№№ 11-20:
11. Съобщение на генералния консул Фон Киари до граф Андраши за изпратена следствена комисия в Малешевско13. Писмо на Стефан Веркович до сръбското правителство от 12 септември 1872 година
14. Из спомените на две учителки в Македония — Неделя и Станислава Караиванови
11. Съобщение на генералния консул Фон Киари до граф Андраши за изпратена следствена комисия в Малешевско
Солун, 1 юли 1876 г.
Доклад № 50
Една извънредна следствена комисия, в състав от трима членове на Диван Темиз (Аребанимвия дъз) по име Ефкал ефенди, Нано ефенди и Хасан бей, и двамина членове на Темиз Хокук (Първоинстанционен съд) по име Ибрахим бей и Стерьо ефенди, под шефството на председателя на втория споменат съд по име Ахмед бей, е била изпратена в Малеш, за да разследва компрометираните в българското въстание жители на оня край...
Г. фон Киари
Кирил патриарх Български. Принос към църковния въпрос, документи от Австрийското консулство в Солун, С., 1961 г., с. 181.
12. Димитър Попгеоргиев — Солун, 22 септември 1875 г. продължава да се крие от властта. жителите от Малешево се оплаквали от злодеянията на струмишкия владика и вярват, че правителството ще ги разбере.
На негово благородие г-на г-на Стефана Верковича в Серезъ
Почитаемый приятелю!
Радостта си не мога да опиша, коя-то чувствувамъ отъ часа, въ който бидехъ най-щастливъ въ дълговременните си страдания, да приима въ отговоръ вашето драгоценно писмо отъ 14-ти того, кое-то ми и излечи тя една-та отъ най-сострадални-те болки. Азъ изложенъ въ това пусто положение отъ известни-те ви причини и досега бехъ туку-речи ни въ живи, ни въ умрели, като отъ умрели-те ме отвращаше натова-
229
рение на кормите имъ купъ земя, а от живи-те прикачение на шиите имь фанариотски идолъ Йеротея и неговие подобенъ побратимъ... Те ме заграждаха тукъ, та и десега подъ тешкината имъ не дихахъ свободно и отъ сичките си приятели стоехъ отдалеченъ, което ме най-вече и до отчаяние безпокоеше.
За васъ често мислехъ, но немахъ отъ кого ни две думи да чуя за драгоценно-то ви здравие, за което най-после нарочно се опитахъ и като сполучихъ, ето се усещамъ по-щастливъ.
Ваше-то предчуствие подобно усещамъ отъ оне часъ, въ който се зло-то удари по глава и мене ми сръце казва, че не кье вече да се поддържава магия-та на едино-фанариотские скотъ. Надамъ се правосудние и неуморимо деятелние садразаминъ въ правдолюбивите желания на негово царско величие Султана, като даде изпълнение на напрежни-те си чрезъ журналисти-те иследвания безъ сумнение кье приеме и той фанариотинъ по делата си. Негово превозходителство Рахудъ паша, новие солунски валия, казватъ былъ твръде справедливъ и внимателенъ. Ные днесъ подадохме му изложение на наще работи съ което протестираме за загубы-те си и тражимъ за судъ фанариотина и други, които ни са съ него даваджии. Азъ ще вида следствия-та ако ми позволатъ и быда свободенъ, ще ве посета лично и за собирание-то на антики ще се разговоримъ, ако ли не и тъй колко-то мога ще Ви достава на разположение.
Поздравляваеки фамилия-та Ви и Васъ, останувамъ най-искрений
Вашъ Д. п. Георгиевъ
1875 септемврий 22-ри
Солунъ
Документи за Българското възраждане от архива на Ст. Веркович. С., 1970, с. 567.
