Аграрните отношения в Македония през ХІХ и началото на ХХ век
акад. Христо Христов  (София, 1964 г.)
 
3. Аграрният въпрос в програмата и революционната дейност на ВМОРО. Селяните и Илинденското въстание
 

Създаването и дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Илинденското въстание са най-забележителните прояви на националноосвободителната борба в Македония в края на XIX и началото на XX в. За тях, както е известно, съществува значителна историческа литература и редица основни въпроси, свързани със създаването и дейността на Вътрешната организация, с подготовката, избухването и хода на въстанието и неговия предимно селски характер, са изяснени. [22] Това, от една страна, и, от друга, тематиката на нашето изследване налагат да се ограничим в разглеждането само на някои по-специални въпроси.

В развитието на националноосвободителната борба в Македония в края на XIX и началото на XX в. съществуват два основни периода: първият — от края на Руско-турската война и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание до създаването на Революционния комитет в Солун в 1893 г., и вторият — от 1893 г. до Балканската война.

Първият период може да бъде определен като период на четническа борба, лишена от обща организация и единно ръководство. Липсва и цялостна националноосвободителна програма. Това определя стихийния характер на четническата борба. Най-активно участие в четите вземат селяните, които при условията на засилващата се експлоатация и гнет на турската държава и на феодалите се борят в защита на своите непосредствени интереси.

Вторият период е период на съзнателна и организирана националноосвободителна борба. Той може да бъде разделен на три етапа: а) създаване на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и подготовка, избухване и развитие на Илинденското въстание; б) развитие на националноосвободителната борба след Илинденското въстание до Младотурския преврат в 1908 г.; в) от Младотурския преврат до обявяването на Балканската война.

Тук не е необходимо да разглеждаме създаването идейността на Вътрешната организация, нито пък да проследяваме националноосвободителната борба преди, по време и след Илинденското въстание. Не може обаче да не се спрем на някои основни черти на революционния процес с оглед участието на селяните.

Макар селяните да участвуват най-масово в четническото движение след Руско-турската война и Кресненско-Разложкото въстание, идеята за създаване на Вътрешна революционна организация се заражда сред градските дребнобуржоазни елементи и главно сред македонската интелигенция. Тя била инициатор и на първите опити за създаване на революционни комитети в Щип (1885—1886 г.), Битоля (1891 г.) и на други места.

Създателите на Революционния комитет в Солун в 1893 г. били също така представители на градската дребна буржоазия и на дребнобуржоазната интелигенция. Такива били предимно и членовете на първите местни революционни комитети, създадени в градовете Щип, Прилеп, Битоля, Охрид, Ресен и др.

След образуването на първите революционни ядра и след изработването на програмните и организационните принципи на Вътрешната организация комитети започват да се създават масово и в селата. Селяните стават основна движеща сила на националноосвободителната борба, организирана и ръководена от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тяхната антифеодална и националноосвободителна борба се слива с антифеодалната и националноосвободителната борба на дребната градска буржоазия и на градската беднота.

Единодействието на селяните с градските дребнобуржоазни маси се създава на широка революционно-демократична основа. Националноосвободителната борба се води за разрушаване на турската феодална система и за извоюване на национално освобождение на всички потиснати народности в Македония и Одринско. Вътрешната организация е чужда на тесногръдия буржоазен национализъм. В чл. I на устава се казва, че Организацията си поставя за цел «да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области». За постигане на тази цел според чл. 2 тя се бори «за премахване на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг» [23].

Тази правилна, революционно-демократична постановка на въпроса за характера и движещите сили на националноосвободителната борба в Македония и Тракия е в духа на идеите на великите български революционни демократи от епохата на

Възраждането и специално в духа на забележителната «Наредба на работниците за освобождението на българския народ», съставена от Васил Левски. [24] Това позволява в организацията да се обединят силите не само на българското екзархийско население, но и на голяма част от другото ограбвано и потискано християнско население — власи, патриаршисти, протестанти, и униати. Голямо влияние в това отношение е упражнила върху македонските дейци мемоарната и историческата литература за българското национално революционно движение до Освобождението, разкриваща идеите на В. Левски и на другите революционни дейци.

В първите програмни документи на ВМОРО няма изрично формулирано искане за ликвидиране на феодалното земевла-дение; то се включва в общия лозунг за разрушаване на турската феодална система и извоюване на националното освобождение. Това обаче не означава, че борбата за премахване на феодализма не е била основна задача на националнореволю-ционното движение в първия му етап. Развитието на националноосвободителната борба потвърждава това.

