3. Национално-революционното движение през 70-те години на XIX век
B. Подготовката за въстание през 1875—1876 година
Острите социално-икономически противоречия, засилени от феодален и национален гнет, както избухването на революционната криза на Балканите през 1875—1876 г. — въстанията в Босна и Херцеговина, Старозагорското въстание от 1875 г. и подготовката на Априлското въстание, довели до първия организиран опит за въстание и в Малешевско-Пиянечкия край. Това е Разловското въстание от 1876 година, получило името си от с. Разловци, което става център на революционната подготовка и масовото надигане. [174]
Ръководителят на въстанието Димитър Попгеоргиев свидетелствува в своите
автобиографични бележки, че причината да достигне до извода за въстание
били на първо време последствията от острата църковно-национална борба
в Малешевския край. След събитията в Берово „турските власти извършиха
най-големите зверства, глобяваха, биеха, затваряха. [175]
И още на какви мъчения не подлагаха първенците в малешевските села. [176]
По такъв начин Димитър Попгеоргиев, придобил богат опит по време на дългогодишната
си дейност на просветен деец, преминал през различни етапи на обществената
и политическата борба, достигнал до извода за необходимостта от общо движение
за отхвърляне на турското иго. [177]
174. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 90.
175. В края на 1874 г. и през 1875 г. в Царево село били арестувани две калугерки и известният гражданин Нико Попстоянов, обвинени, че са събирали пари в Сърбия и Румъния за БРЦК и революционната подготовка в района. В обвинението се казвало, че те са се срещали с Ильо Марков в Белград, от когото получили сума за революционни цели. (Вж. Караманов. В. А. Набедените в комитеджалък царевоселчани в навечерието на освобождението. Кюстендил, № 133, 15 януари 1944.)
176. Автобиографични бележки на Димитър Попгеоргиев.
177. Дойнов, Д. Музеи и паметници на културата, 1964, № 2, с. 7.
53
Решението на българския национален въпрос Д-Попгеоргиев виждал вече не чрез мирните средства, а на бойното поле в малешевските планини, което е трябвало да бъде и решение на всички назрели национални, социални и политически въпроси на българското население в този край.
На второ място Димитър Попгеоргиев изтъква, че подтик за подготовка на въстанието му дали и известията за Херцеговското въстание. В общите усилия на всички поробени националности на Балканския полуостров той виждал залог за успех. [178]
Особено дейността на БРЦК и по-специално трескавите приготовления в Северна България и Тракия през 1875 и началото на 1876 г., които станали известни и намерили пълно съчувствие и тук, дали силен тласък за подготовката на въстанието в Малешево и Пиянец. [179]
Подготовителните работи по организиране на въстание в Малешевско-Пиянечкия край, както и в цяла Източна Македония започват в края на 1875 г. в Солун. Тук се организира революционна група, която макар и да няма оформен характер на революционна организация със свой устав, програма и пр. поема и решава всички задачи на едно революционно ръководство. [180]
В основата си тази революционна група била съставена от дейците на Солунското
дружество „Българска зора”. В нея влизали като участници и съмишленици
поп Петър Солунски, поп Иван, учителките Неделя Петкова и дъщеря й Славка
Караиванова, учителят Христо Захариев, двамата братя Еврови, Димитър Божков
от Велес, секретар на българската община в Солун и др. Начело стоял Димитър
Попгеоргиев Беровски. Участието на дейци от Солунското дружество „Българска
зора” в кроежите и подготвителните работи за едно въстаническо движение
в Източна Македония не било случайно. Дружеството, независимо че имало
културно-просветен характер, носело ярките белези на национално-политически
център на българите в Солунско. То поддържало църковно-националните стремежи
и борби, училищното дело, организирало националните праз-
178. Дойнов, Д. Национално-революционните борби..., с. 95.