230
13. Писмо на Стефан Веркович до сръбското правителство от 12 септември 1872 година
В началото на пролетта, по време на последния тукашен керван, Ви съобщих, че се запознах с един търговец от София, който е във връзка с Българския таен комитет. Същият ме осведоми, че не е успял досега да установи връзка с Македония и неотдавна, когато се съветвали на кого да се доверят, той и още някои забелязали, че не могат в този край да намерят по-доверено лице от мене, комуто да се доверят без всякакво съмнение и опасност, защото са слушали от мнозина да хвалят моите принципи и примерна честност, които са в състояние да задоволят и най-скруполния патриот, тъй. като са изградени на здрава основа и строга правда. И така той получил нареждане да ме потърси, когато дойде тук, и да ми се довери. Аз казах на споменатото лице, че ще се старая според възможностите си да оправдая доверието, което ми се оказва по такъв чудесен начин; и че вярата ми е по-твърда от камък. Но това споменатият родолюбец ми съобщи следното: т. е. че едно лице, воювало в Италия под ръководството на Гарибалди, е определено да дойде в този край, та да проучи местоположението и проходите на Пирин и близките планини. По-нататък ми съобщи, че за главен център и лагер на въстанието е определен планинският район между Доспад и Рила планина, в който е разположена Разложката кааза, оградена отвсякъде от планината, където по думите на същия отдавна е започнало да се пренася и натрупва онова, което е необходимо за споменатата цел, като боеприпаси, жито, сирена, масло и други храни; подобни неща и в същото количество ще се натрупват по тайните клисури на този предел така, че ако случайно би се прекъснала съобщителната линия и не са в състояние да набавят необходимото, да издържат на продължителна планинска обсада. На моя въпрос, кога смята, че ще започна действията, отбележи, че за това още нищо не му е говорено, но се надява, че не ще се чака още дълго мечтаният час и че цялата работа се извършва по внушение на Русия и без нейното изрично съгласие не ще се предприема нищо.
231
Но до този час споменатото лице не е идвало тук. Както узнах от вече споменатия търговец, който преди няколко дни беше тук във връзка със своята търговия, повод за неидването на горното лице е следният: същият търговец след завръщането си от панаира се срещнал с посочения човек и му казал това, което чул от мене, на което този му отговорил в никакъв случай да не ми се доверява, защото точно тези дни се е научил от сигурен източник, че съм страшен враг и демон на българската народност, който тук не пребивава за друго освен само, за да ръководи и контролира сръбската пропаганда, чиято цел е да накара македонските българи да заменят своя сегашен говорим език със сръбския. Аз много се учудих, като чух споменатата пъклена интрига и се заклех по най-тържествен начин, че никога ни на сън не са ми идвали такива мръсни и подли мисли, от които душата ми се гнуси, както от ада, защото това би било от полза само на заклетите врагове на славянския род, които денонощно молят господ: „не обединявай боже, гяурите!”, а че съм въплъщение на славянската взаимност; времето ще покаже, че споменатата клевета е напълно неоснователна. Същият забеляза, че и той им е говорил именно в този смисъл относно моята лоялност, но че не му се е отдало този път да ги убеди. По отношение на споменатото лице ми каза, че то от време на време под формата на търговия предприма пътувания от Дунав до Кюстендил, че до 1 юни е било там и след това се е отправило за Влашко, за да присъствува на общото събрание на комитета, което е трябвало да се проведе през юни.
