3. Национално-революционното движение през 70-те години на XIX век
A.
Социално-икономическото положение на населението в Малешевско-Пиянечкия край през 70-те години на
42
миналия век било особено тежко. Далеч от големите административни центрове, то било подхвърлено на пълния произвол на местните мюсюлмански първенци и на фанатизма на мохамеданите. Характерно в това отношение е свидетелството на Димитър Бисеров, учител в Дупница, което цитирахме по-горе. В своето писмо до Стефан Веркович от 1867 г. Димитър Бисеров разкрива трагичната обстановка, в която живеели тукашните християни, подложени на пълен произвол и тиранство от страна на местните османлии. Доведени до отчаяние от безизходното си положение, селяните от Малешево като един били готови да напуснат родния си край и да се изселват „където им видят очите”. Това обезверяване достигнало краен предел с издевателствата на местния мюдюрин, който им внушавал, че по-добър ред и справедливост не трябва да очакват дори от самия султан. [134]
Икономическите и природните бедствия, които сполетели стопанството на българското население в Македония, в това число и в Малешево и Пиянец през 1875—76 година, недоимъкът и притеснението създали основа за недоволство и роптание. Населението било доведено до голяма нищета и оскъдица. Особено пълно това е отбелязано в многобройни писма на кюстендилския митрополит. Той нееднократно известявал Екзархията, че не е в състояние да събере дори част от владичината. Селяните му заявили: „Ние нямаме хляб, а владиката ни иска пари.” [135]
През 1872 година се удвоил данъкът на виното; през 1873 година бил въведен
данъкът „теметю”, с който са облагани търговците, занаятчиите и надничарите;
през 1873 година бил въведен монопол върху тютюна и солта и по същото време
са увеличени и цените на тези ежедневни стоки. Същевременно турското правителство
провъзгласило всички тапии за недвижимите имоти за невалидни и наложило
издаването на нови такива, за да се добере до нови приходи чрез нововъведените
такси. [136]
134. Документи за Българското възраждане от Архива на Стефан Веркович, с. 108; срв. тук бел. 42.
135. БИА—НБКМ—II А 7798; Априлското въстание Т. II. С., 1955, с. 106.
136. Лапе, Л. Цит. съч., с. 14.
43
Под предлог за разширяване на владетелските права на селяните върху мирийските земи още през 1867 година е увеличен; размерът на десятъка от 10 на 12 цяло и пет на сто. [137]
Събирането на данъците се извършвало със страшни насилия, които често пъти завършвали с убийства. [138]
Голяма роля в експлоатацията на селското население през 70-те години в Югозападна България, в това число и в Малешевско-Пиянечкия край, в техните ежедневни унижения, терор и безправие играел и пъдарският институт. За пъдари тук били поставяни само мохамедани със задача да пазят селските ниви, градини, лозя и ливади. Постепенно обаче те си присвоили правото на пълни разпоредители със стопанството на селяните, с живота и дори с честта им. Селяните били длъжни безплатно да дават вълна, мляко, сирене и други селскостопански продукти за изхранването на пъдаря и неговото семейство, да гощават неговите роднини и близки, да извършват безплатно, редувайки се, личната му домакинска и полева работа. На много места пъдарите налагали самоволни такси за доставянето на дърва, за лова в горите, реките, блатата и т. н. Често получаваните добавъчни суми били делени между пъдарите и техните по-големи защитници и покровители. [139]
Не е случаен фактът, че народните предания в Малешевско-Пиянечкия край, запазени до днес свързват избухването на Разловското въстание на 8 май 1876 година с насилията, зулумите и изнасилванията, които извършвали пъдарите през 70-те години на миналия век в този край.
Най-силна политическа активност населението в този край проявява в църковно-националните борби. Тези борби са се водили в името на единството на българския народ и неговите общонационални интереси срещу гръцката духовна и национална хегемония. [140]
При такава тежка социално-икономическа обстановка и обществено безправие,
изразено в масовите проя-
138. Турски извори за българската история. Т. I, С., БАН, 1959, с. 113.
139. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 31.