След създаването на Вътрешната организация четническото движение в Македония се поставя на здрави идейни и организационни основи. Създават се много селски чети, които водят борба против местните насилници, грабители и деребеи. Четите вземат под своя защита чифлишките селяни. На много места били унищожени най-проявените феодали чифликчии, пъдари и разбойници мюсюлмани. Така например в Костурско били унищожени от четите феодалите чифликчии Касъм ага и беговете Абедин и Нуредин; в Дебърско — Абдураман бег и още двама бегове чифликчии; в Дебърско бил унищожен заробителят на няколко християнски села Ремко; в Кичевско същата участ постигнала разбойника Зулко и неговата банда; в Демирхисарско били унищожени трима дерудеджии и много други върли турци; няколко поляци и цяла турска разбойническа банда били унищожени в Прилепско; в Ресенско били унищожени поляците Смаил, Зенил и др. и много разбойнически ятаци. В Кукушко бил убит Кьор Алията, който събирал «данък» в едно дере от всички колари, пътуващи за Солун, и пр. [25]

Това било израз на стремежа да се защитят селяните в Македония от насилията и грабежите на чифликчиите, пъдарите, дерудеджийте и други разбойници. То се изтъква в редица доклади на българските консули в Скопие, Битоля, Сяр и Солун от края на XIX и началото на XX в. В доклада на солунския консул от 30 ноември 1898 г. се казва, че всеки ден във вилаета ставали по 12—15 убийства. Убийците почти всякога били турци и албанци, а убитите — българи или християни изобщо.. Властта се отнасяла снизходително към убийците и те били считани от мюсюлманското население за герои. [26]

Най-много насилия, грабежи и убийства се вършели върху селяните християни в Западна Македония. Там била най-силна и най-ефикасна и дейността на четите в защита на селския имот, чест и живот. Още преди Илинденското въстание действията на четите там вземат толкова масов характер, щото турската власт е трябвало да мобилизира големи сили, за да задържи положението в своите ръце. В борбата си против четите турската власт не се спирала пред извършването и на най-големи насилия и жестокости. Цели села, от които имало четници или в които се укривали четници, били нападани, ограбвани и опожарявани, а жителите им малтретирани, затваряни и убивани. Такива случаи има много в Костурско, Охридско, Битолско и други околии, а също така и в други райони на Македония, като Неврокопско, Кратовско, Щипско, Серско и др. [27]

Когато националноосвободителната борба в Македония в края на XIX и началото на XX в. се определя предимно като селска антифеодална националноосвободителна борба, не трябва да се изпуща из пред вид наличието на класови различия и противоречия сред селяните. В някои села имало богати селяни чорбаджии, които се занимавали с търговия и използували в своите стопанства ратайски труд. Мнозина от тях забогатявали по линията на лихварството, което било широко разпространено в цяла Македония. Някои селски чорбаджии се сдружавали с градски търговци и предприемачи и с органи на турската власт и заедно ограбвали селяните. Това будело негодувание и протест сред дребните и бедните селяни и ставало нужда местните комитети на революционната организация да се намесват за уреждане на икономическите и други взаимоотношения между селяните. [28]

Тезк вътрешни различия и противоречия в селата обаче не са излизали на пръв план поради обстоятелството, че върху всички селяни тежали експлоатацията и гнетът на държавата и на феодалите. Всички селяни били подложени на насилия, ограбване и разоряване от органите на властта и от разни разбойнически банди. Това ги обединявало в борбата за икономическо и национално освобождение.

По-другояче стоял въпросът с градските буржоазни елементи. Някои от тях владеели като чифликчии големи площи земя и угнетявали и експлоатирали чифлишки селяни. Като предприемачи и доставчици на стоки на вътрешния и външния пазар те били по-здраво свързани с турската феодална система. Поради това мнозина от тях се отнасяли резервирано, а някои и враждебно към националнореволюционната борба. Буржоазните елементи били за мирен път на развитие на национално-освободителиото движение. Те се обявили против революционното разрешаване на аграрния въпрос.

В края на XIX в. в Македония започват да проникват идеите на марксизма. [29] В 1896 г. група македонски революционни социалисти начело с Васил Главинов създават в София Македонски революционен социалдемократически съюз, който се намирал под ръководството на БРСДП. Съюзът си поставил за цел да разпространява идеите на научния социализъм сред македонското население и да съдействува за развитието на националноосвободителното движение по революционен път.

Носители на идеите на научния социализъм в Македония били новообразуващата се работническа класа и някои представители на интелигенцията. Малобройният отряд на работническата класа и социалдемократите подкрепяли изцяло анти-феодалната и националноосвободителна борба на селяните, на дребната буржоазия в градовете и на градската беднота. Те се обявили решително и за революционно разрешаване на аграрния въпрос.