Тукашният паша преди 20 дни отпътува за Цариград и още не се е върнал. Той е фанатичен привърженик на гъркоманските интереси, защото зверски мрази българите като сродници на славяните. Той прави всичко възможно, за да попречи на българите от този санджак да съставят махзар, с който да засвидетелствуват своето желание за съединение с Българската екзархия. Неврокопската каза е успяла за трети път да го състави и изпрати в Цариград; също така и Мелнишката каза; но към тази епархия принадлежат още Демирхисарската и Петричка каза, следователно, за да се успее, трябва да изпратят в Ца-
232
риград махзари още и от посочените две кази. Цялата Петричка каза е осигурила печати и така лицето, на което е бил предаден махзарът да го донесе тук и изпрати в Цариград по пощата тръгнало за село Черешница, Демирхисарска каза, където чуло, че се намира махзарът на Демирхисар, за да дойде тук и двете махзара заедно да отправи, където трябва. Но гръкоманските шпиони узнали за тях и подкупили мелнишкия каймакамин да ги залови и им отнеме махзарите, за да ги даде на владиката, който му обещал за услугата 50 меджедии. И тъй дошли в Черешница две заптиета и като намерили петричлията, подкарали го за Мелник; за щастие махзарът не е бил у него, а у селския свещеник, който същата нощ избягал на околни пътища в Неврокоп и тайно дал на общината махзарите, за да ги изпрати в Цариград. Когато петричлията дошъл в Мелник, каймакаминът започнал да го псува и заплашва, че ще го хвърли в затвора, ако не пожелае да му предаде махзарите; същият му казал, че не са у него, а са изпратени чрез друго лице в: Серес, откъдето с пощата ще заминат за Цариград. След като го държал един ден в тъмница, пуснал го и му заповядал да отиде при пашата, за да вземе от него удостоверение, че им е разрешено да правят махзар; ако не му донесе подобно писмо, тогава ще го държи цели три месеца в затвора, загдето чака подобно писмо и още не го е получил и казва, че ще го чака, докато не го получи, защото ако се върне без подобно писмо, непременно ще попадне в затвора и бог знае кога ще може да се освободи.
Преди 10 дни тукашната българска община получила писмо от екзархията,
с което ги осведомява, че на тяхното искане съдразаминът изпратил телеграма
до всички мютесарифи в този край и строго им забранил да не насилват онези
българи, които не биха искали да признаят властта на гръцкия владика.
Серез, 12 септември 1872 г.
Влашич
Ана Райкова. Документи за националноосвободителното движение в Македония през 70-те години на XIX в. — Истор. преглед, кп. I, 1968 г., с. 133—135.
233
14. Из спомените на две учителки в Македония — Неделя и Станислава Караиванови
„Към края на м. ноември 1875 г. пристигна във Велес пратеник на Васил Левски с писмо от Централния комитет и с поръчка до учителките да ушият знаме по модел, който пратеникът им дал. Пратеникът бил карловецът Попконстантинов. (Куфарът му останал у баба Неделя и по-късно предаден на Народния музей в София, б. а.).
Учителките със сърце се заели с изработването на знамето, което трябвало
да свършат за два месеца. Левът бил ушит с жълточервена коприна, а над
главата му били извезани думите: „Свобода или смърт”, а отдолу — думите
„Станете да ви освободя”. Знамето, не било още довършено, когато властта
се явила да обискира квартирата на учителките. Те живеели в къщата на Георги
Колев, понеже митрополията взели за училище. Бил съботен ден: домакинът
запъхтян им съобщил, че Зафираки бей, член в съда ги е предал и че юзбашията
идвал с трима стражари. Учителките смъкнали знамето от гергефа и го натъкмили
на един портрет, като предварително изрезали буквите; писмата от Левски
с една песнопойка пъхнали в едни обуща. При тех била приятелката им К.
Крепиева. Като стъкмили всичко, седнали уж да четат. Скоро се чул тропот
с думите „никой да не мърда!” Стражарите отворили долапите и почнали да
тарашуват; разпрали възглавниците и разхвърлили вещите, гледали нагоре
в оджака, но нищо не намерили.
Сп. “Македонски преглед”, год. I, 1924 г., кн. I, с. 100.
15. Свидетелство 2393 на градското общинско управление – Kюстендил за семейното и материалното положение на Ильо войвода
16 април 1896 година
Кюстендилското градско общинско управление с настоящото си удостоверява, че семейното положение и
234
материалното състояние на държавния пенсионер дядо Ильо Марков, жител на град Кюстендил, се състои от него 79-годишен и съпруга Софка на 66 години. Движими имоти няма, а недвижими притежава: една къща, в която живее, лозе 3 декара, ливада от 3 декара и ниви от 6 декара. Казаният Марков има добро поведение, неграмотен е, ползува се с добра чест между гражданите и се поддържа от пенсията, която му се отпуска от държавата.
