор на съобщението от 10 октомври, № 515, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че независимо от неласкавите отзиви на пребиваващите тук български офицери за майор Паница аз намирам за възможно да се разреши на драгомана на нашето русчукско консулство да води частни преговори с поручик Колобков относно намеренията на майор Паница и неговите другари по въпроса за отстраняването от България на принц Кобургски.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше превъзходителство да благоволи да даде наставления на г-н Якобсон да бъде твърде внимателен в дадения случай, за да не разкрие нашето участие в конспиративното отстраняване на принц Кобургски от България.“
187
160. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 2 ноември 1887 г.
„Поручик Колобков ми съобщи, че майор Паница от името на българските офицери и с пълномощия от новообразуваната в България опозиционна на правителството партия желае да предаде на мен или на първия секретар на поверената ми императорска мисия условията, при които може да се постигне отстраняването на принц Кобургски от България и образуването на ново правителство в Княжеството с императорски комисар начело.
Не доверявайки се изобщо на предложенията на майор Паница, аз поръчах на драгомана на консулството да се отправи за Русчук, да узнае предварително в какво се заключават условията на майор Паница и от името на какви български офицери действа той.
Сега г-н Якобсон ми донася, че майор Паница, искайки среща с г-н Виламов, не желае да предаде своите условия чрез посредничеството на други чиновници от императорската мисия.
Вследствие на това имам честта да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме уведоми намирате ли Вие, почитаеми господине, от Ваша страна за възможно да предоставим на майор Паница среща с г-н Виламов и да се влиза с назования офицер в непосредствени преговори по гореспоменатия въпрос.“
161. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 4 ноември 1887 г.
„В отговор на секретната телеграма от 2 този ноември имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че е желателно преговорите на първия секретар на императорската мисия с майор Паница да имат частен характер и срещата на г-н Виламов с назования офицер да се проведе в един от крайбрежните градове на Румъния. За условията на майор Паница и резултатите от преговорите с него благоволете, почитаеми господине, да ме уважите с уведомление по телеграфа.“
188
162. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 18 ноември 1887 г., № 1068
„Почитаеми господин Михаил Александрович, препоръчаният ми от Ваше Превъзходителство руски поданик - търговецът Николай Новиков, изрази своята готовност да ни бъде полезен и да оказва съдействие при отстраняването на принц Кобургски от България.
За това, щото отстраняването на Кобургски от България по легален или конспиративен начин да последва едновременно с експедицията на капитан Набоков в Бургас, г-н Новиков се отправя за София през Букурещ и Белград с цел да предприеме дейно участие в това дело.
Търговецът Новиков смята за възможно за определено възнаграждение да намери в София хора, способни по конспиративен начин да отстранят принц Кобургски от пределите на Княжеството.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за даване на търговеца Новиков 64 000 франка от сумата на окупационния фонд. Заедно с това смятам за свой дълг да прибавя, че от горепосочената сума 4000 франка следва да се отделят за лични разходи на търговеца Новиков за отиването му в София и обратно.“
163. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 3 декември 1887 г.
„Смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че вчера беше командирован от мен в гр. Гюргево първият секретар на императорската мисия за водене на преговори с майор Паница по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от България и съставянето на ново правителство в Княжеството. Майор Паница направил заявление за това, че той действа по пълномощия на други български офицери и представители на Народната партия в България, исканията на които се заключават в следното:
1) В отпускане от императорското правителство на оръжие и боеприпаси за въстание в Македония;
2) В признаване на временното правителство в Княжеството след отстраняването на принц Кобургски от България;
3) Временното правителство може да бъде съставено от следните лица: Радославов, Драган Цанков, доктор
189
Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев и за главнокомандващ на армията пък - него майор Паница;
4) Временното правителство е задължено да покани в България императорски комисар, който може да бъде назначен от императорското правителство от лицата на военното ведомство, с изключение на генерал-майор барон Николай Василиевич Каулбарс;
5) Под ръководството на императорския комисар ще бъде свикано Велико народно събрание, на което ще бъде предоставен избор на княз за вакантния български престол от кандидатите, посочени от императорското правителство, но без да се изключва кандидатурата на принц Батенберг;
6) Емигрантите от българските офицери могат да се върнат в България само след избирането на княз. Другите емигранти могат да се върнат в България след съставяне на временното правителство;
7) След избирането на княз на руските офицери могат да бъдат предоставени в България длъжностите на военен министър и командири на бригади, а другите длъжности трябва да бъдат заети изключително от български офицери;
8) На съд и наказание за убийството на капитан Кръстев в Силистра и за смъртните наказания на офицери и други лица в Русчук да бъдат подложени само бившите български регенти, майор Петров, капитаните: Андреев, Ангелов, Сапунов, Тепавски, поручик Марков, и русчукският префект Мантов; другите лица да се освободят от отговорност.
Майор Паница, без да се съмнява в благоприятния изход на въстанието в Македония, ходатайства пред императорското правителство за оказване на съдействие за присъединяване на тази провинция към България. Освен това назованият офицер връчвайки на г-н Виламов писменото заявление, го моли, ако е възможно, същото лично да представи на благоусмотрението на императорското Министерство на външните работи.“
164. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 5 декември 1887 г.
„Председателят на Санктпетербургския комитет на Славянското благотворително дружество се е обърнал към министъра на външните работи с ходатайство за отпускане на оръжие и боеприпаси за експедицията на капитан Набоков в България. На направеното до нашия посланик в Константинопол запитване за възможността за преминаването на експедицията на г-н Набоков през турска
190
територия и за очаквания успех на споменатата експедиция, тайният съветник Нелидов е уведомил щатс-секретаря Гирс, че за експедицията на капитан Набоков, като състояща се от българи и черногорци, тайно и безпрепятствено преминаване през Турция е възможно, а що се отнася до очаквания успех от тази експедиция, то г-н Нелидов, основавайки се само на отзивите на пребиваващия в Константинопол българин Драган Цанков за малочислеността на Бургаския гарнизон и неблагоразположението на българското население към настоящото българско правителство, разчита на благоприятен изход. Освен отзива на г-н Драган Цанков нашият посланик в Константинопол няма други сведения от България.
При разглеждане на ходатайството на председателя на Славянското благотворително дружество, а така също съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата министърът на външните работи е изразил желание, щото първият секретар на императорската мисия лично да представи на щатс-секретаря Гирс своите заключения по заявлението на майор Паница.
Разрешавайки на колежкия съветник Виламов двуседмичен отпуск в Русия, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да му се даде от сумата на окупационния фонд куриерска дажба до Санкт Петербург и обратно в Букурещ в установения размер и да предложите на г-н Виламов незабавно да пристигне в Петербург.“
165. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 20 декември 1887 г., № 3159
„Почитаеми господин Михаил Александрович, след като разгледа заявлението на майор Паница, изслуша личното заключение на колежкия съветник Виламов и отзивите на българските емигранти за поведението на споменатия офицер, императорското Министерство на външните работи стигна до следните изводи: ходатайството за отпускане на оръжие, боеприпаси и парични средства за въстание в Македония даже при негов благоприятен резултат не съответства на нашите интереси на Балканския полуостров въобще, и особено в България.
Резултатът от македонското въстание може да бъде само възстановяване в тази провинция на автономното управление съгласно
191
постановленията на Берлинския договор. При съществуването в Македония на разни елементи, враждебни един на друг, едва ли може да се очаква трайно автономно управление в тази провинция и в последния случай неминуемо ще последва вмешателство на европейските държави във вътрешното управление на Македония и може би дори чуждестранна окупация. Не подлежи на съмнение, че при враждебното настроение против нас от страна на съюзните държави и Англия окупацията на Македония ще бъде предоставена на Австро-Унгария, в интерес на която е признаването на законността на настоящото българско правителство с принц Кобургски начело.
Майор Паница в своето заявление между другото препоръчва лица, от които може да бъде съставено в България временно правителство, а именно: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев, под главното командване на него, Паница. Но заявлението на споменатия офицер и в това отношение не подлежи на удовлетворение за това, че след приемане на управлението на Княжеството от императорския комисар тамошното министерство ще бъде съставено не от лица, принадлежащи на различни политически партии в България, а от тези, които предварително ще изявят своята готовност да изпълнят исканията на императорското правителство и за които генерал-майор барон Каулбарс своевременно доведе до знанието на щатс-секретаря Гирс.
Що се отнася до исканията на майор Паница за определяне от императорското правителство на кандидата за заемане на българския княжески престол, то този въпрос е окончателно решен в този смисъл, че Княжеството може да се управлява под върховното командване на Негово величество Господаря Император и височайше назначен наместник, съхранявайки при това силата на съществуващата в България конституция. Генерал-майор барон Каулбарс на 13 септември миналата година официално е съобщил на българските управници, а така също гласно е преддл на българския народ за гореспоменатото решение на императорското правителство. В своето съобщение барон Каулбарс ясно е изразил в т. 9: „Ние искаме Великото народно събрание да се събере само след избори, проведени без всякакво принуждение и съвършено свободно; защото желаем българският народ възможно по-откровено и
192
по-свободно да се заеме с обсъждане на въпроса за избор на княз и своето бъдеще.“
Императорското правителство не предоставя на Великото народно събрание правото на избор на княз, а само да обсъди въпроса за избора, т. е. следва ли въобще българският народ да избира отделен княз, или да се управлява Княжеството на горепосочените принципи. Следователно назначаваният в България императорски комисар не може да дава на бъдещото българско Велико народно събрание указания за един или друг кандидат за княжеския престол.
Относно признаването от нас на законността на временното правителство след отстраняването на принц Кобургски от България, то в това отношение ходатайството на майор Паница чрез командироването на императорския комисар в България само по себе си е удовлетворено.
Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че при последната нота на императорското Министерство на външните работи за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на тамошен княз виенският кабинет се стараеше да узнае за нашите по-нататъшни намерения по отстраняването на самозвания княз в България. Не влизайки в дипломатическа преписки и избягвайки създаването на какъвто и да е български въпрос, императорското правителство с височайше благоволение реши да направи официално съобщение за това, че след отстраняването от България на принц Кобургски всякакво правителство в Княжеството ще бъде признато от нас за законно. Аз смятам, че това правителствено съобщение ще подейства на умовете на българските офицери и другите влиятелни лица в Княжеството, за да се ускори отстраняването на препятствията към сближаването на Русия с България - тези препятствия се заключават единствено в лицето на незаконния княз Кобургски:
По отношение на службата на наши офицери в българската армия майор Паница в своето заявление ходатайства за назначаване в България на руски военен министър и командири на бригади; а всички останали длъжности могат да бъдат заети от български офицери, но това ходатайство не може да бъде удовлетворено в дадения момент по следните съображения.