Изострянето на класовите и националните противоречия в Македония в началото на XX в. водело до избухване на подготвяното от Вътрешната организация масово въстание. Кризата, която се създала, можела да бъде разрешена само чрез въоръжена борба.

Ръководителите,на Вътрешната организация положили големи усилия да спечелят за делото на революцията селяните от всички националности и верски групи. Особено големи усилия били положени за спечелване или най-малко за неутрализиране на селяните мюсюлмани. В позива на Главния щаб към въстаниците, издаден след обявяване на въстанието, се казва: «Ние дигнахме оръжие против тиранията и безчеловечието, ние ратуваме в името, на свободата и человещината; прочее нашето дело стои по-високо от всякакви народни и племенни различия. Поради това ние считаме свои братя всички страдащи в мрачното царство на султана. Като нас българите страдат и власи, страдат и самите турски селяни. Заради това заповядваме. . . 5. Бранене на християнското население, включая и чуждите поданици и 6. Запрещава се да се напада мирното турско население и да се посяга на турски жени, деца и старци.» [30]

След завземането на гр. Крушево и образуването на известната Крушевска република «временното правителство» в града, съставено от българи, гърци и власи, изпраща писма до жителите в съседните мюсюлмански села, в които ги призовава към съвместна борба против тиранията на султана. «Бракя земяци и мили комшии! — се казва в писмата, написани на местен диалект — Ние се бутуеме против тиранията и робството, против предателите, против золумчарите, против насилниците на нашата чест и против тие, що ни я смукат нашата пот и експлоатират нашио труд. . . Елате, братя муслимани, при нас, да тръгнеме против вашите и нашите душмани!. . . Елате да ги скършиме синджирите на робството, да се куртулисаме от маки и страдание.» [31]

След изпращането на тези писма бил получен отговор от мухтара (кмета) на турското село Алданци, в който се заявява, че хората, против които са се вдигнали на борба въстаниците, избягали от тяхното село в градовете. «Колкото се касае до нас — се казва в отговора, —обещаваме ви, че ще мируваме. Ако искате да убивате невинни хора, елате. Бог да помогне на оная страна, която търси правдата. Другите писма изпратихме до съседните села, които също са съгласни с нас.» [32]

Въпреки големите усилия въстаниците не успели да спечелят подкрепата на мюсюлманските селяни. След избухването на въстанието в много мюсюлмански села били образувани башибозушки отряди, които заедно с редовната войска извършили големи насилия и жестокости над въстаналото население.

Тук не е необходимо да се спираме на избухването и хода на Илинденското въстание. Ще отбележим само, че въстанието било най-масово в Западна Македония и по-специално в Костурско, Леринско, Битолско, Охридско, Кичевско, Демирхисарско и други райони. То обхванало главно районите с раетско, а не чифлишко население. В това отново се проявила установената от нас вече характерна черта в развитието на националноосвободителната борба в Македония през XIX и в началото на XX в. — най-масова и най-организирана била борбата на раетските селяни. Това се проявява и в другите райони на Македония, където по време на Илинденското въстание били организирани и действували въоръжени чети, например в Демирхисарско (Серски окръг). Характерно е също така, че след като завземали властта и се организирали, от планинските и полупланински райони въстаниците се спущали към равнините, където били нападнати и разрушени много чифлишки кули. Това, както видяхме, било твърде показателно за развитието на националноосвободителната борба в Македония и по време на Руско-турската война в 1877—1878 г. и Кресненско-Разложкото въстание.

Уплашени от размаха на националноосвободителното движение в Македония, което можело да предизвика нарушаване на «равновесието» в Близкия Изток, в навечерието на Илинденското въстание големите европейски държави настояли пред турското правителство да бъдат прокарани известни стопански и административни реформи за «успокояване» на населението. Така били замислени и прочутите «пъдарски реформи», според които в християнските села не трябвало да бъдат назначавани пъдари мюсюлмани, натуралният десятък се заменял с поземлен налог и др.