Кмет: (п) Г. Ангелов
Секретар: (п) (не се чете)
НБКМ— БИА, кол. № 473 И, а. е. 395, л. 5. Оригинал. Ръкопис.
17 април 1898 г.
На хиляда осемстотин деветдесет и осма година, месец априлий, седемнадесетий ден в десет и половина часа пред обяд, подписаний Ангел Станков, статистик при Кюстендилското градско общинско управление, съставих настоящий акт за умирането на Ильо Марков войвода, православен, на осемдесет /и/ една година, пенсионер, с местожителство град Кюстендил, а с месторождение село Берово, Македония. Вдовец е бил двадесет /и/ пет години.
Починалият е син на починали родители и е умрял в четири часа сутринта на седемнадесетий април, хиляда осемстотин деветдесет и осма година в собствената си къща, частта „Велдбъжд” на град Кюстендил.
Свидетели са били: Григор Д. Пархалев, православен, на четирдесет /и/ шест години, шивач, жител, кюстендилски, и Илия Петров, православен на тридесет години, шивач, жител, кюстендилский.
Настоящият акт, след като се прочете, подписа се от мен статистика, свидетелите и мрътво-проверетеля Васил Петров, който констатира смъртта.
Свидетели: (п) Григор Д. Парталев
235
(п) И. Петров
Статистик (п) А. Станков
Мрътво-проверител (п) В. Петров
ДА (Кюстендил), ф. 25, к, оп. 1, а. е. 128, л. 59, Оригинал. Ръкопис.
17. Шифровано писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски да даде оръжие и патрони на Лесо Ризин и Георги Стилов, които заминават за Малешевията. Очаква от тях да съберат по възможност верни сведения за арестуваните в пехчевския затвор.
Никола,
Приносящите настоящето Лесо Ризин и Гйорге Стоилов изявиха желание да заминат за Малешевията. Тези дни сметах да дода во Дупница или писмено да те покана да избереше три-четирима, за да ги изпратех вътре за сведения. Разгеле. Лесо познавам, добро момче (е) и брат му Тасе, за когото съм ви говорил. Другите не ги познавам, но щом Лесо ги е избрал, нека върват, като и ти им дадеш наставления да съберат по възможности верни сведения: колко души арестувани има во пехчевския затвор, кои са, има ли наши работници, има ли кажени някои пушки, кои учители са арестувани, кои учители са дошли от Качанско во Малеш, за Чучков къде е, къде е затворен Ташко Мицов. Има ли много аскер. Мисли ли се учителите и другите затворници да ги откарат во Скоп/и/е и тем подобни сведения.
Дай им на читиримата (Тасе и Лесо Ризин, Гйорге Стоилов и Тасе Гйоргиев) по една мартина и по петдесет патрони. Ако нема за всички патрони, купи, всеки да има по петдесет патрона, като ги задължиш пак да върнат всичко.
Со поздрав
Ахил
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 4.
236
18. Шифровано писмо от Гоце Делчев до Никола Малешевски. Праща Даме Мечев, който трябвало да вземе участие в отвличането на Гешевото момче, да обмислят как по-лесно да стане залавянето.
Писано от Ахила за Никола Малешевски. Висока.
Приносящи настоящето е теб лично познат, именуе се Диме Мечев. Той ще вземе участие по залавянето на Гешевото момче и ще продължава докрай. Затова не е зле, вместо да седи, да се съедини со Стоица и да тръгнат, та да заобиколат пътя, по който се предполага да върват.