Последните събития в България от 9 август на миналата година включително доказаха най-пълната дезорганизация на българската
193
армия, отсъствие у тамошните офицери на понятие за дълга на клетвата, за верността към престола и отечеството, следователно при такова състояние на българската войска този, който ще бъде назначен за императорски комисар, също не може да бъде гарантиран срещу измяна, а още по-малко за точно изпълнение на неговите заповеди.
Освен това при разглеждане на въпроса за окупацията, за въдворяване на необходимия ред в Княжеството, съгласно исканията на генерал-майор Каулбарс във Военния съвет беше постановено, че за избягване на вмешателство на други европейски държави по българския въпрос императорското правителство е длъжно да се грижи не за издръжка в България на окупационен корпус, а само да попълни сегашната българска армия с наши пехотни, кавалерийски полкове и артилерия. При такова попълване на войската, разбира се, е немислимо български офицер да командва полк, в който половината от състава е от нашата войска.
Неблагоприятният изход на революцията в Софийска, Бургаска, Силистренска, Русчукска и други местности в България достатъчно убеди императорското Министерство на външните работи в пълната неспособност на българските офицери да управляват и ръководят народните движения в Княжеството.
На това основание не трябва да се разчита на действията на майор Паница и неговите другари по революционно движение. Предвид на това, а така също основавайки се на отзивите на председателя на комитета на Славянското благотворително дружество и на съобщението на нашия генерален щаб, министерството реши да снабди експедицията на капитан Набоков с всичко необходимо и за някое време да преустанови преговорите с майор Паница, макар последният да изяви съгласие за изменение на някои условия, изложени в неговото заявление.
Предпочитайки експедицията на капитан Набоков пред всякакви съглашения с български офицери, императорското министерство командирова в Константинопол първия секретар на поверената на Ваше Превъзходителство императорска мисия за окончателните условия с г-н Набоков и за реда на управление на заетите от него местности в България до пристигането на подкрепления от Одеса. Затова е разрешено на колежкия съветник Виламов да даде на капитан Набоков парични средства за издръжка на хората, събрани от него за споменатата експедиция.
194
Вследствие на гореизложеното смятам за свой дълг да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи под благовиден предлог да преустанови преговорите с майор Паница, макар и по частен път с посредничеството на поручик Колобков.
Моля Ви, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и също такава преданост.“
166. Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 20 януари 1888 г.
„Пристигналият от София търговец Новиков довежда до мое знание, че възложеното му поръчение за организиране на отстраняването на принц Кобургски от България по конспиративен начин не е изпълнено предвид на строгите мерки, предприемани от софийските власти, за охрана на личността на принца главно след експедицията на капитан Набоков. За довършване на предприетото дело по съвета на лица, благонадеждни и изявяващи своята готовност да вземат активно участие, търговецът Новиков смята да употреби динамитни патрони.
Съгласно ходатайството на г-н Новиков имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, ако признава за възможно, да благоволи да направи разпореждане за отпускане от нашите складове на динамитни патрони за доставяне в Русчук, където очакват пристигането на принц Кобургски.“
167. Секретно съобщение на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 23 януари 1888 г., № 67
„Българският военен министър полковник Муткуров е направил предложение на пребиваващите в София поручик Колобков и търговеца Новиков да поемат доставка за българската армия от нашите оръжейни заводи на 30 000 пушки берданки [*] и 3000 револвера „Смит & Уесън“.
Ходатайствайки за отпускане на търговски начала от Държавните оръжейни заводи на пушки и револвери за доставка на същите на българската армия, търговецът Новиков намира, че посредством тези доставки като имащи материална изгода той може да
*. Вид еднозарядна бойна пушка с широка цев - б.пр.
195
привлече на наша страна някои от влиятелните български офицери. Пребивавайки в България като доставчик на оръжие за тамошната армия, г-н Новиков по-свободно ще може да действа по работите на организираната от него конспирация против принц Кобургски.
Поднасяйки ходатайството на търговеца Новиков на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да прибавя, че аз от своя страна в този момент смятам за възможно да се удовлетвори горепосоченото ходатайство на г-н Новиков за отпускане на търговски начала на пушки и револвери от нашите оръжейни заводи за доставка на такива на българската армия.
За последствията имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете скоро с уведомяване по телеграфа, за да съобщя на пребиваващия сега в Букурещ търговец Новиков.“
168. Шифрована телегра.ча на началника на Азиатския департамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 февруари 1888 г.
„В отговор на секретно съобщение № 67 имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на търговеца Новиков да му се отпусне оръжие за доставка на българската армия, беше съобщено на нашето военно министерство. Сега генераладютант Вановски е уведомил щатс-секретаря Гирс, че военното министерство не намира пречки за отпускане от нашите оръжейни заводи на търговеца Николай Новиков на исканото от него количество от пушки и револвери за доставка на същите на българската армия. Търговецът Новиков е длъжен да внесе в местната финансова служба стойността на оръжието по цени, определени от Главното артилерийско управление, т. е. 21 руб. и 60 коп. за пушка и 17 руб. и 50 коп. за револвер.“
169. Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 г.
„Съдържанието на секретната телеграма съобщих на търговеца Новиков и на поручик Колобков. Последният се отправя в София за сключване на контракт с военното министерство за доставка на
196
пушки и револвери. Търговецът Новиков се отправя за Петербург, за да доложи лично на Ваше Превъзходителство за хода на организирането на конспирация против принц Кобургски и да ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони.“
170. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 г.
„Поручик Колобков, упълномощен за образуване в София на революционен комитет под председателството на майор Паница, действащ с цел организирането на революционното движение в Македония и отстраняването от власт на настоящото българско правителство начело с принц Кобургски, ми предаде писмено заявление на споменатия комитет, в което ходатайства за отпускане на парични средства в размер на 60 000 фр., необходими по мнение на комитета за постигането на горепосочената цел.
Предавайки ходатайството на комитета на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последвалия резултат.“
171. Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ на името на министъра на външните работи от 16 февруари 1888 г., № 132
„Почитаеми господин Николай Карлович, смятам за приятен дълг да доведа до знанието на Ваше Високопревъзходителство, че подполковникът от генералния щаб Суботич, командирован от военното министерство в Румъния, за да направи секретни снимки на плановете за фортификация и укрепление, изпълнявайки възложеното поръчение дейно и усърдно, с пълно познаване на работата, успя да стигне до благоприятен резултат.
Заедно с това обръщам благосклонното внимание на Ваше Високопревъзходителство на съдействието, оказано на подполковник Суботич от страна на командированите от румънското военно министерство към споменатия щабофицер, поручиците N и N ... . Смятам за справедливо да се причислят господата N и N... в знак на признателност към кавалерите на императорски и царски ордени и да се наградят с нашите орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен.
197
Що се отнася до старателното изпълнение на служебните задължения от нашите инженери, командировани на разпореждане на подполковник Суботич при секретното снимане на плановете за фортификация, действащи като амбулантни търговци и прости работници, г-н Суботич от свое име е направил предложение на началника на Военнонаучния комитет на генералния щаб генерал-майор Фелдман.
Предоставяйки на благоусмотрението на Ваше Високопревъзходителство моето ходатайство за награждаването на поручиците господата N и N с наши орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да не откажете да ме почетете с уведомление за последствията.
С най-дълбоко уважение и съвършена преданост, имам честта да бъда, почитаеми господине, най-покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“
172. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 3 март 1888 г.
„В отговор на секретната телеграма от 12 на миналия февруари имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на образувания в София революционен комитет за отпускане на 60 000 фр. не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че въстанието в Македония е признато от императорското правителство за преждевременно. Що се отнася за въпроса за отстраняване на принц Кобургски от България, то преди разрешението за даване на посочената сума за постигането на тази цел е желателно да се знае с какви средства разполага назованият комитет и какви лица имат намерение да участват в тази работа, така също и за самия начин на отстраняване на Кобургски.
Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да поръчате на драгомана на нашето русчукско консулство по частен път да води преговори по този въпрос с пребиваващия в Русчук поручик Колобков и за последствията да благоволи да ме уведоми по телеграфа.“
198
173. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 април 1888 г.
„Съдържанието на секретната телеграма от 3 на миналия март беше съобщено на майор Паница чрез посредничеството на поручик Колобков. Сега последният ме уведоми, че софийският революционен комитет отново ходатайства за отпускане на парични средства в известен размер с цел отстраняването на принц Кобургски от България и че по решение на споменатия комитет принц Кобургски ще бъде отстранен по същия начин, употребен на 9 август 1886 г. при отстраняването на принц Батенберг от Княжеството.
Съобщавайки гореизложеното на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да допълня, че от своя страна не мога да се отнасям с пълно доверие към ходатайството на майор Паница и образувания от него в София революционен комитет.“
174. Секретно писмо на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 2 май 1888 г., № 1056
„Почитаеми господин Михаил Александрович, нашият посланик в Берлин в своето писмо на името на щатс-секретаря Гирс довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че германският император Вилхелм II е решил да посети нашия августейши монарх. Граф Шувалов смята, че от това височайше посещение ние можем да се възползваме за разрешение по взаимно споразумение на българския въпрос и да постигнем доброволно оставяне на Княжеството от принц Кобургски.
Оповестявайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се преустановят за известно време действията по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от България, макар и по благоприятен начин. Заедно с това смятам за свой дълг да прибавя, че министърът на външните работи изрази своето желание, щото Вие, почитаеми господине, да не се отказвате да присъствате в Петербург по време на пребиваването тук на германския министър на външните работи за съдействие при обмяна на дипломатически ноти по българските дела.
199
Най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и същата преданост.“
175. Шифрована телеграма на императорския пълномощник до началника на Азиатския департамент от 10 юни 1888 г.
„Пребиваващият в България търговец Николай Новиков ми съобщи, че от него са намерени хора, изявяващи готовност за конспиративно отстраняване на принц Кобургски от България.
Предавайки ми за гореспоменатото, г-н Новиков ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони за извършване на горепосоченото действие, а така също парично обезпечаване на семействата на хората, решили и себе си да подложат на печална участ. За размер на обезпечението г-н Новиков смята достатъчни 50 000 фр.
Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство за разпореждането по въпроса на ходатайството на търговеца Новиков да почетете да ме уведомите.“
176. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 юли 1888 г.