«Пъдарските реформи» обаче срещнали ожесточена съпротива от страна на чифликчиите и на пъдарите мюсюлмани. Поради това било решено те да бъдат прокарани едва след потушаване на Илинденското въстание. Но и сега чифликчиите и пъдарите не се примирили. Те заплашвали всеки християнин, който би се осмелил да стане пъдарин, с убийство или с друго сурово «отмъщение». Така «пъдарските реформи» били провалени. [33]

Турското правителство, от една страна, давало вид, че се стреми към прокарване на реформите, а, от друга, не предприемало никакви сериозни мерки, за да ограничи вилнеенето на чифликчиите и пъдарите. Същото станало и при въвеждането в някои околии на паричен поземлен налог вместо натурален десятък. Чифликчиите, които обикновено били откупвачи на събирането на десятъка, и сега решително се обявили против нововъведението. Когато вследствие дейността на революционната организация чифлишките селяни отказвали да работят ангария, те ги принуждавали да плащат такси за паша на добитъка в мерите и изгонвали по-упоритите от тях извън своите чифлици. [34]

А нараствали непрекъснато и държавните данъци, налози и такси и различните повинности. Селяните били заставяни да плащат в увеличен размер военен данък и да дават «доброволни помощи» за издръжка на турската войска. В много села след Илинденското въстание били настанени военни гарнизони, чиято издръжка лягала върху гърба на селяните. Отделно били насилията и грабежите, които войниците извършвали в селата, където били настанени. Тук не влизала и широко практикуваната гавра с честта на девойките и на жените.

Селяните от с. Горно Броди, Серско, чиито жители се занимавали с въглищарство и дребно занаятчийство или отивали на работа в полските села като ратаи и надничари, извън обикновените данъци през 1904 г. платили «доброволни помощи» за купуване коне за турската армия, за построяване на конак в Сяр, за построяване на пехотни и кавалерийски казарми в същия град, за построяване на казарма на войсковата част, която се намирала в селото, за изплащане разноските, направени от мюдюря за отпразнуване рождения ден на султана, за отопление и осветление на мюдюревата къща и на мюдюрлъка и пр. [35] За размера на данъчното бреме, което тежало върху селяните, може да се съди от това, че жителите на с. Буф, Леринско, след Илинденското въстание плащали годишно по 150 000 до 200 000 златни гроша данъци. Броят на жителите на селото възлизал на 2253 души (мъже, жени и деца). При това то било изгорено и съсипано по време на Илинденското въстание. [36]

Към всичко това се прибавило засилването след Илинденското въстание на гръцката и сръбската пропаганда в Македония и изпращането на чети, които с оръжие в ръка заставяли селяните да се «признават» за «южни сърби» или за «гърци». Много пакости правели и изпращаните от България въоръжени върховистки чети, които давали повод на турската власт да засилва терора над македонското население.

Прилагайки принципа «разделяй и владей», турското правителство насърчавало сръбската и гръцката пропаганда и мълчаливо подпомагало действията на сръбските и гръцките чети. Това било една от главните, причини за масовите убийства в Македония след Илинденското въстание. Насърчавани били към физическо изтребване на македонското християнско и главно българско население и многобройните турски и албански разбойнически банди, които действували най-много в Северна и Западна Македония. Представа за масовите убийства може да се добие от следните данни: във велешка каза само от 25 юли до 28 декември 1905 г. били убити 73 души. Грамадното мнозинство от убитите били българи. [37] През 1907 г. в Скопския санджак били убити 196 души българи от турски, албански и сръбски чети. [38] Много убийства се вършели и в Серски санджак, където се водела остра борба между български и гръцки чети. Разбира се, от тази борба най-много страдали селяните — българи и гърци. [39]

При такава обстановка на засилващо се угнетение и експлоатация на селяните и на цялото християнско население от турската държава и феодалите и на изостряща се борба за надмощие между балканските държави се развивало национално-освободителното движение в Македония след Илинденското въстание. Въпреки големия терор антифеодалната национално-освободителна борба не била прекратена. Тя се развивала успешно и водела до подготовка и избухване на ново въстание, което заплашвало да унищожи напълно турската власт на Балканите.

Една от важните прояви на антифеодалната национално-освободителна борба след Илинденското въстание била т. нар. «селска стачка» в 1904 г. организирана и насърчавана от ВМОРО. Поради това, че били ограбвани жестоко, селяните в редица околии, като Скопска, Кумановска, Щипска и др. отказали да жънат нивите на мюсюлманите чифликчии. [40]

Зачестили и случаите на нападения на чифлишки кули и убийства на жестоки грабители чифликчии. Например през 1907 г. били нападнати и изгорени чифлишките сгради в Орман чифлик, Мелнишко, Крушари, Ениджевардарско, и др. [41] През същата година били убити Рамиз бег в чифлика си в с. Осничане, Костурско, Хаджи Асан бег заедно с двамата си кехаи в с. Ветърско, Велешко, Емин Ферад бег в Гудели махала, Серско, Ибрахим чауш, хавале на чифлика Абдулла махала, Серско, притежаван от серския кмет Акил бег, и др. [42] Като наказание за вършените насилия и грабежи при събирането на десятъка по нареждане на организацията били изгаряни снопите на откупвачите в Щипско, Пехчевско, Радовишко и други околии. [43]

Изострянето на антифеодалната националноосвободителна борба било една от причините за извършването през м. юли 1908 г. на Младотурския преврат. Той трябвало да спаси Турция от падане в пропастта, над която се била надвесила през управлението на кървавия султан Абдул Хамид.
 

