Крушовската чета на Методи Стойчев бе формирана окончателно на 25 септемврий 1912г. На път за Крушово, при Кожух планина тя е имала пьрва среща с турска войска и след като бе изгубила дирите си, на 21 октомври пристига в Крушовско, събира селската милиция и през нощта влиза в града. Една часть от четата с милиция стои притаена в града в продължение на два дена, а другата част заела околността на града Големи турски войскови отделения, отстъпващи от Кичево, минали през Крушово по посока за с.Прибилци. Тогава притаената в града чета с милицията излиза в гърба на турците, удря ги и ги преследва, след което заема учрежденията в града, взема много муниции и дрехи от турците и урежда временно управление. Чак на 31 октомври пристига в града една сръбска рота от 16-и полк, а четата заминава в турските села да прибира оръжието; от с.Норово взела е 120 маузерови пушки, а от с.Житоше 100, които раздава на българското население в града. Един сърбски капитан обаче още тогава насила е прибрал пушките. От Битоля се задали силни турски части настъпващи към Крушово. Революционната чета заедно с два взвода сръбска войска е заела позиция при село Радово и на 2 ноември е дала сражение на турската пехота и кавалерия. Четата е била ангажирана в тоя бой до 5 с.м., когато една сръбска дивизия се е задала до шосето от Кичево за Битоля.

Освен районната чета на чело на М.Стойчев и преди нейното пристигане тук, в Крушово е имало още две местни чети: оная под войводството на Ставри Димитров отъ с.Дивяци и друга на чело на Иван Костов Джонев от Крушово. Те имаха сражение с турците от с.Кочище, Ново село и Прибилци, които бидоха наказани за извършените от тях злодеяния и убийства над жителите от селата Журче, Острилци, Вардиво, Градище и Сладуево.

При настъпването на сръбските войски към Битола последните са били водени от войводата Ставре Димитров с четата му. Последната е взела най-живо участие в боевете при с.Обедник, Облаково, Снегово и при Битоля. Тая, както и четата на Джонев са извършвали интендантската служба, реквизирали са храни и облекло за сръбските войски, които продоволствували цели 10 дена. След пропъждането на турците, обаче, последва разпореждане от началника на гарнизона в Крушево, в сила на което българската революционна чета трябвало да бъде обезоръжена. Тогава част от нея се укрива и след това забягва и отива в Малгара в помощ на българските войски, които още се сражаваха с турците, а другата част залавя гората и остава около Крушевско.

Щипските революционни чети, дeйствуващи в тоя край при обявяване на балканската война, оказаха слeдните услуги на съюзните армии. Съюзените чети под началството на войводите Гьошо Гочев, Стоян Мишев и Славчо Абазов заведоха сърбите в с.Бреза, Кратовско. Със съдействието на местни куриери те узнаха тук още първата вечер, че турски сили няма. На разсъмване четнишките отделения завеждат сърбите в Кратово, гдето остават, а сръбските части се опътват за Куманово. По това време турски части се движат от Кочани към Кратово, гдето и опожаряват селата и на 7 срещу 8 октомври заемат югозападната част на „Черни Връх". Тогава едно четинишко отделение от 40 души под водителството на Цанко от с.Барбарево заема североизточната част на „Черни Връх" и се почва неравен бой, който продължи до обяд, до пристигането на 14-й сръбски полк, който и сменява останалото вече без патрони четнишко отделение. Другите четнишки отделения завзели Лесновските височини, гдето след еднодневен бой турците разбити, отстъпили към Велес. Кратовското отделение след това остава в Кратово, а щипското се опътва към Щип, който бил вече опразнен от турците. Но и щипските граждани в това време не са стояли в бездействие: те отворили склада за пушки и дрехи, въоръжават се и се обличат в турска униформа, с което заблудили отстъпващите турци и им взели 150 души пленници войници. Четата на Ефрем Чучков, в състав повече от 130 души, разбива заблудените турци, превзема височината "Султан-тепе" и изпраща свои куриери, та довели сърбите, които и се настанили по тоя начин на тая важна височина, а самата чета се отправя към Кочани, присъединява се към 26 полк от 13-а Дивизия и води на 10 и 11 октомври двудневен бой с турците, които биват разбити.

В началото на октомври Кратовския революционен комитет получи официално съобщение от нелегалнитe борци в казата за предстоящата освободителна война; това бе възванието на Задграничното представителство на Вътрешната Организация от 5 октомври. С него се подканяше всеки българин да изпълни както може своя последен дълг, като улесни с всичко съюзните войски. След получаването на това съобщение всеки член на организацията в Кратовско бе на крак. Първата грижа бе да се концентрират на определени места колкото може повече храни. Второ, да се повикат под оръжие всички, които бяха снабдени с такова. Веднага бе изпълнено едното и друтото. Сега всеки с притаен дъх чакаше часа, в който ще се посрещат освободителите. Турците, макар и два пъти по-многобройни от българите, респектирани от силната и наложила се революционна организация, не се осмелиха да пристъпят към каквито и да било мерки да предотвратят готвещите се събития. Тъй минаха дните 6, 7 и 8 октомври. На 9-й сутринта турците, узнали, че неприятелят е близко, напускат града. Около 4 часа целият град бе на крак за посрещането: съюзните сърби, предводителствувани от доброволческия Кратовски отряд, местнит чети и милицията, навлизат тържествено, обсипани с китки венци от цялото Кратовско население. Местната комисия за посрещане и разквартироване на освободителите бе изпълнила задачата: всеки бе отворил къщата си, за да даде подслон на милите гости и да им постави на разположение всичко, което притежаваше.

Същото стана в Куманово, Кочани, Радовиш, Скопйе, Гостивар, Прилеп, Битоля, Охрид, Ресен, Струга... Навсякъде съюзниците бяха улеснявани от четите и милицията на революционната организация, навсякъде предоставено им бе на разполжение всичко, каквото македонският българин бе грижливо скътал за тоя тържествен час.