„Съгласно молбата на пребиваващия сега в Петербург поручик Колобков имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че след доклада на щатс-секретаря Гирс_пред Господаря Император на секретната преписка за доставка на пушки за българската армия на Негово величество във 2-ия ден на този месец юли бе благоугодно височайше да повели: да се отпуснат от Държавните оръжейни заводи за доставка на българската армия исканото количество винтовки № 2 и револвери „Смит & Уесън.“ За изпълнение на неговото височайше, на Господаря Император, повеление е съобщено чрез посредничеството на военното министерство на Главното артилерийско управление за отпускане от Тулския оръжеен завод на пушки и револвери, така също е уведомен временният одески генерал-губернатор за безпрепятственото изнасяне от пределите на Империята на пушките и револверите, предназначени за доставка на българската армия от предприемачите: поручик Колобков и търговеца Новиков.“
200
177. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 14 август 1888 г.
„Ходатайството на търговеца Новиков, изложено в секретната телеграма от 10 този месец, не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че г-н Новиков до този момент с нищо не е оправдал доверието към него. Пребиваващият в Петербург по работите за отпускане на пушки за българската армия поручик Колобков лично ми предаде за това, че договорът за доставка на пушки е взет от Колобков на търговски начала. Новиков не е имал никакво участие в тази работа, но възползвайки се от това, че разрешението за отпускане на пушките е последвало на негово име, на Новиков, той получава от Колобков 30 000 фр. възнаграждение. В интимни връзки с български офицери Новиков не е бил и не е, и българският военен министър не се е обръщал с молба за доставка на пушки към Новиков, а е направил предложение на Колобков за такава доставка.
Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Вас, почитаеми господине, да прекратите всякакви връзки по българските дела с търговеца Новиков като човек некомпетентен и незаслужаващ за подобни работи доверието на императорското министерство.“
178. Секретно съобщение на пълномощника до началника на Азиатския департамент от 8 ноември 1888 г., № 405
„Руските поданици, извършващи в Румъния разносна продажба на руски картини, икони и железарски стоки, а така също и руските коновали [*] са заявили в императорската мисия жалба срещу действията на местните власти, които ги подлагат на различни преследвания и им забраняват да извършват търговия по румънските села. Особено строги мерки се предприемат срещу нашите разносни търговци (амбулантни търговци и коновали) в Илфовски окръг. На направеното от мен устно запитване до румънския министър на външните работи по съдържанието на гореспоменатата жалба на руските поданици г-н Карп ми отговори, че румънският търговски устав забранява извършването на разносна търговия на стоки. А що се отнася до руските коновали, тези мерки са предизвикани
*. Коновал - знахар, който лекува коне - б.пр.
201
вследствие проверките от полицейските власти на паспортите на чужденците, пребиваващи в селищата, и че никакво изключение не е направено по отношение на руските поданици.
Между това отговорът на румънския министър на външните работи не трябва да се смята за удовлетворителен на основание на това, че търговският устав, съществуващ в Румъния, забранява разносната търговия на различни стоки, но тази забрана не се разпростира върху продажбата на картини, икони и железарски стоки.
Предприеманите от полицейските власти мерки против руските коновали и забраната за тяхното временно пребиваване в селищата по думите на румънския министър са били предизвикани вследствие проверка на паспортите на чужденците, пребиваващи в околията, и не е било направено никакво изключение за руските поданици. Но обяснението на г-н Карп се оказва несправедливо затова, защото от императорската мисия е проучено, че никаква проверка на паспортите на чужденците не се извършва от полицейските власти и че строгите мерки се предприемат само против руските поданици; тогава, когато австрийските поданици и особено унгарците пребивават във всички местности на Кралството и безпрепятствено извършват търговия.
Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволите да ме снабдите с Вашите, почитаеми господине, указания, как следва да постъпи императорската мисия за прекратяване на по-нататъшното преследване от страна на местните власти, на което подлагат пребиваващите в Кралството руски поданици.“
179. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския пълномощник в Букурещ от 13 декември 1888 г., № 2305
„В отговор на секретното съобщение от 7 на миналия месец ноември, № 405, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че щатс-секретарят Гирс е изразил пред пребиваващия тук румънски посланик крайното неудоволствие на императорското правителство от действията на румънските кралски власти по отношение на пребиваващите в Румъния руски поданици. Аз смятам, че заявеното неудоволствие на императорското правителство ще повлияе на крал Карл за назначаване на ново министерство в Румъния от по-благоприятни за нас лица. По такъв начин може да се разчита,
202
че при новото министерство руските поданици няма да са подложени на преследване от страна на тамошните власти.
Вследствие на това Ви моля, почитаеми господине, при повтаряне на случаите на преследване на руски търговци и други руски поданици от страна на румънските власти да съставяте в императорската мисия протокол с подробно излагане на жалбата на руския поданик и размера на щетите, причинени му от незаконните действия на кралските власти. Тези протоколи благоволете да доставяте с куриер в императорското Министерство на външните работи, съдържанието на които ще бъде своевременно доложено на височайшето благоусмотрение на Г осподаря Император.“
180. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския изпълняващ длъжността в Букурещ от 23 декември 1888 г.
„Председателят на комитета на Санктпетербургското Славянско благотворително дружество се е обърнал към директора на Департамента на държавната полиция с молба за това, щото чиновниците на Държавната полиция да оказват съдействие на българите при отстраняването на принц Кобургски, а така също при отстраняването на тамошните управници от власт. Изпратените в България агенти на тайната полиция във вид на риболовци са уведомили действителния щатски съветник Дурново, че при оглеждането на русчукско-варненската железопътна линия агентите са намерили, че при Чукур-чифлик е твърде удобно да се извърши катастрофа на влака.
Съобщавайки за гореизложеното, г-н Дурново ме известява, че подведомствените му агенти, можещи да ръководят това действие, пребивават в гр. Измаил и в случай на необходимост могат да пристигнат в Русчук в качеството на рибари.
Вследствие на това Ви моля, почитаеми господине, да обявите на лицата, изявяващи готовност да извършат горепосоченото действие, че взривните вещества и плановете на местността ще им бъдат доставени от руски рибари в Русчук в определеното време, а така също да се съобщи на началника на жандармерийското управление в гр. Измаил.“
203
181. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския пълномощник в Букурещ от 3 февруари 1889 г.
„В местния печат се появи кореспонденция от Букурещ, в която подробно е описано изгонването от Румъния на руските амбулантни търговци и коновали на брой 63 души. Нямайки никакви сведения по този въпрос, императорското Министерство на външните работи сметна за свой дълг да запита редакторите на посочените вестници за личността на кореспондента.
Сега е известно, че автор на горепосочената кореспонденция е Константин Красилников, бивш чиновник в императорската мисия, който се е намирал в Букурещ по време на изгонването от Румъния на описаните от него в кореспонденцията лица и тяхното арестуване от тамошната полиция.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, незабавно по телеграфа да доставите в министерството точни сведения за причините, подбудили румънските власти към арест и изгонване от Румъния на 63 руски поданици и за действията на императорската мисия по този въпрос.“
182. Секретно съобщение на императорския пълномощник в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 февруари 1889 г., № 104
„Съгласно секретната телеграма от 3 този месец смятам за свой дълг да донеса на Ваше Превъзходителство, че новините, съобщени от Константин Красилников от Букурещ в неговата кореспонденция, са преувеличени. Местните власти забраниха на някои от нашите амбулантни търговци да извършват разносна търговия по селата и вследствие на тази забрана нашите амбулантни търговци доброволно заминаха в Русия. На кратковременен арест са били подложени тези от руските поданици, чиито паспорти не са били с визи от императорската мисия и в които няма надписи нито на френски, нито пък на немски, а на това основание селските власти са се усъмнили в достоверността на горепосочените паспорти. Известните на Ваше Превъзходителство братя Сирацеви са били арестувани вследствие указания на някои села на Илфовски окръг за участие на споменатите лица в агитация на селското движение. Макар че при извършения от селските власти обиск нищо подозрително не е намерено у Сирацеви, при все това по различни
204
причини 43 сметнах за невъзможно по-нататъшното им пребиваване в Румъния. За арести на руски поданици в Турну Северин и тяхното изселване в Сърбия до този момент в императорската мисия няма сведения. По жалбите за незаконни действия на местните власти, донесени от руските поданици, в канцеларията на императорската мисия са съставени протоколи и своевременно са изпратени с куриер в Азиатския департамент. Освен това по горепосочените жалби императорската мисия направи протест пред кралското Министерство на външните работи, искайки необходимото удовлетворение.
Заедно с това имам честта да прибавя, че никого от руските коновали румънските власти не са арестували. Командированите в Румъния и България чиновници на Държавната полиция в костюми на наши коновали са привлекли вниманието на местните власти вследствие на непосредственото изпращане от тях на телеграми до разни длъжностни лица в Русия. За избягване на по-нататъшни преследвания аз помолих щатския съветник Мишченко да даде наставления на чиновниците на Държавната полиция, пребиваващи тук в костюмите на разни коновали, незабавно да напуснат страната. Едновременно с това аз посъветвах действителните руски коновали също за известно време да заминат за Русия, давайки им парични помощи за връщане в родината.
От България довеждат до знанието на императорската мисия, че пребиваващите там чиновниците на нашите тайни служби са привлекли вниманието на тамошните власти. Българските власти са предали на румънското Министерство на външните работи телеграми, изпратени до разни лица на щат в Департамента на държавната полиция от жената на щатския съветник Вашченко и мадам Биндт. Телеграмите са предадени, тъй като по външно съдържание тези телеграми сякаш са се отнасяли до народното движение в Румъния, в което са взели участие споменатите лица.
Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволите да разпоредите да се съобщи на директора на Департамента на държавната полиция, щото за в бъдеще подведомствените на департамента чиновници, пребиваващи в Румъния, да се свързват със съответните власти в Русия чрез посредничеството на императорската мисия.“
205
183. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския пълномощник от 15 февруари 1889 г., № 402
„Основавайки се на протоколите, съставени в императорската мисия, и на Вашите донесения, императорското Министерство на външните работи забелязва, че с нищо не се открива участие на чиновниците на Държавната полиция във въстанието на селяните в Румъния. От сведенията на Департамента ца държавната полиция се вижда, че подведомствени негови чиновници във вид на руски коновали и амбулантни търговци не са били командировани в Илфовска околия и че изпратените от тях телеграми както от България, така и от Румъния нищо осъдително не съдържат. Следователно в забраната на руските амбулантни търговци да продават картини, икони и железарски стоки се вижда само едно враждебно настроение на сегашното кралско министерство и подведомствените му административни власти против императорското правителство. В изселването на руските поданици от Румъния така също се забелязва явно нарушение на тамошното министерство на основните закони на Кралството, съгласно които чуждите поданици могат да подлежат на изселване само по съдебна заповед или пък по постановление на Министерския съвет, утвърдено от краля. А руските амбулантни търговци и коновали са изселени от Румъния по административен ред без спазване на съществуващото там законодателство. По такъв начин руските поданици, пребиваващи в Румъния, са лишени от покровителството на местните закони за защита на техните права и имущества от страна на кралските власти.
