Хуриета и балканската война от 1912 година.

Младотурският рeжим, въведен като по чудо в Македония в един критически за Европейска Турция момент, в твърде кратко време разочарова със своята безпомощност не само борците за свободата на Македония, които макар и с 15-годишна революционна борба зад гърба си, пред тържествените обещания за премахване злото в тая страна, свиха революционното знаме, но даже и ония, които не допускаха съмнение в искреноста на тия обещания и очакваха положителни резултати от смяната на един турски режимъ с други. Фактите останаха по-силни от желанията и очакванията, турчинътъ се видя обезличен и деградиран от приравняването му с христианина, а българинът, ако правеше баланс между стар и нов турски режим правеше го като реалист, с оглед към осезателните и непосредствени факти, а именно: В отоманския парламент българския елемеит можеше да се представлява само доколкото това допускаше комитета „Иттихад ве Тереки". Основа на побратимяването трябваше да се търси в отоманизирането па нетурските народи, а това сс постигаше с посягане на самостостоятелността на учебното дело, което при стария режим си оставаше незасегнато. Задължителната военна повинност се обърна на средство за оплячкосване нетурските поданници. В добавък на тези и други такива „блага", младотурският режим пристъпи за да се обезпечи от изненади, към тъй наречената обезоръжителна акция.

А последствията от всичките мерки на новия режим, който трябвате да възроди държавата? Те са известни: арестуване и заточение на голяма част от бившите, известни сега македонски рeволюционери, избиването на друга част от тях, забегването на трети: сблъсквания и сражения между революционери и турските потери, атентати и ... мобилизацията на българската армия през септември 1912 година.
Всичко годно в България бе свикано под знамената и с неудържим устрем се отправи срещу главните сили на неприятеля. Македонските емигранти образуваха цял отряд в тая освободителна за тяхната земя война, а македонските революционни чети, заварени в тоя исторически момент в границите на родната македонска земя, не закъсняха, по изричното желание на българския генерален щаб, да се яват в помощ на съюзнишките сръбски войски, на които оказаха всичкото си съдействие. А наличвостта от чaсти на революционната организация в денят на обявяване войната на Турция беше доста внушителна. Така в Кукушко действуваше с четата си Мито Морацалиев, в Ениджи-Вардарско - Въндо, в Дойранско - Мито Патарозлията, в Гевгелииско - Ичко Димитров, във Воденско - Иван Палйошът, в Струмишко - Иван Николаев, в Битолско - Милан Матов, в Охридско - Петър Чаулев, в Прилепско - Милан Гюрлуков, в Тиквешко - Лазар Тодоров, в Крушовско - Ставре Днмитров и Иван Джонев, в Кочанско - Симеон Георгиев, в Радовишко - Христо Симеонов, в Щипско - Ив. Бърльо, в Кратовско - Дончо Ангелов, в Кумановско - Кръстю Лазаров, във Велешко - П.Лесев, в Скопско - Лазар Велков, в Леринско - Кръстю Лйондев, в Ресенско - Кръстю Трайков, в Поройско - Илия Гергов.

По дадените инструкции и според местните обстоятелства всяка от тия чети бе извършила до деня на мобилизацията определена задача (вж.„Революционната борба в Македаидония" от А.Томов и Г.Ваджаров, стр.142, 143, 144).
Всичкитe тия революционии чети, бойната сила да Вътрешната организация, се обърнаха на партизански отряди в помощ на съюзните армии.
Главните турски сили бяха разполежени на Чаталджанските укрепления, във Булаир и Люле-Бургас, както и при Одрин, и срещу тях именно трябваше да действуват - знае се сега при какви обстоятелства, с каква упоритост и с каква развръзка - българските войски, а само второстепенните по брой и качество турски части бяха останали да бранят границите на Македония. Поради това походът на съюзните войски към Македония се извърши при значително по-благоприятни условия. При това, обстоятелството, че Македония представляваше територия на революционната оргаанзация, беше едно преимущество за ония съюзни армии, на които обект за действия представляваше тоя именно фронт на военния театър. Не е чудное, прочее, че тук противникът бе по-скоро поразен и по тоя начин военните действия за сърбите се привършиха.

[Index] [Previous] [Next]