44
ви по време на борбите за независима българска църква, нов тласък за разгръщане на организираната национално-революционна борба както в цяла Македония, така и в Малешевско-Пияническия край дали Старозагорското въстание през есента на 1875 година и въстанията в Босна и Херцеговина. [141]
Но особен тласък за организирана революционна борба и за подготовка на въстание в Малешевско-Пиянечкия край и в други райони на Източна Македония дала дейността на Българската революционна партия, по-специално трескавите приготовления в Северна България и Тракия през 1875 година и началото на 1876, които станали известни и намерили пълно съчувствие и тук. [142]
Един от създателите на БРЦК и пръв негов председател е бележитият български революционер, писател и публицист, Любен Каравелов. Още като юноша Каравелов опознава някои западни краища на България. Това особено се касаело за Софийско, Кюстендилско, Разложко, Малешевско и др., за чието тежко положение той праща редица дописки във в-к „Голос”. [143]
В създадения през месец май 1876 година по инициатива на Любен Каравелов български комитет в Белград между 12-те му членове видна роля играе и известният войвода Ильо Марков от Берово. [144]
В ролята на председател на БРЦК и редактор на вестниците „Свобода” и
„Независимост” Каравелов проявявал постоянен интерес към положението, съдбата
и борбите на българите в Македония. Той отдавал голямо значение особено
на църковно-националния въпрос, който тук заемал важно място в борбата
на българското население срещу панелинистическите домогвания. Най-острите
сблъсъци между българите — екзархисти и представители на Гръцката патриаршия
в Битоля, Костур, Дебър, Струмица, Воден, Сер, Скопие и Малешево и др.
са намирали място в двата революционни вестника на Любен Каравелов. [145]
143. Шарова, Кр. Любен Каравелов и българското освободително движение, 1860—1867 г. С., НИ, 1970, с. 226.
145. Свобода, I, № 18, 5 март 1869; № 45, 7 октомври 1869; II, № 2, 11 януари 1870; № 24, 27 ноември 1870; № 45, 22 април 1870 и др.
45
Най-голяма роля за разпространението на националнореволюционните идеи и създаването на първите организирани ядра на националната революция и в македонските краища, включително и в Малешевско и Пиянец, се пада на бележития апостол на българската свобода Васил Левски. [146]
Югозападните български земи и по-специално Македония не останали незасегнати от идейното и революционното дело на великия апостол, а вътрешната революционна организация, макар и в значително по-малки размери, намерила разпространение и в пределите на Македония. Изяснявайки своята заветна цел, още в началото на дейността си по изграждането на вътрешната революционна организация Левски пише в дописка до в-к „Свобода”: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни, там, дето живее българинът в България, Тракия и Македония.” [147]
Изхождайки от тези свои схващания за границите на българската националност и за обекта на своята революционна дейност, той се стреми да разпростре революционната организация по всички български земи. [148]
На общо събрание на БРЦК през 1872 г. в Букурещ Левски е упълномощен като главен апостол на „цяла България, Тракия и Македония”. [149]
В писмо до един кръг дейци във Влашко — 20 юни 1871 г. Левски подчертава, че изграждането на революционни комитети „наредено е да се извърши и там в Македония.” [150]
Апостолът се е срещал с дейци от Македония и ги е посвещавал в революционното
дело. За това свидетелствува Михаил Г. Костенцев. В Пловдив, твърди Костенцев,
Хр. Данов го препоръчал и запознал с Левски. Левски му предал 12 прокламации,
които били сложени в сандъци с двойни дъна, предназначени за Македония.
„Левски бе разпространил такива до Кюстендил, моята мисия бе да ги пръскам
оттатък” — твърди М.
146. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 75.
147. Страшимиров, Т. Д. Васил Левски. Т. I, с. 210.
148. Унджиев, Ив. Васил Левски. Биография. С., 1967, с. 268.
149. Страшимиров, Т. Д. Цит. съч. с. 60.
150. Костенцев, Г. М. Спомени от моето книжарство. — Сп. БАН, истор.-фил. клон. С., 1923, № 26, с. 166.
