3. Отворено писмо

3. VII. 1902 год.
До г. управителя на битолския Вилает-Вали. Паша.
 

Ваше Високо Превъзходителство, Всичко турско и Вие казвате, че има комити с които се разпореждате да ги заловите или убиете и очистите държавата от тех, но никак не искате да знаете за причините, които са подбудили тоя до вчерашен мирен народ и търпелив роб, който е напуснал мирният си живот и е прибегнал до оръжието, за да защити своята чест, живот и имот от разбойниците на управляващата нация.

Ние сме политическа народна революционна организация с интернационален политически състав и радееме за свободата на всички поробени нации в турската държава. Ние искаме политическа, икономическа, културна самостоятелност на нашата родина Македония и Одринско. Ние работим за създаване на една редерация от балканските държави, чийто лозунги (днешна) и утрешна Турция требва да приеме. Нашите свещенни дела Вие ги таксувате за разбойнически, и прилагате най-строги мерки против всичко християнско, позволили сте на всеки турчин да сече и убива, да граби и безчести християнското население, което повече от петстотин години е зачитало държавните закони ако и обречено на насилствено потурчване и робия. Днес след петстотин години султанската власт е раздадена на множество катили като напр. Ислям Чауш от с. Гарани Кичевско, Таир Толя, Биял Боланца, Шевкет, Зулко и множество други катили, чийто права и действия над християните, особенно над българите са неограничени. Беговете и другите кехаи (пълномощници) отварят кулите си за гореспоменатите сошунджии (разбойници) и ортакуват в грабежът си с тех. Убитите трима албанци над с. Врежани местноста Илина Църква, беха раздали четали по селата в Демир-хисаря. Боища, Вирово, Церово, Плоещица, Малко и Големо Илино, Велмевци и Спростране, с двадесет дневен срок да им съберат 400 турски лири. Ние без позволение от Вашата власт и осъдихме и присъдихме. Убитите при реката под с. Ботун пет души беха терористическа чета на турците, на която чета Беджет бей беше началник. До момента на техното избиване не оставаше нито един ден да не падне убит некой християнин, било на път за пазар или идещ от пазар на нивата, при стадото или в къщи. Убитите Риза и Джафер при с. Ръбино, беха от същата чета на Беджет бей (който убихме пръв). След унищожението на тая банда от убийци, неограничени господари на човешкия имот и живот, престанаха за момент женските и детски писъци за техни близки убити. Селата са покрити в траур. Стотици са убитите християни в нищо не провинени против царските закони. Ние не можем да впишеме имената им в това си писмо, но ще направим постъпки за една анкета от европейските консули в Битоля и тогава поименен поменик ще дадем за убитите от всеко село.

На 2 април 1902 год. Дебрани турци или Латини не е важно, но поданници на Турция и покровителствувани от турските официални власти и закони нападнаха християнските села: в Малесията, с. Локов с. Сбъжди и Ръжано и им задигнаха 850 брави, овци и кози, 85 говеда, 11 коня и 15 магарета, много кокошки и покъщнина. Това беше всичкия добитък и имот на ограбеното население, понеже и преди 2 год. беше ограбено.

На 12 юний същата 1902 год. беха нападнати и ограбени следните три села в Горна Дебърца: Лактине, Годивле и Върбяни, от които турците заплениха 1500 глави овци и кози, 180 глави говеда и 30 коне.

Разбира се царските власти знаят кои са нападателите разбойници и убийци на християнското население защото не един път се е оплаквало пострадалото население. Но на всеко оплакване при завръщането си от града тъжителите са плащали със живота си или най-малко затвор и бой. Такова е било народното удовлетворение. А за разбойниците царските власти никак не са се разпореждали да ги заловят обезоръжат или турят в затвор, далеч от мисъльта да ги накажат със смърт.

Когато населението се опита да се съпротивлява с оръжие на нападателите, Вие сте изпращали потери за да усмиряват с оръжие „разбунтувания" народ, а на разбойниците сте давали път да отвлекат заграбеното. И при двата случая стана така.

По всички християнски села са назначени по 2 — 3 турци или арнаути поляци, членове на терористически чети и калаузи на разбойническите банди които ортакуват на заграбените добитъци или пари.

В гр. Дебър или околността му са съградени десетки тюрми от главатарите на разбойническото племе, където всекоя година гореспоменатите бандити от разбойническото племе отвличат в плен десетки по-заможни християни, (или който и да е село да го откупва) и ги държат в тюрмите си за откуп. Заложниците се откупват с много пари, а ония които немат или не могат да дадат на време биват убивани или оставяни в затворите на гладна смърт.

Миналата година беха отвлечени с конете им в Дебър 7 души селяни от Дебърцата ,идейки си от Пазар от Кичево, от които нито един не се върна у дома си, понеже били пропуснали срока за предаване откупа и затова оставени на гладна смърт в разбойническите тюрми, където умреха като мухи.

Туй става в управлявания от Ваше Превъзходителство Виляет.

