Отъ Плѣвенъ презъ Нишъ до Дойранъ
Петко Пѣевъ

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 

„Чичовцитѣ“ отъ 57 п. полкъ презъ 1915 г. тръгнаха съ ентусиазъмъ на война, защото като добри войници тѣ считаха, че сѫ призовани отъ Върховния Вождъ въ името и за благото на тѣхната родина. Тѣ останаха чужди на политиката и знаеха само, че изпълняватъ своя войнишки и граждански дългъ.

 

И още отъ първия день на войната, полкътъ спечели „първия крупенъ успѣхъ съ скѫпи трофей“ и получи увѣрението, че „този великъ подвигъ“ извършенъ при завладяването на непрестѫпната в. Глоговица „въодушевлява“ и тѣхнитѣ бойни другари, които ще следватъ „сѫщия пѫть за постигане общата ц-ль".

 

Следъ това като премина р. Тимокъ полкътъ трѣбваше да сломява съпротивата на упорития противникъ стѫпка по

 

 

195

 

стѫпка до като навлѣзе въ Нишкото поле и достигна брѣга на р. Българска Морава.

 

A когато навлѣзе въ непроходимитѣ планини отъ Прокупле къмъ Прищина и настѫпи суровата есень, тогава освенъ съ упоритостьта на сърбитѣ, полкътъ трѣбваше да води жестока борба съ атмосфернитѣ стихий, a при това затрудняванъ по трудностѫпнитѣ планински пѫтеки и търпящъ лишения дори отъ насѫщния хлѣбъ.

 

Тъй презъ победоносния си походъ полкътъ очерта незаличимитѣ следи на своя пѫть, оросенъ отъ свещенна българска кръвь отъ Глоговица презъ Тимокъ, Дервентъ, Нишъ, Морава до Прищина. A тамъ на историческото Косово поле, като се приключваха действията срещу разгромена Сърбия, българинътъ вече виждаше да се осѫществява неговия идеалъ: обединение на българското племе.

 

Когато презъ 1916 г. полкътъ зае новата си позиция при Дойранъ, той почна щедро да пролива своята поть при укрепяването на позицията си, за да пести най-економично кръвьта си за ония сюблимни моменти, когато тѣ настѫпятъ. Тогава „чичовцитѣ“ отъ 57 п. полкъ и войницитѣ отъ Плѣвенската дивизия разпръснаха легендата, че българскиятъ войникъ е ленивъ и неспособенъ да укрепява позициитѣ си. И ако нѣкѫде, наистина, частитѣ не сѫ имали една действително укрепена позиция, макаръ и да сѫ я заемали цѣли месеци или години, то преди да се обвинява войника въ ленность, би трѣбвало да се потърсятъ причинитѣ въ това, до колко е било умѣло и настойчиво командуването.

 

Презъ повече отъ две години полкътъ даде достатъчно доказателства за удивителна лична смѣлость, предприемчивость и готовность за самопожертвуване до последния день, презъ който заемаше своята позиция. И ако наистина, презъ голѣмитѣ боеве при Дийранъ, най-силниятъ ударъ на противника бѣ стоваренъ върху останалитѣ полкове отъ дивизията, то едва ли трѣбва да има и най-малкото съмнение, че „чичовцитѣ“ отъ 57 п. полкъ не биха засрамили своитѣ бойни другари, ако случаятъ би ги изправилъ вмѣсто тѣхъ да примѣрятъ силитѣ си, както изнесе съ достойнство и честь най-тежкитѣ и славни боеве презъ 1915 г.

 

И ако въпрѣки отличнитѣ действия на полка и дивизията, много отъ които могатъ да се посочатъ като образцови, все пакъ настѫпиха печалнитѣ септемврийски събития, Плѣвенци могатъ да заявятъ гордо и съ вдигнато чело, че тѣ биха иразгромиха враговетѣ при Дойранъ и то следъ неуспѣха ни при Добро поле; че на 18 и 19 септемврий тѣ спечелиха последната победа на Македонския фронтъ ; че тѣ не бѣха победени до последния си день; че ако въпрѣки всичко това, тѣ отстѫпиха отъ своитѣ позиции, тѣ сториха това само по заповѣдь отъ своето началство.

