Град Велес. Учебното дело и революционните борби
Христо Чучков
 
I. Уводни бележки
 

Какво е било учебното дeло и грамотността на българите в Македония, при завоеванието й от турците, с положителност не се знае. Но предвид цвeтущето положение на тогавашните черкви, митрополии, монастири и многото боляри, чиновници, войводи, свещеници, калугери, калугерки, еснафи, занаятчии и др. предполага се, че и учебното дело е било доста напреднало. Училищата, а следователно и грамотността са били доста разпространени, като се гледа на множеството книги—ръкописи (църковни с разно съдържание в оргинали и в преводи), даже стари (написани с глаголници), и по-нови (проповедите на богомилската ерес и препирните по нея) са били в изобилие, които гръцките владици отпосле изгорили и уничтожили.

С превземането на страната от турците, всичко това изведнаж се спряло, прекъснало се, защото в онова време никой не мислил за друго, освен как да спаси и запази живота си. Едни били изклани, други избегали далеч, трети потурчени още тогава (особно болярите и заможните), а останалите волю-неволю почнали да се помиряват с положението на раята. Последните били разкласирани от турците на разни привилегировани служби: войници, дервентчии, соколари, марталози и пр.; но и когато поутихнали работите, не могли да отворят училищата си, или да поправят разорените си черкви, нито да построят нови, защото турците имали намерение всички да потурчат, както това станало на много места. Но когато турците се убедили, че не в интереса им да потурчат целото население, защото не ще има, кой да работи земите им, тогава чак станало възможно на нашите останали живи книжници, да се приберат при митрополиите, черквите и монастирите, особено в привилегерованите градове и села, и да подноват и продължат учението, с което да подкрепят и поддържат свещениците и калугерите. Всичко това се извършвало частно, тайно и прикрито от турците.

Така е ставало в цела Македония, а следователно, и във Велес и селата му. Това частно преподаване се извършвало по килиите на черквите и на монастирите, затова се нарекло „килийно учение”, дето единични грамотни лица, са учели ограничено число деца, на прочит и на писане по славянски и български (XVI и XVII век). През XVIII век, освен в горните места, частни „даскали” започнали и по домовете си да преподават на деца от двата пола. Това учение започнало съ азбукето; подир него следвала наустницата, после псалтирът, святчето, апостолот и

3

най-после евангелието. Учили се да пишат и да преписват с паче перо по книга, а тъй също и да сметат по четирите първи действия от аритметиката със славянски цифри. В тези частни училища постоянно се е развивал и новобългарският език, а между 1760—1770 година са били въведени в смятането и арабските цифри.


[Next]
[Back to Index]