4. Борбата за земя след Младотурския преврат.
 

В основите на революционната криза, която продължила в Македония след Илинденското въстание, стоял неразрешеният аграрен въпрос. Въпреки претърпяното поражение селяните не се примирили с жестокия и кървав султански режим, с. неограничената и безпощадна експлоатация на държавата и на феодалите. Не разрешил кризата и Младотурският преврат. Това се дължи на обстоятелството, че младотурците запазили в непокътнат вид съществуващите аграрни отношения и специално феодалното земевладение и не направили нищо съществено за премахване на причините, които пораждали острата класова и националноосвободителна борба.

След Илинденското въстание Вътрешната организация поставя разрешаването на аграрния въпрос като основна задача на революционното движение. В решението на конгреса на Серския революционен окръг от юли 1908 г. се казва, че организацията в окръга трябва постоянно да пакости на чифликчиите чрез отнемане земите на беговете, убийства на хавалетата (субашите), изгаряне и разоряване на чифлишката собственост и пр., «с една дума — създаване условия за обезценяване на чифлишката земя и за постепенното й преминаване в ръцете на бедната работна маса» [44].

Разбира се, преминаването на чифлишката земя в ръцете на селяните не е можело да стане без революционно разрушаване на цялата турска феодална система. Вътрешната организация разбирала това и затуй се готвела за ново въоръжено въстание. Но избухнал Младотурският преврат и за известно време събитията в Македония взели друго направление; класовата и националноосвободителната борба добили възможност за легално проявление. Това позволило ясно да се оформят и разграничат разбиранията на отделните обществени сили за решаването на аграрния въпрос.

В борбата си срещу султанския абсолютизъм, младотурците обявили въвеждането в Турция на конституционно управление и обещали свобода и равноправие за цялото население. Когато султанът и придворната камарила се опитали да се противопоставят на младотурците, за сломяването на тяхната съпротива помогнали македонски революционни дейци, между които бил Яне Сандански, ръководител на Вътрешната организация в Серски революционен окръг.

След въвеждането на Хуриета в Македония се създали условия за свободно (открито) организиране на обществено-политическите сили. Дейците на революционното движение се обединили в създадената Народнофедеративна партия. Българските буржоазни елементи и тези, които симпатизирали на върховистите, създали партията Съюз на българските конституционни клубове. Създават своя политическа организация младотурците и започват да се организират на класова, верска и национална основа всички останали обществени сили в Македония.

Още преди образуването на Народнофедеративната партия окръжните комитети на Серския, Солунския и Струмишкия революционен окръг обсъдили и приели «Програма на Македоно-одринската революционна организация», в която били изразени исканията на революционно-демократичните сили в тази частна македонските земи за преустройство на политическия, стопанския и обществения живот в цялата Османска империя. В исканията било предвидено пълно ликвидиране на чифлишкото земевладение и освобождаване на селяните от всяка феодална експлоатация и гнет. Това било формулирано така: «1. Премахване на всички права и тегоби, които поставят селското население в крепостна зависимост. 2. Конфискация на султанските и вакъфски земи, задължително отчуждаване от държавата на чифлишките земи и раздаването им на общините и на безимотните селяни. . .» [45].

Учредителният конгрес на Народнофедеративната партия, свикан в началото на септември 1908 г. в Солун, изцяло възприел тази постановка за решаването на аграрния въпрос. От друга страна, той възприел и убеждението на ръководителите на революционното движение в Серския, Солунския и Струмишкия революционен окръг, че аграрният и други важни въпроси на политическия, стопанския и обществения живот в Турция могат да се решат чрез революционни действия отгоре. Те смятали, че новата власт в Турция под натиска на народните маси ще бъде в състояние да прокара дълбоки демократични реформи.

Това убеждение залегнало в програмните искания, които били издигнати от Учредителния конгрес. В тях важно място е отделено на аграрния въпрос. В т. 2 било формулирано искането да бъде снабдено безимотното чифлигарско население със земя, иззета от земевладелците. [46]

Конгресът на Народнофедеративната партия обсъдил подробно тежкото положение на чифлишките селяни и гласувал специална резолюция. В нея се издигат редица конкретни искания за подобряване положението на чифлигарите, като например: построяването и поправянето на чифлигарските жилища да става за сметка на собствениците на чифлиците; чифлигарите да не плащат наем за къщите, в които живеят; къщите, построени от чифлигарите, да се смятат за тяхна собственост и чифликчиите да не могат да им ги отнемат; пълно премахване на ангарията; субашите да се издържат от чифликчиите; за пъдари да се назначават с тяхно съгласие селяни чифлигари; при продажба на чифлиците селяните да имат предимство и пр.

