2. Революционното движение в Македония. Македонската революционна организация
 

Македонската революционна организация бе основана в 1893 год. от Гоце Делчев, Пере Тошев, Дамян Груев, Д-р Христо Татарчев, Петър П. Арсов и Гйорче Петров.

Целите, които основателите на революционната организация си поставиха, беха извоюване на политическа

10

свобода, автономно управление на Македония, под покровителството на Великите сили.

Те започнаха своята работа, като гледаха да привлекат в редовете на организацията, преди всичко, интелигенцията, учителите и свещениците, и еснафите в градовете. Понеже тия последните беха и по-събудените измежду населението то по-лесно можаха да бъдат спечелени за каузата на организацията. Те образуваха местни групи и организации. Народът посрещна с възторг техната инициатива.

Първоначално револ. организация почна да работи всред българското население в Македония и то не всред целото бълг. население, а само всред тая част от него, която се числеше към бълг. Екзархия, то се отнасяше с недоверие към българите не екзархисти — патриаршистите, католиците, протестантите. Що се отнасяше до революц. работа всред останалите македонски народи — турци, албанци, куцовласи, гърци, за основателите на организацията такъв въпрос не съществуваше. Водителите на организацията се опасяваха, да не би организацията да се провали още в самото начало и да се компрометира за дълго време идеята за революционна борба, ако почнат да работят между всички народности в Македония. И основателен беше тоя страх, защото големо недоверие съществуваше между разните народности, живущи в Македония, и това недоверие беше силно подклаждано от органите на турската власт.

По-късно, когато същите тия водители видеха, че

идеята за освобождението на Македония може да намери съчувственици всред българите не екзархисти, както и

11

 всред останалите народности в Македония, и под влияние на членове на организацията с левичарски разбирания, социалисти и анархисти, те измениха устава на организацията в смисъл, член на организацията може да бъде всеки македонец, от която народност и да е той и каквито и да са неговите политически разбирания, стига да приема нейните принципи и се бори за политическата автономия на Македония.

Първите неколко години организацията имаше успех само в градовете, понеже, както споменах и по-горе, градското население беше по-интелигентно и по-лесно можеше да възприеме идеята за революционна борба. Към третята година на своето съществуване, обаче, тя почна да намира привърженици и всред селската маса. В зависимост от средите, между които развиваше дейност, революционната организация разширяваше и своя кръг на действие.

Ръководителите на организацията добре схващаха, че за да могат те да разчитат на успех всред македонския народ, особено между селската маса, която беше много по-некултурна от градската, организацията требваше да се стреми да бъдат задоволени и нейните непосредствени интереси.

Нещо повече, те схващаха, че е нуждно да се даде на селското население осезателно да почувствува, че то има полза от революционната организация.

Идеята за национално и политическо освобождение бе за него отвлечена идея; то трудно, много трудно би могло да бъде спечелено за една идея, която преследва само политически и национални цели; за такива цели

12

то не би могло да се ентусиазира и води революционна борба, която би изисквала от него големи жертви, когато, напротив, борбата за подобрението на икономическо положение, възвръщането му на земята, което то обработваше имаше за него реално значение. Тия беха съображенията, които ръководеха организацията да почне по-живо да се интересува от отношенията на селяните към чифликчийте и да се намесва в тия отношения, като взема винаги страната на угнетените.

Организацията се явяше гореща защитница и на непосредствените интереси на селската маса.

С ред свои решения организацията се стараеше да подобри положението на всички категории земледелци. Тя даже определяше минималните възнаграждения, които те требваше да получават за своя труд.

Така например, ръководното тело на Скопския окръг на револ. организация беше определило, земледелските работници, когато работят с надница, да получават: мъжете по 10 гроша, жените — 7 1/2, и децата — 5 гр., или, 3 пъти повече отколкото те са получавали по-рано; работниците, които се спазаряваха за 6 месеци или за цела година, требаше да получават, освен храната, в натура; около 2.000 кгр. пшеница, ръж и ечмик, земя за собствено използуване, колкото може да се засее с семе от 150 кгр., и годишна заплата 3 турски лири, или четири пъти повече от по-рано. Тия решения на организацията беха прокарани в окръга. Подобни решения беше взело и ръководното тело на Серския револ. окръг. Тия решения също тъй беха наложени в окръга.