Посевната (житната) реколта и овощната се дават на спахии. Закупването на спахилъка е монопол на неколко души катили бегове и други бабаити, придружавани винаги с десетки отбор разбойници-главорези, арнаути или местни такива—турци. Спахилъка има за данък уж десетъчната система (на десет едно), но се прилага и на две към едно и се заменява ръжьта с пиленца. Нека да ви кажа къде е ставала таза несправедлива мерка, а именно в селата: Плаке, Куратица, Речиха, Брежани и др. В споменатите села почвата не ражда хубава пшеница, та затова и населението слабо я сее, а и ръжта беше много нечиста през 1901 година. Затова закупчиците на спахилъка турци охридяни не вземаха зърнените произведения от споменатите култури, а накараха населението да им купува Лакочерка или Мешеишка пшеница.

От писмото ни Вие ще видите че ние реагираме с известни мерки: против убийствата с убийства, против нападенията и задигането на добитъка от населението с организирана отбрана, тъй като не разчитаме на Вашата защита.

В нападението на 2 април 1902 година Ръжанци дадоха две жертви в отбраната си, но нападателя даде двама убити и четири ранени. На 12 юний при нахлуването в Горна Дебърца на една тълпа от около 400 души, между които много жени и деца от 14—16 год. възраст придружаваха нападателите. В с. Лактине изгореха 7 къщи и плевни и 4 вола. Селото в отбраната си (понеже в първия сън беше нападнато), даде четири човешки жертви, а нападателя даде около 15 убити и ранени.

Вие таксувате с разни епитети комитите: „нехранимайковци", „хаирсъзи", „пис милет" и пр. Ние комитите не сме посегнали на живота на нито един турчин от когото да не е зарегистрирано злодеяние — убийство, насилие, грабеж и други.

Убийствата и грабежите се извършват под покровителството на официалната турска власт, която служи на убийците за прикритие. Прикривани, не преследвани, а съдействани са народните злодеи.

По миналата—1900 година, изродният Ви бабаитин Ислям Чауш в Поречието с една дърварска секира съсече еднаж четири души дървари просто за удоволствие на предвожданите му главорези. Втори път изкла 7 души дървари, а конете им откара. Този същия Ислям върза на едно въже 9 души работници връщайки се от чужбина претърси им джобовете и ги прониза с единъ куршум, за да опита маузерата си.

Населението в Поречието, в Кичевско, Крушовско, ДемирХисарско, Охридско и Стружко живеят в страх и трепет от ужасите на превъздигнатите Ви национални герои, чийто имена споменахме по-горе и множество други — в съдилищата и управленията.

Нанизи от изстъпления едно от друго по-потресающи не свършват с изложеното до тук.

Кой наложи годишния данък освен царския такъв на християнското население в поменатите околии и го събира по екзекутивен начин като взема главите на ония които не могат да си платят на време?! И това се продължава години на ред като грех на християнското население, особено българското.

Създадения насилнически, терористически и разбойнически режим в Македония и Одринско даде днешното положение, отвори очите на християнското население и заговори то чрез тайните си революционни организации за своите човешки ПРАВДИНИ.

В двадесетия век, века на цивилизацията , Вие се гордеете с голямото варварство и управлявате народите, които са имали нещастието да бъдат турски поданици.

Ние предлагаме на Ваше превъзходителство:

1) Да се обезоръжи целото турско население, като се остави оръжие само на джандармерията и войската, че ние за защита на народната ни чест, живот, и имот сме издигнали лозунга: който турчин цивилен носи оръжие ще бъде убит от нашето оръжие;

2) Да се спазва десятъчната система на спаилъка или да се продава на селските общини по техно съгласие;

3) Да се оттеглят турците поляци от християнските села и се даде право на християни поляци напълно зависящи от селските общини;

4) Да се спрат всъкакви потери, ако и само от войска да е състава им;

5) Да се освободят от затворите всички затворници, за които не говорят фактите, а са хвърлени в затвора само по клевета и подозрение.

Ние не изнасяме нашите общи искания в това си писмо. Предлаганите искания и мерки от наша страна са частичка от нашите искания. Истина е, че това са мерки които нема да излекуват тежко болния държавен организъм, но ще дадат отсрочка от близката катастрофална смърт на турската държава.

Требва да се опомните управници и да дадете широки права на християнския народ във Вашата държава, че техната култура не заслужава фанатичния режим на дервишите и софтите. Християните се вдъхновяват от идеите на хиляди борци водители на революции: френска, италиянска, руска, българска и др., които са издигнали лозунгите: „свобода, братство и равенство". Това са постулатите за общочовешкия мир, а нам под Вашата власт е забранено дори и да манифестираме нашите религиозни обичаи. Ако обаче продължавате да омиротворявате народа по начини с каквито сте си служили досега, ние ще кажем: не предупреждаваме вече, не молим и не апелираме, а от името на народа заповедваме.
 

От комитет, намиращ се навсякъде и никъде.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]