54
ници, защитавало интересите на българското население в околните села. В острите сблъсъци със силната гръцка партия и пропаганда тук в Солун, патриотичното чувство у дейците му прераснало в дълбока убеденост за решителна борба. Председателят на дружеството, поп Петър Димитров—Солунски бил един от най-дейните екзархисти, развивал оживена агитационно-разяснителна работа сред българското население на Солунско и Серско в полза на българските църковно-национални интереси. Но бил постоянно преследван от фанариотите, а подозиран като политически деец и от турската администрация и полиция, той бил арестуван още през 1872 г. [181] Този кръжок всъщност представлявал един „таен революционен комитет”, който поддържал връзка с водачите на Малешевското революционно движеше. [182]
Но най-активна ръководна дейност в подготовката, организацията и ръководството на Разловското въстание през 1876 г. развива Димитър Попгеоргиев. [183]
Роден в с. Берово, Малешевско през 1841 г. в заможното за онова време
семейство на поп Георги Димитров, той се проявява като буден и любознателен
младеж. Получил първоначалното си и класно образование в родното си село
и в Солун, а през 1858 година постъпил в Одеската духовна семинария. Скоро
обаче бил изключен от семинарията и принуден да напусне Оде-
181. Снегаров, Ив. Солун в българската духовна култура. С., 1937, с. 11, 278—282.
182. Албум „Македония”. С., 1931 (текст под снимката на Станислава Караиванова), с. 5.
183. Досега личността и делото на бележития български революционер Димитър Попгеоргиев са разгледани по-обстойно в българската историческа литература от Караманов, А. В. Пиянец, двумесечно царство през 1878 г. — Родина, 1939. № 4; Преди 50 години в Кюстендил. Кюстендил, 9 октомври 1935; Един забравен родолюбец. — „Илюстрация „Илинден”, 1942., № 2 и др. Отделни моменти от живота и делото на Д. Попгеоргиев са изяснени и от други автори, но предимно в популярни статии. Вж. Белдедов, Е. Разловското въстание в Македония. — „Отец Паисий”, 1942, № 2—3; Розев, X. А. Димитър п. Георгиев-Беровски. — Кюстендил, № 119—120, 3 юни 1940; Дойнов, Д. Знаме на въстаниците от с. Разловци, Пиянечко, 1876 г. — Музеи и паметници на културата, 1964, № 2, с. 3— 15; книгата на неговия внук Беровски, С. Д. Димитър Попгеоргиев-Беровски — Живот и дело. С., Оф, 1986.
55
са поради агитацията, която водел против преселението на българи от Видинския край в Русия. По това време той е на около 20-годишна възраст, в която се оформят на всеки човек възгледите за обществото. Главен инициатор и идеен ръководител на борбата срещу преселването на българи в Русия по това време е Георги С. Раковски. [184]
Димитър Попгеоргиев, който имал възможност лично да се запознае с Раковски, възприема неговите възгледи и става ревностен техен агитатор, бива заподозрян от руската полиция и изключен от училищните власти. Още от този начален момент на своя живот той приема принципа, че единството на българския народ е първото необходимо условие за неговото съществуване, за неговата борба и бъдеще. [185] От Одеса Попгеоргиев заминал за Белград и попаднал в революционния кипеж на българските патриоти, които по това време начело с Г. С. Раковски също се намирали в столицата на сръбското княжество. Димитър Попгеоргиев участвува в акцията за изгонването на турския гарнизон от Белград на 15 юни 1862 г., акция в която дейно участие взема и българската легия. Той остава в сръбското княжество до края на 1865 г., когато с паричен заем от Стефан Веркович чрез Шафарик успява да се завърне в родното си място Берово. [186] От 1865—1868 г. той учителствува в с. Берово, а по-късно и на други места в Малешевско. [187]
Началото на революционната практика на Димитър Беровски — бъдещият ръководител
на националноосвободителната борба в Югозападна България през 1876—1879
г. е свързано с Г. С. Раковски и по-специално с революционните събития
от 1861—1862 г. в Белград. Раковски остава за Попгеоргиев признат ръководител
на българските народни борби, изтъкнат патриот и публицист. Затова и през
следващите години той се занимава и с разпространение на неговите книги
в Македония, пропагандира идеите му. [188] Той оценявал
зна-
184. Дойнов, Д. Цит. съч., С., 97.
186. Документи за Българското възраждане от Архива на Ст. Веркович, с. 189—190.
187. Караманов, А. В. Димитър Попгеоргиев Беровски. — „Кюстендил”, 18 юли 1936.
