№№ 1-10:
1. Прошение на жителите на Пианечко окръжие до М. С. Дринов за въвеждане на гражданско управление в окръга2. Молба от първенците на Берово за преминаване към Екзархията в присъединяване към Кюстендилската епархия
3. В дописка от Малешево се съобщава, че фанариотският владика станал причина да бъдат арестувани някои българи
4. Молба от Константин Попстоянов, деен участник в Разловското въстание — 1876 г., в което съобщава за своето участие и за участието на поп Стоян в българското революционно движение
5. Свидетелство на полевия щаб на действуващата руска армия за награждаване на българския войвода Илия Марков с руски орден
6. Пълномощно, дадено на Димитър Попгеоргиев от джумайските граждани за организиране отбраната на района
7. Димитър Попгеоргиев (солун, 24 март 1875 г.) осведомява Веркович за съдбата си. Преследван от струмишкия владика, избягал от родното си село и живее тайно в Солун
8. Писмо на Адам Калмиков и Димитър Попгеоргиев до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което съобщават за задачите на създадените въстанически полицейски органи в освободените селища, за разширението на въстанието в Малешевско и четническите действия в Демир-хисарско
9. Писмо на Малешевски въстаници до английския генерален консул в Солун във връзка с постоянните турски злодеяния в малешевското окръжие
10. Съобщение на генералния консул Кавалер Фон Киари до граф Андраши
1. Прошение на жителите на Пианечко окръжие до М. С. Дринов за въвеждане на гражданско управление в окръга
Кюстендил, 18 март 1878 г.
Ваше превъзходителство,
На юг от града, /на/ няколко часа разстояние, отстои Кюстендилското називаемо Пиянечко окружие, което съдържа 40 села, турски и български. Средоточие на това окружие е именуемото Царево село, което е на разстояние 9 часа оттук. Като такова има нужда от какъв-годе управител, който да разглежда дребни някои работи и разправи на окружието и в същото време да бъде пазител на лежащите Кочански и Малешевски граници. Заради това покорно долуподписаните молим, ваше превъзходителство, благоволете да снабдите казаното ни окружие с подобем управител, за да би се турнало и то в по-добър ред.
С надежда, че не ще отречете покорната ни просва, сме и оставаме с дълбоко
почитание
на ваше превосходителство най-покорните и
предани жители от селата Пиянечки
Пълномощници от страна на всички:
Ангел Стоянов от Царево село
Гоце Янчов от Вирче
Христо Гяков ст Град
Тасе Гоцев от Стевник
Ангел Гоцев от Тработивища
Костадин Спасов от Разловци
Иванчо Николов от Цървеник
Хамид Мустафов от Царево село
Мехмед Сулейманов от Габрово
Селим Сулейманов от Звегор
Осман Мустафа от Звегор
Народна библиотека „Кирил и Методий” БИА, ф, 111, д. 221, л. 1., оригинал ръкопис. Публ. в сб. „Освобождение Болгарии от турецкого ига”, Москва, 1967, т. III, с. 54, док. 27.
220
2. Молба от първенците на Берово за преминаване към Екзархията в присъединяване към Кюстендилската епархия
Господа родолюбиви членове на Кюст/ендилската/ община, 1. VI. 1871 г.
Почитаемият ни Ваш представител г-н Димитър Ангелов в писмата си на нашата община, като разказва, че Народния събор се е занимавал да въведе занапред в по-добър ред епархиите, като съедини частните по-ближни общини с по-големите, за да бъдат улеснени в духовното си управление се показа удобно време в тоя случай да можем постигнем отдавна желаеното ини присоединение с Вашата Кюстендилска епархия. Но това да стане, като е необходимо нужно да ся отнесем до Народния събор с прошение, предпоче/то/хме предвариттелно до обявим телеграфически. Ради това умолявами Вас, господа, бъдете тъй добри, поимете тя грижа, вместо нас съобщете чрез телеграфо на честитиот Народен събор в Цариград, че нашето желание е да се присъединим с Кюстендилската епархия и след някой ден ще стигне и прошението. Проче, като Ви принасями от страна ни поздравките си с прилично почитание, остаеми завсегда Ваши собратя.
