Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912
Славе Гоцев
 
I. Социално-икономически и политически предпоставки за национално-революционните борби в Малешевско-Пиянечкия край през 60-те и 70-те години на XIX век

   3. Национално-революционното движение през 70-те години на XIX век

D. Турските репресии в Източна Македония по време и след Разловското въстание
 

Вълната на насилия, терор и жестокости, която обхванала централните български области след Априлското въстание от 1876 г., не отминала Югозападните български земи. Общата вълна на отмъщения и разправа, която обхванала фанатизираните османски маси във всички български земи, заляла и Македония. [285]

Разбира се, в Македония най-тежко пострадали районите, в които била извършена въстаннческата подготовка и избухнало революционното движение — Малешевско, Пиянечко, Струмица, Радовиш, Банско-Разложко, Петричко и Мелнишко. Още в самото начало на въстаническите действия, турската власт изпратила в Малешево, Струмица, Радовиш, Мелник, Петрич и Горна Джумая нередовна войска, за да се справи с бунтовниците, като смятали, че са изправени пред малък бунт, да обезоръжи населението, а заподозрените да бъдат задържани. [286] Според доклада на Фон Каири, в Малеш е била изпратена извънредна следствена комисия, „за да разследва компрометираните в българското въстание жители на оня край”. [287]

Турското правителство обаче няколко дни след избухването на Разловското въстание, убедено, че е изправено пред голямо въстание, изпратило редовна войска с артилерия и башибозук. От Джумайско 1000 души, от Мелнишко също 1000, от Петричко — 1000, от Струмишко — 500, от Кочанско — 100, а в същото време дошъл от Тракия Кел Хасан паша с два табора анадолски аскер да усмирява разбунтувалия се край. [288] Същевременно войскови части били изпратени и от Скопие, [289] от София начело с Осман ага юзбаши. [290] Те заемат почти цяла Източна Македония. [291]

Кюстендилският каймакам паша, дупничанец, телеграфически представил на Мютесерифа Мазхар па-
 

285. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 121.

286. Кирил патриарх Български. Принос..., с. 21.

287. Пак там.

288. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 74.

289. Кирил патриарх Български. Принос..., с. 176.

290. Из Архива на Н. Геров, под ред. на Т. Панчев, кн. 2, С., 1914, с. 644-647.

291. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 35.

31
 

ша събитието много преувеличено и вследствие на това на 12 май пристигнал в Кюстендил, идващ откъм Батак Кел Хасан паша начело на един батальон пехотна анадолска войска, с два топа. Той смятал да направи от Кюстендил втори Батак. [292] Цялото турско население добре въоръжено го посрещнало с неописуема радост при с. Багренци, че е дочакало вече момента да изколе гяурите (българите — размирници, б. а.) [293]. На другия ден част от войската заедно с много башибозук, турци и черкези заминали за с. Разловци — Пиянечко, а другата част останала в Кюстендил. [294]

В Пиянечко, след като един турски въоръжен отряд бил отклонен от пътя му за сръбската граница, за да потуши въстанието, пристигнал от Кюстендил и потушителят на Баташкото въстание Кел Хасан паша с един батальон пехота и две планински оръдия. [295] Цялото пиянечко население било подложено на невиждано гонение и ужаси. „Майки са захвърляли своите рожби и са бягали с куп нещастни селяни, подплашени като добитък под убийствената жарава на куршумите.” [296]

Това е било ад, от който малцина са успяли да избягат. Фамилията на поп Стоян и други 10 семейства, между които и няколко изгубени от четата въстаници били изпратени под конвой в Кюстендил. Четирима души от въстаниците, между които и известният Атанас Цинцо, у който духът чувствително бил отпаднал, се предават на турците, като с вързани ръце са закарани в Царево село, а тяхната екзекуция започнала най-напред с изгаряне на тялото с нажежени маши; всички били предварително лишени от носовете и ушите, а на Георги Самарджията бил отрязан и езикът. Всичките накрая били съсечени, а техните телесни късчета по висша заповед били оставени на същото място, за да предизвикват страх у населението, и за плячка на зверовете. [297] По-виновните от тях заедно с 20 души затворници от Кюстендил били изпратени да бъдат
 

292. Иванов, Й. Цит. съч., с. 309.