188. Документи за Българското възраждане из Архива на Ст. Веркович, с. 37, 69. Голямо влияние за политическата ориентация на интелигенцията в Македония изиграва в. „Дунавски лебед”, издаван от Раковски. Неговата последователна линия на борба срещу гръцкото духовенство и беззаконията на турската власт формират и насочват националноосвободителните идеи у българската интелигенция в Македония.
56
чението на книгите на Раковски за националното осъзнаване и повдигане на революционния и патриотичен дух на българите в Македония и затова полага големи усилия в тази насока. [189] Запознаването му с политическата линия на Раковски, проучването на военните дисциплини и усвояването на военни знания през периода, когато е пребивавал в Белград, имат съществено значение за цялата по-късна дейност на Димитър Попгеоргиев.
След завръщането си в родното Берово в края на 1865 г. и следващите
няколко години Д. Беровски изцяло е погълнат от борбата за народна просвета
и преди всичко в борбата за църковно-национална независимост. Неговите
опасения, че дейността му като бивш емигрант и непримиримостта му като
общественик ще му навлекат неприятности, се сбъдват. „От как съм стъпил
в това мое отечество и каменето се въоръжиха против мене, за да ме лишат
от земното лице.” [190] Младият родолюбец бил подложен
на гонения от гръцкото духовенство. „В наступуването на 1868 г. фанариотино
подкани моите безрасудни съотечественици да му дадат маазар против мене,
за да мя лишат от Малешево по причина оти съм бил на еди кое место и още
много други такива владикови зликоства.” [191] В началото
Димитър Попгеоргиев постъпва като учител в родното му Берово. [192]
189. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 98.
191. Документи за българското възраждане от Архива на Ст. Веркович, с. 209.
За личността и революционната дейност на Д. Попгеоргиев вж. Дойнов, Д. Национално-революционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на XIX в., с. 97—106 и цитираната книга на Димитър Беровски — внук. Неговата личност и революционно дело са обект на внимание и у някои историографи в Скопие: Лапе, Любен, цит. съч.; Катарджиев, Иван, Цит. рецензия. За съжаление в съчиненията на тези и други скопски автори по най-безскрупулен начин се спекулира с името и революционното дело на Димитър Попгеоргиев, като се правят опити този голям български родолюбец да бъде охарактеризиран като антибългарин. Лапе прави опит не само да преиначи делото на Димитър Беровски, да го характеризира като антибългарин, но и да го обяви за емигрант в България!? Между публикуваните 14 документи като приложение към книгата на Лапе е и биографията на Беровски (с. 35, № 13). Но той, за да скрие голямата истина, че Д. Попгеоргиев е българин, преразказва документа и нарочно изпуска саморъчно написаното от Беровски „българин от Македония”.
Не е обективен и скопският историк Михаило Миновски, който използва появилите се разногласия в Кресненско-Разложкото въстание от есента на 1878 г., за да направи абсурдните изводи, че Димитър Попгеоргиев Беровски е антибългарин, че той слага началото на „нова македонска държаза” и пр. (Институт за национална история, Гласник, бр. 1, Ск., 1973.).
57
Той донесъл пръв в Берово български учебници и изхвърлил от беровското училище сръбските книги... [193] Всичките си усилия обаче той посветил на борбата за независима българска църква. [194]
През 1873 г. народът го избира за ръководител на училищните и църковните работи. [195] Той, както сам пише, бил упълномощен от селищата на Малешевския край като „пълномощник на окръжието на българи и турци по всичките дела с правителството”. [196]
Посветил се изцяло на народното дело, Беровски чув-
193. За отбелязване е фактът, че след Кримската война започва и сръбското културно-политическо проникване в . Македония. Още през 1862 г. регентите на малолетния княз Михаил Обренович учредяват специална комисия за културна пропаганда в Македония начело с архимандрит Дучич и учителите Панта Сречкович и Милош Милоевич. Комисията получила задача да открие училища и да изпраща учители и учебници в македонските градове. От 1868 г. до 1874 сръбски училища били открити в Гостивар, Дебарския манастир, Башино село, Велешко, Кочани, Берово и др. Сръбското културно проникване в Македония до 1878 г. не е било фактор, който в епохата на духовния подем на българската нация е можал да има някакво сериозно значение. Сръбската пропаганда е била лишена от етническа база. Тя е разчитала само на платени мисионери, които след като отказвали да преподават на български език, били изгонвани от общините в Македония. Именно българската национална основа на културното възраждане в Македония, невъзможността да се изкоренят дълбочината и силата на българския национален дух принуждават великосръбските шовинисти да се откажат от идеята за посръбяване на Македония чрез проповядане на сръбизма и издигат по-късно като своя платформа флага на политическия македонизъм. (Вж. „Пламъкът на Солунския светилник”. С., 1970, с. 31—32).
194. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 100.
195. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 87.
196. Автобиографични бележки на Димитър Попгеоргиев.
58
ствувал резултатата от своята дейност и имал удовлетворение от това:
„Народните работи, пише той в писмо до Ст. Веркович от 4 ноември 1872 г.,
у нас следват пътя си, само с поповете имаме голяма разпра. Те повдигат
попавската партия, за да зимат много, народо пък желае по-умерено да дава
и така, да не сме без работа, пораждат се между себе нещастия, но ще надвият
тия-що давая.” [197] В тази борба той се проявил като
напълно, оформен и зрял борец, като последователен защитник на народните
интереси. [198] С това той си спечелил славата на страстен
борец за национална българска църква и омразата на гръцката патриаршия
и сръбската пропаганда. [199] Арестуван заедно със
своите братя след акцията за прогонването на Йеротей Камбаянис от Берово,
той е изпратен в Струмица в затвора. Започва упорито разследване, защото
гърците ги клеветели най-коварно. Но те успяват да избягат от затвора.
Без да се завръщат в Берово, Димитър се измъква тайно през Кюстендил за
Цариград, а Костандия и поп Иван се укриват временно в Кюстендил. [200]
„За да лиша Днарбекир от своето присъствие — пише в записките си той, —
трябваше самоволно да се отрека от гражданските си правдини и да напусна
Малешево, и да не влезна в ръцете на властта, сполучих чрез избягването
си в Цариград през Кюстендил и от Пазарджик с железницата.” [201]
В Цариград той влиза в тясна връзка с водителите на църковното движение
— доктор Ст. Чомаков, Авксентий Велешки, Христо Тъпчилищов и др. [202]
От този момент във в. „Източно време” се появяват редица дописки за положението
в Малешево с много конкретни данни за протичането на събитията там, което
дава основание да се смята, че са писани от Димитър Попгеоргиев. [203]
Пред опасността да бъде открит от цариградската полиция той напуска Цариград
и заминава за Солун. [204] Увлечен за известно
197. Документи за Българското възраждане от Архива на Ст. Веркович, с. 517.
198. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 101.
199. Архив БАН, ф. 14, оп. 1, № 171.
200. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 68.
201. Цит. бележки на Димитър Попгеоргиев.
202. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 71.
203. В. „Източно време”, № 31 и 32 от 1874.
204. Дойнов, Д. Музеи и паметници на културата. 1964, № 9, с. 7.
59
време от унията като средство за получаване на духовно-религиозна свобода, той достига до мисълта, че единственият път да се решат съдбините на народа е борбата, въстанието, при това — на място сред масите. „Не е за верванйе вече — пише той в писмо от 8 ноември 1875 г., — че ще се тука удовлетвори нашето злощастие, като през цели 3 години на безбройните ни прошения не се е обърнало никакво внимание, а потънахме в сто хиляди гроша и повече разноски и загуби освен постоянните ни мъки и теглила.” „Работите ни при судо както се гледат ще й оставим висящи — продължава Д. Попгеоргиев в следващото си писмо от 19. II. 1876 г. — и мислим за по-вероятно окончателното им решение да стане в Малешево.” [205] В друго писмо, изпратено от Солун до Ст. Веркович в Серес, Беровски му съобщава, че се отказва от дотогавашния метод на борба, изразяван чрез жалби и пр., и че ще поведе нова борба с оръжейни средства, и то не само срещу гръцкия митрополит Йеротей и неговата юрисдикция, току срещу османското управление въобще. [206] По такъв начин Димитър Попгеоргиев придобил опит по време на дългогодишната си дейност на просветен деец, преминал през различни етапи на обществената и политическа борба, достигнал до извода за необходимостта от общо движение за отхвърляне на турското иго в Малешевско-Пиянечкия край. [207]
През 70-те години на XIX в. Солун вече бил голям стопански и административен
център, който привличал много търговци и занаятчии от Македония, които
се преселвали тук и отваряли свои собствени дюкяни
205. Документи за Българското възраждане от Архива на Ст. Веркович, с. 572—574.
