Отъ Плѣвенъ презъ Нишъ до Дойранъ
Петко Пѣевъ

 

А сега преди да се приключи заключението и преди читательтъ да направи своето заключение, не би било безинтересно да се представи и изобрази въ цифри въ известни отношения живота и дейностьта на полка, който на 18 септември 1915 г. тръгна въ походъ въ съставъ: 41 офицери и 4241 войници и подофицери. [1]

 

По тая причина се поднасятъ следнитѣ таблици :

 

Таблица № 1

за преведенитѣ въ полка офицери, подофицери и войници отъ допълняющитѣ и други части за попълване на полка презъ периода на войната

 

[[ Забележка: Отъ показанитѣ въ графата офицери въ числительтъ сѫ офицери, a въ знаменательтъ — офицерски кандидати изпратени отъ школата за запасни подпоручици. Това се отнася до всички таблици. ]]

 

 

Въ таблица № 1 е канализиранъ цѣлиятъ живъ потокъ, който се е вливалъ въ редоветѣ на полка, за да се попълнятъ загубитѣ и опреснятъ силитѣ на полка съ офицери, подофицери и войници презъ периода на цѣлата война.

 

Като се изключатъ единичнитѣ случаи и малкитѣ групи войници превеждани отъ разни части въ полка, останалата по-голѣма часть отъ изпратенитѣ войници сѫ отъ 4, 17, 31, 36 допълняющи дружини и 9 маршеви полкъ.

 

Въ таблица № 2 сѫ показани числата на тия отъ напустналитѣ полка офицери, подофицери и войници, които сѫ биди преведени отъ полка въ други части или сѫ били уволнени по разни причини.

 

 

Забел. 1: При съставяне на таблицитѣ изчисленията сѫ правени при липсата на нѣколко заповѣди по 57 п. отъ края на м. августъ и м. септемврий 1918 г.

 

 

198

 

Таблица № 2

за преведенитѣ и уволнени отъ полка офицери, подофицери и войници по разни причини презъ периода на войната

 

 

Отъ преведенитѣ въ разни части отъ Действующата Армия, грамадната часть отъ тѣхъ сѫ били преведени въ: новоформиранитѣ 1 и 2 минохвъргачни роти при 9 дивизия, минохвъргачната дружина и въ 44 п. полкъ.

 

Всички преведени въ тила на армията сѫ съ останали леки недостатъци вследствие рани или болести.

 

Отъ уволненитѣ за винаги отъ военна служба една часть сѫ вследствие останалитѣ имъ голѣми недостатъци отъ ранитѣ имъ като инвалиди, a друга часть сѫ уволнени поради болесть.

 

 

Таблица № 3

за убититѣ и умрѣли отъ рани и болести офицери, подофицери и войници презъ периода на войната.

 

 

199

 

Въ таблица № 3 сѫ показани убититѣ, умрѣлитѣ отъ рани, умрѣлитѣ отъ болести и безвестпропадналитѣ офицери, подофицери и войници презъ периода на войната.

 

 

Таблица № 4

за раненитѣ офицери, подофицери и войници презъ периода на войната.

 

 

Въ таблица № 4 сѫ показани напустналитѣ временно полка като ранени.

 

Въ сѫщата таблица е проследенъ и по нататъшниятъ пѫть на раненитѣ. Отъ нея се вижда, че по-голѣмата часть отъ раненитѣ сѫ оздравѣли напълно и сѫ се завърнали въ полка ; друга часть сѫ оздравѣли, но сѫ останали съ нѣкои недостатъци и затова сѫ преведени отъ полка въ разни части и учреждения на нестроева служба въ тила на армията ; друга по-малка часть сѫ сѫщо оздравѣли, но сѫ останали съ по-голѣми недостатъци и сѫ уволнени отъ военна служба като инвалиди; най-сетне се вижда и каква часть отъ раненитѣ сѫ починали вследствие ранитѣ си.

 

 

Таблица № 5

за заболѣлитѣ и евакуирани отъ полка и за оздравѣлитѣ и завърнали се въ полка офицери, подофицери и войници презъ периода на войната.

 

 

200

 

Въ таблица № 5 се виждатъ дълги колони отъ заболѣли отправени по етапенъ редъ къмъ разнитѣ болници разположени назадъ отъ полка. По-голѣмата часть отъ заболѣлитѣ сѫ отъ слабость, изтощение и малария. Тукъ не трѣбва да се забравя, че полкътъ бѣ комплектуванъ отъ запасни войници отъ по-старитѣ набори — между 30 и 40 годишна възрасть, смѣтани въ началото на войната.

 

Въ сѫщата таблица се виждатъ и дългитѣ колони на закрепналитѣ и оздравѣли войници, които се завръщатъ въ полка да попълнятъ разреденитѣ редове на своитѣ роти.