293. Ангелов, Д. Цит. съч., с. 74—76.

294. Пак там.

295. Пак там, с. 77—78.

296. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 36.

297. Лапе. Л. Цит. съч., с. 36—37.

82
 

съдени от военен съд в София. Няколко от тях, между които и четиримата братя Попновкови, двамата братя: Димитър и Манол Друмарски, Христо Бояджията и Ангел Митрев от с. Г. Гращица били освободени чрез подкуп. [298]

Когато турските войски пристигнали в разбунтувалото се село Разловци, веднага заловили и изклали 10 души мирни селяни, опленили и изгорили няколко къщи. [299] Настъпили страшни дни за населението в Малешево и Пиянец. Властта задържала всички по-видни граждани в целия Пиянечки район — коджабашии, свещеници и заподозрени селяни от 12 села — и ги закарали в Пехчево. [300]

По-събудените и уличените от Малешево и Пиянец в участие във въстанието били хвърлени в затворите в Пехчево, Струмица, Кюстендил и София. Семействата им били интернирани в Кюстендил и Струмица и били оставени без подслон, без храна и средства. Там преживели страшни дни на нищета и мизерия. Затворниците били подложени на нечувани изтезания, но те не паднали духом. Всички заловени минали първо през Пехчовския затвор. Между затворниците там са били: Христо Ников, турен в нажежена пещ, и Мицо Кажлето от Пехчево; поп Атанас, п. Христов, Нико Тренов, Васил Попчовски, Марко Влаха, поп Атанас Дракалов и Атанас Джаферов от Берово; Христо Стоянов — чорбаджията, Иван Попов, Трайко Сачански, Георги Карадак, Стоил Чеплен, Бойчо Ужев и Йове Смилянов от с. Владимирово; Георги Зелнико, поп Стоил Црънгов и Иван Црънгов от с. Русиново; поп Георги, Иван Любенов, Стойко Мрака, Дончо Валаз и Мицо Въчков от с. Митрашинци и др. Когато ги изваждали из Пехчовския затвор, за да ги карат в София — всички били оковани в тежки вериги. В София ги чакала бесилка, но по това време европейска комисия обикаляла затворите и като ги открила, освободила всички затворници, малешевци и пиянчани. Затворените в Кюстендил и Струмица били
 

298. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 40.

299. Ангелов, Д. Цит. съч., с. 74—76.

300. АВПР, ПК, 1876 г., д. 2274, л. 235—236. (Цит. по Дойнов, Д., пос. съч., с. 124).

83
 

освободени по-късно от освободителните руски войски. [301]

Семейството на Димитър Попгеоргиев и братята му както и семействата на други 10–15 участници във въстанието били арестувани и откарани в Струмица. За тяхното положение можем да съдим от едно изложение, написано собственоръчно в Солун от Алекси Попгеоргиев — брата на ръководителя на въстанието Димитър Попгеоргиев, и депозирано в руското консулство. Сам участник във въстанието, той бил заловен в Струмица, при което башибозуците и властите му ограбили 9000 гроша, след това бил в затвора в Малешево (в Пехчовския затвор, б. а.) и в София. „Със затварянето ми е станало затварянето на фамилиите на братята ми (Димитър, Костадин и поп Иван, б. а.) с децата им, гдето са ги мачили и гладували, и епитропът е просил по Струмица и ги е хранил.” [302]

За положението в района на въстанието Попгеоргиев пише: „Всички къщи са обрани. До 200 души беха в затвора, от които 8 души от биене умрели и другите чрез много рушвет пуснати. Една девойка няма здрава и няколко жени от варварските постъпки на аскерите умрели. И днеска всички девойки са като болни, а някои и трудни.” [303]

