5. Мак. рев. организация и конституционния режим в Турция
 

Левицата в организацията, т. е. тия македонски революционери, които беха изкрено за автономията на

25

Македония, работеше за консолидирането на конституционния режим в Турция, за извоюването на широки демократически свободи, за правото на нациите за самоопределение и за съвместна борба, на базата на тия принципи, със сродните организации на другите народите в Турция. Тя използуваше самите революционни организации и за легалната борба. На тая почва тя искрено се бореше.

Тя водеше енергична и смела борба против младотурския национализъм и шовинизъм и против реакционната политика на турските правителства през тоя период, но едновременно с това тя водеше открита борба и против престъпната и провокационна политика на българските правителства и дворец.

Десницата продължаваше да работи, легално и с чети, за да компрометира конституционното управление в Турция.

Апрез това време, от 1908 до 1912 г., т. е. до балк. война, в Турция, наистина, съществуваха условия за легална политическа борба, при всичко че младотурските правителства, със своята шовинистическа и реакционна политика, с терора, който упражняваха по отношение на националните малцинства и специално против македонците, затрудняваха тая борба. Казваме, имаше условия за легална политическа борба, защото, при съвместната борба на всички националности в Турция, живо заинтересувани в правилното разрешение на националния въпрос и в демократизирането на държавния и обществен организъм и при съвместната борба с демократическите и социалистически турски среди — въпреки

26

противодействието на европейските империалистически сили, Турция неминуемо щеше да се демократизира.

Но десницата в организацията, насъсквана и подпомогната от българските правителства, правеше всичко възможно, за да компрометира конституционното управление, там и частно новия режим в Македония. Тя направи всичко възможно, за да улесни правителството на цар Фердинанда да сключи балканския съюз и да обяви, заедно с другите балкански джржави, война на Турция.

Редицата атентати, извършени от македонските революционери-върховисти в Щип, Кочани, Прилеп, Охрид, Кичево, Крушево, Дойран, Солун, Радовиш и другаде в Македония от 1910—1912 г., са ясно доказателство за жалката роля, която те играха в това време, като проводници на империалистическата политика на българската буржуазия и дворец.

Върховистите бързаха да извършат атентати и изобщо да засилят своите терористически акции, с да компрометират конституционното управление в Турция и да дадат възможност на българското правителство да оправдае пред българския и чуждия свет войната, която то беше замислило да води срещу своята южна съседка. За да се види, че такъва именно цел са преследвали българското правителство и неговите оръдия върховисти с обявяването война на Турция, достатъчно е да посочим, че то обяви войната в един момент, когато младотурското правителство не беше вече на власт и когато с идването на власт на опозицията, в която силно беха представени националннте малцпнства, в Тур-

27

ция се създаваха много благоприятни условия за един демократически режим. Само тоя факт е достатъчен, за да разкрие истинските намерения, които българския монархизъм и империализъм са преследвали с обявяването война на Турция — завладяването на Македония; само тоя факт е достатъчен, за да се види мизерната роля, която десницата в организацията изигра в случая, както и големата отговорност, която тя носи за катастрофата на македонското освободително движение.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]