Освен това за нашите интереси, т. е., за да можем да постигнем назначение на консервативно министерство в Румъния' на нас ни е нужно да се възползваме от този случай, действайки по дадения въпрос по-енергично, без да се ограничаваме с нотата, изпратена от Вас на министър Карп. Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, до пристигането на императорския посланик в Букурещ устно да предадете на румънския министър на външните работи в сериозна форма това, че императорското правителство не може да остави руските поданици без удовлетворение за щетите, понесени от тях поради незаконното разпореждане на румънските власти, и иска, щото руските поданици в Румъния да се ползват от еднакви права с пребиваващите в
206
Кралството чужденци. А ако Вашето устно заявление не подейства и румънският министър не направи по него съответстващите разпореждания, то незабавно поискайте частна аудиенция при крал Карл, на когото заявете, че случаят на изселване на 63 руски поданици от Румъния, занимаващи се там с търговия, е произвел твърде неблагоприятно впечатление на руския народ, изпитващ винаги дружелюбие към румънския, и че императорското правителство е поставено пред необходимостта да иска от настоящото кралско министерство нужното удовлетворение, което предвид на недружелюбното настроение на сегашния румънски кабинет против Русия може да повлече след себе си нежелателни и за двете държави последствия.
Заедно с това смятам за свой дълг да Ви съобщя, почитаеми господине, че императорският посланик тези дни ще пристигне в Румъния и ще се установи в Ясси. Ако до това време не последва преобразуване на румънския кабинет, то по време на пребиваването на г-н Хитрово в Ясси вие ще подадете на румънския министър Карп писмена нота в окончателна форма, искайки удовлетворение по въпроса за изселването от Румъния на руските търговци, обезщетение за техните загуби, а също така разрешение за безпрепятственото им връщане в Румъния.
Що се отнася до чиновниците на тайната полиция, пребиваващи в Румъния и България, то от оценката на директора на Департамента на държавната полиция се оказва, че подведомствените на департамента чиновници действат съгласно дадените им инструкции, изпълнявайки дадените им поръчения правилно, енергично и добросъвестно. Г-н Дурново не намира за възможно да направи на горепосочените чиновници каквото и да е ограничение в техните действия.
А относно изпращането на телеграми от България и Румъния в Русия непосредствено до правителствени лица, то от обяснението по този въпрос се вижда, че чиновниците на тайната полиция, намирайки се в Румъния в качеството на руски коновали и амбулантни търговци, не са намерили за възможно, за да избегнат подозренията, често да посещават императорската мисия и в такива костюми са сметнали за невъзможно да се обръщат към нейните чиновници с молба за изпращане на шифровани телеграми. Въобще на длъжностни лица в Русия никакви телеграми не са изпращани. Госпожите Вашченко и Биндт действително са отправили от България
207
няколко телеграми ща адреси на частни лица в Русия, но с никакво осъдително съдържание, можещо да им навлече каквото и да е подозрение.“
184. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до министъра на външните работи от 30 март 1889 г.
„Имам честта да уведомя Ваше Високопревъзходителство, че съгласно молба на румънския министър-председател аз реших да приключа въпроса за изселването на наши търговци и коновали от Румъния с мирно споразумение с настоящото княжеско министерство като съставено от съчувстващи нам лица. Г-н Катаржи ми даде обещание за това, че местните власти няма да препятстват свободната търговия на нашите амбулантни търговци и на други руски поданици, а също така за занаята на нашите коновали, ограничавайки се само това в паспортите на всички лица да се поставят визи от императорската мисия и от нашите консулства в Румъния.
Заедно с това смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че аз не мога да не удовлетворя молбата на г-н Катаржи по гореспоменатия въпрос на основание на това, че последният в някои отношения е посветен в действията на нашите агенти на тайната полиция в Румъния и България. Освен това за мен е крайно желателно да се заздрави съществуването на настоящото министерство в Румъния, начело на което е г-н Катаржи, който ни е напълно предан.“
185. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 28 април 1889 г.
„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че от България до императорската мисия достигат твърде неблагоприятни сведения, че принц Кобургски, усилвайки влиянието на католическото духовенство в Княжеството, изразходва голяма парична сума за поддръжка на разни католически мисионери и явно допуска поругаване на православната вяра. По разпореждане на принц Кобургски и неговите сподвижници Търновският митрополит Климент е бил подложен на публични насилия от страна на полицейските власти.
208
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да поднесе на Господаря Император коленопреклонната молба на българското православно население за височайша помощ за православното духовенство.“
186. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 8 май 1889 г.
„Секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от 28 на миналия април за насилието, извършено в България над митрополит Климент по разпореждане на принц Кобургски, бе доложена на Господаря Император от щатс-секретаря Гирс.
Трогнат от небивалия в историята факт на насилие на полицейските власти против православен епископ, Негово величество крайно съжалява за това, че българският народ се отнася безучастно към защитата на православната вяра и че за съхранение на единствената опора на своето съществование православното население на България, обръщайки се за странична помощ, не се старае само да противодейства на замислите на незаконния княз и насилията на полицейските власти.
Предвид на това императорското Министерство на външните работи не намира за възможно да вземе каквото и да е участие в ходатайството на българското население, което се оказва недостойно за нашата помощ. Що се отнася лично до преосвещения епископ Климент, то в случай на нужда благоволете, Ваше Превъзходителство, да му дадете от сумата на окупационния фонд парична помощ в размер по Ваша преценка.“
187. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 14 юни 1889 г., № 198
„Почитаеми господин Иван Алексеевич, Драган Цанков и Петър Станчев ми представиха писмено споразумение, съставено между политическите партии в България, по въпроса за отстраняването по конспиративен начин от пределите на Княжеството на принц Кобургски, а така също за съставяне на ново правителство в България начело с императорски комисар.
Предавайки ми посочения акт на споразумение на политическите партии, който препращам приложен, а така също оригинално заявление
209
на военния революционен комитет в София, главен предводител на който е майор Паница, в който вземат участие комендантът на град София, командирът на тамошната бригада подполковник Кисов, господата Цанков и Станчев ми заявиха за окончателното решение от страна на водачите на партиите и господа офицерите от Софийския гарнизон относно отстраняването на принц Кобургски от пределите на Княжеството и свалянето на настоящото незаконно правителство в България.
В качеството на упълномощени назованите лица ходатайстват за по-скорошно назначаване на императорски комисар, така че последният да може да пристигне в София за приемане на управлението на Княжеството в краен случай в течение на няколко дни след извършването на предполагания държавен преврат в България. Овен това г-н Цанков лично ходатайства за отпускане под негово разпореждане на парични средства, необходими за даване на помощи на някои лица, изявили своята готовност да вземат активно участие в извършването на държавен преврат в България и предварително съгласили се с другите за убийство на принц Кобургски.
Предавайки ходатайството на господата Цанков и Станчев на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че молената от споменатите лица парична помощ може да бъде отпусната чрез посредничеството на нашата мисия в Белград, където г-н Цанков има намерение да се намира до извършването на държавния преврат в България.
Заедно с това смятам за свой дълг да добавя, че от сумата на окупационния фонд от мен е дадена на господата Цанков и Станчев парична помощ в размер на 10 000 фр. срещу разписка, тук приложена.“
188. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до руския императорски посланик в Букурещ от 22 юни 1889 г.
„Съгласно секретното съобщение от 14 на този юни имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за превеждане от сумата на окупационния фонд в нашата мисия в Белград 50 000 фр. за даване на парична помощ чрез посредничеството на Драган Цанков на лицата, изявили
210
готовност да участват в извършването на държавен преврат в България.
За реда на даването на парична помощ и доставяне на отчет по тези разходи в Департамента на личния състав и икономическите работи от мен е съобщено непосредствено на нашия посланик в Сърбия.“
189. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до руския императорски посланик в Букурещ от 22 юни 1889 г., № 879
„Почитаеми господин Михаил Александрович, директор-разпоредителят на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство уведоми императорското Министерство на външните работи за това, че вследствие на ходатайството на пребиваващи в Одеса български емигранти и председателя на комитета на Славянското благотворително дружество той е учредил в Турну Северин агенция на параходното движение с цел да се оказва възможното съдействие на българите, имащи намерение през Сърбия да се промъкнат в София, за да ускорят изпълнението на предполагаемия държавен преврат. Княз Гагарин в своето писмо, известявайки за назначението в Турну Северин като агент на капитана на българска служба Велинов и като помощник-агент емигранта Попов, моли щатс-секретаря Гирс да окаже на споменатите лица нашето покровителство по време на пребиваването им в Румъния.
Вследствие на това имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство, ако намерите за възможно, да не отказвате покровителство на споменатите Велинов и Попов, а също така да им дадете за времето на тяхното пребиваване в Румъния наши протекционни визи за жителство в Кралството.“
190. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 3 юли 1889 г.
„От София достигат до мое знание сведения, че българското правителство окончателно е решило на 2-о число идния месец да провъзгласи независимостта на Княжеството и принц Кобургски - крал на съединена България.
Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, аз намирам за необходимо, щото императорското правителство
211
своевременно да вземе всички възможни мерки за предотвратяване на новия акт като нарушение от българските незаконни управители на международните договори.“
191. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 4 юли 1889 г.
„В допълнение към вчерашната моя секретна телеграма за намеренията на българското правителство да провъзгласи независимостта на Княжеството смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзходителство, че от предаденото ми съдържание на донесенията на румънския представител на кралското Министерство на външните работи в София се оказва, че въпросът за признаване на независимостта на българското княжество е окончателно решен и че в това решение взема дейно участие австро-унгарското правителство, което е сключило тайна военна конвенция с българските незаконни управници.
Освен това от Русчук ми съобщават за пристигането на австроунгарски щабофицери, които извършват там преглед на крепостните и артилерийски оръдия. От доставените ми сведения се вижда, че горепосочените офицери се отправят за Шумле, Варна, Бургас, Филипопол, София и Видин.“
192. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 8 юли 1889 г.