206. Лапе, Л. Цит. съч., с. 26—27.
207. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 7. Освен разглеждания дотук период в живота и дейността на Д. Попгеоргиев, трябва да отбележим, че той изпъква ярко не само по време на Разловското въстание, но също и по време на Кресненско-Разложкото от 1878 г., в което играе ръководна роля. Революционната и политическата му дейност не спира и след 1879 г. макар вече и на правителствена служба — дълги години околийски началник в Кюстендил — по време на Сръбско-българската война през 1885 г. начело на комисията за записване на доброволци и събиране на материални помощи в града застават двамата братя Димитър и Костандий Попгеоргиев. Вж. Караманов, А. В. Преди повече от 50 години в Кюстендил. — „Кюстендил”, № 25, 9 октомври 1935.
60
и къщи. Създала се българска интелигенция, която (макар и малобройна) била много активна и с борческо настроение. Из редовете на тая интелигенция — търговците и занаятчиите, Димитър Беровски постоянно организирал един кръжок от негови съмишленици. Към края на 1875 г. в този кръжок освен неговите трима братя — Костандия, поп Иван и Алексо членували: още и Стоян Цоцов, Гоге (Гегата) Ширков, поп Петър Солунски, двамата братя Еврови и двете солунски учителки, майка и дъщеря — Неделя и Станислава Караиванови. [208] В тяхно лице Д. Попгеоргиев намерил пълно разбиране. Нещо повече, подложени на тежък гнет и доведени до отчаяние от притесненията и издевателствата на турската власт, те като представители на широките народни маси показали такава решимост и готовност за въоръжена борба, че за ръководителя Д. Попгеоргиев не останало никакво съмнение в правотата на избрания път. [209] Ако действително началната група в Солун може да се охарактеризира като „интелигентска”, с привличането на участници от вътрешността на страната нейният социален състав се е бил разширил. [210]
Групата в Солун, ръководена от Димитър Попгеоргиев, трябвало да реши
два основни въпроса: набавяне на средства и закупуване на оръжие и снаряжение
и организационно укрепване във вътрешността на страната — създаване на
местни групи, привличане на съмишленици, военна подготовка и пр. [211].
Набавянето на оръжие, барут и др. боеприпаси за въстанието представлявало
големи затруднения не само от материален характер, но това било свързано
и с големи опасности за преждевременни разкрития на въстаническата подготовка.
Ето защо през декември 1875 г. поп Стоян [212] изпратил
сина си Костадин заедно с Коте Карчов в Солун с 8 крави, 2 вола, два товара
масло и няколко кожи, за да ги продадат и с получените пари да закупят
оръжие, а също така да
208. Лапе. Л. Цит. съч., с. 27.
209. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 9—10.
210. Лапе, Л. Цит. съч., с. 16
211. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 105.
212. Поп Стоян Разловски бил заможен селянин, собственик на хан и много добитък, имал аргати. Още през 1870 година той се обявил за привърженик на Българската екзархия.
61
разменят и мисли по въпроса за въстанието с главния съзаклятнически център в Солун. [213] Почти цели три месеца се извършвало закупуването на револвери, ловджийски пушки и др. принадлежности за нужди на въстанието. По същото време било изработено и знаме на въстаниците от червена коприна. Знамето го избродирали двете учителки в Солун, майка и дъщеря — баба Неделя и Станислава Караиванови. [214] „В това време — пише в спомените си Димитър Попгеоргиев — аз бях дал една снимка за некоронясан лъв на Славка Караиванова и майка й Неделя, за да извезат знаме на жълт свилен плат, а лъва с червена свила и с надпис „Македония”. Това беше от всекиго тайна.” [215]
Първоизточникът, от който се е ползувал Д. Попгеоргиев, за да определи вида на знамето, очевидно е била „Стематографията” на дойранчанина Христофор П. Жефарович, в която се дават гербовете на България, Тракия и Македония. [216]
Всички суми, изразходвани по ушиването на знамето, са били поети от Д. Попгеоргиев, който по това време вече разполагал със средства, предназначени за подготовката на въстанието. [217] Знамето в сравнително кратък срок било изшито и готово. [218] Когато Д. Беровски се отправя за Малешевския край, той взема със себе си и изготвеното вече знаме. То се развява в деня на обявяването на въстанието. [219]
Дъщерята на баба Неделя, Станислава, написала за войводата Д. Попгеоргиев
и специално стихотворение, озаглавено: „Песен за Димитър войвода”, в което
се говори, че войводата се прощава с мома-българка и остава песни и любов
за борба с турчина:
213. Лапе, Л. Цит. съч., с. 30.