46
Костенцев. Прокламациите били дадени на учителите Георги Христов в Крива Паланка, Михаил Ковачев в Щип, в Струмица на В. Стоянов, в Сер на Ст. Салганджиев, в Мелник — на учител, роден от с. Гайтаново. Овен това били разпространени прокламации в Тиквеш, Прилеп, Охрид и Струма. [151]
Тези данни съвсем красноречиво говорят, че Левски е предвиждал разпространението на вътрешната еволюционна организация и в Македония. Изпращането на прокламации в Кюстендил и изброените от М. Костенцев градове в Македония било едно от първите стъпки в това отношение.
Главна роля за разпространение на революционните идеи във вътрешността на Македония играели Софийският и Кюстендилският революционни комитети. [152]
По-сериозни усилия за разпространението на революционната организация в Македония, в т. ч. в Малешево и Пиянец били направени след общото събрание в Букурещ — през лятото на 1872 година. В писмо от 18 юли 1872 г. след обиколката в Радомирско, Кюстендилско и Кривопаланско и основавайки се на устава, приет от Букурещкото събрание, Тодор Пеев поискал от Левски съгласието му да действуват заедно с Димитър Общи от името на БРЦК „в Радомир, Кюстендил и по-натам в Македония”. За целта Пеев настоявал Левски да го снабди с „пълномощни писма, прокламации, разписки за помощи и пр., за да обходят речените места, които са в преддверието на Македония и които са занемарени.” [153]
Известна светлина върху опитите за изграждане на революционни комитети
и разпространение на революционната агитация на БРЦК и в Македония хвърлят
и част от публикуваните доклади на Стефан Веркович [154]
до правителството на сръбското княжество. Повече от 20 години Веркович
живее сред българите в Македония, където проучава езика, песенното богатство,
народните приказки на местното българско население, укрепва неговото национално
съзнание. Тук той подготвя своите ценни трудове „Народни песни на македонските
бълга-
152. Ангелов, Г. Кюстендил. Кюстендил, 1900, с. 72—75.
153. Страшимиров, Д. Цит. съч., с. 360—362.
154. Райкова, А. Цит. съч., с. 125.
47
ри” (1860) и „Описание бнта болгар, населяющих Македонию” (Москва, 1868). Той е сред ония чужденци от славянските страни, като Вук Караджич, Иван Куклевич Сацински, Йосип Щтросмайер, Ватрослав Ягич и Константин Иречек, които със своята разностранна дейност се поставят в пълна подкрепа и на българските национални интереси.
В неговите писма секретни доклади до сръбското правителство той дава твърде подробни и ценни за нашата историческа наука сведения относно икономическия, политическия и духовния живот на българите от Серска, Неврокопска, Петричка и други околии и области в Македония.
В писмо от 21 март 1872 година Веркович осведомява сръбското правителство за реалната възможност да установи контакт с „Българския таен комитет”, като пояснява, че това ще стори с помощта на Димитър Петров (роден от Неврокоп), софийски търговец. От него Веркович научава някои подробности за революционните комитети „отсам и оттатък Балкана”, а също в това, че център на подготвеното въстание бил определен „планинският район между планините Рила и Родопите”. В писмото се изтъква, че самият Д. Петров предложил на Веркович да вземе участие в комитетското дело и подпомогне дейността на БРЦК по организиране на революционните сили в някои краища от Източна Македония. [155]
Интересни са също и сведенията за образувания комитет във Воден, които Веркович изнася в писмото си от 29 март 1873 година. Този комитет бива основан през 1871 г. от воденския търговец кожухар Хаджи Ташо и верни негови другари. „Воденският комитет не действува, откъснато, изолирано от останалите комитети в страната. Този комитет поддържал връзка с Христо Ковачев, един от най-активните членове на Софийския революционен комитет, негов секретар и верен приятел на Левски. За дейността и намеренията на БРЦК членовете на Воденския комитет са се осведомявали чрез софийския учител Ковачев.”
Представляват интерес и данните за Разложкия комитет. В писмото си от
12 септември 1872 година Вер-
155. Райкова, А. Цит. съч., с. 126.