1 юни 1871 г. Берово
п. Атанас П х.
Па/па/ Михаил п. Георгий
Д. П. Георгиев
Петре Никола
Димитри Ри/сто/
Костадин Двоячки
Димитри Костов
Алексия Попов
Никола Тренев
НБКМ — БИА, II А—570
3. В дописка от Малешево се съобщава, че фанариотският владика станал причина да бъдат арестувани някои българи
5. IX. 1874 г.
„Пребиваването на гръцкия владика Йеротей в епархията е причина на много скандали. Жителите стра-
221
дат много и императорското правителство, ще направи голема милост на това место, ако благоволи да вземе във внимание законните жалби на населението и да го освободи от наложеният му пастир.
Вие знаете, че българите в Македония, сред като беха дълго време в дълбока летаргия, начинаха да излизат от това оцепение и като разумеха повече или по-малко спасителните следствия от църковното си възрождение, претприети от братията им в горна България, те ся мъчат да я съединят с братията си в това възрождение. Без съмнение това е благородно и законно стремление. Нъ то не угодява на гърците архиерей и особено на Йеротея, който ся нахожда утешение да клевети и невинни хора и да ги хвърга в тъмница. Това лице скубе от населението много пари под име владичина, когато то не може да си плати данъците на правителството.
Йеротей, защото, зачтото последние биде изгонен от Берово, опитя ся да компрометира пред очите на мюдюринът Омер-ага десетина души от първенците на окръжието. Тези человеци стояха повече от шестдесет дена в затвор. Най-сетне ги пуснаха, нъ двама от тех бидоха заведени в Солун и досега още пъшкат в железа. Те ся наричат Костадин Георгиев и Иван Стоилов. Надеемя ся, че императорското правителство, като ся убеди в невиността им, ще заповеда освобождението им...
Според както се види, правителството ся е било известило и затова заповедало на Струмичкийт каймакамин да отиде на местото, за да изпита работата. Но последният направи всичко, за да удуши гласът на населението. Нъ то настоява да ся дигне владиката и да ся освободат двете гореспоменати лица.”
В. „Източно време”, Цариград,
бр. 31, 14. IX. 1874 г.
4. Молба от Константин Попстоянов, деен участник в Разловското въстание — 1876 г., в което съобщава за своето участие и за участието на поп Стоян в българското революционно движение
222
“На 26 март 1892 г. подадох до Господина Министъра на Вътрешните работи прошение, към което бех приложил и изискващите се тогава документи и молих като стар поборник по народните ни движения за освобождението на Отечеството ни да ми се отпусне от държавата земя, както и необходимите средства за обзаведение.
Почитаемото министерство като взело в предвид, че от представените ми
документи се установявало, какво аз заедно с покойния си баща свещеник
Стоян преди освобождението на Българското Княжество съм вземал живо участие
с оръжие в ръце в общнонародното ни движение против турските власти, мъките
и страданията им, както и на цялото ни семейство и материалното ни опропастяване
в свръзка с крайното ми бедно положение благоволя да ми уважи молбата и
на мене биде отпусната от държавата /30/ тридесет уврата земя в землището
на с. Коняво, Кюстендилска околия...”
НБКМ — БИА, колекция 47,
арх. ед. 661, л. 2; оригиналът
е на български.
5. Свидетелство на полевия щаб на действуващата руска армия за награждаване на българския войвода Илия Марков с руски орден
4. XII. 1878 г.
„Полевият щаб на действуващата армия дава настоящето на българина Илия Марков затова, че неговото императорско височество главнокомандуващият действуваща армия му е дал на 15 април т. г. знака за отличие военния орден 4 степен под № 69 704 за отличия в действията против турците, проявени от него по време на миналата война, и че съгласно точка „д” на височайшата заповед, обявена по военното ведомство от 17 април 1878 г. под № 107 той има право да носи светлобронзовия медал, установен за спо-
223
мен от турската война през 1877—1878 година. Това се удостоверява с подписа и поставения държавен печат.”
