Отъ Плѣвенъ презъ Нишъ до Дойранъ
Петко Пѣевъ

 

ЧАСТЬ II. ДЕЙСТВИЯТА СРЕЩУ СЪГЛАШЕНЦИТѢ 1916-1918 Г.

 

ГЛАВА I. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПОЛКА НА ЮГЪ ДО ЗАЕМАНЕ ПОЗИЦИЯ НА ЮЖНИЯ ФРОНТЪ  (22.XI.1915—12.VI.1916)

    1. Отъ Косово поле до Скопие (22.XI.1915-21.IV.1916)  94

    2. Отъ Скопие до с. Чинарли (на Южния фронтъ) (21.IV-12.VI.1916)  98

 

ГЛАВА II. НА ДОЙРАНСКАТА УКРЕПЕНА ПОЗИЦИЯ ЮЖНО ОТЪ ПАЛЬОРКА ПРЕЗЪ 1916 г.

    1. Заемане на позицията  99

    2. Техниката на помощь  103

    3. Рекогнисцироваченъ бой на 22 августъ  107

    4. „Спокойнитѣ“ дни на позицията и единъ епизодъ презъ тѣхъ  110

 

ГЛАВА III. НА ДОЙРАНСКАТА УКРЕПЕНА ПОЗИЦИЯ ЮЖНО ОТЪ С. ПАЛЬОРКА ПРЕЗЪ 1917 ГОД.

    1. Погледъ къмъ миналото и перспективи за бѫдещето, които се очъртаватъ при настѫпването на новата 1917 год.  115

    2. Дейностьта на полка презъ първото полугодие  (1.I.1917-10.VII.1917)  118

    3. Дейностьта на полка презъ второто полугодие  (10.VII-31.XII.1917)  127

 

ГЛАВА IV. НА ДОЙРАНСКАТА УКРЕПЕНА ПОЗИЦИЯ ЮЖНО ОТЪ ПАЛЬОРКА ПРЕЗЪ 1918 ГОД.

    1. Общо военно положение и състоянието на полка презъ пролѣтьта и лѣтото  137

    2. Организиране отбраната и приготовления за настѫпление къмъ Солунъ  148

    3. Бойна дейность  156

    4. Септемврийски боеве  174

    5. Трагедията на победителя  186

 

 

ГЛАВА I. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПОЛКА НА ЮГЪ ДО ЗАЕМАНЕ ПОЗИЦИЯ НА ЮЖНИЯ ФРОНТЪ

22 ноември 1915 г. — 12 юни 1916 г.

 

1. Отъ Косово поле до Скопие

2. Отъ Скопие до с. Чинарли (на Южния фронтъ)

 

 

1. Отъ Косово поле до Скопие

22 ноември 1915 г. — 21 априлъ 1916 г.

 

До като боеветѣ се водѣха въ Сърбия, английски и французки войски дебаркираха въ Солунъ. Тѣ идѣха да помогнатъ на своята малка съюзница Сърбия, когато армията ѝ преживѣваше най-критическитѣ дни. Макаръ че Гърция бѣ обявила своя неутралитетъ, съглашенскитѣ войски направиха десантъ въ Солунъ и презъ територията на „неутрална“ Гърция по долината на р. Вардаръ се насочиха на северъ, за да се съединятъ съ сръбската армия. Преднитѣ имъ части бѣха успѣли да достигнатъ и се укрепятъ при Криволакъ, кѫдето бѣха посрещнаги отъ южната група на нашата 2-ра армия, за да не имъ позволи да се съединятъ съ сръбската армия. Презъ м. ноември следъ като Сърбия бѣ прегазена отъ нашата 1-а армия, a останкитѣ отъ армията на краль Петъръ бѣха прогонени къмъ Албания, идваше редъ на неканенитѣ гости да бѫдатъ пометени и прогонени отъ многострадална Македония.

 

Освободенитѣ отъ приключенитѣ действия въ Сърбия български дивизии се насочиха на югъ, за да се разправятъ съ новитѣ врагове. Девета дивизя сѫщо получи заповѣдь, да се насочи на югъ и съсрѣдоточи около гр. Скопие. На 22 ноември въ 7 ч. пр. пл. полкътъ напустна Косово поле като се отправи на югъ по трасето на желѣзопѫтната линия Прищина—Скопие. Трета дружина остана въ заетия

 

 

95

 

районъ до пристигането на австрийски части, които трѣбваше да я смѣнятъ.

 

Веселитѣ шеги и шумниятъ смѣхъ показваха високия духъ, който владѣеше въ войницитѣ отъ полка. Войницитѣ знаеха за извършения десантъ отъ англичани и французи. Събрали се на групички презъ почивкитѣ, тѣ коментираха прочетения имъ бюлетинъ за военнитѣ действия, въ който се говорѣше за победитѣ надъ новитѣ врагове англичани и французи. Въ това време нѣкой шегобиецъ като говорѣше за англичани и фрацузи се обажда : азъ ще уловя единъ англофренецъ! И когато изъ между по наивнитѣ войници, нѣкой питаха като какъвъ изглежда англофренеца, новъ смѣхъ избухваше отъ така случайното откритие на новото племе : англофренци.

 

Колоната на полка се изнизваше по желѣзопѫтното трасе. Но ето че нѣкой изсвирва като локомотивъ и представлявайки си, че пѫтува „по желѣзница“, качва се на релситѣ. И почватъ се нови шеги.

 

Така неусетно продължи цѣлиятъ походъ и къмъ 4 1/2 часа сл. пл. полкътъ влѣзе въ гр. Феризовичъ, гдето се разположи на квартири за нощуване.

 

На другия день, 23. ноември полкътъ продължи похода си по сѫщото желѣзопѫтно трасе, което наскоро навлѣзе въ живописното Качанишко дефиле. Близо къмъ срѣдата на пѫтя, почти надвесенъ отъ къмъ западъ на дефилето, се издига високо въ небесата грамаденъ колосъ, покритъ съ вѣчно бѣлоснѣжна покривка. Това бѣ върха Люботрънъ — най-високиятъ връхъ на Шаръ планина. Следъ обѣдъ полкътъ влѣзе въ гр. Качаникъ, гдето остана да нощува.

 

Прави впечатление, че до като къмъ Феризовичъ и Косово поле, въобще на северъ отъ Шаръ планина преобладава албанското население, на югъ отъ тази горда планина преобладава чисто българскиятъ елементъ.

 

Градътъ Качаникъ е малъкъ старъ градъ населенъ въ по голѣмата си часть отъ българи и една малка часть отъ албанци. Право на западъ каточели надвесилъ се надъ града се издига в Люботрънъ, служащъ като стражъ на Българизма.

 

На 24. ноември полкътъ стигна селцата Ново село и Вълчи долъ, дето нощува. Тукъ чиста българска речь звучеше и драго ставаше всѣкиму като чуваше родния си езикъ.

 

На 25. ноември още сутриньта полкътъ напусна Качанишкото дефиле и навлѣзе въ широкото Скопско поле. Къмъ обѣдъ полкътъ на чело съ полковата музика влѣзе въ гр. Скопие, гдето ротитѣ бѣха пропустнати и поздравени отъ началника на дивизията. Въ опредѣления районъ полкътъ бѣ разположенъ на квартири.

 

 

96

 

Гр. Скопие е разположенъ на двата брѣга на р. Вардаръ всрѣдъ широкото и плодородно Скопско поле, което на северъ се затваря отъ гигантския масивъ на Шаръ планина. По мѣсторазположението, населението и богатствата си Скопие се явява като географически, търговски, желѣзопѫтенъ и просвѣтенъ центъръ на цѣла Македония. Съ населението си отъ 60,000 души Скопие отстѫпва въ това отношение само на Солунъ. Населението въ голѣмата си часть е българско, въ центъра на града има еврей, въ крайнитѣ квартали на града — турци ; въ търговската часть на града сѫ се загнѣздили малка часть цинцари, a отъ 1902 г. следъ подписване на фермана за рѫкополагането на Фирмилияна за сръбски владика въ Скопие, сръбската пропаганда въ Скопско се е засилила; сѫщо въ това време въ града сѫ успѣли да се заселятъ нѣкои сърбомански семейства, a въ по-голѣмъ размѣръ освенъ многото чиновници сърби въ Скопие се преселила и много търговци едва презъ 1913 г.

 

Градътъ Скопие е известенъ като центъръ на българизма още отпреди много вѣкове. Известно е, че въ 1018 г. България падна подъ византийска власть. Но отъ Македония и именно отъ Скопие се почнаха първитѣ сериозни опити за отхвърляне на гръцкото иго. Въ 1040 г. народътъ прогласилъ за свой царь внука на царь Самуила — Петъръ Делянъ, който повдигналъ вьзстание въ Скопие и Нишъ за освобождение на българското царство отъ гръцко иго. Презъ това време избили „немилостиво и безчовѣчно всѣки намѣренъ тамо гръкъ“.

 

Въ 1071 г. велможата Георги Войтехъ организиралъ ново възстание въ Призренъ и се насочва съ войскитѣ си къмъ Нишъ и Скопие, a по-после и на югъ къмъ Охридъ и Костуръ.

 

Българското национално чувство въ Скопие е било все тъй будно и презъ цѣлия 19 вѣкъ. Скопие е известенъ и като центъръ въ културно и просвѣтно отношение.

 

Първата българска печатена книга е излѣзла отъ печатницата въ Скопие презъ 1814 г.

 

По-късно презъ борбитѣ за църковната независимость пакъ най-напредъ въ Скопско е било изразено по единъ внушителенъ начинъ всенародното желание за самостоятелна българска църква. Въ 1830 г. било предявено предъ патриаршията общенародното желание да имъ се изпрати владика отъ български родъ. Въ изострената борба отъ 1828 г. до 1833 г. българското население предизвикало презъ тия шесть години смѣната на четири гръцки владици. Най-сетне патриаршията се видѣла принудена да изпрати владиката Гаврилъ, който говорилъ на населението: „Дзанамъ и я сумъ бугаринъ, майка ми е бугарка“. Гаврилъ поуспокоилъ народа, като четѣлъ освенъ по гръцки и по български и

 

 

97

 

като взелъ за свой помощникъ и епископъ Софрони — българинъ отъ София.

 

Следъ излизането на фермана отъ 10 февруари 1878 г, за образуване на независима българска църква най-напредъ въ Скопско и Охридско се възползували отъ членъ десети на сѫщия ферманъ. Тогава се направилъ плебисцитъ, при който се констатирало, че повече отъ две трети отъ цѣлото население е българско, поради което Скопско е било присъединено къмъ екзархията и издаденъ бератъ за назначението на Доротеа за Скопски владика.

 

И по-късно Скопие е билъ единъ отъ голѣмитѣ и будни центрове на българската просвѣта.+

 

До 1912 г. българскиятъ елементъ въ това отношение е билъ най-добре поставенъ. Тамъ е имало само българска мѫжка и девическа гимназии, които сѫ били затворени отъ сърбитѣ презъ 1913 г. Имало е и български владика сѫщо изгоненъ отъ сърбитѣ презъ сѫщата година. Отношението на българското и сръбското население и неговата просвѣта въ Скопие се илюстрира твърде добре и отъ следния исторически случай — презъ 1912 година следъ влизането на сръбскитѣ войски въ Скопие сръбскиятъ краль Петъръ е посетилъ града. При посрещането взимали сѫ участие и всички ученици отъ разнитѣ националности. Кральтъ се е отправилъ къмъ грамадното мнозинство ученици и попиталъ отъ каква народность сѫ. Отговорили му, че това сѫ българи. Тогава кральтъ пожелалъ да види и сръбскитѣ ученици. Сръбскитѣ власти му показали една малка групичка отъ 50—60 ученици. Тогава очуденъ и неприятно изненаданъ кральтъ попиталъ: Това ли е резултата отъ пропагандата, която е струвала толкова милиони на държавата? Възможно ли е да сме получили единъ толкова слабъ резултатър

 

H. В. Кральтъ е забравилъ, че и най-щедро разпиляванитѣ държавни милиони за пропаганда не могатъ да дадатъ другъ резултатъ, освенъ слабъ, всрѣдъ едно население съ будно национално съзнание.

 

А сега 9 дивизия следъ като намѣри гостоприемство въ Скопие цѣли 5 дни и следъ като подкрепи силитѣ си, дивизията окриляна отъ духа на Петъръ Делянъ и отъ духа на Царь Самуилъ, получи заповѣдь да напустне града и се съсрѣдоточи къмъ гр. Прилепъ, като 57 полкъ остане гарнизонъ на гр. Скопие.

 

На 19 ноемврий останалата на Косово поле 3 дружина пристигна. Полкътъ зае охраната на града, като изпълняваше гарнизонната служба.

 

Разположенъ въ града, полкътъ бѣ поставенъ въ обстановка близко до мирновременната. Въ първитѣ още дни ротитѣ пристѫпиха къмъ своето обзавеждане и подтегане

 

 

98

 

следъ двумесечнитѣ походи и боеве. Следъ това ротитѣ почнаха да произвеждатъ редовни строеви занятия.

 

На 14 феаруарий 1916 г. на рождения день на H. В. царя се произведе парадъ, който се прие отъ командующия съюзнитѣ войски на германския фронтъ генералъ фелдмаршалъ фонъ Макензенъ.

 

Цѣлата зима полкътъ премина въ гр. Скопие, гдето носѣше гарнизоната служба. Въ свободнитѣ отъ нарядъ дни, ротитѣ произвеждаха занятия. Така бѣха се изминали повече отъ 4 месеци, когато на 19 априлъ 1916 г. се получи бърза телеграма отъ началника на 9. дивизия, съ която на полка се заповѣдваше да се присъедини къмъ дивизията си. Последната трѣбваше да се съсрѣдоточи въ долината на рѣка Вардаръ въ участъка на градъ Дойранъ.

 

Съ получаване на телеграмата направиха се всички разпореждания полкътъ да бѫде готовъ за превозването му на 21 априлъ. Каточели полкътъ преживѣваше нова мобилизация. Тъй продължително разположенъ въ хубавия градъ, забравилъ топовнитѣ гърмежи, настаненъ въ удобнитѣ си квартири, полкътъ трѣбваше да употрѣби, наистина, голѣми усилия, за да може въ два дни да събере пръснатитѣ за охрана на града и околностьта му войници. Но събитията идватъ тъй неочаквано... както на война.

 

На 21 априлъ сутриньта трена отнесе на югъ първия ешалонъ отъ полка.

 

 

2. Отъ Скопие до с. Чинарли — на южния фронтъ

21 априлъ — 12 юни 1916 г.

 

Въ утрото на великия петъкъ — 21 априлъ 7 ч. 34 м. пр. пл., първиятъ ешалонъ бѣ вече готовъ на скопската гара. Локомотивътъ изсвири и тренътъ полетѣ на югъ по долината на р. Вардаръ. На другия день вечерьта — срещу Възкресение Христово цѣлиятъ полкъ бѣ разположенъ на бивакъ при съ с. Милетково. Тукъ полкътъ остана като армейски резервъ до 28 априлъ.

 

На 29 априлъ полкътъ се приближи още на югъ и се разположи на бивакъ при с. Чернище, като съставляваше втора група отъ армейския резервъ на 11 германска армия на южния фронтъ.

 

Току-що палаткитѣ бѣха разположени, първото нѣщо, което се направи, това бѣ да бѫдатъ маскирани съ клоне и храсти. Не много време следъ това се чу бръмчението на неприятелски аероплани, не смущавани отъ многото бѣли облачета на шрапнелитѣ, които се пръскаха около тѣхъ.

 

Голѣми усилия отъ началствующитѣ лица бѣха необходими въ първитѣ дни, за да се привикнатъ войницитѣ да

 

 

99

 

се маскиратъ и не мърдатъ при появата на неприятелскитѣ въздушни ескадри. Тѣхното любопитство бѣ тъй голѣмо, че тѣ излизаха на открито да наблюдаватъ летението имъ, безъ да съзнаватъ, че тѣ неволно даваха възможность на противника да събира ценни сведения за разположението на нашитѣ биваци. Но следъ много беседи по този въпросъ, войницитѣ се запознаха съ това модерно срѣдство за разузнаване и съзнателно вече вземаха предпазителни мѣрки, за да не позволятъ на противника да събира по такъвъ начинъ сведения за нашето разположение.

 

Презъ хубавото време дружинитѣ произвеждаха занятия, до като една по една бѣха изпратени на позицията на 33 п. полкъ, 59 и 122 германски полкове, за да усилятъ и помогнатъ при укрепяването на позицията.

 

Така се премина до 12 юни, когато се получи заповѣдь полкътъ да смѣни и заеме позицията на 146 германски полкъ, разположенъ южно отъ с. Пальорка. Още сѫщия день дружинитѣ, които бѣха пръснати за укрепяване позицията отъ Дойранъ до Вардаръ, се съсрѣдоточиха при с. Пальорка.

 

Следъ боя при Кечеколъ на 9 ноемврий 1915 г., следъ 7 месечна почивка отново на полка се повѣрява участъкъ отъ позиция.

 

 

ГЛАВА II. НА ДОЙРАНСКАТА УКРЕПЕНА ПОЗИЦИЯ ЮЖНО ОТЪ ПАЛЬОРКА ПРЕЗЪ 1916 г.

 

1. Заемане на позицията

2. Техниката на помощь

3. Рекогнисцироваченъ бой на 22 августъ

4. „Спокойнитѣ“ дни на позицията и единъ епизодъ презъ тѣхъ

 

 

1. Заемане на позицията

 

На 12 юни вечерьта полкътъ бѣ съсрѣдоточенъ въ с. Пальорка. На 13 юни почна смѣната на 146 германски полкъ, a на 14 юни вечерьта цѣлиятъ полкъ бѣ вече на позиция, която зае съ 2. и 3. дружини, a 1. дружина остана въ полкова подръжка при с. Пальорка. На позицията на полка останаха всичкитѣ 12 германски картечници, 6 минохвъргачки, 4 прожектора, телефонна мрежа и разнокалибърни батареи.

 

Наистина, много месеци се изминаха въ почивка въ красивия български градъ Скопие и много месеци ни отдѣлятъ отъ боеветѣ въ Сърбия. Прѣсни сѫ, обаче, споменитѣ за днитѣ, които полкътъ премина въ своитѣ „позиции“ при Тимокъ, Морава и Вулино бърдо. Тогава всички войници бѣха

 

 

100

 

спокойни за своитѣ позиции, ако имаха окопъ за на колѣне. Ако окопътъ бѣ блиндиранъ съ 1—2 педи пръстъ— тѣ се считаха сигурни. Ако ли пъкъ окопътъ бѣ опасанъ отпредъ съ телена мрежа, тѣ считаха позицията си за непревземаема. Такива „позиции“ познаваха нашитѣ войници отъ боеветѣ презъ 1915 година.

 

Но дошли тукъ, на южния фронтъ, тѣ наследиха германцитѣ. Гледатъ само при с. Пальорка складирани не цѣли кола, не вагони, a цѣли тренове дървенъ и желѣзенъ строителенъ материалъ ; цѣли грамади отъ чувалчета съ циментъ; цѣли планини съ бодливъ тель — и всичко това бѣ предадено отъ германцитѣ на нашия приемчикъ, който боязливо и наивно пита: a това само за нашия полкъ ли е?

 

Войницитѣ отивайки да заематъ позицията гледатъ на единъ каменистъ връхъ чешма и очудено се питатъ: какъ може да има кладенецъ на камениста чука?

 

Тамъ има чешма, a не кладенецъ. Водата е докарана съ вопопроводни трѫби, казва другъ по-досетливъ.

 

— Добре, ама водата нагоре може ли да тече? Отговаря тържествующъ първиятъ.

 

— Какъ да не може? Като оставатъ помпа и моторъ, ще изкачатъ вода и хе-е, на онази, високата чука.

 

— А бе то може така, ама нѣма да годинясваме тука, че и чешми да си правимъ. Нашитѣ кметове по селата, па и въ много градове отъ толкова години още не сѫ докарали вода, та тукъ по чукаритѣ, на кого ще останатъ тѣзи чешми ?

 

Въ това време словохотливата група бѣ стигнала върха съ чешмата и тамъ германскиятъ офицеръ разправя на нашия преводчикъ, че за мотора на водопровода трѣбва да се изпратятъ отъ полка механици, за да смѣнятъ германскитѣ. Като чуха това отъ нашия преводчикъ, двамата събеседници се спогледаха и замлъкнаха.

 

Когато войницитѣ стигнаха на самата позиция, видѣха много кѫщички за живѣене, a до тѣхъ цѣли тунели въ земята, за да се криятъ, когато противникътъ почне барабаненъ огънь. По-нататъкъ навлѣзоха въ лабиринтъ отъ скрити ходове за съобщения. Тукъ случайно попадналъ човѣкъ, действително можеше да се загуби. Единъ клонъ отъ тѣзи ходове водѣше въ една тѣсна, малка и тъмна стаичка подъ земята безъ никакъвъ прозорецъ, a вмѣсто него имаше една амбразура съ отворъ 12—15 см., която пропускаше свѣтли лѫчи — това бѣ единъ отъ многото наблюдателни пунктове. Погледне ли се презъ амбразурата виждатъ се нашитѣ окопи, опасани съ по нѣколко реда телена мрежа. Погледа се отнесе по на югъ и забеляза нѣкакви развалини, които свидетелствуваха, че тамъ нѣкога е било селото Деведжели. Още по на югъ се издигаха върхове и връхчета,

 

 

101

 

нѣкои отъ които бѣха овѣнчани съ окопи и опасани съ телени мрежи — тамъ сѫ французитѣ.

 

Позицията отъ Дойранъ до Вардаръ върви почти по бившата сръбско-гръцка гранична линия. Разбититѣ англо-френски войски презъ 1915 година намѣриха спасение не въ гръцката територия, a въ българската толерантность къмъ не воюваща Гърция, макаръ че тя бѣ нарушила вече неутралитета си, като бѣ допустнала съглашенски войски въ територията си ; тѣ намѣриха спасение и въ погрѣшнитѣ егоистични смѣтки на главното германско командуване.

 

Позицията, която бѣ заета отъ полка съставлява една часть отъ центъра на укрепената позиция Дойранъ — Вардаръ и е разположена на нѣколко хълма, които се спущатъ отъ върха Дубъ.

 

Мѣстностьта, обкрѫжаваща разположението на полка е силно пресѣчена и хълмиста. Както надь нашата, тъй и надъ неприятелската позиция отъ Дойранъ до Вардаръ и до Аржанското езеро властно господствува върха Дубъ чийто разклонения изпълватъ цѣлото това пространство съ множество върхове и хребети, прерѣзани въ всички посоки съ долове и стръмни оврази. Простре ли се погледътъ по на югъ, изпрѣчва се първомъ голѣма камениста конусообразна могила съ отсѣченъ връхъ — това е Кукушката могила. Повдигне ли се погледътъ още малко, въ ясенъ слънчевъ день ще се види синевината на тихия Солунски заливъ, a още по на югъ се очъртава тъмния фонъ на Олимпъ. Безъ да се дава просторъ на фантазията къмъ древнитѣ богове на Олимпъ, погледътъ бързо се пренася на изтокъ къмъ Круша планина, чието неизгодно положение къмъ дойранската позиция би се избѣгнало, ако не бѣха допуснати на времето пришълцитѣ отъ западъ да се повърнатъ отъ Солунъ и тъпчатъ македонската земя. И това само, за да не преминемъ границата на Гърция, както я преминаха и французитѣ. Още малко на северъ и погледътъ се спира върху огромния масивъ на Бѣласица планина, която се издига като стена, за да брани южнитѣ ни граници. На западъ, когато прехвърли долината на Вардаръ, окото се спира изпърво на гиздаво разположеното градче Гевгели, после се пренася къмъ винаги мрачния масивъ Маядагъ, a по-нататъкъ къмъ скалистата Кожухъ планина.

 

Не бихме могли да си представимъ ясно картината на нашата позиция на в. Дѫбъ и неговитѣ разклонения, ако любезниятъ кореспондентъ на английския в-къ Таймсъ въ броя си отъ 30 априлъ 1917 г. не бѣ ималъ добрината да ни скицира така удачно какво представлява Дѫбъ гледанъ отъ югъ. Наистина, и французки части около половинъ година сѫ гледали Дѫбъ, далечъ отъ югъ, но гордиятъ властелинъ

 

 

102

 

съ неговитѣ цербери имъ бѣ внушилъ дълбока почить къмъ него, за да не дръзнатъ да го разгледатъ отъ по-близо. Пъкъ и англичанитѣ трѣбваше да го зяпатъ отдалечъ цѣли 8 месеци, страхувайки се и отъ сѣнката му, до като се осмѣлятъ да го разгледатъ отъ по-близо. Тукъ нѣма да се спираме, какъ тѣ заплатиха за тази си дързость, това ще направимъ по-после, a сега ще изложимъ само нѣкой скици на Дѫбъ наблюдаванъ отъ югъ цитирани отъ горепоменатия вестникъ:

 

„Хвърлимъ ли погледъ отъ фронта [1] върху тази позиция [2] тя неволно ни напомня една срѣдновѣковна непристѫпна крепость. Въ единъ ѫгълъ на цѣлата крепость се вижда обикновенно една група отъ кули и бастиони, които образуватъ главното укрепление на защитата. Главната кула превъзходствува всичко, наоколо нея се намиратъ по-малки кули и кулички, които взаимно се подкрепятъ и взаимно се владѣятъ.

 

„Устройството на мѣстностьта въ този ѫгълъ на Дойранското езеро представлява точна картина на една такава срѣдновѣковна крепость: височината Дѫбъ е главната кула на неприятелската цитадела. Тя се издига надъ другитѣ височини, които владѣе и 8 месеци отъ когато приехме тази часть отъ французитѣ, върхътъ Дѫбъ се присмива на британската армия“.

 

„Иди гдето искашъ, този навъсенъ голъ черепъ те вижда навсѣкѫде. Далечъ задъ английския фронтъ при ходенето ти презъ долищата, които изглеждатъ открити само за небето, често ще видишъ пѫтя маскиранъ, или пъкъ затворенъ за движението чрезъ една плакарда: Тукъ се минава само ноще ! На въпроса ти : Защо? — неизбѣжниятъ отговоръ гласи: „Отъ Дѫбъ се вижда, отъ Дѫбъ се обстрелва“.

 

На 12 юни 1916 година, командирътъ на полка получи заповѣдь отъ началника на дивизията да заеме и отбранява укрепената позиция южно отъ с. Пальорка, като смѣни германския 146 п. полкъ.

 

Смѣната трѣбваше да се извърши ноще и съвършено незабелѣзано отъ неприятелскитѣ аероплани, за да се избѣгнатъ лишни жертви.

 

За цельта командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 35 отъ 12 юни 1916 год., съгласно която позицията се зае както следва:

 

 

1. Английскиятъ фронтъ - отъ югъ на Дѫъбъ.

2. Отнася се до Д
ѫбъ.

 

 

103

 

А. Бойна часть

1. Майоръ Георгиевъ Хр.

2. дружина — 4 роти и 2 картечници. Всичко: 4 роти, 2 картечници.

Да заеме и отбранява дѣсния (западния) участъкъ на позицията, като смѣни германската дружина отъ 145 п. полкъ утре (13 юни) следъ пладне при мръкване.

2. Поручикъ Поповъ Кр.

3. дружина — 4 роти и 2 картечници. Всичко 4 р. и 2 картечници.

Да заеме и отбранява лѣвия (източния) участъкъ на позицията, като смѣни германската дружина отъ 146 полкъ на 14 юни при мръкване.

Б. Полкова подържка:

Поручикъ П. Пѣевъ.

1. дружина — 4 роти. Всичко 4 роти.

Да остане въ с. Пальорка, като разположи войницитѣ си въ направенитѣ отъ германцитѣ бараки.

 

И тъй, следъ последната си среща съ врага на 9 ноемврий 1915 г. при Кечеколъ, полкътъ отново влѣзе въ непосрѣдственъ контактъ съ врага. Сега, обаче, полкътъ имаше за свой противникъ части отъ 156 французка дивизия.

 

 

2. Техниката на помощь

 

До идването ни на позиция южно отъ с. Пальорка нашитѣ срѣдства за борба се изчерпваха съ куршума и ножа. Тукъ, макаръ и не измѣстени, тѣзи срѣдства не бѣха достатъчни за разрѣдяване неприятелскитѣ настѫпающи вълни и за унищожаване домогналитѣ се групички до нашитѣ окопи.

 

Бойниятъ опитъ отъ другитѣ фронтове извика технината на помощь и на нашия фронтъ.

 

Наистина, позицията, която полкътъ току-що наследи, далечъ надминава всички „позиции“, които той срещна въ похода си когато преброди цѣла Сърбия презъ 1915 година. Вѣрно е сѫщо, че направеното отъ нашитѣ предшественици отъ 146 германски полкь не бѣ малко, a все пакъ още много нѣщо липсваше на позицията, за да бѫде тя наистина модерно укрепена.

 

До като за изграждане на своитѣ „позиции“ презъ 1915 г. полкътъ имаше като единственъ инструментъ своята малка линеманова лопата, a за обикновенъ материялъ се използуваше пръсть и чимове; то тукъ на южния фронтъ за изграждане на позицията бѣха необходими цѣлъ арсеналъ отъ инструменти: кирка и лопата, ломъ и чукъ, брадва и трионъ и пр. пр., и безбройни материяли бѣха нуждни: цѣли тренове отъ строителенъ дървенъ материялъ; планини

 

 

104

 

отъ чакълъ, пѣсъкъ и циментъ; грамади отъ желѣзни релси, желѣзни колове и бодлива тель; цѣли складове отъ взривни вещества за разбиване скали.

 

И закипѣ тогава позицията отъ взривоветѣ при разбиване на скалитѣ. Камъни искрѣха отъ тъпитѣ удари на киркитѣ и ломоветѣ. Дълги тунели се дълбаеха бавно, но упорито и безспирно все по-дълбоко въ недрата на скалитѣ. Търпението, дълбокото съзнание за отечественъ дългъ и денонощниятъ трудъ презъ цѣли месеци се увѣнчаваха съ завършения видъ на готовото подземно жилище, което даваше сигурно убѣжище отъ неприятелския огънь. Заглъхваше тогава кънтенето на скалата тукъ, за да почне отново нѣгде близо сѫщата работа съ сѫщата енергия.

 

А тази работа не бѣ само тукъ — и въ лѣво, и въ дѣсно, и отпредъ и отзадъ, малки групички дълбаеха скалитѣ, разтваряха земнитѣ недра и откриваха сигурни подслони противъ барабанния огънь на врага.

 

Другаде копаеха цѣли кладенци въ земята. Складираха до тѣхъ грамади отъ желѣза, греди, чакълъ, пѣсъкъ и циментъ. Следъ известно време складиранитѣ грамади изчезватъ, a на мѣстото на дълбокитѣ кладенци, израстваха голѣми туфи отъ драки. На въпросителния погледъ биха ви отговорили: дълбокиятъ кладенецъ погълна близкитѣ грамади и доби формата на наблюдателенъ пунктъ, за маскирането на когото отгоре нахвърлятъ тръни и драки споредъ околната растителность. Пожелаете ли да влѣзете вѫтре, ще трѣбва да минете презъ едно подземие, което служи за жилище, a отъ тамъ единъ тъменъ низъкъ тунелъ освѣтленъ съ малъкъ фенеръ, служащъ за подземенъ плчть, който води въ една малка стаичка. Тукъ дошлитѣ 2—3 души изпълватъ стаичката, a вие продължавате по една отвесна стълба нагоре, като въ куминъ и когато главата ви опре до тавана, предъ васъ се открива една или две амбразури, отгдето съ просто око, бинокълъ или трѫба ще видите далечъ предъ васъ цѣлъ лабиринтъ отъ височини набраздени съ много окопи, оплетени като отъ паякъ съ телени мрежи. И може би, изъ подъ нѣкоя драка, подобна на тази, която стърчи отгоре на наблюдателния пунктъ, се крие зоркото око на французкия наблюдатель.

 

Спомнямъ си, че при блокадата на Одринската крепость презъ Балканската война взема участие сѫщиятъ полкъ. Цѣли петь месеци той бѣ изложенъ на турския огънь отъ фортоветѣ, но до края на блокадата позицията на полка се състоеше отъ единъ редъ окопи и нищо повече. А самиятъ окопъ бѣ изкопанъ за „стоишкомъ“ (1.40), a нѣгде само за „на колѣне“ (0.90).

 

 

105

 

Колко смѣшна се струва „позицията“ на полка при Одринъ въ сравнение съ тая при Дойранъ. Тукъ позицията се състои отъ цѣлъ лабиринтъ отъ окопи въ нѣколко паралелни линии, пресѣчени въ нѣкои участъци съ напречни окопи и всички съединени съ отдѣлни ходове за съобщение. Напраздно обвиняватъ нашия войникъ, че билъ мързеливъ и не обичалъ да копае окопи. А какъ тогава да се обясни изграждането на една модерна позиция отъ сѫщия полкъ отъ сѫщитѣ войници, само 3 години по-късно? И ако трѣбва да се намѣри обяснението, то ще трѣбва да потърсимъ причинитѣ, не въ войника, a до колко неговото рѫководство е било умело и настойчиво.

 

Като нераздѣлна часть отъ позицията сѫ построени солидни бетонирани наблюдателни пунктове, жилищни помещения, куполи за картечници, орѫдия, прожектори, гнѣзда за гранатохвъргачки, минохвъргачки, огнепръскачки и пр. пр. Всички тѣзи постройки сѫ тъй разхвърляни изъ позицията, щото на чуждото и незапознато око би се сторило, че се намира въ единъ хаосъ отъ окопи, дупки, тунели и постройки. Само запознатиятъ съ модерната позиционна война ще се ориентира въ цѣлия този лабиринтъ, почиващъ на една здрава система.

 

И всичко това е дѣло на самитѣ защитници на позицията. Една часть отъ тѣхъ бодърствува денонощно въ охрана на позицията, като патрули, постове, секрети и дежурни ядра; друга часть почива; a останалата часть съ чукъ, кирка и лопата гради тоя лабиринтъ. И дене и ноще, и въ делникъ и въ праздникъ, и въ студъ и въ горещина, и въ затишие и подъ вражеския огънь — съ една неподражаема упоритость се браздѣше, дълбаеше, градѣше. И когато неприятелскиятъ артилерийски огънь разрушаваше нѣкоя постройка, въ следнитѣ нощи се изграждаше още по-солидна.

 

Тъй въ общи чърти въ фортификационно отношение се строеше позицията.

 

До идването на полка на позиция на Дойранския фронтъ, нашитѣ срѣдства за борба се изчерпваха съ куршумитѣ и ножа. Наистина, тѣзи срѣдства не сѫ изгубили своето значение въ боя, но тѣ не бѣха вече достатъчни, за да се справятъ съ врага презъ всичкитѣ фази на усложнения позиционенъ бой.