„Съдържанието на секретните телеграми на Ваше Превъзходителство относно намеренията на българските управници да провъзгласят независимостта на Княжеството беше съобщено на нашия посланик в Константинопол. Императорското Министерство на външните работи е поръчало на тайния съветник Нелидов при случай устно да предаде на великия везир неодобрителните отзиви на императорското правителство по отношение на новото нарушение от българските управници на международните договори и правата на Негово величество Султана.
Що се отнася до сведенията, съобщени от Ваше Превъзходителство, относно тайна военна конвенция, сключена между австроунгарското правителство и незаконните български власти, и присъствието в България на австро-унгарски военни инспектори, то
212
последното обстоятелство, съпоставяйки го с намеренията на българите, при явно съдействие от страна на Австро-Унгария може да предизвика сериозни усложнения.
Предвид важността на факта - участие на Австро-Унгария във вътрешните работи на България и сключването с тамошните незаконни власти на военна конвенция, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите зависещите разпореждания за проверка на място на гореспоменатия факт и за последствията да не откажете да ме почетете с уведомление.“
193. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 9 юли 1889 г.
„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че преди получаването на Вашата секретна телеграма от вчерашна дата от мен бе направено разпореждане за проверката на факта за пребиваването в настоящия момент в България на австрийски военни инспектори. Аз поръчах на щатския съветник Мишченко да командирова в Русчук, Шумле и Варна един от подведомствените му чиновници на тайната полиция, за да наблюдава действията на австрийските щабофицери в България. Освен това аз командировах със същата цел във Варна, Бургас и Филипопол гюргевския агент на нашето параходно дружество г-н Бръчков.
Горепосочените лица - чиновникът от тайната полиция, секретарят на българската дипломатическа агенция в Букурещ г-н Владигеров и нашият гюргевски агент г-н Бръчков, ми предадоха, че те са били свидетели в Русчук, Шумле, Варна, Бургас и Филипопол при извършването от австрийските щабофицери на преглед на българските войски, крепости, артилерийски оръдия и наличните запаси от боеприпаси.
Що се отнася до сведения за сключена от австро-унгарското правителство с българските незаконни управници военна конвенция, същите са мои, основани само на донесенията, доставени ми от майор Паница чрез посредничеството на поручик Колобков, и на такива, намиращи са в румънското Министерство на външните работи, съобщени от страна на кралския представител в София.“
213
194. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 10 юли 1889 г.
„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че агент на дружеството на Черноморско-Дунавското параходство в Турну Северин ми донесе, че с австрийски параходи са отправени крепостни, обсадни и полеви оръдия, предназначени за Видин, Русчук, Варна и Бургас.
От Русчук ми съобщават за пристигането там пък на австрийски параходи с различен род боеприпаси в големи количества. Освен това от тамошните артилерийски складове и арсенала са отправени във Варна и Бургас крепостни и обсадни артилерийски оръдия.“
195. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 11 юли 1889 г.
„Смятам за свой дълг да доведа да знанието на Ваше Превъзходителство, че по разпореждане на австро-унгарското военно министерство австрийският военен агент в Букурещ е изпратен в България за преглед на Плевенската крепост, тамошния и Търновския гарнизон.“
196. Шифрована телегра.ма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 13 юли 1889 г.
„Доставените от Ваше Превъзходителство сведения за намерението на българските незаконни управници да провъзгласят независимостта на Княжеството и за участие в този акт на нарушение на Берлинския договор на австро-унгарското правителство императорското министерство своевременно съобщи на нашия посланик в Берлин, молейки го да обърне внимание на германското правителство на участието на съюзна държава в нарушение на международни договори.
Сега граф Шувалов в секретна своя телеграма уведомява щатссекретаря Гирс, че императорският канцлер, макар че се съмнява в достоверността на горепосочените сведения, при все това в случай на осъществяване на намеренията на българските управници той
214
признава за отговорно за неблагоприятните последствия и австроунгарското правителство.
Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство при получаване на по-нататъшни сведения от България да благоволите едновременно да поставите в известност и нашия посланик в Берлин. Заедно с това не смятам за излишно да прибавя, че след доклада по получените от Вас сведения на Негово величество бе благоугодно височайше да повели на генерал-адютант Вановски да приготви императорската войска за защита на нашите интереси на Изток.“
197. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 29 юли 1889 г., № 248
„Драгоманът на нашето консулство в Русчук ми донесе, че българското военно министерство е предписало на всички висши офицери от армията да пристигнат в София на 2 август, за да присъстват там при тържественото провъзгласяване на независимостта на Княжеството.
Пристигналият в Букурещ българин Костаки Кермекчиев, в дома на когото се помещава русчукското военно събрание, съобщи в императорската мисия, че в навечерието на отпътуването на българските офицери за София във военното събрание е бил даден обяд, на който са присъствали пребиваващите в Русчук чуждестранни консули. На горепосочения обяд италианският консул при участието на други консули е пил тост за независимостта на Княжеството и за бъдещия български крал Фердинанд. Вчера на пристанището при отпътуването от Русчук на офицерите от разни гарнизони са присъствали всички русчукски консули, съпровождани от своите каваси. А германският консул се отличил още с това, че той е взел със себе си на пристанището руския кавас, оставен, за да пази канцеларията и дома на нашето консулство.
Довеждайки всичко това до знанието на Ваше Превъзходителство, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че копие от, настоящата телеграма заедно с това е съобщена от мен на нашите посланици в Константинопол и Берлин.“
215
198. Шифрована телеграма на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 1 август 1889 г.
„Смятайки за свой приятен дълг да изразя на Ваше Превъзходителство моята дълбока признателност за своевременното съобщение в императорското Министерство на външните работи за намеренията на незаконните български управници да провъзгласят независимостта на Княжеството, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че за предотвратяване на замислите на принц Кобургски са предприети нужните мерки и от страна на другите европейски държави, изпълнението на които са възложени главно на задължението на австро-унгарския представител в София.“
199. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 август 1889 г., № 272
Нееднократно в поверената ми императорска мисия постъпват жалби от страна на руски поданици срещу притеснителните действия на германските представители в България. Съставените по този повод протоколи са изпратени своевременно от мен в императорското Министерство на външните работи. От София ми предават, че тамошният германски представител, поощрявайки явно незаконните български управници, допуска всички възможни неправилни мерки, предприемани от властите против руските поданици, занимаващи се там с търговия. Сега някои от нашите поданици, пребиваващи в Русчук, и тамошният агент на нашето параходно дружество ми съобщиха, че управляващият германското консулство в Русчук в твърде неприлична форма е осъждал действията на императорското правителство по отношение на принц Кобургски. Порицавайки действията на императорското Министерство на външните работи, г-н Милер заявил на горепосочените руски поданици, че германското правителство, признавайки законността на българските власти, не може да покровителства такива лица, правителството на които се старае чрез тяхното посредничество да предизвика в Княжеството въстание и всякакъв род безредици.
Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, смятам за свой дълг да Ви уведомя, почитаеми господине, че аз от своя страна не мога да одобря действията на германските представители
216
в България, на които е поверена защитата на интересите на пребиваващите там руски поданици.“
200. Секретно писмо на министъра на външните работи до императорския посланик в Букурещ от 8 август 1889 г., № 1033
„Почитаеми господин Михаил Александрович, началникът на Азиатския департамент ми предаде секретното писмо на Ваше Превъзходителство относно неблагоприятните действия на германските представители в България, на които е поверена защитата на интересите на пребиваващите там руски поданици. В отговор но Вашето писмо смятам за свой дълг да ви уведомя, почитаеми господине, че аз не сметнах за възможно да доведа до знанието на Господаря Император обстоятелствата, изложени в това писмо, на основание на това, че на Негово величество бе благоугодно при отзоваване на нашите дипломатически агенти и консули от България в отмяна на разпореждането на Министерството на външните работи височайше да ми повели завеждането на делата на руските поданици в Княжеството да се поръча на пребиваващите там германски представители. .
За мен е крайно желателно, щото факти за противодействия на нашите интереси в България от страна на германското правителство да не бъдат разкрити в нашия и задграничния печат. Вследствие на това обръщайки се за съдействие към Ваше Превъзходителство, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, на пребиваващите в Румъния кореспонденти на наши вестници да се предаде желанието на императорското правителство, доколкото е възможно, да се въздържат от съобщения на горепосочените факти както в руския, така и в местния печат. А на руските поданици, обръщащи се с жалби към императорската мисия, благоволете да обявите, че техните жалби в този момент не могат да бъдат удовлетворени на основание на това, че императорското правителство не може да одобри пребиваването на руски поданици в страна, правителството на която е признато за незаконно и враждебно нам.“
217
201. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 28 август 1889 г., № 1124
„Нашият пълномощник в Белград довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи, че предвид на предстоящите избори за представители в сръбското законодателно събрание и борбите на политическите партии кралското министерство в настоящия момент не може да оказва никакво съдействие на пребиваващите там български емигранти.
Сръбският министър-председател е изразил пред г-н Сергеев желание, щото до завършването на горепосочените избори българските емигранти би трябвало да се въздържат от всякакви враждебни действия по отношение на българските управници и принц Кобургски. Генерал Груич, опасявайки се от въоръжено стълкновение с България, намира за необходимо да ограничи пребиваването на български емигранти в Сърбия.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, няма ли да намерите Вие, почитаеми господине, за възможно българските емигранти за известно време да се заселят в крайбрежните градове на Румъния?“
202. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 септември 1889 г., № 304
„В отговор на секретното съобщение от 28 на миналия август, № 1124, относно временното преселване на българските емигранти по румънските крайбрежни градове имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че през 1887 година румънското Министерство на вътрешните работи е предписало на префектите на дунавските окръзи, погранични с България, забрана за пребиваване на българските емигранти в горепосочените места. Настоящото кралско министерство конфиденциално по мое ходатайство направи изключение за български емигранти, които действително се занимават с търговия там. А във вътрешните градове на Кралството споменатите емигранти могат да пребивават безпрепятствено.
Към това смятам за свой дълг да прибавя, че по мое мнение от пребиваването на български емигранти в една или друга област на Румъния аз съществена полза за делото не предвиждам. Тези лица нееднократно са доказали своята неспособност да ръководят
218
народните движения в Княжеството. Аз смятам, че пребиваването на български емигранти в пограничните румънски градове само ще усили надзора от страна на българските управници за тези лица, пребиваващи в Кралството, които действително могат да ни бъдат полезни за постигането на нашите цели.“
203. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 15 септември 1889 г., № 1208
„Председателят на комитета на Славянското благотворително дружество се обърна към щатс-секретаря Гирс с ходатайство да окаже на някои от българските емигранти наше съдействие по време на тяхното пребиваване в Румъния. Граф Игнатиев намира, че гореспоменатите емигранти, намирайки се в някои градове на Кралството като извършващи там търговия, могат да ни окажат съдействие при предаването в България на разни прокламации към народа и войската.