НБКМ — БИА, колекция 47,
арх. ед. 397, л. 12. Оригиналът е на руски.
6. Пълномощно, дадено на Димитър Попгеоргиев от джумайските граждани за организиране отбраната на района
Джумая, 10 септември 1878 г.
ПЪЛНОМОЩНО
По причина на ежедневните турски нападения на пограничните места в окръжието ни нандохме за благос/к/лонно да поканим Вас, г. Димитрие, да приемете тая служба, за да въдворите спокойствие на населението от тия нападения, заради това ополномощаваме Вас да употребите начинът, с който би могли да убедите населението да може то да съчувствува и заварди като народните, тъй и частните интереси на Окружието ни, в противен случай, ако би ся някои противил на вашите наредби, със таквий имате право да постъпите като знаете, т. е. или сами да го принудите да изпълнява длъжностите си, или да го представите на полицията.
Ние пак се обвезваме по удобрението на народонаселението в округа ни да ви заплащаме ежемесечно 2000 гроша догдето се намирате в тая служба.
Джумая 1878 г.
7/врий 10
Михаил Марков
Ив. Стоименов
К. Георгиев
Георги Д. Мациев
Георги Димитров
А. Г. Костенцев
Илия Лазаров
НВИМ, вх. № 3016, 1959, ф. Д. Попгеоргиев. Оригинал.
224
7. Димитър Попгеоргиев (солун, 24 март 1875 г.) осведомява Веркович за съдбата си. Преследван от струмишкия владика, избягал от родното си село и живее тайно в Солун
1875 24-ти мартъ, Солунъ
Почитаемый приятелю и брате, господине Стефане!
Много време ся умина отъ какъ ни писмено не сме ся посетили, та ви можъ да сте поне отъ слухове известени за моето сегашно отъсъдствие, както и за по-предишните злод/е/ании, що ся изтърпеха отъ злодеецът струмичкие фанариотинъ, нъ азъ отъ последното ви преди две годишно писмо немахъ вечъ щастие, ни да чуя нещичко за васъ, а това ме много наскърбява и още като си помислувамъ, че много-годишното зло стана причина да ни отдалечи дуръ като въ заборавность.
Съ посещение-то ве, вервамъ, че ще искате да знаете нещичко и за положение-то ми, нъ сега твърде накъсо ще ви ява, колкото да видите че приятелятъ ви е живъ, та ако имамъ честьта да приима отговоратъ, ще ви пиша по-пространечко. Азъ съмъ тукъ, нъ затворени-те наши, понеже още не ся изпущатъ, принуденъ съмъ въ скришно живелище да се наслаждавамъ съ общи-те правдини, т. е. на-свободенъ. Не губимъ надежда, че ще ся подобратъ некогашъ работите и за насъ, нъ сега е най-големото зло в Малешево, което не може ся отказа, че е плодъ отъ немарливостьта на Ексархия и има да последи и други още много места.
Умолявамъ ве, пише-те нещичко за ваше-то здравие и писмото да е приключено подъ надписъ на француски „До негово преподобие г-на Бонети, мисионеръ апостолически при француската църква въ Солунъ. Прочее поздравляюващи сичката ви фамилия и желающи ви добро здравие, оставя
Вашъ Д. п. Георгиевъ
Документи за Българското възраждане от архива на Ст. Веркович, с. 516.
225
8. Писмо на Адам Калмиков и Димитър Попгеоргиев до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което съобщават за задачите на създадените въстанически полицейски органи в освободените селища, за разширението на въстанието в Малешевско и четническите действия в Демир-хисарско
с. Влахи, 17 октомври 1878 г.
На Джум. Мак. Комитет
Г-не П. Босилков!
Отъ приключенно-то като земете препис ще си постарае-те поскоро да ся отправи до други-те Комитети въ България.
В Кресна ся устрои полицейско началство, което ще има грижата да собере войнство от превземените места, да собира дан отъ неспособните за война, да набавя и препровожда до востанници-те военни потреби, да преследва избегналите, да варди порядокат и спокойствие-то на население-то и прочее. Ви/е/ погрижете се да испроводите въ това полиц. управление един по опитен писар съ заплата, който ще уведе ред.
