1. Положението в Македония преди революционната епоха
 

Революционните борби в Македония започнаха сравнително по-късно отколкото в Гърция, Сърбия и България. Главната причина за това беше, че условията, които предизвикаха възстанията в Гърция и Сърбия, в началото на 19 век, и в България, към 60—70-те години на същия век, в Македония не съществуваха. Там много късно, едва след Кримската война и след като страната бе прорезана с железнопътни линии и беха установени морски параходни съобщения с запад и средиземноморските държави, настъпиха промени в икономическия живот.

Македония до 60-тех години - беше затворена за

4

международната търговия. Тя прекарваше един отделен от другите страни живот. Тя не произвеждаше за пазаря. Нуждите на населението, особено на селското, беха ограничени. Нуждите и на неговите господари, спахиите, беха също така ограничени. Селяните се чувствуваха, свободни. Те беха господари на своята земя. Експлоатацията на селяните не беше много голема.

С промените в икономическите условия в страната, с въвличането й в международния живот — настъпи голема промена в отношенията между селяните и спахиите; положението на македонските селяни се измени.

С въвеждането на реформите в Турция, през времето на султан Абдул Меджид, данъчните тежести, които те требваше да понасят, станаха много големи и непоносими за тех.

Отношенията между селяните и спахиите не беха вече както по-рано. Спахиите имаха нужда от пари, за да могат да покриват своите големи разходи. Тия пари те вземаха от селяните. За това и експлоатацията на селяните стана много голема. Спахийството не можеше вече да се запази в тая форма, в която то съществуваше дотогава. То не отговаряше на изменилите се отношения.

То изживе своето време.

Спахилъците се превърнаха в чифлици. Селяните беха принудени да продават своята земя на спахиите. Така, последните станаха пълни господари на земята, която селяните обработваха от незапомнени времена.

Турското правителство от своя страна помагаше на спахиите в техния стремеж да присвоят земята на селяните и да ги закрепостят.

5

Техното положение почна все повече да се влошава. Те се превърнаха в същински роби. Но не беше само това. Селяните беха подложени и на силен, правителствен терор. Такъв терор изпитваше върху себе си и градското население.

Изобщо, целия македонски народ бе подложен на физически, духовен, икономически и политически гнет. Никъде в Македония немаше сигурност. Разбойничеството се ширеше из целата страна. Особено в западна и югозападна Македония населението много страдаше от разбойническите чети. Властта не само не вземаше никакви .мерки за защита на населението от тия чети, а напротив на много места, нейните органи беха съдружници на разбойниците.

Духовния гнет беше увеличен. Преследваха се християните и специално българите, като не им се позволяваше да откриват училища, читалища и да имат свои черкви; преследваха се свещениците и особено учителите.

Враждата, която съществуваше между разните християнски църкви, се подклаждаше от властта, която се ръководеше от принципа ”Разделяй и владей”! Икономическият гнет беше засилен. Той се упражняваше особено силно против селското население, което бе подложено на двоен гнет, тоя на беговете, чифлик-сайбиите, и — на властта. Селяните работеха денонощно, с целото си семейство, и въпреки това живееха в най-голема мизерия. Те требваше да дават на бега половината от своето производство, да плащат големите данъци на държавата и, в края на краищата, това което оставаше за тех, беше абсолютно недостатъчно, за да изхранят

6

 семейството си за целата година. Те живееха като скотове.

Политическия гнет се изразяваше в липса и на най-елементарните политически свободи. Страната се управляваше от една корумпирана бюрокрация, за която народа беше само дойна крава.

Такова беше положението в Македония към 80-тех години. Недоволството всред масите всеки ден повече растеше, то не можеше да се канализира и се прояви в силни протести, бунтове и възстания.

Наистина, след освобождението на България, населението в Македония изрази своето недоволство, задето македонския народ оставаше и за напред в робство, но тоя протест не беше повсеместен. Това недоволство се изрази във възстания на неколко места в Македония.