 

Бойниятъ опитъ на другитѣ фронтове и появата на съглашенски войски въ Солунъ извикаха техниката на помощь и въ това отношение на нашия фронтъ. Обширнитѣ по фронта и ешалониранитѣ въ дълбочина позиций, извикваха необходимостьта отъ много машини, за да съдействуватъ за унищожение на враговетѣ: картечницитѣ поради своята скорострелность отъ 500 патрона изстреляни само

 

 

106

 

въ една минута, спечелили вече справедливото име косачи, бѣха увеличени многократно — отъ 4 картечници въ началото на войната, полкътъ увеличи своитѣ картечници до 48. Гранатохвъргачки и минохвъргачки, чиято траектория бѣ толкова крута, че изхвърлянитѣ малки гранати и огромни мини, падаха като отъ небето и разрушаваха скрититѣ и задъ най-стръмнитѣ склонове неприятелски скривалища — бѣха сѫщо изобилно наредени на нашата позиция. Разнокалибърни батареи бѣха разположени въ участъка на полка, които ту съ своя барабаненъ огънь извършваха разрушения въ неприятелската позиция; ту съ своя преграденъ огънь, спущаха огнена завеса предъ нашата позиция и преграждаха свободния достѫпъ на неприятелскитѣ вериги къмъ позицията ни. Домогнатъ ли се уцѣлелитѣ неприятелски части по-близо до позицията ни, тѣ биватъ изгаряни отъ нареденитѣ огнепръскачки, както грѣшницитѣ отъ ада на Данте. Презъ бурнитѣ пъкъ нощи, когато луната е вече залѣзла ; когато свѣтлитѣ звезди сѫ помрачени отъ черни облаци и когато по обгърнатата отъ непроницаемъ мракъ земя полазватъ вражескитѣ вериги и дебнейки своитѣ жертви сѫ наближили нашата позиция — въ този именно моментъ снопове отъ свѣтлитѣ лѫчи на прожекторитѣ раздиратъ булото на мрака, въ който е забуленъ врага и освѣтляватъ мѣстностьта, за да запѣятъ картечницитѣ своята пѣсень, косѣйки редоветѣ на неканенитѣ гости. Ако пъкъ противникътъ би успѣлъ да се домогне до нашитѣ окопи, той бива обсипванъ съ бомби — нѣкогашното изобретение на нашитѣ македонски комити, което бѣ изоставено поради решение на международни хуманитарни конференции, за да бѫде усъвършенствувано и употрѣбено още по-обилно отъ сѫщитѣ тия, които бѣха вземали международни решения! Картината не би била пълна, ако къмъ тия унищожителни машини не прибавимъ и най-новото презъ тая война срѣдство за борба — отровнитѣ и задушливи газове.

 

За да се улесни поставянето въ действие на всичкитѣ тия машини отъ цѣлата сложна система на полковата позиция, тя бѣ омотана въ всички посоки съ една паяджина отъ телефоненъ кабелъ, който ако би билъ опънатъ по права линия, би билъ достатъченъ за една двойна линия отъ Дойранъ до Солунъ или всичко около 120 клм. само въ участъка на полка.

 

Наистина, много нѣщо бѣ направено за укрепяване на позицията — тя бѣ снабдена съ модерни фортификационни постройки ; тя бѣ снабдена обилно и съ технически срѣдства и машини за успѣшно водене на тежката и жестока борба. A все пакъ, всичко до тукъ изброено е мъртво и безжизнено. За да стане позицията силна и непристѫпна, за да се турятъ въ действие всички технически срѣдства и

 

 

106

 

машини — тѣ трѣбва да бѫдатъ одухотворени. Всички тия машини и срѣдства за борба, наистина сѫ незамѣними въ съвременната война, но не по-малка истина е, че и най-съвременната и най-могѫщата машина е пакъ бездушна, ако тя не е въ рѫцетѣ на опитния си майсторъ, ако тя не е одухотворена отъ мощния му духъ. Нѣщо повече — ако машината е въ рѫцетѣ на неопитенъ човѣкъ, вмѣсто полза тя ще му донесе вреда. Ето защо, паралелно съ укрепяване на позицията, почнаха се и усилени занятия по подготвяне на войници отъ полка за действие съ разнитѣ машини. Почнаха се занятия и съ всички офицери и войници за запознаване съ всички служби, особености и изисквания на съвременния позиционенъ бой, който имаше толкова придатъци къмъ полския бой, че последния бѣ изгубилъ съвършенно своятъ образъ.

 

 

3. Рекогнисцероваченъ бой на 22 августъ 1916 г.

 

Въ началото на м. августъ 1916 г. полкътъ съ придаденитѣ му части, заемаше позицията си съгласно заповѣдь по полка № 36 отъ 5 августъ 1916 година, както следва :

 

А. Бойна часть

1. Дѣсенъ участъкъ Майоръ Георгиевъ Хр.

2- а дружина . . . . 4 роти

Отъ 3/9 пион. рота . . . . 1/2 рота

232 нѣмско кар. отд. 6 карт.

Отъ 172 нѣмска минохв. рота . . . . 2 минохв.

Прожекторъ № 205 1 прожект.

_________

Всичко 4 1/2 r. 6 карт., 2 минохв. и 1 прожекторъ.

 

Да заеме въ случай на нападение отъ страна на противника и най-упорито да отбранява участъка отъ долина Вѣра до висота „Лѣва Геба“ включено.

 

2. Лѣвъ участъкъ Майоръ Aнгеловъ Сп.

3-а дружина . . . . 4 роти

Картечната рота — 6 картеч.

Отъ 9. пион. друж. — 1/2 рота

Отъ 172 герм. минохвъргачна рота . . . . 2 минохвърг.

Прожектори № № 4, 5, 35 . . . . 3 прожект.

_______

Всичко: 4 1/2 роти, 6 карт. 2. минохв. и 3 прожект.

 

Да заеме въ случай на нападение отъ страна на противника и най-упорито да отбранява участъка отъ в. „Лѣва Геба“ изключително до висота Драхенбергъ включено.

 

 

 

108

 

Б. Полкова подръжка Поручикъ Петко Пѣевъ

1. дружина . . . . 2 роти

Отъ 9. нѣмска пион. др. 1 взводъ

__________

Всичко: . 2 1/4 роти.

Въ случай на нападение отъ страна на противника да застане задъ висотата „Булгаренъ бергъ" до пѫтя.

 

Следъ заемането на позицията отъ полка, паралелно съ укрепителнитѣ рабоги, що се извършваха по позицията, бойната дейность се заключаваше повече въ артилерийско обстрелване на позицийтѣ, отъ нашата и отъ французката артилерия, както и въ патрулни разузнавания, които често довеждаха до патрулни схватки. Дветѣ дружини отъ бойната часть изпращаха непрекѫснато предъ фронта на дружината си по единъ усиленъ офицерски патрулъ.

 

Презъ втората половина на месецъ августъ 1916 г. бѣ настѫпило временно затишие предъ фронта на полка, което подсказваше, че се извършва нѣщо по фронта на противника — може би нѣкакви негови предвижвания или групирания. Това затишие предизвика заповѣдьта на началника на дивизията на 22. августъ да се произведе отъ полка една рекогнисцировка на неприятелската позиция северно отъ с. Чидимли, за да се събератъ сведения отъ какви части се заема, има ли артилерия и какви батареи и най-сетне какъ е укрепена неприятелската позиция.

 

Изпълнението на получената заповѣдь, още сѫщиятъ день — 22. августъ бѣ възложено на командира на 1. дружина, майоръ Цончевъ съ две роти (2. и 3.) и двата офицерски патрули намиращи се предъ позицията на полка.

 

(Гледай приложение № 1)

 

Въ 3 часа сл. пл. ротитѣ напустнаха позицията, която заемаха — Лѣва и Дѣсна гѫба — и взводнитѣ колонки на разчлененитѣ роти се спустнаха отъ позицията, за да преминатъ зоната на артилерийския огънь, понеже растоянието до с. Чидимлий бѣ около 5 1/2 клм. При настѫплението 2. рота се насочи презъ в. Слатина, Телеграфната висота, в. Бориславъ за Зеленитѣ висоти, a 3. рота презъ в. Габаре, в. в. Лѣва и Дѣсна Цица сѫщо за Зеленитѣ висоти. Малкитѣ колонки на ротитѣ непрестанно напредваха и макаръ въ свѣтлия лѣтенъ день тѣ ясно да се очъртаваха когато се изкачваха отъ дълбокитѣ долове и прехвърляха редицата върхове, все пакъ неприятельтъ не ги безпокоеше. Това ги окуражаваше още повече при тѣхното настѫпление. Когато нашитѣ батареи се обадиха и бѣлитѣ шрапнелни облачета се занизаха надъ висотитѣ около с. Чидимлий, змиовиднитѣ колонки, които лазѣха нагоре по стръмнитѣ висоти, каточели станаха крилати змейове и безъ отдихъ

 

 

109

 

хвърчеха отъ връхъ на връхъ. A когато пъкъ кацнаха на Телеграфната висота и Лѣвата Цица, змейоветѣ разпериха крилетѣ си и дълбокитѣ колонки се превърнаха въ хвърковати вериги, за да преминатъ зоната и на пехотния огънь. На това мѣсто се присъединиха и офицерскитѣ патрули, които изпълниха междината между дветѣ роти, a въ дружинна подръжка се остави единъ взводъ отъ 3. рота. Така бойниятъ редъ на дружината продължи настѫплението до 4 1/2 часа сл. пл. безпрепятствено отъ противника, като достигна линията на висотитѣ : Албионъ, Чиндимлийска, Мушката и Задната Змийска. Въ това време противникътъ откри слабъ пехотенъ огънь откъмъ Задната Чидимлийска висота и откъмъ в. Калоянъ. На последния връхъ имаше окопи добре маскирани, опасани съ единъ редъ телена мрежа и заети отъ около една рота. По останалитѣ близки висоти не се забелѣзваха никакви окопи. До като се оглеждаха околнитѣ висоти изминаха около 20 минути въ слаба престрелка. Въ това време, вѣроятно противникътъ бѣ усиленъ и откри силенъ пехотенъ и картеченъ огънь, a около единъ взводъ настѫпи отъ къмъ върбитѣ при с. Чидимлий и се насочи срещу офицерския патрулъ, който заемаше междината между 2. и 3. роти. За обезпечение дѣсниятъ флангъ на 3 рота заплашенъ отъ това настѫпление бѣ изпратенъ полувзодъ отъ дружинната подръжка. Едва що противникътъ бѣ спрѣнъ отъ нашия огънь, когато бѣха забелѣзани около два неприятелски взвода, които се спускаха отъ в. Близнацитѣ и се насочваха къмъ лѣвия флангъ и тила на рота. Срещу тѣхъ къмъ заплашения флангъ бѣ насоченъ веднага и последниятъ полувзодъ отъ дружинната подръжка. Противникътъ чувствуващъ своето численно превъзходство продължи настѫплението си откъмъ в. Близнацитѣ, въпрѣки огъня отъ нашия полувзводъ. Най-сетне въ своето настѫпление противникътъ се доближи толкова, че се различаваха вече ясно отдѣлнитѣ отличия отъ облѣклото му. Най-напредъ направиха впечатление крѫглитѣ каски, които носѣха войницитѣ и които съвсемъ не приличаха на французкитѣ каски. Явно бѣ, че срещу полка не бѣха вече французки части, a нѣкакъвъ другъ сортъ отъ богатата колекция на нашитѣ врагове. Трѣбваше, безъ друго да се залови поне единъ екземпляръ отъ този новъ сортъ. Съ тази цель нашитѣ вериги ги допустнаха да се доближатъ повече, следъ което откриха огънь. Една малка група бѣ доближила на 50—60 метра. Нашата верига имъ откри огънь, a следъ това нѣколко наши смѣлчаци не можаха да се въздържатъ повече, скочиха и се втурнаха насреща имъ. Скочиха въ сѫщия моментъ и неприятелскитѣ войници ... само че не срещу нашитѣ, a тъкмо въ обратната посока. Съ дългитѣ си крака тѣ бѣгаха вече, бѣгаха и нашитѣ

 

 

110

 

подире имъ, но справедливостьта изисква да се отбележи, че въ това надбѣгване дългокракитѣ бѣха и бързоноги и и сполучиха да се отскубнатъ и да намѣрятъ спасение въ своето бѣгство. Въ време на преследването, нашитѣ успѣха да заловятъ само нѣколко отъ крѫглитѣ каски, които принадлежатъ на английската армия. Къмъ това време две неприятелски полски орѫдия се обадиха отъ къмъ Зеленитѣ висоти, вѣроятно току-що докарани и откриха огънь по нашитѣ роти.

 

Къмъ 6 ч. сл. пл. командирътъ на рекогнисцировачнитѣ роти майоръ Цончавъ докладва на командира на полка по телефона остановения резултатъ на рекогнисцировката, че срещу полка французкитѣ части сѫ замѣнени съ английски; че висотитѣ северно отъ с. Чидимлий сѫ укрепени съ окопи, опасани съ телени мрежи и заети отъ охраняющи части отъ около една рота; че на близкитѣ висоти не се забелѣзватъ никакви окопи; най-сетне, че противникътъ е изтеглилъ голѣма часть отъ артилерията си. Следъ този докладъ, отъ който се вижда, че възложената задача бѣ изпълнена, командирътъ на полка даде заповѣдь на майоръ Цончевъ ротитѣ да се отдръпнатъ. Подъ прикритието на вечерния здрачъ, следъ като се прибраха раненитѣ и убититѣ, ротитѣ се оттеглиха на позицията.

 

22. августъ 1916 г. е датата, на която полкътъ за първи пѫть се среща съ чадата на гордия албионъ. Въ този день, день на първа среща, англичанитѣ спасиха своята гордость на бързоходци въ своя бѣгъ, a за Ганю оставиха само гордостьта, a той би могълъ да се гордѣе, че ги е гонилъ, макаръ и не ги догонилъ...

 

Че действително тоя день срещу полка сѫ били англичани и че заловенитѣ каски сѫ притежание на английската армия, се потвърѫдава и отъ английския вестникъ Таймсъ въ броятъ си отъ 30. априлъ 1917 год., въ който се казваше, че английскитѣ части сѫ заели участъка срещу Дойранъ отъ преди 8 месеци или презъ втората половина на м. августъ 1916 г.

 

Тъй рекогнисцировачната дружина изпълни задачата си, като събра ценни сведения за силата и състава на противника, както и за неговата позиция. Това обаче се заплати съ цената на скѫпитѣ загуби: убити 7 войници, изчезнали безследно 1 войникъ; ранени: поручикъ Поповъ Тодоръ Жековъ и 34 войници.

 

 

4. „Спокойнитѣ“ дни на позицията и единъ епизодъ презъ тѣхъ

 

Следъ рекогнисцировачния бой на 22. августъ предъ фронта на полка се заредиха сравнително спокойни дни.

 

 

111

 

По позицията пъкъ продължиха дни на еднообразие. И наистина, дейностьта на позицията се заключаваше въ безспирната денонощна работа по укрепяването. Тъпитѣ удари на кирката и на чука; глухитѣ взривове на ламоветѣ, отъ които се разбяваха скалитѣ въ подземията и тунелитѣ — това бѣ монотонната музика отъ ползотворната работа по укрепяването. И тази музика се заглушаваше понѣкога отъ английскитѣ снаряди, които често пѫти въ единъ моментъ разрушаваха туй, което презъ цѣли дни бѣ градено. Но и това разрушение, каточели не бѣ достатъчно на враговетѣ, та често чакъла, пѣсъка и цимента преди да се превърнатъ въ гранитенъ бетонъ, още при самата работа по постройкитѣ трѣбваше да бѫде обагренъ отъ чистата алена кръвь на нашитѣ защитници.

 

Презъ сѫщитѣ тия „спокойни“ дни, презъ които бюлетина не отбелезваше нищо особено, изпращанитѣ офицерски патрули предъ позицията често се срещаха съ английскитѣ патрули, дебнейки се единъ другъ. И тежко томува, който не е билъ на щрекъ всѣки моментъ.

 

На единъ отъ тѣзи „спокойни“ дни ще се спремъ малко повече.

 

Това бѣ 24. септември. Тихъ и приятенъ септемврийски день бѣ ни дарила природата въ Дойранския край и подканяше всѣко живо сѫщество да му се порадва отъ сърдце. Въ този сѫщия день хиляди жизнерадостни хора лежаха въ тъмни и влажни подземия не подозирайки даже съ каква щедрость отъ свѣтлина и благоухания природата бѣ обвила тоя хубавъ свѣтълъ день.

 

Слабъ вѣтрецъ лъхна лицата на двама английски офицери, напомни имъ минали спомени за прекарани въ приятенъ спорть дни и тѣ не се сдържаха въ своитѣ скривалища. Придружени отъ 3—4 войници, тѣ тръгнаха пакъ на „спортъ“ презъ свѣтлия день къмъ Телеграфната висота.

 

Въ сѫщия тоя день на Телеграфната висота, свили се между дракитѣ на припекъ се гушеха 20 души отъ 4. рота заедно съ своя началникъ подпоручикъ Славовъ Илчо Вълчовъ. Това бѣ офицерскиятъ патрулъ, който чакаше вечерния здрачъ да спусне своето було, за да се примъкне напредъ къмъ неприятелската позиция.

 

Телеграфната висота, която привличаше английскитѣ слортисти и въ дракитѣ, на която бѣха се сгушили войницитѣ отъ нашия патрулъ, се намираше на 800—900 м. предъ нашитѣ предни постове и отъ острия ѝ връхъ можеше да се надникне напредъ къмъ неприятелскитѣ позиции.

 

На самия върхъ изъ задъ нѣкоя драка презъ деня, зоркото око на часовия бѣ устремено напредъ, a останалитѣ хора отъ патрула бѣха на 20—30 крачки назадъ по склона, маскирани добре изъ дракитѣ. Маскирани бѣха тѣ, защото

 

 

112

 

макаръ и намиращи се задъ склона да не бѣха изложени на любопитнитѣ погледи отъ неприятелската позиция или даже на излизащитѣ напредъ английски патрули, но отгоре, отъ къмъ облацитѣ, често пѫти зоркото око на тѣхнитѣ авиатори гледаше и наблюдаваше.

 

Къмъ 4 часа сл. пл. часовоятъ даде условния тревоженъ знакъ. Началникътъ на патрула веднага припълзе нагоре. Когато стигна при часовоя забелѣза на около 300—400 метра 5—6 души да пълзятъ измежду дракитѣ. Нѣколко секунди само минаватъ и планътъ е готовъ — трѣбва да се заловятъ живи съ капанъ, си казва подпоручикътъ. Безъ да губи време подпоручикъ Славовъ заповѣда на часовоя да остане на сѫщото си мѣсто, a самъ той тихо се отдърпва назадъ при войницитѣ си, взима петь души съ себе си, припълзяватъ въ лѣво къмъ пѫтеката, по която се направляватъ англичанитѣ и когато стигатъ на върха залегатъ въ дракитѣ.

 

Ето ги ! пошепва единъ отъ войницитѣ. Подпоручикътъ заповѣдва шепнишкомъ: никой да не мърда, тукъ ще ги чакаме и когато стигнатъ на 10 крачки ще се хвърлимъ отгоре имъ. Спрѣха всички дъха си, a тамъ отзадъ останалитѣ 14 войници бѣха на щрекъ, за да се притекатъ на помощь, ако стане нужда. Англичанитѣ незабелезвайки нито часовоя, нито капана, продължаваха бавно и предпазливо да лазятъ измежду дракитѣ, като отъ време на време се спираха, за да се оглеждагъ на страни. Съ това принуждаваха спрѣлитѣ дъха си наши войници неволно да разширатъ широко гърдитѣ си и поемайки повече въздухъ да изтраятъ по дълго време безъ да трепнатъ. Това се повтори на нѣколко пѫти до като англичанитѣ достигнаха на около 50—60 метра. Тогава англичанитѣ се спрѣха пакъ, огледаха се по сѫщия начинъ, a погледа имъ се спре продължително нѣколко секунди право предъ тѣхъ. Оглушителниятъ гърмежъ обясняваше какво тѣ бѣха гледали въ тия нѣколко секунди. Тѣ бѣха видѣли своята гибелъ и съ оглушителния гърмежъ тѣ търсиха да заглушатъ своя ужасъ... Тоя гърмежъ бѣ сигналъ въ сѫщото време за края на взаимното дебнене и сигналъ за началото на откритата борба. Сигналътъ бѣ даденъ отъ англичанитѣ и нашитѣ приеха хвърлената рѫкавица. На тѣхния гърмежъ, повторенъ и потретенъ отъ тѣхъ нашиятъ отговоръ бѣ друженъ залпъ.

 

Малко секунди изминаха, a голѣма промѣна въ настроението на спортиститѣ последва. Едва ли бѣ изминала една минута отъ първия гърмежъ и единъ отъ англичанитѣ потърси спасение въ бѣгството назадъ.

 

Напредъ ! решително изкомандува подпоручикъ Славовъ. И петимата полетѣха къмъ още лежащитѣ англичани. Двама-трима

 

 

113

 

отъ тѣхъ се вдигнаха и съ бързината на сърната се спуснаха назадъ. Единъ отъ тѣхъ направи само нѣколко крачки и падна. Въ нѣколко мига нашитѣ достигнаха до мѣстото, отъ гдето бѣ даденъ първиятъ изстрелъ. Тукъ бѣ намѣренъ единъ отъ тѣхъ лежащъ неподвижно съ формата на английски офицеръ, цѣлъ обленъ въ кръвь. Нашитѣ го изоставиха и следъ нѣколко крачки достигнаха онзи, който току-що бѣ падналъ — очитѣ му гледаха изплашено и отъ направеното движение съ рѫка къмъ гърдитѣ забелеза се, че той е тежко раненъ английски офицеръ. Единъ отъ нашитѣ войници бѣ оставенъ при ранения, a останалитѣ откриха огънь по бѣгащитѣ. Скоро единъ отъ тѣхъ бѣ раненъ, падна, но пакъ стана и успѣ да се прикрие въ мъртво пространство.

 

Затихна вече всичко. Слънцето все така обилно обливаше Телеграфната висота, искайки да залѣе цѣлия свѣтъ и да насиги всички живи, чувствуващи сѫщества, съ меката си свѣтлина. Тихъ вѣтрецъ повѣя, каточели да отнесе нѣгде далечъ последнитѣ желания на жизнерадостнитѣ преди малко спортисти; да отнесе последно прости на тѣхнитѣ майки и сънародници изпратили своитѣ синове далечъ презъ морета и океани, за да тъпчатъ родната ни земя и за да поставятъ въ нови вериги роднитѣ ни братя. И може би въ предсмъртната си агония тия двама англичани доловиха шепота на лекокрилия зефиръ, изпратенъ отъ сѣнката на царь Самуилъ : Чада на гордия Албионъ, защо погазихте моята свещена, чужда вамъ, земя? Може би, защото азъ на виждамъ? О, знайте, че азъ, слѣпецътъ виждамъ подобре отъ васъ заслѣпенитѣ. Бѣгайте, бѣгайте и не осквернявайте повече моята земя, защото подъ всѣки камъкъ почиватъ коститѣ на български гигантъ.

 

Въ това време тъменъ облакъ бѣ покрилъ слънцето. Вѣтрецътъ вече не полюляваше крехкитѣ треви; зефирътъ дори, вечъ не трептѣше. Следъ малко слънцето изплава въ лазурното небе и цѣлъ снопъ лѫчи се усмихнаха на земята, но бѣ вече късно, за да стоплятъ безжизнено лежащитѣ чужденци.

 

Патрулътъ на подпоручикъ Славовъ се оттегли и зае отново своя постъ, гордъ въ своето съзнание за изпълненъ дългъ къмъ Родината и вѣренъ стражъ къмъ свещената земя.

 

Така „спокойни“ бѣха всички дни, само действуващитѣ лица бѣха различни, a впечатленията по-силни или по-слаби.

 

Паралелно съ действията предъ фронта, усилена работа кипѣше и по нашата позиция за нейното укрепяване. Не по малко ревностни въ това отношение се показваха и англичанитѣ. Нѣщо повече, когато свършваха съ укрепяването на известна висота, тѣ не се спираха, a се изнасяха

 

 

114

 

напредъ и тамъ почваха пакъ отъ начало. Така, съ цената на грамаденъ трудъ, бавно пълзѣха напредъ, като укрепяваха всѣка висота, до която се домогваха.

 

До като презъ месецъ августъ 1916 г. когато англичанитѣ дойдоха на Дойранския фронтъ се забелезваха слаби окопи на висотитѣ непосрѣдствено северно отъ селото Чидимли, презъ следующитѣ месеци се появи цѣла система отъ укрепени висоти, която все повече се разширява. Наистина, нашата артилерия препятствуваше и затрудняваше укрепителнитѣ работи на англичанитѣ съ своя разрушителенъ и барабаненъ огънь, но англичанитѣ и тукъ доказаха своята упоритость и търпение, за да поправятъ неуморно всички разрушения и да започнатъ нови разширения на своята позиция.

 

Още презъ месецъ октомври англичанитѣ разшириха системата си на западъ къмъ Бекярлийскитѣ висоти и се изнесоха напредъ къмъ в. Диноловъ. Презъ месецъ ноември излѣзоха напредъ на Чидимлийска висота. Презъ месецъ декември позицията имъ се удължи още на изтокъ къмъ западната Змийска висота, a на главната имъ позиция на Зеленитѣ висоти се забелѣзва усилена работа. Шумътъ на приближаващитѣ камиони, гърмежитѣ отъ разбиванитѣ съ ламове скали, дори тъпитѣ удари на киркитѣ — всичкиятъ тоя шумъ ясно се чуваше въ нощната тишина отъ излѣзлитѣ напредъ натрули.

 

Тъй изминаха цѣли двеста дни отъ деня когато полкътъ зае позицията си на 14юни 1916 г., до края на сѫщата година. Презъ това време покрай рѣкитѣ отъ поть вследствие непрекѫснатия трудъ и усилия за укрепяване на позицията съ чукъ, кирка и лопата; покрай безсъннитѣ нощи вследствне денонощното бдение отъ патрули, секрети и постове, полкътъ даде и скѫпи жертви : офицери : единъ раненъ; войници и подофицери: 14 убити, 70 ранени, 2 безвесть пропаднали.

 

 

115

 

 

ГЛАВА III. НА ДОЙРАНСКАТА УКРЕПЕНА ПОЗИЦИЯ ЮЖНО ОТЪ С. ПАЛЬОРКА ПРЕЗЪ 1917 ГОД.

 

1. Погледъ къмъ миналото и перспективи за бѫдещето, които се очъртаватъ при настѫпването на новата 1917 год.

2. Дейностьта на полка презъ първото полугодие;

3. Дейностьта на полка презъ второто полугодие

 

 

1. Погледъ къмъ миналото и перспективи за бѫдещето, които се очъртаватъ при настѫпването на новата 1917 година

 

Полкътъ съ своитѣ 3,000 бойци е самъ по себе си една значителна сила, но той е само една малка частица отъ съединенитѣ армии на нашитѣ съюзници. И все пакъ малкитѣ или голѣми успѣхи на единъ отъ съюзницитѣ не може да не бѫдатъ успѣхи и за останалитѣ; както и погрома на единъ фронтъ не може да не се отрази и върху другитѣ фронтове — тъй ни говори военната наука и военното изкуство.

 

Наистина, ние нѣмаме за цель да се занимаемъ нито съ дълбокитѣ причини на войната; нито съ висшата свѣтовна политика; нито най-сетне съ голѣмата стратегия. Не може обаче да не се признае, че полкътъ не може да действува напълно самостоятелно, Неговитѣ действия съ своитѣ успѣхи или не успѣхи се отразяватъ както на близкитѣ съседи, така и на стоящитѣ далече на стотини или дори хиляди километри бойни другари.

 

Полкътъ, a дори и най-малкитѣ му подѣления, има за основа най-необятния елементъ: колкото могѫщъ въ своята сила, толкова и промѣнливъ въ своето настроение — това е човѣкътъ, a това е още повече боеца.

 

И ако въ всичко това има нѣщо истина, то преди да навлѣземъ въ живота и събитията преживѣни отъ полка презъ 1917 година, ние като хвърляме погледъ назадъ по изминатия отъ полка пѫть, не можемъ да не хвърлимъ погледъ и на близкия и далеченъ западъ, на близкия и далеченъ северъ. И ако ще се спремъ съвършенно бѣгло върху това що става по-далече отъ полка, това ние ще направимъ не да изясняваме политическитѣ или стратегическитѣ проблеми за момента, това сѫ направили и ще направятъ други. Нашата задача е много по скромна — хвърляйки погледъ върху събитията вънъ отъ полка, да можемъ да си изяснимъ тогавашното душевно състояние и настроение, съ които скромнитѣ и безименни бойци отъ

 

 

116

 

полка, непосрѣдствени ковачи сѫдбата на своята Родина, прекрачватъ прага на настѫпающата 1917 година.

 

И тъй, презъ времето когато 57. п. полкъ изминаваше своя труденъ пѫть, овѣнчанъ съ слава и изкупенъ съ скѫпи жертви, по бойнитѣ фронтове станаха сьбития, които не можеше да не се отразятъ върху впечатлителностьта на нашия боецъ.

 

Презъ 1914 година бѣ смазана и окупирана Белгия; презъ 1915 г. сѫщата сѫдба сполетѣ Сърбия; a презъ току що изтеклата 1916 г. се ликвидираше съ Ромъния. Като чели наредъ съ разгромяването на единъ по единъ отъ малкитѣ съглашенски съюзници идваше редъ и на по-голѣмитѣ. И наистина, презъ изтеклото време великата съюзница на Съглашението — Русия, бѣ чувствително пострадала, a напреженията на най-могѫщата тѣхна съюзница — Францня, останаха безрезултатни. Отъ друга страна честитѣ промѣни на правителствата и главното командуване въ Франция бѣха признаци за дълбоко разклатената вѣра въ крайната победа. Англия пъкъ още не представляваше по това време нѣкаква значителна военна мощь.

 

Нашата армия макаръ и съ неимовѣрни усилия и страдания и съ цената на скѫпи жертва, но въ по-малко отъ два месеци прегази цѣла Сърбия презъ 1915 година. Презъ следната година нашата армия зае южния Македонски фронтъ очъртанъ по северната гръцка граница. Презъ тая година силитѣ на полка бѣха запазени отъ изтощителни и тежки боеве. Неуспѣхътъ на 1. армия къмъ Леринъ, каточели се изкупи отъ безкръвното спускане на нашитѣ колони по Рупелското дефиле и съ разгромяването на Ромъния.

 

За обикновения боецъ, който е чужд ь на сплетнитѣ на дипломата и политика и който не е запознатъ съ тайнитѣ на стратега, — за този именно боецъ отъ окопитѣ бѣха на на лице голѣмитѣ успѣхи за орѫжието на централнитѣ сили по всички фронтове. И като вѣнецъ на тѣхното явно превъзходство, края на 1916 година ни донесе нотата отправена отъ германския канцлеръ до неутралнитѣ държави, която гласи:

 

„Най-голѣмата война, която историята познава, опустошава вече две и половина години една голѣма часть отъ свѣта. Тази катастрофа, която хилядогодишната цивилизация не можа да cпpe, засѣга най-скѫпото съкровище на човѣчеството: тя ще зарови подъ своитѣ развалини нравствения и матеряленъ прогресь, съ който Европа се гордѣеше въ началото на 20 вѣкъ.

 

„Въ тази борба Германия, Австро-унгария, Турция и България дадоха доказателства за тѣхната несъкрушима сила и придобиха успѣхи надъ противници превишаващи ги

 

 

117

 

по число и бойни материяли. Тѣхнитѣ непоколебими линий противостоятъ на безспирнитѣ атаки на неприятелскитѣ армии.

 

„Недавнашната диверсия на Балкана биде бързо и победоносно възпрепятствувана. Последнитѣ събития доказаха, че продължаването на войната не ще сломи силата на тѣхната устойчивость. A общото положение имъ дава право да очакватъ нови успѣхи.

 

„За да защитятъ свободното си национално развитие и своето сѫществувание, четиритѣ съюзни държави бѣха принудени да взематъ орѫжието. Подвизитѣ на тѣхнитѣ армии не измѣниха намѣренията имъ. До сега ни за минута тѣ не сѫ се отклонили отъ убеждението, че почитане правата на другитѣ народи е съвмѣстимо съ собственитѣ имъ права и легитимни интереси. Тѣ не търсятъ да смажатъ или да унищожатъ противницитѣ си.

 

„Съзнавайки напълно своята военна и икономическа мощь, готови да продължатъ до край наложената имъ борба, a сѫщевременно да спратъ кръвопролитията и да турятъ край на ужаситѣ на войната, четиритѣ съюзни сили предлагатъ да се пристѫпи още сега къмъ преговори за миръ. Тѣ сѫ убедени, че предложенията, които ще направятъ и които целятъ да обезпечатъ сѫществуването, честьта и свободното развитие на тѣхнитѣ народи, ще послужатъ за основа на единъ траенъ миръ.

 

„Ако въпрѣки това предложение, борбата бѫде продължена, четиритѣ съюзни сили сѫ решени да я доведатъ до победоносенъ край, отхвърляйки тържествено всѣка отговорность предъ човѣчеството и историята“.

 

Отхвърлянето отъ съглашенскитѣ държави това предложение за преговори за миръ поставяше всѣки единъ боецъ да потърси неизбѣжното разрешение изхода на войната само съ силата.

 

И тъй, хвърлениятъ погледъ назадъ по изминатия пѫть покритъ съ блѣскави победи ни дава доказателства за несравнената мощь на нашитѣ съюзници. A направеното предложение за преговори за миръ, отхвърляше всѣкаква отговорность отъ централнитѣ сили за продължаването на войната. Следъ това нашиятъ пѫть къмъ мира вече ясно се опредѣляше : борба до пълна победа.

 

И този дълъгъ пѫть покритъ съ победи и увѣнчанъ съ предложението за преговори за миръ, не можеше да не вдъхва още по-голѣма самоувѣреность въ крайната победа, при която цѣлото българско племе ще се включи въ предѣлитѣ на свободна и независима България.

 

Отъ такива чувства и надежди се вълнуваше душата на скромния боецъ отъ 57 полкъ при Дойранъ, незапознатъ съ тайнитѣ на дипломатическитѣ канцеларий и слабоститѣ грижливо прикривани въ главнитѣ квартири, когато изгрѣ първата зора на настѫпающата 1917 година.

 

 

118

 

 

2. Дейностьта на полка презъ първото полугодие

1 януари 1917 г. до 10 юли 1917 год.

 

Ясенъ и прозраченъ бѣ първиятъ день отъ настѫпващата година. Ясно и непоколебимо бѣ съзнанието на офицера и войника, че само силата, издържливостьта и търпението ще ни доведатъ до осѫществяване народниятъ идеалъ : обединението на нашето племе.

 

Слънцето свѣтѣше, но не сгрѣваше. Студенъ вѣтрецъ пронизваше презъ изтърканата шинела и вкочаняваше. Надежда нѣкаква блѣсна. Блянъ желанъ отнасяше мисъльта при родни огнища и при свои близки. Миръ ! Предложение за миръ бѣха направили нашитѣ съюзници. Но хладъ повѣя отъ разгромения, но не съкрушения още съглашенски лагеръ. И отлитна отново сладостниятъ блянъ. . . Той само свѣтна за моментъ, но не съгрѣ, не стопли надеждата за скорошенъ край на войната.

 

Войната е жестока и сурова. Тежко томува, който се приспива само отъ надежди и на е готовъ да посрещне всѣка изненада.

 

По сведения отъ голѣмитѣ щабове, съглашенскитѣ главни квартири трѣскаво се приготовляваха за голѣми офанзивни действия презъ настѫпающата пролѣть. Решено е било сѫщо да се засилятъ значително съглашенскитѣ сили на македонския фронтъ и да се предприеме офанзива по долината на р. Вардаръ, като се пробие фронта при Дойранъ.

 

При наличностьта на тия сведения, въпрѣки суровитѣ климатически условия на зимата, и въпрѣки ежедневниятъ разрушителенъ неприятелски артилерийски огънь, все пакъ укрепителнитѣ работи не само за възстановяване направенитѣ разрушения, но и за засилване на позицията, се извършваха съ удвоени усилия и неподражаема енергия и упоритость.