Едновременно с издигането на горните искания конгресът подчертал, че Народнофедеративната партия «не се отказва да поддържа и предприема акции за справедливото и окончателно разрешаване на аграрния въпрос». В това намира израз убеждението, че не по пътя на дребните придобивки, а чрез радикална ликвидация на феодалното земевладение ще се внесат действителни и пълни подобрения в живота на чифлишкото население.

След Младотурския преврат изработила свои програмни искания и Македоно-одринската социалдемократическа група. В тях наред с исканията за прокарване на редица демократични преобразования в политическия, стопанския и обществения живот и защита на работническите интереси се включва искането за «пълна ликвидация на чифлигарския въпрос» [47].

Позициите на българските буржоазни елементи в Македония след Младотурския преврат по въпросите на политическото, стопанското и общественото преустройство на империята били изработени в няколко предварителни събрания по окръзи. Така например на 27 и 28 август 1908 г. в Битоля се състоял окръжен конгрес на българските конституционни клубове с участиетс на 35 делегати от 9 околии (от всичко 11). Конгресът приел «избирателна програма», в която се издигат искания за прокарване на буржоазно-либерални реформи в турската империя и осигуряване на автономни права за 4-те вилаета — Солунски Битолски, Скопски и Одрински. Икономическите искания били насочени към създаване на благоприятни условия за развитиетс на търговията и промишлеността и за запазване на частната собственост. В програмата липсва искане за ликвидиране на чифлишкото земевладение. В нея се говори само за «справедливс разпределение на земята между селяните по пътя на продажбата» [48]. Очевидно това нямало да засегне интересите на чифликчиите, в това число и на чифликчиите българи, които имал чифлици в някои райони на Македония, като Прилепско, Битолско, Охридско и др.

През септември 1908 г. в Солун се състоял учредителнияи конгрес на партията Съюз на българските конституционна клубове. На него присъствували 72 представители на македонската българска буржоазия и буржоазна интелигенция (търговци, адвокати, лекари, учители и др.) и само 2 земеделци, 1 занаетчия и 1 работник и приетата програма на Съюза между многото други въпроси, които заемали централно място, било формулирано искане и за «решаването» на аграрния въпрос. То се покрива с искането издигнато на окръжния конгрес на Съюза в Битоля. В него не се казва нищо за конфискуването на султанските и вакъфските имоти и за раздаването на чифлишките земи на селяните.

Така след Младотурския преврат в Македония ясно се очертават две основни политически сили, изразяващи интересите на мнозинството от поробеното население — тези на революционната демокрация, обединени в Народнофедеративната партия, и силите на българската либерална буржоазия, обединени в Съюза на българските конституционни клубове. Социалдемократическата група подкрепяла силите на революционната демокрация. В лицето на някои свои видни представители, като Димо х. Димов и други, тя вземала непосредствено и най-активно участие в изработването на стратегията и тактиката на революционното националноосвободително движение.

Двете основни политически сили на мнозинството от поробеното население в Македония, създадени след Младотурския преврат, предлагали различни пътища за разрешаването на аграрния въпрос. Народнофедеративната партия издигнала лозунг за революционно премахване на феодалните отношения и на всички остатъци от феодализма в живота на селското население. Съюзът на конституционните клубове сочел пътя на постепенното приспособяване на феодалните отношения към интересите на новообразуващата се буржоазна класа. Очевидно с това той не е можел да спечели подкрепата на селяните. Оттук и засилването на процеса на отделянето и изолирането на буржоазните елементи от потока на масовата антифеодална националноосвободителна борба и превръщането им в крепители на турската феодална система или в проводници на влиянието на върховизма.

Българските буржоазни елементи в Македония поради своите класови интереси не са можели да следват пътя на революционната антифеодална националноосвободителна борба. Вместо революционно премахване на чифлишкото земевладение те предлагат изкупуване с материалната подкрепа на българската държава и посредничеството на някои банкерски къщи на чифлишката земя и предаването й срещу заплащане на българските селяни. (Забележете, те се «грижели» само за българските селяни.) Това разбиране намира израз в доклада на българския генерален консул в Солун А.Шопов до министър-председателя Ал. Малинов от 10 януари 1911 г. Като съобщава, че от 1846 екзархийски села в Македония 932 били изцяло чифлишки или в тях имало чифлици.