48
кович съобщава за напрегнатата обстановка по въоръжаването в Разложко. Там отдавна е започнало да се пренася и натрупва онова, което е необходимо за поменатата цел (въстанието, б. а.). [156]
Тези и други писма на Веркович ни убеждават, че в годините на най-оживената и трескава подготовка на въстанието в България и след формирането на комитета в централната част на страната БРЦК полага усилия да разшири комитетската мрежа и в останалите, по-отдалечени краища, особено в Македония.
Революционна група, която е поддържала преки връзки с Вътрешната революционна организация и лично с Васил Левски, е съществувала във Велес. За това свидетелствува Славка Караиванова — дъщеря на баба Неделя, учителка по това време във Велес. „Ние с мама — пише тя — всяка неделя вечер ходехме в къщата на Георги Капандов, където се събираха младежи (четяхме им кореспонденция от Централния комитет), пеехме народни песни, чрез които се развиваше в тях силно желание за въстание. Самият Георги ходи в Битоля с писмо от нас до руския консул, Якубовски, когото молехме да помогне материално, за да изпратиме няколко момчета в Балкана, обаче той ги възвърна обратно, като ги посъветвал да мируват, че още не му е дошло времето за въстание.” [157]
По-нататък в своите записки Славка Караиванова твърди, че през 1870 година във Велес „във училището дойде пратеник на Левски с кореспонденция от Централния комитет в Балкана с молба да им ушием едно знаме, за което бе изпратен и модел. Пратеникът бе поп Константин (Карловец)”. [158]
Двете учителки, подпомогнати от други девойки от Велес, започнали да изшиват знамето, но по време на работата били издадени и властта извършила щателен обиск. Те обаче успели да укрият знамето заедно с кореспонденцията от Централния комитет в една песнопойка под заглавие „Цигулка”. [159]
Революционна група била изградена през 1871 година също така и в Щип,
начело на която стоял учителят
157. ЦПА, ф. 226, оп. а. е. 104, л. 36.
159. ЦПА, ф. 226, оп. а. е. 104, л. 34—36.
49
Михаил Ковачев. Той поддържал широки връзки с български учители и интелигенти от вътрешността на страната и от тях бил осведомен за революционното дело. Щипската група пропагандирала революционните идеи и сред населението. [160]
В Охрид съществува революционна група от 14 души, от които 5 души били терористи. Начело на тая група стоял Иван Паунчев. Спиро Джеров организирал революционни групи в Битоля и след това в още 83 села в Битолско, Ресенско, Леринско и Охридско. През 1868—69 година в Крушево съществувала революционна група начело с Иван Шумков, който бил в писмена връзка с Васил Левски. [161]
Преди избухване на Априлското въстание през 1876 г. съществувал и т. нар. Рилски революционен комитет, на който били подчинени революционните организации в Горноджумайско. [162] През 1875 година гр. Щип бил посетен от известния български революционер Георги Живков, който образувал също в града революционна група. [163] Също такива групи съществували и в Прилеп, Крива Паланка, Велес, Куманово и в други градове на Македония. [164]
Напоследък бяха изнесени и нови данни за проникване на революционната агитация на БРЦК в Неврокопско и Серско. Още в началото на 1870 г. в Неврокопско пристигнали български патриоти, един от който преди това бил в руската армия, с тайна революционна мисия, натоварени от българския комитет във Влашко. [165]
Димитър Попгеоргиев, бъдещият организатор и ръководител на Разловското
въстание и Малешевско-Пиянечкия край през 1876 г. също установил в Цариград
връзка с българските революционери от Румъния. Тайни пратеници на ЦК постоянно
идвали в турския престолен град за наблюдения, осведомяване за положението
в Турция, за установяване на връзки с българския
160. Завоев, А. Град Щип. С., 1928. с. 79—80.
161. Майски, Н. К. Първите бунтарски наченки в град Крушево. — „Илюстрация „Илинден”, 1932, № 9/39, с. 9, 15.
162. Кьосев, Д. История на македонското националноосвободително движение. С., Оф., 1954, с. 48.
165. Райкова, А. Цит. съч., с. 129.