Предавайки горепосоченото ходатайство на граф Игнатиев на преценката на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, в границите на възможностите да не отказвате на някои български емигранти Вашето благосклонно покровителство.“
204. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 17 септември 1889 г.
„От София ми съобщават, че независимо от състоялото се между политическите партии споразумение относно сформирането на ново министерство след отстраняването на принц Кобургски от България това решение по различни причини не се привежда в изпълнение. Главна пречка в дадения случай се явява личната вражда между г-н Каравелов и майор Паница. Последният, ползвайки се с голямо влияние между офицерите на Софийския гарнизон, се домогва да изключи Каравелов от броя на лицата, определени за съставяне на ново министерство в България.“
219
205. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 20 септември 1889 г., № 479
„Пребиваващият в Русчук артилерийски поручик в оставка Колобков чрез посредничеството на нашия Драгоман в тамошното консулство ми предаде, че майор Паница, изказвайки готовност да направи отстъпки от предишните свои искания, ходатайства за възобновяване на преговорите с него за отстраняването на принц Кобургски от България и настоящите български управници от власт.
Ползвайки се от случая на пътуването на г-н Колобков в София по свои собствени дела, аз командировах г-н Якобсон заедно с него, Колобков, в Белград с цел да извика г-н Паница в Пирот или Ниш за частни преговори с него. Главно аз поръчах на господата Колобков и Якобсон да предадат на майор Паница желанието на императорското правителство да ускори по възможност разрешението на настоящата българска криза.“
206. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 23 септември 1889 г.
„В допълнение към моята секретна телеграма от 20 този месец относно преговорите с майор Паница имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че споменатият офицер чрез посредничеството на поручик Колобков в качеството на председател на военния революционен комитет в София, заявявайки своята готовност да свали принц Кобургски и сегашното българско правителство, моли от името на този революционен комитет за по-скорошното назначаване на императорски комисар, за приемане на кормилото на управлението на Княжеството, така също да се уведоми своевременно софийският военен комитет за назначеното лице.
Съобщавайки на Ваше Превъзходителство за гореизложеното, смятам за свой дълг да прибавя, че от сведенията, доставени ми от София, се оказва, че споменатият комитет разполага с достатъчно средства за привеждане в изпълнение на своето решение по гореспоменатия въпрос.“
220
207. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 26 септември 1889 г., № 1253.
„Почитаеми господин Михаил Александрович, в отговор на секретната телеграма от 23 на този септември относно ходатайството на председателя на софийския военен революционен комитет за назначаване в България на императорски комисар, който да поеме управлението на Княжеството, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че преди доклада пред Господаря Император за височайше назначение на едно или друго лице за императорски комисар в България на Министерството на външните работи му е необходимо да има точни сведения за лицата, определени за съставяне на министерство, и за начина на отстраняване на принц Кобургски от България, решени от споменатия комитет.
Императорското правителство не може да се съгласи на отстраняване на принц Кобургски от България по този легален начин, по който бе отстранен принц Батенберг. Последният, както е известно на Ваше Превъзходителство, беше законно избран и признат владетел на България. А принц Кобургски посредством подкупи, терор и насилие завзе властта и управлението на Княжеството, следователно неговата постъпка, на Кобургски, трябва да бъде предадена на народния съд за назидателно и строго наказание, не ограничавайки се с едно просто негово изгонване от България. Строгата присъда на народния съд в бъдеще ще послужи за явно доказателство на това, че интригите на враговете на славянството, а особено пък на Австро-Унгария не могат да имат почва в България и тях ги очаква печален изход.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи по частен начин чрез посредничеството на нашия Драгоман в русчукското консулство да съобщи на майор Паница, че ходатайството на военния комитет за назначаване на императорски комисар в България ще бъде удовлетворено само след присъдата на народния съд над принц Кобургски и неговото строго наказание. Освен това да се поиска от споменатия офицер списък на лицата, от които по мнение на военния комитет може да бъде съставено временно правителство в Княжеството.“
221
208. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 6 октомври 1889 г., № 378
„Съгласно секретното писмо от 26 на миналия септември, № 1253, относно исканията на императорското правителство по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от България имам честта да уведомя, че майор Паница чрез посредничеството на поручик Колобков ми съобщи, че предвид важността на решението на въпроса за начина на изгонване на принц Кобургски от Княжеството и за по-тържествена обстановка на народния съд над Кобургски военният комитет е постановил за съвещание с офицерите на Софийския и други гарнизони, а самото изпълнение на решението по този въпрос да отложи до завършване заседанията на законодателното събрание в София. Що се отнася до представяне за одобрение от императорското Министерство на външните работи на списък на лицата, от които ще бъде съставено временното правителство в България, майор Паница смята, че до пристигането в София на императорския комисар временно Княжеството ще бъде управлявано под военна диктатура.“
209. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 8 ноември 1889 г., № 1345
„Нашият посланик в Сърбия достави на императорското Министерство на външните работи писмено съобщение на пребиваващия в Белград българин Драган Цанков, в което последният довежда до знанието на щатс-секретаря Гирс сведения за положението на нещата в България и за действията на Софийския военен комитет по въпррса за предполагаемия държавен преврат в Княжеството.
От приведеното от г-н Цанков съобщение се вижда, че макар майор Паница да е един от инициаторите на предполагаемия държавен преврат, при все това някои от видните членове на военния революционен комитет в София се отнасят към споменатия офицер с недоверие по отношение на неговата готовност напълно да се подчини на исканията на императорското правителство, изключвайки, разбира се, въпроса за свалянето на принц Кобургски и сегашните български управници. Софийският комендант подполковник Кисов и други членове на военния комитет не споделят мнението
222
на майор Паница за военна диктатура. По мнението на подполковник Кисов, военна диктатура без участие на лица, принадлежащи на различните политически партии в България, няма да доведе до практически резултат и може да повлече след себе си повторение на печалните събития в Княжеството след преврата от 9 август 1886 г.
Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да известите майор Паница, че императорското Министерство на външните работи намира за твърде неудобно назначаването на императорски комисар в България при съществуване на военна диктатура в Княжеството.
Заедно с това смятам, че не е излишно да добавя, че е в интерес на императорското правителство да докаже на Великите европейски държави, че настоящото положение в България е насилствено създадено само от принц Батенберг и самозванеца княз Кобургски. А народът, далеч не съчувствайки на съществуващия ред на нещата в Княжеството, изразява своята преданост към Господаря Император и Русия и се обръща за покровителство към нейния монарх. По такъв начин на нас ни е необходимо, щото в държавния преврат, а така също в присъдата над принц Кобургски да вземе участие населението на Княжеството, т. е., за да бъде принц Кобургски предаден на съда народен и наказан от него. А военните власти в последния случай могат да бъдат само изпълнители на народната присъда, не вземайки пряко участие в нея.“
210. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 2 декември 1889 г.
„Членът на софийския военен революционен комитет, артилерийският поручик на руска служба, дворянинът Порфирий Колобков, извикан в София, за да вземе участие в решаването на въпроса за начина на отстраняване на принц Кобургски от България, се обърна към мен чрез посредничеството на драгомана на нашето консулство в Русчук с ходатайство за разрешение на него, Колобков, да постъпи на служба като командир на батарея или артилерийски полк за вземане на активно участие в предполагаемия държавен преврат в България.
Предавайки ходатайството на поручик Колобков на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг
223
да добавя, че по сведения на императорската мисия споменатият руски офицер е бил на българска военна служба с чин капитан от артилерията. А до отзоваването на руските офицери от България г-н Колобков е бил началник на русчукския артилерийски арсенал и е завеждал работилниците за снаряжение и барутните складове.“
211. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 5 декември 1889 г.
„В отговор на секретната телеграма от 2 на този декември по повод ходатайството на поручик Колобков да му се разреши да постъпи на българска военна служба, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че министърът на външните работи не намира за възможно в дадения момент да представи ходатайството на споменатия офицер за височайшето, на Господаря Император, разрешение. Ако г-н Колобков намира за необходимо своето активно участие в държавния преврат в България, то не подлежи на съмнение, че то, както и другите негови заслуги ще бъдат оценени по достойнство и одобрени както от страна на императорското правителство, така и от страна на назначения в бъдеще императорски комисар в България.“
212. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 декември 1889 г.
„Класният оръжеен майстор, губернският секретар Хрешков се обърна към императорската мисия с молба, в която той ходатайства да му се разреши да продължи службата в България във военното ведомство. По сведенията, с които разполагаме, г-н Хрешков е агент на Департамента на държавната полиция за наблюдение на действията на руските емигранти в България.
Предавайки ходатайството на г-н Хрешков на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последствията.“
224
213. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 26 декември 1889 г., № 3289
„В отговор на секретна телеграма от 5 на този декември относно разрешаване на класния оръжеен майстор губернския секретар Хрешков да продължи службата си в България във военното ведомство, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че за ходатайството на споменатия чиновник Азиатският департамент съобщи на Главното артилерийско управление, прибавяйки, че в България г-н Хрешков е един от агентите на Държавната полиция по наблюдението за действията на руските социалисти в Княжеството.
Сега генерал-адютант Вановски уведоми Министерството на външните работи, че на руските лекари и чиновници от военното ведомство с височайшата повеля за отзоваване на руските офицери от България е било разрешено да продължат службата си в България в продължение на една година. Но съгласно предложение на генерал-майор барон Каулбарс гореспоменатият срок е бил продължен с още две години. Предвид това военният министър намира, че ходатайството на губернския секретар Хрешков в настоящия момент не подлежи на пълно удовлетворение. Основавайки се обаче на отзивите на действителния щатски съветник Дурново за ползата, принесена на Департамента на държавната полиция от г-н Хрешков със службата му в България, Негово високопревъзходителство смята, че е възможно да се направят някои отстъпки на г-н Хрешков по Ваша преценка, почитаеми господине, за връщането на това лице в Русия към служебното място.