214. Пак там, с. 32; Вж. Селищев, М. А. Отчет о занятьях в летное ваканционное время, Казань, 1915, а 92—95; Из биографии Станиславы Балкановой. — М пр. 1933, № 4, с. 93—94.
215. Попгеоргиев, Д. Цит. записки, с. 7.
216. Дойнов, Д. Музеи и паметници на културата, 1964, № 2, с. 7—15.
217. Попгеоргиев, Д. Цит. записки, с. 7.
218. Дойнов, Д. Музеи и паметници на култура, 1964, № 2, с 11.
219. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 21.
62
| „Я дойди при мене, българке,
облечи бела премена, че сега време настана да вървя с мила дружина! Зато прощавай, българко, народна ми сестричко: Ето български войници, със славните байряци! Лъвът ся гордо издигна, кога Димитър извикна: „Я събирайтя ся дружина, да вървим против турчина! |
Елате вси малешевци,
вий мои храбри юнаци, като герои бъдете и ся на бога надейте. Наште патрони кат хвърчат, турци те ще наранят; Саблите като зазвънчат, турски глави ще падат, Като в жътва снопове, като в гроздобер гроздове, а ния ще ги победим, свобода ще добиеме!” |
Това стихотворение е било своеобразен призив—прокламация към малешевските българи за въстание. В него е изразено убеждението, че борбата за свободата на Отечеството е висша патриотична повеля, а въстаниците са най-преданите синове на народа. [220] В навечерието на въстанието песента е връчена на Д. Беровски и той я пази до края на живота си.
Подготовката на въстанието, която започнала в края на 1875 година [221]
взела по-широки размери и непосредствена реализация през зимата и пролетта
на 1876 г., т. е. тя съвпадала по време със заключителния етап от заседанията
иа Гюргевския революционен комитет [222] и по време
с подготовката за въстание в Банско-Разложката котловина, в Пазарджишко,
Софийско и др. Тя се ръководела от Солун и се извършвала
220. Селищев, М. А. Цит. съч., с. 93—94.
221. За това говори в записките си Попгеоргиев, Д., а Попстоянов, К. допълва, че срещата между баща му — поп Стоян и зет им Димитър Попгеоргиев се е състояла в Солун, където „те направиха първото съглашение по въстанието” (К. Попстоянов, Цит. съч., 10.).
222. Гюргевският революционен комитет — ръководен н организационен център на българската национална революция — разделил страната на окръзи, като част от Югозападна България включил в революционния окръг с център София. В хода на подготовка на Априлското въстание, част от Югозападните български земи, по-точно Банско-Разложкият край били включени в революционната мрежа на четвърти революционен Панагюрски окръг, а другите съседни райони — Неврокопско, Серско, Малешевско и Пиянечко и др. изпитвали непосредственото влияние на революционната агитация.