 

Известно е, че паякътъ е най-упоритото животно. Разрушенията на паяжината му, паякътъ съ упоритость и постоянство възстановява не единъ, не два, не десеть, a дори до 40 пѫти. Съ не по-малка упоритость защитницитѣ не само възстановяватъ извършенитѣ отъ неприятелската артилерия разрушения, но следъ всѣко разрушение изграждатъ все по-солидни и по-сигурни фортификационни постройки.

 

А до колко защитницитѣ на позицията трѣбваше да се борятъ и възстановяватъ разрушенията и при какви условия сѫ извършвали своятѣ укрепителни работи по позицията, показва факта, че презъ течение на първитѣ три месеца отъ годината, само презъ петь дни позицията на полка не е била никакъ обстрелвана отъ неприятелската артилерия. Презъ всички останали 85 дни отъ това тримесечие неприятелската

 

 

119

 

артилерия изсипваше по десятки и стотици снаряди ежедневно по позицията на полка, a по нѣкога артилерийскиятъ огънь се усилваше до барабаненъ, когато хилядитѣ снаряди изсипани за нѣколко часа не можеха да се преброятъ.

 

Самъ главнокомандующиятъ генералъ-лейтенантъ Жековъ искаше лично да се осведоми за състоянието на Дойранската укрепена позиция. На 21 януари 1917 год., той посети позицията на полка.

 

Малко по-късно новоназначениятъ началникъ на дивизията генералъ-майоръ Вл. Вазовъ на 6 мартъ 1917 г. сѫщо посети позицията на полка.

 

Паралелно съ укрепителнитѣ работи, полкътъ трѣбваше да усвои новитѣ методи за водене на позиционната война, като използува и поукитѣ изкупени съ цената на грамадни жертви по другитѣ фронтове. За тази цель наредъ съ редицата инструкций и упѫтвания бѣ издадена и заповѣдь по полка № 41 отъ 10 февруари 1917 г. Съгласно тая заповѣдь, всѣка рота отъ бойната часть и подръжкитѣ трѣбваше да отдѣли по единъ взводъ, съ който да се водятъ редовни ежедневни занятия по точно съставена програма.

 

Позиционната война извика широкото приложение на техниката и машинитѣ. До като въ началого на войната полкътъ тръгна само съ една картечна рота, то още съ заемането на позицията при Дойранъ 1916 г. се формира втора картечна рота, a презъ м. мартъ 1917 г. се формира и трета картечна рота при полка. По такъвъ начинъ стрелцитѣ се замѣняваха съ машини, a войницитѣ се запазваха за последния моментъ.

 

До тукъ разгледахме въ общи черти оная подготовителна работа презъ позиционната война, която поглъща по-голѣмата часть отъ времето и отъ която зависи сигурностьта на позицията. И наистина, само следъ продължителна, упорита и съ крайно напрежение подъ неприятелския огънь работа, можа да се изгради една солидна фортификационна позиция.

 

И все пакъ тоя грамаденъ трудъ не би билъ полезенъ, ако защитницитѣ не бѣха обучени съ новитѣ методи за водене на позиционна война и не бѣха възпитавани съ оня духъ на себеотрицание, който само е способенъ да направи отъ позицията една гранитна скала, да тури машинитѣ въ действие и да обедини всички защитници отъ една воля — волята да победятъ или да умратъ.

 

Ето затова се отдѣлиха тукъ нѣколко реда за оная дейность на фронта, която бюлетинитѣ отбелезватъ : „При Дойранъ спокойно“

 

Независимо отъ тая дейность, предъ позицията на полка се водѣше почти ежедневно тъй наречената : малка война или патрулни действия. Тая война се водѣше обикновенно ноще, когато непрозирниятъ мракъ на нощьта покровителствува

 

 

120

 

незабелезаното приближаване. Действията се разиграваха обикновенно въ така наречената неутрална зона между нашата и неприятелската позиции, като за обектъ се избираше нѣкой отъ издаденитѣ предни пунктове на позицията. За да се създаде една представа за патрулнитѣ действия и до колко тая дейность бѣ оживена, ще посочимъ, че като обекти на неприятелскитѣ патрулни нападения бѣха обикновенно нашитѣ застави: Караконджо, Цѣлувка, Слатина, Габаре и издадената предъ заставитѣ въ неутралната зона висота наречена „Телеграфна“. До колко оживена е била тая дейность при „малката война“, достатъчно е да се посочи факта, че само Телеграфната висота заемана отъ единъ отъ нашитѣ изнесени напредъ патрули е била атакувана само въ месецъ май — презъ 16 дни, презъ които сѫ били извършени 24 нападения. Настойчивостьта на англичанитѣ е достигала до тамъ, че презъ единъ само день тѣ сѫ повтаряли 5 пѫти нападението си само по Телеграфната висота. При нѣкои нападения англичанитѣ сѫ сполучвали да се домогнатъ до висотата, но никога тѣ не сѫ я владѣли повече отъ нѣколко часа, следъ което отново сѫ бивали отхвърляни назадъ.

 

Презъ тоя периодъ отъ време освенъ честитѣ сблъсквания при „малката война“ на 31 мартъ презъ нощьта бѣше предприетъ и единъ по-сериозенъ опитъ за залавяне пленници.

 

Патрулътъ въ съставъ около 100 войника е билъ подъ началството на подпоручикъ Цековъ Д., a въ последния день по доброволно желание се присъединилъ и подпоручикъ Цани Вълковъ.

 

Патрулътъ е билъ насоченъ въ две колони : лѣвата на подпоручикъ Вълковъ къмъ високата Змийска висота, a дѣсната колона на подпоручикъ Цековъ, насочена сѫщо къмъ Високата Змийска, но се отклонила къмъ „Мушката“, понеже била обстрелвана отъ тая посока.

 

Следъ 10 минутно обстрелване на Високата Змийска отъ нашата артилерия, лѣвата колона се нахвърлила на висотата и следъ кратка борба, успѣли да заловятъ 3 пленници англичани, следъ което патрулътъ бързо се оттеглилъ като далъ загуби : войници : 1 убитъ, 4 ранени и 1 безвесть пропадналъ.

 

При тая „малка война“ има множество епизоди на лична храбрость, самообладание и смѣлость до безумие. Тукъ ще приведемъ измежду многото, само единъ епизодъ, но който ще ни даде достатъчно обяснение какъ нашитѣ войски отстояваха срещу атакитѣ на цѣли дивизий ; какъ нашитѣ войски отстояваха срещу цѣлата колекция отъ врагове съ численно превъзходство и снабдени съ по-многобройни орѫдия и обилни бойни припаси; най-сетне тукъ ще се намѣри и обяснението, че не въ бездушната позиция, колкото и силна

 

 

121

 

фортификационно да бѫде тя, ще се търси най-главния, залогъ за победата.

 

Това бѣше на 10 май 1917 година. Тъмно непрозирно було бѣ спустнала на земята мрачната и беззвездна нощь. Нищо не се виждаше дори на нѣколко крачки.

 

Предъ позицията на 57 полкъ се издига висока и островърха висота, която стърчеше като телеграфенъ стълбъ предъ центъра на позицията, затова тя бѣ наречена Телеграфна висота.

 

Всѣка дружина отъ позицията на полка изпращаше напредъ предъ най-преднята си линия по единъ усиленъ патрулъ. За база на единъ отъ тия патрули служеше именно Телеграфната висота, отъ гдето излизаше още по напредъ, за да може да предупреди своевременно всѣко неприятелско настѫпление къмъ нашата позиция.

 

Дене патрулътъ се скриваше въ шубрацитѣ на нѣкоя долчинка, a ноще излизаше напредъ.

 

На 10 май вечерьта патрулътъ бѣ заелъ Телеграфната висота. Отъ сутриньта на тоя день противникътъ вече четири пѫти бѣ се опиталъ да прогони нашия патрулъ отъ висотата, но всичкитѣ му опити останаха безуспѣшни.

 

Часътъ бѣ вече 10 1/2 вечерьта. Къмъ това време патрулътъ бѣ разположенъ на 15—20 крачки назадъ отъ върха на висотата, a на самия върхъ бѣ оставенъ за наблюдатель редника Печеняши Кръстю Герговъ, който се взираше въ мрака на нощьта и се ослушваше въ нощната тишина.

 

Тъй, въ силно напрежение на зрение, слухътъ и нерви патрулътъ прекарваше вече цѣло денонощие, презъ течение на което четири пѫти бѣха отбити неприятелски нападения. Къмъ това време се очакваше да дойде новата смѣна, която да замѣни изнурения отъ денонощно бденне патрулъ.

 

Бѣше тъмно като рогъ. Тишина бѣ завладѣла цѣлата околность. Само тѫпитѣ удари на кирката и ломоветѣ, които дълбаеха скалитѣ по позицията глухо се дочуваха. Наблюдательтъ Кръстю снишиль грамадната си плещеста фигура задъ една драка, съ натегнали отъ умора клепки и очаквайки да дойде смѣната, се взираше и вслушваше къмъ страната на врага.

 

Шумъ, после стѫпки.

 

Наблюдательтъ Кръстю е превърнатъ цѣлъ въ слухъ.

 

Най-после... съ облекчение си каза той, когато долови стѫпкитѣ отъ къмъ лѣвата си страна. Това е смѣната. И изправенъ той излиза нѣколко крачки напредъ, за да имъ покаже пѫтеката. Той вижда вече нѣкакви смѫтно очъртани силуети, които се приближаватъ къмъ него.

 

О, изненада! Съ ужасъ Кръстю се увѣри въ своята

 

 

122

 

горчива заблуда. Не свои, не близки и вѣрни другари, a врагове, които се надсмиватъ на неговата заблуда, бѣха тѣ.

 

Блясва сабя. Силенъ, смъртоносенъ замахъ върху главата на Кръстю. Мигъ само минава. Удара париранъ. Сабята отхвръква настрана. A Кръстю обграденъ въ крѫгъ отъ 10—15 англичани.

 

Мигове само минаватъ, a въ душата на Кръстю вихри бушуватъ. Отчаяние и безпомощность, вѣра и самоувѣреность, смѣлость до безумие, които омаломощаватъ, смазватъ или възвисяватъ човѣка. А кой ще предскаже на нашия самотенъ наблюдатель въ тоя бързъ калеодоскопъ отъ душевни стихии, на кой именно моментъ ще попадне решението ?

 

Първиятъ успѣхъ на Кръстю, съ отбиването на смъртоносния ударъ съ сабята, респектира тия 10—15 англичани и ги държеше на 7—8 крачки отъ себе си. Никойо тъ тѣхъ не дръзка да се приближи повече до него. Тѣ викаха, заповѣдваха му нѣщо на неразбираемъ за него езикъ, най-сетне почнаха нѣщо да му рѫкомахатъ.

 

А въ това време неговата мисъль и цѣлото му сѫщество трѣскаво работи.

 

Да бѣга ли?

 

— Но коршумътъ е по-бързъ отъ краката му. A на 7—8 крачки и слѣпеца ще го улучи.

 

Да се съпротивлява ?

 

— Но тѣ сѫ не по малко отъ 10. Ако единъ не успѣе, сигурно следния ще го повали.

 

Тогава да се предаде?

 

— Нима е способенъ на такова падение, дори и при такива обстоятелства ? Нима той ще измѣни на клетвата си?

 

Свѣтълъ лѫчъ озари мисьльта му. Странна усмивка преброди бързо по устнитѣ му. Изпълненъ отъ дълбока вѣра въ себе си, той повѣри сѫдбата си на Бога.

 

Съ бързъ замахъ той хвърли пушката си на земята и веднага излѣзе крачка напредъ. Англичанитѣ окуражени направиха крачка—две къмъ него, за да го заловятъ вече обезорѫженъ.

 

Тѫпъ ударъ въ земята отъ енергично захвърленото „нѣщо“, накара англичанитѣ да залегнатъ на земята и чакатъ експлозията отъ бомбата. . . Нѣколко секунди англичанитѣ очакваха страшната експлозия на бомбата съ закъснителъ.

 

A горкитѣ англичани, вземали въ своя страхъ хвърлената тенекиена кутия съ газовата маска за бомба, не знаеха, че тѣзи нѣколко секунди само, бѣха достатъчни на нашия наблюдатель да изчезне въ непрогледната нощь.

 

Скоро Кръстю се намѣри при своя патрулъ и бързо го поведе напредъ. Англичанитѣ бѣха прогонени, за да разкажатъ

 

 

125

 

на всички чада на гордия Длбионъ за самообладанието и безумната смѣлость на българина.

 

Разбира се, че цѣлиятъ този епизодъ, героя на който е скромниятъ редникъ Печеняшки Кръстю Герговъ се извърши за много по-малко време, отъ колкото бѣ нуждно да се напише или да се прочете. Защото нашиятъ самотенъ наблюдатель, вѣренъ стражъ на своя постъ, бѣ разбралъ дълбоката философия на живота:

 

Намирашъ ли се въ опасность, всѣки моментъ е по-скѫпъ и цененъ отъ най-ценната мисъль и най-дълбоката мѫдрость, когато тѣ идватъ съ закъснение, дори и само единъ моментъ.

 

Като се имаха предъ видъ вѣроятнитѣ предстоящи действия презъ пролѣтьта, щабътъ на дивизията бѣ разпоредилъ да се извършатъ нѣкои размѣствания на частитѣ по фронта и прегрупирания на резервитѣ.

 

Въ изпълнение на разпореждането отъ щаба на бригадата, участъкътъ на полка се удължава въ лѣво съ позицията Караконджо и въ дѣсно до висотата Калтбергъ изключително.

 

За цельта, командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 42 отъ 11. февруари 1917 г., съ която като прави нового разпредѣление силитѣ на полка по позицията, се заповѣдва :

 

А. Дѣсенъ участъкъ

Капитанъ Дипчиковъ Захари

1. Български войски:

3. дружина . . . . 4 роти

2. картечна рота . . . . 3 карт.

Отъ 1. минострелна команда 9. пионерна дружина . . . . 2 мин.

бомбохвъргачки . . . . 1

_________

Всичко: 4 роти, 3 картечн., 2 минохв. и 1 бомбохв.

 

2. Германски войски:

Отъ 223 герм. карт. отд. 3 карт.

Отъ 232 „ „ „ 2 „

Отъ 205 прож. взводъ 1 прож.

_________

Всичко : 5 картечн. и 1 прож.

 

A всичко: 4 роти, 8 картечн., 2 минохв. 1 бомбохв. и 1 прож.

 

Да заеме и най-упорито отбранява участъка на укрепената позиция отъ в. Калтбергъ изключително, до върха Лѣва Геба вкл.

 

Да се обърне особено внимание на тѣсната връзка съ 17 п. Доростолски полкъ, така сѫщо за условнитѣ знаци, особено за искане преграденъ огънь, които биха се подавали тамъ, или по искане помощь.

 

Да съдействува на съседнитѣ участъци съ всички срѣдства, когато тѣ бѫдатъ атакувани, защото ще бѫде държанъ отговоренъ за загубането на тѣзи участъци.

 

 

 

123

 

Б. Лѣвъ участъкъ

Отъ генералния щабъ майоръ Георгиевъ Тодоръ

1. Български войски:

2. дружина . . . . 4 роти

1. картечна рота . . . . 6 карт.

2. картечна рота . . . . 1 карт.

Отъ I. минохв. команда

9. пион. друж. . . . . 2 мин.

бомбохвъргачки . . . . 2

Отъ 9. пион. друж. . . . . 2 прож.

__________

Всичко: 4 роти, 7 картечн., 2 мин. 3 бомбохв. и 1 прож.

 

2. Германски войски

Отъ 223 гер. кар. отд. . . . . 2 карт.

Отъ 5 прож. взводъ . . . . 1 прож.

__________

Всичко: 2 картечн. и 1 прож.

 

А всичко: 4 роти, 9 карт., 2 минохв., 2 бомбохв. и 2 прож.

Да заеме и отбранява най-упорно участъка на укрепената позиция отъ Лѣва Геба изключително до дърха Караконджо изключително. Да се обърне особено внимание на тѣсната връзка съ 33 п. Свищовски полкъ, така сѫщо и за условнитѣ знаци, особено за искане преграденъ огънь, които биха се подавали отъ тамъ или по искане помощь.

 

Да съдействува на съседнитѣ участъци съ всички срѣдства, когато тѣ бѫдатъ атакувани, защото ще бѫде държанъ отговоренъ за загубването на тѣзи участъци.

 

В. Полкова подържка:

Подполковникъ Цончевъ

Отъ 1. дружина . . . . 3 рота

Отъ 2 пион. рота 9. пион. дружина . . . . 1 взв.

Отъ 2. карт. рота . . . . 2 карт.

__________

Всичко: 3 роти, 1 взводъ пион. и 2карт.

Остава по полковата подръжка при с. Пальорка до втора заповѣдь.

 

Дивизионна подръжка:

Отъ 1. друж. . . . . 1 рота

Остава въ разпореждането на началника на дивизията. Въ случай на бой да се разположи задъ върха Кисбергъ.

 

Следъ тежкитѣ боеве, които дивизията изнесе, като отстоя на бѣснитѣ атаки на англичанитѣ презъ 24 и 25 априлъ, въпрѣки понесенитѣ отъ тѣхъ грамадни жертви, тѣ не бѣха изгубили съвършенно надежда да постигнатъ какъвъ да е успѣхъ. Следъ голѣмото си поражение презъ априлъ, англичанитѣ едва ли можеха да разчитатъ тъй скоро на нѣкакъвъ значителенъ успѣхъ отъ военно значение. На тѣхъ имъ трѣбваше обаче, да се домогнатъ поне до нѣкакъвъ политически успѣхъ, чрезъ който да подбодрятъ отпадналитѣ

 

 

125

 

духомъ свои съюзници сърби. А такъвъ успѣхъ тѣ разчитаха да постигнатъ, като завладѣятъ града Дойранъ, който се намира предъ нашата главна позиция. Наистина, градътъ бѣ вече необитаемъ и въ полуразвалини и завладеването му нѣмаше голѣмо военно значение, но обявяването въ тѣхнитѣ бюлетини, че града Дойранъ е завладенъ, би повдигнало духа на тѣхнитѣ сьюзнишки войски.

 

Ето защо въ началото на м. май англичанитѣ направиха още едно грамадно усилие за постигане на тая си цель. Но следъ като изстреляха повече отъ 100,000 снаряди и следъ като покриха съ хиляди трупове предпозиционното пространство, тѣ се видѣха принудени да се откажатъ отъ постижението и на тия свои стремежи.

 

Предъ позицията на полка се разиграха сѫщо действия макаръ и въ много по ограниченъ размѣръ.

 

Усилията на противника на 8, 9 и 10 май да проникне дори въ най-предната линия — линията на заставитѣ, останаха безрезултатни. Въпрѣки силния му артилерийски огънь, който често пѫти се обръщаше въ барабаненъ; въпрѣки голѣмитѣ разрушения по позицията на окопитѣ и теленитѣ мрежи; най-сетне въпрѣки нѣколко кратнитѣ неприятелски атаки, врагътъ не успѣ дори да проникне въ нѣкоя отъ заставитѣ. Неговитѣ атаки бѣха отбити. Благодарение бодростьта на наблюдателитѣ, неприятелскитѣ вериги бѣха своевременно откривани. Моменталното и мощно съдействие на нашата артилерия парализираше неприятелскитѣ дейсгвия. Съ бързъ преграденъ огънь неприятелскитѣ вериги бѣха спирани предъ позицията, a съ унищожителенъ огънь бѣха нанасяни на противника най-тежки загуби дори още въ самото начало при групирането на неприятелскитѣ части въ изходнитѣ имъ позиции.

 

Още на 8. май вечерьта неприятелски части се бѣха приближили и заеха висотитѣ Дѣсна цица, Лѣва цица, Бориславъ, Граничната, Кадифяната, и Малката Телеграфна, които висоти се намираха предъ нашитѣ застави и не бѣха заемани никога отъ наши части. Къмъ 19 ч. 30 м. сл. пл. противникътъ успѣ да заеме Телеграфната висота, a намиращиятъ се тамъ нашъ патрулъ отстѫпи на заставата Караконджо.

 

Следъ унищожителенъ огънь даденъ отъ нашата артилерия, противникътъ бѣ принуденъ да напустне както Телеграфната висота, така и останалитѣ. Изпратенитѣ наши отдѣления напредъ сѫ констатирали, че противникътъ е успѣлъ да изкопае окопи, за на колѣне на Граничната и Бориславъ и да постави леки телени мрежи на Бориславъ, Дѣсна цица и Лѣва цица.

 

Повторенитѣ на 9 и 10 май усилия останаха сѫщо безрезултатни за врага.

 

 

126

 

Презъ това време бѣха заловени 4 английски войници въ пленъ.

 

Презъ м. юни се навършва цѣла година откакъ полкътъ непрекъснато заема своята позиция. Ето защо, за да се даде възможность на войницитѣ да отпочинатъ, на 9. юни се получи разпореждане, съгласно което на полка се заповѣдва още сѫщата вечерь да почне предаването на позицията си на 58 п. полкъ, следъ което да се оттегли и се разположи на почивка около с. Чаушли, като остава въ армейски резервъ.

 

За да иматъ възможность офицеритѣ и войницитѣ отъ 58. полкъ да се запознаятъ съ грамадния лабиринтъ, какъвто представлява позицията на полка, смѣната трѣбваше да се извърши по следния начинъ:

 

На 9. юни ще стане смѣната само на полковата подръжка (2. дружина) на 10. юни — 3. дружина и на 11 юни — 1. дружина.

 

За да не се забележи отъ противника извършваното раздвижване, което можеше да предизвика неприятелската артилерия да открие огънь, смѣната трѣбваше да става съвършено тихо и то следъ като се мръкне.

 

Понеже 58. п. полкъ нѣмаше подготвени хора, за специалнитѣ служби — гранатохвъргачната.,минохвъргачната и водоснабдителната команди останаха не смѣнени.

 

Сѫщо цѣлата телефонна мрежа остана на позицията.

 

Независимо отъ всичко това, на позицията се оставиха: отъ всѣка дружина по 1 офицеръ ротенъ командиръ и отъ всѣка рота по 25 войници, които трѣбваше да запознаятъ своитѣ приемници отъ 58. п. полкъ съ разнитѣ служби по организацията и отбраната на позицията, следъ което на 16 юни трѣбваше да се оттеглятъ и тѣ при полка на почивка.

 

Оттегленъ назадъ, полкътъ се разположи далечъ отъ неприятелския артилерийски огънь. Войницитѣ бѣха спокойни отъ неприятелскитѣ куршуми и снаряди; само бръмченето на неприятелскитѣ аероплани, които отъ време на време прелитаха, напомняха, че все още не сме тъй далечъ отъ позицията.

 

Измъкнали се изъ тъмнитѣ и влажни подземия на позицията, войницитѣ съ жадность гълтаха свободно свежиятъ въздухъ и съ наслада се препичаха на слънцето.

 

Първиятъ день измина въ изкърпване и почистване на горно и долно облѣкло. A отъ следния день се почнаха редовни строеви занятия по 3 часа на день.

 

Изтегленъ далечъ задъ позицията, полкътъ и тукъ, дори намиращъ се на почивка, не бѣ съвършенно спокоенъ. На 15. юни следъ обѣдъ, когато войницитѣ си почиваха въ своитѣ палатки отъ дневната горещина, изведнъжъ като изъ ведро се изля пороенъ дъждъ. Страшенъ шумъ

 

 

127

 

и бучение току-що се долови отъ къмъ сьседното дере, когато часть отъ бивака бѣ внезапно залѣнъ отъ бѣсния порой що се спускаше отъ близкото дере. Двама войници бѣха ударени отъ вълнàта. Единиятъ успѣ да се спаси, но другиятъ бѣ отвлеченъ и се удави.

 

Прекарвайки дори на „почивка“, войницитѣ бѣха поставени да се борятъ и съ природнитѣ стихии.

 

Полкътъ прекара на почивка единъ месецъ — до 9. юли.

 

Презъ първото полугодие отъ 1. януари до 9. юни 1917 год., отъ полка се дадоха скѫпи жертви : офицери : 1 раненъ; войници: 33 убити, 103 ранени, 9 контузени и 1 безъ весть пропадналъ.

 

Презъ сѫщия периодъ отъ време отъ полка бѣха заловени 7 пленници англичани.

 

 

3. Дейностьта на полка презъ второто полугодие

10. юли — 31. декември 1917 година

 

Подбодренъ отъ едномесечната почивка, полкътъ отново на 10. юли зае своята стара позиция.

 

Бѣха настѫпили лѣтнитѣ горещини. Бойната дейность предъ фронта бѣ сравнително затихнала. Затуй пъкъ бѣ откритъ новъ фронтъ, бѣ поведена нова борба — борба противъ маларията, която не бѣ по-малко изтощителна отъ борбата съ враговетѣ предъ фронта. Нѣщо повече, маларията въ тоя периодъ отъ време изваждаше повече бойци отъ строя, отъ колкото това можеха да направятъ англичанитѣ.

 

Независимо отъ настѫпилитѣ лѣтни горещини и изтощителната малария, засѣгаща еднакво и насъ и врагове, не по-малко изтощителни за англичанитѣ бѣха изнесенитѣ априлски и майски боеве, презъ които бѣха погребани само отъ защитницитѣ на Дойранската позиция повече отъ 2500 англичани. Тия боеве бѣха научили англичанитѣ колкото упорити и настойчиви да бѣха тѣ, да държатъ смѣтка за високия духъ и голѣмото себеотрицание на защитницитѣ на Дойранската позиция. Омаломощени отъ тежкото си поражение и грамаднитѣ си загуби, англичанитѣ бѣха принудени да се ограничатъ за дълго още време само съ артилерийска дейность, при която не щадѣха снарядитѣ, обилно изсипвани по нашата позиция.

 

Все по това време, претърпѣли голѣми загуби и поражения; намирайки се въ невъзможность да отдѣлятъ части отъ другитѣ фронтове, за да засилятъ македонския си фронтъ ; отъ друга страна, все още не пълно осигурени отъ къмъ Гърция, съглашението искаше да се обезпечи на първо време отъ нея. По тая причина, покрай военнитѣ мѣрки, които бѣха взети спрямо Гърция, както и принуждаването ѝ

 

 

128

 

да демобилизира армията си, съглашенската дипломация работѣше усилено не само за обезорѫжаването на Гърция, но и за привличането ѝ да вземе активно участие на страната на съглашението. Въ тая своя дейность, съглашенската дипломация отбеляза единъ свой успѣхъ, съ изгонването отъ Гърция на гръцкия краль Константинъ презъ края на м. юни.

 

Тежкитѣ априлски и майски боеве, наистина, завършиха съ успѣхъ за насъ, но тоя успѣхъ бѣ изкупенъ съ цената на скѫпи загуби, затуй ни принуждава да хвърлимъ единъ всестраненъ погледъ върху отбраната на позицията и да извлѣчемъ максималнитѣ поуки, тъй скѫпо изкупени.

 

Презъ тия боеве, презъ които противникътъ бѣ подложилъ позицията на съседния на полка участъкъ на продължителенъ барабаненъ огънь, като изстреля повече отъ 100 хиляди снаряди, стана очевидно грамадното значение на солиднитѣ скривалища, които само сѫ въ сьстояние да дадатъ сигуренъ подслонъ на защитницитѣ, до като дойде момента да действуватъ съ своята пушка, бомба и ножъ.

 

Разрушенитѣ нѣколко слаби скривалища ни показватъ, че тѣ трѣбва да бѫдатъ защитени съ не по-малко отъ 1.5 м. бетонъ. или отъ 2 м. въ здрава скала или 4 м. подъ здрава пръстъ.

 

Всички защитници оставатъ запазени въ скривалищата си презъ всичкото време, презъ което противника обстрелва съ своята артилерия позицията до момента, когато неговата пехота се приближи до зоната на нашия преграденъ огънь и отъ това бѫде принуденъ да пренесе своя огънь задъ нашата позиция. Тогава именно, всрѣдъ адския тънтежъ на неприятелския барабаненъ и нашия преграденъ огънь; всрѣдъ задимената и покрита съ гѫстъ димъ позиция, изъ подъ здравитѣ скривалища излизатъ защитницитѣ и довършватъ дѣлото на своитѣ самоотвержени артилеристи, като доунищожаватъ ония неприятелски групи и вериги, които сѫ успѣли да преминатъ презъ зоната на преградния огънь.

 

Отъ горното се вижда, че както преждевременното излизане на защитницитѣ отъ скривалищата може да ги изложи да понесатъ грамадни загуби отъ неприятелския барабаненъ огънь, така и закъснението имъ да излѣзатъ отъ своитѣ скривалища, ще бѫде пагубно за тѣхъ, ако противникътъ ги изпревари и успѣе да се изкачи на позицията и да заеме изходитѣ на скривалищата.

 

Отъ всичко това се вижда отъ какво грамадно значение за отбраната има сигурното и непрекъснатото наблюдение позицията, дори и презъ най-силния огънь на врага.

 

Ако наблюдателитѣ се поставятъ на открито въ окопитѣ или дори въ слаби прикрития, сигурно ще бѫдатъ избити и позицията оставена безъ наблюдатели.

 

 

129

 

Очитѣ на позицията, това сѫ наблюдателитѣ. Въ участъка на всѣки взводъ трѣбваше да се построи най-малко по една солидна бетонирана наблюдателница, която да осигурява непрекѫснатото наблюдение именно презъ време на барабанния огънь, когато е най-вѣроятно неприятелската пехота да атакува.

 

Но какво значение би имало наблюдението. ако забелязаното и виденото не би могло своевременно да се съобщи на съответния началникъ. Ето отъ тукъ и онова голѣмо значение, което иматъ връзкитѣ или бързото предаване на донесенията и заповѣдитѣ презъ всички фази на боя и въ всѣки моментъ.

 

За осигуряване на връзкитѣ на позицията сѫ използувани нѣколко срѣдства, които не се изключватъ, но се допълватъ :

 

Телефонътъ е най-бързото и удобно срѣдство. Опитътъ обаче показва, че презъ барабанния огънь почти всички кабелни линий намиращи се предъ щаба на полка биватъ разкѫсани. За да се запазятъ съ по-голѣма вѣроятность поне нѣкои по главни линий, трѣбва да се постави брониранъ кабелъ и то въ дъното на ходоветѣ за съобщение или въ специални дълбоки окопи. Обаче въ участъка на полка имаше само една незначителна часть брониранъ кабелъ.

 

Освенъ барабанния огънь на противника телефона има и още единъ врагъ — това сѫ подслушвателнитѣ неприятелски апарати, които сѫ много чувствителни и могатъ да подслушватъ разговоритѣ дори и когато не сѫ съединени чрезъ кабелъ съ нашата телефонна мрежа. За проводникъ въ случая служи земята. Тѣзи подслушвателни апарати наложиха да се ограничатъ разговоритѣ по телефона и да се говори само чрезъ шифъръ. Разбира се, че и ние имаме такива подслушвателни апарати, които понѣкога долавятъ ценни за насъ сведения отъ разговоритѣ на противника по телефона.

 

Хелиографътъ — апаратъ, който си служи съ свѣтлина — идва да допълни телефона когато кабелътъ бива разкѫсанъ. Поставенъ въ запазени пунктове, чрезъ него могатъ да се предадатъ донесения на растояние нѣколко километра, въ зависимость отъ силата на свѣтлината, отъ която се ползува.

 

Хелиографътъ обаче, сѫщо може да остане въ бездействие, ако позицията отъ силния барабаненъ огънь бѫде покрита съ гѫстъ димъ и прахъ, презъ които свѣтлитѣ лѫчи на хелиографа не могатъ да проникнатъ. За отстранение на това неудобство хелиографъът трѣбва да се постави въ пунктове странични отъ позицията, които ще бѫдатъ по-слабо засѣгнати отъ барабанния огънь и вследствие на това нѣма да бѫдатъ покрити съ непроницаемъ димъ.

 

 

130

 

Напоследъкъ полкътъ бѣ снабденъ съ достатъчно електрически хелиографи, съ които си обслужваха дружинитѣ, ротитѣ и заставитѣ.

 

Сигнализацията съ флагове сѫщо може да бѫде използувана, заради това бѣ разпоредено да се премине единъ курсъ съ назначенитѣ сигналисти. За тая сигнализация бѣ достатъчно да се обучатъ да предаватъ нѣкои условни знаци, които означаватъ най-необходимитѣ въ случая донесения и заповѣди.

 

Радиотелеграфътъ бѣ най-незамѣнимото срѣдство, което можеше да бѫде използувано въ всички фази на боя. Освенъ въ щаба на дивизията, напоследъкъ такава станция бѣ открита и въ най-важния — лѣвия бригаденъ участъкъ : на в. Дѫбъ и в. Кала тепе. А въ района на полка радиотелеграфната станция се намираше при Пальорка.

 

Всички тия срѣдства за съобщения бѣха за по-далечни растояния. Отъ сѫществено значение бѣ обаче и бързото съобщение отъ наблюдателитѣ въ окопитѣ отъ своитѣ наблюдателници до отдѣленията и взводоветѣ намиращи се въ своитѣ скривалища презъ време на барабанния огънь. Бързо и сигурно съобщение въ тоя случай бѣ крайно необходимо. Разбира се, че съобщението тукъ се отнасяше само за оня моментъ, когато защитницитѣ трѣбваше да се извикатъ да напуснатъ своитѣ скривалища, за да заематъ окопитѣ си или тѣхнитѣ развалини. За тази цель бѣ необходимъ единъ кратъкъ сигналъ, който означава, че окопитѣ трѣбва да се заематъ. Така, при входоветѣ на скривалищата бѣха поставени камбани или стоманени щитове, вмѣсто камбани, които бѣха съединени съ наблюдателитѣ съ телена жица. Когато настѫпи момента, наблюдателитѣ даваха тревожния сигналъ чрезъ камбаната.

 

Независимо отъ това, за въ случай когато жицата бѫде прекѫсната или камбана нѣма, устройваше се летяща поща отъ наблюдателницата до скривалището, като се поставятъ на 15—20 крачки войници въ малки лисичи дупки отъ гдето войницитѣ съ гласъ предаваха условния знакъ, или ако не се чува отъ барабанния огънь отиваха лично и съобщаваха, че противникътъ настѫпва.

 

Всички тия технически срѣдства за съобщение, като се допълватъ взаимно, може да дойде моментъ, когато твърде продължителниятъ барабаненъ неприятелски огънь да ги унищожи всичкитѣ или да ги постави въ невъзможнось да действуватъ. Въ такъвъ случай остава пакъ най-примитивното, но все още приложимо срѣдство: ординареца. Когато всички технически срѣдства престанатъ да действуватъ, тогава идва реда на последното срѣдство : човѣка. Назначенитѣ войници заематъ заблаговременно приготвенитѣ лисичи дупки и бурски окопи за летяща поща.

 

 

131

 

Сѫщо досегашниятъ опитъ показа, че нашата артилерия макаръ и по-малочислена отъ неприятелската, макаръ и съ твърде често повтарянитѣ напомняния да се пестятъ снарядитѣ, защото германцитѣ не отпускаха достатъчно, артилериститѣ да бѣха станали много економични, но все пакъ действията на нашитѣ артилеристи презъ последнитѣ голѣми боеве бѣха такива, че тѣ съ своята самоотверженость затвърдиха окончателно непоколебимата вѣра на пехотинцитѣ въ тѣхъ.