Извикай Стоилко, Васил, Стоица и приносящи и след едно обмислюване кой път е най-сигурен, да потеглят ло него, за да го разгледат. Запитай ги дали не е по-добре да се залови къде Драгалевски манастир, където много лесно може да се изкара. Пред моите очи тоз пункт е най-сигурен за залавание. Едно само, че ще има по-дълъг път. Говори во тая смисъл, че да се гледа лесното залавание.
Поздрав на всички, со целувка
Ахил
София
1900 г. 12/VII.
Дай на Стоица пари за път, ако му требва/т/.
ЦПА, ф. 232, а. е. 19а, л. 15
19. Шифровано писмо от Гоце Делчев до Никола Малешевски. Писано во Владимирово, деветстотната година, осми, последни месец. Съобщава за обиколката и дейността на Гоце Делчев по десния бряг на Струма. Дава указания по създаването на канал и препращането на оръжие.
Никола,
От неколко дни насам се намирам из тукашния ра-
237
йон. Много работи са станали тук во скоро време. Едни от тех полезни за делото, а други доста пагубни, но що да му правиш, когато се искало това от съдбата, която направлява движението на народите. Голема е загубата со убийството на Владимиреца Мите, но още по-голема е от разтурването на канала. Хората, които добре познават тоя канал, доста са се обезнадеждили след тая случка да може да функционира този канал, както е бил досега нареден.
Приносящия настоящето Лесо от Будинарци е задължен да разпита разловчани дали се надеват да бъде възможен за работение тоя канал, та ако не се надеват на сигурност, ще трябва да задължиш Ангел заедно со Тоше от Или/е/во да го уредат наново, така защото опасното место да се избиколва. Според Васе ето какво изменение требвало да стане: вместо да бъдело пренасанието от Въчковци право към Разловца, да. било се изменило направлението към Тръстия, където Тоше познавал хората. Там да се хванат едад-две къщи за станции и неколко души за пренасанието им до тех, та оттам до Разловца самите разловчани да ги пренасят. Вижте, уредете час по-скоро и прекарвайте материал особено сега, през рамазана, да могат поне сто товара да се изнесат дотук. Нека да се не губи времето — то е толко/ва/ скъпо, че со нищо не се купува.
20. Дописка от един беровски селянин до в. „Малешевски балкан” — София за зломислията и злодеянията на сръбските пропагандисти в сътрудничество с местните турски власти
„В с. Берово и околията му, част от тази нещастна и одавна забравена страна Македония, както и всички живущи в нея, които сме под ръката на „читака” и злодея „Султан Хамида” изпитваме още горчивата участ от Азиатския кръволок...”
„Г-н редакторе,
Не е пръв път да срещате, дето сърбите пречат и игнорират българите
пред турците със спекулативна
238
цел. Цел колкото низка, толкоз в непристойна, само да принудат некой македонец да се нарече „сърбин”.
На 14 април с. г. свещеникът Иван от Пехчево, водител на сръбските пропагандисти,
отива в черквата с юзбашията Адил ефенди с цел да интриганствува. Беровци
недоволни от влизането му, казали на ефендията да го изпъди от черквата.
Тогава Адил ефенди подбира свещеника и излизат заедно вън. Но не остави
поменатия свещеник да не отмъсти за туй. На същия ден понеже се събрахме
от околията на хоро и поп Иван подкупва сръбофила Христо Чочов да съдере
гайдата на Мите Дудуков, който по това време свиреше, та по този начин
да се произведе скандал. Христо Чочов се опита, но нашите му се опреха
и не може да постигне целта. Тогава повика на помощ и за миг дойдоха 200
души аскер, заобиколиха хорото, хванаха, който можеха от нас българите,
биха ги, изтезаваха ги, но ие се задоволиха само с тех, уловиха и набиха
жените и децата и всички, които бехме там. Не им стигна и туй и закараха
Евтим Николов заедно със семейството му в кауша дето немилостиво го били
и надали ще остане жив...”
В. „Малешевски балкан”, бр. 19 от 24 май 1897 г.
НБКМ, София