Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год.
Н. П. Русински
 

2. Декларация:
 

Драги другари четници, Ние сме синове на една и съща робска земя — Македония. Една участ, една съдба, една цел ни свързва, една мисъл, едно желание осветлява нашия път в борбата ни за свобода. Ние се различаваме само по знания и идейни разбирания, ние отбиваме един дълг — дългът към родината ни за която даваме клетва, че ще дадем всичко мило и драго и живота си за освобождението й от политическото, от економическото, национално и духовно робство в каквито е обвързана. Ние не сме първите и не ще бъдем последните в борбата за постигането на крайната цел на желаната от нас свободна и независима Македония и Одринско под знака на Балканската федерация. Федерация казвам защото Македония със своето географическо положение заслужава да бъде обединително звено на балканските държави, които са в същност и най-големите претенденти за нея. Но нека не се спирам аз тука на този въпрос, ако сме живи да обходим повечко пъти селата вие ще имате случая да чуете моите проповеди за целта.

Драги другари четници, Нас ни именуват с едно общо название — комити, а некои стари хора които са проживели един разбойнически — от свои кърстни братя режим ни наричат „харамии", чието „славно" и заслужено име е поставено на нашите предшественици харамии, от обирите и насилията които са вършили безогледно над турското и християнско бедно и богато население. Вземали са му по насилствен начин пари, дрехи и ред други скъпоценности за улесняване на собствените си нужди на своя развратен и разгулен живот.

Народното проклятие е изразено против тоя тип разбойници с думите харамии от думата „харам". Голема част от тях са живели и живеят с това си занятие. Друг един чешит наричан също харамии, които са съвсем малък процент са грабили пари от богати християни, турски мекерета ортаци или прислужници на подтисниците турци, от турски бегове и богаташи, но с част от тия пари са подпомагали бедни земледелци, занаятчии и работници. За постигането на своите цели и едните и другите са извършвали убийства на лоши турци и християни, но пред съществуващите турски закони са с еднакви отговорности. Ние обаче не можем да ги поставим в една графа и ги наречем с едно име — името харамии. Първите заслужено ще носят народното си презрително кръщение, а вторите ще причислиме към благородните служители на своя народ; възпеяни от най-великия български поет, апостол и революционер Христо Ботев, в своите поеми: „Кавал свири на поляна . .. . " и „Не плачи майко не тъжи че станах ази хайдутин, хайдутин майко бунтовник... ". От действията на едните и другите държавния строй на Турция ни най-малко не почувствува нищо лошо за неговите устои нито щеше некога да почувствува защото те беха прости хорица и не предявявала обществени искания.

От появяването на интелигенцията, която зае ръководно место в средата на хайдутите, създаде местни и задгранични благотворителни, легални и нелегални революционни организации. Постави си за цел да прогласи на света че ще работи за освобождение на родината си, Македония и Одринско.

Ръководните тела на тия организации се нарекоха комитети и завещаха на нас нелегалните членове на тия организации славното и благородно кръщение „комити". Оправдаваме ли ние благородното ни кръщение, което съдържа в себе си елементите на свободата на нашата скъпа родина Македония? Аз бих казал, че още не можем да правим само преценка предварително, тогава когато ще разораваме непокътнатата целина на народния исполин (македонския народ в своето цяло), когато на много места ще хабим оратните си оръдия безполезно, когато на много места сеяното от нас семе ще падне върху камък и нема да поникне; когато преди да хвърлим това семе буря го за-трашава, а после всека минута пожар го грози?!...