 

И действително, отъ заловенитѣ пленници се установи, че преградниятъ огънь, който като огнена завеса прегражда пѫтя на неприятелскитѣ вериги предъ нашата позиция, е билъ една действителна преграда и всички, които сѫ се опитали да преминатъ тая преграда сѫ давали грамадни загуби, които въ нѣкои части сѫ достигнали до 80% отъ своя съставъ.

 

Въ преградния огънь вземаха участие повече полскитѣ батареи, усилени съ нѣкои тежки батареи и минохвъргачкитѣ.

 

Унищожителниятъ огънь на артилерията е най-ефикасния. Това е единъ снопъ отъ огънь и желѣзо, който се изсипва за нѣколко минути въ нѣкой пунктъ, гдето по добити сведения или наблюдения, се събиратъ неприятелски части. Често пѫти цѣли роти сѫ бивали напълно унищожавани. А не рѣдко неприятелскитѣ атаки сѫ бивали задушавани още въ самия имъ зародишъ — на изходната имъ позиция, когато сѫ се събирали частитѣ и преди дори да успѣятъ да се понесатъ напредъ, унищожителния огънь до толкова ги е разстройвалъ, че тѣ сѫ се отказвали отъ проектираното си настѫпление.

 

Разрушителниятъ огънь отъ нашитѣ тежки батареи умѣло управляванъ извършваше систематични разрушения по неприятелската позиция.

 

Въпрѣки голѣмата икономия въ разхода на бойнитѣ припаси и въпрѣки, че нашата артилерия бѣ по-малобройна, но въ решителнитѣ моменти, тя видимо бѣ успѣла да респектира неприятелската артилерия, да нанесе грамадни загуби на неприятелската пехота и най-сетне въ своето пълно съдействие на нашата пехота, да закрепи окончателно вѣрата ѝ въ нея.

 

Независимо отъ всички тия фортификационни и технически подобрения, които последваха голѣмитѣ боеве, особено внимание бѣ обърнато и на обучението на ротитѣ и взводоветѣ да бѫдатъ готови да посрѣщнатъ всички възможни случаи, предъ които противникътъ би могълъ да ни постави. За тая цель както всѣки единь началникъ, така и всички подѣления на полка, решаваха различни задачи, които обемаха всички възможни случаи, при които тѣ можеха да бѫдатъ поставени отъ противника. Упражненията се правѣха

 

 

132

 

било по предварителни указания, било по внезапно дадена заповѣдь или сигналъ. Сѫщо тия упражнения се правѣха презъ всѣко време на денонощието.

 

До това време позицията на полка се състоеше само отъ главна позиция състояща се само отъ една линия, която почва отъ Караконджо и минава презъ Сопотъ, Долмаръ, Лѣва и Дѣсна Гѫба и стигна до долината Вѣра. A отпредъ полка имаше изнесени своитѣ застави : Караконджо, Цѣлувка, Габаре и Слатина.

 

За да може да се даде обаче, по-голѣма еластичность на позицията, бѣ почната постройката на изнесената предъ главната позиция тъй наречената Предна позиция, която трѣбваше да бѫде продължение на позицията отъ Цербера, Калето и да минава предъ главната позиция презъ висотитѣ: Златиста, Плѣвенъ, Полата, Малъкъ Долмаръ, Митницата. (гледай приложената скица № 10).

 

Освенъ това на висотитѣ задъ главната позиция бѣ организирана отбраната въ дълбочина, като на висотитѣ се почна постройка на окопи и главно картечни гнѣзда.

 

Следъ като така се организира отбраната на позицията въ дълбочина, стана нужда голѣмиятъ полкови участъкъ вмѣсто на два, да се раздѣли на три дружинни участъци. По такъвъ начинъ, като се намаляваше фронта на дружинния участъкъ на главната позиция, нему се възлагаше да отбранява не само участъка си отъ главната позиция, но и цѣлата зона отъ позицията разположена въ дълбочина.

 

За тая цель командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь по полка № 51 отъ 30. августъ, съ която се заповѣдва :

 

А. Бойна часть

I. Дѣсенъ участъкъ Майоръ Дипчиковъ

1. Български войски :

2дружина . . . . 3 роти

Отъ 2. карт. рота. . . 4 карт.

Отъ 3. минострелна команда 9. пионерна дружина . . . . 2 мин.

Гранатохвъргачки . . . . 4

_________

Всичко : 5 роти, 4 картечн., минохв. и 4 гранатохв.

 

2. Германски войски:

Отъ 223 герм. карт. отд. . . . . 2 карт.

_________

Всичко: 2 картечници.

 

А всичко: 3 роти, 6 картечн., 2 минохв. и 4 гранатохвър.

Да заеме и най-упорито отбранява лѣвия участъкъ отъ укрепената позиция отъ талвега на долина Вѣра изключително до в. Лѣва Гѫба включително.

 

Да влѣзе въ връзка и съдействува съ всички срѣдства на съседнитѣ участъци, ако тѣ бѫдатъ атакувани.

 

 

133

 

II. Срѣденъ участъкъ Капитанъ Мишевъ Б.

1. Български войски:

Отъ 2. дружина . . . . 1 рота

Отъ 3. „ . . . . 1 рота

Отъ 1. „ . . . . 1 рота

Отъ 1. картечна рота . . . . 4 карт.

Отъ 2. „ „ 4 карт.

Отъ 3. „ „ 4 карт.

Гранатохвъргачки . . . . 9

Отъ миностр. команда 9-а пионерна друж. . . . 2 мин.

Отъ 2-а минохв. ком. 2 „

Отъ 9-а пион. друж. 1 г. осв.

_________

Всичко : 3 роти, 9 картечници, 9 гранатохвъргачки, 4 минохвъргачки и 1 голѣмъ освѣтитель.

Да се заеме и най-упорито отбранява срѣдния участъкъ отъ укрепената позиция — върха Долмаръ — отъ пѫтя с. Пальорка, с. Деведжели до дола между м. Долмаръ и в. Сопотъ.

 

Да влѣзе въ връзка и съдействува съ всички срѣдства на съседнитѣ участъци ако тѣ бѫдатъ атакувани.

 

 

III. Лѣвъ участъкъ Капитанъ Пѣевъ Петко

1. Български войски:

3-а дружина . . . . 3 роти

Гранатохвъргачки . . . . 8

Отъ 1-а карт. рота . . . . 4 карт.

Отъ 9-а пион. друж. . . . . 1 м. осв.

_________

Всичко: 3 роти, 8 гранатохвъргачки, 4 картечници и 1 мал. освѣтитель.

 

2. Германски войски :

Отъ 223 герм. карт. отд. . . . . 2 кар.

Отъ 5. герм. пр. взв. . . . . 1. гол. осв.

_________

Всичко : 2 картечници, 1 гол. освѣтитель.

 

A всичко: 3 роти, 8 гранатохвър., 6 карт. 1 голѣмъ и 1 малъкъ освѣтители.

Да заеме и най-упорито отбранява лѣвия участъкъ отъ укрепената позиция отъ дола между в. Долмаръ и в. Сопотъ до в. Караконджо включително.

 

Да влѣзе въ връзка и съдействува съ всички срѣдства на съседнитѣ участъци, ако тѣ бѫдатъ атакувани.

 

 

134

 

При втората отбранителна линия:

На в. Чукъ :

Отъ 223 герм. кар. отд. . . . . 1 кар.

 

На в. Марашъ :

Отъ 3. карт. рота . . . . 1 карт.

Отъ полк. подър. 1 гранатохв.

 

На в. Централна :

Отъ 3. карт. рота . . . . 2 карт.

Отъ полк. подър. . . . . 1 гранатохв.

 

На в. Росица :

Отъ 3. карт. рота . . . . 1 карт.

Отъ полк. подър. . . . . 1 гранатохв.

 

На в. Свѣтлина

Отъ 3 карт. рота. . . . . 1 картеч.

Отъ полк. подър. . . . . 1 гранатохв.

_________

Всичко : 6 карт. и 4 гранатохв.

 

 

 

Б. Полкова подържка Поручикъ Петковъ

2-а рота . . . . 1 рота

Отъ 2 рота 9-а пион. друж. . . . . 1/2 р.

_________

Всичко: 1 рота, 1/2 р. пионери.

 

В. Бригадна подържка.

Отъ 1-а дружина . . . . 2 роти

_________

Всичко: 2 роти.

Ротата да се разположи с. и. отъ в. Църква въ сѫществующитѣ землянки, а въ време на бой да застане на в/ Росица.

 

Остава въ разпореждане на командира на бригадата. Да се разположи северно отъ с. Пальорка.

 

 

Малката война, или патрулнитѣ действия презъ тоя периодъ отъ време се водѣше и отъ дветѣ страни съ по-малко оживление. Освенъ ежедневнитѣ слаби сблъсквания отъ изпращанитѣ редовни патрули отъ полка, бѣха предприемани и нѣколко патрулни нападения въ по-голѣмъ размѣръ и съ артилерийско съдействие, за които нападения се разрешаваше да се изразходватъ по нѣколко хиляди снаряди. Такива нападения се извършиха на висотитѣ Симеонъ и Лѣва Цица.

 

Всички направени опити отъ полка презъ течение на цѣлото второ полугодие за залавяне на пленници останаха безрезултатни отъ наша страна. Англичанитѣ бѣха останали осторожни и бдителни, тъй че и най-смѣлитѣ действия отъ наша страна, при които се използуваше и съдействието на артилерията, не можаха да се увѣнчаятъ съ успѣхъ нито единъ пѫть презъ тоя периодъ отъ време.

 

Къмъ края на годината, макаръ предната позиция да не бѣ още окончателно готова, но къмъ срѣдата на м. декемврий

 

 

135

 

тя бѣ заета съ постоянни гарнизони, които продължиха работата по укрепяването ѝ.

 

Когато се привършва описанието за дейностьта презъ тоя периодъ заслужава да се отбележи единъ фактъ, който говори много красноречиво за духа и морала на нашия войникъ презъ това време, не само когато се намира на нашата позиция, но и когато е ималъ нещастието да попадне въ пленъ.

 

Редника отъ 9 рота на полка Танозв Тоно Христовъ преди известно време попадна въ пленъ и англичанитѣ го отвеждатъ въ лагера за пленницитѣ въ гр. Солунъ. Наистина, тамъ той не е билъ оставенъ само да лежи. Той е билъ каранъ всѣки день на работа, но затова пъкъ живота му е билъ запазенъ отъ куршума и отъ гранатата и би могло да се предполага отъ нѣкои, че той ще бѫде доволенъ отъ своята сѫдба.

 

Не е било тъй, обаче съ нашия Тоно. Неговата мисъль е била неотлѫчно при неговитѣ другари. Неговото сърдце се е свивало отъ болка и не толкова, че работата е била много тежка, не, защото той и на нашата позиция бѣ работилъ денонощно. Но него го болѣше сърдцето, защото той стоварваше отъ параходитѣ сандъци съ патрони и бомби, които се изпращаха да унищожаватъ неговитѣ бойни другари. Нему му се струваше, че той самъ е дигналъ рѫка противъ своя братъ. Неговата душа се измѫчваше и не можеше да намѣри покой.

 

Какво не би далъ той, за да може да се успокой? Какво не би направилъ той, за да се отърве отъ това мѫчително положение.

 

А той мислѣше и вѣрваше, че не ще се успокой до тогава, до когато работи и служи на своитѣ врагове ; до когато макаръ и косвено той е заставенъ да имъ помага въ борбата съ неговитѣ бойни другари.

 

И той не бѣ повече въ състояние да понася това свое душевно състояние. Той бѣ вече решилъ въ себе си: трѣбва да избѣга или да бѫде застрелянъ. И презъ една нощь въ края на м. юли Тоно се промъкна презъ кордона отъ охраната на пленническия лагеръ. Снабденъ само съ нѣколко хлѣба той цѣла нощь вървѣ съ устременъ на северъ погледъ. И когато утренната зора освѣти новиятъ день и движението по пѫтищата и въ полето се възобнови, той остава неподвиженъ презъ цѣлия день въ единъ шубракъ, очакващъ само по-скоро да дойде нощьта. А дълъгъ и горещъ бѣ юлскиятъ день и още по-дълъгъ се виждаше той нему, защото всѣки моментъ може по капризна случайность да бѫде откритъ отъ нѣкой патрулъ, обозенъ или дори случаенъ нѣкой гръкъ или съглашенецъ.

 

Тъй изминаха цѣли седемь денонощия : ноще въ безспиренъ

 

 

136

 

ходъ, a дене — скритъ въ полето или гората да почива. Най-сетне презъ осмата нощь той бѣ съзрѣлъ грамадния мраченъ силуетъ на гордия в. Дѫбъ, който властвуваше надъ цѣлата околность.

 

Изморенъ бѣше Тоно отъ дългия пѫть и изнуренъ отъ гладъ, но тая осма нощь щѣше да бѫде последна за неговитѣ страдания, стига да успѣе. И тая последна нощь можеше да бѫде последна и за всичкитѣ земни страдания на човѣка, защото пѫтьтъ му бѣ и най-опасния. Той трѣбваше да премине незабелязано презъ цѣлия лабиринтъ на неприятелската позиция, която той не познава ; после да премине презъ неприятелскитѣ предни и охранителни линий ; най-сетне той трѣбваше сѫщо тъй незабелязано да се доближи до нашата предна линия и незабелязано отъ нашия наблюдатель да го приближи, за да му открие свободно, кой е той, защото ако бѫде забелезанъ отъ по далечъ, нѣма да бѫде познатъ и може да бѫде убитъ отъ свои, за които той предприе такъвъ рискованъ опитъ.

 

И ако силната вѣра укрепва човѣка и го прави способенъ да извършва дори чудеса, непоколебимата вѣра и горещата любовь на нашия Тоно къмъ другари и Родина го покровителствуваха презъ всичкитѣ тия 8 денонощия и най-сетне на 31 юли той пристигна благополучно предъ позицията на 34 полкъ, гдето бѣ радостно посрещнатъ отъ бдителната охрана. А на следния день, когато се намѣри отново въ своята рота, той чувствуваше, че живѣе втори животъ.

 

По-късно, на 17 октомври сѫщото става съ другъ единъ войникъ сроденъ по духъ на Тоно — редника Вакарелски Пени Ивановъ отъ 9 Пловдивски полкъ, който бѣ падналъ въ пленъ презъ м. августъ миналата 1916 година, когато полкътъ му е билъ на Дойранската позиция. Повече отъ година прекаралъ въ плень, той предприема опасния пѫть на бѣгството. И тогава току що се отскубналъ отъ най-предната охранителна линия на англичанитѣ и се приближавалъ къмъ нашата позиция той билъ забелѣзанъ отъ англичанитѣ, които откриватъ огънь срещу него и сполучватъ да го ранятъ въ крака. Въ настѫпилата нощна тишина нашиятъ наблюдатель отъ заставата Цѣлувка е доловилъ охкания отъ раненъ и печалния стонъ на изоставенъ. Веднага въ тая посока се отправятъ наши войници, които намиратъ ранения и го донасятъ въ заставата. Тукъ той забравя болкитѣ отъ раната въ крака, защото душата му е облекчена отъ близостьта на „своитѣ".

 

Презь второто полугодие, въпрѣки сравнителното затишие на фронга, отъ полка се дадоха пакъ скѫпи жертви: офицери 1 раненъ; войници и подофицери : 10 убити, 66 ранени и 5 контузени.

 

Или всичко презъ 1917 година: офицери: 2 ранени;

 

 

137

 

войници и подофицери : 43 убити, 169 ранени, 14 контузени и 1 безвестъ пропадналъ. А всичко излѣзли отъ строя презъ тая година: офицери 2; войници и подофицери 227.

 

 

ГЛАВА IV. НА ДОЙРАНСКАТА УКРЕПЕНА ПОЗИЦИЯ ЮЖНО ОТЪ ПАЛЬОРКА ПРЕЗЪ 1918 ГОД.

 

1. Общо военно положение и състоянието на полка

2. Организиране отбраната и приготовления за настѫпление къмъ Солунъ

3. Бойна дейность

4. Септемврийски боеве

5. Трагедията на победителя

 

 

1. Общо военно положение и състоянието на полка презъ пролѣтьта и лѣтото.

 

Встѫпвайки въ новата 1918 година нѣма да бѫде безинтересно да се хвърли единъ общъ бѣгълъ погледъ по бойнитѣ фронтове и общото положение на воюващитѣ страни.

 

Следъ разгромяването на малкитѣ съглашенски съюзници и окупирането на Белгия, Сърбия и Ромъния бѣха останали Италия, Русия и съглашенския фронтъ въ Франция. Централнитѣ сили бѣха решили да ликвидиратъ съ Италия.

 

На 24 октомври 1917 година се почна офанзивата срещу Италия, като главния ударъ бѣ избранъ да се нанесе на лѣвия италиянски флангъ отъ фронта на р. Изонцо. Заплашвана да бѫде притисната къмъ морето, италиянската армия бързо се оттегли и като не можа да се задържи на. р. Тализменто продължи отстѫплението си. Въ това време австрийцитѣ почнаха атаката и отъ къмъ Трентино, за да не допустнатъ задържането на италиянцитѣ и на р. Пияве.

 

Грамаднитѣ загуби и бързого отстѫпление на италиянцитѣ стресна съглашенското командувапе, което виждаше, че и Италия може да бѫде поставена въ невъзможность да продължи войната, затова се виде принудено бързо да изпрати подкрепа отъ 10 девизии. Съ тия подкрепления италиянцитѣ успѣха да се задържатъ задъ р. Пияве, гдето спрѣха австро-германского настѫпление.

 

Макаръ и не извадена отъ строя, но голѣмото поражение, при което италиянската армия изгуби много пленници, артилерия и материяли, бѣ единъ безспоренъ успѣхъ за нашитѣ съюзници.

 

Русия презъ 1917 година бѣ вече въ разложение. На 22 декември 1917 година бѣха почнати преговори за миръ въ гр. Брестъ Литовскъ. На 9 февруари бѣ подписанъ миръ съ Украйна. На 10 февруари военнитѣ действия въ Русия бѣха преустановени, a на 3 мартъ бѣ подписанъ и мирния договоръ съ Русия въ гр. Брестъ Литовскъ.

 

 

138

 

По такъвъ начинъ въ началото на 1918 година Русия бѣ извадена отъ борбата и голѣма часть отъ германскитѣ войски бѣха изтеглени за западния фронтъ. Италия макаръ и не извадена отъ строя, но бѣ претърпѣла голѣмо поражение.

 

Оставаше западния фронтъ въ Франция, гдето трѣбваше да се търси голѣмата победа и реши изхода на войната.

 

Цѣлиятъ ходъ на събитията и развилитѣ се до сега действия даватъ основание да се предполага, че и последниягъ и най-силниятъ врагъ ще бѫде сломенъ. И въ тая именно най-жестока борба, която предстоеше на дветѣ изтощени страни, намесата на Америка можеше да укаже сѫдбоносно влияние за изхода на войната. А Америка бѣ вече обявила война на Германия и бѣ почнала да обучава своитѣ войници и офицери, да строи нови фабрики и арсенали и да се готви за войната, която бѣ вече обявила.

 

Германия съзнаваше, че Америка може да замѣсти за съглашението загубата на Русия и затова тя трѣбваше да примѣри силитѣ си преди Америка да бѫде още готова за война.

 

И когато въ Америка за първи пѫть бѣха повикани задължително всички граждани въ казармитѣ, за да се обучаватъ ; докато въ цѣла Америка се строеха нови фабрики и арсенали за орѫжия, бойни припаси и военни материяли ; най-сетне когато всички американци съ свойствената имъ енергия и ентусиазъмъ се приготовляваха за една продължителна война, излѣзе на политическата сцена президента на Американската република Уйлсонъ и отъ висотата на своето положение изпрати на 8-й януарий до всички народи своето послание съ 14 точки.

 

Известни сѫ на всички прословутитѣ 14 точки на това послание. Известенъ е и ефекта, който оказа тогава това послание. И това каточели дава основание да се оправдаятъ всички наивници, които повѣрваха тогава въ искренностьта на тия 14 точки. Ta можеше ли да не се повѣрва на Уйлсонъ, който представлява една велика и могѫща Република . . . ?

 

Днесъ България, която е въ числото на „Малкитѣ народи“, най-добре чувствува „искреностьта" на 14-тѣ точки, когато българитѣ намиращи се на Балканитѣ, та дори и въ Царибродско, трѣбваше да се „самоопредѣлятъ“.

 

На 21 мартъ почна голѣмата офанзива на германцитѣ. Тѣ имаха успѣхи и не малки, но все пакъ, тѣ не спечелиха решителната победа. Тѣ разбраха, че не имъ достигатъ сили, за да изтръгнатъ тая победа.

 

Следующитѣ месеци тѣ нанесоха още нѣколко удара; спечелиха нѣколко безспорни успѣхи, но не използувани,

 

 

139

 

за да изтръгнатъ желаната победа, тѣ разбраха презъ лѣтото окончателно, че победата се отдалечава отъ тѣхъ . . .

 

А презъ това време на нашия юженъ Македонски фронтъ, нашитѣ полкове и дивизий напрегаха всички свои усилия, за да издържатъ презъ настѫпващата година ударитѣ на цѣлата колекция отъ противници, до като се разреши изхода на войната на западния фронтъ. Следъ скѫпитѣ и обилно дадени жертви българинътъ би си отдъхналъ само когато види осѫщественъ своя идеалъ: въ предѣлитѣ на независима България да се включва цѣлокупното българско племе.

 

И нашиятъ войникъ предвкусваше голѣмата радость, че ще бѫде осѫщественъ народниятъ идеалъ бе само по правото на силата, но и че това свещенно негово право се признава и прокламира дори отъ единъ отъ най-могѫщитѣ представители на нашитѣ противници.

 

Такива настроения вълнуваха боеца отъ 57 полкъ и такива надежди си рисуваше той, когато четейки официалнитѣ бюлетини и вестницитѣ, които достигаха до него въ окопитѣ, хвърляше погледъ къмъ далечнитѣ хоризонти при настѫпилата вече нова година.

 

Ние всички знаемъ, че презъ войната отъ голѣмо значение за изхода на борбата сѫ всички нови изобретения и всички технически срѣдства и машини, които човѣкътъ е измислилъ. Но въпрѣки всичко това, човѣкътъ съ своя богатъ духовенъ миръ остава пакъ най-главния факторъ въ борбата.

 

И ето защо, преди да преминеме и разгледаме техническитѣ срѣдства, съ които полкътъ си послужи презъ тая последна година отъ голѣмата война, за да добиемъ ясна представа за тая велика борба, ще бѫде необходимо преди всичко да се спремъ върху най-висшия елементъ въ тая борба : човѣкътъ, боецътъ, неговиятъ духъ и условията, които сѫ указали влияние върху него.

 

Противникъ срещу полка оставаше все упоритиятъ англичанинъ. Той бѣше изнесълъ още напредъ линията на своето охранение, което минаваше презъ върховетѣ: Луковитъ, Дѣсна Цица, Лѣва Цица, Евдокия, Надежда, Икономовъ и Симеонъ, кѫдето продължава да се укрепява.

 

Независимо отъ това, по сведение отъ заловени пленници се установява, че къмъ нова година предъ фронта на дивизията е пристигналъ единь гръцки полкъ, който билъ разположенъ при с. Баялци — задъ английската позиция.

 

Презъ пролетьта предъ фронта на дивизията сѫ очаквани да пристигнатъ отъ фронта при р. Струма английски и гръцки части.

 

Презъ цѣлата пролѣть и лѣто противникътъ усиленно укрепваше своята позиция. Презъ това време цѣлото негово внимание бѣ погълнато на западния фронтъ, гдето се

 

 

140

 

водѣха най-голѣмитѣ и тежки боеве презъ войната. За това пъкъ на нашия фронтъ като не щадѣше своитѣ бойни припаси. Той обилно обсипваше нашата позиция и тормозеше защитницитѣ ѝ. Патрулнитѣ действия или малката война, съ която той се ограничи, тая година бѣ по-оживѣна. Съ цѣлата тая своя деятелность, като тормозеше нашитѣ войници, противникътъ има и неволната заслуга, че съдействуваше да се подържа винаги нашата бдителность и бодрость.

 

Отъ материалнитѣ условия, при които бѣ поставенъ полка въ това време, ще се спремъ последователно на нѣкои отъ тѣхъ.

 

Храната — достатъчна и питателна, безспорно е една ежедневна необходимость. И като оказва своето непосрѣдствено влияние за здравословното съсгояние на войника, не може да се отрече, че начина на доволствието указва и косвено влияние върху духа и морала на войника, особено когато това влияние е за единъ продължителенъ периодъ отъ време. А презъ дългата война бѣха изчерпани всички хранителни запаси; производството бѣ намалено поради мобилизиранието на мѫжкото население; a освенъ това германцитѣ изнасяха най-вече подъ формата на колети една чувствителна часть отъ оскѫднитѣ хранителни припаси въ страната. Всичко това наложи да се намали храната по количество и да се влоши по качество. Постната храна зачестяваше, a и месната храна бѣ почти постна, поради слабостьта на добитъка и голѣмата редкость на мазнини.

 

Всичката тая оскѫдица отъ храна се чувствуваше особенно при тежкия физически трудъ при укрепяване на позицията. И все пакъ тая оскѫдица не бѣ тъй опасна за здравословното състояние и физическата издръжливость на войника. Но не бѣше въпроса само за стомаха. Ставаше и нѣщо друго, което незабелѣзано се промъкваше и затвърдяваше въ душата на войника. Всѣки день, когато войникътъ изсърбаше последната си лъжица отъ войнишкага чорба и предъвкваше последния си залъкъ отъ дневната дажба хлѣбъ, преди да е задоволилъ стомаха си, той неволно допускаше да се промъква нѣкаква неясна мисъль въ главата му. Съ течение на днитѣ, когато стомахътъ оставаше ненаситенъ, подъ спокойното чело на войника се четѣше една замисленость. И тая мисъль, която го измѫчваше, постепенно се оформяваше въ редъ въпроси: ако сега още презъ зимата нѣма достатъчно храна, какво ще правимъ до новата реколта ? Ще можемъ ли да издържимъ ? Ами като се събира въ вѫтрешностьта всичко отъ изземателнитѣ команди, какво ще остане за домакинствата ? И тѣзи въпроси отначало тихо промъкващи се въ душата на отдѣлния войникъ, каточе намираха отдушникъ, когато излизаха отъ

 

 

141

 

устата му, размѣняйки впечатления и мисли съ своя „землякъ".

 

Наистина, за всѣки отъ горнитѣ и за всички други въ тоя духъ въпроси, може би да се намѣратъ подходящи и дори убедителни отговори. Но факта, че сѫществуватъ такива въпроси, дори и негласни, a само затаени дълбоко въ душата, показва, че най-страшния бичъ за войника : съмнението, се промъква въ неговата душа, за да я гнети и допустне да се развие разколебанието. А само една крачка трѣбва тогава, за да се изгуби вѣрата и да носимъ въ себе си сигурното поражение.

 

Ето страшната опасность, която имаше благоприятни условия за развиване и опустошения въ цѣлата наша армия. И съ тая опасность отъ зараждащето се съмнение, което е зародиша на сигурното поражение, всѣки началникъ — отъ най-малкия до най-голѣмия—трѣбваше да поведе борба съ умѣние, тактъ и упоритость, както за най-рационално използуване на всички хранителни припаса, така сѫщо, и при това най-главно, да се насочатъ всички усилия за възпитание на търпение, за насаждание издръжливость и за подържане на една непоколебима вѣра въ началника и въ крайната победа.

 

Добитъкътъ сѫщо чувствуваше голѣмата оскѫдица отъ фуражни припаси, Единъ значителенъ процентъ бѣ измрѣлъ отъ гладъ, a останалата часть бѣ изнемощѣлъ отъ слабость. Заплашителнитѣ последствия, които вземаше тоя гладъ, правѣше полковетѣ да изгубятъ всѣкаква маневрена способность, a въ скоро време и да ги лиши за винаги отъ добитъка имъ и да ги прикове къмъ позицията. Това обстоятелство принуди висшето командуване да вземе решителни мѣрки за запазване на добитъка. Още презъ пролѣтьта се почна ветеринаренъ прегледъ на всичкия добитъкъ и като ce раздѣли на категорий, остави се най-необходимото число, a на останалитѣ се даде почивка отъ единъ — до шесть месеци и се изпрати на паша назадъ въ тила, дори до вѫтрешностьта на царството.

 

Облѣклото на войницитѣ бѣ доста износено. То бѣше достигнало до такова състояние, че дори кръпкитѣ не можеха да се задържатъ — до толкова облѣклото бѣ изтъркано и приближило се до паяджината. Обувкитѣ не бѣха въ по-добро състояние. Имаше войници, които бѣха останали безъ бѣльо и месата имъ се виждаха презъ облѣклото станало вече дрипи. Имаше и такива, на които не само пръститѣ на краката имъ се подаваха презъ скѫсанитѣ ботуши, но дори ботуша останалъ безъ цѣло стѫпало.

 

Трѣбваше да се види сега именно тоя войникъ, който нѣкога бѣ мъмренъ като младъ войникъ, ако едно копче бѣ скѫсано или ботушитѣ му не добре лъснати. И тоя сѫщиятъ войникъ сега облеченъ въ своитѣ дрипи : изложенъ

 

 

142

 

на атмосфернитѣ влияния; изгубилъ въ своя външенъ видъ образа на оня стегнатъ, напетъ войникъ, когото сме свикнали да гледаме — тоя войникъ, при все това трѣбваше да остане съ оня духъ на себеотрицание, въ който бѣ възпитаванъ.

 

И тукъ неговитѣ началници трѣбваше много да работятъ, защото ако снабдяването съ облѣкло и запазването на материята не бѣ по-тѣхнитѣ сили, то надъ духа на войницитѣ началникътъ има своята магическа власть.

 

Мило и трогателно бѣ да се наблюдаватъ тия „дриплювци“ проникнати отъ дълбоко съзнание за своя дългъ, да работятъ съ неизчерпаема енергия било при дълбанието на галериитѣ, било при приготовлението на бетона, било при плетенето на теленитѣ мрежи, когаго денонощно укрепяваха позицията.

 

Тѣхнитѣ горди лица при тая работа говорѣха ясно за оня резултать, който е достигнатъ отъ настойчивата работа на началника.

 

Не може да се отрече обаче, че не въ всички части бѣ постигнатъ тоя резултатъ. Не може сѫщо да се отрече, че оскѫдицата въ облѣклото постави на сериозно изпитание войника и началника.

 

Скѫпотията, която е неизбѣжна спѫтница при една стопанска криза вземаше все по-застрашителни размѣри въ вѫтрешностьта на царството. Войнишкитѣ семейства лишени отъ своята най-здрава работна рѫка бѣха изчерпали своитѣ спестявания и запаси и бѣха почнали да чувствуватъ тяжестьта на скѫпотията и да търпятъ лишения. Това обстоятелство не можеше да не смущава защитницитѣ отъ фронта, които неволно се запитваха : кѫде ще му излѣзе края

 

Положението се влошаваше още повече отъ спекулантитѣ, които намиратъ благоприятна почва да задоволятъ своята алчность въ такава криза. Почнаха да се чуватъ вече имена на довчерашни голтаци, оставени по различни причини въ тила, но въ скоро време успѣли да станатъ притежатели на голѣми богатства. Това не можеше да не дразни защитницитѣ отъ фронта. Предлагайки живота си, тѣ скромо считаха, че изпълняватъ само своя свещенъ дългъ къмъ Родината. Въ сѫщото това време други тъй неблагодарни, че сѫ оставени отъ случая при по-благоприятни условия въ вѫтрешностьта имаха нескромностьта и алчностьта да спекулиратъ и да трупатъ богатства, когато фронтовацитѣ и тѣхнитѣ семейства търпѣха лишения и дори мизерствуваха.

 

Администрацията съ своето поведение и безтактичность допринесе не малко за огорчаване тия, които се бѣха отрекли отъ себе си и свещенодействуваха на фронта готови всѣки моментъ да предложатъ живота си на оня олтаръ, въ чието ние тѣхниятъ животъ не имъ принадлежеше.

 

 

143

 

Разбира се, че всичко това не е нѣщо случайно, a то крие въ основата си своитѣ дълбоки причини.

 

Най-първо, причинитѣ трѣбва да се търсятъ въ непосрѣдственото влияние на войната. Това влияние се отрази още при мобилизацията, когато всичко годно мѫжко население се прибра въ казармитѣ. Наистина, една часть отъ администрацията споредъ закона се освобождаваше отъ повикване подъ знамената и остана на своитѣ длъжности, но за останалитѣ длъжности подбора бѣ крайно ограниченъ. Независимо отъ това, само следъ 2—3 месеци отъ почване на войната нашата армия завладѣ голѣма часть отъ Сърбия, a на следната година цѣла Добруджа и цѣли окрѫзи отъ Гърция. И тия области трѣбваше да се заематъ отъ българската администрация. А за нея подборътъ бѣ още по-ограниченъ. И все пакъ щатоветѣ на администрацията бѣха попълнени съ необходимото количество; „ваканциитѣ“ бѣха заети и държавната машина караше своя ходъ.

 

Всѣки можеше да си представи, каква е била въ качествено отношение нашата администрация ако се спрѣ на следнитѣ въпроси:

 

При нормално време, когато нѣма мобилизация и когато подборътъ може да се прави не измежду остатъцитѣ и намѣренитѣ негодни за войници, но когато подборътъ се прави измежду цѣлото население, тогава не намира ли се известенъ процентъ отъ служащитѣ въ администрацията, които съ своята служба и поведение само я петнятъ? И ако въ най-добрия случай, управляющитѣ сѫ издигнати надъ партизанщината и пожелаеха да поставятъ всѣки на мѣстото му, тѣ биха имали цѣлата възможность да сторятъ това, като направятъ своя поне относителенъ подборъ. Презъ войната обаче, подборътъ бѣ крайно ограниченъ.

 

А какво да се каже при тоя ограниченъ подборъ и при разширената територия?

 

На второ мѣсто тия причини трѣбва да се потърсятъ въобще въ българина, въ племето ни. И ако въ администрацията ни е имало голѣми дефекти, за да не се употрѣбяватъ по-силни думи, като се почна отъ върховетѣ и се стигне до секретарь бирника и стражара, то затова преди да се сърдимъ другиму трѣбва да се сърдимъ да себе си. На това е било способно племето ни. Дори и при най-силното напрежение, което прави всѣки народъ презъ време на война, дори и тогава, не може да се иска за единъ моментъ повече отъ това, което цѣли поколения сѫ подготвяли да се даде. Останалъ твърде назадъ въ своето възпитание по държавни, обществени и социални въпроси, билó поради своята недостатъчна култура, било като последствие отъ зловредна партзанска демагогия, народътъ въ своята цѣлокупность, a най-вече неговитѣ водачи, трѣбва да не си затварятъ очитѣ

 

 

144

 

предъ истината и действителностьта, колкото тѫжни и горчиви да сѫ тѣ.

 

И при всичко това, признавайки всички тия условия и причини, не може да не се признае сѫщо, че не всичко, което би могло да се направи за подобрение въ качествено отношение нашата администрация, бѣ направено. При особенитѣ условия, трѣбваха и особени мѣрки.

 

Презъ лѣтото на 1918 година, наистина, се почна едно прочистване на администрацията, но то бѣ много късно. То не бѣ и съ оня размахъ който бѣ необходимъ, за да се почувствува достатъчно отъ бойцитѣ на фронта онова разведряне, което носи успокояване и закрепва разколебаната вѣра.