Освен това, организацията запрети на християните

13

да откупват турски чифлици, в което също тъй тя успе: целта, която тя преследваше с тая своя мерка беше да бъдат собствениците принудени да продават чифлиците па селяните, които ги обработваха.

Учавствувайки в революционната организация, селяните видеха, че те ще могат не само да подобрят своето мизерно положение, но и ще могат да станат собственици на земята.

По тая именно причина, те нахлуха масово в револ. организация и образуваха кадъра на революцион. чети: македонската револ.организация, по състав, стана селска.

И тя оправда доверието, което селските маси почнаха да имат към нея. Революц. организация се зае с действителната защита на целия народ и частно на селското население.

 Разбойничеството, което върлуваше и всеваше ужас всред населението в западна и югозападна Македония, благодарение на организацията, беше изкоренено; чифликсайбиите не смееха да се отнасят към селяните-чифлигари както по-рано, от страх да не бъдат наказани от организацията за лошите им обноски към тех. Селяните си поотдъхнаха.

Организацията разширяваше своята дейност във всички области на обществения живот: тя имаше свои съдилища и свои изпълнителни органи. Тя участвуваше и в културния живот на населението; с една реч, тя беше държава в държава. По тоя начин престижа на организацията пред населението растеше. Целото почти население участвуваше в нея.

Но със своите действия тя задаваше грижи и страх

14

на турските власти. Административните чиновници често знаеха, кои лица активно участвуват в рев. организация, къде, в кое село на околията се намира револ. чета, и не смееха нищо да предприемат против нейните органи. Организацията със своите дела и акции задаваше безпокойство и на великите сили. И имаше защо. Като масова революционна организация, тя можеше да попречи на плановете на всички велики сили или само на некои от тех в балканската им политика.

И наистина, със своята си дейност револ. Организация успе да предизвика намесата на великите сили във вътрешните работи на Македония: на неколко пъти, европейската дипломация бе принудена да се занимава с работите в Македония.

Много проекти за реформи беха изработени; некои от тех беха и приложени. Обаче, с това не се облегчаваше положението на населението, без да говорим за постигането на крайната цел, която организацията преследваше и която не можеше да бъде резултат на дипломатическа намеса.

Какви жертви даде мак. народ в борбата за своето освобождение.

Жертвите, които македонския народ даде в борбата за своето освобождение, беха грамадни. Особено големи, те беха до 1908 год., когато в Турция се установи конституционния режим. Заслужава те да бъдат отбелезани тук.

15

От 1896 г., когато турската власт беше узнала за съществуването на рев. организация, до Илинденското възстание в 1903 г., четите на рев. организация имаха 132 сражения с турската войска. В тия сражения участвуваха повече от 4 хиляди четници, срещу 72 хиляди турски войници. От четниците беха убити около 500 души, а от турската войска — над 4 хил. души. В цела Македония, за това време, вследствие на революционната дейност на организацията, пострадаха жителите на 160 до 170 села, които беха подложени на най-голем терор и изтезания; затворите беха препълнени с подозрени селяни и граждани.

Броя на арестуваните, битите, изтезаваните и умрелите от побои беше 4 хил. души; най много пострада населението в Солунския вилает — 2.400 души.

Материалните загуби, които населението търпеше, беха извънредно големи.

Жертвите, които македонския народ даде във време на възстанията (1902—1903 г.) и атентатите в Солун (1903) беха още по-големи.

През време на Горно-Джумайското възстание в 1902 г., което продължи 10 дена (от б до 16 октомврий) и което беше предизвикано от оръдията на българския дворец — върховния македонски комитет (начело на тоя комитет беха Цончев, Николов, Протогеров и др. български офицери, които и през време на възстанието продължаваха да се числят като български офицери и да получават своите заплати), македонския народ в Петричкия край даде следните жертви: 95 души убити възстаници (от турската войска 130 души убити) и

16

45 души от мирното население, пострадаха 15 села и 340 души мъже и 130 жени беха изтезавани. Освен това избегаха в България, вследствие усиления терор н турската власт, 3.000 души мъже, жени и деца, които беха принудени да скитат, зимно време, по македонските планини, боси и голи, докато стигнат в България.