Драги другари четници,
Ние не сме хайдути, а по-скоро и по-право ние носим две наименования: бунтовници и революционери, бунтовници защото учим и привикваме довчерашната рая на непокорство към една установена — макар и с лоши закони власт, организирваме народните маси и ги насочваме по насилствен начин да съборят тая власт. Нека поясня доколкото мога съдържанието на думата революционер. Ще ви приведа един прост пример по-близо до нашата култура. Вие всички сте виждали в ковачницата на ковача пъртове или късове железо, други пъртеве близница-чилик или стомана както я наричат учените. Ковача за да отговори на една обществена нужда на пазаря от секири и други земледелски сечива превръща суровото железо и чилик в секири, палечници, копачи, кирки, дикли и други земледелски и за общи потреби сечива. По моите разбирания ковача извършва в техниката на производството един революционен акт превръщайки суровите материали — железото и чилика за общеполезни изделия. Така е с дърводелеца, с обущаря, с онзи който събира или копае рудата и я претопява, на железо, чилик, мед, злато и други. Така сме и ние — събуждаме съзнанието на тънещия в политическо, економическо, духовно и национално робство македонски народ, събираме неговите пръснати мисли, обременено с безбройни грижи, страдания и страх, обезстрашаваме го, даваме му човешко съзнание и, борчески за свобода и човешки права дух. Изпъждаме от главата му множеството мисли и заблуждения, които пречат на неговия умствен напредък: правим прелом в неговите довчерашни разбирания; правим го годен за борба за своите права и свобода. Но всичко направено до тук достатъчно ли е за да се наричаме революционери? Живота и дейността ни ще покажат това. Революционера требва да има високо съзнание, такт и съобразителност, — ще можем ли да оправдаем това му достойнство? Революционера требва напълно да принадлежи на народа и народа нему. Революционера в действията си не требва да прави опити с народното дело, следствие на което да отваря неизлечими рани на революционното дъло и народнитъ интереси, каквито беха причинени от винишката афера на 14 ноември 1897 г. Разбира се, че в никое начало не можем постави съвър-шенни хора, но дългия и искрен труд дава съвършенни за целта хора и трайни дела. Историята е писана за да се учим от нея, а за да се учим от нея, ние требва да почерпим поука и да не грешим в изграждането на народното дело.

Народа е училището от чийто преживяни приключения и събития требва да се учим; но народа е и ученика, който с новия, бързо меняващ се живот требва да го запознаем, да го учим и подготвим за свободата му и за една по-висока култура, да счупим оковите, които са го лишили от човешкото му достоинство и го избавим от робското му положение. Не направим ли преврат в неговите довчерашни разбира, ние сме само размирници, но не и революционери.

— Народа е нива, здрава целина, нейде и по-орна почва, на тая общо взета орна площ ние обясняваме нашите идеи, семето на утрешната Свобода, Братство и Равенство каквито ще дадем на македонския народ. Поникващето семе ще оправдае нашите дела положително или отрицателно, то ще ни отдели в коя именно категория на бойците да бъдем зачислени, само бунтовници ли или и революционери-

Нека се запомни, че в далата на революционера не може и не требва да се вписват грубости, насилия, терор, грабеж, алчност за пари, пиянство, разврат пр. Той требва да бъде образец на духовна и идеална чистота, да спечели народната обич и доверие, кое-го не да се крепи на силата на оръжието, а да завладее народните маси духом. Революционера не може да бъде влачен или тикан от случайности в действията си. Той не може да бъде само един прост фигурант или проводник на груби индивидуалистични действия, които да се отбелезват като актив само на убийства и други пакостнически действия — афери като Винишката. Той требва да има ясна представа за целата му предстояща работа, да действува с пълно съзнание, да има твърда вера в правотата на народната революционна кауза. Той требва да създаде градивния революционен план и на здрава почва в народното съзнание сам да гради и съзижда камък по камък, блок по блок, като здраво циментирва ежедневните и ежечасни действия и придобивки за делото на свободата. От всички стари предразсъдъци революционера требва да е освободен и да не сее сам между народа суеверия и заблуди.
 

Драги другари четници,
аз съм горещ привърженик за свободата на целокупния в Македония и Одринско народ, без разлика на вера и народност. Яз не искам да угасне нито едно небългарско огнище; ние всички сме синове на една и съща робска земя, ние всички сме роби на един и същи режим, преживели сме всички лишения, мъчения и насилия в дългото ни робство; нека да бъдем единни и в борбата ни за свобода с нашите съмишленици от другите народности в тия две области (Македония и Одринско).