 

Презъ тая последна година отъ войната, до войницитѣ отъ полка все по-често и все по-тревожни сведения достигаха отъ вѫтрешностьта на царството, които сведения отклоняваха войницитѣ отъ тѣхната пряма работа и смущаваха тѣхния духъ.

 

Съюзнишкитѣ отношения презъ тая година идваха да прибавятъ доста много, за да се разколебае вѣрата на нашия войникъ. Първото кръстосване на германскитѣ и нашитѣ интереси още въ началото на войната — когато погрѣшната германска дипломация и стратегия не допустнаха българската армия да премине гръцката граница и се спустне къмъ Солунъ, за да прогони разбититѣ съглашенски дивизий— тогава се преглътна отъ правителството и висшето командуване. Това мина почти незабелезано отъ нашия войникъ въ началото на войната.

 

Презъ последно време обаче, когато се сложиха за разрешение национални български интереси, германската политика открито и дори арогантно се противопостави на българскитѣ стремежи, както съ въпроса за сѫдбата на Добруджа, така и съ тъй наречениятъ Маришки въпросъ. Това становиице на германската политика и Главна Квартира не можеше да остане безъ отзвукъ въ отношенията на германскитѣ военни, административни и желѣзопѫтни власти, когато влизаха въ съприкосновение било съ нашитѣ власти, било съ наши войници и офицери. Грубото държане на германцитѣ предизвикваше инциденти, които почнаха да зачестяватъ.

 

Това поведение на германцитѣ, което осезателно вече се чувствуваше отъ нашия войникъ, предизвикваше неволно и y насъ въпроса:

 

Ако германцитѣ сега, когато още не е свършена войната, иматъ такова непристойно отношение съ насъ, ако дори при разрешаване на националния ни въпросъ по отношение на Добруджа не само се отказаха да ни подържатъ въ преговоритѣ съ победена Ромъния, но дори открито се противопоставиха, като си послужиха съ разни

 

 

145

 

машинаций, то какво би било отношението ни съ Германия, когато тя излѣзе победителка въ войната?

 

Колко неизмѣримо страшенъ е тоя въпросъ ? И все пакъ, дори безъ да се съзнава той бѣ предизвиканъ и той неволно се задаваше отъ нашия войникъ.

 

Настроението бѣ вече тъй изострено, че въ полка ставаше вече нужда да се четатъ специални беседи предъ войницитѣ, за да се успокоятъ. И трагична бѣ ролята на нашия офицеръ, защото той трѣбваше преди да говори на войницитѣ да задуши собственитѣ си съмнения въ лоялностьта на нашитѣ съюзници.

 

Така бѣ разколебана вѣрата на нашия войникъ въ най-могъщия отъ нашитѣ съюзници. И оня стълбъ, на който българинътъ мислѣше да се облегне, възбуди страха, че тоя основенъ стълбъ вмѣсто да му служи за упора, може да го смаже — другъ е въпроса дали тоя страхъ е билъ оправдателенъ.

 

Агитацията на крайнитѣ лѣви течения бѣ почнала да прониква въ срѣдата на армията още въ самото начало на тая година. Освенъ гореизброенитѣ условия, като се вземе предъ видъ : продължителностьта на войната ; кризата въ стопанскитѣ и икономически условия въ страната ; влошенитѣ отношения съ съюзницитѣ ; провъзгласеното отъ болшевишка Русия начало: миръ на всѣка цена, което бѣ приложено катастрофално за Русия; най-сетне прокламираното послание на Уйлсона съ неговитѣ 14 точки за миръ безъ победа и самоопредѣляне на малкитѣ народи — всички тия условия, създавайки благоприятна почва за пропаганда на крайнитѣ течения, бѣха ловко използувани отъ тѣхъ.

 

Презъ месецъ януарий комуниста Т. Лукановъ отъ Плѣвенъ, бѣ почналъ да издава позиви, тайно печатани и по невидими пѫтища разпространявани между войницитѣ, когато тѣ сѫ били въ отпускь.

 

Презъ м. февруарий почва да се печати брошурата „Червена седмица“ съ революционно съдържание.

 

Тия агитатори, като не можаха да се промъкнатъ до фронта, използуваха случая когато войницитѣ сѫ били въ отпускъ, за да влѣзатъ въ връзка най-първо съ ония войници, която сѫ били по-рано членове на тесняшката (комунистическа) и земледѣлската партий.

 

За честьта на нашия войникъ трѣбва да се признае, че твърде малцина бѣха тия, които се поддаваха на примамкитѣ на тия агитатори.

 

Не може да се отрече обаче, че всички тия условия не останаха безъ какво да е влияние между войницитѣ на фронта.

 

Изпърво се появиха слаби прояви на недоволство. А по-късно

 

 

146

 

нѣгде тия единични прояви се изразиха въ силно брожение отъ цѣли части.

 

Състоянието на духа въ нашата армия трѣбва да не е било чуждо на нашето правителство, защото независимо отъ сведенията, които своевременно главното командуване е довеждало до неговото знание, но на 1. септемврий министеръ Данаиловъ, пристигналъ на фронта, посети позицията на полка. Тукъ по негово желание бѣха извикани по нѣколко войници отъ всички роти, съ които той беседва. Имайки възможность да влѣзе въ непосрѣдственъ контактъ съ войницитѣ, той е можалъ да си състави едно общо впечатление за духа и нуждитѣ на войницитѣ.

 

Проявитѣ на недоволство въ единъ полкъ сѫ отъ такова естество, че не могатъ да не укажатъ известно влияние въ това отношение и на съседнитѣ полкове. Заради това по тоя въпросъ ще се спремъ не само въ рамкитѣ на полка, но и върху общото настроение.

 

Понеже имаше страхъ отъ тежкитѣ последствия при едно открито дейсгвие, то въ борбата и пропагандата си крайнитѣ лѣви течения си служиха : съ тайно печатани анонимни позиви и възвания ; съ анонимни писма ; съ оная неуловима за едно такова време мълва, на която автора е неуловимъ, езицитѣ сѫ хиляди, която се шепне отъ ухо на ухо довѣрително и на която неволна жертва ставатъ всички.

 

На 13. февруарий въ района на 4 полкъ бѣ намѣрено едно подхвърлено анонимно писмо, съ което се подстрекава къмъ бунтъ.

 

На 15. май въ 2 ч. пр. пл. 3 дружина отъ 34 п. полкъ разположена при с. Чаушли и намираща се въ дивизионенъ резервъ се разбунтува.

 

Още въ сѫщия часъ началникътъ на дивизията взема бързи мѣрки за ограничаването, a после и за потушаването на тоя бунтъ. Още презъ нощьта една рота отъ полка бѣ поставена въ охранение въ тила на позицията, за да не се допустне никой войникъ отъ тази дружина въ района на полка. Сутриньта рано при дружината пристигнаха сѫдебнитѣ власти, които въ най-кратко време привършиха своята работа като отдадоха всѣкиму заслуженото.

 

На 27. юний въ участъка на 5-а дивизия е било намѣрено възвание съ подписъ: „отъ войнишкия комитетъ на народната отбрана“.

 

На 6. августъ полкътъ бѣ предупреденъ, че споредъ положителни сведения, отъ 7-а пехотна дивизия е било изпратено едно анонимно писмо до различни части, съ което се подканятъ да се приготовляватъ за общъ бунтъ, който да се извърши на 13. августъ.

 

На 17. августъ съгласно предписание № 25,431 отъ щаба на дивизията, полка се предупреждава да складира за 15 дни

 

 

147

 

хранителни и фуражни припаси, защото по сведения отъ сръбски пленници презъ м. септемврий се приготовлява голѣма офанзива на нашия фронтъ, a въ сѫщото време се подготвяло сръбското население отъ Моравско къмъ възстание и да се прекѫснатъ съобщенията.

 

Презъ м. августъ бѣ разпространена мълвата, че България е била сключила договоръ съ Германия за 3 години и понеже срока на договора изтичалъ на 28. септемврий т. г., той не трѣбвало да се подновява и военнитѣ действия трѣбвало да се прекратятъ. Доколко е била разпространена тая мълва се вижда отъ факта, че щаба на действующата армия съ телеграма № 11,041 отъ 23. августъ опровергава тая мълва.

 

На 10. септември въ района на полка се намѣри анонимно възвание, съ което войницитѣ се подстрекаватъ къмъ непокорство.

 

На 12. септември неприятелски аероплани хвърлятъ надъ позицията тѣхни бюлетини за положението и тѣхнитѣ успѣхи на западния фронтъ.

 

На 12. септември презъ нощьта неизвестенъ войникъ хвърлилъ бомба въ жилището на командира на 3 рота, който е билъ слабо раненъ и контузенъ.

 

Изброенитѣ случаи даватъ ясна представа за душевното състояние на войскитѣ отъ южния фронтъ и частно за 57 п. полкъ, както и ония усилия на началницитѣ, които сѫ били необходими, за да запазятъ своитѣ части на оная висота, която ще имъ позволи да изнесатъ съ достойнство очакванитѣ презъ тая година тежки боеве.

 

Подробното изследване на тия само набелезани причини за състоянието на морала и духа на армията и полка, заслужава труда за едно специално изследване по тоя въпросъ.

 

Не по-малко внимание заслужава и онова могъщо влияние на началника, отъ умението, енергията и волята на когото ще зависи извънредно много да превъзмогне или да смекчи ония вълнения или независящи отъ него причини и условия. И когато дойде решителниятъ день на изпитанията, началникътъ да бѫде сигуренъ, че не ще води тълпа, a войници, които иматъ пълна вѣра въ своя началникъ и готови по една негова дума или по единъ неговъ знакъ на пълно себеотрицание въ името на Родината.

 

И тоя въпросъ отъ такова грамадно значение заслужава специално изследване, при което като се проследи дейностьта на малкитѣ и голѣми началннци и действията на тѣхнитѣ части ще изпъкне най-релефно фигурата на известенъ началникъ и значението, което има въобще всѣки началникъ.

 

Частно за полка и дивизията специалниятъ изследователь

 

 

148

 

на въпроса ще си каже своето компетентно мнение. Тукъ ние се отказваме да се произнесемъ по тоя въпросъ. Нека действията на войници и офицери до последния день на фронта ; нека най-безспорния изпитъ, който тѣ положиха презъ най-тежкитѣ и неравни септемврийски боеве при Дойранъ бѫдатъ отговора на справедливостьта и истината, вмѣсто нашия отговоръ.

 

 

2. Организиране отбраната и приготовление за настѫпление къмъ Солунъ

 

Настѫпилата 1918 година предвещаваше да се развиятъ на Македонския фронтъ решителни действия, които ще укажатъ поне за България влияние за изхода на войната. Дали тоя изходъ частно за България е билъ въ една и сѫща зависимость отъ разрешението, което ще се постигне на западния фронгъ или управляющитѣ y насъ сѫ имали и други съображения за постигане края на войната, това нѣма да ни занимава тукъ. Би трѣбвало да се допуска, че правителството не може да нѣма готови и проучени съображения за действия и стремежи, които ще бѫдатъ въ зависимость отъ обстановката — отъ политическото и военно положение, дори отъ изненадитѣ.

 

Тукъ за нашата задача ние ще се ограничимъ само въ рамкитѣ на полка, като разгледаме всички ония подготвителни работи, които полкътъ въ състава на дивизията трѣбва да обсѫди или извърши, за да бѫде готовъ за смѣло действие — било за посрещане едно нападение върху цѣлата позиция на полка ; било при нападение на отдѣлни участъци отъ позицията; било пъкъ за съдействието, което полкътъ трѣбва да укаже при нападение съседнитѣ на полка участъци; било най-сетне да бѫде готовъ за едно частично настѫпление или пъкъ за общо настѫпление къмъ Солунъ.

 

Позицията, която се укрепяваше отъ две години, не бѣ още окончателно готова. Предстоеше да се засилятъ фортификационно, сѫществующитѣ вече линий отъ позицията, за да се обезпечи сигурниятъ подслонъ на защитницитѣ, наблюдателната служба, охранението, сигнализацията, връзкитѣ и пр. — всичко това да бѫде доведено до издръжливость дори и презъ най-тежкия и продължителенъ барабаненъ огънъ. Независимо отъ това, позицията трѣбваше да се направи по-еластична, та когато съ усилията на превъзходни сили и съ цената на грамадни жертви противникътъ би се домогналъ до известни успѣхи и би завладѣлъ известни участъци отъ позицията, дори и тогава да се не допусне пробива на позицията. А това ще се достигне когато позицията се организира съ достатъчна дълбочина и се построятъ необходимитѣ преградни позиций.

 

 

149

 

Богати вече не само отъ поукитѣ, които ни се описватъ отъ западния фронтъ и ни се разказваха отъ командирования на италиянския фронтъ офицеръ отъ полка, но тѣ бѣха обогатени и съ бойнитѣ опити, изкупени презъ тежкитѣ априлски и майски боеве, които дивизията изнесе миналата година.

 

Началницитѣ отъ дивизията и офицеритѣ отъ полка бѣха упорити въ своята настойчивость, a войницитѣ отъ полка не щадѣха труда си и тѣ лѣеха потоци отъ поть при денонощната работа, за да не проливатъ кръвь презъ времето, когато почнатъ боеветѣ.

 

Всѣко нововъведение въ техниката и срѣдствата за борба се следѣше и се прилагаше на Дойранската позиция или пъкъ се вземаха противомѣрки, за да се неутрализира ефекта отъ неприятелскитѣ срѣдства и действия.

 

Поради голѣмото участие, което вземаха картечницитѣ въ последнитѣ боеве, къмъ полка презъ м. мартъ се формира 4 картечна рота.

 

Презъ м. юлий къмъ полка се формира минохвъргачна рота.

 

Презъ лѣтото се получиха сведения, че презъ предстоящитѣ бойни действия противникътъ може би ще разполага и съ танкове. Отъ позицията на полка само дѣсния участъкъ по долината Вѣра е достѫпенъ за приближаването на танковетѣ. Веднага се взеха мѣрки за успѣшната борба съ това ново срѣдство на нашия фронтъ. Почна се веднага съ преграждането на долина Вѣра съ широкъ ровъ, който да не може да се премине отъ танка. A за унищожението на танковетѣ ако тѣ биха се появили къмъ полка, въ началото на м. августъ се формира единъ окопенъ артилерийски взводъ отъ две 53 милиметрови орѫдия. Въ сѫщото време се почна и обучението на войницитѣ за начина, по който трѣбва да се води успѣшно борбата за унищожение тия бронирани чудовища.

 

Благодарение непрекѫснатата работа, позицията бѣ вече организирана въ дълбочина. Презъ лѣтото позицията се очъртаваше по следния начинъ:

 

Охранителната линия минаваше на линията на отбранителнитѣ застави: Караконджо, Цѣлувка, Габаре и Слатина. (гл. приложената скица № 10).

 

Главната позиция, кояю до сега се състоеше само отъ една линия, включи въ себе си четири линий, които добиха следното очъртание:

 

Първата линия минава презъ : Южния бастионъ № 1 и висотитѣ: Златиста, Плѣвенъ, Полата, Малкия Долмаръ и Митницата.

 

 

150

 

Втората линия минава презъ досегашната главна позиция : Караконджо, Сопотъ, Долмаръ, Лѣва Гѫба, Дѣсна Гѫба и Долина Вѣра.

 

Третата и четвъртата линий се очертаваха отъ висотитѣ: Чукъ, Габрово, Росица, Централната и Марашъ.

 

При това очертание позицията на полка, трѣбваше да се направи ново разпредѣление на силитѣ и срѣдствата на полка, за което командирътъ на полка издаде оперативна заповѣдь № 68 отъ 3. юлий 1918 г. 8 ч. 40 м. пр. пл., съ която се заповѣдва:

 

А. Бойна часть

I. Дѣсенъ участъкъ

Майоръ Дипчиковъ Захари

2-а дружина . . . . 4 роти

Отъ 1-а кар. рота . . . . 2 картечници

Отъ 2 „ . . . . 8 „

Отъ 4 „. . . . 3 „

Отъ 225 гер. к. отд. . . . . 3 картеч.

Отъ 1-а минохв. команда 9-а пион. друж. . . . . 2 минохвър.

Отъ гран. взводъ . . . . 10 гранат.

________

Всичко: 4 роти, 16 картечници, 2 минохвъргачки.

 

Да заеме и отбранява упорито всички линии отъ позицията въ участъка: отъ талвега на долина Вѣра изключително до срѣдата на западния склонъ на в. Долмаръ включително.

 

Да се държи въ всѣко време най-тѣсна връзка съ всички срѣдства, както съ 58 п. полкъ въ дѣсно, така и съначалника на срѣдния участъкъ въ лѣво, като въ случай на бой имъ съдействува.

 

Да държи тѣсна връзка съ началницитѣ на артилерийскитѣ груии отъ 19 арт. полкъ, находящи се въ участъка на полка.

 

Да продължава да усилва позицията си и укрепява най-усилено първата ѝ втората линий отъ главната позиция и заставата Слатина.

 

Да изучава основно всички подстѫпи къмъ неприятелската позиция предъ фронта на участъка си за евентуална атака.

 

 

151

 

II. Срѣденъ участъкъ

Капитанъ Пѣевъ Петко

Отъ 1-а дружина . . . . 2 роти

Отъ 1-а к. рота . . . . 6 карт.

Отъ 4-а „ . . . . 1 „

Отъ 1-а мин. команда 9-а пион. друж. . . . . 2 минохв.

Отъ гранат. взводъ . . . . 8 гранат.

Отъ 9-а пион. друж. 1 освѣт.

________

Всичко; 2 роти, 7 картечници, 2 минохвъргачки, 8 гранатохвъргачки и 1 освѣтитель.

Да заеме и отбранява най-упорито всички линий отъ позицията въ участъка: отъ срѣдата за западния склонъ на в. Долмаръ изключително до срѣдата на източния склонъ на в. Долмаръ включително. Да държи въ всѣко време най-тѣсна връзка съ всички срѣдсгва, както съ началника на дѣсния участъкъ въ дѣсно, така и съ началника на лѣвия участъкъ въ лѣво, като въ случайна бой имъ съдействува.

 

Да държи тѣсна връзка съ началницитѣ на артилерийскитѣ групи отъ 19 арт. полкъ находящи се въ участъка на полка.

 

Да продължава да усилва позицията си и укрепява най-усилено първата и втората линии отъ главната позиция и заставитѣ Габаре и Цѣлувка.

 

Да изучава основно всички подстѫпи къмъ неприятелската позиция предъ фронта на участъка си, за евентуална атака.

III. Лѣвъ участькъ

Подполковникъ Георгиевъ Хр.

3-а дружина . . . . 4 роти

Отъ 3-а арт. рота . . . . 8 картеч.

„ 4-а „ . . . . 4 „

Отъ 225 гер. к. отд. . . . . 3 „

Отъ 2-а минохв. ком. 9-а Пионерна дружина 2 минохв.

Отъ гран. взводъ 14 гранат.

Отъ 9 пионерна дружина 25 см. м. освѣт. . . . 1

Да заеме и отбранява най-упорито всички линий отъ позицията въ участъка: отъ срѣдата на източния склонъ на в. Долмаръ изключително до в. Караконджо включително.

 

Да държи въ всѣко време най-тѣсна връзка съ всички срѣдства както съ началника на срѣдния участъкъ въ дѣсно, така и съ

 

 

152

 

Отъ 5 герман. прожекторенъ взводъ 60 с. м. осв. 1

________

Всичко: 4 роти, 12 картечници, 2 минохвъргачки, 14 гранатохвъргачки, 2 освѣтители.

33 п. полкъ въ лѣво, като въ случай на бой имъ съдействува.

Да държи тѣсна връзка съ началницитѣ на артилерийскитѣ групи отъ 19 арт. полкъ находящи се въ участъка на полка.

 

Да продължава да усилва позицията си и укрепява най-усилено първата и втората линий отъ главната позиция и заставата Каракондждо.

 

Да изучава основно всички подстѫпи къмъ неприятелската позиция предъ фронта на участъка си, за евентуална атака.

 

Б. Полкова подръжка

Подъ началствотото на старшия ротенъ командиръ

Отъ 1-а дружина . . . . 2 роти

Отъ 2/9 пион. рота . . . . 3/4 рота

________

Всичко: 2 роти и 3/4 пионерна рота.

Едната отъ пехотнитѣ роти съ пионерната рота да се разположи въ землянкитѣ северозападно отъ в. Пионеръ.

 

Другата ротада се разположи въ приготовляванитѣ сега землянки северо-западно въ в. Росица, а до като тѣзи землянки се приготвятъ, да се разположи въ свободнитѣ скривалищни галерий на в. Долмаръ.

 

 

§ 4

Заставитѣ да се заематъ и отбраняватъ както следва :

1. Заставата Слатина по редъ отъ ротитѣ на 2 дружина.

2. Заставитѣ Габаре и Цѣлувка по редъ отъ ротитѣ отъ 1 дружина и сѫщевременно отъ роти отъ 2 и 3 дружини, които помагатъ въ охранението на сѫщитѣ застави за по правилното разпредѣление на охранителната служба.

3. Заставата Караконджо — по редъ отъ ротитѣ на 3 дружина.

 

§ 5

Първата линия отъ главната позиция да се заеме и отбранява, както следва:

 

 

153

 

1. В. в. Митницата и Малки Долмаръ:

Отъ 2 дружина . . . . 1 рота

Отъ 1 картечна рота . . . . 2 картечници

Отъ 2 картечна рота . . . . 4 картечници

Отъ гранатохвъргачния взводъ . . . . 5 гранатохвър.

___________

Всичко: 1 рота, 6 картечници и 5 гранатохвъргачки.

 

2. Полата.

Отъ 1-а дружина . . . . 1 взводъ

Отъ 1 картечна рота . . . . 2 картечници

Отъ гранатохвъргачния взводъ . . . . 2 гранатохвърг.

__________

Всичко: 1 взводъ, 2 картечници, 1 гранатохвъргачка.

 

3. Плѣвенъ, Златиста, и южниятъ гребенъ на Бастионъ № 1:

Отъ трета дружина . . . . 1 рота

Отъ дружинната подърж. на 3 друж. . . . . 1 взводъ

Отъ гранатохвъргачния взводъ . . . . 5 гранатохвър.

__________

Всичко: 1. 1/3 роти, 6 картечници, 5 гранатохвъргачки,

 

§ 6

На третата и четвъртата линий отъ главната позиция на полка да се поставятъ картечници, както следва :

На в. Марашъ 1 картечница отъ 4-а картечна рота

На в. Централната „ „ „ „

На в. Росица „ „ „ „

На в. Габрово „ „ „ „

На в. Чукъ „ отъ 225 герм. карт. отд.

 

Отъ горната заповѣдь се вижда какъвъ огроменъ лабиринтъ представляваше позицията на полка. А за тоя лабиринтъ ние бихме добили по-ясна представа, ако хвърлимъ погледъ отъ птичи полетъ. Въ такъвъ случай позицията на полка ще се очертае по следния начинъ :

 

Фронта на позицията по въздушна линия е 4 клм., a по очертанието на стрелковия окопъ отъ втората линия на главната позиция достига до 5 километра.

 

Отъ всичкитѣ линий на позицията само втората линия отъ главната позиция има построенъ непрекѫснатъ окопъ по цѣлия фронтъ. При останалитѣ линий сѫ укрепени само отдѣлни пунктове.

 

И все пакъ дължината на стрелковия окопъ е:

Въ линията на заставитѣ . . . . 2200 метри

Въ първата линия на главната позиция 2300 метри

Въ втората „ „ „ 5000 метри

Въ третага и четвър. линии отъ глав. позиция 4000 метри

_________

Или всичко стрелкови окопи . . . . 13.500 метри

 

Въ тая дължина не влизатъ ходоветѣ за съобщение, нѣкои отъ които сѫ приспособени и за стрелба.

 

 

154

 

И въ тоя лабиринтъ, защитницитѣ, картечницитѣ, минохвъргачкитѣ гранатохвъргачкитѣ и пр. почти се изгубваха, разпредѣлени по фронта и въ дълбочина. А това рѣдко заемане на позицията ставаше още по чувствително презъ тая година, защото ротитѣ бѣха още по-значително намалени. Ежедневното стопяване на ротитѣ било поради излизането отъ строя вследствие рани или болести; било поради изваждане на войници отъ ротитѣ за формиращитѣ се картечни, минохвъргачни, гранатохвъргачни и други технически части и команди, които съ течение на времето се формираха при полка. По такъвъ начинъ въ началото на годината числениятъ съставъ на ротитѣ се колебаеше между 136 до 150 войници, a за попълване отъ допълняющитѣ части още не бѣха изпратени войници.

 

И въпрѣки това рѣдко заемане на позицията и тоя намаленъ съставъ на ротитѣ, разпредѣлението на силитѣ и и срѣдствата бѣ тъй организирано, че да нѣма предпозиционно пространство при близкитѣ разстояния между зоната на преградния огънь и окопитѣ да не е обстрелвано било съ пушка, било съ картечници, минохвъргачки и гранатохвъргачки.

 

Но картината за разпредѣлението на силитѣ не би била пълна, ако не се изтъкне, че дори и при тая обширна позиция и при тоя намаленъ съставъ на ротитѣ все пакъ всички поддѣления отъ полка до взвода включително, бѣха намѣрили възможность да отдѣлятъ свои подръжки. Имайки ясна представа за начина, по който се водѣше позиционната война, всички по-висши началници бѣха настойчиви и неумолими въ изпълнението на тия тѣхни заповѣди — всѣки началникъ да има своята подръжка.

 

При това широко разположение на полка по фронта и въ дълбочина пакъ трѣбааше да се осигури управлението и командването на частитѣ дори и въ най-голѣмия разгаръ на боя. А това управление не би било възможно ако не бѫдатъ обезпечени напълно връзкитѣ. Понеже презъ боя не можеше да се разчита само на телефона, особенно за поддѣленията намиращи се предъ щаба на полка, то трѣбваше да се осигури връзката съ другитѣ срѣдства. А за да могатъ да се правятъ упражнения за бързо действие съ всички останали срѣдства, съгласно разпореждането отъ щаба на 1-а армия направено презъ м. мартъ, считаше се, че всѣки понедѣлникъ телефонитѣ сѫ повредени и връзката трѣбваше да се подържа чрезъ останалитѣ срѣдства: радиотелеграфъ, хелиографъ, флагове, летяща поща, ординарци.

 

И ако толкова много усилия се вложиха и толкова продължително време се употрѣби за укрепяването и засилването отбраната на позицията, то все пакъ на висшето командуване

 

 

155

 

не е била чужда идеята за едно настѫпателно действие.

 

Още преди да настѫпи пролѣтьта въ голѣмитѣ щабове се разработваха планове за настѫпателни действия при различнитѣ възможни случаи, било за частично настѫпление, за използуване известенъ успѣхъ, било за едно настѫпление съ по-широкъ размахъ, което би имало за обектъ Солунъ.

 

Презъ м. февруарий плана разработенъ отъ щаба на дивизията за едно голѣмо настѫпление бѣ вече готовъ и изпратенъ въ бригадитѣ и полковетѣ. Въ полка плана бѣ разработенъ и попълненъ въ ония рамки, които обгръщатъ вѣроятнитѣ действия на полка. Отъ полка пъкъ бѣха дадени задачитѣ на дружинитѣ и ротитѣ. Така плановетѣ на всички подѣления до рота включително обмислени всестранно бѣха приготвени отъ съответнитѣ началници, които въ своитѣ писменни съображения бѣха приготвили и предвидѣли и най-дребнитѣ подробности.

 

И понеже не можеше да се предвиди оня моментъ, въ който ще се почне настѫплението, то за привеждането на плана въ действие, следъ като всичко бѣ вече подготвено, бѣ прието условното съобщение дори по телефона : „Балканъ цугъ на югъ“. При това съобщение цѣлиятъ планъ автомагически се привеждаше въ изпълнеие, за да се понесатъ полковетѣ на югъ.

 

А когато въ щабоветѣ се получаваха нѣкои сведения или дори само нѣкои признаци, отъ които може да се допустне, че противникътъ би предприелъ нѣкакви действия срещу позицията или срещу нейни участъци то веднага се заповѣдваше: „Пълна бойна готовность“.

 

При тая заповѣдь, всѣкаква работа по укрепяването се прекратява и всѣки единъ войникъ и началникъ заематъ мѣстата си споредъ службата и длъжностьта, която ще изпълняватъ въ време на боя.

 

Тъй минаваше продължителната и подготвителна организационна работа, за да се приготви полкътъ както да посрещне всѣко нападение на противника, така и самъ да литне съ неудържимъ усгремъ на югъ само по четиритѣ условни думички: Балканъ цугъ на югъ.

 

Заповѣди и упѫтвания се даваха по всички проявления на бойната служба. Доклади и донесения се правѣха, за да освѣтлятъ началницитѣ по всестранното носене на бойната служба. И все пакъ висшитѣ началници въпрѣки обширнитѣ фронтове на голѣмитѣ единици и въпрѣки грамадната имъ щабна работа, не изпускаха изъ предъ видъ онова голѣмо влияние, което се указва върху духа на вонницитѣ, когато тѣ видятъ единъ висшъ началникъ въ своята срѣда на позицията. Тѣ знаятъ сѫщо и онова голѣмо значение, което

 

 

156

 

има непосрѣдственото наблюдение и увѣрение по отправлението на бойната служба и начина на изпълнението даденитѣ заповѣди и упѫтвания. Само тъй началникътъ чувствувайки пулса на своята часть, ще може да направи най-правилна преценка на действителното положение и съ огледъ на нѣкои свои проекти, които не всѣкога може предварително да сподѣля съ своитѣ подчинени.

 

Ha 10. юлий къмъ 4 часа сл. пл. командующъ армията генералъ лейтенантъ Нерезовъ и началникътъ на дивизията генералъ майоръ Вазовъ Владимиръ посетиха позицията на полка.

 

На 29. августъ началникътъ на дивизията бѣ сѫщо на позицията на полка.

 

На 31. августъ началникътъ на инженернитѣ войски при щаба на действующата армия, заедно съ дивизионния инженеръ посетиха позицията на полка.

 

Тъй бѣ работено неуморно за посрещане всичкитѣ възможности на войната разбира се въ рамкитѣ, въ които се намира полка, както за организиране на една сигурна отбрана, така и за едно частично или общо настѫпление къмъ Солунъ.

 

Командирътъ на полка полковникъ Д. Икономовъ следъ като командува полка близо три години ; следъ като го води още отъ първия день на войната отъ победа къмъ победа презъ цѣла Сърбия, a следъ това подъ негово началство полка цѣли две години като устоя на своята позиция срещу неприятелскитѣ атаки, на 10 юлий той получи назначение командиръ 1/5 бригада. Заминавайки на по-високия пость, който получаваше, той трѣбваше да се чувствува доволенъ, че благодарение на неговата настойчивость, той остави полка на една позиция снабдена съ всички изисквания на позиционната война, a войницитѣ въпрѣки всички изпитания и лишения, съ единъ сравнително високъ духъ.

 

На 16. юлий новоназначения командиръ на полка подполковникъ Н. Нвановъ прие командуването на полка

 

 

3. Бойна дейность

 

Въ края на 1917 година, главнокомандующиятъ на съглашенскитѣ войски на Македонския фронтъ генералъ Сарай бѣ смѣненъ съ генералъ Гюйома. Тази промѣна въ висшето неприятелско командуване се отрази още въ първитѣ месеци на новата година съ една по-оживѣна неприятелска дейность. Забелеза се едно размѣстване на нѣкой части и появяване на нови батарей. Тия наблюдения, както и сведенията, съ които разполагаха нашитѣ голѣми щабове показваха, че противникътъ възнамѣрява презъ тая година да предприеме действия отъ по-голѣмъ размѣръ.

 

 

157

 

Ha 11. февруарий за първи пѫть Дойранската позиция бѣ обстреляна отъ орѫдие съ калибъръ 21 с. м. Това усили още повече вѣроятностьта за едни по сериозни действия на нашия фронгъ. Презъ пролѣтьта и лѣтото обаче, когато противникътъ бѣ силно ангажиранъ въ тежкитѣ боеве въ Франция, не предприе дейсгвия отъ голѣмъ размѣръ.

 

Цѣлата му дейность до есеньта може да се нарече разузнавателна и подготвителна. Съ своитѣ патрулни нападения или действия отъ голѣмъ размѣръ противникътъ почукваше на различни пунктове отъ нашата позиция. Съ тия действия той имаше за цель да разузнава и напипва нашитѣ слаби мѣста било по отношение укрепяването на различнитѣ участъци отъ нашата позиция, било за да провѣри нашата бдителность и групиранията на нашитѣ войски ; било да разузнава за състоянието на духа и издръжливостьта на нашия войникъ.

 

На 22. априлъ следъ четири дневна артилерийска подготовка противникътъ предприе нападение на предната Дойранска позиция, но бѣ отбитъ съ голѣми за него загуби.

 

На 17. май противникътъ предприе нападение на граниченъ камъкъ 51 въ участъка на 4 п. полкъ, но бѣ отбитъ само отъ нашата артлерия.

 

На 12. юлий въ 11 часа 20 м. сл. пл. въ участъка на полка единъ отъ постоветѣ на заставата Цѣлувка долавя шумъ. Освѣтлява мѣстностьта съ ракета и забелезва 4 неприятелски вериги настѫпващи къмъ заставата. Веднага постоветѣ откриватъ силенъ пехотенъ огънъ по неприятелскитѣ вериги и успѣватъ да ги приковатъ за кратко време.

 

Въ сѫщото това време лѣвиятъ постъ отъ заставата Габаре сѫщо долавя шумъ и веднага изпратилъ донесение до началника на заставата. Последниятъ изпраща помощника си съ двама войници, за да разузнае по-добре. Въ това време обаче се чува оглушителенъ взривъ предъ заплашения постъ. Отъ силното освѣтление отъ подаденитѣ бѣли i ракети се забелѣзва, че телената мрежа предъ заставата Габаре е разкѫсана на около 20 метра ширина отъ току що експлодиралата пироксклинова трѫба.

 

Веднага поста открива силенъ огънь, като непрекѫснато се освѣтлява предлежащата мѣстность съ бѣли ракети. Още отъ първитѣ блясъци отъ ракетитѣ поста забелезва една неприятелска верига. Едва що слабиятъ постъ отъ 5—6 души открилъ огънь по нея, забелезва друга верига отъ около 40 души насочваща се въ гърба на поста и трета верига насочена къмъ върха на заставата.

 

Моментитѣ сѫ много скоротечни и действията се развиватъ бързо. Все пакъ нашитѣ постове отъ заставитѣ Цѣлувка и Габаре успѣватъ да подадатъ червени ракети. Нашата артилерия дава веднага преграденъ огънь.

 

 

158

 

Противникътъ предъ Цѣлувка е задържанъ предъ заставата отъ шепата наши войници отъ постоветѣ и когато нашата артилерия открива преграденъ огънь той понася голѣми загуби и е принуденъ да отстѫпи. Петь минути само по-късно, въ 11 ч. 25 м., неприятелската артилерия открива барабаненъ огънь по окопитѣ и галериитѣ на заставитѣ Цѣлувка и Габаре. Цѣли 30 минути дветѣ застави сѫ били подложени на барабаненъ огънь, следъ което противникътъ пренася огъня задъ заставитѣ, гдето открива преграденъ огънь, за да не допустне приближаването на наши подръжки.