 

 

196

 

Не тѣхна, a наша е последната победа на Македонския фронтъ. Англичанитѣ дълго време ще си спомнятъ и ще се удивляватъ на нашия героизъмъ и на нашата упоритость.

 

Не можемъ обаче да не признаемъ, че тоя благороденъ и спокоенъ народъ, следъ като бѣ битъ и разгроменъ въ откритата борба ; следъ като българскиятъ народъ бѣ сложилъ вече орѫжието си — тогава тоя спокоенъ народъ изгуби самообладанието си и стана жестокъ.

 

Лондончани потънали въ трауръ за своитѣ грамадни жертви при Дойранъ не можаха да простятъ на тоя упоритъ и честенъ български народъ, a най-вече на Плѣвенци. Ето защо тоя гордъ народъ не забрави въ своето отмѫщение нито българския народъ, нито Плѣвенци.

 

Когато трѣбваше да се подпише договора за мира презъ 1920 г., нашитѣ „договорни победители“ отидоха до тамъ въ своето злорадство, че пожелаха тоя унизителенъ „миренъ“ договоръ да се подпише на 27 ноемврий — тогава, когато цѣлиятъ български народъ празднуваше своя праздникь на победитѣ. А каточели незнаеха или забравяха, че българскиятъ народъ има достатъчно свѣтли дати. Тѣ забравяха, че българскиятъ народъ би могълъ да избере като праздникъ на своитѣ победи именно деня на величавата и последна победа спечелена на Македонския фронтъ, която украси не тѣхнитѣ, a нашитѣ чела—тоя день бѣ именно 19 септемврий. Тая дата е вѣнецъ на редица свѣтли дати творени цѣли две години при разклоненията на гордия и вѣковенъ Дѫбъ, който се оглежда въ кристалнитѣ води на Дойранското езеро.

 

Англичанитѣ не можаха да простятъ и на Плѣвенци, че браняйки достойно свещенната си земя, тѣ не пощадиха и тѣхъ. Трѣбва да се допуска, че тѣ много тежко сѫ пострадали при разгромитѣ имъ на 18 и 19 септемврий, за да изгуби тоя спокоенъ народъ своето хладнокръвие. И ако тѣ не можаха да унищожатъ името на българския народъ, тѣ не можаха да търпятъ сѫществуването дори името на Плѣвенци — тѣхнитѣ победители. Заради това, още преди договорътъ за мира да бѣ подписанъ, още презъ 1919 г., по волята на нашитѣ „договорни победители“ 9 пех. Плѣвенска дивизия бѣ разформирана и престана да сѫществува по списъцитѣ.

 

Наивници. Тѣ много скоро забравятъ или се мѫчатъ да забравятъ. Девета дивизия напусна своята позиция на 20 септемврий вечерьта. Ами когато презъ следнитѣ 4 дни позицията бѣ изпразнена и 9 дивизия вече не бѣше предъ тѣхъ, защо пакъ се бояха да се приближатъ? И ако тогава тѣ се страхуваха отъ свещеннитѣ сѣнки, които витаеха надъ позицията, дали сѫ помислили по-късно, че като дръзватъ да заличатъ името на Плѣвенци, тѣ напраздно биха протегнала рѫце къмъ неуловимитѣ призраци — тѣ не ще ги докоснатъ;

 

 

197

 

напраздно тѣ ще се опитватъ да изловятъ и оковятъ свещеннитѣ сѣнки — тѣ не ще успѣятъ ; напразно тѣ биха желали да угасятъ божествения пламъ въ сърцата на Плѣвенци — тѣ не ще угасятъ това що не се гаси.

 

* * *

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]