I. Социално-икономически и политически предпоставки за национално-революционните борби в Малешевско-Пиянечкия край през 60-те и 70-те години на XIX век3. Национално-революционното движение през 70-те години на XIX век
E. Отзвукът от въстанието
Разловското въстание от 1876 г. избухнало в момента (две седмици след Априлското, б. а.), когато почти всчики очи били обърнати към героичната борба и масовите погроми в останалата част на България. Въпреки това обаче още в началото то намерило отражение и било отбелязано като сериозна проява на българското революционно и освободително движение от местни дейци и чужди представители и журналисти.
У нас сведения за избухването и за жестокото потушаване на въстанието проникнали само в някои български вестници. Те били заети твърде много с обилните сведения за въстанието в другите райони на страната. [313] Във в. „Български глас”, бр. 8 от 8 юни 1876 г. кореспонденция от Русчук съобщава, че „в селата Кочани (с. Лъки, Кочанско, б. а.) и Малешево {селата Разловци и Митрашинци, б. а.) са се подигнали български въстаници. Тия въстаници като поминали през Разловци, подигнали това село на оръжие. После минали през с. Митрашинци, дето станало кръвопролитно сбиване между турските власти и българските въстаници. От турците паднали много души, въстаниците загубили само 19 души. От Скопие са изпратени 400 души турци да ги преследват”. Във в. „Зорница”, излизащ в Цариград, бр. 23 от 18 юни 1876 г. е поместена дописка за малешевското въстание. В умерен тон с оглед на цензурата той съобщава и за бедствията на населението в Малешевско-Пиянечкия край вслед-
86
![]()
ствие башибозушките жестокости. Сведения за въстанието в Малешево и Пиянец, макар и в неточен вид съобщава и в. „Български глас”, година I от 25 май 1876 г. „Пишат ни из Солун, че храбрият войвода дядо Ильо се появил в Струмишката околност (разбирай Малешево, б. а.) с една доста добре оружена чета. Това ни дава голяма радост, защото всяко турско сърце ще да замръзне по ония страни от появяването на тоя непобедим юнак. И в Македония въстание...”
Същият вестник, бр. 15 от 27 юли 1876 г. пише: — „Пишат в „Обзор”, че в Македония числото на въстаналите българи се състояло на 4000 души и че тяхната позиция е недостъпна и се защитава юнашки. Недостатъкът в оръжие е причина дето много села са готови и не могат да въстанат... Един фабрикант е обещал на българския комитет да го снабди с 1200 до 2000 пушки.”
В писмо от 30 юли 1876 г. кюстендилският владика Иларион също уведомява Българската екзархия за събитията в с. Разловци. Стараейки се да омаловажи политическия характер на въстанието, той изтъква като причина неудовлетворението на селяните от тяхна жалба срещу неправдите на един спахия. [314]
Представяйки събитията в с. Разловци като лично дело и законна самоотбрана, Иларион искал да внуши на Екзархията, че тя трябвало да защити обвинените и преследваните несправедливо християни от епархията му като бунтовници.
Известия за Разловското въстание достигнали веднага и до София. Известната учителка и патриотка Йорданка Филаретова, която по това време редовно осведомявала руския консул в Пловдив — Найден Геров — за положението на народните маси в този край му съобщила и за останалите събития в Малешевско-Пиянечкия край. „В Малешево, в Македония, с. Разловци по причина, че 18 души от селото излезли прости хайдути без никаква цел за въстание... Осман ага юзбашия от София изгоре и разсипа цялото село.” [315] Й. Филаретова подобно на кюстендилския владика Иларион изтъквала нарочно липсата на политически ха-
314. Априлското въстание. Т. 2., С., 1955, с. 81—82.
315. Из Архива на Н. Геров. Т. II, С., 1914, с. 644—647.
87
![]()
рактер на събитията в Пиянечко и хвърляла цялата вина върху онези 18 души „прости хайдути”, с цел да предизвика застъпничеството на Найден Геров пред руското консулство в Цариград и пред Международната комисия за оправдание на арестуваните българи от този край.