 

 

Таблица № 6

за разпредѣление въ процентно отношение на всички излѣзли отъ строя въ боеветѣ презъ периода на войната

 

 

Въ таблица № 6 е показано нагледно съотношението на всички излѣзли отъ строя презъ време на боеветѣ: убити, ранени и безвестпропаднали.

 

Отъ сѫщата таблица се вижда отдѣлно това съотношение както презъ подвижната война срещу Сърбия презъ 1915 г., така и презъ позиционната война презъ 1916—1918 г.

 

 

Таблица № 7

за изразяване въ процентъ последствията отъ полученитѣ рани въ боеветѣ презъ периода на войната

 

 

201

 

Въ таблица № 7 е изразено съотношението на последствията, презъ които сѫ преминали раненитѣ.

 

Цифритѣ сѫ достатъчно убедителни, за да ги оставимъ да говорятъ съ своя езикъ.

 

Тукъ обаче не можемъ да отминемъ незабелязано друга една страна, която ни разкриватъ тия цифри — това е дейностьта проявена отъ нашата санитарна служба.

 

Нашитѣ врагове полагаха всички усилия, съ всевъзможни срѣдства, за да извадятъ отъ строя максимумъ бойци за възможното най-продължително време.

 

Сега нѣма да се спираме на всички срѣдства, които нашитѣ строеви началници и бойци противопоставяха на врага, за да се предпазятъ отъ унищожителнитѣ му срѣдства и за намаление до възможния минимумъ числото на излѣзлитѣ отъ строя.

 

Сега сѫщо нѣма да се спираме и върху онзи ограниченъ запасъ отъ хора, които се подготвятъ въ допълняющитѣ части.

 

Сега искаме да се спремъ само върху оня грамаденъ сьживителенъ и заздравителенъ изворъ, който ни дава санитарната служба.

 

Тогава, когато се водѣха най-ожесточенитѣ боеве, когато редоветѣ на полковетѣ се разрѣдяваха; когато ротитѣ се стопяваха; когато позициитѣ се обезлюдваха отъ своитѣ защитници — тогава дълги нескончаеми върволици изпълваха всички болници. Презъ това време нашитѣ лѣкари съ денонощни бдения и грижи облекчаваха болкитѣ и страданията на раненитѣ; съ денонощни усилия се борѣха съ смъртьта, за да изтръгнатъ отъ нейнитѣ хладни обятия нашитѣ храбърци, надъ които тя бѣ разперила своитѣ криле.

 

Така нашитѣ лѣкари съ пълно съзнание и съ неуморна деятелность успѣваха въ скоро време да заздравятъ ранитѣ, да закрепятъ силитѣ и отново да отправятъ тия достойни синове на родината като живъ потокъ къмъ полковетѣ, за да заематъ отново разреденитѣ мѣста на своитѣ роти.

 

Всѣкакви думи сѫ безполезни, за да изразятъ неуморната деятелность и грамадната спасителна роль, която изпълни нашия скроменъ санитаренъ персоналъ, когато предъ насъ се намиратъ цифритѣ съ тѣхния убедителенъ езикъ. Ta нима не е безспорна заслугата на нашата санитарна служба, когато отъ 100 ранени спасява живота на 95? Нимà е малка заслугата когато отъ 100 ранени излѣзли отъ строя, лѣкаритѣ отново успѣватъ да повърнатъ 74 храбърци на тѣхнитѣ началници?

 

 

202

 

Таблица № 8

за изразяване въ процентъ последствията отъ евакуиранитѣ отъ полка 3896 заболѣли офицери, подофицери и войници презъ периода на войната

 

 

Въ таблица № 8 по подобие на таблица № 7 е показано нагледно съотношението на последствията, презъ които сѫ преминали заболѣлитѣ.

 

Тукъ при наличностьта на цифритѣ сѫщо нѣма да се спираме на изразеното съотношение.

 

Въ тая таблица обаче още по нагледно е изразена грамадната спасителна роль, която е изпълнила нашата санитарна служба, като отъ 100 заболѣли е спасила живота на 98.7.

 

Дори при липсата на голѣми епидемий, но при наличностьта само на голѣмото изтощение, на маларията и голѣмитѣ насгоди отъ климатическитѣ и хигиенически условия, все пакъ постигнатитѣ резултати заслужаватъ повече отъ всѣка благодарность отъ страна на близкитѣ и домашнитѣ на заболѣлитѣ.

 

Не по-малка благодарность заслужава санитарната служба въ лицето на лѣкаритѣ и отъ страна на всички строеви началници, когато тѣ посрещаха дългитѣ колони на оздравѣлитѣ, за да заематъ отноно своитѣ опразнени мѣста.

 

 

Таблица № 9

за заловенитѣ отъ полка пленници презъ периода на войната

 

 

Въ таблица № 9 сѫ показани заловенитѣ отъ полка пленници, показани по народность, презъ периода на цѣлата война.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]