6. Положението в Македония след воините в 1912-13 г.
 

Дойде балканската, а след нея, като неизбежна последица, и междусъюзническата воина. Последствията са известни.

Турция беше победена и Македония окупирана от България, Гърция и Сърбия; тя бе разделена между сегашните нейни господари.

Жертвите, които македонския народ даде през време на балканската (1912 г.) и междусъюзнишката (1913 г.) войни беха големи. Големи беха и жертвите, които живущия в България македонски народ даде в тия войни.

Десетки хиляди македонски синове живущи в Македония и България, беха убити. Десетки хиляди беха ранени и останаха инвалиди, за да влачат своето мизерно съществувание.

Но, при всичко че македонския народ даде в борбата си за своето освобождение големи жертви, той не само не доби никаква политическа свобода и независимост, а напротив, той изгуби и тая политическа свобода,

28

която имаше, той изгуби и културните свободи, с които се ползуваше при турското управление.

Всичко това се дължи на алчността за завладяване на територии на балканските правителства, на империализма на балканските монархически държави; това се дължи в голема степен и на политическото късогледство, на крайния български национализъм на десницата в македонската революционна организация, която се тури напълно в услуга на българския империализм. Защото, ако не беше моралната подкрепа, която ръководителите на това крило в организацията дадоха на българското правителство, то не би се решило да обяви война за присъединението на Македония; ако не беше македонската емиграция, която със своите събори и митинги повдигна настроението всред българските маси и успе да създаде всред тех илюзията, че балканската война ще донесе освобождение на Македония —българското правителство не би се решило да воюва с Турция.

С обявяването на балканската война България извърши големо престъпление към българския и македонски народи, а десницата в македонската революционна организация извърши едно предателство спрямо своя народ.

Но с това не се свършват отговорностите на българското правителство и на македонските върховисти. [1]
 

1. Ние не се спираме подробно на отговорностите на другите балкански държави, защото те са очебийни за всеки македонец; от тех той никога не е очаквал подобрението на своето положение; тех той е сметал и смета между своите врагове. Тази картина е ясна за него. Понеже има още македонци, които сметат

Българските правителства за доброжелателни на македонския народ, затова и ние се спираме по-подробно на тая страна от въпроса.

29

Те ся отговорни не само, че Македония се поделена между България, Гърция и Сърбия, рче македонския народ бе лишен от политическите и културни свободи, от които се ползуваше, че един град като Кукуш, с десет хилядно население, и повече от 200 села, в цела Македония, беха унищожени, че повече от сто хиляди души беха принудени да бегат в България и години под ред да прекарват в лишения и мизерия, но те са отговорни още, за гдето със своята политика нанесоха решителен удар на борческия дух на македонския народ, те са отговорни за това, че тоя народ изгуби верата в своята революционна сила. Те са отговорни още, за гдето внушиха на македонски чети да извършат золуми над мирното турско население, с което опозориха македонското име.

Жестокостите, които тия чети извършиха над турското население, погнусиха всички честни македонци; от тех се отвратиха и хора, които се считаха за приятели на македонската върховистка организация и които очакваха българското правителство да освободи Македония. .

Избити беха, по най-варварскп начин, неколко хиляди турци, мирни граждани, и то в околии, като Кукушката, Солунски окръг, където отношенията между българи и турци беха най-добри, най-приятелски, където целото население живееше в мир и спокойствие и където то прояви редко единодушие в борбата си против младотурския режим.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]