Сведенията на учителката Йорданка Филаретова, дадени на Найден Геров напълно се потвърждават и от данните, които през август и септември 1876 г. са дадени на руския консул в Солун от един от струмишките първенци, българина Мито Мишов и от двама беровци — поп Атанас и Илия Стоилов. Мито Мишов разказал подробно не само за неговото арестуване, но и за арестуването на още 6 души търговци от Струмица, за закарването им в Пехчево и за техните измъчвания в затвора. М. Мишов разказал също пред консула, че каймакамът в Пехчево упорито настоявал .да изтръгне признания от него, че „Димитър Попгеоргиев Беровски му е бил изпращал писмо и че то е било прочетено на всеослушание във фабриката за спиртни напитки, собственост на някои си Ставро, също от Струмица и в което „разбойникът Мито Попгеоргиев им бил писал, че щял наскоро да дойде при тях и настоявал те да се готвят, за да се вдигнат с оръжие срещу турците”. [316]
Тези сведения на Мито Мишов, споделени пред руския консул в Солун, имат изключително голямо значение, защото потвърждават предпоставките, че в плановете за вдигане на въстание е било включено не само селското население, но и градското и в конкретния случай работниците от спиртната фабрика на струмичанеца Ставро. [317]
Има значение също така и изложението, което направили пред руския консул двамата беровци — поп Атанас и Илия Стоилов. След като разказали за избухването на Разловското въстание, за.убитите турци от въстаниците в с. Митрашинци и за жестокостите, които били извършени от турците при потушаването на въстанието, те му съобщили също така, че в 12-те малешевски села били арестувани 43 коджабашии, све-
316. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 43.
317. Лапе, Л., Цит. съч., с. 43.
88
![]()
щеници и чорбаджии, и че семействата на Димитър Попгеоргиев и братята му били интернирани. [318]
За ръководителя на въстанието Димитър Попгеоргиев се казва дословно. „Преди той не живееше в Малешево, постоянно странствуваше в течение на три години по разни места, поради разпри със струмишкия митрополит.” Друг съществен момент в това донесение е съобщението, че всичкото оръжие, намиращо се у селяните, било събрано и предадено на турските власти. [319]
Във в. „Зорница”, бр. 25 от 18 юни 1876 г. е поместено писмо от съпругата (попадията) на поп Стоян Разловски, продиктувано от скопския митрополит. В него се съобщава и издига високо глас против опустошенията в Малешевско-Пиянечкия край, направени от аскера и башибозука, за заграбените храни, добитък и т. н. Този протест чрез вестника предизвиква назначаването на една комисия за разследване на случая.
Всички данни, изнесени дотук, говорят съвсем красноречиво и неопровержимо, че въстанието в с. Разловци през 1876 г., макар и да не се е разширило из цяла Македония поради създалите се неблагоприятни обстоятелства, е носело всички белези на едно организирано движение; че въстаниците в този край се вдигнали на оръжие и са мрели като българи, че това движение е всъщност едно звено от общата борба на българския народ по време на Априлската епопея и че е „отглас на Априлското средногорско въстание”. [320]
Тези факти са силен и съкрушителен удар върху всички онези фалшификатори на историята в чужбина, както напр. скопските историци, които се опитват да характеризират Разловското въстание не като българско, а „като проява на някакво самостойно македонско въстание”. Такива политико-пропагандни твърдения, както може всеки да се убеди, са лишени от всякаква научна обоснованост. Те са кощунство към паметта на героите, дали живота си в името на свободата и националното достойнство.
319. АВПР, гл. А, VA2, 1876 г., д. 907, л. 128—129. (Цит. по Дойнов, Д., пос. съч. с. 120.).
320. Кирил патриарх Български. Съпротивата..., с. 76—77.
89
![]()
Сведения за избухването на Разловското въстание достигнали и до Сърбия. В дописка от 2/14 юли, излизащ в Нови сад в. „Застава” пише: „Въстанието като че ли е почнало и в Македония. В с. Малешево (с. Разловци, б. а.) са се побунили българите, убили са заптиите и турците, които са били там, и са отишли в планината. Това те са извършили и в други места.” В следващата дописка под заглавие „Въстанието в България” вестникът пише: „И в Македония са се появили български въстаници — те наброяват 40 000 души.” [321] В тези дописки въстанието в с. Разловци се разглежда като проява на общобългарското Априлско въстание, което избухва последователно в един или друг район.