 

Презъ сѫщото това време неприятелскитѣ вериги водятъ борбата при направенитѣ проходи на теленитѣ мрежи съ нашитѣ постове отъ заставата Габаре. Успѣли да се приближатъ незабелѣзано до телената мрежа, която бѣха успѣли да разкѫсатъ, тѣ стремително нахлуватъ къмъ самата застава.

 

Войницитѣ отъ лѣвитѣ постове и отъ заставата успѣватъ да се оттеглятъ къмъ дѣсната половина на окопа, отъ гдето откриватъ огънь. Дѣснитѣ постове се задържатъ на мѣстата си. Началникътъ на заставата искалъ да докладва на командира на дружината за положението и оттеглянето си, обаче кабела бѣ прекѫснатъ.

 

Въ това време нашата артилерия откри огънь по лѣвата половина на Габаре. Противникътъ въ съставъ около две роти понесълъ загуби и подложенъ на нашия силенъ огънь не успѣва да се задържи и по даденъ сигналъ отъ трѫба се оттегли, преди да пристигнатъ изпратенитѣ наши два взвода отъ дружинната подърѫка подъ началството на командира на ротата капитанъ Колевъ.

 

Веднага следъ това заставата и постоветѣ заематъ отново мѣстата си; връзката съ съседитѣ се възстанови; кабела се поправи и се изпратиха напредъ два патрула, които да разузнаятъ дали противника не извършва нови групирания на части.

 

Следъ като заставата отново бѣ устроена дружинната подръжка се завърна на позицията.

 

Презъ това нападение взводоветѣ отъ заставитѣ понесоха загуби : при заставата Цѣлувка : ранени 1 войникъ, a при заставата Габаре: убити 2 и ранени 4 войници.

 

Всички тия нападения предъ фронта увѣриха противника, че защитницитѣ на Дойранската позиция сѫ все тъй бодри и съ високъ моралъ, както той ги познава отъ миналогодишнитѣ априлски и майски боеве.

 

Противникътъ обаче не се отчайваше. Подобно на опитенъ лѣкарь, той продължаваше да прави свои почуквания въ различни пунктове, ту съ патрулно нападение; ту съ нѣкой по-силенъ ударъ, до като напипа нѣкое по-слабо мѣсто.

 

На 30. май противникътъ предприе единъ по-силенъ

 

 

159

 

ударъ, за да провѣри състоянието на 5 дивизия. Къмъ това време на съглашенското командване бѣ необходимъ единъ успѣхъ, за да подигне духа на гръцкитѣ дивизии, които за първи пѫть трѣбваше да се вкаратъ въ бой презъ тая война. За това бѣха предназначени една французка и три гръцки дивизии, съ обектъ 5 дивизия. Главниятъ ударъ трѣбваше да се нанесе на 49 п. полкъ, който заемаше тъй наречената позиция Яребичина.

 

Тукъ ударътъ бѣ сполучливъ за съглашението. И жалкото е не това, че съглашението желаеше да се домогне до необходимия му успѣхъ, но това че тоя успѣхъ му бѣ даденъ отъ нась тъй лесно въ една добре укрепена позиция. А въ факта, че не бѣха предприети никакви сериозни действия за спечелване изгубеното, противникътъ имаше всички основания да се радва на една голѣма победа съ неизмѣрими и скорошни последствия отъ нея. И смисъла на тоя свой успѣхъ противникътъ не би намѣрилъ толкова въ самото завладеване на нѣкакъвъ участъкь отъ позицията, колкото въ това, че въ слабия отпоръ на 49 п. полкъ той виждаше ясно моралния отпадъкъ въ нашитѣ войски. А въ факта, че не се предприематъ никакви действия за спечелване изгубеното, противникътъ вадѣше своитѣ заключения. А тѣ не можеха да бѫдатъ други освенъ, че нашето главно командуване не е въ състояние да запуши и най-малката дупка, преди дори да има пробивъ на фронта поради липса на резерви и поради моралното състояние на войскитѣ.

 

Какво е било състоянието на нашата армия и какви мрачни перспективи е предвещавалъ неуспѣхътъ ни при Яребичнитѣ висоти още въ началото на лѣтото, се вижда и отъ телеграмата на H. В. Царь Фердинандъ, която той е изпратилъ на 9. юни, само нѣколко дни следъ изгубването на Яребичнитѣ висоти, до Главнокомандующия, въ която между другото се казва:

 

„Знамъ, че духътъ на войницитѣ е много лошъ и че тѣ сѫ за жалость съвършенно заразени отъ разни престѫпни агитации. Действующата армия е окончателно отровена отъ политически и партизански страсти. Заради това не мога да разчитамъ както по-напредъ на нея. Катастрофалнитѣ последствия отъ това грозно положение нѣма да закъснѣятъ да туратъ край на моята дейность на изтокъ“.

 

Царя

 

 

А сега нека се повърнемъ отново на оная дейность развивана отъ полка презъ това време, която дейность обикновенно наричатъ : малка война.

 

Отъ полка се изпращаха патрули всѣка нощь напредъ предъ линията на заставитѣ съ задача да предупредятъ своевременно всѣко неприятелско настѫпление и да пречатъ на неприятелскитѣ патрули да се приближаватъ и разузнаватъ

 

 

160

 

къмъ нашата позиция. Тия патрули често се натъкваха на неприятелски отдѣления. При тия срещи тъмнината прикриваше слабостьта на слабия численно, a даваше куражъ на силния духомъ.

 

Но освенъ тия охранителни патрули твърде често се изпращаха специални патрули въ съставъ отъ единъ взводъ до една рота, съсъ или безъ комбинирани действия отъ нѣколко наши батареи. На тия патрули се възлагаше една опредѣлена задача: да разузнаятъ известна висота въ неприятелското разположение какъ и съ каква сила се заема отъ противника; да разузнаятъ за фортификационното състояние на неприятелската позиция въ известенъ пунктъ ; да се извършатъ разрушения на нѣкои фортификационни постройки въ известенъ пунктъ отъ неприятелската позиция ; да се тормози противника ; да се събератъ сведения за неприятелскитѣ войски, тѣхното размѣстване и прегрупиране по позицията, числениятъ съставъ на тѣхнитѣ роти, дружини и пр. — a тѣзи сведения можеха да се добиятъ само отъ заловени живи неприятелски пленници.

 

Въ последно време командирътъ на полка и по-висшитѣ началници чувствуваха особено необходимостьта да узнаятъ какви неприятелски части сѫ разположени срещу полка. Бѣха изминали вече много месеци отъ последното залавяне на пленници отъ наши патрули. А презъ това време какви размѣствания сѫ станали не бѣ известно положително. Съзнавайки тая нужда началникътъ на дивизията не еднократно бѣ заповѣдвалъ и командирътъ на полка организира само презъ последнитѣ месеци нѣколко патрулни нападения съ цель да се залови неприятелски пленникъ. Презъ всички тия нападения бдителния и ловъкъ противникъ сполучваше да се изскубне и възлаганата толкова пѫти задача не бѣ изпълнена.

 

Ето вече 10 месеци се навършватъ къмъ началото на м. мартъ отъ когато всички опити предприемани отъ полка за залавяне пленникъ не се увѣнчаваха съ успѣхъ. A всичко това, освенъ че лишаваше голѣмитѣ началници отъ ценни за тѣхъ сведения при изработване своитѣ съображения, но тѣзи неуспѣхи се отразяваха вредно и върху духа на войницитѣ.

 

При такова положение y командира на 9-а рота се роди идеята да се добере до всички тия необходими сведения и амбицията самъ, непринудено и самостоятелно да даде това, което другитѣ не успѣха. Дали той въ своята самоувѣреность е разчиталъ много на своето умение и смѣлость или на военното щастие или пъкъ се е намиралъ подъ обаянието на нѣкоя щастлива звезда или всичко това е допринесло за узрѣването на една такава самоувѣреность въ него, това той не е казалъ. A кой знае ? — и да би го казалъ,

 

 

161

 

дали биха го разбрали. Има нѣща, които не се разбиратъ. Тѣ се чувствуватъ съ цѣлото сѫщество, тѣ се отгатватъ може би, но само отъ сроднитѣ души.

 

Но както и да е. Важното въ случая бѣ, че къмъ края на м. февруарий следъ като y командира на 9-а рота се роди тая идея, въ скоро време y него узрѣ решението, което той взема предъ себе си: да извърши патрулно нападение, да залови и докара пленникъ.

 

Бѣше 1 мартъ. Облаци покриваха небето. Бури и стихии разкѫсваха за малко време мрачнитѣ облаци. Тогава хладното мартенско слънце ни се усмихваше. И пакъ облаци се надвесваха и закриваха и малкото слънчеви лѫчи, които достигаха до насъ. Но не трѣбва да се очудваме на тая промѣна. Ta нали баба Марта току що се е показала ? И може би по случайно съвпадение каприза на баба Марта ще се съпостави съ капризното военно щастие. . . . .

 

A кой ще ни каже дали промѣнливото време на капризната Марта не е по-сигурно отъ човѣшкото щастие и по-малко измѣнчиво отъ човѣка ?

 

И въпрѣки всичко туй той превъзмогна лесно това мартенско настроение и всички свързани съ него размишления, когато въ утрото на 1 мартъ привличанъ отъ чистия блясъкъ на неговия стремежъ, той взема своето решение.

 

Времето е ценность. A на война не знаемъ какво ни носи следующиятъ часъ. Ето защо започна веднага привеждането въ изпълнение на взетото решение. За тази цель бѣ необходимо да се състави подробенъ планъ, който се състои отъ два отдѣла: подготвителна работа и изпълнение.

 

За подготвителната работа му бѣха необходими нѣколко дена, a за изпълнението само нѣколко часа. Още въ сѫщия день планътъ бѣ скициранъ въ общи черти.

 

Когато слънцето се изгуби въ своя залѣзъ, когато пламналиятъ надъ Бѣласица въ кървавъ пурпуръ хоризонтъ бѣ вече потъмнѣлъ и когато непрозирното було на вечерния здрачъ бѣ се пустнало надъ позицията, тогава 9-а рота, която презь това време се намираше въ дружинна подръжка, бѣ построена. Предъ ротата се очертаваше високиятъ и тънъкъ силуетъ на ротния командиръ. Следъ нѣколкото думи, които имъ каза, и като съобщи на своитѣ войници, че той има намѣрението да отиде на ловъ за англичани, каза имъ: желающитѣ да ме последватъ въ тоя ловъ, да излѣзатъ предъ строя ! Въ тоя моментъ първото предположение на командира на ротата се оправда — желающи да последватъ своя ротенъ командиръ въ тоя опасенъ ловъ се указаха почти всички отъ ротата.

 

Командирътъ на ротата благодари на своитѣ войници за голѣмото довѣрие, което тѣ хранятъ къмъ него, но имъ каза, че за сега той нѣма нужда отъ всички. Измежду всичкитѣ

 

 

162

 

той си избра само 40 души. И когато нѣкои отъ войницитѣ, считайки се пренебрегнати, нѣкакъ недоволно го попитаха : господинъ капитанъ, защо само 40 души вземате, не може ли повече, командирътъ имъ като желаеше да възбуди и за въ бѫдаще сѫщото съревнувание каза шеговито: трѣбватъ ми хора само за единъ вагонъ. „Удостоенитѣ“ да бѫдатъ въ числото на 40-тѣ още отъ сега се чувствуватъ горди отъ избора имъ и заразени отъ внушената имъ вѣра късно презъ нощьта се чуваха разговори какъ следъ нѣколко дни ще хванатъ англичанина и ще бѫдатъ пуснати въ извънреденъ отпускъ, съгласно сѫществующитѣ разпореждания.

 

На следния день видѣха командира на 9-а рота да се изкачва на Аеропланната висота, отъ която неприятелската позиция се виждаше като на дланъ. Отъ тукъ той избра вече окончателно висотата Симеонъ, отъ кѫдето трѣбваше да се грабне жертвата. Отъ произведенитѣ отъ полка патрулни нападения се указа, че нѣколко пѫти тия наши удари сѫ се нанасяли въ въздуха вмѣсто върху противникъ, защото нападанитѣ висоти не сѫ били заети отъ него. На висотата Симеонъ, за която се има сведения, че е заета отъ неприятелска застава, на 21 февруарий е била забелязана и една картечница. Тия сведения показватъ, че тоя ударъ нѣма да бѫде въ въздуха, a ще се стовари тежко върху врага.

 

Отъ Аеропланната висота се направи подробна скица на Симеонъ, окопитѣ, теленитѣ мрежи и пѫтя къмъ него, отбелезанъ съ яснитѣ мѣстни предмети и знаци. (Гледай приложената скица № 10).

 

Презъ 2—3 дни виждаха командира на 9-а рота да се изкачва ту на единъ, ту на другъ върхъ отъ нашата позиция, отъ гдето впивайки погледъ къмъ Цѣлувка, Седлото, Подковата, Симеонъ, той се взираше къмъ купчина камъни, нѣкоя канавка или самотно издигащо се дърво, които отбелѣзваше на парче книга, за да го подпомогнатъ презъ тъмната нсщь точно да очертае пѫтя на следването му. Виждаха го да влиза въ наблюдателнитѣ пунктове ту на единъ, ту на другъ отъ батарейнитѣ командири. Тамъ оставаше известно време, обясняваше на батарейнитѣ командири своитѣ намѣрения и искаше отъ тѣхъ, когато дойде „оная нощь“, за която ще ги предупреди, да бдятъ и ако чуятъ по телефона или забележатъ отъ хелиографа условната дума, която ще означава, че се е натъкналъ на голѣми неприятелски сили, да му се притекатъ на помощь съ своя огънь. Другъ пѫть го виждаха въ неговото подземие наведенъ надъ масата си замисленъ да пише и да пресмѣта нѣщо.

 

Ноще, когато настѫпваше тишина и всички се отдаваха на подкрепителенъ сънь, буднитѣ очи на наблюдателитѣ отъ

 

 

163

 

окопитѣ виждаха високия силуетъ на капитана да блуждае изъ лабиринта на позицията или прислонилъ се къмъ нѣкоя купчинка камъни на върха. Отъ тамъ той се взираше далечъ въ пространството докато сребристия рогъ на луната се показваше задъ далечнитѣ върхове. Въ тоя моментъ той бързо поглеждаше часовника си. Следъ това силуета се изправяше и съ бавни крачки се отправяше къмъ своето подземие. Тамъ той отбелязваше въ нѣкаква си тетрадка точния часъ и минута, въ която се показва луната, после той изчисляваше минутата, въ която утре луната ще се появи.

 

Другъ пѫть въ тъмната нощь го виждаха да прави учение съ своитѣ 40 доброволци. Раздѣлени на групи, тихо и и безмълвно, тѣ се движеха или пълзеха. Спираха се. Режеха телени мрежи. После пакъ тръгваха. И всичко това ставаше тъй тихо и незабелязано, че когато се отдалечаваше на 20—30 крачки, той не виждаше вече групитѣ, a когато се отдалечаваше на 60 крачки, той не чуваше вече и стѫпкитѣ на движущитѣ се, нито шума отъ рѣзането на телената мрежа, нито пъкъ нѣкакъвъ гласъ отъ подаванитѣ команди и заповѣди.

 

Най-после планътъ бѣ окончателно приготвенъ отъ самия изпълнитель. Планътъ бѣ много простъ: нападението трѣбваше да се извърши безъ артилерийско съдействие, като патрула действува съ изненада до момента когато бѫде откритъ отъ противника, следъ който моментъ той действува съ открита сила, като се нахвърля стремително върху противника и залови пленникъ.

 

За постигане поставената си задача, командирътъ на 9 рота трѣбваше да разработи своятъ простъ планъ до най-дребнитѣ му подробности, като намѣри най-целесъобразното разрешение на следнитѣ въпроси:

 

1. Изборъ на самитѣ изпълнители. — Това е най-деликатния въпросъ, особено за началника на патрула. Какъ бѣ разрешенъ обаче тоя въпросъ, ние видѣхме по-горе.

 

2. Изборъ на пункта отъ неприятелската позиция за нападението. — Следъ щателна рекогнисцеровка и събиране сведения за разположението на противника ние видѣхме, че бѣ избрана висотата Симеонъ или както узнахме по-късно, англичанитѣ я наричали Мейгогъ. На тази висота се предполагаше да е разположена неприятелска застава, още повече, че на 21 февруарий тамъ бѣ забелязана и картечница.

 

3. Изборъ точно на пункта отъ избраната неприятелска позиция, кѫдето трѣбваше да се направятъ прорѣзитѣ презъ теленитѣ мрежи и извърши удара. — Следъ основно проучване, избра се най-сигурниятъ за успѣхъ, макаръ и най-опастниятъ пунктъ — това бѣ дѣсния флангъ и тила на противника разположенъ на Симеонъ.

 

4. Опредѣляне начина за извършване на самото

 

 

164

 

нападение. — Дали нападениего да се извърши следъ артилерийска подготовка, която да прикове противника въ скривалищата му и разкѫса теленитѣ мрежи, или нападението да се извърши само съ собственитѣ сили на патрула безъ помощьта на артилерийска подготовка — избора ще се направи пакъ отъ избраното рѫководно начало: изненада. Следъ като бѣха проучени всички произведени до сега патрулни нападения за залавяне пленници се указа, че тѣ сѫ били само следъ артилерийска подготовка. А изненадата искаше да се направи това, което не е било до сега, да се промѣни тактиката. Трѣбваше да се има обаче предъ видъ и възможносгьта патрула да се натъкне на значителна неприятелска сила, да бѫде откритъ преждевременно, или пъкъ да се насочатъ отъ къмъ „Гърбицата“ неприятелски отдѣления въ тила за обгражданего иу. За тия случаи бѣ предвидено да се поиска съдействието на артилерията по уговоренъ за това планъ и условни знаци.

 

5. Опредѣляне силата, състава на патрула и помощния началнически персоналъ. — Въ желанието да се обезпечи скритото приближаване и промъкването въ тила на противника, патрула трѣбваше да бѫде по възможность по-малъкъ. Отъ друга страна патрула трѣбваше да бѫде по възможность по-силенъ, за да има достатъчна сила при самия ударъ. Началникътъ на патрула смѣтна, че тия противоречиви изисквания ще бѫдатъ примирени отъ числото 40. Въ състава на патрула бѣха предвидени: единъ офицеръ, 33 бойци, 2 телефонисти съ 4 км. лекъ кабелъ, 2 хелиографисти за една станция, 1 санитаренъ фелдшеръ и 2 санитарни носачи съ носилка. Въ числото на бойцитѣ влизаха и трима подофицери, които бѣха назначени като началници на тритѣ отдѣления, на които бѣ подѣленъ патрулътъ.

 

6. Изборъ на изходната позиция. — Разрешението на тоя въпросъ бѣ вече лесно, защото бѣ въ връзка съ разрешението на въпроситѣ изброени въ точки 2 и 3. За изходна позиция бѣ избрана линията около самотно издигащото се дърво намиращо се на около 200—250 крачки отъ самия върхъ на Симеонъ.

 

7. Точно очертание пѫтя на следванего. — Тъй като бѣше вече избранъ последниятъ пунктъ, кѫдето трѣбваше да ни отведе тоя пѫть, оставаше да се набележи пѫтя съ междинни пунктове отъ позицията до Симеонъ, като се изхожда отъ основното начало на плана : изненада. А за това трѣбваше да се избере пѫть, който да дава възможность за прикрито приближаване. Въ своя пѫть, на следване патрулътъ трѣбваше да се прости и напустне позицията на полка съ „Цѣлувка", следъ това да премине „Седлото" и и като се изтегли по канавата въ подножието на „Подковата“ да се насочи презъ една открита полянка къмъ изходната

 

 

165

 

позиция при самотното дърво. Презъ тоя си пѫть патрулътъ трѣбваше да премине съвършенно незабелязано покрай фронта на неприятелската позиция „Гърбицата", и следъ това да я остави въ гърба си и да се промъкне къмъ дѣсния флангъ на Симеонъ.

 

8. Строй за приближаване и мѣрки за охранение. — Строятъ бѣ въ зависимость отъ времето презъ, което ще се извърши движението — именно ноще. Строятъ трѣбваше да дава пълна възможность за удобно и безшумно командуване. Той трѣбваше да бѫде гъвкавъ и да дава възможность за посрещане всѣка изненада и нападение отъ страна на противника било отъ къмъ посоката на движението, било отъ къмъ фланговетѣ или тила. Охранението да предпазва отъ изненада отъ къмъ всички посоки, като бѫде въ състояние само съ единъ знакъ да предупреди за появилата се опастность.

 

9. Изборъ за часа и минутата, когато трѣбваше да се извърши самото нападение въ избрания пунктъ. — Изборътъ на тая минута бѣ подчиненъ сѫщо на рѫководното начало: изненада. Ето защо търсейки прикритието на тъмната нощь, трѣбваше ударътъ да се извърши преди изгрѣването на луната. По тая причина точниятъ часъ и минута ще се опредѣлятъ следъ като се опредѣли точния день за нападението, съ разчетъ ударътъ да се извърши 30 минути преди изгрѣването на луната, за да има време патрулътъ да се измъкне преди да е освѣтленъ отъ луната. А въ зависимость отъ часа за удара ще бѫде избранъ часа за тръгване отъ позицията.

 

10. Обезпечение сигурни връзки на патрула съ позицията и батарейтѣ. — Това трѣбваше да се постигне:

 

По телефона, като патрула си послужи съ отдѣлна линия отъ лекъ кабелъ, която линия трѣбваше да се развие презъ нощьта на самото изпълнение, едновременно съ движението на патрула. Телефонната станция трѣбваше да се открие на изходната позиция при самотното дърво.

 

Чрезъ хелиографна станция. Мѣстото на тая станция бѣ избрано на „Подковата“, отъ гдето при пробното изпращане на станцията можеше да се сигнализира незабелязано за противника. Хелиографната станция трѣбваше да бѫде свързана съ телефонната станция при дървото съ телефоненъ кабелъ, a ако той бѫде прекѫснатъ, — съ изпращане ординарецъ.

 

Най-сетне въ най-нещастния случай бѣ предвидено и изпращане ординарецъ до Цѣлувка, отъ гдето трѣбваше да се предава по телефона.

 

11. Опредѣляне формата, снаряжението и въорѫжението на войницитѣ. — Разрешението на тоя въпросъ се обусловаше

 

 

166

 

отъ поставената за изпълнение задача, за това се опредѣли:

 

Форма : по куртки безъ шинели, за да не пречатъ при движението, a подъ курткитѣ се облѣкоха топли фланели.

 

Снаряжение и въорѫжение : пушки съ натъкнатъ ножъ, безъ ножници за ножове и безъ газови маски, за да не издаватъ шумъ ножницитѣ и тенекийнитѣ кутий при движението и залеганието; безъ раници, като вмѣсто тѣхъ се взематъ торби и бомби. Металическитѣ части и токѝ се обвиятъ съ платнени парчета, за да не се издава шумъ. Взематъ се по две поясни паласки, по 60 патрони и по 6 бомби.

 

Общо за патрула се вземагъ: хелиографна и телефонна станции съ нуждния кабелъ; носилка за ранени, 8 ножици за рѣзане телената мрежа и 4 сигнални пистолета съ бѣли ракети за освѣтление на мѣстностьта, разбира се, че тѣ ще бѫдатъ употрѣбени следъ като патрулътъ бѫде откритъ.

 

Началникътъ на патрула, освенъ това трѣбваше да има и бинокълъ.

 

12. Условенъ белегъ за взаимно разпознаване въ тъмнината нашитѣ войници по между си. — Това бѣ необходимо, за да се избѣгнатъ нещастни случаи за взаимно избиване въ рѫкопашния бой презъ тъмната нощь. За такъвъ белегъ послужи войнишкого платнище сгънато като лента и прехвърлено презъ лѣвото рамо.

 

13. Мѣрки за бързото експедиране на заловения пленникъ. — Отъ поставената цель на цѣлото това нападение, естествено бѣше да се взематъ всички мѣрки, както за запазване пленника отъ освобождение, така и за бързото му експедиране къмъ позицията на полка. За тая цель бѣ наредено: всѣки, който залови пленникъ да извиква високо: пленникъ! Всѣки, който се намира на близо е длъженъ да помогне въ борбата за залавянето на пленника, ако борбата още не е завършена. Всѣки, който непосрѣдствено залови единъ или повече пленници е длъженъ веднага безъ друга заповѣдь, заедно съ още двама наши войници, намиращи се на близо да се отправятъ веднага къмъ изходната позиция и отъ тамъ за позицията на полка. Преди напускане боя тѣзи, които придружаватъ пленницитѣ сѫ длъжни да се обадятъ на началника на патрула или на нѣкой отъ подофицеритѣ и на всѣки войникъ когото видятъ около себе си при оттеглянето си. Най-строго се забранява на всѣки другиго да се оттегля безъ заповѣдь.

 

14. Мѣрки за запазване прорѣзанитѣ презъ теленитѣ мрежи пѫтеки за насъ. — За да се обезпечи оттеглянето на патрула отъ Симеонъ бѣ необходимо да се охраняватъ направенитѣ брешове, като не се допустне да бѫдатъ заети отъ противника. За тая цель бѣха назначени и опредѣлени

 

 

167

 

войницитѣ, които ще охраняватъ брешоветѣ и теленитѣ мрежи.

 

15. Санитарна служба и прибиране убититѣ и раненитѣ. — Тази служба трѣбваше да бѫде добре организирана както отъ чувство на другарство, така и отъ тактическа страна, за да не се даде на противника възможность да разузнава за насъ. За цельта бѣ наредено преди да се започне оттеглянето отъ боя, за което ще последва заповѣдь, началницитѣ на отдѣленията да провѣратъ хората си, да се прегърси добре мѣстото гдето се развива боя и да се прибератъ и отнесатъ всички убити и тежко ранени. Независимо отъ това, когато патрулътъ се оттегли при теленитѣ мрежи трѣбваше да се направи щателна провѣрка, отъ която да се установи, че нѣма изоставени.

 

16. Упражнение съ телорѣзачитѣ. — Предъ видъ на това, че теленитѣ мрежи трѣбваше да се прорѣжатъ само на нѣколко десятки метри отъ противника и трѣбваше да се манипулира въ съвършенно тъмна нощь, бѣ необходимо назначенитѣ телорѣзачи да бѫдатъ упражнени да работятъ съвършенно бързо, безшумно и ловко и въ най-голѣмата тъмнина. За да се добиятъ тия резултати трѣбваше да се построй подобна на неприятелската телена мрежа, гдето при сѫщата тъмнина трѣбваше да се направятъ нѣколко упражнения.

 

17. Произвеждане подобно нападение. — За да се упражнятъ както всички войници по отдѣлно, така и патрулътъ, каго едно цѣло, по всички току-що изброени служби, както при приближаването на патрула, a така и при самото нападение, бѣ необходимо да се произведатъ нѣколко упражнения въ тила на позицията на полка. Упражненията се водиха на подобна на избраната за нападение мѣстность и при сѫщото освѣтление или по право при сѫщата тъмнина на нощьта.

 

Това бѣха най-главнитѣ 17 въпроси, които извикваха множество още въпросчета и които изискваха своето разрешение. Никой въпросъ, нито въпросче не можеше и не трѣбваше да бѫдатъ пренебрегнати, ако искахме да приближимъ за успѣха къмъ пълна сигурность.

 

На 4 мартъ презъ нощьта трѣбваше да се извърши самото нападение. Отъ наблюдението и изчислението за изгрѣването на луната презъ тая нощь, бѣ опредѣлено нападението да се извърши къмъ 12 ч. и 30 м. презъ нощьта.

 

Презъ деня бѣ дадена пълна почивка на 40-тѣ участници, за да бѫдатъ бодри презъ нощьта. Началникътъ на патрула следъ обѣдъ докладва на командира на дружината, че презъ нощьта нашъ патрулъ ще излѣзе по посока на в. Симеонъ. Помоли да се предупредатъ съседнитѣ участъци и батареитѣ, за да не би при престрелката, която ще се открие

 

 

168

 

при тая посока, нашата артилерия да попречи за изпълнение на задачата.

 

Часътъ бѣ вече 10. Нощьта тъмна като въ рогъ. Цѣлиятъ патрулъ бѣ напълно готовъ съ бойното си стъкмяване и вече построенъ. Началникътъ на патрула се приближи, направи последенъ прегледъ и поздрави войницитѣ. Следъ последнитѣ нѣколко думи отправени къмъ войницитѣ, той командува: за молитва шапки долу! Слабата свѣтлина отъ мъждеющия фенеръ, освѣти отправенитѣ на горе 40 чифта очи, a въ настѫпилото безмълвие тихъ шепотъ се долови...

 

Патрулътъ се изтегли по опредѣлената пѫтека и при „Цѣлувка“ той напустна най-предната часть отъ нашата позиция. Отъ тукъ движението на патрула трѣбваше да се извърши въ боенъ строй съ всички мѣрки за охранение. Той бѣ разчлененъ на 3 отдѣления въ колона по единъ, отстоящи на 10—15 крачки. Отдѣленията не се виждаха по между си въ тъмнината, но тѣ чуваха стѫпкитѣ на съседитѣ си. Отпредъ, отзадъ и въ страни бѣха изпратени патрулни двойки на 15—20 крачки. Началникътъ на патрула заедно съ двама отъ най-вѣрнитѣ му и здрави войници се движеше на 5 крачки предъ срѣдното отдѣление. Това бѣ скелета на патрула, който се движеше като гѫсеница: преднитѣ двойки излизаха на 20—30 крачки и спираха, a когато стѫпкитѣ имъ затихваха тръгваха и отдѣленията ; последнитѣ застигаха двойкитѣ и т. н. А когато се долавяше отпредъ, отстрани или отзадъ нѣкакъвъ шумъ, тогава началникътъ на патрула подаване условниятъ звукъ и всѣко движение спираше. Тогава всички се обръщаха въ слухъ. И окажеше ли се, че тихъ нощенъ вѣтрецъ се е пошегувалъ съ околнитѣ драки или нощна птица е процепила въздуха, патрулътъ отново продължаваше, но осторожно и бавно своето напредване.

 

Два часа вече продължаваше това бавно движение. Цѣлувка бѣ останала на около 150 м. задъ гърба на патрула. Бѣ полунощь когато патрулътъ достигна самотно дърво. Тукъ той се спрѣ. Откри се телефонната станция. Провѣри се изправностьта ѝ. Обади се на батарейнитѣ командири съ условната дума за пристигането при самотното дърво. Получи се съобщение по построения вече телефонъ и отъ хелиографната станция отъ Седлото, че хелиографътъ е въ изправность и готовъ за действие. До тукъ всичко предвидено следваше своятъ ходъ „като по часовникъ“. Следъ последната провѣрка на отдѣленията, началникътъ на патрула тихо пропълзе при всѣка отъ групитѣ и каза имъ последнитѣ си наставления. Самотното дърво отстоеше на около 100 м. отъ първата телена мрежа, която преграждаше пѫтя за къмъ тила на Симеонъ, Противникътъ бѣ вече близо. Движението продължи, но съ прецеждане по групи отъ по

 

 

169

 

2—3 души и на разстояние 15—20 крачки, гдето се събираха, за да продължатъ по сѫщия начинъ.

 

Телорѣзачи напредъ! бѣ заповѣдано шепнишкомъ. Нѣколко минути само следъ това бѣ отворена широка просѣка презъ мрежата. А малко следъ това цѣлиятъ патрулъ бѣ вече отвѫдъ мрежата. Източно отъ Симеонъ бѣ неприятелската позиция „Гърбицата“, a помежду имь минаваше малка долина. Нападението трѣбваше да се извърши по източния склонъ на Симеонъ. По тоя начинъ промъквайки се презъ долината и излагайки гърба си къмъ „Гърбицата“, трѣбваше да се яви на фланга и въ тила на Симеонъ, кѫдето да се издебнатъ англичанитѣ въ самото имъ скривалище.

 

Въ източното подножие минаваше втора телена мрежа. По сѫщиятъ начинъ и тя бѣ срѣзана.

 

Полунощь бѣ вече минало. Оставаха още 30 минути до изгрѣване на луната, a до това време англичанинътъ—пленникъ, трѣбваше да бѫде отведенъ въ нашата позиция. Съ тихо пълзене съ притаенъ дъхъ, патрулътъ достигна третата и последна телена мрежа, която опасваше склона на цѣлата висота. Телорѣзачитѣ почнаха отново своята работа. До тѣхъ стоеше началникътъ на патрула подпренъ на бастона си, като държеше съ другата си рѫка револвера си, a на врата си окачилъ бинокълъ. Тъмна бѣ нощьта и съ око нищо на се виждаше на върха. Началникътъ на патрула повдигна бинокъла си и го отправи нагоре къмъ върха. Той се взираше съ напрежение, за да открие „нѣщо“. Тъменъ, неподвиженъ силуетъ едва се забелязваше съ бинокъла. Недоумение го хвана — дали това е нѣкое дръвче незабелязано презъ деня, или е . . . . . . . той, часовоятъ на англичанитѣ ? Въ този моментъ единъ отъ телорѣзачитѣ изпустна ножицитѣ. Остъръ звукъ процепи въздуха. Силуетътъ отъ върха мръдна . . . . . . . Недоумението изчезна. Ясно бѣ, че силуета не е дърво, но е англичанинъ. Безъ да изпуска бинокъла отъ рѫката си и безъ да губи и най-слабия трепетъ въ силуета на англичанина, началникътъ на патрула дръпна за рамото стоящия до него телорѣзачъ и работата спрѣ. Всичко замрѣ, спрѣ дори и дишането. Силуетътъ остана на мѣстото си, повѣрвалъ, че може би слухътъ му го е измамилъ. Следъ една дълга нескончаема минута телорѣзачитѣ почнаха отново съ още по-голѣмо внимание своята работа.

 

Въ това време началникътъ на патрула даде последнитѣ разпореждания: тримата назначени отъ по-рано войници, трѣбваше да останатъ и охраняватъ пѫтеката презъ телената мрежа ; опредѣли се и последователното преминаване на отдѣленията презъ пѫтеката. До като се правѣха разпорежданията телорѣзачитѣ продължаваха да рѣжатъ, като отъ време ва време прекѫсваха работата и се ослушваха.

 

 

170

 

Тѣ още нищо не бѣха видѣли. Само тѣхниятъ водачъ съ изостренъ слухъ и зрение полагаше свърхчовѣшки усилия, за да запази пълно самообладание предъ страшната мисъль за преждевременно разкриване на патрула. Оставаше само още единъ редъ отъ тела да се срѣже. Началникътъ на патрула следѣше бавното и осторожно приближаване силута на англичанина. Той бѣ вече на 40 крачки отъ патрула. Въ този моментъ, когато началникътъ на патрула задържаше дори и дъха си следейки приближаващия се силуетъ, единъ отъ войницитѣ се изкашли. Силенъ ослѣпителень блясъкъ освѣтли цѣлата околность отъ подадения къмъ силуета ракетъ.

 

До тукъ патрулътъ бѣ достигналъ незабелязано, употрѣбилъ всички срѣдства за да използува ефекта отъ изненадата. Отъ тоя моментъ почваше вториятъ начинъ за действие : стихиенъ устремъ съ открита сила.

 

Напредъ! се разнесе въ нощната тишина властниятъ гласъ на началника на патрула. Тия, които пълзеха до скоро съ осторожность, които спираха дъха си отъ предпазливость като прикриваха дори и трепета на своята душа — сѫщитѣ тия подъ действието на кратката комачда: напредъ! израстнаха и се преобразиха въ мощни стихий.