А. Шопов предлага Българската народна банка или Земеделската банка да кредитира банкерската къща Jako Modiano в Солун, която ще отпуска заеми на българските селяни за купуване на чифлишка земя. [49] Това предложение на А. Шопов било посрещнато с одобрение от българското правителство.

Откритото изявяване и организиране на политическите сили в Македония не продължило за дълго. Немного време след Юлския преврат младотурците забравили своите тържествени обещания за конституционни права, свобода и равенство на населението в империята и започнали безогледна борба против всички демократични и прогресивни сили. Повратът в политиката на младотурците показал, че надеждите за революция отгоре са напразни. Турскага буржоазия била съвършено слаба, за да осъществи радикални демократични реформи.

Повратът в политиката на младотурците предизвикал отново изостряне на антифеодалната борба на селяните против чифликчиите и против цялата турска феодална и националнопотисническа система. След Младотурския преврат наред с политическите клубове на младотурците в Македония били създадени земеделски клубове или бюра, в които членували мюсюлмани чифликчии. Първоначално тези бюра се стремели да подражават на младотурците в даването на тържествени обещания за свобода и равни права на цялото мюсюлманско и християнско население, в това число и на християнските селяни. Но наскоро се видяло, че това са само празни обещания. Икономическите противоречия в селското стопанство оставали в пълна сила и това неминуемо водело до изостряне на класовата борба на селяните против феодалите.

Исканията за снабдяването на чифлишките селяни със земя, за освобождаването им от ангария, за признаването на правото им на собственост върху къщите, които си строели в чифлиците и в които живеели и пр., застрашили сериозно интересите на чифликчиите. Немного време след преврата те започнали да преследват по-издигнатите и политически по-активните селяни — чифлигари и представителите на селската интелигенция.

Това се изтъква в редица доклади на българските консули в Македония и в други документи. Например чифлигарите в селата Мачуково и Баялци, Гевгелийско, и Илиджиево, Солунко, както и чифлигарите в някои воденски села били малтретирани от чифликчиите и не били допущани да работят чифлишка земя. Разваляни били къщите, в които живеели, и семействата им били изпъждани от чифлиците. На тяхно място били довеждани албански и турски селяни. [50] Същото правели чифликчиите в Серско, Драмско и Неврокопско. [51]

Зачестили случаите на арестуване на селяни в бейските кули и убийства на по-непокорните от тях с цел да се сплашат останалите. Отново развихрили своята насилническа и грабителска дейност разни мюсюлмански разбойнически банди. [52]

За да попречат на момците (ратаите) да напущат работа, чифликчиите съставили специална мазбата (изложение, протокол), по силата на която ратай, напуснал работа преди уговорения срок, насила се връщал в чифлика. Тази мазбата имала сила на съдебно решение и властите оказвали пълно съдействие на чифликчиите за изпълнението й. Инициатори на тази мярка били земеделските бюра на чифликчиите. Когато ратаят или друг наемен работник се изпъждал от чифлика, той не намирал никаква съдебна или друга защита. С неговия труд или с лишаването му от възможност да работи произволно разполагал чифликчията. [53]

След анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария в развитието на класовата борба между селяните, от една страна, и чифликчиите и турската държава, от друга, се прибавил нов момент. Анексията на Босна и Херцеговина предизвикала създаването на голямо преселническо движение на мюсюлманско население от тези две славянски области в Турция. Повечето от преселниците (мухаджири) били заселвани в Стара Сърбия (Косово и Метохия) и Македония, а някои и в Одринска Тракия.

Турското правителство използувало идването на мухаджирите и настаняването им в различни македонски градове и села за разпалване верския фанатизъм на мюсюлманското население и за подтикването му към борба срещу християните. [54]

Младотурците решили да използват идването на преселниците за постигането и на други, по-далечни цели. Те решили да откупят със средства на държавата част от чифлиците в Македония и да настанят в тях преселници. При това положение живеещото и работещото в чифлиците християнско население се лишавало от земя и от средства за съществуване и се принуждавало да се изсели в България. Така бил замислен план не само за обезземляване на чифлигарското население, но и за обезбългаряване на Македония. Това напълно отговаряло на плановете на младотурците за укрепване на турската власт и за превръщане на Македония в опора на турското господство на Балканите. И това не били само планове. Турското правителство пристъпило към съставяне на специални комисии, които започнали да осъществяват неговите намерения в Македония и в Одринска Тракия. [55] Избухването на Балканската война обаче попречило тези намерения на турското правителство да бъдат изцяло осъществени.