Вследствие на това и съгласно ходатайството на директора на Департамента на държавната полиция имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, ако намерите за възможно, да направите съответните разпореждания за отсрочка за известно време на задължителното връщане на губернския секретар Хрешков към мястото му на служене в Русия.“
214. Секретно съобщение на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 17 декември 1889 г., № 610
„Пристигналият от София поручик Колобков в качеството си на член на софийския военен революционен комитет ми предаде
225
окончателното решение на този комитет, в който са взели участие и някои от представителите на политическите партии в България, с молба да поднеса това решение на благоусмотрението на императорското Министерство на външните работи. Горепосоченото решение е със следното съдържание: военният комитет, вземайки под внимание заявлението на населението за терор и насилие, извършвани над жителите на Княжеството от страна на агентите на заграбилите незаконно властта, начело на които е поручикът от австро-унгарската армия принц Фердинанд Кобургски. Вземайки под внимание провинението на принц Кобургски и назначените от него управници като главни виновници за убийството на хора, взели участие в съставянето на патриотични отряди с цел да освободят отечеството от терора и насилието. Вземайки под внимание, че принц Кобургски и неговите министри незаконно са завладели капиталите и имуществата на Княжеството, с които разполагат на своя глава, без да дават никакъв отчет на българското население; постанови: 1) Принц Кобургски и назначените от него министри незабавно да се отстранят от власт; 2) Сегашните министри в качеството на участници в изброените по-горе престъпления да се подложат на най-строги наказания; 3) Принц Кобургски като главен виновник за всички бедствия, сполетели България вследствие насилственото заграбване на властта от него, да се подложи на смъртно наказание, за което да се предаде на съда на народни представители, назначени от военния комитет; 4) Имуществата на всички виновници да се конфискуват в полза на българската държавна хазна; 5) Да се ходатайства пред руското императорско правителство за по-скорошно назначение на императорски комисар, за съставяне на временно правителство в Княжеството до свикване на Велико народно събрание и избиране на княз за българския княжески престол; и 6) Да поднесе в нозете на Негово величество Господаря Император - покровител на България, молбата на военния комитет за височайше назначение в качеството на императорски комисар на генерал Домонтович като взел дейно участие в освобождението на България от турско иго и в съставянето на дарената на България конституция.
Предавайки гореспоменатите решения на софийския военен комитет на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, за последствията да благоволите да ме почетете с уведомление по
226
телеграфа за съобщение на председателя на споменатия комитет, майор Паница.“
215. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 31 декември 1889 г., № 3406
„В отговор на секретно съобщение от 17 на този септември, № 6101, имам честта да Ви уведомя, почитаеми господине, че като не влиза в подробни разсъждения за решенията на софийския военен комитет, императорското Министерство на външните работи се спира на въпроса за назначаване в България на императорски комисар.
Явно назначение на императорски комисар в България при съществуването там на фактическо правителство, макар и непризнато, може да последва само съгласно постановленията на Берлинския договор и само след предварително споразумение на Великите държави, взели участие в Берлинския конгрес.
Не подлежи на съмнение, че възбуждането на въпроса за назначаване на императорски комисар ще повлече след себе си и разрешаване на други по-съществени въпроси - решението на които в настоящия момент е в явен ущърб на нашите интереси на Изток. Изобщо императорското правителство до известно време е длъжно да избягва, доколкото е възможно, създаването на някакъв български въпрос, несъществуващ в действителност. Ние сме длъжни да се стараем да заздравим нашето влияние в България, без да вземаме явно участие във вътрешното разрешение на настоящото положение на работите в Княжеството.
Срещу удовлетворяването на ходатайството на софийския военен комитет за назначаване на императорски комисар в България се представя и друго твърде съществено затруднение.
Както е известно на Ваше Превъзходителство, назначаването под една или друга форма на императорски комисар в България зависи от височайшето благоволение на Господаря Император. А да се прави предложение на Господаря Император относно ходатайството на революционния комитет за назначаване на комисар, Министерството на външните работи намира за несъвместимо с монархическите и самодържавните принципи на императорското правителство. Следователно преди всичко е необходимо, макар и по косвен път.да се придаде на военния комитет законна санкция и
227
чак тогава да се прави предложение за височайше назначение в България на императорски комисар. При съществуването обаче в България на фактическо правителство и при присъствието там на принц Кобургски в качеството на български княз военният комитет засега не може да бъде официално признат от нас.
Вследствие на това аз най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи за съдържанието на настоящото съобщение да уведоми майор Паница чрез посредничеството на драгомана на нашето русчукско консулство или поручик Колобков и заедно с това да помоли споменатия офицер за по-скорошно изпълнение на решенията на военния комитет. За отговора на майор Паница няма да откажете, почитаеми господине, да ме уведомите по телеграфа.“
216. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 8 януари 1890 г.
„Съдържанието на секретното съобщение на Ваше Превъзходителство не пропуснах да съобщя на майор Паница. Сега драгоманът на нашето консулство г-н Якобсон ми предаде писмо на споменатия офицер на името на поручик Колобков, в което между другото г-н Паница от себе си и по молба на други лица повтаря своето ходатайство за назначаване на императорски комисар в България, така че след изчисляване на времето последният да може да пристигне в България на следващия ден след извършването на държавния преврат в Княжеството и изпълнението на присъдите над виновните начело с принц Кобургски. В своето писмо майор Паница обръща внимание на това, че бавността на императорското правителство при командироването в България на княз Долгоруков повлече след себе си търновската революция, връщането в България на принц Батенберг и други последствия до това време включително. На това основание софийският военен комитет окончателно е решил до назначаването на генерал Домонтович в качеството на императорски комисар и пристигането на последния в Белград да преустанови изпълнението на решенията по въпроса за изгонването на принц Кобургски и отстраняването от власт на настоящите управници в Княжеството.
Предавайки гореизложеното, имам честта най-покорно да моля Ваше Превъзходителство да не отказва да ме уведоми за последващите
228
разпореждания на императорското правителство, за съобщаване по предназначение.“
217. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 19 януари 1890 г.
„Смятам за приятен дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, най-покорно молейки Ви, почитаеми господине, да съобщите също в София на тамошния военен комитет за височайшето благоволение на Господаря Император за негласно назначаване на генерал Домонтович в качеството на временен императорски комисар в България. Г-н Домонтович има намерение да пристигне в Белград около 30 този месец. Съгласно инструкциите императорският комисар от Белград ще извести военния комитет за лицата, определени от него за съставяне на временно правителство, след установяването на което генерал Домонтович ще пристигне в София официално в качеството на извънреден императорски дипломатически агент.
Заздравявайки властта на временното правителство в България, очиствайки почвата от вредните за нея елементи, извършвайки необходимите преобразования в армията, генерал Домонтович по предварително споразумение с българското правителство ще обяви на населението на Княжеството за своето височайше назначение за императорски комисар в България, за свикване на Велико народно събрание, на което ще бъде предложен за разрешение въпросът за избор на княз или за наместничество.
Председателят на комитета - майор Паница, ще бъде известен за пристигането в Белград на императорския комисар чрез посредничеството на чиновник на нашата Държавна полиция или пък чрез посредничеството на пребиваващия в София сръбски дипломатически агент.“
218. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 21 януари 1890 г.
„Бързам да уведомя Ваше Превъзходителство, че току-що е предадена от румънското Министерство на външните работи телеграма на кралския дипломатически агент в България, в която се съобщава, че през нощта в София са арестувани майор Паница и
229
други лица, вземащи участие в заговора против принц Кобургски и неговото правителство.
Вследствие на това аз смятам, че до изясняване на обстоятелствата на този арест би следвало да се преустанови отпътуването на императорския комисар от Петербург в Белград.“
219. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 25 януари 1890 г.
„Граф Есен-Щенбок Фермор ми представи телеграма от драгомана на нашето русчукско консулство, в която г-н Якобсон уведомява за ареста в Русчук на руския поданик поручик Колобков при съдействието на тамошния германски консул, сякаш последният е участвал в заговор против принц Кобургски.
Вследствие на това най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да ме уведоми доколко са достоверни съобщените от г-н Якобсон на граф Есен-Щенбок Фермор сведения за арест на г-н Колобков.“
220. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 26 януари 1890 г.
„В отговор на секретната телеграма с вчерашна дата относно ареста на руския поданик поручик Колобков имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че от доставените ми сведения се оказва, че русчукските полицейски власти при участието на чиновник от германското консулство, нападайки дома на поручик Колобков, са отнели от него всички търговски книги, книжа и парични документи. На следващия ден по разпореждане на русчукския германски вицеконсул г-н Колобков е бил арестуван и предаден на тамошните полицейски власти. При това г-н Милер си е позволил в твърде неласкава форма да се изкаже за императорското правителство и пребиваващите в България руски поданици.“
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 28 януари 1890 г.
„Съгласно секретната телеграма на Ваше Превъзходителство ят 26 този месец относно арестуването на поручик Колобков при
230
съдействието на германското консулство в Русчук императорското Министерство на външните работи има честта най-покорно да Ви моли, почитаеми господине, да благоволите да поръчате на канцеларията на императорската мисия да извикат от Русчук жената на поручик Колобков или завеждащия на неговото имение и да съставят подробен протокол за ареста на споменатия офицер и действията на русчукския вицеконсул. Съставения протокол няма да откажете в най-скоро по възможност време да доставите в Азиатския департамент за присъединяване към делата за покровителство на германските представители, оказвано от тях на руските поданици.“
221. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 15 февруари 1890 г.
„Съгласно секретна телеграма от 28 януари тази година за ареста на руския поданик - поручика в оставка Колобков, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се съобщи на пребиваващата в Русчук жена на споменатия офицер, че от императорското Министерство на външните работи е съобщено на нашия посланик в Берлин да окаже покровителство на г-н Колобков в качеството на руски поданик и че съгласно съществуващата в България капитулация г-н Колобков ще бъде предаден на нашите власти чрез посредничеството на пребиваващия в Княжеството германски представител.“
222. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 14 март 1890 г.
„Императорското посолство във Виена довежда до знанието на щатс-секретаря Гирс това, че австро-унгарският представител в София съобщава на министъра на външните работи, че като че ли между книжата, намерени у арестувания поручик Колобков, са се оказали писма на драгомана на нашето русчукско консулство, съдържанието на които има връзка с делото на майор Паница.
Предвид това, че на г-н Якобсон нееднократно е било поръчвано за предаване на господата Паница и Колобков някои сведения по известното дело, императорското Министерство на външните работи има честта най-покорно да моли Ваше Превъзходителство
231
да благоволи да запита г-н Якобсон за съдържанието на гореспоменатите негови писма, намерени у поручик Колобков, и въобще за формата и реда на неговите връзки с назованите Паница и Колобков по въпроса за назначаването на императорски комисар в България. Горепосочените сведения няма да откажете, почитаеми господине, да ми съобщите по телеграфа.“
223. Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 15 март 1890 г.