 

Последниятъ редъ отъ телената мрежа останалъ неразрѣзанъ, изпраще отъ мощнитѣ мишци и желѣзнитѣ колове бѣха повалени. Хвърлената бомба отъ английския часовой, като чели удвои силитѣ на нашитѣ и тѣ се втурнаха бързо напредъ. Въ тоя моментъ подаденитѣ отъ къмъ върха ракети освѣтлиха една малка верига, която се спустна напредъ вѣроятно, за да загради пѫтя за отстѫплението ни. Забелязълъ това, началникътъ на патрула заповѣдва вмѣсто назначенитѣ трима войници, да остане цѣлото трето отдѣление при направената пѫтека презъ телената мрежа и не допустне преминаването на неприятелски войници въ гърба на нашия патрулъ, който се изкачва къмъ самия връхъ Симеонъ.

 

Следъ като дветѣ отдѣления преминаха телената мрежа, тѣ се развърнаха въ две последователни вериги и се втурнаха по петитѣ на бѣгащия англичанинъ. Когато предната верига достигна на около 20 крачки до дѣсния флангъ на окопа, десятки бомби се изсипаха върху й. Веригата залегна. Тя бѣ прикована къмъ земята отъ сипящитѣ се отгоре ѝ бомби. А когато почнаха да се обаждатъ охканията на раненитѣ, каточели настѫпи моментно колебание. Тогава началникътъ скочи и изкомандува : напредъ! и сполучи да увлече цѣлата верига.

 

Всрѣдъ трѣсъка на бомбитѣ, промъкващи се изъ гѫстия димъ на многото експлозий, юнацитѣ се намѣриха въ окопа само следъ нѣколко мига. Тукъ се почна ожесточена борба съ упорититѣ англичани, които оспорваха всѣки траверсъ

 

 

171

 

отъ окопа. Боятъ се затѣгаше. Времето работѣше за англичанитѣ. Всѣки моментъ тѣ можеха да получатъ подкрепление. Нашето положение ставаше все по-критическо. Всрѣдъ ужаснитѣ трѣсъци се долавяха стоноветѣ на раненитѣ. Огненитѣ блясъци отъ експлозиитѣ освѣтлиха една жестока усмивка, която изкриви до болка долната устна на началника на патрула. Мълния блѣсна въ неговитѣ очи. Той се обърна къмъ близкостоящия до него подофицеръ и показвайки му обратния склонъ на в. Симеонъ заповѣда му да се промъкне веднага съ своето отдѣление въ тила на англичанитѣ, за да бѫдатъ обградени и пленени всички, ако продължатъ своето упорство още 1—2 минути. Въ това време обаче, бѣ подадена бѣла ракета, при освѣтлението, на която англичанитѣ забелязаха обхватното наше отдѣление и почнаха бързо да се оттеглятъ. Въ тоя именно моментъ се чу толкова очакваниятъ викъ: пленникъ! Ето го! Началникътъ на патрула долови гласа въ настѫпилия мракъ, приближи се и рѫката му почувствува плоската и крѫгла каска — това бѣ пленннкътъ. Последниятъ бѣ предаденъ на трима войници съ заповѣдь веднага да го отведатъ въ нашата позиция.

 

Следъ залавянето на пленника, началникътъ на патрула смѣтна, че е изпълнилъ поставената си задача и че при по-продължителното оставане на неприятелската позиция противникътъ ще бѫде засиленъ и ще атакува нашия патрулъ или пъкъ бързо ще се оттегли и ще поиска отъ своята артилерия да обстреля висотата и преследва съ огънь нашия патрулъ. И въ единия и въ другия случай патрулътъ бѣ изложенъ да понесе голѣми загуби безъ да има друга цель за постигане. По тая причина началникътъ на патрула заповѣда : отдѣленията да почнатъ последователно да се оттеглятъ до достигане изходната позиция при самотното дърво, гдето патрулътъ ще се събере и продължи оттеглянето си. Когато патрулътъ се събра на изходната позиция, отъ направената провѣрка се оказа, че при него има двама леко ранени, но единъ подофицеръ липсва, за когого едни казватъ че го видѣли раненъ, други — че билъ убитъ. На въпроса : кой ще отиде да намѣри отсѫтствующия, обадиха се нѣколко души. Веднага бѣха изпратени 5 души, които пъргаво като сърни литнаха къмъ върха, за да търсятъ своя другарь.

 

Бѣха изминали нѣколко дълги минути въ очаквание, когато се чуха стѫпки, a скоро се очергаха силуети, но не на 5, a на 6 души. Шестиятъ бѣ тежко ранениятъ подофицеръ, който съ цената на страшни болки бѣ успѣлъ да изпълзи нѣколко крачки по склона на висотата, гдето бѣ намѣренъ отъ изпратенитѣ войници и донесенъ.

 

По телефона се съобщи на хелиографната станция да се вдигне и се прибере на позицията. Съобщи се и на батареитѣ,

 

 

172

 

че патрулътъ се вече оттегля съ заловенъ пленникъ. Следъ това патрулътъ почна да се оттегля къмъ позицията.

 

Окопитенъ отъ временния шеметъ, противникътъ откри артилерийски огънь по следитѣ на патрула едва когато той влизаше въ позицията презъ Цѣлувка. Патрулътъ бѣ вече пристигналъ на главната позиция, когато съобщиха по телефона, че едно неприятелско отдѣление отъ 40—50 души, закъснѣло съ своето преследване, настѫпило по посока отъ къмъ Симеонъ и нападнало постоветѣ на Цѣлувка, но било прогонено съ огънь.

 

На сутриньта пленникътъ бѣ отведенъ въ щаба на полка, a оттамъ — въ щаба на дивизията, гдето между другитѣ ценни сведения съобшилъ, че той е отъ 26-а английска дивизия, 78 бригада, 7 дружина, 6 взводъ. [1] Неговата дружина е била на дѣсния флангъ на бригадата.

 

И ако има защо да се радватъ войницитѣ, когато тъй сполучливо оправдаха довѣрието на своя началникъ, тѣхната радость бѣ толкова по-голѣма, защото успѣхътъ имъ не бѣ помраченъ отъ скѫпи жертви. Своятъ успѣхъ патрулътъ изкупи съ двама слабо ранени и единъ по-тежко, но безъ опастность за живота му.

 

Самоувѣреностьта на командира на 9-а рота облегнатъ на дълбоката си вѣра бѣ възнаградена отъ провидението, като оправда неговата надежда.

 

Дали патрулътъ въ своята замисълъ, подготвителна работа и изпълнение е далъ желанни резултати, това се вижда отъ мнението на командира на бригадата отбелязано на времето си. На следния день когато е съобщавалъ за заловения отъ 57 п. полкъ пленникъ, той заповѣдалъ на командира на 58 п. полкъ : „Да вземе мѣрки по сѫщия начинъ да се залови пленникъ и отъ 58 полкъ“.

 

А нѣколко дена по-късно тръгвайки отъ гара Дедели, тренътъ отнесе на северъ между другитѣ и единъ вагонъ, отъ който непрекѫснато се чуваха пѣсни. А въ тонътъ на пѣснитѣ бликаше топлота и радостно чувство на изпълненъ дългъ. Тоя вагонъ бѣ вагона на четиредесеттѣ, които отиваха въ извънреденъ отпускъ, за да разкажатъ на своитѣ невръстни деца една приказка — приказката : на ловъ за англичани.

 

Малката война продължаваше, но отъ полка не се отбелязаха дори и следъ нѣколко месеци нѣкакви особени действия.

 

Въ началото на м. юний Съглашенскиятъ главнокомандующъ на Македонския фронтъ генералъ Гюйома бѣ смѣненъ съ генералъ Франше д'Епре. Тази промѣна въ

 

 

Заб. 1. Въ английската армия номерацията на бригадитѣ е обща въ армията имъ, а номерлцията на взводоветѣ имъ — обща въ цѣлата дружина.

 

 

173

 

главното командуване на противника даваше основание да се предполага, че по нашия фронтъ ще се предприематъ нѣкои размѣствания и прегрупирания на неприятелскитѣ войски, още повече че това време съвпада съ времето когато гръцкитѣ дивизий се вкарватъ въ действие.

 

Следъ нѣколко несполучливи опити, възлага се на поручикъ Ивановъ Цани, да извърши нападение пакъ на в. Симеонъ съ артилерийско съдействие за залавяне пленници.

 

На 29. юлий къмъ 10 ч. вечерьта поручикъ Ивановъ заедно съ своя патрулъ отъ 51 души настѫпва къмъ в. Симеонъ. Въ 11 часа, той е билъ вече на изходната си позиция при самотното дърво, отъ гдето поискалъ отъ нашата артилерия да открие огънь по висотата. Следъ пренасяне на огъня задъ висотата той заповѣдалъ на патрула си да настѫпи напредъ. Лично той, достатъчно смѣлъ, бързо преминава първата телена мрежа и се насочилъ къмъ върха. Тукъ той е билъ изненаданъ (?) отъ втора телена мрежа. Когато се обърналъ, той забелязалъ при себе си само 7 души, a другитѣ били изостанали назадъ. Безъ да дочака или привлече останалитѣ войници; безъ да прави и опитъ да разрѣже телената мрежа, той се опиталъ да пропълзи и да се промъкне подъ телената мрежа. Обаче, куртката му се закачила за тела, отъ което се произвелъ шумъ. Противникътъ ги забелязалъ и открилъ огънь, отъ който биватъ ранени поручикъ Ивановъ и подофицерътъ, който е билъ съ него. Раненитѣ едва успѣватъ да се измъкнатъ и се оттеглягъ съ цѣлия патрулъ.

 

Безспорно, проявената лична смѣлость отъ поручикъ Ивановъ далечъ не бѣ достатъчна, за да се изпълни една тъй деликатна задача, която изисква всестранна подготовка, ловкость и способность, да обладава и владствува надъ човѣшкото сърдце.

 

Въ края на м. августъ сведенията за неприятелски действия въ голѣмъ размѣръ ставатъ все по-настойчиви. Имаше основание да се очаква, че предстои на Планинската и 9-а дивизии отново да си примѣратъ силитѣ съ противника.

 

Презъ цѣлата пролѣть и лѣто опититѣ на полка за залавяне пленникъ останаха безуспѣшни. При наличностьта на упорити сведения за предстоящи действия на противника, сведенията събрани отъ негови пленници биха били много ценни. Его защо отново се даватъ едно следъ друго нареждания за залавяне на пленникъ.

 

Презъ м. августъ се изпращаха патрули въ различни посоки, извършваха се нападения съсъ и безъ артилерийска подготовка, но и най-малкиятъ дефектъ осуетяваше успѣха.

 

Ha 1. септември къмъ 1 ч. 30 м. пр. пл. единъ патрулъ отъ 45 души подъ началството на поручикъ Начевъ Начо Цановъ е извършилъ нападение на в. Луковитъ. Патрулътъ трѣбвало

 

 

174

 

да действува въ две групи : едната съ поручикъ Начевъ и другата съ подпоручикъ Евстатиевъ Владимиръ. Нападението е останало безуспѣшно, защото когато патрула е навлѣзълъ въ неприятелския окопъ, не сѫ намѣрили никакъвъ противникъ.

 

Тукъ е произлѣзло едно недоразумение, което скѫпо е заплатено. При оттеглянето на дѣсната група съ подпоручикъ Евстатиевъ, групата не е могла да намѣри пѫтеката презъ телената мрежа. Оставениятъ подофицеръ съ нѣколко войници, смѣтайки групата на подпоручикъ Евстатиевъ за противникъ открива огънь по нея. Силниятъ вѣтъръ не е позволилъ да се чуятъ виковетѣ.

 

Отъ това недоразумение патрулътъ изгубва 1 убитъ и 6 ранени наши войници.

 

Въ началото на септемврий сведенията за предстоящитѣ действия на противника сѫ тъй настойчиви, че на доклада на командира на полка за безуспѣшнитѣ патрулни нападеиия, командирътъ на бригадата чувствуващъ необходимостьта отъ по-точни сведения за противника, заповѣда : „Да се повторятъ и потретятъ патрулнитѣ нападения, но пленникъ да се залови“.

 

Тъй се прояви бойната дейность презъ пролѣтьта и лѣтото до надвечерието на тъй нареченитѣ септемврийски боеве.

 

 

4. Септемврийски боеве

 

Ако е вѣрно, че „Мирното време“ за народитѣ не е нищо друго, освенъ продължителни години въ всестранна подготовка за война; отъ друга страна ако е вѣрно, че дори за едно патрулно нападение, което не трае повече отъ 10—15 минути сѫ необходими нѣколко дни или дори седмици за неговата подготовка ; сѫщо така е вѣрно, че презъ време на война, за голѣмитѣ, решителнитѣ боеве, които продължаватъ нѣколко дни или седмици, необходими сѫ месеци за усилена подготовка на тия боеве.

 

Септемврийскитѣ боеве, които сѫ финалнитѣ боеве на Македонския фронтъ за тая война, дадоха въ своята общность резултатъ катастрофаленъ за България.

 

И все пакъ, колкото тежки и горчиви да сѫ общитѣ резултати и последствия отъ септемврийскитѣ боеве, българскиятъ народъ има съ какво да се гордѣе именно отъ тия септемврийски боеве.

 

За да се почувствува всѣки българинъ гордъ, дори и въ своитѣ страдания ; за да закрепи своята вѣра въ мощьта на своето племе, дори и въ най-голѣмитѣ нещастия, не е необходимо да блуждае, да се лута и да търси. Не, великото, свѣтлото не се търси. Ta нима дори и слѣпитѣ не чувствуватъ свѣтлия ореолъ що се излѫчва отъ Дойранъ?

 

 

175

 

Нима Дойранъ не свидетелствува за надмощието на българския духъ и надъ най-упоритото и гордо племе?

 

Презъ тия грандиозни боеве при Дойранъ, срещу 57 п. полкъ бѣха насочени, сравнително другитѣ участъци, слаби части.

 

За да се представи ясна картина на тия последни боеве, необходимо е да се хвърли погледъ върху общото положение на дветѣ воюващи страни, a сѫщо и на Македонскиятъ фронтъ въ надвечерието и презъ тия боеве.

 

На западния фронтъ германцитѣ трѣбваше да търсятъ разрешението изхода на войната. Следъ продължителна подготовка и крайно напрежение на своитѣ сили и срѣдства, презъ м. мартъ германцитѣ почнаха своята офанзива. До м. юний тѣ нанесоха върху съглашенския фронтъ редица сполучливи удари. Обаче, въпрѣки безспорниятъ успѣхъ, германцитѣ понесоха грамадни загуби и като не съумѣха да използуватъ благоприятнитѣ моменти, които имаха презъ време на боеветѣ, за да добиятъ решителни резултати, тѣ се видѣха принудени да преостановятъ временно своитѣ действия.

 

Презъ това време съглашенското командуване организира и презъ м. августъ започна своята контъръ офанзива. Въ началото на м. септемврий германцитѣ се оттеглиха за отбрана въ своята укрепена зона „Хинденбургъ“. Презъ м. септемврий американската армия взема за първи пѫть участие, при което тя изпълни самостоятелно възложената ѝ задача. Презъ края на м. септемврий съглашенскитѣ войски започнаха атаката за завладяването и преминаването презъ тая укрепена зона, която атака продължи и презъ м. октомврий.

 

На Македонския фронтъ нашитѣ дивизии бѣха наредени въ една тънка линия отъ р. Шкумба въ Албания до устието на р. Марица въ Бѣло море. На тоя обширенъ фронтъ, който е по-голѣмъ отъ фронта отбраняванъ отъ Австро-Унгария, нашата армия бѣ разположила своитѣ сили въ една тънка линия, безъ достатъчни, или по право безъ почти никакви резерви, защото за деветтѣ дружини, съ които Главната Квартира разполагаше, не може сериозно да се твърди, че тя, Главната Квартира, има резервъ.

 

До като нашата Главна Квартира правѣше постѫпки да се изпратятъ нѣколко германски дивизии, германското главно командуване разпореди да се изтеглятъ и последнитѣ германски дружини отъ македонския фронтъ. Въ сѫщото време съглашенското командуване почна усилени приготовления за една офанзива. Съ назначаването генералъ Франше д’Епре за командующъ на солунската армия въ края на на м. юни, той започна най-усилено приготовленията за офанзива, прегрупирания на частитѣ и засилване на армията.

 

 

176

 

Планътъ за тая офанзива имаше за основа следнята идея : да се атакува нашиятъ фронтъ при планинския масивъ Добро поле и следъ пробива на фронта да се настѫпи бързо къмъ важния вѫзелъ на пѫтища и съобщения Градско, още повече, че въ тоя пунктъ сѫ голѣмитѣ складове за всички запаси на 1 и 11 армии. Следъ добиване на първитѣ успѣхи при Добро поле, съ които да се заплаши нашата комуникационна линяя на 1 армия по долината на р. Вардаръ, да се почне настѫпление срещу Дойранската позиция и Битолскиятъ участъкъ. Въ посоката срещу масива Добро поле бѣха насочени 6 сръбски и 2 французки дивизии, a самиятъ пробивъ бѣ възложенъ да се извърши отъ дветѣ французки и една сръбска дивизии.

 

Нашата Главна квартира още въ края на м. августъ и началото на м. септемврий имаше достатъчно сведения, за да се ориентира за намѣренията на противника. Нѣщо повече, предприетитѣ действия отъ страна на противника презъ м. септемврий, не само не бѣха изненада за нашата Главна квартира, но тя ги и очакваше съ едно олимпийско спокойствие, което се вижда отъ издадения бюлетинъ № 55 за военното положение къмъ 1 септември, макаръ че това спокойствие съ нищо не се оправдаваше.

 

Тукъ ще направимъ само кратки извлѣчения отъ горния бюлетинъ, за да се види оная преценка, която е имала нашата Главна квартира за положението и нейнитѣ предвиждания за предстоящитѣ действия :

 

„Прегрупиранията на неприятелскитѣ войски започнали миналия месецъ. продължиха и този месецъ и изглежда, че още не сѫ завършени“.

 

„Сведенията за предстоящи нападения въ посока на Добро поле добиватъ все по-голѣма актуалность. Приготвителнитѣ работи се развиватъ съ трескава дейность. Постройката на пѫтищата за камиони до Ероветѣ, Каймакъ-чаланъ и Пожарски ридъ е на привършване. Подвозътъ на бойни припаси и инженерни материали, започнатъ преди два месеца, продължава още. Въ разположението на Дринската и Дунавската дивизии сѫ построени гнѣзда за около 17 нови батареи. Всѣки день се откриватъ новопоставени батареи. Съзиратъ се значителни биваци на части въ Мъгленско. Говори се за идването на французки и гръцки части. Изобщо атаката въ посока на Добро поле е вече въпросъ на дни. Главниятъ ударъ ще се насочи срещу участъка Добро поле—Вѣтреникъ, съ цель да се заеме билото, което е въ наше владение и да се премахне неизгодното положение за сръбскитѣ войски, особено за тилнитѣ части, които извънредно много страдатъ отъ командуващето положение на нашитѣ войски".

 

 

177

 

„Въ заключение може да се каже, че на Македонския фронтъ се намираме въ надвечерието на започване на една по-голѣма активность отъ страна на противника, главно въ разположението на сърбитѣ. Дали тази активность ще се изрази само въ частични нападения за заемане бѝлото Добро поле— Вѣтреникъ или ще се изрази въ единъ пробивъ, който ще има за обектъ Прилепъ, ще покаже бѫдещето, a именно, где ще се вкаратъ французкитѣ резерви“.

 

 

Макаръ, че нашето главно командуване не е допускало да се предприеме пробивъ при Добро поле съ обектъ долината на р. Вардаръ, a е допускало само „частични нападения за завладяване бѝлото Добро поле—Вѣтреникъ“ или „единъ пробивъ, който ще има обектъ Прилепъ“, все пакъ то е знаело, че къмъ 1. септември „се намираме въ надвечерието на започване на една голѣма активность отъ страна на противника главно въ разположението на сърбитѣ“ или именно срещу Добро поле.

 

И ако, наистина, предвижданията и очакванията на нашата Главна квартира се напълно оправдаха по отношение най-вѣроятната посока за неприятелската офанзива и все пакъ настѫпиха катастрофални събития именно отъ къмъ Добро поле, то тая катастрофа се дължи на много причини, само не и на изненада отъ страна на противника за тая посока.

 

За нещастие, Главната квартира допустна съвършенно неоправдано да бѫде изненадана по отношение възможния обектъ на единъ пробивъ при Добро-поле — тя не взема подъ внимание най-опастното предположение : пробивъ на Добро-поле съ обектъ долината на р. Вардаръ. Ако това предположение бѣ разгледано, биха се натъкнали неизбѣжно на катастрофалнитѣ последствия при евентуаленъ неуспѣхъ. А поне страхътъ отъ тая опастность, може би щѣше да предизвика висшето командуване да формира единъ по-значителенъ резервъ, ако не повече, то поне въ размѣръ на сѫщитѣ полкове, които се намѣриха, но твърде късно . . . Следъ като се извърши пробива намѣриха се достатъчно полкове, но. . . за да се хвърлятъ и стопяватъ безрезултатно единъ следъ другъ. Ако тоя резервъ бѣ формиранъ своевременно, той сигурно щѣше да ограничи нашия неуспѣхъ при Добро-поле и противникътъ би билъ задържанъ нѣколко дни. А въ това време, противникътъ преди да помисли за разширение на своитѣ действия въ планинския лабиринтъ на Добро-поле, трѣбваше да се замисли за ограничение собствения си погромъ при Дойранъ, който можеше да се развие въ истинска катастрофа за съглашенската армия, ако на време не се оттеглятъ откъмъ Добро-поле. Впрочемъ нека не влизаме въ сферата на предполагаемитѣ операции. Безспорно е, обаче, че нашето висше командуване извърши

 

 

178

 

две главни грѣшки: първо — неоправдания пропускъ да разгледа предположението за пробивъ при Добро-поле съ обектъ долината на р. Вардаръ и второ — като се взематъ подъ внимание действителното състояние на нашата армия, положението на различнитѣ участъци отъ фронта и очакванитѣ сериозни настѫпателни действия въ известни вече посоки отъ страна на съглашенската македонска армия, то още по-малко оправданъ пропускъ бѣ да не се формира единъ по-значителенъ резервъ поне въ размѣръ на тия полкове, които бѣха намѣрени, но твърде късно.

 

Ако може да става въпросъ за изненада на Главната квартира, то такава се явява ударътъ на съглашенското командуване насоченъ къмъ Дойранъ. Отъ всички останали посоки, кѫдето Главната квартира очакваше неприятелско настѫпление презъ м. септемврий, най-малко се очакваше именно при Дойранъ.

 

На укрепената позиция Дойранъ — р. Вардаръ къмъ 15. августъ се привърши предприетото ново разпредѣление и прегрупиране на силитѣ. Вардарскиятъ участъкъ се зае отъ Планинската дивизия на генералъ Сапунаровъ, a Дойранскиятъ участъкъ — отъ 9-та Плѣвенска дивизия на генералъ Вл. Вазовъ.

 

Отъ Плѣвенската дивизия четири полка: 58, 17, 33 и 57 полкове заемаха позицията, като 57 п. полкъ бѣ на дѣсния флангъ на дивизията; въ дивизионенъ резервъ бѣ 34 п. полкъ, a въ армейски резервъ на 1 армия — 4 п. полкъ.

 

Най-сетне следъ двумесечна усилена всестранна подготовка отъ страна на Солунската армия, генералъ Франше д’Епре бѣ заповѣдалъ да се започне офанзивата.

 

На 14. септемврий сутриньта противникътъ откри силенъ артилерийски огънь по нашитѣ позиции отъ Охридъ до Дойранското езеро. Най-силенъ тоя огънь бѣ срещу Добро поле, именно по границата на 2. тракийска и 3. балканска дивизии, срещу участъцитѣ на 10 и 30 полкове отъ 2. дивизия и 29 и 32 полкове отъ 3. дивизия.

 

Още сѫщиятъ день неприятелскиятъ артилерийски и миненъ огънь успѣ да заглуши нашитѣ батареи; да разруши минохвъргачнитѣ и картечни гнѣзда; да срине и обърне въ развалини нашата позиция, за съжаление не добре организирана и да извади отъ строя голѣма часть отъ защитницитѣ.

 

На 15.септември въ 6 ч. сутриньта следъ продължителенъ барабаненъ огънь се почна настѫплението на дветѣ французки дивизии подпомогнати отъ сръбската шумадийска дивизия и отъ цѣлата сръбска артилерия. Още сѫщиятъ день нашитѣ 30, 29 и 32 полкове бѣха съвършено разбити, като изгубиха голѣма часть отъ своя съставъ и всичкитѣ

 

 

179

 

си батареи и минохвъргачки. Полковетѣ останаха отъ по нѣколко стотини изморени бойци.

 

До вечерьта пробивътъ на нашия фронтъ при Добро поле бѣ вече направенъ ; организирана въ дълбочина позиция липсваше, за да се ограничи пробивьтъ; a съ резерви не се разполагаше, за да се спре неприятелското напредване.

 

И въпрѣки грамадното числено превъзходство въ хора, орѫдия и машини, противникътъ успѣ за три дни да напредне едва 5—6 клм. и то на сравнително тѣсенъ фронтъ. Каточе ли се очакваше нѣкаква изненада отъ нашитѣ резерви. Но за нещастие, нито германското командуване на 11 армия, нито командуването имъ на групата армии — генералъ Шолцъ, нито нашето главно командуване бѣха направили всичко възможно за формиране на необходимитѣ резерви нуждни за осигуряване резултатитѣ отъ една активна отбрана или поне за привличане на имеющитѣ, макаръ и слаби резерви къмъ застрашената отъ нападение посока — Добро поле.

 

Следъ достигане на първия успѣхъ при Добро поле съгласно изработения планъ, противникътъ трѣбваше да почне настѫплението си и срещу Дойранъ.

 

Английскиятъ командующъ при Дойранъ получилъ своята задача още на 15. септемврий, съгласно която той трѣбвало да атакува Дойранската позиция на 18. септемврий. За изпълнение на своята задача той разполагаше съ 3 английски и 2 гръцки дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада, 1 французки пехотенъ и 1 гръцки коненъ полкове. Главниятъ ударъ трѣбваше да се насочи срещу 9 дивизия на Дойранската позиция съ 2 английски дивизии, една пехотна английска бригада, една (Серската) гръцка дивизия и освенъ цѣлата лека и тежка английска артилерия бѣ предадена и една гръцка тежка артилерийска бригада. Друга една спомагателна колона състояща се отъ една (Критската) гръцка дивизия и една английска пехотна бригада, трѣбваше да се насочи източно и северно отъ Дойранското езеро въ участъка между езерото и Бѣласица планина и като отхвърли бригадата отъ македонската дивизия, която отбранява тоя участъкъ, да заплаши отстѫплението на цѣлата първа армия презъ Бѣласица. Въ общъ резервъ бѣха оставени само французкиятъ пехотенъ и гръцкиятъ коненъ полкове.

 

На 15. септемврий артилерийскиятъ огънь по Дойранската позиция бѣ усиленъ, но не особено много.

 

На 16. септемврий рано сутриньта н-кътъ на дивизията генералъ Вл. Вазовъ придруженъ отъ командира на бригадата полковникъ Рачевъ дойде на позицията, гдето до обѣдъ провѣри бойната готовность на полка. Още сутриньта противникътъ усили своя артилерийски огънь по цѣлата позиция на дивизията. При тая стрелба бѣха констатирани нови

 

 

180

 

неприятелски батареи. Стрелбата бѣ насочена особено по наблюдателнитѣ пунктове и галериитѣ като се рѫководѣше отъ аероплани. Нашата артилерия отговаряше, макаръ и сдържано, съ цель да се пестятъ снарядитѣ за живитѣ цели. Следъ обѣдъ артилерийската стрелба по цѣлата позиция и пѫтищата се засили. Мъглата отъ димъ и прахъ все повече се сгѫстяваше. Грохотътъ отъ снарядитѣ се обръщаше въ непрекѫснато бучение. По всичко изглеждаше, че противникътъ ще предприеме атака.

 

Следъ обѣдъ въ полка се получи заповѣдь отъ командира на бригадата: днесъ отъ 6 ч. сл. пл. въ пълна бойна готовность; разпоредете всички по мѣстата си.

 

За да се ориентира по-добре върху положението, началникътъ на дивизията сѫщия день къмъ 5 часа сл. пл. дойде въ разположението на бригадата и се изкачи на върха Дѫбъ. Отъ открилата му се оттамъ гледка за него стана несъмнено, че противникътъ подготвя сериозна атака съ значителни сили. Настѫпваха върховни моменти, които изискваха високо напрежение, при което дълго щаденитѣ сили и пестенитѣ снаряди, трѣбваше да получатъ широкъ размахъ и щедро и вихрено да се изсипятъ и стоварятъ върху врага. Началникътъ на дивизията заповѣда: нашата артилерия презъ цѣлата нощь съ малки прекѫсвания да обстреля преднитѣ окопи на противника и доловетѣ, гдето той може да се съсрѣдоточава преди да премине въ атака. Ако се добиятъ сведения, че въ нѣкой пунктъ противникътъ се групира за атака, артилерията да открие унищожителенъ огънь съ най-голѣма сила.

 

Презъ тоя день противникътъ изстреля около 70,000 снаряди, a нашата артилерия отговори едва съ около 3,500 снаряди.

 

На 17. септемврий артилерийскиятъ огънь се продължи съ още по-голѣма сила. Особено се засили систематичниятъ разрушителенъ огънь съ тежки снаряди по наблюдателнитѣ пунктове и всички фортификационни постройки. Окопитѣ и теленитѣ мрежи на заставитѣ Габаре и Слатина и часть отъ главната позиция на в. Долмаръ бѣха съвършено разрушени. Стрелбата по участъцитѣ на другитѣ полкове отъ дивизията се обърна въ най-силенъ барабаненъ огънь.

 

Къмъ 10 1/2 ч. сл. пл. противникътъ почна да обстрелва Аеропланната висота съ газови снаряди, a скоро следъ това и позицията на полка. Веднага бѣ даденъ сигнала за газова тревога и всички си поставиха маскитѣ. Презъ цѣлата нощь позицията на полка, на останалитѣ полкове отъ дивизията и на всички батареи се обстрелваха съ газови снаряди. Всички долове се изпълниха съ една мъгла отъ отровни и задушливи газове, понеже тѣ сѫ по-тежки отъ въздуха и се напластяватъ най-напредъ въ низкитѣ мѣста. Отъ момента

 

 

181

 

на първото обстрелване съ отровни газове всички действуваха вече съ поставени маски. Макаръ че противникътъ за първи пѫть употрѣбяваше на Дойранския фронтъ задушливи газове, но благодарение на честитѣ упражнения и дисциплина, нашитѣ войници срещнаха съ спокойствие тая изненада, на която противникътъ е разчиталъ до известна степень.

 

На 18. септември следъ силна артилерийска и газова подготовка отъ страна на противника, къмъ 5 ч. пр. пладне той започна пехотна атака. Въ сѫщия моментъ всрѣдъ огненитѣ бдѣсъци отъ артилелийската срелба и експлозиви се подадоха червени ракети отъ заставитѣ на полка : Караконджо, Цѣлувка, Габаре и Слатина. Засвѣткаха червенитѣ ракети и на изтокъ отъ полка по фронта на цѣлата дивизия.

 

Окопитѣ на заставитѣ бѣха разрушени. Телени мрежи вече не сѫществуваха — разкѫсани бѣха отъ неприятелскитѣ снарядн. Гѫста мъгла отъ задушливи газове бѣ обложила позицията на полка и батареитѣ.

 

Англичанитѣ имаха всичкитѣ основания да вѣрватъ, че тѣхната пехота ще настѫпи безпрепятствено дори до главната позиция. Съ огънь и желѣзо отъ два дни тѣ рушеха позицията на полка и вѣрваха, че всичко е вече разрушено и зашитницитѣ избити. Ако ли пъкъ нѣкои отъ защитницитѣ все още биха оцѣлѣли до снощи, тѣ вѣрваха, че задушливитѣ газове сѫ довършили унищожителното дѣло съ защитницитѣ.

 

Съ подаване на червенитѣ ракети обаче, за изненада на английскитѣ очаквания, почти автоматически нашитѣ батареи откриха най-силенъ преграденъ огънь. Две английски дружини съ 8 картечници се насочиха бързо срещу нашитѣ застави заети отъ около по единъ взводъ, като при атаката имъ бѣха съдействувани отъ аероплани, които летейки на низки растояния обстрелваха нашитѣ подръжки съ бомби и картечници.

 

Нашиятъ преграденъ огънь косѣше неприятелскитѣ вериги, но все пакъ съ цената на голѣми загуби, тѣхни групи бѣха успѣли да преминатъ презъ тая огнена завеса и да се насочатъ къмъ заставитѣ. Въ това време, каточе ли изъ подъ земята излѣзоха защитницитѣ на заставитѣ запазени до сега въ солиднитѣ си скривалища.

 

Съ картеченъ и пушеченъ огънь шепата защитници на заставитѣ посрещнаха неприятелскитѣ вериги. Боятъ закипѣ въ своя най-голѣмъ разгаръ. И ето, откъмъ заставитѣ Караконджо и Цѣлувка противникътъ не издържа срещу нашия огънь и бива отбитъ. При Габаре и Слатина, обаче, боятъ продължава. Следующитѣ вериги настѫпватъ безъ да обръщатъ внимание на нашия пушеченъ и картеченъ огънь и благодарение на голѣмото си числено превъзходство

 

 

182

 

и съ цената на жертви по-многобройни отколкото бѣха защитницитѣ на заставитѣ, противникътъ успѣва къмъ 5 ч. 40 м. да заеме заставата Габаре съ една дружина и 4 картечници и Слатина съ една рота и 2 картечници.

 

Въ 5 ч. 51 м. гарнизона на заставата Слатина предприема контъръ атака и сполучва да заеме западния окопъ на заставата, като залавя и 6 пленници. Противникътъ получава подкрепления и съ нова атака завладява пакъ цѣлата застава.

 

Командирътъ на полка не искаше да изнася съпротивата на полка на линията на заставитѣ, които имаха предназначение, да охраняватъ позицията на полка, да разузнаватъ за противника, да откриватъ своевременно посокитѣ на настѫплението му и да го разстройватъ преди да се яви предъ главната позиция. На гарнизонитѣ на Габаре и Слатина се заповѣда да се оттеглятъ малко, a нашата артилерия откри най-силенъ огънь по заетитѣ отъ противника две застави.

 

Следъ достатъчна артилерийска подготовка се организира една контъръ атака на по-силно заетата застава Габаре. Въ 10 ч. 50 м. гарнизонътъ на заставата засиленъ съ часть отъ дружинната подръжка и съ съдействието на заставата Цѣлувка контъръ атакува противника и го прогони, следъ като остави много убити и залови 30 пленници съ 2 офицери.

 

Почти въ сѫщото време — въ 10 часа 55 минути противникътъ въ безпорядъкъ бѣ прогоненъ и отъ Слатина като остави повече отъ 70 трупа.

 

Къмъ 11 ч. 30 м. пр. пл. отбитиятъ противникъ бѣ се оттеглилъ. На линията на нашитѣ застави не се намираше вече никакъвъ англичанинъ, съ изключение оставенитѣ тѣхни трупове и заловенитѣ пленници, които впрочемъ бѣха отведени назадъ. Заставитѣ бѣха обърнати въ развалини, но въпрѣки това охранението бѣ напълно възобновено. До вечерьта противникътъ предприе други настѫпателни действия срещу участъка на полка.