[Previous]
[Back]



   Предоставено от „Работно ателие за македонска история”

23. Xр. Силянов, Освободителните борби на Македония, т. I, стр. 46.

24. Д. Т. Страшимиров, Васил Левски, Живот, дела, извори, т. I, Извори, София, 1929, стр. 221.

25. Xр. Силянов, Освободителните борби на Македония, стр. 403.

26. ЦДИА, ф. 176, оп. 1, ар. ед. 1232, л. 104.

27. Xр. Силянов, пос. съч., стр. 214; Вж. също Извештаи од 1903 година на српските консули, митрополити и училищни инспектори во Македониjа. Редакциjа и коментар Лубен Лапе, Скопие, 1954, стр. 25, 32 и др.; Извештаи од 1903—1904 година на австрийските претставници во Македониja. Превод, редак. и коментар Данчо Зографски, Скопjе, 1955, стр. 30, 31 и др.; Лjубен Лапjе, Нови документи за Илинднското востание. Илинденски зборник, Скопиjе, 1953, стр. 3 и сл.; Документи од Виенската архива за Македониjа од 1879—1903. Подбор, редакциjа и коментар Томо Томоски, Скопjе, 1955, стр. 119 и др.

28. Сл. Арсов, Въстаническото движение в Югозападна Македония, София, 1925. стр. 51; П. Кляшев, Освободителната борба в Костурско, София, 1925, стр. 19, 60, 64.

29. Ал. Мартулков, Моето учество во революционерните борби на Македониjа, Скопје, 1954, стр. 9, разказва, че първата социалистическа група в Македония била създадена от В. Главинов в гр. Велес през 1894 г.

30. Xр. Силянов, пос. съч., стр. 357.

31. Д. Кьосев, пос. съч., стр. 290.

32. Xр. Силянов, пос. съч., стр. 293.

33. ЦДИА, ф. 335, оп. 1, ар. ед. 115 (1055), л. 4 и сл.

34. Пак там, ф. 321, оп. 1, ар. ед. 1718, л. 7, 10; ф. 331, оп. 1. ар. ед. 1994, л. 11 и др.

35. Пак там, оп. 1, ар. ед. 115 (1055), л. 17.

36. ЦДИА, ф. 176, оп. 1, ар. ед. 2507 (1398). л. 18.

37. Пак там, ф. 335. оп. 1, ар. ед. 319 (15320), л. 134.

38. Пак там. ф. 176, оп. 1, ар. ед. 2757, л. 91, 93.

39. Пак там, ф. 176, оп. 1, ар. ед. 2752. л. и сл.

40. ЦДИА, ф. 335, оп. 1, ар. ед. 170, л. 1; оп. 4, ар. ед. 1059, л. 5: ф. 321, оп. 2, ар. ед. 1803, л. 1, 2.

41. Пак там, ф. 176, оп. 1. ар. ед. 2790, л. 180.

42. Пак там, ар. ед. 2790, л. 170; ар. ед. 2757, л. 23; ар. ед. 2790. л. 57, 380.

43. Пак там, ф. 321. оп. 1, ар. ед. 1718, л.11.

44. Д. Кьосев, пос. съч., стр. 387

45. Д. Кьосев, пос. съч., стр. 445. Решения на учредителния конгрес на Народната федеративна партия (българска секция), Солун, 1909, стр. 20.

46. Д. Кьосев, пос. съч., стр. 450.

47. В. „Работническа искра” от 19 април 1910 г.; Вж. Д. Кьосев, пос. съч., стр. 461.

48. АВПР, Политархив, 596, л. 121—122. Вж. Ю. А. Писарев, И: История Национально-освободительного движения в Монастирщине и Косовом поле в 1905—1909 гг. Ученые записки Института славяноведения, т. XII стр.

49. ЦДИА, ф. 176. оп. 2, ар. ед. 1076. л. 1 и сл.

50. ЦДИА, ф. 176, оп. 1, ар. ед. 789, л. 1; ф. 321, оп. 1, ар. ед. 1994; л. 4; оп. 1, ар. ед. 1877, л. 286-а.

51. Пак там, ф. 321, оп. 1. ар. ед. 1994, л. 11.

52. Пак там, ф. 335, оп. 2, ар. ед. 1895, л. 12 и др.

53. Пак там, ф. 176, оп. 2, ар. ед. 759, л. 3 и сл.

54. Ал. Апостолов, Колонизација на мухаджирите во Македониjа и устройство на чифлишките односи од крајот на XIX в. до 1912 год. Гласник на ЙНИ, год. IV. кн. 1—2, стр. 114-176.

55. ЦДИА, ф. 176, оп. 2, ар. ед. 1076, л. 1 и сл.; Ал. Апостолов, пос. съч., стр. 125