„В отговор на секретната телеграма от вчерашна дата относно съдържанието на намерените у поручик Колобков писма имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че зачисленият към императорската мисия Драгоман на нашето русчукско консулство на направеното му запитване ми отговори, че съдържанието на горепосочените писма, адресирани на името на арестувания в Русчук поручик Колобков, се отнася повечето към въпроса за взетата от последния доставка на оръжие за българската армия. А по въпроса за заговора против принц Кобургски и българското правителство г-н Якобсон писмени връзки с майор Паница и поручик Колобков не е имал. На последния понякога е предавал сведения устно за съобщаване на г-н Паница. Що се отнася до височайшето назначение на генерал Домонтович за императорски комисар в България, тези сведения не са могли да бъдат съобщени, на софийския военен комитет на основание на това, че телеграмата на Ваше Превъзходителство за горепосоченото назначение е получена в императорската мисия чак на 20 януари. В същия ден аз поръчах на г-н Якобсон да извика от Русчук в Букурещ поручик Колобков, за да му се съобщи лично за пристигането в Белград на императорския комисар към 30 януари. Но г-н Колобков преди пристигането си в Букурещ на - 22 януари, е бил арестуван в Русчук. По такъв начин сведенията за височайшето назначение на императорски комисар в България не са съобщени и до този момент.“
232
224. Шифрована телеграма на директора на Департамента на държавната полиция до императорския посланик в Букурещ от 28 април 1890 г.
„Завеждащият агентурата на нашата тайна полиция в Париж ме уведоми, че пребиваващите в Париж руски емигранти Юдка Рапопорт и Владимир Бурцев, последният под името Исак Лефшиц, имат намерение да пристигнат в Русия с цел да извършат покушение над живота на свещената особа на Господаря Император. От съобщенията на действителния щатски съветник Росковски се вижда, че споменатите емигранти имат намерение тайно да преминат нашата граница или през Австрия, или пък през Румъния. Предвид на това г-н Росковски е командировал подведомствени нему чиновници на тайната полиция в Австрия и Румъния, на които Юдка Рапопорт и Владимир Бурцев са лично известни.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да не откажете на командированите в Румъния чиновници на нашата тайна полиция Вашето благосклонно съдействие в залавянето на гореспоменатите злоумишленици. Заедно с това добавям, че чиновниците на парижката агентура са снабдени с открити листове, издадени им от нашето посолство в Париж, които на общо основание трябва да бъдат представени в императорската мисия в Букурещ.“
225. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 30 април 1890 г.
„Вследствие на съобщение на директора на Департамента на държавната полиция от 28 на този април, № 4279, имам честта 4 най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да разреши на касата на императорската мисия да даде заемообразно от сумата на окупационния фонд за сметка на Департамента на тайната полиция на водещия се към нашата агентура на тайната полиция в Париж поручик Милевски пътни и други разходи в размер на 20 хил. фр. за негово пътуване по служебни дела в Българя, Турция и обратно през Сърбия.“
233
226. Секретно писмо на руския императорски посланик в Букурещ до директора на Департамента на държавната полиция от 10 май 1890 г., № 172
„Почитаеми господин Петър Николаевич, началникът на Азиатския департамент със секретна телеграма от 30 април на тази година моли императорската мисия за даване от сумата на окупационния фонд, заемообразно за сметка на Департамента на държавната полиция, 20 000 фр. на пребиваващия сега в Букурещ агент на тайната полиция поручик Милевски, командирован от действителния щатски съветник Росковски за наблюдение над руския социалист Владимир Бурцев, намиращ се в Белград.
Г-н Милевски между другото ми предаде, че му е поръчано, ако е възможно, в София да организира конспирация против някои лица, стоящи начело на управлението в България, и главно против самозвания княз принц Кобургски.
От сведения, доставени в императорската мисия, се вижда, че у руския поданик артилерийски поручик Колобков, арестуван в Русчук в качеството на съучастник по делото за заговора на майор Паница, е намерена преписка между споменатия руски офицер и щатския съветник Мишченко, отнасяща се до външно наблюдение над действията на руските социалисти, пребиваващи в България.
Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че с отзоваването на императорските представители в България защитата на нашите интереси и покровителството на руските поданици, пребиваващи в Княжеството, са поверени на германския дипломатически агент в София и подведомствените му консулски агенти. За голямо съжаление германските представители в България не само че не оказват на нашите поданици дължимото покровителство, но явно поощряват действията на незаконните власти в Княжеството и в ущърб на нашите интереси поддържат изкуствено създаденото австро-унгарско влияние в България.
В императорската мисия постъпват жалби от рускитврговци, временно пребиваващи в България по търговски дела, против насилствените действия на тамошните власти и преследванията, на които подлагат всеки от руските поданици.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да преустанови за известно време пътуването на поручик Милевски из България. Ако пребиваването на споменатия чиновник в България Вие, почитаеми господине, намерите за
234
необходимо, то благоволете да направите разпореждане за снабдяване на г-н Милевски за времето на пребиваването му в Княжеството с френски паспорт.
Приемете, почитаеми господине, уверение в съвършеното мое уважение и също такава преданост.“
227. Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 11 май 1890 г., № 173
„Почитаеми господин Иван Алексеевич, завеждащият агентурата на тайната полиция в Париж е командировал в Румъния подведомствени му чиновници на тайната полиция, на които е възложено задължение за преследване на руския социалист Владимир Бурцев.
Покрай прякото задължение действителният щатски съветник Росковски е поръчал на един от подведомствените му агенти - жандармерийския поручик Милевски, по време на пребиваването на последния в България да оказва своето съдействие на лица, известни и съвършено благонадеждни при предполагаемо организиране на конспирация против някои от българските управници и главно против самозвания княз принц Кобургски. В крайни и нужни случаи поручик Милевски може да предаде на лицата по указание на нашия генерален консул в Константинопол избухливи бомби, изобретени в Париж от пиротехника Федоров.
Не одобрявайки пребиваването в Княжеството на наши агенти от тайната полиция, със съобщение от 10 този месец, № 172, помолих директора на Департамента на държавната полиция да преустанови за известно време пътуването на поручик Милевски. Ако по разни други съображения действителният щатски съветник Дурново намери за необходимо да командирова свои агенти, то те трябва да бъдат снабдени с френски паспорти, избягвайки трудното за руските поданици покровителство на германските представители в Княжеството.
Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да съобщи на Департамента на държавната полиция, че до развръзката на скроеното от българските незаконни управници дело на майор Паница и неговите съучастници следва да се въздържаме от ново организиране на каквито и да е заговори в България. Заедно с това смятам за свой дълг да
235
обърна Вашето благосклонно внимание, почитаеми господине, на неспособността на българите за активни действия и следователно не трябва да се разчита на благоприятен резултат от евентуално употреба на избухливите бомби, изобретени в последно време в Париж.
Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да приеме уверения в моето съвършено уважение и също такава преданост.“
228. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 30 май 1890 г.
„Директорът на Департамента на държавната полиция моли да предадете на поручик Милевски незабавно да се отправи към Галац и там да се уговори с тулченския агент Федоров за залавянето на Бурцев в Константинопол. За доставяне в императорската мисия на френски паспорти е направено надлежното разпореждане.“
229. Секретно съобщение на завеждащия агентурата на тайната полиция в Париж, действителния щатски съветник Росковски до руската императорска мисия в Букурещ от 7 юни 1890 г., № 479
„Изпращайки, приложени, задгранични паспорти, издадени от френските власти, имам честта най-покорно да моля императорската мисия да благоволи да направи разпореждане за предаването на същите на командированите в Румъния агенти на парижката агентура на тайната полиция и за последствията да не откажете да уважите с уведомление императорското посолство в Париж.“
230. Секретно писмо на директора на Департамента на държавната полиция до императорския посланик в Букурещ от 11 юни 1890 г., № 5325
„Почитаеми господин Михаил Александрович, с писмо от 10 май, № 172, на Ваше Превъзходителство бе благоугодно да ме извести относно неудобството от пребиваване в България на агентите на Държавната полиция, снабдени с наши задгранични паспорти.
В поверително писмо до министъра на вътрешните работи щатс-секретарят Гирс, основавайки се на съобщение от 11 май, № 173, на императорската мисия, не одобрява инструкциите на действителния
236
щатски съветник Росковски по отношение предаването на избухливи бомби, изобретение на г-н Федоров, на някои от българите. Предвид неспособността на българите за активни действия и бдителния надзор от страна на княжеските власти над лицата, принадлежащи към опозиционните партии, министърът на външните работи намира за целесъобразно за известно време да се ограничаваме само с оказване на съдействие на българските емигранти, пребиваващи в Константинопол и Белград, при изпълнение на приетите от тях задължения.
Напълно споделяйки мнението на Ваше Превъзходителство за настоящото протичане на делата в България, най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да ръководите намиращите се сега под Ваше разпореждане агенти на Държавната полиция по Ваше благосклонно усмотрение.
Приемете Ваше Превъзходителство, уверение в моето дълбоко уважение и преданост.“
231. Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 15 юни 1890 г., № 1368
„Почитаеми господин Михаил Александрович, в отговор на поверителното писмо от 11 миналия май, № 173, имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че Департаментът на държавната полиция е поръчал на завеждащия парижката агентура г-н Росковски в бъдеще командированите от него агенти в Турция, Сърбия и Румъния да бъдат под разпореждането на императорските посолства и посланици.
Известявайки Ваше Превъзходителство за гореизложеното, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да снабдите горепосочените агенти с Вашите благосклонни инструкции по българските дела.“
232. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 8 август 1890 г.
„Моля Ви да дадете на намиращия се в разпореждане на парижката агентура на Държавната полиция Хараламби Владигеров от сумата на окупационния фонд осем хиляди фр. за доставяне на сведения за броя на пребиваващите в България руски емигранти,
237
заемащи правителствени и обществени длъжности. След получаване на горепосочените сведения ще бъде поръчано на германския генерален консул в София да изиска от българските управници безусловно изселване на руските емигранти от пределите на Княжеството.“
233. Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 15 септември 1890 г.
„По разпореждане на началника на генералния щаб българският емигрант капитан Мететелов е получил височайше разрешение за задграничен отпуск.
Председателят на комитета на Славянското благотворително дружество ме уведомява, че капитан Мететелов се отправя в Константинопол и Белград през Букурещ с цел да изпрати в София лица, изявяващи готовност по конспиративен начин да отстранят от власт Стамболов и неговите сподвижници. Моля Ви в случай на необходимост да не отказвате на г-н Мететелов дължимото покровителство.“