50
юг, от който в Цариград по това време живее огромно мнозинство. От тях узнава за готвеното въстание по примера на херцеговците и е поканен да засили дейността си в родния си край. [166]
Още към края на лятото 1871 година Левски вече всепризнат апостол на българското революционно движение — отново се озовава сред цариградските българи. Там се запознава и с някои първенци на черковната борба, между които и доктор Стамболски. Тая година била година на победа: основана е Българската екзархия; в Цариград заседавал всеобщият събор — български, дошъл народ от цялата българска земя. Тук бил също и верният другар и сподвижник на Димитър Миладинов — доктор Константин Робев. Левски узнава от него за народния подем в Македония. Доктор Робев му обърнал внимание върху условията за борба в Македония — че там по-незабелязано може да се работи и по-голяма тайна да се запази, затова не бива да се забравя и Македония. Левски казал, че „организационната мрежа постепенно ще слезе на юг — от Дунава към Охрид.” [167]
Оттогава в душата на Левски заседнало още по-горещо желание да обходи и Македония, но чакал удобен момент. Вече имал верни хора в Охрид, Галичник,. Крушево и Велес. [168]
Разбрал, че в гр. Велес работи като учителка голямата родолюбка Неделя Петкова с дъщеря си Станислава, родени от Сопот, близо до родното му място Карлово, той решил да установи връзки с тях. Към края на ноември 1871 г. верният другар на Левски — поп Константин от Карлово пристигнал с писмо от Централния комитет и с поръка до учителките да ушият знамето по модел, който пратеникът им дал. Левът бил ушит с жълто — червена коприна, а над главата му били извезани думите „Свобода или смърт”, а отдолу — думите „Станете да ви освобода”. [169]
През 1872 г. Левски направил и първата си пряка апостолска стъпка в
Македония. Придружен от своя
166. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 73.
169. Думев, В. Из спомените на две учителки в Македония. Македонски преглед, I, 1924, № 2.
51
съратник Т. Пеев от Етрополе, учител в Кюстендил и ръководител на местния революционен комитет, той се озовава в древния български манастир „Св. Йоаким Осоговски”, скътан в подножията на Осоговската планина, недалеч от Крива Паланка. [170]
Пред насъбралата се тълпа от хора апостолът Левски казал: „Всеки от вас е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, усетил е вече и неволите в сърцето си, всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите безчестни майки, сестри и братя от тиранина. Затова сега ви виждам готови да обършете тия кървави сълзи, като влезнете в работата, дето сме я подели. От нашите собствени задружни сили зависи възобновлението на нашата славна (преди) държава, отървението ни от проклетите агаряне, за да си добие нашето мило отечество Българско първата чест и слава и да бъдем равни с другите европейски народи. Ние, братя, искаме свобода човешка, свобода народна...
Ето, братя, затова сме се събрали тука: да застанем всички българи рамо до рамо, вернн един на друг, да се въоръжим и след това да възстанем като един човек…” [171]
В присъствието на Левски бил избран и революционен комитет с председател отец Аверкий и членове — Димитър Петров Любенов, учител в Крива Паланка, свещеник Филотей и Димитър Пчелински. Тъй бе запалено първото революционно огнище в Македония като брънка от мрежата на Левски.
От това първо огнище си взели постепенно огън околните селища — Царево село, Кочани, Берово, Струмица, Радовиш и многобройните български села в Малешевията и Пиянеца по горното течение на р. Брегалница, с център с. Разловци. [172]
По такъв начин в Малешевско-Пиянечкия край, както и в други краища в
Югозападна България до навечерието на избухването на Източната криза на
Балканите през 1875 г. били макар и частично обхванати от революционните
идеи, а на много места били изградени и революционни комитети и групи,
свързани с БРЦК и неговите планове за въстание. [173]
На тази ос-
170. Църнушанов, К., Цит. съч., с. 65.
173. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 82.
52
нова и в Малешевско-Пиянечкия край, както и в другите български краища през 1876 г. вече били изградени революционни комитети и групи, които пристъпили към подготовка на въоръжено въстание.