През време на Солунските атентати от м. април 1903 г. жертвите също тъй беха големи. В Солун, след атентатите, турската власт извърши клане над българите македонци, което продължи три дни. Убити беха неколко стотин души. Вследствие на тия атентати, повече от 10.000 души в Солун, Цариград и други градове в Македония беха арестувани.

Но най-големи жертви македонския народ даде през време на големото възстание през летото и есента на 1903 г., известно под името Илинденско възстание.

В това възстание активно участвуваше целия Битолски революционен окръг.

Другите революционни окръзи само засилиха своята етническа и терористическа дейност.

Илинденското възстание беше преждевременно, понеже организацията не беше подготвена за една по-продължителна и в по-голем мащаб възстаническа борба. Видни революционери, като Г. Делчев беха против това възстание, защото те предварително знаеха, че то е осъдено на неуспех. Но в конгреса, конто взе решение , за възстание, преодоле мнението на хора като Ив. Гарванов, който и председателствуваше неговите заседания (Гарванов и неговите близки другари, по идеология, беха върховисти, т. е. хора, които не верваха в

17

революционната мощ на македонския народ; с въстанието те искаха да обърнат вниманието на европейската дипломация и да предизвикат чувство на състрадание всред европейските дипломати към македонския народ.

Възстанието се обяви и тия от македонските революционери, които беха против него, изпълниха своя революционен дълг, като подкрепиха, с всички свои сили, борбата на възстанниците от Битолския окръг.

Целото население участвуваше във възстанието. Борбата се водеше със смелост. Възстаннците проявиха, голема храброст и решителност. Биха се юнашки. Три града и много села, в района на възстанието, в продължение на неколко дни беха в техни ръце.

Възстанието започна на 20 юлий ст. стил и продължи около 3 месеца. Броя на бойците беше около 20.000 души — сила нищожна, в сравнение силите на врага, конто се изчисляваха на 290.000 души.

Възстаниците дадоха над 200 сражения.

През време и след възстанието пострадаха над 600 села, или около една четвърт от всички села в района на действие на възстаническите отряди; 90 села беха съвсем опожарени; без подслон останаха около 52.000. души. Броя на избитите и изклани мирни жители — повечето старци, жени и деца — в възстаническия район, се изчисляваше на 1 800 души. Материалните загуби беха неизчислими.

 В другите революционни окръзи на Македония, макар и възстаническата. акция да не се разпростре там, четнйшката дейност беше засилена, и жертвите, които македонския народ даде и в тия окръзи, беха значителни.

18

През време на Илинденското възстание, четите беха дали в Солунския виляет 38 сражения, в които участвуваха 3.500 души четници, срещу повече от 20.000 души, в Скопския виляет — 16 сражения, в които участвуваха 1.000 души четници, срещу 27.000 души турска войска.

 Броя на опожарените къщи се изчисляваше на 1.100; без подслон останаха 5.800 души; броя на избитите и изклани мирни жители беше 270 д. и тоя на изнасилените жени и девици — 50. Най-много пострадаха селяните от Тиквешка, Гевгелийска, Воденска и Дойранска околии.

Общо, през време на Илинденското възстание и във връзка с неговото потушаване, жертвите на македонския народ, изразени в цифри, са следните: пострадали са 135 села в 12 околии; изгорени беха около 10.000 къщи; убити и изклани измежду възстаниците и мирното население — 2.130 души; без покрив останаха 60.000 души и пленени и обезчестени жени и девици — 2.250.

Към края на 1903 г. в затворите имаше над 500 души политически затворници.

Такъв е баланса на Илинденското възстание.

Жертвите беха много големи, особено в Битолския окръг, който беше разорен. Маса народ избега в България. Бедствието, което сполете населението в тоя край, беше толкова големо, че даже международни благотворителни дружества в Англия и Италия се видеха принудени да се притекат на. помощ на пострадалото население.

Тия дружества събраха парични помощи и изпратиха

19

свои представители в пострадалите места, за да ги раздадат на населението. След възстанието, мизерия обхвана целия край. Останалите живи, измежду годните за работа мъже, почнаха да напускат страната и да търсят работа за чужбина; те почнаха да емигрират в Америка. Оттогава започна усиленото преселване на македонски селяни, работници.и еснафи за Америка.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]