63
на място в планинския район на Малешевията и Пиянечко, в Струмица и Струмишко. [223]
Още при първата среща между Д. Попгеоргиев и тъста му поп Стоян Разловски и други членове на солунската група било решено в началото на май в Североизточна Македония да бъде обявено въстание, като за целта било уговорено да продадат собствена къща на Попгеоргиев в Берово и парите да се използуват за необходимите принадлежности на въстаниците. [224] Освен това било уговорено и поп Стоян да продаде няколко крави и масло и даде средствата за набавяне на оръжие. Поп Стоян наскоро изпратил парите от продадената къща в Берово и ог имота на Димитър Попгеоргиев. Манастирът в Берово, на конто бил продаден имот на Беровски, платил много повече и по този начин подпомогнал въстанието. [225]
Поп Стоян, който имал голям собствен хан в с. Разловци, поел най-голям дял от задачата. В неговия хан идвали хора от всички съседни села. Село Разловци представлявало естествен център между трите съседни околии: Пиянеца, Кочанско, Малешевско. То е почти подеднакво отдалечено от споменатите околии и неговото географско разположение е такова, че то е било добре закрито от големите пътища и административните центрове на турските власти. [226]
В изпълнение на решението на Солунската среща той свиква на съвещание
най-ревностните комитетски хора — хаджи Атанас от село Драгобраща, Цоне
Данчов от с. Лъки, Кочанско, Стефан Стоянов от с. Виница, Кочанско, Цоне
Спасов, братята Нако и Стоил Попатанасови от с. Разловци, Константин Попстоянов
(син на поп Стоян), Коджабашията Нико и др. Решено било селяните да се
въоръжават сами с помощта на комитетските хора. Но, тъй като селата били
бедни, съвещанието взема решение да им се помогне с това, че ще бъдат освободени
от държавния данък десятък, който ще бъде откупен от поп Стояна. И наистина
десятъкът бил откупен. За целта поп Стоян получил допълнителна помощ от
страна на кюстендил-
223. Дойнов, Д. Национално-революционните борби..., с. 105.
224. Попстоянов, К. Цит., съч., с. 10.
225. Славяни, 1981, № 2, с. 26.
226. Лапе, Л. Цит. съч., с. 30.
64
ския български владика Иларион в размер 4000 гроша и толкова заем от богатия турчин от село Църник — Молла Едип. [227] В този момент, когато солунската група вече се била превърнала в единно политическо и революционно ръководство на бъдещото въстание в Източна Македония, била осъществена и първата връзка с подготвеното в Горна България въстание. Тази връзка на революционната група в Солун с представител на революционния комитет в България е осъществена през март 1876 г. За това К. Попстоянов изрично свидетелствува: „През м. март при приготовленията в Солун се яви известният в Софийско отец Генадий, който бе обиколил цяла България, ходил в Сърбия, Измир, Цариград и др. и Петър Солунски му повери за приготовленията, които се вършеха вътре в Солун и го накара непременно да се види и разговори със съмишлениците. В тези разговори отец Генадий им открил, че цяла България и Тракия са готови и през м. май ще вдигнат силни въстания. [228] Отец Генадий не само разкрил намеренията за общо въстание в българските земи, но посочил приблизително и времето на избухването му — м. май. Придружен от Петър Солунски отец Генадий извършил пътуване и в други краища на Македония с цел да се запознае с подготовката. При това пътуване те посещават също и град Велес по препоръка на баба Неделя Петкова. Те се свързват с нея и нейните доверени хора и устройват събрание в къщата на едного от най-преданите. [229] Поради предателство обаче събранието било прекъснато, отец Генадий бил принуден да напусне Македония, а свещеник Петър едва достигнал невредим до Солун.” [230]
Пътуването на отец Генадий в някои селища на Македония дало отражение за ускоряване на подготовката на въстанието в Източна Македония и изясняване на общите цели. [231]
Известно е, че отец Генадий е бил опитен революционер, един от дейните
участници в Първата българска легия, близък приятел и съратник на Левски
и
227. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 11.
228. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 107.
229. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 76.
230. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 107.
65
Ильо Марков Малешевски. Той е бил също член на Софийския революционен комитет, а този комитет, е поддържал революционни връзки с Кюстендилския революционен комитет, с Воденската революционна група и с други революционни дейци в Македония и особено с Димитър Петров Ножаров, също член на този комитет. [232] Тъстът на Димитър Попгеоргиев — поп Стоян Разловски пък имал непосредствена връзка с Кюстендил, където също се обсъждали въпросите за разширяване на революционната организация в Македония по времето на Левски. [233]
Известните факти дотук съвсем красноречиво говорят за взаимозависимостта
на движението в Македония с това на останалите части на България. Това
се потвърждава също и от мнението на участника в движението в Малешевско-Пиянечкия
край Константин Попстоянов, който пише: „Самото време обаче със своите
сложно ситуирани обстоятелства беше най-добрият агитатор на идеите от тази
революционна ера... на идеите от онова време. [234]
Това създаваше и общите връзки между политическите движения и революционните
прояви в страната.” [235]
232. Райкова, А. Цит. съч., с. 136.
233. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 107.