 

Презъ тоя день полкътъ бѣ изкупилъ своя успѣхъ съ кръвьта на скѫпи загуби : убити единъ офицеръ — подпоручикъ Вл. Евстатиевъ и 2 войници; ранени — 18 войници; безвесть пропаднали — 6 войници. Освенъ това презъ тоя день излѣзе отъ строя и заболѣлиятъ отъ газъ поручикъ Василъ Бейковъ.

 

Презъ сѫщия день отъ четиритѣ застави се изстреляха 45,000 патрони и 415 бомби.

 

На 19. септемврий рано сутриньта още преди първитѣ утренни лѫчи да възвестятъ новия день, неприятелската артилерия откри силенъ огънь по заставитѣ на полка, като въ сѫщото време се обсипваха и съ газови снаряди. Къмъ 5 ч. огъня се обърна въ барабаненъ. Изведнъжъ въ 5 ч. 20 м.

 

 

183

 

барабанниятъ огънь по Габаре и Цѣлувка се прекѫсна и се пренесе задъ тѣхъ преграденъ огънь. Въ сѫщия моментъ 2 неприятелски роти и 3 картечници се понесоха въ атака срещу тия застави, но бѣха отбити отъ нашия артилерийски, картеченъ и пехотенъ огънь.

 

Следъ тоя новъ неуспѣхъ противникътъ вече не поднови своитѣ опити срещу полка.

 

Презъ тоя день полкъхъ даде загуби: убити 1 войникъ, ранени: двама офицери — капитанъ Върбеновъ Андрей Петковъ и поручикъ Георги Стояновъ и 6 войници.

 

Презъ сѫщитѣ тия два дни —18 и 19 септемврий, всичката тяжесть отъ грамаднитѣ неприятелски сили отъ 3 1/2 дивизий се стовари върху останалитѣ 58, 17 и 33 п. полкове отъ дивизията.

 

Човѣкъ се чувствува съвършенно слабъ, за да изрази дори съ най-бледи линии картината на борбата презъ тия два дни.

 

Тукъ презъ тия дни на борбата протйвникътъ бѣ снабденъ съ всички изобретения на човѣшкия гений, които той бѣ изпиталъ и приложилъ по всички бойни фронтове. Врагътъ имаше всички необходими материални срѣдства и духовни данни, за да разчита съ успѣхъ да се домогне и овладѣе гордия и мраченъ „Дѫбъ“, който отъ две години, споредъ кореспондента на в. „Таймсъ“, „се присмива на британската армия“.

 

Може би противникътъ искаше да създаде отъ Дойранската позиция нови Содомъ и Гоморъ. Може би той притежаваше и разчиташе на повече и по-силни отъ библейскитѣ унищожителни срѣдства, за да може въ една нощь да унищожи врага си. Може би признатиятъ по своята упоритость отъ вси земни племена първенецъ — чадото на гордия Ллбионъ — да не е допускалъ, че нѣкаква шепа балкански народъ ще се осмѣли да му оспорва това първенство, дори и когато тая шепа народъ трѣбва да защитява свещенната родна земя.

 

И наистина, какво е огнениятъ градъ вьрху Содомъ и Гоморъ въ сравнение съ изсипания огънь, желѣзо и отрова върху Дойранската позиция?

 

Повече отъ петстотинъ вагони съ снаряди бѣха изсипани за 2 дни върху позицията. Останкитѣ отъ окопитѣ, скривалищата, долинитѣ и цѣлата позиция бѣ залена съ силенъ отровенъ и задушливъ газъ. Теленитѣ мрежи и окопитѣ бѣха превърнати въ купища отъ развалини. Непрестанниятъ адски трѣсънъ отъ експлозиитѣ и пръсканията на снарядитѣ, заедно съ разкѫсването на теленитѣ мрежи, разкъсваще съ неописуема болезненость и нервитѣ на защитницитѣ. Заедно съ това въздухътъ бѣ наситенъ съ димъ отъ експлозиитѣ на снарядитѣ и съ прахъ и пръсть отъ

 

 

184

 

непрестаннитѣ гейзери, които издигаха грамадни стълбове отъ земя и даваха видъ, че земята е въ пъленъ кипежъ — отъ всичко това въздухътъ бѣ станалъ непрозраченъ и затрудняваше дишането на защитницитѣ.

 

И когато всички тия унищожителни срѣдства трѣбваше да сѫ извършили своето действие, едни — погребани подъ развалинитѣ на своитѣ скривалища ; други — разкѫсани и изгорени отъ желѣзния и огненъ градъ на снарядитѣ ; трети — съ разкѫсани нерви и изгубено душевно равновесие, станали блуждающи сѣнки на несвестни хора ; a всички останали потопени въ отровнитѣ и задушливи газове, трѣбваше всрѣдъ ужасни гърчения да намѣрятъ своя вѣченъ покой — тогава грамаднитѣ масси на англичани и гърци, трѣбваше да се понесатъ презъ грамади отъ развалини и купища отъ трупове, да прегазатъ презъ мъртвата позиция и да стѫпятъ върху челото на гордия „Дѫбъ“, за да не имъ се присмива повече.

 

Прелюдията и следващитѣ така скицирани картини отъ кървавата драма бѣха самата действителностъ. Последната обаче картина, когато врагьтъ би стѫпилъ върху челото на Дѫбъ, би била и тя действителность, но при едничкото условия, че за защита на позицията биха останали само мъртавци.

 

За наше щастие и за нещастие на враговетѣ ни, въпрѣки адскитѣ имъ унищожителни срѣдства, следъ като обърнаха позицията въ развалини, тѣ само не успѣха да унищожатъ живитѣ борци, нито да сломятъ тѣхния духъ. Отъ редника до генерала—всички бѣха обладани само отъ една мисъль : победа. Още на 18. септемврий въ голѣмия разгаръ на боя, командующиятъ първа армия генералъ лейт. Нерезовъ желающъ да се осведоми непосрѣдствено за хода на боя, да направи най-правилна преценка на обстановката и вземе най-вѣрното решение за възможнитѣ предстоящи действия. той отиде на самата позиция. Отъ тамъ чувствувайки най-добре пулса на боя, при непосрѣдствения погледъ на горящитѣ очи на нашия войникъ, той заповѣда по телефона въ Дедели на своя н-къ щаба да докладва въ Главната квартира, че противникътъ е сразенъ, че първа армия очаква заповѣдь за настѫпление напредъ и че моли да се заповѣда и на 2 армия да настѫпи.

 

Такава заповѣдь не последва.

 

И тукъ, наистина, враговетѣ успѣха да заематъ предната позиция, да преминатъ презъ следнитѣ линий окопи, a отдѣлни групи да достигнатъ до главната позиция на Кала-тепе, но тѣ скѫпо заплатиха за това. Следъ първитѣ несполучливи опити, потресени отъ грамаднитѣ си жертви и изненадани отъ неочакваната за тѣхъ упоритость на Плѣвенци, тѣ потърсиха въ пълнитѣ си съ ромъ манерки последното

 

 

185

 

срѣдство, което трѣбваше да имъ даде новъ куражъ и да закрепи разколебаната имъ вѣра. Тогава гѫститѣ и опоени съ ромъ масси отново почнаха да заливатъ нашата позиция и се втурнаха напредъ съ едно нечувано равнодушие къмъ смъртьта, за да набележатъ своитѣ следи съ безбройнитѣ си трупове.

 

И действително само въ района на позицяята на дивизията презъ 18 и 19. септемврий противникътъ остави повече отъ 10,000 трупове, освенъ раненитѣ и плененитѣ. A тѣзи трупове сѫ повече отколкото бѣ броятъ на защитницитѣ на позицията.

 

На 19. септемврий следъ обѣдъ боятъ затихваше. Стихиитѣ бѣха замлъкнали. Всемирната безпощадна царица, която властвува надъ всѣка земна тварь и животъ, бѣ разперила своитѣ криле върху южнитѣ склонове на Дѫбъ. Тамъ властвуваше вѣчниятъ покой надъ хилядитѣ до вчера живи борци отъ дветѣ страни. Преди още заникъ-слънце да обагри въ своя пурпуръ небето, цѣлата Дойранска позиция бѣ вече обагрена отъ силно пролетата кръвь. Следъ затихналитѣ адски бучения, трѣсъци и гърмежи, настѫпилата мъртва тишина идваше да допълни картината на страшнитѣ разрушения и ужасната косидба на смъртьта.

 

Вечерниятъ вѣтъръ ту полъхваше леко, каточели галѣше изморенитѣ и зашеметени лица на борцитѣ ; ту изведнъжъ, тамъ, отгоре отъ възбогъ, гдето се издигаше мрачниятъ и потъмняващъ Дѫбъ, вѣтъръ силенъ се извиваше и каточели въ него се долавяше сподавенъ смѣхъ. A кой знае ? Може би, наистина, Дѫбъ се смѣеше и надсмиваше надъ гордитѣ чада на Албионъ. Той не можеше обаче да се надсмива надъ тѣхната храбрость, защото тѣ дадоха доказателства като храбри отъ най-храбритѣ. Той не можеше да се надсмива и надъ безбройнитѣ жертви, защото съ царственото си величие като имъ се покланяше, той великодушно изпрати вечерника, за да ги помилва вмѣсто майчина или родна рѫка. A той се смѣеше и надсмиваше, може би, само за непростимата имъ заблуда... Когато тѣ излѣзоха за борба срещу неговитѣ родни защитници — защитницитѣ на Дѫбъ — тѣ считаха, че съ грамаднитѣ си унищожителни срѣдства, съ численото си превъзходство и съ качеството си на великъ и упоритъ народъ сѫ осигурили победата си. Тѣ вѣрваха, че ще се борятъ съ хора, но тамъ, именно, е заблудата имъ, защото това не бѣха обикновенни хора дошли далечъ презъ морета и планини въ чужда земя, но това бѣха великани по духъ браняйки родната си земя.

 

Вѣтьрътъ сезасили и отнесе смѣха на Дѫбъ далечъ на югъ, гдето бѣха се укрили вражескитѣ останки.

 

Тъй бѣ на 19 септемврий... Преди вечерниятъ здрачъ да се спустне, Плѣвенци ликуваха съ своята подеда и разтвориха широко сърдцата си за мечтитѣ на победителя.

 

 

186

 

 

5. Трагедията на победителя

 

Колкото и примамливи да бѣха мечтитѣ; колкото и сладко да бѣ опоението отъ изпълнения дългъ; колкото и тежка да бѣ умората и изтощението презъ последнитѣ дни, все пакъ не е позволено да се забравя действителностьта, колкото и сурова да е тя. Нѣма по-горчиво отъ съзнанието, че въ твоята власть е било да предупредишъ или да отстрамишъ нещастието, което се е надвесило надъ тебъ и все пакъ не си направилъ достатъчно или дори нищо, за да избѣгнешъ това нещастие. Това знаеха добре защитницитѣ на Дойранската позиция. Тѣ надмогнаха себе си и подържаха будно съзнанието си. Цѣлата нощь срещу 20 септемврий и още отъ сутриньта на тоя день съ нечувани усилия се започна поправяне на разрушенията и възстановяване на позицията. Настѫпилото пълно затишие по фронта на полка и дивизията спомагаше още повече за по-спокойната и усилена работа.

 

Отново по позицията закипѣ голѣмо оживление съ една безпримѣрна упоритость, за да се попълнятъ бойнитѣ припаси, да се възстановятъ разрушенията и да се подготви всичко за нова среща, за нови действия.

 

Когато войницитѣ се събраха за обѣдъ, за да подкрепятъ силитѣ си съ скромната войнишка чорба, тогава както обикновенно ставаше, разказваха се ония „приказки“, чрезъ които се размѣняха мисли и впечатления. А имаше ли дни съ по-богати впечатления отъ току що преживѣнитѣ? Всѣки търсѣше разгадаването или поне налучкването на това, което има да стане въ близкитѣ дни. Докато едни очакваха, че презъ тия дни ние ще заздравимъ позицията си, други съ устременъ погледъ на югъ предвкусвайки радостьта си да видятъ града на светитѣ Солунски братя Кирилъ и Методи, искаха още отъ сега да сподѣлятъ съ другаритѣ си своята надежда за едно настѫпление на югъ.

 

Всрѣдъ такова оживление и настроение по позицията на полка деньтъ отлиташе къмъ безвъзвратното минало. И преди още слънцето да залѣзе, каточели отлитаха скѫпи надежди, рой мечти. Кой може да каже, че днешната действителность, днешната истинз не ще е утре само сънь и че вчерашниятъ сънь не ще е утре самата действителность, самата истина ? Понѣкога събитията идватъ тъй бързо и човѣкъ се чувствува толкзва немощенъ, щото обръща ндволенъ въпросителенъ погледъ къмъ провидението.

 

Пълно затишие царуваше предъ фронта на цѣлата дивизия. Дали то не бѣ зловещо предвещание? О, колко далече бѣха сега мислитѣ и чувствата на победителитѣ отъ такава прокоба . . .

 

 

187

 

Следъ обѣдъ к-ра на полка получи заповѣдь веднага да замине за с. Хаджи обаси, гдето да се представи на к-ра на бригадата. Въ 4 часа той получи фаталната и най-горчивата заповѣдь : полкътъ да почне веднага приготовлението си за отстѫпление, което ще почне въ 11 часа 30 м. тая нощь по пѫтя : с. Пальорка, с. Фурка, гара Дедели, с. Костурно. Отъ позицията и обоза да се вземе само най-необходимото. Всичко, което не може да се вземе съ себе си да бѫде унищожено, бойнитѣ припаси, които не могатъ, да се взематъ, да се закопаятъ. Нищо да не се пали, за да не се привлече вниманието на противника. Първа дружина съ първа картечна рота остава съ ариегарда на дивизията подъ началството на к-ра на 3/9 бригада полковникъ Рачевъ.

 

Повече отъ две години да градишъ своята позиция съ бетонъ отъ циментъ размѣсенъ съ собствената ти поть и кръвь. Две години да бранишъ тая позиция срещу домогванията и безбройнитѣ атаки и усилия на французи, англичани и гърци. Две години враговетѣ ти да признаватъ собственото си безсилие. Дори вчера повече отъ всѣки другъ пѫть твоитѣ врагове да сѫ почувствували своята пълна немощь въ борбата си съ защитницитѣ—великани. Нѣщо повече, отъ вчера тѣ живѣятъ подъ ужасния гнетъ и страхъ, не да се стовари върху имъ нѣкакъвъ грозенъ ударъ, не, това съвсемъ не е нуждно ; просто тѣ съ страхъ очакватъ да бѫдатъ пометени отъ най-слабия напоръ. И ето, изведнъжъ тѣзи, които отъ първия день на войната до тоя день не познаваха какво е туй поражение; които на тая си позиция отъ две години не бѣха победени, ни сломени нито еднъжъ; нѣщо повече, тѣзи които се намираха още подъ обаянието и шемета на своята грандиозна победа, не оспорвана вече и отъ остатъцитѣ на сломенитѣ врагове — именно тѣзи доблестни български храбърци, тъкмо въ такъвъ единъ моментъ трѣбваше да получатъ заповѣдь отъ своето началство да напустнатъ, да отстѫпятъ отъ своитѣ позиции доброволно.

 

Тукъ нѣма да се спираме на въпроситѣ, които предизвиква общата обстановка на Македонския фронтъ къмъ 19. септемврий — дали отстѫплението на 1 армия, a по-късно и отъ Битолскиятъ участъкъ бѣ единственото най-добро разрешение; дали неуспѣха при Добро поле не можеше да се ограничи или неутрализира съ едно частично или общо настѫпление на нашитѣ армий къмъ Солунъ; дали е имало необходимото високо съзнание и доблесть за поемане голѣмата отговорность за едно смѣло решение, при което създадената обстановка не би изключила да се добиятъ решителни резултати въ полза на нашата армия ; най-сетне, дали е имало нѣкое друго по-сполучливо разрешение на общата обстановка, освенъ чрезъ фаталната заповѣдь за

 

 

188

 

отстѫплението на 1. армия? — Всички тия въпроси колкото и болезнени да сѫ, ще очакватъ отговоритѣ на компетентнитѣ.

 

Отъ момента, въ който се получи фаталната заповѣдь за отстѫплението на 1. армия, събитията следваха съ главоломна бързина къмъ катастрофа. Полковетѣ се топѣха и чезнѣха съ невѣроятна бързина. Както високитѣ бѣлоснѣжни преспи се стопяваха само въ нѣколко часа отъ топлия юженъ вѣтъръ и се превръщаха въ мътни, буйни и неудържими порои, като завличатъ всичко що имъ се изпречи, тъй и полковетѣ чезнѣха. И чезнѣха тѣ не вече отъ огнения градъ на врага, a отъ собственото безвѣрие. Тогава се случи най-страшното : стройнитѣ редове се стопяваха и превръщаха въ буйни тълпи, които безразсѫдно и неудържимо увличатъ всичко що имъ се изпречи.

 

Може би, всичко не би било още изгубено за насъ, a на тия, които до вчера бѣха бити и разгромени, не биха били поднесени плодоветѣ на една пълна победа, ако духътъ не само на отдѣлни избрани личности, a и на обикновенния човѣкъ, на простния боецъ, би билъ тъй могъщъ, че да може да се самообладае дори и при най-горчивитѣ преломи, които сѫдбата поднася за тежки изпитания. И ако това самообладание е липсвало или поне не е било на необходимата висота, именно, y тѣзи отдѣлни личности, y избранницитѣ, които биха могли и би трѣбвало да предугадятъ, да предвидятъ и изпреварятъ настѫпилитѣ събития, то още по-малко трѣбваше да се очаква пълно самообладание и отъ обикновеннитѣ бойци.

 

Тукъ нѣма да се спираме повече на септемврийскитѣ събития презъ войната, защото тѣ, или по право изследването на тѣхнитѣ причини напълно заслужаватъ да бѫдатъ разгледани, не отъ единъ, a отъ множество специално посветени на тия събития трудове.

 

Тукъ нѣма да се спираме и върху оня трагизъмъ, преживѣнъ тогава отъ всѣки съзнателенъ българинъ, отраженията отъ който трагизъмъ изпита, изпитва и ще изпитва цѣлиятъ народъ на българското племе.

 

Тъй започнаха най-тѫжнитѣ дни отъ най-печалнитѣ събития, които туриха край на войната.

 

На 21. септемврий, въ 12 ч. и 25 м. пр. пл. се почна отстѫплението на полка, което презъ цѣлага нощь непрекѫснато се продължи по единствения пѫть за с. Костурно, Струмица. По тоя пѫть задръстенъ отъ войски, артилерия и обози, трѣбваше да се изтегли цѣлата армия. И ако това е трудно за изпълнение при известенъ порядъкъ въ спокойно време, то можеше да се предвидятъ натрупванията и безредията, които ще последватъ при създаденото положение. Все пакъ, благодарение внушения респектъ и страхъ на врага, той не дръзна да преследва отстѫпающитѣ колони,

 

 

189

 

които въ относителенъ порядъкъ сполучиха да се изтеглятъ презъ нощьта.

 

Следъ като се движи цѣлата нощь, на 21. септемврий къмъ обѣдъ полкътъ съ две (2. и 3.) дружини пристигна с. Злешово и влѣзе въ състава на 2/9 бригада. Полкътъ трѣбваше да заеме позиция на линията: западно отъ с. Злешово къмъ с. Чепели, на 2 клм. отъ с. Костурно. Обаче, съгласно направеното измѣнение, вечерьта полка зае позицията: отъ в. Гробовна (Голашъ) до Мравка планина вкл. Въ лѣво отъ полка бѣ 34 п. полкъ, a въ дѣсно — частитѣ отъ Планинската дивизия.

 

Втората наша армия разположена на Бѣласица планина бѣ останала на позициитѣ си. Съ новата позиция 1 армия, като се облегаше съ лѣвия си флангъ на Бѣласица, трѣбваше да продължи фронта на 2 армия въ северозападна посока въ зависимость отъ развиващитѣ се действия отъ Добро поле, къмъ Градско и на северъ. Въ всѣки случай 9 дивизия трѣбваше да се закрепи на заетатата позиция южно отъ гр. Струмица и брани пѫтищата къмъ долината на р. Струма въ тила на 2 армия и къмъ вѫтрешностьта на царството.

 

Въ изпълнение на тая задача още на 21 септемврий полкътъ получи указания по-горе участъкъ отъ позицията на дивизията, който съставлява дѣсния ѝ флангъ. Полкътъ трѣбваше да подържа връзка съ разположената въ дѣсно Планинска дивизия.

 

Закрепени южно и западно отъ гр. Струмица ние бихме владѣли надъ долината на р. Вардаръ и желѣзопѫтната линия, която минава по нея. Ето защо се предлолагаше дивизията да се укрепи на заетата позиция, на която да се организира сериозна и упорита отбрана. Още на 23 септемврий дивизионниятъ инженеръ лично обиколи позицията на полка, означи точно линията на новата позиция и мѣстата на фортификационнитѣ постройки, макаръ че не се знаеше отъ где и кога ще се получатъ необходимитѣ грамадни срѣдства : инструменти и материали.

 

И тъй, за ограничение на последствията отъ пробива при Добро поле бѣ възприета или по право бѣ оставено да се наложи идеята за отстѫпателенъ маньовъръ изпърво на 1 армия отъ долината на р. Вардаръ, a по-късно и на 11. армия отъ Битолския фронтъ.

 

До колко тая идея е била сполучлива, тукъ нѣма да се спираме. Що се отнася, обаче, специално за остѫплението отъ долината на р. Вардаръ, може би тоя отстѫпателенъ маньовъръ решаванъ по картата да е ималъ своитѣ изгоди. Обаче за психическото и морално състояние на войскитѣ, съ които трѣбваше да се предприеме тоя опасенъ отстѫпателень маньовъръ, каточели не бѣ държано смѣтка.

 

 

190

 

И наистина, тия войски, които бѣха укрепявали денонощно цѣли 2 години своята позиция ; на които бѣ непрекѫснато втълпявано, че трѣбва да бранятъ тая си позиция най-упорито, дори „на всѣка цена“, защото само отъ нея могатъ да бранятъ своитѣ родни огнища и защото изпустне ли се тая позиция, всичко е вече изгубено; тия войски, които предния день бѣха дали безспорно доказателство за своята упоритость ; най-сетне тия войски, които бѣха вложили крайнитѣ си напрежения, за да изтръгнатъ величавата победа на 18 и 19 септемврий и се намираха още подъ нейното обаяние — ето отъ тия войски се поиска щото въ една нощь да се отърсятъ отъ всичко онова, което цѣли две години имъ бѣ втълпявано ; да забравятъ въ единъ мигъ двегодишнитѣ имъ внушения, че нѣмало друга отпора освенъ позицията, която градѣха съ циментъ и собствената си кръвь и да се откажатъ доброволно отъ своята солидна и изпитана позиция, за да търсятъ нова упора въ открита незащитена позиция; нѣщо повече — поискаха отъ тѣхъ да повѣрватъ въ единъ мигъ тъкмо противното на това, на което бѣха тъй продължително учени — да повѣрватъ, че не всичко е загубено.

 

Душевниятъ миръ на човѣка не може да се подчини на законитѣ, които привеждатъ въ движение бездушната машина въ една или друга посока само съ завъртването на единъ лостъ или съ натискането на едно копче. И тия, които забравятъ тая велика истина биватъ страшно наказани. Тъй при Дойранъ се опитаха да извадятъ борцитѣ отъ тѣхната позиция, която тѣ познаваха като единствена своя опора и да убиятъ тѣхната досегашна надежда, като имъ посочатъ нови съмнителни упования. Така дойде заповѣдьта за отстѫпление.

 

Тогава въ душитѣ на тия борци—великани стана най-страшното, което може да се случи съ единъ човѣкъ — тѣ изгубиха своята вѣра. И предъ тѣхъ се изпрѣчи съ всичката си страховитость мъглявата неизвестность, която безмилостно унищожаваше всички запазени още войнишки добродетели и духовни ценности.

 

Наистина, когато противникътъ наложи съ своята сила и превъзходство едно общо отстѫпление, тогава нѣма изборъ за победения и той се подчинява на всички неизбѣжни последствия и жертви. Дали обаче въ своята цѣлокупность общата обстановка на македонския фронтъ къмъ 19 септемврий е налагала като единствено спасително решение оттеглянето на нашитѣ армий отъ долината на р. Вардаръ и отъ Битолския участъкъ, или общата обстановка е подсказвала и друго по-правилно и по-изгодно решение — ето това е въпросъ, който очаква своя отговоръ отъ по компетентнитѣ.

 

 

191

 

На тъй обезнадежданитѣ и обезвѣренитѣ войници едва ли е нуждно да се добавя нѣщо повече, за да се получи ясна представа за душевното имъ състояние.

 

Това сьстояние на духа не закъснѣ да даде своитѣ резултати. Още на 22 септемврий к-ра на полка донася на к-ра на бригадата, че „духътъ на войницитѣ е доста отпадналъ“ предъ „неизвестностьта за бѫдещето на България“. Наистина, благородни сѫ подбудитѣ за това мрачно състояние на духа y войницитѣ. Тѣ обаче бѣха изгубили вече своята вѣра. A на обезвѣренитѣ остава само една крачка до отчаянието. Тогава напраздно би било очакването да проявятъ разсѫдъкъ и благоразумие, защото отчаянието е най-лошия съветникъ.

 

На 23 септемврий отдѣлни войници, a вечерьта сѫщиятъ день и цѣли групи почватъ да напускатъ позицията безъ разрешение и се отправятъ къмъ гр. Струмица и на северъ. Фаталната крачка е вече направена. Никакви увещания къмъ благоразумие не помагатъ. Брожението се усилва и става неудържимо. Недоволницитѣ се увеличаватъ безъ самитѣ тѣ да знаятъ ясно и опредѣлено отъ какво именно сѫ недоволни, нито пъкъ иматъ ясна представа за срѣдствата, които биха облекчили и отстранили причинитѣ за недоволството имъ. Тѣ искаха да отидатъ въ вѫтрешностьта ; тѣ искаха да отидатъ по домоветѣ си, да се свърши за тѣхъ войната, пъкъ каквото ще после да става. Нещастници. Тѣ не разбираха, че искаха не само собствената си гибель, но и нещастието на собственитѣ си деца. Както мѫтниятъ порой увлича всичко що му се изпречи, тъй безразсѫднитѣ демагози увличаха заблуденитѣ войници въ неудържими тълпи.

 

Противникътъ още не бѣ се явилъ предъ фронта. Само аеропланитѣ му тормозеха войницитѣ съ своитѣ летения низко надъ главитѣ имъ и съ бомбитѣ си. Душевното състояние, обаче, на нашитѣ войници бѣ такова, че ефекта само отъ нѣколко десятки аеропланни бомби, бѣ много по-силенъ, отколкото ефектътъ отъ стотинитѣ хиляди снадяди, отровнитѣ газове и всичкиятъ ужасъ, който сѫщитѣ тия войници бѣха преживѣли съ пълно самообладание само нѣколко дни по-рано.

 

Нищо не помагаше вече. Дори полученото съобщение, че съ телеграма № 10,037 отъ 24 септемврий щаба на действующата армия е съобщилъ за пристигането на германски и австрийски части на македонския фронтъ и че преднитѣ имъ части били вече близо — дори това съобщение бѣ посрещнато съ пълно равнодушие. Нѣщо по-лошо стана — сѫщия тоя день групитѣ напускащи позицията се увеличаваха. Отъ 5, 7, и 8 роти бѣха останали всичко 77 бойци, a вечерьта и тѣ напустнали позицията.

 

 

192

 

Най-после едва на четвъртия день отъ нашето оттегляне, разгроменитѣ англичани се показаха предъ фронта. На 24 септемврий сутриньта се забелязаха английски конни разезди на линията Дедели-Милетково, по двата брѣха на р. Вардаръ, a къмъ Милетково, около 1 коненъ полкъ. Скоро обаче, нашата артилерия успѣ да ги прогони и разпръсне съ своя огънь. Сѫщиятъ день следъ обѣдъ бѣха забелязани слаби английски пехотни групи по пѫтя Милетково-Валандово. Това каточели бѣ достатъченъ и очакванъ поводъ. Безъ да гръмнатъ нито пушка вечерьта на 29 семтемврий всички войници своеволно бѣха напустнали позицията си и се отправили къмъ гр. Струмица. Дори току що пристигналата при полка отъ ариергарда на дивизията 1 дружина, която бѣ оставена въ полкова подръжка, дори и тя не остана на позицията.

 

Вечерьта на 24 септемврий на позицията бѣ останалъ само щаба на полка съ телефоннната команда. Само тоя фактъ е достатъченъ да посочи колко боязливи и колко наплашени сѫ станали англичанитѣ. И ако, наистина, сега срещу тѣхъ бѣ опразнената отъ заблуденитѣ наши войници позиция, тѣ виждаха съ ужасъ сѣнкитѣ на ония великани, които срещнаха при Дойранъ. И когато живитѣ забравили своята клетва и своятъ дългъ станаха мъртавци по духъ, когато бѣха останали само живи трупове, тогава тия свещенни сѣнки се изправиха величествено предъ очитѣ на англичанитѣ, спрѣха ги и имъ внушиха респектъ.

 

Тъй позицията на полка остана изоставена отъ нейнитѣ живи защитници. И въпрѣки това грозно положение, щабоветѣ на армията (първа армия), на дивизията и на бригадата правѣха крайни усилия да успѣятъ и удържатъ заетитѣ позиций. Съ тая цель на 25 септемврий въ разпореждането на к-ра на 57 п. полкъ се предаде 2/33 дружина за заемане опразнената позиция на полка. Въ сѫщото време на офицеритѣ останали безъ войници се заповѣда да се опитатъ да събератъ колкото имъ е възможно отъ пръснатитѣ войници и да ги задържатъ. Получи се и заповѣдь отъ н-ка на дивизията, че е необходимо задържането на позицията най-малко до 27 септемврий сутриньта, когато се очаква значително подобрение на общата обстановка.

 

При това положение когато въ дѣсно планинската дивизия бѣ почнала отстѫплението и откриваше дѣсния флангъ на полка и на дивизия, когато срещу появилитѣ се слаби неприятелски части къмъ дѣсния флангъ на опразнената позиция на полка нѣмаше никаква часть, дори надеждна рота, за да се противопостави — при това положение, късно презъ нощьта къмъ 11 часа 30 м. на 25 септемврий се получи заповѣдь : остатъцитѣ отъ полка състоящи се всичко отъ 401

 

 

193

 

офицери, подофицери и войници да почнатъ веднага отстѫпление, a 2/33 дружина да се присъедини къмъ своя — 33 полкъ.

 

Следъ движение цѣлата нощь щаба на полка съ телефонната команда и 2 взвода отъ 9 рота на 26 септемврий въ 6 ч30 м. пр. пладне пристигна въ с. Пиперово — с. и. отъ гр. Струмица. Въ сѫщото време командирътъ на 1 дружина капитанъ Тановски бѣ успѣлъ да събере около 140 войници, съ които се намираше въ личното разпореждане на командующия 1 армия, a к-ра 2 дружина майоръ Дипчиковъ Захари съ около 200 войници бѣше въ с. Хамзали въ разпореждане на н-ка на дивизията.

 

На 26 септемврий полкътъ съ своитѣ остатъци получи заповѣдь да заеме позиция на Гарванъ планина находяща се на около 25 клм. северно отъ гр. Струмица и преграждайки единъ отъ пѫтищата къмъ гр. Пехчево.

 

На 28 септемврий сутриньта щабътъ на полка бѣ изтегленъ по-назадъ и пристигна въ гр. Берово, гдето съгласно получената заповѣдь трѣбваше да се събератъ жалкитѣ останки на храбрия полкъ, колкото бѣ възможно отъ пръснатитѣ войници и полкътъ да се реорганизира, макаръ и въ намаленъ съставъ.

 

На 29 септемврий събранитѣ войници отъ полка подъ началството на к-ра на 2 дружина се изпратиха въ разпореждането на к-ра на 2/9 бригада. Събитията следваха вече тъй бързо, че налагаше се да се използуватъ силитѣ на всѣки войникъ. По тая причина реорганизацията на полка не можеше да продължи. Сѫщиятъ день въ 10 ч. сл. пл. полкътъ получи заповѣдь, че дивизията ще заеме позиция северно отъ гр. Пехчево на линията на в. Кадийца (1900) — в. Чалъ чешме (1453), за което полкътъ веднага да отстѫпи по пѫтя : гр. Берово, гр. Пехчево и на северъ като остане въ резервъ северно отъ к. 1453. Полкътъ да вземе съ себе си само бойния си товаренъ обозъ, a всички останали обози да се отправятъ презъ Пехчево, с. Сали ага, гр. Горна Джумая, гр. Дупница. Сѫщата нощь въ 11 ч. 20 м. полкътъ почна отстѫплението си.

 

На 30 септемврий въ 9 часа пр. пл., когато полкътъ се движеше на 2 клм. източно отъ гр. Пехчево се сьобщи, че на 29 септемврий въ 11 ч. сл. пл. е подписано примирие. Къмъ това време полкътъ имаше на лице: 51 офицери. 2 офицерски кандидати и 913 строеви подофицери и войници.

 

На 2 октомврий бѣ въ походъ за гр. Гор. Джумая. Сѫщата вечерь стигна с. Халилъ чешме, гдето нощува на бивакъ.

 

На 3 октомврий когато полкътъ почиваше на своя бивакъ, дойде н-кътъ на дивизията въ 4 ч. и 40 м. сл. пл. и лично заповѣда веднага полка да се вдигне по тревога. Въ 5 часа полкътъ бѣ вече въ походъ по пѫтя за с. Крупникъ, Гор. Джумая.

 

 

194

 

Полкътъ се изтегляше въ походна колона, когато бѣ свидетель на първата печална картина резултатъ отъ „примирието“: покрай полка се изтегляха съ наведени глави тѫжнитѣ колони на храбритѣ 4 и 17 п. полкове, които току що били обезорѫжени. Едва сега стана ясно на войницитѣ защо бѣ необходимо полкътъ да се вдигне по тревога. И ако той бѣ запазилъ своята военна честь и не преживѣ горчивото оскърбление да му бѫде отнето орѫжието отъ враговетѣ — това дължи на своя доблестенъ и енергиченъ н-къ на дивизията генералъ Вл. Вазовъ.

 

Въ 7 ч. 40 м. сл. пл. сѫщиятъ день полкътъ стигна с. Крупникъ, гдето нощува на бивакъ.

 

На 4 октомврий полкътъ едва що бѣ пристигналъ въ гр. Гор. Джумая, когато къмъ 5 ч. сл. пл. се получи телеграма, съ която се съобщава, че царь Фердинандъ I се отказва отъ престола въ полза на престолонаследника.

 

На 5 октомврий сутриньта полкътъ положи клетва за вѣрность на новия си младъ царь Борисъ III. Сѫщиятъ день се получи заповѣдь за демобилизация на армията.

 

На 6 октомврий полкътъ пристигна въ гр. Дупница, гдето сдавайки орѫжието си остана до 8 октомврий.

 

Следъ като премина презъ гр. Самоковъ, с. Шипочане на 11 октомврий полкътъ пристигна на гара Костенецъ, гдето се натовари на специаленъ влакъ.

 

На 12 октомврий въ 10 ч. сл. пл. въ тъмна нощь полкътъ влѣзе въ гр. Плѣвенъ.

 

На 14 октомврий се почва уволнение на запаснитѣ, което продължи до 16 октомврий. На тая дата родения преди 3 години полкъ, следъ като окончателно се демобилизира и предаде останалитѣ кадри къмъ 4 и 17 п. полкове, престана на сѫществува, освенъ за историята съ своитѣ дѣла.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]