Първия протест се издигна в Кресненско, през октомврий 1878 г. Във възстаннето участвуваха селата Кресна, Ошава, Мечкул, Сенокос и Врабче. Възстаниците завладеха Кресненското дефиле и след това делата долина на р. Струма; те атакуваха едно отделение войска, което и плениха. Те беха два месеца господари на положението. Пред многобройната сила на турското правителство възстаниците беха принудени да отстъпят.

Малко по-късно, към втората половина на м. ноемврий с. г., избухна възстание в Разлога. Възстанниците прогониха гарнизона в Банско и с. Баня. Те завладеха Разложката котловина, но не можаха да се задържат дълго време там. Възстанието биде жестоко потушено. Неколко стотин души беха убити, а след потушаването на възстанието около 10 хиляди души избегаха в Бъл-

7

гария, от където се завърнаха в опустошения край, след като турското правителство даде амнистия.

Опити за възстания имаше и в Прилепско и Охридско в 1880 г. Там себе образувала агитаторска чета. която искаше да повдигне народа към възстание. В едно сражение с турска потера, войводата на четата, Спиро Църне, бе убит. Четата бе разпръсната. Много прилепски граждани беха изпратени на заточение.

През пролетта на 1881 год. избухна възстание Охридско; то бе потушено много скоро и най-жестоко. Правителствения терор в тоя край продължи цели две години; арестувани беха .много хора. .

С тия мерки на властта се нанесе силен удар на революционното движение в Македония.

В това време България беше вече свободна. Македонски интелигенти, селяни, работници и еснафи, главно от такива места, дето поминъка на населението беше слаб и предимно от западна и югозападна Македония и от пограничните места на България, почнаха да емигрират в новата свободна държава. Македонски селяни и работници емигрираха и по-рано, било за Сърбия, било за Ромъния, Гърция, Цариград, Мала-Азия и България. Но, с освобождението на България, преселничеството все повече и повече се увеличаваше за тая страна. А имаше и достатъчно работа за всичките преселници.

С развитието на учебното дело в Македония, броят на интелигентите се увеличаваше. Немаше, обаче, работа за всички, понеже те можеха да заемат там само учителски места в националните училища; никакви служби в турската държава не беха достъпни за тех, а инду-

8

стрията и търговията беха още в началото на своето развитие, следователно и там не можаха да намерят работа.

Не намирайки приложение на своя труд в Македония, македонските интелигенти емигрираха за България, където намираха лесно работа, Селяните и работниците, емигрирали в България, намираха работа в градовете и големите села, като работници по строежа, в държавните и общински предприятия, в занаятчийските работилници, в дребните търговски предприятия, на полето и пр.

Еснафите, които се преселваха, също тъй намираха добра работа, било като дребни търговци, дребни предприемачи или като майстори — занаятчии.

В повечето случаи, тия преселници заминаваха сами за България, като оставяха своите семейства в Македония. Те беха свързани с своите .места. По-големата част от тех, след като престояваха известно време в България — същото може да се каже и за преселниците в другите балкански страни — се връщаха в своята родина; по-малката част от тех, тия именно които успеваха да се устроят горе-доле добре в страната, където емигрираха, се заселваха окончателно там.

Към началото на 90-тех години, македонската емиграция в България надминаваше 100 хиляди души. В Сърбия, Ромъния, Гърция, Мала-Азия и Цариград, тя наброяваше неколко десетки хиляди души.

Към това именно време емиграцията в България, започна да мисли и работи за освобождението на Македония.

9

Виждайки, че условията в България са по-добри, отколкото в Македония, че живота и имота на гражданите е в безопасност, че населението се ползува от политически свободи че българите — такива беха почти всички емигранти в България — са господари в страната, македонската емиграция почна да мечтае за промена на режима и в Македония; тя почна да мисли за освобождението и присъединението на своя роден край към България; тя почна да се организира в дружества и комитети, конто беха си поставили тази цел.

По-събудените от македонските интелигенти, дошли в България било за работа, било за да следват във висшето, военното и средните училища там, въодушевени от делата и подвизите на българските революционери Раковски, Ботев, Левски, X. Димитър, Стефан Караджата, Бенковски и други, надъхани с идеализъм, решиха да се отдадат на служба на своя народ. И почнаха да работят всред македонските народни маси.

Така се тури началото на македонската революционна организация.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]