В Струмица били арестувани 476 човека, от тях били обесени 40 души. [304] От Струмица в Софийския затвор са били затворени 7 души. Те са: Ставре Тимов, Костадин Русев, Мито х. Мишов, брат му Глигор х. Мишов, поп Атанас, поп Христов и Нико Тренов. [305] Около 200 души от Кочанско и 11 от Радовиш били откарани в Скопския затвор, а 5 души от с. Митрашинци били затворени в Солун и осъдени на по 15 години затвор, където 3-ма загинали. [306] Съдбата на тези 5 души българи от Митрашинци се изяснява от един документ от 5 януари 1880 г., съхраняван в архива на М. Хитрово в Института за руска литература — Ленинград. Ще го цитираме изцяло: „Преди три години
 

301. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 74.

302. АВПР, ПК, 1876, д. 2274, л. 235—236. (Цит. по Дойнов, Д., пос. съч., с. 124).

303. Пак там

304. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 124.

305. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 38.

306. Пак там, с. 39.

84
 

чета въстанали българи уби близо до с. Митрашинци двама турци, следствие на което последва арестуването на 5 невинни българи от това село. Един от тях е някой си свещеник Георги. Те се държат в затвора досега. Един българин от техните близки дойде днес в канцеларията в Солун и със сълзи на очи моли ходатайството на ваше превъзходителство за тяхното освобождение от затвора. От гореказаното 5-те човека само двама (свещеникът и някой си Иван) са останали живи, а тримата са се спасили със смърт.” [307]

Арести били извършени и в други градове и селища, в които водели разклоненията на въстаническата подготовка. На първо място това бил Кюстендил и някои кюстендилски села. Тяхното число било към 20 души. Кюстендилци били откарани също в Софийския затвор. Йорданка Филаретова описва мъките и съдбата на арестантите от Малешевско, Пиянечко и Кюстендилско по следния начин: „Между това изказаха мъките, които бяха претърпели в Струмица (измъчванията са ставали не в Струмица, а в Пехчовския затвор, б. а.): бой, търкане по цаферите на нозете им с тояга, връзване главата между краката, бесене на синджир и пр. Четири души бяха умрели, додето ги мъчели. Мнозина от доведените имаха по гърба си и по цялата им снага рани от бой.” [308]

Арести били извършени също и в други центрове на въстаническата подготовка — Банско-Разложката котловина, Мелнишко и Петричко. Властта тук действувала по определен план — тя задържала не по обвинение, а всички по-известни хора. Между тях се намирали преди всичко учителите, свещениците и по-изтъкнатите личности в селата. Общо били арестувани около 30 души, които били подложени на побоища — задържани в тесни изби и помещения, изтезавани по пътя. Те били първоначално отведени в Разлог, а оттам в Нерокоп, като накрая поставени в Серския затвор. Оттук за Пловдив били отведени Хаджи Кандит Даградин и Филип Стоянов за очна ставка с Кузман Поптомов — Шарланджията. [309]
 

307. ИЛРЛ, ф. 325, о. 1, № 676. (Цит. по Дойнов, Д., пос. съч., с. 125).

308. Из Архива на Н. Геров. Т. I, ч. I, с. 644—647.

309. НБКМ-БИА, п. д. 1545, с. 86—87.

85
 

В изложения и консулски донесения се говори за подобни произшествия и в Гевгели, Криволак, Драмско и пр. [310] Дори и в самия Солун и околността му не било спокойно. [311]

При такава обстановка наред с районите, пряко уличени в бунтовнически замисли и прояви, вълната на терор, насилия и издевателства заляла цяла Македония. [312]
 

310. Кирил патриарх Български. Принос..., с. 177.

311. Пак там.

312. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 127.


[Previous] [Next]
[Back to Index]