Востанието изъ ден въ дей ся разширува, въ Малешево избухна битката, следва и много отъ Малешевци пребегнаха въ Мелничкото Окружие. Една чета работи под Мелник въ селата Демир-хисарски. Турците отъ Мелник и отъ околните там села бегат на в Петрич и Серес, днес имахме разговор съ Тур. Аскер въ Белица и Градешница, утре ще преговорим да се предадат на мирен начин или да ся биемъ. Изпратете 20-товара патрони половина за мартинки, а половина за капаклий. Поздравлявамъ Ве.
На Мак. Вост. Атаманъ Калмиков
Началник щаба Д. П. Георгиев
226
9. Писмо на Малешевски въстаници до английския генерален консул в Солун във връзка с постоянните турски злодеяния в малешевското окръжие
„Ваше превъзходителство!
Вестта за пристигането на Ваше превъзходителство в Джумая ни дава добри надежди и на нас жителите на Малешевското окръжие, които и до днес сме изложени на постоянни страдания. Причините за тези страдания от турската тирания са добре известни на просветена и човеколюбива Европа, а най-много на добротворнтелката Англия, осведомена с наши телеграми от 1874 г., изпратени до нейни представители в Цариград.
Постоянните убийства, арести, безпричинни глоби, потъпкване правата
за свободно изповядване на нашата вяра, обезчествяването на нашите жени,
дъщери и сестри се превърна в обикновен навик, чрез който турците си правят
удоволствия. Ние не посмяхме да доверим тази тайна на никой друг освен
на английския консул в Солун, неговите добронамерени съвети бяха последната
ни надежда и опора, за да не ги пълниме вече укюматите с многобройни наши
молби и протестни писма. Но нашата сатисфакция бе винаги такава, да ни
се отмъщава, като на благородни гяури за протестните писма и молби, изпращани
от нас до турските власти. Ето защо на 8 май 1876 година ние бяхме принудени
да протестираме пред цял свят с оръжие в ръка, за да накараме турското
правителство да обърне внимание на нашите искания и да ни запита: кое е
злото, което ни е накарало да пожертвуваме и последната си капка кръв пред
олтара на Европа. На този наш въоръжен протест турското правителство обърна
внимание, като изпрати 12 000 души редовна войска и многоброен башибозук,
които извършиха злодеяния, за които човешката ни съвест не позволява да
бъдат казани.
Из „Освобождение Болгарни от турецкого ига”.
Т. III, Москва, 1969, с. 325.
227
10. Съобщение на генералния консул Кавалер Фон Киари до граф Андраши
Солун, 17 юни 1876 г.
Властта била открила съзаклятие сред българските жители в Струмица и в Малешевските села. Мерки срещу тях:
Чест имам да направя на Ваше превъзходителство най-покорното съобщение, че местното управление вярва да е било открито едно съзаклятие между българските жители на град Струмица и селата на планинската околия Малеш.
Ставало било значително придвижване на въоръжени българи от споменатите области във въстаналите планински части на Одринския и Русенския вилаети.
Поради това жителите, християни на Струмица бидоха разоръжени, а за обезоръжаването на жителите, християни от селата на Малеш са били изпратени от Скопие две дружини резервисти.
Освен това, двама български свещеници и десет български първенци от Струмица са били арестувани и отведени в Малеш, за да бъдели поставени на очна ставка с тамошните компрометирани лица.
През време на транспортирането двамата свещеници били предмет на тежко измъчване от страна на резервистите.
Най-после местното управление запечата намиращата се тук българска книжарница и арестува търговския ръководител на същата на име Костантин Евров, докато преследваният също така собственик на тая книжарница се спасил чрез бягство от съдебното преследване.
Из разните части на вилаета са изпратени полицейски агенти, за да открият
разклоненията на българското движение. Приемете, и т. н.
Кирил патриарх Български. Принос към църковния въпрос, документи от Австрийското консулство в Солун. С., 1961 г., с. 176.