Това мое желание не е само от хуманна гледна точка, но и от политическо, идейно и практическо значение. Работейки по тоя начин между чуждите (не български народности) поставяйки ги под едно революционно знаме, давайки им равноправност с нас по-силната нация, не дразнейки оскърбително техните национални вервания и традиции, толерирайки ги като братя по участие в дългото ни робство, а ние творим братския съюз днес на всички национолности на свободна утре Македония и Одринско. А с това ние обезоръжаваме техните сънародници от Ромъния, Гърция и Сърбия макар последната и да има само купени хора, но не и народ. За евреи, арменци, арнаути нема какво да говоря, те са в наша услуга т. е. в услуга на освободителното дело. Турският народ е господстваща нация в нашето общо отечество, против Турция е насочена борбата ни, но не и против всеки отделен турчин, а против законите и беззаконията на разните властници. Турската нация е най-закъсалата в културно и просветно отношение, от нея не можем да създаваме революционни организации. От турците ще гледаме да използваме само отделни лица на първо време и ще работим между тех на класова почва, т. е. ще привличаме в служба на революционното дело бедните турци и ще сочим за виновници на бедственото им положение управляващата класа.

До тук аз говорих върху моралните и духовни качества на революционера и неговите задължения към народа, като интелигентна, като умствено и физически работна сила за пресъздаването на досегашните порядки. Но необходимо вие да се запознаете с материалното строителство, за което слушате и ще слушате от мене в селските организационни събрания, особено в села заробени от некой голем властелин турчин-паша или бей, или кръстен такъв, над чийто имоти утре организацията ще каже: „Стой ... това е на народа който работи тая земя . .. вие сте само кърлежи, които пият неговата пот и кръв". Работният народ ще стане господар без да даде нито стотинка на довче-рашният си подтисник господаря. Съобразно това му царение ще се създадат закони за които сам народът требва да работи и ги създаде; наша длъжност е да го научим, да го съзнаем, в съзнанието е силата на народа, както в революционните борби в днешно време, така утре при друг режим при строежа на економиическия, политически, духовен и културеъ живот на свободна Македония и Одринско.
 

Драги другари четници,
От събраните подробни статистически сведения в четирите зимни месеци за материалното, просветно и културно положение на нашия народ в селата на Охридско и Стружско, за които статистически данни вие с присътствието си сте свидетели; се констатира че на глава се падат кръгло по пет (5) т. лири дълг към разните лихвари и данъчни задължения към държавата. И че скотовъдството чийто главен поминък на народа е окончателно унищожено от разбойническите нападения и оплячкосвания. И че в покорният си живот населението абсолютно е невъзможно да излезе от това си положение на икономически упадъкъ и анархията на грабежи и убийства от разните властници и дивите разбойнически албански племена.

Драги другари четници,
Ние готвим бунта, ние готвим революцията, ние готвим кървавата разплата с ония, които посягат на залъкът ни, с ония, които посягат на честта и живота ни, с ония, които отнемат нашите политически, икономически и духовни свободи. Ще се борим за сво-бодата си до смърт, затова колкото по-високо е нашето съзнание, толкова по-силно е нашето оръжие в неравната с враговете ни по качество и численост- въоръжена борба.
 

Другари четници,
Скърбя много, че по назначение, а не по избор от вас съм ваш войвода и учител. Но моето най-искренно желание е да бъдете по-добри апостоли от учителя си, пожелавам Ви живот, здраве, борчески дух и твърда вера в правотата на подетото дело, работейки тъй ще видим свободна родината си.

Придружаващи ме до 25 март четници:

1. Деян Димитров от с. Лактине, Охридско,
2. Вельо Илиев — учител, от с. Смилево, Битолско;
3. Тасе Христов от с. Присовяни, Малесия;
4. Цветко Христов           „               „
5. Дойчин Христов           „               „
6. Христо Янгелов баща на тримата братя;
7. Стоян Велянов с. Годивле, Охридско;
8. Христо Рустем с. Жрбино        „
9. Иван Георгиев с, Слатино, Охридско
10. Гюрчин Велянов с. Слатино     „
11. Лембе Георгиев с. Слатино       „
12. Цветко Стоянов с. Ябланица, Стружско
13. Кръстю „ с. Сливово, Охридско
14. Ял. Скендеров гр. Охрид
15. Никола Хаджикин гр. Охрид
16. Никола Шешов       „      „
17. Марко Павлевъс. Безово, Стружско.
 

Другите четници с които после четата ми нарастна на 32 човека им пиша имената в спомените си. Желая да издам целата си книга.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]