Разловското въстание намерило също така отражение и в съобщенията на чуждите консули в Солун по това време. Така например австрийският консул фон Каири в донесение до граф Андраши от 17 юли 1876 г. съобщава, че „Местното управление — вярва, да е било открито едно съзаклятие между българските жители на гр. Струмица и селата на планинската околия Малеш”. [322] Поради това жителите — християни от Струмица били разоръжени, към Малеш били изпратени от Скопие две дружини башибозук. Щяла да бъде извършена очна ставка между струмичани и компрометираните лица в Малеш. Австрийският консул съобщава също, че „Из различните части на вилаета са изпратени полицейски агенти, за да разкрият разколенията на българското движение”. [323]
В друго донесение до граф Андраши от 12 юли 1876 г. същият консул съобщава, че „Една извънредна следствена комисия, в състав от трима членове на Диван Темиз (Апелативен съд) по име Ефкал ефенди, Нано ефенди и Хасан бей и двамина членове на Темиз Хокук (Първоинстанционен съд) по име Ибрахим бей и Стерьо ефенди, под шефството на председателя на втория споменат съд по име Ахмед бей, е била изпратена в Малеш, за да разследва компрометираните български въстаници и жители на оня край...” [324]
321. „Застава”, № 98 и 107, 2/14 и 18/30 юли 1876.
322. Кирил патриарх Български. Принос..., с. 176, док. № 44.
324. Пак там, с. 181, док. № 50.
90
![]()
Информация за въстаническата подготовка и избухването на Разловското въстание имало и английското консулство в Солун. В доклад на посланика Блънт до английския посланик в Цариград Елиът, с дата 13 юни 1876 г. се съобщава за вълненията в Македония през пролетта на 1876 г. В него се съобщава също така за въстанието в Малешево, което определя като въстание на българи, и за усилията на турските власти да разкрият създадения според него под чуждо (руско) влияние „български комитет” в Солун. [325]
В докладите на Блънт се дават важни данни за българските национални чувства на населението в Македония. Навсякъде в неговите доклади се говори за българи и за българско население в Македония. В един от неговите доклади е описано ярко тържественото посрещане на българския владика в големия български град Велес. Пристигането на владиката в този град предизвикало „силно движение” сред българското население в Тиквеш, Малешево, Радовиш, Струмица, Петрич, Мелник, Дойран, Кукуш и др. места. [326]
Руското консулство в Солун имало най-пълна осведоменост за характера и размерите на въстанието и действията на разловските въстаници. Веднага след въстанието и последвалите насилия и жестокости в руското консулство по понятни причини идвали десетки българи да искат закрила. [327] Консулството пристъпило към записване на техните разкази или пък получавало изложения, написани от самите тъжители на български език, който препращало на руското посолство в Цариград. [328]
Първият руски доклад, в който се отбелязват събитията в Малешевско, е от 18 май 1876 г. В него се съобщава, че в Малеш и Струмишката област, са изпратени бойни запаси, „където по слухове християнското население е неспокойно. От Струмица били доведени 1 свещеник и 1 лекар — грък, заподозрени в подстрекателство”. [329]
Главната причина за неуспеха на Разловското въс-
325. Христов, Хр. Цит. съч., с. 69. (Доклад от 13 юни 1870 г.).
326. Пак там, с. 68. (док. от 2 февруари 1874 г.).
327. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 120.
91
![]()
тание е това, че то избухва преждевременно, без организаторите да били успели да обиколят всички райони и да завършат цялостна подготовка. Турските власти били по следите на революционните дейци и се готвели да им нанесат удар.
Друга причина за погрома на въстанието е обстоятелството, че то не било вдигнато едновременно във всички подготвени селища и по този начин придобило разпокъсан характер. Но за неуспеха на въстанието главна роля изиграло обстоятелството, че въстаническите действия в Малешевско-Пиянечкия край са се водили откъснато, некоординирани с военните действия на другите революционни окръзи в България. И турското правителство, което разполагало с големи сили, могло още в самото начало да вземе всички мерки за неговото смазване.
Макар че тук не е възможно да приведем подробен доказателствен материал, за да се разкрие страшната картина на народните страдания в Малешевско-Пиянечкия край и съседните им райони, след въстанието, достатъчно е да отбележим според запазените и до днес народни предания, че грабежи, насилия и убийства са вършени из всички селища в Източна Македония. Така например въпреки пълното разорение на някои села, турските власти започнали да събират принудително неплатения държавен данък. Този данък бил събиран с големи насилия и жестокости: побоища, яздене на българските селяни-мъже, изнасилване на жените и пр.
За отбелязване е фактът, че в Малешевско-Пиянечкия край в процеса на подготовката, както по време на въстанието, тук бил направен опит, който послужил като основа за последвалите по-късно организирани борби и въстания.
[Previous] [Next]
[Back to Index]